Inatari

Ами аз не мисля,че има нещо погрешно в моето мнение,всичко, което съм искала да кажа съм го казала по най- ясния и разбираем начин.За мен църквата не е институция,тя е духовен храм и много повече от институция. За тези ,които я приемат като такава,ще кажа,че като всяка институция има добри и лоши служители има призвани ръководители и користни такива. Но сама по себе си тя е духовно място за уединение с Бога,за общуване с него. И още нещо християнството е хуманна религия в своята същност и никой не е в състояние да ме разубеди. Всеки има право на мнение,но аз мисля,че тези ,които не го разбират като такова просто изкривяват неговата същност и не го познават в действителност.

Сигурно никога няма да се съглася с Хегел и неговото тълкувание на библията от философска гледна точка. "Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)",тези негови думи изцяло противоречат на моята философия и разбиране на живота. Теорията,че незнанието,невинността не носят страдание и обратното,че единствено чрез опитността,чрез знанието човек изпитва вина и страда от "знанието" си,което му носи нещастие,неудовлетвореност и така нататък според мен са тотален абсурд за модерната реалност, в която живеем. Според мен е невъзможно постигане на щастие и единение с Бога без познание. Дървото на Познанието в библията не мисля,че се фиксира върху Познанието като такова,в смисъла на интелект,ум,разум и мъдрост,а по- скоро за себе си намирам смисъла на духовното познание, на разбирането за Добро и Зло,които са по- скоро някакви морални категории,за духовни порядки. Мисля,че е абсолютно елементарно и да се тълкува отношението на църквата към човека като към нещо зло,и грешно.Напротив точно обратното,християнството е една доста хуманна религия,доста очовечена, в смисъл,че религията е дори лишена от своята мистика и абстрактност,просто е преведена на възможно най- човешкия,най- близкия до нас език.Все пак християнството е млада религия и точно затова ми харесва,мисля,че е най- близо до съзнанието на модерния човек. Грехопадението визира идването на човекът на земята,неговото раждане като земно същество,той идва за да се учи на познание,да познава Добро и Зло, това не означава,че човек е грешен по рождение,а че раждайки се той ще извърши безвъзвратно грехове,неговото Битие и съществуване на земята по презумция е грешно,той ще познае и доброто и злото,защото само тогава ще добие истинско познание,само тогава може да се уедини с Бога. В този смисъл познанието само по себе си не би могло да бъде само зло,или само добро,то е познаването на доброто и на злото,духовната опитност,духовният път който човекът изминава именно на Земята.

Истината е,че ние всъщност сме Бог.Всеки един от нас е Бог.Бог е в нас и ние сме част от Него.Мисля,че Бог живее чрез хората.А и хората живеят истински само чрез Бог.Винаги съм знаела,че водейки разговор с Бог,водя и разговор със себе си,затова ми се струва странно, когато хората кажат" загубих връзката с Бог".Мисля,че това е практически невъзможно,просто Той живее в съзнанието на всеки един човек,друг е въпросът дали самият той го осъзнава.Просто човекът като генезис, като произход е създаден от Бог и всеки един от нас носи част от Божествената мисъл и същност в себе си.Невъзможно е Криейторът да избегне влагането на Себе си в творенията си. Затова да общуваш с Бог,значи да общуваш с най- дълбоката си същност,с душата си. Но всъщност мисля,че е извън възможностите на всеки един човек,независимо като какъв се изживява,като колко напреднало духовно същество,да осезае по какъвто и да е било начин Неговата роля и образ. Просто е извън възможностите на всеки да проумее Божествения план или мисъл.Винаги ще бъде само едно малко парченце от Универсума,винаги ще бъдем субективни,с малък хоризонт. Ето защо тази тема ми се струва абсолютно наивна и някакси тотално обезсмислена още в самото си заглавие.Не,че искам да критикувам автора й, но това е моето откровено мнение. Единствено бих могла да разсъждавам върху това какво бих искала Бог да даде на хората и единственото, което бих поискала е Разум.Бих казала и Любов,но разумна любов,осъзната любов,такава каквато минава през главата. Разбрах,за себе си ,че може би това,което най- силно ме привлича в хората е интелектът или поне за мен е невъзможна любов без интелект. Всичко останало ми се струва примитивно,неосъзнато,неразумно. Със сигурност това мое мнение е в противоречие с Езотериката като цяло,особено с "ню ейдж" културата, що се отнася до любовта.Осъзнавам това, но открих тези неща за себе си едва на тази възраст,че всъщност за мен любов е невъзможна без интелект.Някакъв вид съпричастност,желание за разбирателство и състрадание бих могла да изпитам към човек, който не е на моето на интелектуално ниво,но любовта,за да мога да я изпитам изисква разумност,изисква интелект в емоциите,за да има разбиране ,за да има общуване иначе ще бъдем като две същества от различни планети,които си говорят на непознати езици.Затова пожелавам си Бог да даде на хората разумна любов.Да се отърват от примитивното разбиране за любовта на несъответствията,на отношенията "Господар и Роб". Преди мислех,че най- големият дефицит на земята е Любовта и сега поддържам тази идея,но конкретизирам,че става дума за Разумната Любов,за Емоционалната интелигентност в отношенията. И още едно уточнение,че в думата Разум аз влагам и значението на духовната опитност,това също е Разум,това също е съзнание.

