Inatari

Благодаря на Синева за вниманието , с което ме удостоява и пълния разбор на моите думи , от първата , до последната .. Това , ако не е внимание и загриженост , здраве му кажи . "Не виждам защо детето да не може да се обърне към баща си и да прояви близост. " Никъде не съм споменала , че не може , тъкмо обратното , припомням , че ние всички сме деца на нашия Отец . И не трябва да страдаме , защото Той не иска да страдаме . "Той е милостив и знае за всеки, какво има в сърцето. Той не е тиранин, а любящ Баща. Как не би простил, на нас грешните?" - Синева Това мисля и аз . Тъкмо затова след като Бог не наказва неспазеното обещание , поне никъде в библията не е упоменато като част от смъртните грехове . /поне доколкото се простират моите скромни познания / , ние ли сме тези , които да кажем : покай се , спазвай си обещанията и бъди добро дете , защото лошите деца , дето не си спазват обещанията БОГ , ги наказва . Ами аз не притежавам подобна смелост и мъдрост да застана зад подобни думи . Заставам си зад моите : "Че е много смела Тъжното Момиче , да обещава на Бог и че трябва да се довери на Бог , че я обича , защото е Негово дете . И че Бог е с нея по време на това изпитание " Обещанието " , което му е дала тя . Не бих се върнала тук ,но виждам ,че трябва да обяснявам думите си ,,за да бъдат разбрани . Така както искам , надявам се сега да са разбираеми .

- Кой е отговорът на най-големият въпрос за Живота , Вселената и всичко и останало ? - попитали хората /или по-скоро техни разновидности / от книгата " Путеводител на галактическия стопаджия " Отговорът : 42 - казал най-мъдрият , най- големият , компютърът на компютрите в цялата вселена : Мисля най-важен е личният индивидуален отговор , който всеки един човек може да даде на тази Земя . Личният, безспорен и непрекосновен отговор на всеки един от нас . ЗА живота , Вселената и Всичко останало . ....

Олеле , едно от най-трудните неща на света за мен е да дам обещание, на някого, различен от мене си . Давам обещания само и единствено на себе си . sad_girl ти трябва да си много смела да дадеш обещания на Бог /най- мъдрия , на- силния , всезнаещия , СЪЗДАТЕЛЯ ни , Господ - БОГ / Първо иска се огромна смелост да започнеш разговор с него, която ти безспорно си проявила , след като си Му дала обещание . Аз затова , първо си обещавам на себе си и чак това се опитвам да поговоря с БОГ . И обикновено му се моля , да направи така , че да изпълня обещанието си към себе си , да ми даде силата и смелостта и любовта и вярата, никак не на последно място . Но ти , мила тъжна девойко , както , човек би заключил от ник-а ти си много смела щом първо на БОГ си обещала . Никога не е късно да го помолиш да ти помогне да си спазиш обещанието . Или поне да не страдаш ,заради това ,че не си спазила обещанието ,защото бъди сигурна ,Бог не иска да страдаш , така ,че имай Му малко повече доверие , че няма да те накаже . Дори Мисля , че Бог никого не би наказал заради неспазено обещание . А може би по- скоро за нежелание за промяна и гордост и всичките 7 гряха, които ти си чувала , предполагам . То е казано вътре в тях , какво наказва Бог , но никъде не е споменато " За неспазване на обещание " Така , че спокойно , поеми голяма глътка въздух и кажи : '' Благодаря ти Господи , че беше с мен през цялото време на моето обещание , защото бъди сигурна , че Той е бил с теб . Бог не иска неговите деца да страдат .Той страда , когато те страдат .

С мечти можем да убием сивия дракон , ако го атакуваме с мечти всеки ден ,той ще поиска да стане розов , ще поиска и да не бъде дракон , в това съм сигурна . С желание за живот , с любов към заобикалящия ни свят и хората около нас , със сигурност бихме убили сивия дракон на ежедневието . Поне аз правя така , когато виждам , че не мога да помогна на себе си , започвам да помагам на другите . И просто не ми остава време и на мен за него .

УФФФФФФФФФФФФФ, аз явно ,чак сега вдянах каква била темата . Съжалявам , но явно слънцето ме е напекло днес повече от обикновено . И започнах да мисля в посока" Екология на духа и пречистване на душата " хихиихихих.

