Inatari

Pattern magic е една поредица от три книги за истински скулптурни вълшебства в кроенето и моделирането в съгласие с японските традиции, принципи от оригами са приложени върху дрехи, както и свободно скулптиране. Поръчвам ги още днес. Не са големи книги, с меко корици са, около 100 стр.Препоръчвам на всеки, който има интерес към интелектуалния тип мода!!

Гледайте "Тhe great Gatsby" с Леонардо ди Каприо. Можете да гледате и версията с Робърт Редфорд и двата са велики филми, които разказват една и съща велика история, по Скот Фитцджералд. http://www.youtube.com/watch?v=vuQhprtLJ3k

http://www.youtube.com/watch?v=-8ZqhPtlXpM

Препоръчвам ви да гледате "Хамлет" в Народния театър. Невероятна постановка на Явор Гърдев, изключителна сценография и актьорска игра. Получих съобщение във фейсбук, че ще гостуват във Варна, може би летния театър. Не знам как ще им се получи там, но сцената в Народния беше удивителна. По-съвременен прочит на Хамлет едва ли ще гледаме скоро. Много, много ми хареса, отново започвам да ходя на театър. А музиката и медиаарт-а е върха, супер, браво на Явор и целия екип. И не напразно имат 6 аскера, театралната академия хубаво е отсъдила този път..

За всички, които се занимават с теория на композицията препоръчвам един удивителен автор - Рудолф Арнхейм. Препоръчвам ви последното преработено издание от 1974 г., книгата се казва Art and visual perception, A psychology of the creative eye На български няма превод, знам, че има на руски. Невероятни анализи за възприятията и композицията, като навсякъде е даден пример от история на изкуството, който подкрепя дадени тези. Книгата е разделена на няколко секции, обвързани с определени средства на композицията. И още една българска авторка на подобна тематика - Добрина Желева-Мартинс Тектониката като теория на формата и формообразуването.Това е книга от интердисциплинарен характер, която има научен инструментариум, но и чисто изкуствоведски качества. Един много добър паралел между математика, геометрия, архитектура и изкуство. И последно още една книга на Брадли Куин, книгата не е преведена на български език, английски в оригинал - Fashion Futures, останах изненадана, че за цялостния дизайн и графично оформление на книгата са използвали модел на българска дизайнерка, която живее и работи навън разбира се. Но пробив все пак, нали ? За Брадли Куин може да се говори много. В момента един от най-рейтваните модни журналисти и критици. Също препоръчвам на тези, които искат да се занимават професионално с мода и теория на модата. Текстът е прекрасен, академичен английски, но с изключително съвременна терминология и специфика на текста, според мен един от най- сериозните автори от модния свят. Фотографиите са от последни колекции, изобщо целия подбор на информация е съвременен и отразява всички трендове в съвременния моден лексикон.Невероятно красива и ценна книга за модата на бъдещето и високите технологии. А романи не съм чела сигурно от 4 години.

http://www.youtube.com/watch?v=y4bTi8mpWpI

A DRESS CAN FORM A REALITY - I.T.

Ina Trifonova - Incompleate

Ina Trifonova - Another Dimension

Ето една изложба на българския художник Станислав Памукчиев. Позиционирана е на първия етаж на Шипка 6. Пускам линк с видео и неговия концепт. Станислав Памукчиев е прекрасен пример за съвременното българско концептуално изкуство. Част от неговата практика са художествения обект, инсталацията и пърформанса. В тази изложба зрителите могат да разгледат и видео арт освен всичко изброено, изложбата е юбилейна и ще е експонирана до 31 май. ОБРАЗИ НА ВЪТРЕШНОТО ПРОСТРАНСТВО Да лишиш телата от тяхното телесно състояние и да преобразуваш в тела субстанциите, лишени от телесност – воден от древното напътствие, Станислав Памукчиев опитва да материализира душата. Юбилейната му изложба гранично– без/гранично/, която продължава до 31 май на „Шипка” 6 в столицата, преосмисля значими за художника произведения от последните години. Организацията й изгражда единна смислова и психологическа среда. Ето как я определя Станислав Памукчиев: „В тъмното изложбено пространство са раздвижени мистично значимите фигури на дълбинно психологически конструкти, атавистични и архетипни съдържания, енергиите на Ерос и Танатос, на мъжкото и женското начало, интуициите за скритото, неназованото, трансграничното. Основната тематична линия търси проекциите на емоционално-психичните и духовни напрежения в състояния на граничност, на обръщане от крайното към безкрайното.” http://kultura.bg/web/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/

