Inatari

колко малко като удовлетворение тогава Венци придобиваш . Бих ти дала малко от моето удовлетворение от този ден . разбира се това не е злонамерено изказване . Просто се майтапя . нали така , да се разберем !

Бленувам за момента , когато Човечеството осъзнае , че всички религии на света са част от една голяма Световна религия . Исус , Мохамед , Кришна или Буда , все е същата приказка . Разбира се това е много грубо казано , твърде глобално изказване . Но все се блазня от мисълта за момента на пълна зрялост и мъдрост на Човечеството и абсолютното глобализиране . Просто цивилизация умна , мъдра цивилизация от планетата Земя . Където хората са обединили всички религии , държави , езици в една и всички се ползват от благата им. Какъв футуристичен комунизъм ни очаква тогава

Харесваме го , защото е вярно , расиво казано и повече от всякога на мястото си .

Ех , жалко , че не е на английски , на мен руския ми е напълно закърнял като опашката на гръбнака .

Е, това не бяха мои думи , а думи на утител , но както ВИНАГИ Венци се чувства длъжен да ги оспори . Забавно е .

, прекрасно тълкувание от Синева !

Защото всички мечти са сбъднати . И защото още хиляди неща със сигурност .

Като говорим за истинската Любов, за Любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички тия души, които от памти века са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло. Това са ключовите думи , върху , които си струва да помислим

На мен ми се е случвало точно обратното , да обичам душата като душа , но да не харесвам външните качества у даден човек . Което също не е хубаво . Постоянно се чувствам разкъсана между духовния свят и битийния , този с качествата , нравите , социалните отношения , среда и цели . Някакси трябва да има синхрон и равновесие между двете неща. Когато бях много малка , харесвах именно тези " външни " качества , но забелязвах и колко бързо им се насищах . Разбрах колко повърхностно е да обичаш някой и да изпитваш най- милите чувства на които си способен , само защото той е музикант или много добър художник или пък има блестящ ум и завидно чувство за естетика . Това са все външни качества , придобити или пък развити или пък вродени , но някакси все са притурки на душата . Аксесоари разни , които не са същинските качества на душата . Качесвата на душата обаче са част от моралните категории . Добро и Зло Красиво и Грозно Морално и Неморално Градивно и Деструктивно Любов и Омраза Живототворящ , позитивен и Смъртодостигащ Негативен Външността , специално никога не ме е впечатлявала , аз съм свикнала да съзерцавам материята от много малка , да я разбирам , да я възпроизвеждам и променям . Това е то да си художник , цяла съдба . Ставаш господар на материята , не се страхуваш от нея , познаваш я , променяш я . Но оттам нататък е по - трудно да станеш господар над собствения си вътрешен свят и ценностна система. Мисля , че и двете неща са важни и качествата на душата и аксесоарите й , в мир трябва да е човек и с тези две неща на любимия си , защото инак винаги настъпва дисбаланс . Колкото е важна душата за отношенията , толкова са важни и всички външни качества и склонности на характера . Златната среда на хармонията , онова място на чудесно премерените добре развити духовни отношения , но здраво заземени, стабилни с истински корени по карали в земята , и развити в красиво , стабилно дърво , стремящо се към небесата . Или една връзка и чувства към някои са дълготрайни и добре развити , когато са налице и двете неща . Тогава летите и кацате едновременно , реете се и посаждате заедно и въобщеее, все приключения на духа .

Ех какви дълги и безкрайно дълги постинги - монолози почти ,хайде приятели да помислим малко по темата " Учените и науката в епохата на Водолея " . Сили не ми останаха да прескачам с мишката .

Ех , май започваме да възстановяваме равновесието от позитивна и негативна енергия . Това равновесие ни прави по - свободни за разговор с душата си . А иначе започват да се намесват емоции , егота , азо-ве и тра- лала други малки пътечки и пътчета ,които в крайна сметка не отвеждат където трябва . Може би това е да имаш бистър ум , да си го освободил от емоции и мисли за.... , каквото и да било и да поведеш разговор свободен с душата си . Да я попиташ как я кара в последно време . И дали има нужда от нещо . Като свършиш разговора със собствената си душа , може да попиташ душата на ближния си , как е и как я кара в последно време и дали има нужда от нещо . И чак тогава да се впуснеш в лабиринтите на мислите и да започнеш с въпросите и съмненията . Съмнявайте се дами и господа ! Не приемайте , че крепостта е завладяна , защото там отвъд е следващия замък и следващата крепост .