Ахи , Май така се е объркала Юлия . Ясновидци и екстрасенси , не се виждат ноколко . Ако искате да помислим заедно за любовта от пръв поглед . Има някаква химия определено . Нещо като , уау я виж ти , какво същество стои пред мен , и после не можем някак да се отлепим от обекта . Ние сме " Влюбени " , става омагьосване някакво , мислите започват да се пропиват с усещането за този човек . Ние се чувстваме " влюбени " и загубени " много често , когато е твърде силен магнетизма на някой , човек наистина може да се загуби там из всичките тези вълни от любов . Първото ми влюбване , беше точно такова - " от пръв поглед " . Силно преживяване наистина , преодолях привличането си към този човек след много време ,когато вече не бях влюбена и можех да мисля , що за човек стои пред мен . И не щещ ли точно тогава този човек се "влюби " в мен . Започна една преследване . Много се бях изумила . Какъв кръговрат на живота само .

Да мислиш като дърво , да мислиш като планина , да мислиш като камък , да мислиш като океан , това не бих нарекла псевдопренасяне . Да усетиш хармонията , да мислиш хармонично , в едно с нея въпреки сетивата си . Псевдопренасяне е да си натъпчеш главата със сума ти съвети на други хора и разбиранията им за хармония , като се опиташ да пренесеш , по- скоро да " апликираш " нечии разбирания , във своя собствен свят . Слава Богу , не страдам от подобен синдром на присвояване . Аз самата имам доста богат духовен живот и ми си е интересно всичко вътре в него , пък и на други хора също им става интересно . " Псевдопренасянето " май е за един по-просто устроен тип хора , малко под средното ниво на интелигентност . Едва ли някой тук в този форум , спада към тази група . Поне аз съм останала с такива впечатления , че тук хората са умни , мислещи , които си задават много въпроси , търсят и изграждат много ценности .

Как ще опишете една мечта ? Какво ни дава мечтаенето ? А какво ни взема ? За какво служат мечтите ? Имамаме ли нужда от света на мечтите и защо ? Каква е връзката между мечтата и надеждата ? Тук е и моето мнение . ЦВЕТА НА МОЯТА МЕЧТА Корали и тюркоазено синьо искам да вплета в косите на водораслите , полюшващи се бездиханно , дълбоко като скрита надежда . Подводна , дълбинна и тъмна надежда . Базисна , изначална , конструктивно скеле на всяка мечта , наситена с много пигмент . Цвят стъпил на очакванията и големите надежди . Здраво покарали корени на растение в пясъчната земя . Бавно , съзидателно , запомнящо се за цял живот създаване . Категорично се налага в съществуването ми . Синтезирам , излъчвам , преобразувам и подреждам ,изграждам приоритети и мечти , там дълбоко , в основата, в същността . Красиво, бездиханно, дълбинно , наситено с цвят , преливащо от мокри дъги , разгневено и борбено се установявам на тази земя . Именно на тази . Воювам само за себе си .