Здравейте, аз също съм за...Само не ми е известно мястото, този бар. Изглежда яко на снимките, пише, че има и тераса, което е добре. Но съм озадачена от адреса, има 2 различни адреса, някой, ако може да ми го напише. Тук съм до 4 юни, имам предвид София.

Ролята на изкуството в човешкия живот е такава, каквато сами решим. Стигнах до тези изводи на 32г. Потребността за изкуство е такава, каквато всеки определи. Но независимо колко е образован човек, дали идва от тези среди и т.н. изкуството оставя своя отпечатък върху живота на всеки, дори и да е по един далечен, не пряк начин. Просто характера на понятието изкуство и неговите необятни изражения в човешкия живот ни формират дори и да не забелязваме това, дори и да не отдаваме никаква стойност на него. Изкуството е културен екстракт, който остава непознат в своята цялост за голяма част от хората, те остават слепи за него, да не говорим за историята на изкуството, модерното изкуство или съвременното изкуство. Но въпреки това, то е такъв културен масив, че няма как да не остави последници в едно общество и неговите единици, в една цивилизация. Разбира се има и геополитически фактори, които често са били бариери, включително и за страни като България. Не мисля, че липсата на информация по време на комунизма, ни е направила по- самобитни. Всичко е пристигало със закъснение и само посветени са били допускани до това. А посветените са били само партийни членове и т.н. Затова сега младите хора на изкуството стъпват много несигурно, особено що се отнася до самочувствие, реализация и т.н. Единствения начин човек да се чувства пълноценен е като приеме, че е гражданин на света и всичко, което е достигнато от хора на изкуството, независимо от тяхната националност принадлежи на света, не само на една държава. Каква е ролята на изкуството е въпрос, който прилича на един друг въпрос "Каква е ролята на културата, познанието, откритието, експеримента изобщо стремежа към развитие?". Изкуството е онзи важен компонент на една цивилизация, който дава огледален образ на всички нейни стремежи, проблеми на обществото, потребности и асамблаж от морал, естетика, мода, технологични открития, наука и т.н. Да не говорим за силната връзка между всички видове изкуства и заобикаляща среда, духовен и физически свят на човека. Изкуството е онази потребност за изразяване у нас, която съществува от първобитните времена. Това е показателно, че дори и в най-примитивния си вид, ние сме имали потребност от него. А в съвременността то е толкова софистицирано, че наистина се изискват познания, обща култура и отваряне на закърнялата чувствителност на съвременния материалист и консуматор. И въпреки това, то оставя своя отпечатък върху всяко живо същество, това е парадоксът за мен. Изкуството е живо във всеки, независимо, кой колко е поветен или отдаден на него. Всички са част от общия интелектуален поток, който задвижва човечеството, независимо, кой в колко отдалечен или приближен кръг е .

