Inatari

Never give up, it's such a wonderful life!!!!!!!!!

Това е може би най- вълнуващата за мен съвременна певица,Long live the Brit music! http://www.youtube.com/watch?v=FiMK9e0h6YE

Аз съм съгласна със Станимир,че всеки един от темпераментите си имат недостатъци и освен това мисля,че никога не са в чист вид,хората обикновено са комбинация от няколко темперамента. Дали може един да се определи като добър или друг като лош според мен няма да бъде точно, просто един човек е оползотворил темперамента си и той работи с положителен знак, а друг не . Ако мълчанието е признак за "голяма духовност", а общителността за стремеж към самоизтъкване или пък раздуване на егото, то всички мълчаливи, асоциални хора щяха да са духовни учители и всички свръх активни и комуникативни хора на прага на своето духовно падение. Що за глупост би била подобна логика ?

Аз на тази статия, публикувана от Александър не виждам как човек в нормално психическо здраве би се вързал.Хахаа. Световната конспирация явно работи и на локално ниво,на ниво България,май това се опитвате да докажете. Това разбиране на нещата е отново остарял модел на мислене,който ни залоства в полето на негативност и неградивност. Разберете най- сетне България е хората,които я обитават,светът е всеки отделен човек.

Този текст на Иво Сиромахов е абсолютно профанизиращ фейсбук. Наистина "задръстеняците" правят и реагират така на фейса.Тъпотия просто. Приятелите ми са 80% хора от бранша,или културни институции,като театри,галерии,сдружения на художници,актьори,музиканти. Изключително важно за мен е да научавам за огромен брой събития и акции свързани със съвременното изкуство в България, а и по света,това става в доста голяма степен своевременно изменно чрез фейсбук. Като затова дори не си мърдам пръста,просто бивам поканена и информирана,единствено, което трябва да направя е да видя новините в профила си. Много от приятелите ми публикуват професионалната си работа като художници,дизайнери и стилисти именно във фейсбук, не е нужно да си купувам последния брой на "Ева","Мода" или"Амика", за да видя каква фотосесия са заснели,кой е правил стайлинга,кой е снимал и кой е носил дрехите,както и чии дрехи са. Фейсбук прави възможно и това да видя последните неща от ателиетата на много мои колеги, които не живеят в София или не излагат в София или дори България и просто няма как физически да присъствам на тяхно откриване на изложба или ревю. Всичките ми професори са свръх активни социални хора, които постоянно публикуват във фейсбук инфо,която е важна за професионалното ми развитие,като конференции,дискусии,акции. Отделно от това се запознавам и с огромен брой хора,които също работят в културния сектор и се занимават с изкуство,напълно непознати,а много често и много познати,публично известни личности. Нямам голяма слабост към бивши съученици,хах , но понякога се изненадвам приятно и от тях.Откриват ме дори и роднини, с които не сме се виждали от 10 години и нямам никакви вести от тях и семействата им. Участвам в много фейсбук дискусии,повдигнати от мои преподаватели, а и колеги в крайна сметка. Изобщо бих изтървала цял един свят от информация,както и цял един свят би изгубил мен и моето присъствие. Вече не прекарвам толкова много време там, дори си разнообразих социалните мрежи,станаха няколко,които имат съвсем различна политика,практики и възможности.Дават достъп до коренно различна информация и хора. Не прекарвам повече от 10 минути във всяка,освен,ако нещо не ме заинтригува и сметна за полезно или някой не държи да поговорим в месенджъра, но като цяло не мога да кажа,че вися по социалните мрежи. По повод споделянето, точно зала с 5000 присъстващи би ме направила много прецизна в това, което споделям и изключително откровена.

Ок,Пламъче, но мисълта ми беше друга,след като темата е изобщо за споделянето във форумите,защо се обсъждат само негативните оплаквания.Аз я прочетох тази тема, която си публикувала като линк, но като цяло не съм съгласна с тези определения за българите или пък германците.Както и да е. Да напиша нещо по темата все пак. Тук Диляна е писала,че хората просто изказват мнение и не трябва да се влагат чувства в това, някой да приема нещата лично и т.н.Добре изказват мнение,но нали и в него влагат голяма част себе си, от мислите си, от светогледа си.Независимо колко са субективни,преднамерени, стремящи се да изградят някаква фалшива интернет самоличност. Незнам, но веднага хващам преструванковците, хахаха.Просто ми е ясно като бял ден,все едно някой е подчертал с маркер лъжата в определено мнение. И обратното, когато някой е честен,отново истината си блести необезпокоявана. В реакциите и диалозите, които се водят също прозира много неприкрита истина и самооценка. Изобщо аз мисля,че хората дори и когато си мислят,че заблуждават пак изтървават по нещо от истинската си самоличност. Другият аспект на споделянето,непременно да си честен и да засипваш всички с подробности от личния си живот и т.н.,също не е добре. Аз много често публикувам,не само заради хората четящи този форум,а изобщо хората в интернет например,защото много от тях се занимават с изкуство и нещата, които пиша биха могли да им бъдат полезни и т.н. Друг мотив е просто общуването и прекарването на някакво време в интерактивно общуване, което толкова много се е наложило в последно време. Трети мотив е определена тема, която е интересна сама по себе си,както и някои от постингите на форумците,за съжаление в последно време са малко тези постинги,които могат да възбудят интелектуалното ми любопитство. Но пък не всичко е интелект в общуването, така че пак е ОК. Повечето пъти след като се срещна с някой от форума,изобщо не се учудвам как изглежда или се държи, след като аз един вид го "познавам" вече. Но като цяло ще заключа, че споделянето и то прекомерното споделяне, като лични данни, адреси, телефони и т.н. е опасно в интернет.

