Inatari

Ами аз съм ви изписала цялата информация. Има всякакви маршрути, написала съм и телефоните на Туристическия център.Всеки трябва да се обади да попита за свободни квартири, това няма как да свърша аз от името на всеки форумец.Публикувала съм и информация за хотели, ако никой не иска да е в тях, то трябва да попита в туристическото бюро за свободни квартири, където са обявени, просто. Ще намерим кой да ни покаже пътят за Качул, ако вуйчо ми е там може също да покаже пътят. Но аз съм пешеходец, а не шофьор. Аз познавам гората непосредствено до Малко Търново, може да си направим и пикник някъде, но това ще решим на място. Сега е важно всеки да се обади за свободна квартира.Аз също ще се обадя до Туристическия център.

Аз колкото съм била активна форумно някои като теб просто не знаят, защото са от сравнително скоро и отдавна не съм в никакви сенки, Вятър, защото всички ме понават по име,била съм и с никнейм собственото ми име, но това знаят всички, които са от 3, 4 г във форума поне, проектирала съм форум изкуство и съм била негов модератор известно време, Това е за твое сведение, защото страдаш от дезинформация и много елементарно пак се гледа нещата.А пък на кого и защо да благодаря си е изцяло лично моя работа и просто някакви бъркачи нямат място на моята улица.Нека всеки да гледа себе си. Това не се отнася за Viva Casellli. Други хора имам предвид те като си прочетат ще си разберат.

Ето една статия, която осветлява проблема с медийното промиване на мозъците, която брат ми сподели с мен във фейса. Ноaм Чомски посочва 10 начина за манипулиране чрез медиите ... Манипулиране Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“ с помощта на медиите. 1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“). 2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги. 3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция. 4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. 5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко. 6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение … 7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. 8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … 9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие. 10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.Ако разпознавате тази манипулация в поведението на медиите споделете тази статия с възможно повече хора за да се изгради независимо общество от хора, които могат сами да правят своя избор.

Viva Caselli, радвам се, че искаш да говорим спокойно и с уважение. Аз просто не понасям грубостта и обидата, вярно е, че съм малко тънкообидна също така. Не мога да кажа, че имам от най- лесните характери. По повод на примера, който дадох с цигарите и майка ми, както вече казах това е казус, с който се боря от доста години. Разбира се, че осъзнавам че критиката на майка ми е повече от състоятелна, аз уважавам майка си и това е може би най- добрият ми приятел на света. Обичам я с цялото си сърце, приела съм всички нейни недостатъци и я обичам безусловно, това мога да потвърдя с ръка на сърцето си. Един човек, който безкрайно уважавам. Но не случайно давам този пример, който разкрива моя слабост, мой недостатък или порок.Проблемът е, че тя ожесточено се нахвърля всеки път щом ме види да пуша цигара вкъщи, когато съм й на гости за повече време. Дори когато съм се опитвала да ги спра тя отново ме критикува, като ми казва, Не го обявявай, ами го направи със съзнанието си. Което е повече от ценен съвет, но аз цялата се сковавам и отново не вярвам, че ще се справя успешно и естествено всичко трае една две седмици. Като през цялото време аз срещам нейната неугасваща критика, затова колко вреден ужасен навик е това, колко е вредно за кожата изобщо за цялото тяло. Това което ми тежи е, че тя никога не ми е казала: Добре, Ина аз те подкрепям в тази борба със спирането на цигарите! Достатъчно интелигентен човек съм, за да осъзнавам колко тя е права в критиката си към мен. Но аз съм сама в борбата си с цигарите. Това е единственото, което ни разделя, за всичко останало аз получавам пълната й подкрепа . Затова си мисля, че критиката не е най- добрият метод.Вменяването на вина и така нататък вместо простата подкрепа . Аз не казвам, че самата аз не критикувам, мисля , че това е почти невъзможно.Особено в моята сфера, където всичко е толкова субективно и въпрос на гледна точка. Според мен човек критикува именно, когато е безпомощен не вижда друг път. Това е слабост, критиката.Далеч съм и от самомнението, че съм безкрайно мъдра, за да избягвам критиката напълно, още повече , че съм доста буден ум и това е почти невъзможно.Но в отношенията си с хората, в работата си като преподавател и в гимназията и сега в университета, виждам, че критиката просто вменява страх, вина и раздалечава хората , вместо да ги кара да израстват заедно. Аз се включих в тази тема именно с такова изказване, че в преподавателския си подход аз избягвам, критиката, просто съветвам и давам идеи, повече от едно решения на учениците си, което им разширява кръгозора. Те виждат наготово няколко формули, мяколко принципа,които са някаква база за техни собствени решения и идеи.И затова успявам да запаля страшно много хора по интересите си, дори в професионален план се оказва плодотворна тази практика на съветване вместо критикуване. Защото критиката ограничава, тя винаги е изградена на едни критерии, които отразяват само една гледна точка.Това е , стремя се да бъда максимално обективна и да създавам здравословна среда за хората, до които имам допир.