Чудя се кога ли ще имам време за поезия или световните класици. Чета Жак Дерида, откъси от "За граматологията" и " Писане и различие". Това е френски съвременен философ, който коментира структуралисти като Ролан Барт, антични философи като Аристотел и Платон и цяла плеяда от съвременни френски философи и лингвистични трудове, които открих за първи път. Създател на деконструкцията като философска концептуална структура, която би могла да бъде приложена в дисциплини като архитектурата, модата, даже политиката и икономиката. Физически не ми достига времето да погледна назад в литературата. Всички книги, които чета са издадени след 2000 г., последната ми книга, която поръчах от Щатите е издадена за първи път 2012 г. в ограничени количества и има колекционерска стойност. Книга, която никога няма да бъде внесена в България, тъйкато е тясно специализирана литература, която засяга много тесен кръг от читатели. Единствената ми надежда е да се образовам в течение на живота си. Сигурно ще дойде и този момент да чета художествена литература, но как да стане това сега, като дебна всички последни изследвания в една конкретна посока. Хубаво е да има човек богата обща култура, но мисля, че всеки има път в литературата, до която се докосва. Не може всичко. Онова, което знам аз, не знаят други и обратното. Знанието е неизчерпаемо, развитието също. Обичам книгите много, дори първичното усещане от мириса на напечатана хартия, когато книгата е съвсем нова. Съвременните хора боравят много повече с графичните образи, отколкото с текста, просто съвременният език на книгата е различен, по- визуален, образен. Всяка книга е като малко произведение на изкуството, като тук говоря изцяло за книжното тяло, фотографиите, печата, цялостният дизайн, избора на хартия и селекцията от информация. Това е особено важно за книгите за изкуство. Чувствам се силно разочарована, че няма български автори, които да пишат за изкуство, то дори преводи няма, камо ли автори. Като тук изключвам малките учебни помагала, които издават различни преподаватели от академията, които са полезни, но някак старомодни, или пък прекалено локални, засягащи изолираните проблеми на локалното българско изкуство. Липсва ми модерния език на съвременността, който за съжаление откривам само в чуждестранни издания. Надявам се времето да ме опровергае и да преоткрия литературата отново.

Една от най- обсъжданите теми от специалисти, критици, журналисти и изобщо модни експерти това е темата за смъртта на "от кутюр" дрехите. Смъртта на всички трендове ( тенденции ) и съвременната реалност на рециклиране, миксиране на бързи обороти и твърде скоростното раждане и умиране на всички нови модни писъци. Една нова колекция се ражда на модния подиум и като че ли умира още със самото си показване. Съвременният човек има силно изострена чувствителност към онова, което се случва в модния дизайн и много често неговият избор на консуматор се оказва еклектична смесица от различни модни марки и съчетания от винтидж и последни колекции. Просто модата живее по особен еклектичен начин в съвременността. Голямата модна новина е, че haute couture вече не е просто една нова, луксозна маркова дреха, а нещо много повече. Всичко е оцветено в една концептуална, художествена украска. Съвременната висока мода е концептуализирала дрехата в художествен обект, като дори често не е пренебрегната и нейната утилитарност. Т.е. тя все-още има някаква функция, би могла да се носи, подържа и изобщо да изпълнява ролята на дреха, като едновременно с това е и изкуство. Това е парадоксът за мен. Отдавна дизайнерите са пренесли практики от съвременното изкуство в модата, по един грамотен и много вдъхновяващ начин. Чудя се, колко ли хора могат да се докоснат до този начин на мислене и в България. Като изключим студентите от специалност Мода от академията и още няколко университета, техните преподаватели,и разбира се практикуващи кадри, практикуващи дизайнери, силно запалени по света на модата, естетичното и експеримента. Колко хора изобщо имат тази сетивност, да видят света цветен, да разпознават източниците на инспирация в една дреха и изобщо да я търсят и да имат потребност от това. Чудя се, кога ли ще си отгледаме, култивираме едно по-културно общество. Общество, в което има културни натрупвания и познания, интерес към световните движения, не само стилистични, но и интелектуални. Добрият вкус и нужда от красиво, потребност от нематериални, духовни стойности, но не и в преиначения им аскетичен и изолиран, фанатичен уклон, който живее в ниско развитите и изоставащи общества, кога ли ще намерят почва и у нас ? Не бих искала да завършвам с въпрос този кратък коментар, затова само ще кажа, че безкрайно се радвам на всички млади хора, които тръгват по пътя на изкуството, и също толкова се натъжавам, когато ги видя отчаяни, разочаровани от българската сурова действителност, в която всичко е някак сиво и семпло, но не и в добрия смисъл. Апелът ми е да не губите чувствителността си за красотата, изкуството и непреходното, въпреки кризата и лошите условия на живот. Креативността живее във всеки човек, добре е да се вслушваме в нея и да я търсим и в другите.