Сънувах мечки,големи кафяви мечки,сред които се разхождах и просто бродихме заедно из гората.Можех да усетя всичките им истинкти,как надушват храната си и дишат през ноздрите си .Как чуват звуците в гората,все едно бях в мечешкият им мозък,все едно и аз бях голяма кафява мечка.Това ми се случва за първи път.Да сънувам мечки.Чувствах се точно като звяр след като се събудих.Всички рецептори ми бяха отворени .Изобщо нямам никаква идея какъв е символният смисъл на мечката.Чувала съм,че значи болест но в случая не мисля,че значението беше такова на този сън. Моля за тълкувание!

Това наистина ми хареса. В последното изречение има една непреходна истина и който не я е разбрал сега, все някога я разбира. Благодаря,радвам се ,че е така.Да и аз мисля,че това е непреходна истина. Наистина ми е омръзнало от вайкащи се негативни хора, просто не ми действат здравословно.Не мисля,че в непрестанната критика и отрицателна настройка има каквато и да е полза.Наистина е добре всеки да се запита той какво прави за да пребъде България? Това е достатъчно голям въпрос,който изисква отговорност и предприемачество. Аз знам какво правя за България,както и семейството ми. Симпатизирам на всички хора,които работят за България без да се оплакват нон стоп и да стоят със скръстени ръце. Никога не съм се усещала по- свободна и по- осъществена.Най- важното е ,че продължавам да правя това, което обичам и то има своето място в културната история на България.Просто осъзнавам какъв голям късмет имам,че съм родена точно в това поколение българи. Пожелавам на недоволните и неосъществените хора от България най- сетне да намерят това, което обичат да правят и да работят с любов и отдаденост,да се осмислят и осъществят.Да намират доброто в себе си ,колегите си, съседите си и страната си.И най- вече да се забавляват,да се усмихват и дори да се научат да "играят" точно като малките деца,това ще им даде малко здраве и настроение. Стига вече с тази подозрителност и мнителност към света.Нека всеки отговаря за собствените си постъпки. Наскоро прочетох във фейсбук статус на един от приятелите ми :"Искам да дойде това време,когато хората по целия свят да се радват и да уважават това,че съм българин" Дали ще дойде това време зависи само от нас.И от тези след нас.Факт е че светът ни откри едва в 21 век.Това е самата истина. Така,че каквото и да са чували преди това няма чак такова значение,важно е какво градим сега,какво оставяме след себе си сега в този момент.

