Inatari

Поздравявам Диляна за постинга й .Хах,прекрасен женски пост. Но само искам да констатирам, че жената изглежда прекрасно в панталон, супер елегантно и секси, хахахаха. И аз мисля,че жената трябва да съхрани нежността и майчинския си инстинкт,защото тези неща са в основата на женската енергия, но по същата логика и мъжете не трябва да се превръщат в някакви корпоративни зверове и да запазят способността си да обичат истински и да бъдат бащи. Разбира се да създадеш семейство е важно и основен акт в живота, но в никакъв случай не изчерпва личната легенда за осъществяване на потенциала във всеки от нас, и мъже и жени. Балансът и таймингът пак казвам са много важни. Мъжете създадоха жените - мъжемелачки, а жените създадоха мъжете-baby sitters,това е . Просто закономерности, от нас зависи какво ще направим с живота си, каква реалност ще си проектираме. В какво превръщаме и децата си и т.н.Важно за всеки в една семейна единица е да има своето пространство, свобода и социален живот, а може би на първо място са доверието и вярата, която имаме един в друг.

Божидаре, въпреки,че ми е абсолютно скучно това , което пишеш в тази тема, а и не само тази, виждам ,че пак квалифицираш и поставяш етикети на моите мнения и точно поради тази причина ще ти отговоря. Абсолютно криворазбрано третираш и социологията и модерността, а и материализма. Някакси ти липсват основни базисни знания за всяко едно от тези неща, не виждам защо изобщо ги обсъждаш, след като природата на всяко едно от тях като понятие ти убягва. А пък за модерната социология изобщо не отваряй уста,защото може някоя голяма глупост да изскочи оттам. Това е моят най- приятелски съвет, седни прочети,помисли пак тогава пиши.Все си мисля,че ще узреят някакви по- адекватни заключения, съотвестващи на същността на нещата в теб. Незнам на каква възраст си, но по остарелия модел на мислене мисля,че е над 50, а лошото е че за тези 50 не са се случили основни съзидателни процеси в главата ти и като мъж и като дух. Така,че ти пожелавам успех, виждам ,че имаш някакво израстване все пак от първоначалните ти мнения и поведение, но като психика си точно на 15.Това е, което имам да ти кажа лично към теб. "Модерност"- в социолията не съществува като понятие,да ти разкрия под секрет, хахахаха.

Ами аз изобщо не съм съгласна нито с мнението на Jul нито с това на Емил от Льонеберя. Не сме в средновековието, за да "поставяме" отново жената на "мястото й." Изцяло лично право на жената е дали ще зачене "инвитро", по полов път, дали ще роди с "цезарово сечение", особено когато това е абсолютно наложително, заради нейното здраве и т.н. И много се радвам,че светът е достатъчно модерен и улегнал, за да стоят нещата по този начин. Ами нормално е след като жените едва от 100 г. са приобщени към академични общности и също вземат Нобелови награди да се наслаждават и на интелекта си и на гениалността си и на семейството си. Това са пълни глупости,че светът ставал по- нещастен от това. Точно в тези гениалните жени се влюбват и гениални мъже,защо да са нещастни, се питам аз ? Това че някоя жена е загубила собственото си усещане за развитие и притежание на блестящ ум я прави язвителна към тези, които го развиват. Това ,че даден мъж не блести с изключителни качества и попада в категорията "нищо оособено" и като таланти и като ум, също би го направил чувствителен към женските постижения в професионалното поприще. Затова и в крайна сметка всеки знае какво го привлича в срещуположния пол. Аз знам че мъж със средностатистически мозък, няма да ми задържи вниманието дори и за един ежедневен разговор, освен ако не съм принудена да общувам по един или друг начин.Но същия този човек би се сторил привлекателен на поне 50 жени, така че не мисля ,че бих могла да го направя нещастен, поради причината че не може да задоволи интелектуалните ми интереси и т.н.Просто за всеки си има подходящите хора. Take care friends !

Ето и още нещо, което винаги ми оправя настроението, независимо,че не е точно стила музика, който харесвам,поздрав за всички!

Хей, Vespertine, радвам се на това, което публикуваш тук в тази тема,защото ми хареса музикалния ти вкус.Така,че поздрави!А иначе аз асоциирам Hurts с Depeche Mode, малко въпреки,че Hurts не са толкова dark,но има нещо от new wave,вълната в тях.Харесва ми тази група, с която ги сравняваш. Поздрав със следващото парче!