Нищо и няма на темата . Цялата езотерична литература е именно с тази насоченост ЕКОЛОГИЯ НА ДУХА <ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА > . Тьй че , какво има да се плашите , тема като тема . Това дори би трябвало да е една от задължителните теми във форуми като Портала за съзнателен живот . Ако този урок не си знаем , какво знаем ? ДУХЪТ , както вече всички са се досетили бил нещо по различно от душата , казват Венцислав , Благост , Оринави и други и са прави . Дали е перманентно чист , чист като едно предисловие ми се струва . Т.е. априори той е чист , за разлика от душата , която виждате ли , си има своята опитност , тя е тази , която слиза долу на земята и изтърпява цялото страдание и радости , щастие и нещастие . Духът /може и някой да не е съгласен / , присъства само като кондензация , постоянен резервоар , който обаче може да бъде замърсен , може да бъде пречистен , може да бъде изхабен , а може и да се допълва , развива , да се развъждат рибки в него и т. н. ЕКОЛОГИЯ НА ДУХА - или един вид подръжката на духа , как точно се грижим за чистотата на своя дух , как подържаме най-ценното и невъзвратимо даденото вътре в нас . Всеки има своя отговор . Аз лично бих искала да чуя отговори , искам да знам или поне да скицирам общата представа за хората тук . Как подържаме духа си чист , какво точно правим , за да го запазим ненакърнен ? ЗА РАЗЛИКА от ДУХА , ДУШАТА / психичната обвивка на духа / , е натоварена с презумцията за замърсяване и нужда от пречистване . Душата е тази , която издържа цялата кармична натовареност .Тя минава през различните кръгове на осъзнаване и развиване . Нея трябва да издигнем и да обогатим , нея треябва да пречистим и преродим . Просто нещо като работната памет в един компютър , тя е постоянната работна сила с която разполагаме и , която натоварваме с различни задачи . Нали знаете трябва да се " рестартира " човек от време на време ,защото има много "бъгове ", които скитат насам - натам и като се " бъгне " човек , лошо става . Та този вид "цялостно пречистване " , никак не съм наясно как става . Но сигурна съм ,че тук ще се намерят опитни и достойни хора да обяснят малко повече Което , аз лично ще чакам с нетърпение , да направят . По отношение на мен ,аз си правя едно почистване всеки ден ,на лошите мисли . Проверявам си цялостната настройка и умствено -енергиен заряд , който съм сътворила и ,ако не ми харесва нещо ,си казвам това вече няма да бъде така ,ами така ще бъде и гледам да следвам новия модел мислене ,който съм си създала . Душевно се пречиствам , като правя изкуство , гледам изкуство и преподавам изкуство . Денонощно мисля за това . Пречистващата сила на изкуството . Но това е друга тема . Но да чуем другите .

Две различни приказки , за две различни смирения , ми се струва . Аз поне говоря за онова смирение , което ти дава силата да стоиш на пътя , независимо от изпитанията . Затова за мен смирението е решение . Решение е и да свалиш палтото си и да се порадваш на слънцето . И так до следващия силен вятър и до следващото слънце . И пропуснах да кажа човекът пътувал за страната на слънцето . И по пътя си срещал други хора , които карали коли , велосипеди , яздели коне , летели със самолети и всички пътували за страната на слънцето .

И по пътя си мислел , това , което Донка каза : Ако продължиш да се движиш, , ще проявиш гордост - вижте колко съм силен! В същото време ще похабиш силите, които ще са ти нужни за Пътя. Ако смириш суетата си и гордостта си да се бориш с вятъра и седнеш на завет, не само ще спестиш сили, но и ще имаш време да събереш още от почивката, която Господ ти изпраща с вятъра. biggrin.gif А може би Господ иска да ти каже да спреш и се огледаш дали не си сбъркал пътя или дали няма по-добър, кратък и мъдър път? А може би е дошло време да осмислиш видяното и преживяното дотук и да си научиш уроците? /от луната ли е незнам , но .... Това е моето разбиране за смирение . /

, Донка ,пак ме разтопи от душевна пълнота и слънчеви лъчи . Вървял ,човека срещу силния вятър и все по-силно се загувал с палтотото си . Толкова бил смирен ,че не негодувал срещу времето и Бог и никак не му минавало през ума , аз съм силен или пък горд от това ,че вървя в този така силен вятър . Ами човека бил взел решение ,че няма да се откаже от путя си независимо от изпитанията , които Бог му изпращал . Но пекнало слънце и свалил човека така дебелото си палто и продължил жив и здрав все по пътя да си върви . Изпитание му пратил Бог на така стремящия се човек .

Chezal , с нетърпение очаквам да прочета историите за синята луна . Аз иамам да ти разкажа други . Спомените , невинаги са много хубаво нещо. Такова дежаву ме тресе от 3 г насам , че няма накъде повече . Може би ,защото наскоро преминах /по-скоро завърших основен цикъл , в живота си и сега съм на г. 1-ва от следващия 9 годишен цикъл /,странна работа . Дали се раждаме , чисти от спомени , абе май вече не се . Вс отнякъде изскача по нещо . Я някой сън ще ни разкаже играта , я едно такова смътно съмнение ,"беше ли не беше ли?" , "аз ли съм не съм " .

Решение е смирението ,трябва много решимост да си смирен . Трябва и много да си силен , за да си смирен . Веднага си представям един вървяш срещу много силния вятър човек . И аз незнам защо . За мен това е смирението .