Ходих на Шипка вчера,заедно с една австралийка и един англичанин.И двамата са си купили къщи в България.Австралийката-Сю дори живее вече от 5 години в България,старае се да учи български и вече знае доста български думи. Идеята да отидем на Шипка, а след това и до Етъра беше изцяло нейна,а колата с която отидохме беше на англичанина-Колин,с дясно разположение на кормилото. Знаете ли имаше страшно много хора на Шипка,много руснаци,поляци,германци и всякакви.Всички бързаха да се изкачат по тесните коридори на кулата на Шипка и да стигнат до върха,а това е невъзможно без да се изчакваме един друг,защото всъщност е толкова тясно ,че двама човека не могат да се разминат. Първото възклицание на Колин беше "Това е толкова Келтско или Англосаксонско като градеж!" А Сю разказваше истории,които беше чувала и чела за боевете при Шипка,ето някои нейни думи"Колин,толкова кърваво е било,че дори българите и руснаците са хвърляли мъртвите си събратя,трупове, по турците от този Хълм,наистина въпрос на живот и смърт,на робство и свобода!" Аз се обърнах изумено откъде тя знае за това. Прекарахме близо 2 астрономически часа на Шипка ,като разгледахме всеки документ,снимка и портрет на генерал,архитект и скулптор,униформите,самарското знаме,топовете и пушките и сабите,почти всичко ме накараха да им превеждам,което не беше лека задача,защото повечето надписи и мемориални плочи са пълни с цитати от Вазов и са използвани много стари думи, които не се използват в съвременния български език.Но успях да се справя някакси,като дори сама открих собствената си история,която беше непозната за мен.За първи път видях всички тези намръщени,сериозни и устремени българи да дадат живота си за България,там на Шипка. И това стана благодарение на тези двама чужденци,странни птици дошли в България,решени да я опознаят като своя родина. След това отидохме на Етъра там пихме кафе и сода в единственото традиционно българско кафене . И какво се оказва сервираха ни турско кафе ,приготвено на пясък. При което Сю възкликна :"Каква ирония,тук в подножието на Шипка да се продава турско кафе!",тя отказа да пие. Има невероятни хора,независимо от националността.Както и недостойни също от всички националности. Но човек трябва да обича родината си,тази която чувства като такава. Когато тръгнахме от Шипка,Колин възкликна"Колко красиво място,колко красива е България,а колко ужасни неща са се случили тук!" Идваше ми да плача дори и сега когато ви разказвам за това. Каквото и да видя по света ,а истината е ,че за годините ми то не е малко,просто има само една страна,която мога да нарека родина и това е България,каквато и да е, тя е моя и аз съм нейна.

Хахахаха,това е страхотно куче !Истински се разсмях и се развеселих!Благодаря,Пламъче!

Аз също умея да казвам не,когато виждам ,че това ,което иска от мен ,човекът който обичам е пагубно за него. Всеки си следва съдбата и не може да избяга от житейските си уроци и изпитания на които го подлага Бог, но за мен е важно да знам,че аз съм постъпила правилно.Защото аз самата съм свободна и знам,че да си свободен ,значи да носиш отговорност за всичките си действия. Ставала съм свидетел на това възрастни хора да се държат като деца и деца да вземат решения за живота си като върастни хора.Странно нещо е животът. А иначе всеки е свободен да прави каквото поиска,но това какво правя аз,какви са моите постъпки е важно за мен,тъйкато аз нося отговорност за това.

Добре,че е тоя разврат,че незнам какво щях да правя .Хахаха,точно така според някои хора,явно ерудираните, културните хора,хората на изкуството са абсолютни развратници.Отново ми идва наум "криворазбраната цивилизация". Криворазбрана духовност,криворазбрана потребност,криворазбран живот. Изобщо цялата тема подтиква единствено към осъждане,издаване на присъди на обществото и хората . Само едно се чудя от позицията на кой ,на какво ще трябва да направим това. Тази тема е антифилософия и не заради елементарната асоциация на думата разврат,която изниква в главата на масовия човек,на примитива,хах точно като послание и формулировка и развитие не виждам нищо добро,мъдро и философско да излезе от това. Но явно потербностите на някои са да издават присъди и да сочат с пръст. Смешно и трагично едновременно. Както вече написах :THERE IS A POLICEMAN IN ALL OUR HEADS AND MUST BE DESTROYED! В момента в който човек престане да съди останалите и обществото мисля,че помъдрява и става философ поне с една идея повече, отколкото е бил преди това.

Ами да бих,по принцип в Народна Библиотека има копие от всички излезли научни дисертации,или почти всички .Повечето Университети,Академии,винаги оставят копие от научната работа на новозащитилите си доктори . А иначе какво да ти кажа,мразя да разпечатвам текстове,това че са на хартия не ги прави книги. Книгата е нещо съвсем, съвсем различно за мен от някакъв текст ,на хартия. Просто при мен любовта към книгата си израстна сама в сърцето ми,без ничия намеса и когато бях много малка.Едва ли някога ще умре.