Ами Диляна на мен ми се струва много интересно това място, за което спомена, ще се радвам да ни заведеш, но ще трябва да тръгнем от Малко Търново.Дали с коли или пеш според мен ще решим на място, защото все - още не се знае колко човека ще бъдем , колко коли ще има и дали всички ще се съберем в тях.Това предлагам да направим втория ден,защото ще си отнеме цял ден. А първия ден като пристигнем може някакъв по- кратък маршрут или да се разходим из Малко Търново и да се съберем в някое от заведенията всички да си направим импровизирана среща, след като всички са се настанили. Аз се притеснявам за настаняването, защото още от сега трябва да се обадим за информация за свободни квартири- къщички.

Аз днес направих печени тиквички със сирене. Нарязани на дълги филийки , отгоре поставих сирене, наредих ги в тавата и ги залях с малко олио, запекоха се много бързо на 200 градуса и днес ядох само това, много приятно сравнително леко ядене, което ви препоръчвам.

Vorfax ти ме занимаваш с глупостите си нон стоп.Отново разкриваш грубиянската си природа, а това само отблъсква, как да ти го обясня по- ясно.Защо се включваш в разговор между мен и viva caselli?

Vorfax малко изкривени ми се виждат твоите схващания за вината. Като може би това е резултат от вменени критически идеали от средата, в която си бил. Не виждам какво удоволствие откриваш в спора?Обясни ми, защото за мен е неприятен, а дискусия е нещо съвсем различно, там всички участници участват като дискутират тема без да се обиждат, ако си готов да направиш тази голяма крачка, нямам нищо против , хаххаах.

Точно така Диана, аз ясно посочвам причините за ситуацията, като ясно заявявам, че вина няма никой за това положение.Просто е такава неприятна ситуация за състоянието на културата ни.

Vorfax виждам, че отново идваш бодър и готов за спор.Какво да ти кажа темата за банановите републики са ми скучни, аз написах това, което ме тревожи, това от което страда културата ни в някаква степен.Това ще потвърдят много колеги и то не само художници, опасявам,се , че това важи и за други сфери на изкуството. Виждам, че ти не си се трогнал много от тези проблеми на нашата родна българска действителност, т.е. ти не ги приемаш и за свои, което говори много за теб и твоите потребности. Не разбирам какво точно искате да ме уверите и да ми помогнете с viva caselli, аз написах какво трябва да се направи , за да тръгнат нещата .Виждам , че вашата цел е друга , просто да се дразните с мен, да се драчите още.Но пък аз към това оставам незаинтересована.Няма да се роди някаква истина или нещо градивно да изкокне освен пак да се дразним и караме, това са плодовете на критиката. Моето мнение по- горе е обективен коментар, за тревожни, наболели проблеми за нашата култура, а не злонамерена критика, каквато се опитваш да изкараш ти.