Ок,но защо тук се говори само за споделянето на негативни мисли и неща. Какво става със споделянето на хубавите мисли и неща или пък изобщо на някакви мисли, просто споделянето във форум?

Честно казано изпитвам истинско съчувствие към тези хора,чиято сексуална енергия е блокирана.Тогава вече става дума за много голям проблем и то на всички нива. В случая тук отговорът е творчество,творчество и пак творчество и да, отново на всички нива.За да тръгне енергията да се канализира няма какво да се дълбае в причините, а просто да се започне с определени занимания, които да са приятни, забавни,плодотворни .Дори общуването с много хора би могло да бъде творческо/независимо от пола/ и да помогне за справяне с тази енергия. Толкова много великолепни неща биха могли да се сътворят тук. Фройд има една прекрасна малка книжка за творческият нагон в гениите и хората на изкуството,как те я управляват. Това е малката,но голяма книга"Един спомен от детинство на Леонардо",Зигмунд Фройд.

Ами успех тогава, аз лично реших да игнорирам тези просветвания от бъдещето, защото ми се случват докато съм будна. Често се връщат като дежавю след време,именно защото ги игнорирам. По отношение на сънищата при мен са символни, но поне ми доставя удоволствие да ги тълкувам.За моя радост нищо от това, което стига по един или друг начин при мен не е свързано с убийства и смърт.Всъщност имало и 2 случая със смърт, но аз не ги осъзнах като такива на момента, защото се случиха много по- късно в живота ми. Затова в твоя случай честно казано не знам какъв съвет да ти дам. Аз лично се отказах да овладявам тези неща в себе си,защото по- скоро ме разстройват и пречат на живота ми и решенията, които взимам за него. Но този свят на видения и сънища е изключително опасен и е добре да осъзнаеш това и да не си правиш никакви експерименти.Това е основният ми съвет.

Аз се питам има ли такъв човек сред нас,който да не е проявявал грубост или глупост в живота си. Така,че изобщо са глупави всякакви такива"нарицателни" и имена или буквалното разиграване на думите на Дънов. Може би темата има някакъв шанс да не се превърне в най- тъпата, освен,ако не започне да се обсъжда какво е първо вътрешния мир, в какви ситуации чувстваме,че той е нарушен. Дали действително всичко би се оправило с техники,какви са те, или е въпрос на формиране на някакво съзнание вътре във всеки един от нас. Какви биха били последствията от едното и другото.

Хаха, на мен пък не ми се струва интересен нито единият, нито другият въпрос за колежките, а пък и за колегите.

Леле този сериал каква зарибявка е.Но нещата, които е описала asicka2,доста се препокриват с тези, които изпитва главната героиня на Патриша Аркет.Така,че може би наистина ще е добре да гледа някоя и друга серия. Ако наистина,това което е споделила е вярно, ще трябва доста да поработи над овладяването на тази "дарба",защото може да има много сериозни ментални проблеми,ако не овладее и канализира способностите си.

Е ясно е че, хората са различни по етнически,географски, религиозни и чисто културни признаци.Като последните са абсолютно независими понякога от предните три. Явно е,че тук сме влезли в рамките географските и етнически на България.Оттам нататък всеки да преценя къде се намира той,мъжът до него или представата и стереотипът,който е формирал за него. Добре е това,че всеки казва, аз харесвам това или не харесвам това у един мъж.Мисля,че това е качество или недостатък,тези изявления дават възможност да се анализира и самият човек, който публикува това мнение сам себе си. Интересно ми е дали braman е започнал да си отговаря сам на себе си по този въпрос,защото аз намирам за доста проблемни неговите изявления.Вредни за самия него,като мъж и психика./като тук визирам и двата му поста/

Еми така де,как може да разделиш себе си на това, което имаш и това, което нямаш .Човек не бива да се асоциира и припознава само в постиженията си,работата си,вещите си или изобщо качествата си. Това ми се струва безумно вече наистина.Човек е толкова много повече от това.Той е цялата мрежа от приятели,които има,той е и децата си и родителите си и колегите си и всичко живо до което се докосва.Това вече малко по - сериозно го казвам,дано някой да не се е обидил,просто малко да се разсмеем, стига вече с тези свръх сериозни теми.