за смеещите се очи .Те са като 2 скъпоценни камъчета отдолу със смеещи се трапчинки и малки смеещи се бръчици . Когато бях малка ,винаги забелязвах кога се смеят очите на баща ми . Много особени поводи наистина . Очите на майка ми се смеят при съвсем различни поводи . На брат ми очите са също смеещи се ,но някак твърде лъчезарно ,изгряващо смеещи се очи . На приятелите ми смеещите се очи . Любопитно усмихнатите очи на непознатите хора . Моите боязливо усмихнати очи . Твоите много усмихнати очи . Усмихвам се с очите си ,някъде надълбоко ,усмивката на очите извира от корема , може би . А усмивката за очи си е сезонна усмивка , бързо и минава времето . Преди време казваха че иамам Холивудска усмивка . Но аз толкова рядко се усмихвах и толкова се изчервявах ,че всички ми прощаваха тази холивудска усмивка . /все едно всичко ми е повече от наред /

, Уау ,Силвия СД , разбиващо просветена си по отношение на всички тези "полифенолите или биофлавоноидите - антоциани, разните му катехини, флавонони" ,,Здрав дух в здраво тяло ! " и без това не ми го понася самия организъм алкохола ,направо започва да ми се кара , като пия нещо алкохолно дори и в малки количества , ако можеше по същия начин и с цигарите ,цена нямаше да имам !

Аз се връщам пак на заглавните думи : Взаимното привличане и любовта . Енергиен заряд за душа и тяло . Колко странно понякога така наречените " чувства " не отговарят на енергийния заряд , който се е настанил в нас . Случвало ли ви се е да са противоречиви тези две сфери на възприятията . Казваме си този човек е много интелигентен ,той е красив и притежава някакво вътрешно очарование , но енергийния ни заряд е отрицателен . И ние не обръщаме внимание на този човек , защото точно в този момент енергийния ни заряд казва твърдо не , не се разтваряй сега , не можеш да си го позволиш . И обратното , наблюдаваме някой и си казваме , този човек не ме привлича по никакъв начин външно , не ми се струва любопитен , няма какво да науча от него , но енергийния заряд вътре в нас е положителен и ние сме свободни да комуникираме и да дадем внимание и любов на съответния човек . А принципно взаимното привличане за мен специално важи , не само в любовта ,а по принцип , старая се да откривам това взаимно привличане у всякакви хора . или ако видя някакъв потенциал , да отворя вратите на взаимното привличане . Говоря за хора от всякаква възраст и пол . Старая се да създавам постоянен баланс на енергийния си заряд . Но много е трудно . Любовта може ли да бъде енергиен заряд за душа и тяло . Ами може ,просто защото любовта е сила , която е постоянно в движение , красиво движение на творене . Огнена , въздушна , земна или дълбока като водата , любовта е сила , творяща сила . Как да бъде константа , статукво или матрица ?

Да , Латина , права си , нарушават я . Осъзнавам колко лесно е да загубиш човек и възможността да съградиш нещо с него , само заради раздразнението или пък досадата . Важното е че се намери кой да те изслуша и да ти даде най-добрия съвет . Признавам си ,че аз не бях склонна на това . Надявам се да простиш нежеланието ми да дам пространство и любов на твоите душевни тревоги . Но не можах да преодолея вътрешното си нежелание да слушам за ...знаеш какви хора там бяха . Явно в последно време много ми се насъбрало и просто искам да взема глътка чист въздух . По точно имам постоянна нужда от чист въздух . , съжалявам ако съм те огорчила . PEACE! /няма само знаменце иначе и него бих развяла / За магарешкия бодил /цъфналия трън / , голямо растение си е наистина , почти храст . Има невероятно красива форма на чашката си с цветове . Като особено странна /космична / звезда , и какъв интересен виолет , дълбок и много чист . Всички цветя са като едни мини чакри , те имат формата на чакра , отварят се и се затварят и са малки енергийни центрове . Деца какво да се прави . Забелязали ли сте като процент , че най - много има виолетови и бели цветя в природата , докато сините и жълтите са равни половини . Червените , като /маковете ,чистите червени / са един доста малък процент в природата . Много разсъждавах върху това онзи ден . Защо ли е така ?