Viva Caselli, няма какво повече да се дълбае в тази тема.И да пренасяш мои мнения откъслечно от други теми, които явно не дочиташ, не им отдаваш внимание в цялост.Ако забелязваш темата" Вашата визия за изкуството" Христо започва с въпроса: Какво не харесваме в изкуството такова каквото е в момента. Ако бях започнала с хвалебствия просто нямаше да е по темата. Тоест тук темата по начало има критичен отенък. И съответно аз изказвам мнението, че в момента на българското изкуство масово му липсва концепция, за да бъде съвременно, в съзвучие с изкуството на останалата част на планетата., в по- цивилизованта си част. Аз просто отбелязвам кратко и ясно факт, без да критикувам или обиждам. И сега ще ти дам обективно обяснение на този факт.Положението е такова, защото много от младите художници, които са модерни и желаят да експерементират са се концентрирали само в София, да не говорим колко са напуснали България, а именно по- способните и тези , които търсят някакво развитие, които търсят културната среда, където няма нужда да се обяснява кой е Джаксън Полък или Анди Уорхол или Йозеф Боис или което и да е световно име от историята на изкуството..Някъде където има културни традиции, много музеи, които са посещавани и имената са запомнени., където се ражда самата история, некапсолирана от нещастна ниша на времето. И като цяло е застаряваща средата на художниците, особено в провинцията. За тях 80-те години са годините на тяхната младост и това, което правят е характерно за 80-те г. И то не в световен план 80-те , а само в българските 80-те, старомодните години преди прехода, с рецензия и без информация, това е известно на всички хора на изкуството . Много от художниците рисуват старомодно защото няма среда, кръг от хора около тях, които да са възпитани достатъчно в културно отношение и да имат потребност от съвременно изкуство, което естетически да оценят и съответно да купят.Така , че художниците са принудени да рисуват на остарели теми, заради средата си, която страда от дезинформация и остарели естетически идеали.Това е един порочен път на безизходицата, от който излизане няма, освен ако не се започне да се преподава модерно и съвременно изкуство в училищата и часът по изобразително изкуство да не е свободен час за ядене на банички. Просто ниската култура е спирачка за развитието на изкуството, което се прави от цвета на нацията. Ето това е обективно ситуацията.Никой няма вина за това, просто безпросветността върви ръка за ръка с безпаричието и ниските страсти и докато не се намерят радетели на духовното и културно градивното ще е така.

Промитият мозък е някакъв страшен киборг, мутант на съвремието ни. Човек, забравил да общува със себе си, в плен на фикс идеите, които много често не са и лично негови. Някакви троли на съвременността .

Художникът е медиатор, това много правилно го е уловил Рудолф Щайнер.Но изкуството като цяло се базира на цайтгайста, духът на времето. Отразява културни тенденции, тенденции в технологиите, науката и обществото. Художникът решава кое ще е водещото в неговата работа. Разбира се духовните импулси, които го карат да твори са истинският мотор. Но художникът не прави някакво описание на Божествения свят, на мисловния или духовния. Има и такива, но за жалост, като художествена стойност нещата им са доста захаросани и никой сериозен музей или изкуствовед не би им обърнал внимание. Цялата ню ейдж вълна от художници не се взема сериозно от истински артистичния свят.Нещата са сладникави и комерсиални, ориентирани към една много лесна за определяне тааргет група от духовни школи и учения хора, които искат да си закачат на стената картина точно на тази тема, без да разбират от изкуство. Много често в изкуството има критика изцяло към социума, изобщо такова разнообразие, такъв океан е изкуството, че да се обобщава под единен знак цялото изкуство е немислимо. Вдъхновението има различен извор и различен корен при всички художници.Но за да бъде изкуство една работа, да има художествена стойност трябва да принадлежи към културния свят на една цивилизация, така. всеки оставя своя отпечатък, дори личностно мнение, защото много пъти художникът защитава позиция/оосбено в съвременното концептуално изкуство/, художникът изказва мнение по определена тема, която го вълнува, която той смята , че има културна стойност. Езотеричното обяснение на Рудолф Щайнер е твърде схематично и може да се приложи само към изкуството на 20 ти век,/макар, че и тук може много да се спори, стези които го познават като история/ до 50 - те , оттам нататък изкуството се променя. Именно концептуалистите, които са така нар. интелигентни художници слагат точка на интуитивното рисуване без тема пред листа, каквото потече така да се каже. А 21 век като климат на изкуството се оформя като силно концептуален микс от различни видове изкуства, които имат много различен корен, и като техника и като инспирация.Все едно са излезли на показ интуиция, машини, високи технологии,древност, култура и легенда, всичко присъства, как да се определи откъде идва изкуството като инспирация у художника ?