Хахахах, абе колкото са любопитни жените, толкова са любопитни и мъжете.Дори ми се струва,че мъжете не само заглеждат жените, които не са точно техен тип.Експерименти от чисто любопитство си правят и жените и мъжете.

Дали агресията е енергия, според мен да.Просто както има положителна енергия, така има и отрицателна. Агресията е разрушителна енергия.Иначе причината за появата й са точно това, което са написали Донка и Станимир.Дисбаланси вътрешни, недостиг, невъзможност.

Оф, тук ми се ще да напиша"Хубавите ябълки прасетата ги ядат". Защо това е така не знам, но съм виждала много такива случаи.И с жени, и с мъже. Ако всеки дефинира какво е за него физическата красота ще се окаже,че това което за едни е красиво,за други е грозно и обратното. Но добрият външен вид и здраве са резултат от вътрешния свят на човек. За мен красотата е състояние на ума.Тя не е константа,красотата идва и си отива. Животът в човек дава смисъл на красотата,начинът по който красотата влияе на реалността е винаги добър, а също и вдъхновяващ. Сама по себе си физическата красота не е достатъчна, за да се даде определението красив. Обаче, животът зад материята е този, който ни кара да въздишаме и да възклицаваме"Уау каква красота! Ето например в момента,идеалът за красота е в симетрията и добрите пропорции на лице и тяло, не е като през 90- те индивидуалността и харизмата.Сега всички модни агенции търсят идеалните симетрични лица,защото визията, визуализирането е до такава степен усъвършенствано,че единственото от което имат нужда е симетричното, добре пропорционирано лице и тяло/като тук има много строги параметри/, нищо повече. Сега от особена важност е и отношението към самата дреха, мода и дизайнер, която носи в себе си като излъчване манекенката, не толкова уникалната й физическа красота. Защото никой не се интересува от нея и нейното лице, а от начинът по който представя дрехата на модния подиум, начинът по който се движи, животът който вдъхва на една колекция. Твърде силните и изразителни лица, в момента са отбягвани за сметка на просто симетричните и добре пропорционирани,правилен череп, добри съотношения на лицевия дял и т.н. От друга страна се наблюдава и другата тенденция, недотам "красиви", но пък много артистични на подиума манекенки да се лансират,просто зависи от политиката на дадения дизайнер и модната агенция, която го обслужва. Като цяло красотата е малко роботизирана в момента,сведена до пропорцията и симетрията, тези които се занимават професионално с това знаят, никой не се интересува от персоналността, а по- скоро от интерпретацията, която манекенката прави на подиума. Което не е толкова лошо като тенденция. Или ако трябва да обобщя търси се персоналност, но не точно във физически аспект. В киното, музиката или което и да е сценично изкуство може би изиграват роля съвсем други неща. Както вече казах визията и стайлингът са до такава степен съвършени, че просто няма значение дори какви са физическите природни дадености, всичко се оправя и представя по желания от маркетингова гледна точка начин.

Hurts истински ме изненадоха с музиката и текстовете си.

А пък David Guetta , колко ме кефи в последно време,страхотен DJ и композитор.

Незнам дали да се оплаквам, но от 2 месеца съм заобградена само с такива мъже като от този клип,хахахахах. Не,че са мой тип, но сериозно започвам да се замислям, какво пропускам,хахах. А пък това е първият хит на Дженифър Лопес, който наистина да ми допада,затова ви го поствам.

Ок,момичета успех с духовността и агресията,аз трябва да бягам.

Ами аз по- рядко пиша в последно време, но за сметка на това доста отдавна съм в Портала,хах и съм виждала какво ли не.И как се променят хората и как сама аз се променям и много други неща. Но пък чак такава агресия не съм забелязала като тенденция. Ето сега в мнението на Куки има много лична обида и дори желание за въвеждане на някакъв нов ред на нещата. Чувството за лична значимост и изиграването на определена роля, в определено място,ако някой ти отнеме това право явно наистина огорчава. Но пък всеки е свободен да прави каквото намери за добре.Ограничаването на личната свобода на един е широта за друг, в случая ми се струва,че хората и от двете страни не са прави.Макар и да не знам кои точно са тези хора.Просто всеки е свободен да прави каквото намери за добре. На мен като не ми харесва обстановката не се вясвам с месеци,че и цяла година дори без да натрапвам това на никого. Като няма разбиране от никой здраве да е, може пък някой, който изобщо не е от този форум да намери за ценно, това което аз съм опитала да кажа. Какво да кажа на Куки,освен да не се огорчава и да не приема толкова лично нещата.