Мъдростта наистина е път , за мен лично без да има край . Като да тръгнеш за края на света или за никъдето , а пътят към себе си е малкия път на мъдростта /отново мое разбиране за мъдростта ,не е нужно някой да е съгласен /този път , който всеки ден извървяваме , който носим винаги навсякъде ./ Като пътят до работното място , толкова познат и толкова задължителен / Себепознанието , затова е клонка от дървото на мъдростта . А онзи дългия път на мъдростта , в който времето не е фактор ,обстоятелствата също , интериорът от хора и събития също , то на този път всички сме застанали . Може би ние всички правим пътека там на този път . Колко красив става калейдоскопа от цветове , тогава , когато всеки прибави своята дъга .

И все пак винаги съм мечтала за това духовно сливане , може би сме настроени скептично към домогванията на плътта и желанието за секс ,поради тази причина , че много често , секса е израз на плътската материална любов , но дори и тя е скрепена от някаква ценностна система , човек не е безразборно склонен да прави секс , с който и да е , когато и да е . Аз поне стигам до извода , че когато има много богат духовно-емоционален живот между две същества , секса може да се превърне в духовна наслада , да носи пълноценност и завършеност на отношенията . Истинската любов , незнам много за нея . Любов определено съм изпитвала и естествено съм вкусвала от нейните плодове , било то във физически , емоционален или духовен аспект . Казвам духовен ,защото наистина е било така. Усещали ли сте това чувство на изграждане /построяване на енергията /в двамата влюбени ,което се случва ,тогава , когато изпитваме любов един към друг ?. Това е едно безкрайно желание за сливане във всякакъв смисъл , огромното желание да изградиш дърво на отношения с този човек , да сътвориш цяла вселена от емоции , желания и мечти , да се слееш , стремлението към другия бряг е толкова теглещо , че се превръщате в едно море с едно небе над него . Заедно сте завършени , заедно сте съвършени . Как няма тогава секса да е плод на любовта , а истинската любов е може би онази постоянно раждаща се хармония или по - скоро постоянно възраждаща се любов , която не спира цял живот , а понякога продължава и в следващия .... Засега така идеалистично съм настроена , защото красотата наистина съществува , любовта наистина я и има , въпросът е че никога не стига и не винаги имаме силите да я възпроизвеждаме до безкрай . Защото тя - любовта е не просто една постоянна константа на взаимоотношения , напротив , силата на любовта винаги ражда , винаги трансформира , което изключва постоянност , винаги съгражда и това си е . Движение на огромни масиви от енергия и емоция , съграждащи нещо , раждащи цяло едно ново същество . Ето на какво сме способни .

Да изгладим неравностите и ще се получи едно съвършено топче от нашата глава ,ще пасва на всяка вдлъбнатина и ще се организира добре с другите поставени на мястото си топчета . Огромна билярдна маса с блъскащи се дезориентирани билярдни топки . Синхроничност : Правилен ,математически пресметнат удар , който с едно плъзгане ,ще вкара всички топки по местата на билярдната маса. Траекторията на движение на нашия удар е абсолютната синхронност на позиции и бъдещо движение на всички топки .

Между другото оня ден гледах едно интервю с една жена -инвалид ,която много говори за "модулните протези ,тя нямаше ,руце и крака ,но с помоща на модулните протези караше кола . Много разтърсващо интервю . Биороботите ,май не сме никак далече от това време .

Ех , Латина добре ,че ти мина цялото негодувание , дано си се успокоила . Жалко ,че си се почувствала " като махленска клюкарка, на която по-мъдро и висше същество да затвори устата. ",но наистина ми е дошло догуша да слушам за "отровни " хора ,"черни скорпиони ","злобни " и т. н. Просто това беше едно светло ,красиво място ,но важното е да си се успокоила . Това повече ме интересува от "махленските клюкарки " и т. н. Дано всичко да е наред с мъжа и семейството ти ,изказвам моите благопожелания . Ето Донка и Сони са те посъветвали както винаги мъдро . Което облекчава моята функция ,като автор на темата. Толкова се радвам, че и вие, мили приятелки, разбирате цветята... 60.gif,Мисля ,че много по вълнуващо е именно това . Което споделям с цялото си сърце .

Хайде да не коментираме хората с " отровно " присъствие в темата за цветята . Някакси не на място ми се струва . Пък и достатъчно негативизъм е надвиснал в ежедневието . защо и тук да пренасяме тези "лоши " мисли . Радвам се ,че си се замислила за търпението . Понякога така се раждат истинските приятели ,с много търпение .