Леле,колко философска тема -Разврат. Брей .ХАха. Понякога наистина се чудя от къде се инспирират някои хора. Просто наистина е необяснимо за мен,какво може да породи такъв вид вдъхновение,хахах. Има един филм -Century of the self ,www.kolibka.com,препоръчвам трета част от филма на Канел- There is policemen incide all our heads,He must be destroyed. Няма да се аргументирам защо ,понеже може и да ми се обиди.ХАхах.Но мисля,че ще му бъде адски полезна тази трета част.Дори самото заглавие е достатъчно красноречиво.

И аз не съм фен на електронните книги и библиотеки,макар,че когато не мога да си купя някакъв материал се примирявам със ситуацията.Иначе дори колекционирам книги,оосбено специализирана литература имам едни от най- прекрасните издания и като дизайн и като книжно тяло и като фотографии и печат изобщо обожавам книгата. За съжаление цялата литература,която ползвам в момента е на английски и ще мога да си поръчам едва 2 книги, всичко останало ще бъде/ако се добера естествено/ в електронен вид.Добре,че има много научни сайтове,където има и сериозни трудове и студия на преподаватели и докторанти и т.н. А колко малко от специализираната литература за изкуство се внася в България,да не говорим да се правят преводи и да се издава в България.А колко малко български автори от най- новата история на България имаме със сериозни публикации.Просто всички дисертации потъват в Народна Библиотека и трябва предварително да знаеш какво търсиш,за да го намериш .Изобщо плаче ми се вече. Аз всичко трябва да адаптирам от английски .

Донке,благодаря за комплиментите! Мисля,че просто трябва да се окуражаваме един друг и да бъдем предприемчиви и да следваме идеите си .Ако всеки направи това,ще станем доста дисциплинирана държава и най- вече когато си вършиш работата с любов това винаги се забелязва,винаги има своите добри плодове.

Да,точно дребнотемие .Но явно си има определена аудитория,така,че "Go ahead!" Мисля,че в името на здравия разум понякога човек е добре да бъде прагматик и да да се опита да взима рационални решения дори и за емоциални въпроси.Аз лично това препоръчвам ,съвсем рационално Нина да види какви възможни избори има пред себе си и просто да избере един без големи мелодрами .

Аз не мисля,че някога сме били разединени в България.Много повече сме били оеднаквявани и сиви,отколкото разединени.Не мисля,че българинът е индивидуалист,напротив трябваше да се роди цяло едно ново поколение българи ,за да поиска българинът да покаже индивидуалността си,различността си,несъгласието си,неодобрението си,дори гнева си. Макар,че и до днес много от по- възрастните генерации ги е страх да заявят мнението си,себе си,идентичността си.Като ,че ли е престъпление това,все едно ще има някакви последици ,ако го направят ,ако бъдат свободни. Желанието да откриеш себе си ,да видиш и доброто и лошото в себе си,като всяко едно несъвършено живо същество е много важно,за себеоценката за самочувствието ,за определяне на идентичността ти.Важно е да аксептираме и добрите и лошите неща,които сме наследили,които продължаваме да носим,за да тръгнем напред.Никога нищо няма да бъде идеално и в нито една страна животът и хората не са такива. Радвам се ,че българите са достатъчно разумни,за да не живеят живот назаем,да отстояват ценностите си ,независимо от трудностите,които срещат по пътя си. Мисля,че просто трябва да си повярваме и да действаме. В момента точно това трябва да се случи,да не загубим самообадание,да вярваме във себе си и семействата си, колегите си, въпреки това или онова. Не виждам смисъл повече в каквато и да била критика,независимо ,че някои хора я формулират като градивна или реална оценка на действителността.Мисля,че сме достатъчно самокритични,а и цяла Европа и Светът са достатъчно критични и снобски настроени към нас,за да продължаме да се самоизяждаме,сега просто ни трябват самочувствие и вяра.Цяло чудо е че минахме през всичко това с толкова малко жертви,без рязане на глави и неща от този сорт. Не мислите ли ? Ние сме и ще бъдем .При това, мисля много разумен и одухотворен народ.Дори и българите извън България помагат постоянно на България,не са престанали да мислят за нея.Познавам много хора,които са отвратени от държавата,но не и от народността българин,не и от националната си принадлежност. Дори и тези, които не искаха да си признаят дълги години,колко им лиспва България се завръщат на преклонна възраст,тогава,когато цялата суета и болка са отстъпили място на любовта към най- милото,а именно родината, близките и това ,което е останало от тях. Материалният живот,материалните ценности никога не могат да изместят духовните,просто не стоят на едно и също стъпало дори и в съзнанието на най- големият материалист .Всеки знае какво го прави щастлив и кога действително се е чувствал пълноценен изпълнен със смисъл и вяра в съществуването си.