Хах,ами духовните войни са характерни именно за духовните форуми,в смисъл нормално е да има някакво бълбукане, съгласие/несъгласие,спор,дискусия,състезание по духовност,интелект и др. точно поради насочеността на този форум и точно поради стремежът на всеки да се развива в духовния си път.Въпреки,че сме толкова различни,че не виждам кой с кого ще се състезава. Всеки един от нас задава въпроси,спори, пита се сам себе си за разни неща и покрай всичко това е невъзможо да няма и малко агресия и малко его и т.н. Разбира се, не казвам,че човек не трябва да има някакви устои вътре в себе си или критерии за добро и зло и ценностна система.Просто ми се струва,че всичко е в рамките на нормалното.Все някой ще се чувства засегнат,пренебрегнат,несъгласен, обиден или изолиран.Така е и в живота няма как всичко да е пълно,все ще има и нечий празен съд в някакъв момент. Но е хубаво да сме отворени един към друг дори и да виждаме недостатъците си или несъгласието си по дадени теми.Просто да не трупа човек негативи вътре в себе си,на първо място, защото е вредно за самия човек.

Проблемът е,че не можеш да стерилизираш своята духовност.Просто човек винаги живее с тези две полярности вътре в себе си, но избира на коя кога да даде превес. Раздавайки справедливост и казвайки това е духовно, това е извън духовното, по тази логика и това е агресия,някакъв вид ограничаване на чуждата реалност.И в крайна сметка малко хумор не е излишен в цялата работа.

Нямам нищо против да ти дам обяснение Пламъче, за тези ми твърдения.Енергията, която лично аз мога да усетя/ а предполагам и не само аз/ гледайки текст,изображение, дори картина е многопластова. Ако ти цитираш нечий текст аз ще усетя,твоята енергия първо,дори към кого са адресирани акцентите в твоето мнение,какво мислиш ти самата за този текст, който цитираш и накрая ще се помъча да уловя и авторовото намерение или какво е искал да каже самият автор на текста. Когато гледам картина например, аз мислено проследявам "създаването на картината " от началото до края на самия художник, като едновременно с това се опитвам да разчета и цялото поле от мисловна информация, която е вътре в процеса на създаване и накрая посланието като крайна отправна точка за гледащия.Много често чувствам и насъбралата се енергия върху дадена картина,изображение,текст от други гледащи, които също са лепнали "своето енергийно мнение" по въпроса. Бих определила това като някакъв вид съзерцание, което при мен е формирано в много ранна детска възраст,просто защото аз съм израстнала сред картини и хора, които също ги съзерцават.И точно този навик,в комбинация може би и с други фактори са изградили в мен това умение да разчитам енергията в нещата. Това е причината и да разбирам коя храна е прясна и коя не, въпреки опаковката примерно в магазина.Много рядко имам някакви изненади в тази посока. Не съм особено сигурна,че тези въпроси имат всъщност отношение към темата, но както вече казах мога съвсем точно да обясня.Нямам някакви огризения тук.

Еми аз за себе си знам,че съм всичките 4 темперамента.В едно отношение съм холерик,в друго флегматик, в трето сангвиник, в четвърто меланхолик.Не мога да стигна само до един от където и да се погледна. Същото мога да кажа и за семейството ми,че ние всички проявяваме и 4- те темперамента. Понякога трудно овладявам някоя от тези "стихии на темпераментите" и се проявявам като еди каква си, но това е обикновено, защото не успявам да подчиня и да управлявам правилно някое от тези 4 неща вътре в мен. Понякога съм експанзивна, дори нападателна, друг път мързелива,флегматична, трети път толкова оптимистично настроена,че да полетя,/като с това заразявам всички/четвърти път меланхолията и песимизмът до такава степен ме владеят,че по- добре да бъда сама и да се отдам на мечти и колкото се може по- тъжни мисли. А понякога проявявам в комбинация няколко от темпераментите. Просто как да се поставя в рамките "холерик" или" флегматик", като дори имам цели периоди от живота си подчинени на един темперамент и друг цял период завладян от втори.Дори и така да разгледаме нещата пак стигам дотам ,че дори, когато съм била малка съм била пак комбинация от няколко темперамента,в юношеството си съвсем друг, в тийнейджърството трети,като студент четвърти и сега като млада жена пък съвсем объркана каша от темпераменти. Проявявам някакъв темперамент,в зависимост от мирогледа и вътрешната ми убеденост и опитност в живота.

http://vimeo.com/25981961

Ами Христо, чети внимателно постингите.Няма какво да се вменява,че мълчанието е признак на голяма духовност.Виж какво е написал и Флорестан.Просто това не е критерий за духовност, както може да се говори хаотично,така и може да се мълчи хаотично.Тук става дума за съзнание, за вътрешна настройка.Само по себе си говоренето или не говоренето не означават нищо,това е елементаризиране и свеждане до някаква рамка, която е напълно излишна. Аз мисля,че съвременният духовен човек е много активен, социален, той общува активно и е много деен в живота си, работи на много нива, общува с голям диапазон от хора.Това е .Има широк обхват на дейности.