Това е абсурдно да тълкуваш буквално думите на Петър Дънов и да имаш едно дете,само поради тази причина.Ако имаш повече от едно си лаком или нещо от сорта.Не мисля,че хората с две деца,нещо са се объркали или сгрешили по пътя си. А какво толкова и да са три.Според мен за всеки човек нещата стоят по индивидуален начин,независимо дали е брат,сестра или обикновен човек.Просто на всеки чувалът е различен, с различна тежест и пълнеж. Въпросът е да разбереш ти колко можеш да носиш.И какво има вътре в твоя чувал.

Ами аз мисля,че мъжът, а и жената са прекрасни,когато са всичко това заедно, иначе ще умра от скука.Хахаха.Аз си харесвам и без това сложните комплицирани личности. Поздрави,Ина .

Аз мисля,че в такъв случай е хубаво да започнеш да пееш слушайки някаква музика,тази която ти харесва,тази която отваря и слуха ти. Защото няма как да пропееш, ако всъщност не "чуваш " истински музиката.Няма как да чуеш и себе си, ако не следваш със слуха си музиката. Опитай се да пееш едовременно с някой,който пее,наживо или на запис.Опитай се да научиш дадена песен,да си тананикаш мелодии,в компанията на някой или сам. Аз доста често пея сама или в компанията на хора,докато правя нещо монотонно и ежедневно/примерно мия чинии или разчиствам нещо из къщи/ . Случвало ми се е да пея всекидневно, когато нещо не е наред вътре в мен,чувствам някакво неразположение,било то физически или психически.Често си правя импровизации и дори си мисля някакви мелодии, които са абсолютно спонтанни пред огледалото,но след като приключа с пеенето,което трае около половин час, аз съм изляла всичко и съм раздвижила енергията на 5-тата чакра.Просто го правя за здраве, пък и определено си ми е някаква потребност музиката.Без музика рядко рисувам,буквално ме настройва за изкуство и ме фокусира и концентрира върху това, което правя. Ами ок,тогава желая ти успех и дръзновение !Но трябва да си по- смел.Откъде знаеш ,че нямаш слух?

Ами мисля,че цялостната личност не отговаря на тези фиксирани определения.Аз мисля,че всеки мъж/ а пък и жена/,съвременни типажи от 21 век, са и ловци и воини и хленчат и падат понякога/просто няма как да си нон стоп силен или пък воин или пък ловец/. Свободата също е въпрос на житейски избор, но той няма как да бъде перманентен.Комплексите идват и си отиват. Генетичните дадености също,понякога са силно изразени,както в нашето семейство,понякога са подтиснати. Средата има голяма роля,начинът на живот,но всичко това е преходно,временно,един вид ние постоянно избираме всички тези роли. От всичко в цялата работа ми се вижда най- важен таймингът,или кога какво постигаш и какъв си .

Защо, Божидаре,"трябва" да се научиш да пееш? Има много музикални педагози, които се занимават точно с това,естествено като всяка една професия,тази услуга се заплаща. Но пак ти казвам няма такова нещо като трябва в музиката, по- скоро виж дали няма да изпиташ някакво удоволствие от нея,независимо дали ти самият ще пропееш или не.Ти изобщо слушаш ли музика? Тя част ли е от твоя живот, от твоите потребности и кое е онова,което толкова много те кара да започнеш изобщо да се занимаваш с гласа си?

Хахаха,много забавно. Аз мисля,че човек трябва да говори, а и не само да говори ами и да мисли много за портокали,изкуство,безусловна любов,Бог, Вселена,скучните неща,които той прави/може пък да не са толкова скучни/ и още хиляди,хиляди други неща. Само тогава човек се развива,живее пълнокръвно,активно, изгражда сензори в себе си, интереси,предпочитания, мечти и изобщо обогатява цялата си вътрешна вселена . А пък да говориш само за нещата, които имаш е абсолютна скука и нито един човек на тази планета,не прави така, дори и Диана Илиева. Ххахахахахахха,искрено се забавлявам от постовете тук.

Христо, редактирай си мнението,защото така както е публикувано е един неразбираем хаос от думи,опит за цитат и всякакви препинателни знаци.Нищо не се разбира. А за темата, ако не е станало ясно вече, отговорът е да България ще я има.Вижте само колко страници , са изписани за нея, това е радостно . Явно на хората им пука дали ще я има или не,явно се вълнуваме всички от този въпрос.