Аз съм дълбоко убедена,че всеки избира каква роля да изиграе в живота,като това се случва неминуемо,дали следвайки мечтите си или просто с неохота,завладян от страховете си. Мисля,че всичко е въпрос на съзнание. Желание за промяна,желание за издигане на нови ценности и формиране на нови качества в личностния характер. За мен самотата е много ценна,въпреки ,че съм общителен човек, дори леко бъбрив. Ако не разполагам със самотата си,се чувствам затворена в клетка и подчинена на вътрешния свят на други хора. Но разбрах в последно време,че самотата е опасна, човек буквално подивява,дори получава културен шок в компанията на много и особено непознати хора. Просто е стресиращо. За да разработвам идеите си имам нужда от пространството, което ми дава именно самотата. Но що се отнася до отношенията,нуждата от такива ,просто тя е опасна. Човек свиква с това и не прави никакви постъпки за да промени начина си на живот и на мислене. Вярвам,че всичко е въпрос на свободен избор.В момента в който се осъзнаем и поискаме да не сме сами, независимо дали става въпрос за любовни или приятелски отношения ние сме направили първата крачка. След това трябва да започнем да анализираме себе си ,постъпките си, начина си на живот и да открием какво бихме могли да променим,за да си осигурим този нов начин на живот. Мислите привличат хора ,субстанциите се привличат във Вселената .Както се казва"искай и ще ти се даде". Според мен дори Вселената ти дава много повече от един избор,от една възможност,но всичко е в мисленето. Аз самата работя над мисленето си точно по този въпрос в момента,така ,че повече нямам какво да споделя. Но знам,че това което се иска от мен е промяна в мисленето,промяна на съзнанието по един напълно осъзнат,отговорен начин,това е действителният избор,който формира всяка една човешка съдба. Мисля,че кармата е много остарял,разплащателен метод във Вселената,сега светът е много по- креативен,богат на възможности,просто вече не сме така елементарни. Съществуват 1000 000 000 начини да постигнеш мечтите си,наистина "Неведоми са пътищата Божии".Понякога се случват чудеса и в моят живот те са много повече от 1 и 2 .И всичко е в главата,оттам тръгва всичко .Убедила съм се многократно,че мечтите се сбъдват,но и че всяко нещо си има цена и носи последствие.С други думи човек внимателно трябва да формира желанията си,за да няма тежки последици след като те станат действителност,защото от това по- лесно няма,въпросът е след като имаш това или онова какво ще правиш с него,какъв действително искаш да бъдеш и кое наистина би те направило щастлив.