Изложбата РЕПРОКУКЦИЯ, в смисъла на репродуцирам,размножавам като многопластов концепт е развит от едни от най- известните български съвременни артисти в момента и е ситуиран в наскоро откритият Музей за Модерно Изкуство в София. Едно е сигурно,ще породи безброй много дискусии след себе си, но съветът ми е не само да се гледа,а и да се четат концепциите, които авторите са формулирали, като един добър ключ към нещата си и тогава да се изказват мнения. Дискусия се породи и в артистичните и в недотам артистичните среди. Мисля,че са поставени и много въпроси от духовния свят на човека, които си струва да бъдат обсъдени.Може би тези, които очакват красота и естетика,само защото смятат че това изчерпва смисълът на изкуството ще останат разочаровани.Тези художници, са прочути с философските си неща, които изваждат на преден план болестите на обществото,проблемите, които генерират други проблеми и са влезли в ролята на алармиращи фактори по- скоро, отколкото на ласкатели и подръжници на празната красота.Тук става дума за реални проблеми, за културни тенденции, които са тревожни и на които е добре да обърнем внимание. Ето линк към блога, отразяващ изложбата,в който са публикувани снимки на художниците пред творбите им,а след това и концепциите за всяка една от творбите. http://re-production-exhibition.blogspot.com/

Аз възприемам Петър Дънов като един страхотен философ, много модерен за времето си, абсолютно актуален и днес, може би има малко неща, с които не съм напълно съгласна, които потиворечат на моята вътрешна философия и тук вече става дума най- вече за ролята на жената. Но да не забравяме времето, в което е живял Дънов,порядките тогава. Незнам за другите, но за мен всичко, което стига до мен от учението на Дънов аз приемам като философия,и то много универсална философия, не като религия.Винаги съм разглеждала тази страна на нещата вътре в себе си.Търсила съм паралели с много от нещата и принципите в източната философия и християнството като някаква теологична схема. Изобщо цялата идея за разумността, за съзнанието като формиращо вътрешната вселена на човек, в това число разумното сърце и чувстващия, интуитивния, сензитивния ум, всичко това е философия. Идеята за любовта като космическа сила, безусловната любов и чисто човешката любов като основа на мирогледа вътре в нас е също философия,това също е концепция,философска концептуална структура, която има едно съвсем практическо приложение. Темата е много интересна и за съжаление в момента, не мога да обърна повече внимание,но със сигурност пак ще се върна към нея. Аз много често си имам тази практика, независимо дали има дискусия или не, се връщам към определени неща, които намирам за любопитни, така че....

Еми така е, нищо не съществува в чист вид и не е константа.Колкото и да ни се ще да уловим, да запечатаме настоящето, когато то ни харесва.Ето в този момент сме благородни,духовни и над нещата, да ама в следващият не сме. Няма как да станеш духовен, ако не си надмогнал агресивността си, ако я нямаш като опитност, как тогава ще си станал духовен?Как ще бъдеш господар на вътрешния си свят, ако не си изпитал всичко като постъпки, психика и стремеж ? А пък тук тези критики към постовете във форума направо ми се струват толкова преструвански, че дори нямам желание да коментирам. Пресвета Дева критикува агресията на другите грешници,хах такава някаква работа се получава. От духовни по- духовни от свети,по- пресвети. Енергията си стои зад всеки пост,каквито и да са думите, тя си прозира,усеща се. Има достатъчно сензитивни хора тук, за да ме подкрепят в това ми твърдение.

