Inatari

А ще трябва да помислиш за концепция драги....Ако искаш да направиш истински пърформанс, хах.

Според мен сексуалността и по- скоро проблемната сексуалност много пъти се оказва една от причините за това хората да стават част от "духовни общности", някои си търсят половинките на курсове по йога или каквато и да била духовна практика или курс. Други прикриват своята сексуалност, ако не е ортодоксалната/хетеро/ и също намират пристан в някакви школи, учения и т.н. До какво довежда това временен покой и някое и друго запознанство, а дали има щастлив край/тук вече ми става смешно/, зависи от самия човек. Сексуалността е прекрасно нещо, общуването също, а пък да не говорим за духовността. Много хора откриват и някакъв сексуален подтекст в духовния патос. Сещате се за склуптурата"Екстазът на Света Тереза".

Обаче трябва да се обадим в Туристическото бюро дами и господа и да се вземе информация за квартирите и маршрутите, след като разбира се си изберем такива.Хах нямам търпение вече , лудницааааааааааааааа.

По въпроса за родителите се познаваме отдавна, не само от този живот, аз съм ги проверила многократно и не случайно съм ги избрала да са ми родители, а пък и те да съм тяхно дете, същото важи и за брат ми , познаваме се от минали животи.Знам, защото сънувам... А пък май срещата се заформя супер да ви кажа, хахахха.

Брей Божидаре и ти ли ще дойдеш? Ще се запознаем май най- накрая , хаха.

Но можем да отидем до други позволени и също уникални маршрути, само трябва да изберем.

За Бастет и Градище само в историческия музей могат да дадат информация, не фигурира в маршрутите, които предлагат , и знам че само с разрешение на гранична полиция и придружители можем да отидем там.Както казва Диляна мястото е пазено.

Кой както реши за спането, има всякакви възможности. Трябва да се обадим в туристическото бюро и да се види какви квартири има.Аз от моя страна също мога да поема няколко човека и да попитам хората от нашата улица или други близки и роднини . Ето тук има различни маршрути: http://www.malkotarn...=19&isubtype=36 Има водач от туристическото бюро, който ще ни придружи до всяка една точка. Уникална е местността Мишкова нива, която е малко по- дълъг пешеходен преход, но мястото е забележително от архитектурна гледна точка, това е древно светилище, с историческа стойност. Ето и телефоните на туристическия център. тел.: 05952/ 30 17 0886/ 647 201

Още едно голямо име в Берлин- Михаел Зонтаг. http://www.viewsofia...-modata-v-grada И още едно ревю на Каралеев с видео, вътре. http://www.viewsofia.com/article/11821/Direktno-ot-Berlinskata-sedmica-na-modata--Ekskluziven-reportaj-ot-shouto-na-Vladimir-Karaleev-esen-zima-2012

Божидаре, не бях чела това твое мнение, но го намирам за изключително забавно, особено словосъчетанието"ослепително розово", много моден изказ. За розовото има една дизайнерка , която се нарича Елза Скиапарели, която е творила заедно със сюрреалистите, много близка със Салвадор Дали, която въвежда модния термин"шокиращо розово", така ,че мисли му , направо професионално изказване си направил.Хаххаха. А по повод немската мода само ще ви кажа , че Берлин е световен моден център, където пълна изненада за критиците са младите деконструктивисти, които са наследници на Антверпенската школа в деконструктивизма. А в Берлин има и едно известно в модните среди българско име, а именно Владимир Каралеев. http://www.viewsofia...adimir-Karaleev Ето една малко празноглава, написана в популярен светски стил статия, която много не ме кефи, но е на български затова ви я пускам.Хах.

Квартири могат да се уредят чрез туристическия център най- лесно. Ще говоря и с баба ми, кои нейни съседки ще се навият и така.

Абе на мен са ми се качвали на главата, защото съм мека Мария, но след като ми се качат ставам изключително сериозна и ги карам да осъзнаят това. В повечето случаи не го осъзнават и просто съм се разделяла така с недоброжелателни приятели, за които граници на гостоприемството в пряк и преносен смисъл няма. С някои останахме добри познати, с други не.Това е животът.Но няма да си загубя наивността и доброто разположение на духа never.Хаххах.

Това са "Белите къщи", също в Малко Търново, виждала съм ги като съм се разхождала до парка , но не съм влизала ,но те са също съвсем нови, наскоро ги построиха.Ето малко инфо:http://www.belitekashti.com/ Предлагам и да си направим програма, какво ще правим през двата дни, защото има твърде много уникални неща за гледане, всепак ще има хора и с коли.Аз май ще остана повече от два дни, хем да видя баба ми.