Аз в никакъв случай не искам да отричам ничии методи или практики или да подпалвам спорове около това. Просто знам,че за мен и живота ми "Art of living " не са подходящи .Отидох,видях опитах,те продължават да ми се обаждат по телефона и да ме питат дали ще се включа в някои от курсовете,но просто това, което предлагат не ме удовлетворява. И аз смятам,че заниманията с йога са сериозно нещо и 3 дни са напълно недостатъчни, не само за йогата изобщо за духовните практики. Имаше и много хубави емоции на самия курс и както бях натрупала толкова негативи от средата в академията някакси курсът ми подейства като студен душ, но разбира се ефектът е временен, ако не практикуваш редовно. Не мога да кажа и че се чувствам част от Учението на Петър Дънов,защото не съм се приобщила истински. Радвам се да познавам хората, които познавам като дъновисти последователи, те имат моя респект. Хората тук във форума, но има неща, по които е различаваме и разминаваме. Както е известно човек не може да избяга от себе си . С удоволствие идвам на всички срещи, пиша тук във форума, когато имам време и желание, но предпочитам да не обсъждам различията, а по- скоро да се фокусирам върху позитивите и обмяната на идеи и мисли. Да търся истинските неща, които имат значение за вътрешното ми израстване и да споделям щастието си вътрешният си опит с тези, които срещам по пътя си и имат очи да видят това. Не мога да бъда истински последовател на Петър Дънов,защото сърцето ми е заето от друг. Просто съм християнка. Уважавам идеите му/на П.Дънов/,гордея се,че е българин и имаме нещо толкова ценно като наследство и т.н. Разбира се имам много критика към ортодоксалната църква.Неща с които не съм съгласна и т.н., но просто в сърцето си усещам ,че това е моят път, както и на семейството ми . Не отричам никакви други религии или духовни учения,смятам ,че знанието на света е закодирано във всички тях.Изобщо съм отворена към всичко, но сърцето ми принадлежи на Бог и нито един учител или гуру или който и да е може да го измести от там.

alicia keys-new york

Аз бях на един от 3 дневните курсове на "Изкуството да живееш ",който минаваше под мотото "Събуди се и се разтърси" На този курс бях със съквартирантката ми,която също е художничка,в момента е трети курс в Академията -керамика,с нас бяха и една чехкиня и ирландка също студентки по изкуствата от Ирландия,които прекараха 6 месеца на обучение в Национална Художествена Академия по програмата "Еразъм". И четирите за първи път отидохме на толкова масов курс по йога. След първия ден Джоана-чехкинята ми сподели,че впечатленията и не са добри от курса,защото тя е ходила няколко пъти до Индия и е посещавала храмове и ми каза,че всичко това се прави за пари. Доста дълъг разговор водихме по темата,в крайна сметка решихме да довършим курса като доведем още хора,защото предложението им беше ,че ако един човек си плати курса за три дни може да доведе още някой безплатно. И така на втория ден нашата група се увеличи с още двама човека. За първи път виждам толкова добре да се продава духовност,така организирано и с блестящ мениджмънт. Хах,безспорно имаше ефект от курса,но мисля ,че беше по- скоро на емоционално ниво. Джоана ми сподели,че индийските духовни водачи винаги изглеждат по един и същ "продаваем" начин,че следват определна схема ,която далеч не е свързана с духовността,а по- скоро с добрия комерсиален външен вид. Аз си дадох сметка за всичко това по един интуитивен начин. Съквартирантката ми се записа на още 2 курса на "Art of living" в София.А освен това спечели и безплатен билет за Културния фестивал,който организираха на скоро в Берлин. Определено имам резерви към тях и методите им, харесва ми това ,че толкова е модернизирана религията и изобщо усилията,които се полагат хората да се чувстват от една общност и съпричстни,но зад всичко това стоят много пари,които всички участващи дават и се превръщат в един вид спонсори и донори на тази организация,което никак не ми се струва свързано с духовността отново. Изобщо доста противоречиви са мислите ми по повод тези хора. Не бих загубила и една седмица от живота си да ги следвам в измисленият им свят.

Хаххахахах,Браво ! Просто някои изказвания наистина се превърнаха в мрънкане . Аз мисля,че темата се измести от мъжете до женския оргазъм. Най- добре да се радваме на тези неща едновремено/хах става дума за оргазмите,мисля,че ако и двамата партньори са загрижени един за друг биха могли едновременно да направят това/Да не прави всеки секс сам за себе си, а заедно като едно цяло.В това мисля е и смисълът на секса.Поне за мен, да стана едно цяло с партньора си. Не мисля,че мъжете винаги получават оргазъм,а жените винаги са ощетени. Просто си зависи от хората и най- вече психологическата им настройка. Сексът наистина е състояние на психиката,в смисъл невъзможен е без нужното настроение . А и привличането между мъжете и жените и любовта сама по- себе си,обезмисля това да си завиждат един на друг. Просто е абсолютна глупост.