Според мен си има определена причина някои жени да не искат да правят секс с мъжете си.Това говори много за мъжете им. Женска потентност,какво е това понятие изобщо. Жената трябва да пожелае да има дете, дали ще бъде инвитро или от мъжът до нея, това няма да определи дали детето ще има душа или не.Какви са тези недомислици.Естествено,че си има душа детето,независимо дали ще се зачене инвитро или по полов път. Обаче много е важно енергията,която се влага ,цялостната настройка. Една приятелка си имаше гадже и много искаха да имат дете,забременя,но пометна в третия месец. Но истината е,че те наистина живееха като прасета,без някакви по- възвишени чувства,просто всичко беше сведено до животинското,секса,храната и съвсем първични потребности, като автор на този лайфстайл беше изцяло жената. След една година като осъзнаха какво правят и двамата,наблюдаваха децата и отношенията на други наши приятели, разбраха ,че трябва да си променят малко настройката и светогледа. И тя пак забременя, но роди с 2 месеца по- рано, много неоформено дете,аз лично се уплаших от снимките им във ФБ. Абе изобщо за децата незнам, просто малко по - чиста енергия трябва, дори и случайно да се получи човек трябва пак да не е воден от най- ниските си страсти.Мен лично ме отвращават такива хора и отношения.Не че искам да ги съдя,просто аз за себе си, знам че не мога така,просто ме е гнус. Жената е толкова важна,че дори не осъзнава ролята си в света, напълно.Малко са узрелите психически жени,осъзнатите жени. Но пък тези, които са, са истински магьосници и много добре осъзнават това. Жената може да бъде толкова магнетична,че да подлуди мъжете около себе си. Именно тези жени, които са изпитали силата си и не се блазнят от нея на всяка цена са истински силните и те много добре владеят живота си и имат животворно въздействие върху животите на хората около тях.Жената също е учител, но много малко мъже са подготвени за този факт и изобщо се докосват в пълно съзнание до тази страна на жената. Духовната жена е с огромен вътрешен свят, тя облагородява всичко около себе си.Просто вдъхва живот и светлина на всичко, до което се докосне. Радвам се,че познавам невероятни жени - творци, жени, които са се осъществили във всяко едно отношение.И като личности и в семейството и навсякъде.Възпитават цели поколения след себе си, формират нови генерации творци и т.н.Голяма е женската енергия,тя не просто ражда живот,тя трансформира на всякакви нива. Ако мъжът е съзидателен,жената е поглъщаща и трансформираща, мека и обгръщаща с живот.

Аз мисля,че в съвременния свят всеки е учител и ученик едновременно.Дали се развиваме в духовен план зависи изцяло от нас.Хората, които мислят подобно се откриват, тези които имат нужда от израстване и са отворени към него срещат безброй пътеводителни и "учители" по пътя си.Просто мисля,че духовният живот сега е много по- интензивен като действия,постъпки и многообразен отколкото, когато и да било. Винаги когато търсиш, вселената ти дава многократни отговори, или ти отговаря по един богат, многообразен начин. Аз нямам нужда от някакъв доживотен наставник или учител,достатъчно е да се вгледам в творенията на Бог, в света такъв какъвто е създаден,за да поема по моя път. А и предпочитам да общувам с Бог и божественото в хората.Симпатични са ми всички тези гурута и учители,но независимо кой докъде е стигнал в духовното си развитие,те си остават хора,независимо от огромната работа,която вършат за Бог.Нито един от тях не е истински съвършен или нечовек, жив Бог. А и смятам,че в днешните условия на света, всеки изпълнява двете роли нон стоп. Няма какво да чакаш своя "Учител", за да се развиваш духовно, просто когато си отворен като съзнание,отговорите сами започват да пристигат при теб,а пък и тези школи и т.н са все пак масови ,аз вярвам в индивидуалните избори и развитие много повече отколкото във формулите за духовност. Задавайки си въпроси и отговаряйки си сам човек започва да расте като същество,което търси истината.Той подбира,селекционира подлага под съмнение,практикува различни неща и върви по пътя си жизнен, жив.

Аз пък мисля,че подобни критерии за духовност като говорене на смислени неща не изчерпва възможностите да бъдеш"духовен" в общуването си . По- скоро си мисля,че е много важно до каква степен си отворен към хората, говоренето или неговоренето изобщо не са каквито и да било признаци за духовност или недуховност.По- скоро мисля,че става дума за цял комплекс от качества, които духовните хора имат като съзнание като настройка, които проявяват по различен начин, в зависимост от темпераментите си,а понякога и моментното си състояние.Тук няма някаква формула или рецепта,която да бъде прилагана от всеки,особено,ако я търсим в елементарния й вид. Защото това,че сме някаква комбинация от темпераменти,независимо от съотношенията им ,не пречи да имаме опредлено настроение в дадения момент, което да е различно от темперамента ни по принцип. В крайна сметка не сме някакви роботи, на които да е зададена само една програма за темперамент,нали така ? Човекът е сложна вселена и това как реагираме на света около нас,зависи от страшно много неща и опитности вътре в нас.