Това е един хотелски комплекс, който е в центъра, представлява комплекс от къщи за гости, супер луксозни, с басейн, шезлонги и т.н, не съм влизала вътре, но всички казват , че били супер, който иска може да отседне и там с всички удобства. http://house.bildnix.com/index.php?pid=1

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE Малко информация от www.wickipedia.org

Разгледайте и този сайт.http://www.malkotarnovo.yes.bg/bg/ В него има доста информация, включително и за цялата местност, близките села и т.н. Освен това има и телефони на туристическия център, който смятам, че може да ни е полезен.

Орлин, както винаги силно вдъхновен и много позитивен ! Изкуството е като началото и края на света, като най- високата, но и най- изначална точка на нещата, то предхожда всичко, има и творческа интуиция, която превежда творецът от идея към идея. Оформя неговия творчески път , безумно е да се мисли, че в изкуството може да се изчерпи нещо, просто защото то е като всички начала и краища в едно. Едно кълбо от океани, където бушуват идеи, преливат и формират всичко априори, още преди да сме се докоснали до четката или молива. Просто има едно пространство на ума, творческо пространство на ума, където всичко е възможно да се роди по неочакван и блестящ начин.То съществува независимо дали сме художници или някакъв вид творци, тази творческа стая ни кара да сънуваме цветно необятни пейзажи и да се впускаме в мислите си в красиви реалности на духа. Ох, изкуството е нещо необятно, океан, който ако се профанизира и сведе до продукт и печалба придобива гротескен вид. Изкуството е невинно и мъдро едновременно, като едно вечно изграещо си дете.

Случвало ми се е от бърборенето на някой/мъж или жена/ да ме заболи глава. Именно, защото не говори, не изговаря важни неща, а словоблудства. Особено често в автобус.Или даже ми е трудно да издържам шумен разговор по телефон, докато пътувам за някъде. Обикновено правя забележки, което дори и на мен ми е неприятно да правя, но доста пъти има ефект. Малко се същисват и намаляват височината на тона.Понякога гневно ми отговарят, че това било обществено пространство и ще правят каквото си искат, но въпреки това им става неудобно и скоро прекратяват. В крайна сметка никой не е длъжен да слуша разговорите на всеки и да участва в тях по един косвен начин.Голяма досада. Думите са свято нещо и човек трябва да обръща внимание какво говори, как го казва и какво изразява. Празните приказки просто са ми непонятни. Имах един период, когато бях се постригала първи номер, правех йога и изобщо не говорех.Само най- важни неизбежни неща. Доста добре ми беше. Пълна тишина.А бях на море с две приказливи приятелки, те даже помислиха, че нещо им се сърдя, но аз винаги отричах ведро. Най- важното нещо беше да стана сутрин и да си направя асаните, докато всички спят и да изляза да побягам на плажа . Вълшебно лято. Забавлявах се като издирвах морски дяволчета и 4листни детелини.Имах си цяла философия за субстанциите, които се привличат. Това лято се случиха няколко много чудни неща с мен, които няма сега да разказвам. Но опита с мълчанието е уникален. Друг момент в моя живот, наложи се да преподавам в езикова гимназия, изобразително изкуство.Трябваше толкова много да говоря, да обяснявам всичко чрез думи, защото дези деца , са деца на езика, буквата и текста, не на изображението и се стигна дотам, че накрая имаше пълна тишина и се разбирахме с по една две думи, какво трябва да се прави.Но си беше дълъг път докато ги въведа в нещата. Направихме 5 големи изложби със всички класове, най- важното е, че те правеха неща, които се правят в академията, преподавах им съвременно изкуство. Друг момент в моя живот , карам магистратура в София, сменям специалности, налага се едновремнно с това да работя . Намерих работа в кол център, където ме избраха за агент на директната линия и работа с клиенти именно защото имам добра дикция и познавам продуктите. След работа се чувствах напълно изтощена психически и не можех тепърва да си изпълнявам задачите за академията.Просто бях труп, все едно съм орала или копала.А всъщност аз през цялото време съм говорила на микрофон и съм седяла пред компютър и телефон.Всичко това пряко моите духовни желания, които са просто да правя изкуство. Слава Богу мина и този период, през който аз все пак успях да направя изложба, като си взех отпуска и за две седмици нарисувах близо 30 картини голям формат, 100/70. Просто душата ми жадуваше за изкуство и тишина. Рисувах на смесено осветление, ден и нощ с 4 лампи, които да осветяват всяко кътче и всички цветове и палитри, с които работя. Изобщо думите са вълшебство, но могат да бъдат и бич.

Всичко, което Диляна казва е така.Местността Качул също е близо до Малко Търново.Като малки сме ходили и пеша.Хах За палатките, Странджа е камениста по откритите места, единствено вътре в гората, където е много прохладно има дебели сенки, ми хрумва също , че може да се разпъне палатка, но пак би било много усойно. Засега варианта с преспиване в къщи май е най- добър. Иначе много ще се пръснем. Диляна в Граматиково, Донка на палатка в Качул, някакси трябва да се посъберем. Разчитам и на Диляна да сътвори маршрути, защото аз отдавна не съм ходила по гората, просто защото е нямало с кой.Да не говорим за гъби, което аз обожавам.Хахах. Ще стане, просто трябва добре да се помисли.Уникално преживяване ще бъде.