Хахах, каква тема само. Харесвам мъжете, обичам мъжете, повечето ми приятели са мъже, поне така се оказа на Рождения ми ден.Хах Професията ми е била възприемана, като мъжка дълго време в историята на културата. Но какво да кажа радвам се,че съм жена повече от всичко, радвам се че съм избрала да правя професионално това, което правя и имам възможността да се докажа в мъжкия свят на изкуството хах, а и модата. Съжалявам,че мъжете порастват по- бавно като психика.Съжалявам,че мъжете понякога много късно откриват себе си и любовта. Дали са духовни учители повече мъжете ,хах това е отживелица ми се струва.Въпреки,че в религията много трудно навлизат промени, особено от социален или културен характер . А е много нужно и това да се случи в религията . Независимо каква е тя. По повод бабите, моите баби и дядовци са достолепни хора. Мисля,че е ограничено да се мисли,че на пределна възраст само мъжете изглеждат добре. Да не говорим за силните жени в културната история на човечеството, които са оставили отпечатък в културата или науката, те не изглеждат ли достолепно ,според мен не само изглеждат ами и са много повече като интелект и дух от много много поколения мъже. Не приемам мъжете като повод за съперничество, напротив както се казва на английски:They give me comfort and happiness. А и имам толкова силна връзка с баща ми и брат ми и приятелите ми мъже, че ми се струва абсурдно това да им завиждам. Единствено съм им благодарна. Освен това не мисля,че има толкова голяма разлика между мъжете и жените. Ние всички сме хора и търсим опованието един в друг, както и любовта и духовността.

Не вярвам,че българският мъж е кавалер . Уверила съм се многократно,просто му липсва тази страна на характера и поведението. Освен това мисля ,че българската жена с това ,че се еманципира през последните 20 години е много по- модерна и осъществена във всяко едно отношение от българският мъж. Но всъщност това е по- скоро неприятно,защото българските жени имат нужда от силни мъже и кавалери . Аз дори се чудя какво ще правим без тях. Увеличили са се и самотните майки,защото българските мъже са неспособни да поемат каквато и да било отговорност . Първо за себе си и действията си,камо ли за семейство. Повечето ми съученици /вече мъже / и изобщо мъже на моята възраст са тотални недорасляци като психика. Просто не разсъждават зряло. Все - още си падат по тийнейджърки и не мислят за сериозни връзки,брак,семейство и деца . Незнам защо това е така ,може би моето поколение е такова. Повечето от тях дори са нямали сериозна връзка,което е наистина притеснително. Това автоматично насочва жените от моята генерация към разни чичковци с пари,самочувствие и осъзнато либидо.Изобщо изградени като психика. За тази ситуация мисля,че причините са много и комплексни. Но много ми се ще това да се промени . Защото не искам да се отказвам от чистото привличане в името на сериозните отношения или стабилността. Да не говорим за вече изграденият тип на гангстер с лоши обноски, който израстна в обществото ни през последните 10 години,това мисля е много далеч от кавалерството и добрите обноски. Мисля ,че българските жени -масовият тип българска жена би се стреснала дори от изисканите маниери на мъжа до себе си . Просто не ни е в кръвта,така сме свикнали,заради робството ли ,заради балканския синдром,а може би заради нестабилната икономическа обстановка. Все едно мисля ,че това ни е чуждо и на мъжете да бъдат кавалери и на жените да бъдат кавалерствани . Изключителна рядкост е мъжът да отвори вратата на жената до себе си, да я остави да мине първо тя, да й предложи стол в ресторанта, да я настани, да я остави да се изкаже първо тя и т.н. Обикновено това се среща у българи ,които са живели или учили навън или пролизлизат от семейство на интелигенти. Но си мисля,че това ще се промени в бъдеще. Просто няколко поколения трябва да се изредят да поживеят навън да видят,да разберат да осъзнаят, да поискат да принадлежат към цивилизования свят дори и като поведение.

БЛАГОДАРЯ ,ВИ ПРИЯТЕЛИ ! LOVE IS IN THE WORLD ,AND ALWAYS WILL BE !

Благодаря ти ,Павлета ! И на теб много и Любов и Светлина !

Благодаря ти ,Елф ! Много си мила ,благодаря ти за асоциациите ,които направи .