Хах,забавно .Ама не съм съгласна, че хамалите са първични и примитивни. Понавам физици- хамали, икономисти- хамали и художници- хамали.Все пак това е реалността в България,а май и не само.А пък и на пазара има доста студенти и хора с висше образование.Така,че хайде да не се правим на много фини. А в интерес на истината съм виждала и доста претенциозни и "елитни" хора,да се държат точно като хамали или пък все едно са на пазара.

Честно казано и тук няма рецепти, но най- добрият съвет, който бих могла да дам е единствено и само чрез собствената си опитност и живот. Пред мен лично никога не е стояла тази дилема,каква искам да стана.Просто винаги съм искала да стана точно определено нещо и да правя точно определени неща, разбира се кръгът от дейности и квалификации са се развивали и промянали с времето, но винаги е била една общата посока.Просто съм се молила да имам шанса, възможността да правя това което обичам.Да имам точно определеното образование и да имам определените професионални изяви и подходяща работа. Човек обезателно трябва да открива талантите си и професионалните си качества, защото само по този начин става цялостна личност. Много е възможно те да са повече от един и в определени периоди от живота си да прави съвсем различни неща, да упражнява различни професии и да сменя много професионални кръгове . Според мен са малък % тези хора, които цял живот се занимават само с едно нещо, имат само една професия и т.н. Съвременният човек трябва да бъде гъвкав, да живее активно, да има богата опитност, включително и като географско местоживеене.Просто тази реалност, в която живеем го позволява. Личната легенда може да е свързана с няколко професии, с различни таланти, в които всеки е добре да инвестира,да развива. Преди всичко активност, опитност, действие, интереси, информация, качества,всичко това трябва да заработят в едно. Понякога таланти и качества се придобиват и развиват в определен момент, не е задължително те да бъдат вродени. Тук става дума за личностно израстване, за формиране на интереси и вътрешни сензори, вкусове и предпочитания. Като човекът, който най- добре знае за всички тези неща сме самите ние, а не хората отвън. Поглед навътре, общуване и обмяна на информация, а оттам и действие, опитност.

Истинският мъж открива и истинската жена,тук става дума за развити като психика хора,осъществени,ярки индивидуалности,всеки със своите победи,всеки със своите качества,всеки със своите грешки и житейски опит. Способността да се понася отговорност и при мъжа и при жената,говори за изграден характер,за свободна личност. Това е,човек става свободен и независим,тогава,когато поеме цялата отговорност за собствения си живот. Ако един мъж не знае как да се грижи за себе си и собствения си живот,той не е станал мъж. Ако една жена не отговаря за постъпките си, не е осъществена дори в професионален план,аз не мисля,че тя би могла да създаде здраво семейство и стабилни отношения ,тя ще бъде един придатък на мъжа, ще има ниска самооценка,ще й липсва индивидуалност и дори мъжът й ще престане да я възприема като отделно същество . А пък проблемът с майката,направо ме ужасява честно казано,просто нямам нерви да превъзпитвам такива "мъжленца". Живее ли "мъжът" с родителите си, дори в един и същи град е малко изнервящо. Честно казано искрено съчувствам на тези семейства,които живеят с нечия "майка".Независимо дали става дума за майката на мъжа или тази на жената. Всъщност нещата са толкова строго индивидуални,че мисля,че всички тези дадени рецепти за мъжество всъщност не работят/дори и да са симпатични и забавни/.Не мисля,че само мъже формират съзнанието на други мъже или пък че само жени формират жени.Това ми се струва абсурдно,по- скоро зависи от качествата на двамата родители. Аз съм възприела много от качествата на баща ми в професионално отношение, но като тип жена приличам по- скоро на майка ми. Както и брат ми виждам ,че е взел много от професионалните качества на майка ми, просто те двамата имат еднакви таланти и наклонности,така както аз наследих баща ми като професия, без да искам. От друга страна аз виждам колко много брат ми прилича на баща ми в отношението си към жените, като самосъзнание изобщо, дори и да не си го признава.Дори начинът, по който общува с приятелите си мъже и начините, по които се забавлява с тях. Същевременно и двамата сме надскочили тяхното развитие в професионално отношение, за което те много се радват. Възможно е малко да съм излязла от темата, но аз не разделям мъжът и жената, като качества и психика. Просто съвременният мъж и съвременната жена мисля,че са възприели един много по- цялостен модел на съзнание от стереотипите за мъжко и женско съзнание и качества. Аз не бих искала да имам стеротипът за мъж до себе си, аз просто искам един съвременен талантлив мъж, който работи за мечтите си и се осъществява, уважава моите мечти и заедно сме личностите, които искаме да бъдем. Това е.