1 - 2 Донка + Емо 3 Лиула 4 Илияна 5.Ина

Хей, хора какво стана темата съвсем престана да се коментира, а времето напредва ! Предлагам бързичко да се организираме и да се преброим и да направим резервациите! Нещо духът на порталците ми се струва, че спада. Накрая и аз ще се откажа.

Цените така или иначе трябва да се напишат, колко излиза на човек, какъв е капацитета и т.н., но трябва ли да си разваляме настроението. Всеки е свободен да пита каквото го интересува. Аз апелирам по- скоро да пишат всички, които ще идват, да потвърдят, включително и хората, които ще вземат със себе си - семейство или приятели. И в зависимост от това да си изберем къща. На мен всички ми харесват, въпросът е да си изберем най - доброто предложение, къщата е добре да бъде с по- голям капацитет, за да не сме на различни места. Аз за себе си потвърждавам, че ще дойда, където и да сме. И да добавя, къщата Даневи е супер!

Kъщите са много хубави в Елена, всичките. Но не знам колко ще излезе на човек. Пак ще е най- малко 20 лв, даже 25. Всичко зависи от капацитета и самите ние колко ще бъдем. Така, че нека всеки, който иска да дойде да потвърди присъствието си, за да се преброим и да изберем къща и да се обаждаме, времето лети !

Искам, само да ви кажа, че цените за бунгалата не са високи. Доколкото разбрах те са съвсем близо до морето, отделно от това има и къмпинг, за тези, които искат да бъдат на палатки. А луксозните апартаменти и студиа в село Емона излизат по 20 лв. на човек. Ако са повече от двама има даже и отстъпка. Това са телефоните за бунгалата в Иракли: 0888 / 221676 0887 / 645400 А освен плаж с кристална вода има и гора с редки видове. Всяка сутрин и вечер ще е уникално на плажа.

А ето и къщите за почивка в Емона, място много близо до Иракли. http://www.bgvakancia.com/offer/4612/ Също трябва да се разучат цени и ако на всички им допада идеята да се попита за свободни дати.

Здравейте, аз също харесах идеята за море, тъйкато не сме били досега, а и наистина прекрасни изгреви. Сетих се за уникалното място Иракли. То е по-диво и близо до природата същевременно има и всички условия, на 30 км от Несебър, винаги можем да прескочим до там и да влезем в цивилизацията. Ето какво намерих за Иракли :http://www.rooms.bg/bungala-irakli-iraklii.html

Тази къща с басейна в Елена ли е ? Аз нещо вече се обърках , хаххахаха.

Хаха, аз мисля, че е супер каквото Дончето предлага. Къщата е от хубава, по- хубава. Цените са reasonable. И изобщо супер. 31, 1 и 2 много добре, даже идеално. Само не знам какви са перспективите за посещаване на забележителности, в смисъл нали трябва някаква тридневна програма да си направим. И да си кажат всички, които имат намерение да дойдат. И не на последно място транспорта.Поздрави на всички! Извинете ме, че рядко присъствам във форума, но съм изключително заета тази година. Все пак, от всичко най-много ще се радвам да се видим на живо !!!

IT IS IMPOSSIBLE FOR ANYONE TO FIT IN е смислов ключ към първите кадри на видеото. Не всеки може да се побере в масовата идентичност на потребителите. Снимките са правени в България Мол, като това е нарочен избор, чиято локация и архитектура са антипод на идеята за антконсуматорство.