Съвременното изкуство е концептуалното изкуство.Липсва ли концепция в една картина, обект или инсталация просто изглежда като от 80-те.А това е един особен преходен период за изкуството в България. Т.е. не съвременно.Същото се отнася и за музиката, клиповете, рекламите, поезията, романите. Тук водещата дума е концепция, като се замисля това важи дори и за една рекламна кампания. За съжаление голяма част български художници все още рисуват без водеща концепция, правят така и изложби, с измислени в почивката за кафе имена и ако това е концепция, то аз съм трамвай.

Гледах го на скоро.Емоциите варират от смях до сълзи във филма.Струва си.Особено, ако имате слабост към Еди Мърфи.

Vorfax пак не си доволен нещо май, пропусна да кажеш колко лош събеседник съм, верно не съм просяк и изключително трудно понасям критика/ако може тези нон стопни обиди/ да се нарекат така .Но може би трябва да ми заговориш като на малко дете, за да те разбера, защото уви съм далеч от гениалността и тези велики слова, които са в твоята глава, заслужават единствено синтетичния гениален подход на изказ, какъвто имаш само ти Vorfax, великият мъдрец, който не знае що е критика, защото обитава друг параграф на вселената недостъпен за простите хорa, с които ти по принцип говориш просто, както те си заслужават.

Vorfax, мрази и критикувай колкото щеш!Това си е твоя работа!Аз вече нямам желание да говоря с теб. Толкова негативизъм ме изморява.Кажи нещо весело да се посмеем, че не стига че и времето е толкова жежко ами и заяжданици във форума текат нон стоп. Хайде аз съм съгласна с теб, че критиката е световния път на мира и любовта и че това е най- зрелия път на израстване, който може да хрумне на човечеството. Аз само нелепици говоря и съм по природа надменна и зла. Дано си доволен вече , че направо не се издържа.

Истината е, че когато много искаш нещо то се случва. Но с цената на какво? Всяко нещо има цена в този живот, в това съм се убедила. Понякога човек просто трябва да се дистанцира от желанията си, за да не загуби щастието в живота си, да не загуби пълноценността. Просто желанията могат да бъдат унищожителни.Имаше една такава притча за един мъдрец, който през цялото време казваше на хората: Не се радвайте толкова много! или Не плачете, може да е за добро! И живота винаги те изненадва в крайна сметка , затова е толкова красив.

Темата е много интересна и се съдържа в куп други езотерични филми и книги. Едно мога да кажа от собствен опит, аз проектирам почти всичко в своята реалост. Представям си, визуализирам нещо, което искам да се случи и то се с;учва много често почти или поне приблизително, с много малки изменения както съм го визуализирала. Но в един момент започнах и да имам дежа вю много често, това е негативния ефект, защото когато проектираш реалности, това може да става на сън или наяве, човек мобилизира целия си умствен потенциал и интуиция да предусети бъдещето си да му даде направление в желаната посока.Всичко това е възможно, но според мен има лимит, някакъв предел на иницииране на реалности.Или инверсия както тук в темата се нарича. От половин година спрях да правя това, защото получих някакво заплашително усещане, с тези вече преживяни ситуации, че всичко отива към своя край, че всичко ще свърши, щом то зависи от мен, а не от Бог или някой друг. За момента просто живея без да правя големи планове или да нареждам много приоритети на масата.Защото започнах и да сънувам бъдещи моменти и това съвсем ме изплаши.Опитът ми не е много позитивен, въпреки, че благодарение на моите проекти с бъдещите реалности започнах да постигам неща, за които преди не бих и мечтала, не попадаха изобщо в моя хоризонт на желания. Може би всичко това би прозвучало налудничаво на много хора, но е нещо, което реално преживях и нещо от което умишлено се отказах. Разбрах , че всеки си има много важна съдба, някаква мисия, която е по- голяма от която и да е моментна мечта или желание на самия човек и затова намирам за по- здравословно да се живее тук и сега.Без да се влияе на реалността по никакъв начин, чрез мисли и сънища. Човешкото съзнание е могъщ инструмент и в това съм се уверявала многократно.Може да бъде с лечителски терапевтични сили, но може и да се стигне до самоубийствени актове, които да не са осъзнати най- вече. Хората са магьосници, особено съвременните хора, но поставят малките материални желания пред истинските духовни подбуди на самия живот, които се разкриват именно, когато се откажеш от всички свои желания. По тази тема мога да изпиша много страници, но за мен по- скоро е вече някакъв разрешен казус, ще ви спестя това, хахахаххаах.Поздрави!