http://en.wikipedia....iki/George_Sand Ето малко информация от уикипидия във английската версия, българската е много кратка. Само ще кажа, че тя е представител на Френският Романтизъм в литературата, така както Йожен Дьолакроа в изобразителното изкуство, невъзможно е да се намери паралел между тях, а като прибавим и платоничният романтичен Шопен към тях се получава една плеяда от изключителни личности, оставили ярка следа от културата на своето време и до днес. Още една кратка статия за романа на Жорж Санд "Мопра Орас", който прочетох на 16 години и който ме плени със своя свят на свобода на женския дух и сила и характер, на главната героиня Едме. Статията е написана за 24 часа от доц.д-р Рени Йотова, на български. http://www.24chasa.b...rticleId=461250

Запознайте се с Жорж Санд.Истинското й име е Амандин Орор Люсил Дюпен.Но естествено се налага да издава гениалните си литературни творби под мъжкия псевдоним Жорж Санд.Гениална писателка, която блести с изключителен омагьосващ мъжете интелкт, независимо от вечните панталони и мъжки сака, които носи през 19 век, немислимо, радикално, блестящо. Освен с изключителната си писателска дарба е известна като най- голямата любов на Шопен. Тази снимка е детайл от картината на Дьолакроа, който рисува нея и Шопен.

Ще ме разбиеш честно, щях да те критикувам за лош вкус, но просто ми е смешно, пожелавам ти да си намериш някоя Лора, тогава.Хаххах.

Много слаб пример за жена на изкуството, Христо!Ти пак си избрал по- одухотворена снимка. По време на втората световна война започват да се разпространяват едни еротични картички на "женички " с предивикателни формички, това течение в илюстрацията и фотографията се нарича "pin up", защщото част от тях са рисувани, други фотографирани. Та и твоята Лора Йордакиева такъв род арт модел, pin up моделите са служели за разтуха, още как да го нарека облекчение на войниците. Но всичко това е далеч, на светлинни години от изкуството и неговото предназначение. Дори еротиката и актовата фотография като отделни направления са далеч по- одухотворени .

А отвори ми се , но с голямо закъснение, хахха, сега сядам и ще чета от първа ръка.

Нещо не работи този линк, Мария, не ми се отваря.

Явно тук става дума за модата, за модния дизайн, което ми даде някои отговори от интимно естество, за самата мен, благодаря, Мария!

За Рудолф Щайнер ни е говорил проф.д-р Свилен Стефанов, който е един от любимите ми лектори по история на изкуството и съвременно изкуство в Академията. Въпреки остарелия език и малко остарелите примери за изкуство с цветя и дървета и т.н.Щайнер е прав , че когато се прави живопис се работи със светлината, когато се работи с цвят се предават определени душевни хармонии, че когато се търси движение на формата, се занимаваме с обекти на архитектурата.Архитектониката, реда в обекта на една сграда също биха могли да съобщят за определен душевен мир и траектория на една духовна субстанция. Какво ми хареса на мен: Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.

Аз съжалявам, че не мога да изгледам въпросният клип, поради нискоскоростният ми интернет, който сама си избрах, хах. Но ми е писнало от разни езотерични бози, както и пропагандни филми, които просто са далеч от обективната истина за света и нещата. Не , че искам да обидя Мария-София, но от разказът й разбирам, че филмът е прекалено краен като концепция.

Давай, Емиле, прицели се добре и целият арт свят ще е в краката ти, хахах.

Еми сега аз не съм учебник по пърформанс, въпреки , че мога да ти дам много точни наставления/то затова се ходи и в академия или арт университет, не се научава в рамките на един разговор онлайн/, как да направиш пърформанс с розов фотоапарат на булка и младоженец , да го документираш примерно с камера, не е нужно да използваш пак фотографията като изразно средство и самите снимки, които ще направиш да останат във фокуса на твоята арт проява.Може и да се озвучи или филмира, клипира подходящо, в тон с концепцията. Признавам си розовият фотоапарат ми хареса, един приятел подари розова пушка на жена си/която изтръпва при споменаването на неговата мания по пушки и пистолети, но..../, което също ме кефи a lot.

Не издавай намисленото, в това е цялата работа. Сядаш и го правиш, добре би било и да го документираш.Мислиш концепция, ама концепцията е смисълът, смисловото съдържание на твоя пърформанс/Защо го правиш., Какво целиш и какво постигаш, каква е твоята артистична цел, какви са твоите извори, на какво се оповаваш.И т.н. Това е концепция, един екстракт от смисъл, който си вложил в своята работа.