Няма смисъл да се огорчаваме взаимно или пък да си се извиняваме щом няма защо . Просто наистина така се чувствам през повечето време , подложена на рецензии , и то дори не директни , а някакси без да се споменава името ми дори . Което е още по - огорчително . Разбира се има и много хубави светли моменти , които са по - ценни за мен и от всички думи , думички и разговорчета Те са плод на вътрешния ми свят и не могат да бъдат разрушени от никой . Вдъхновената и окрилена размяна на мисли също ми дава опование , но по - някога е твърде обезсърчително да се чувстваш изпитван постоянно , сякаш кой знае какво съм казала . А пък аз знам , че мога да пиша , независимо дали всеки ще ми даде одобрението си . Предполагам това ще прозвучи прекалено самоуверено и егоцентрично , но просто знам какво съм . И какво не съм . Както и да е , мечтая си един ден всички тук да станем приятели . А не постоянно да търсим начини да се диференцираме , квалифициараме и търсим някаква йерархия , която не съществува , освен в мозъците на някои . Истината на другия , неговото право да я изкаже по директен или индеректен начин е право на всеки участник в този форум . Колко хубаво е /предполагам / чувството на сигурност и безопасност от постоянна критика и изстрели в мисловното ми пространство. Зарята от цветни звезди е нещо друго , което разбира се също съм изпитвала . Противоречиви са мислите ми ....много . може пък и така да станем по - близки ,знае ли човек.. Продължавам д авярвам в хората тък , надявам се и те да продължават да вярват в мен .

, както винаги , думите ми са оценени ,разбрани , рецензирани , друг е въпроса дали с + или -.. За което сърдечно благодаря . Пък дали било лесно да се говори , за мен е лесно, имам дар слово и мога и да говоря и да пиша доста добре . Дали сърцата могат да се разширяват ? Предполагам , Донка е нямала предвид физическия смисъл на думата разширено сърце , защото би било лошо човек да страда от разширено сърце , не мислите ли ? Явно друг е смисъла на това да разширяваме сърцата си ! .... И аз реших да подчертая именно това ..... Не телета , ами цели стада направо се търсят под един вол , под един израз.; При това много красив и поетичен като значение ..... Не разбирам едно , защо винаги трябва да се демонстрира едно такова дълбоко неодобрително отношение ..... Просто прескочете изказването ми и прочетете следващото , ако толкова не Ви понася / Благост и Венцислав / Защо просто не затворите очи и не го подминете някакси . Аз достатъчно уважавам вашите мнения . И не правя постоянни рецензии за изказванията ви .

ттцццц, не , сродните души не са само по двойки , мъжка и женска . Заради телата си мислим така , но не според мен не е така. И дори са повече от една и две . Дали имат някаква предварително установена бройка ? Според мен не . Това е може би умно разпределяне на енергията - на сродни души , в зависимост от целите . Може понякога да бъдат 2 , мъж и жена , но могат и да бъдат много повече . Разбира се не всяка душа ти е сродна , дори и да сте имали общо минало в преден живот . Мисля си , че може и да бъдете превърнати в сродни души , с някоя душа , ако много се харесате и свършите много работа заедно , защо да не се сродите ? Поредица от животи заедно и много полезна работа свършена заедно със сродната душа . дори ето една благородна кауза : всички души да станат сродни ! В момента , които достигнем многообразието и пълната завършеност на развитие , би трябвало да се сродим всички ! Едно съзнание , една душа ! Тотално сливане на съзнания !

Това е толкова вярно наистина Донка ! Колкото по- големи сърца имаме , толкова по - голямо съзнание за света ще развием . Отворим ли сърцата си , то умовете ще работят за сърцата и душата ще става все по- просветена .Когато са ни стеснени сърцата , ние нямаме нужното съзнание за света и живееем ограничено и недовиждайки . И обратното отворим ли сърцето си за света , ние влагаме съзнание във всичко около нас , и говорим на езика на любовта с цялата планета . Съответно разширяваме съзнанието си и достигаме неподозирани хоризонти . Отделяме се от земята и имаме поглед от високо , виждаме на къде да продължим . А малкото стеснено съзнание , ограничено от сърцето и ума , винаги ще ни държи слепи и незнаещи посоката на рзвитие . Мисля си много е лесно да се обвиняваме постоянно , колко ние е порочна душата , как е подвластна на тялото и т. н. и т. н. По трудното , приятели , ми се струва , че е да обичаме душата си , да обичаме съвкупността от всички души и да разширяваме съзнанията си , тоест да се обичаме! От което май , че имаме по - голяма нужда . Обичайте се ! Себе си и цялата човешка цивилизация !

Вальо , този път нещо не те разбрах . Обясни се моля те ?

Всички хора са способни на любов , съответно и да открият истината ! Истината е една парабола на движение или не парабола , не мога да кажа . че съм много на ти с математиката , /геометрията да , но алгебрата дори и в графичен вид все още ми се струва абсурдна , макар че е нещо като код на геометрията , това са ми разбиранията за математиката , отчайващи . / Движение от решения , открития , водещи до други открития , може и да бъде във формата на кръг истината , може да е спирала , може да е куб и какво ли още не , малко абстрактно започна да става , но.... Може да е някакъв неправилен участък с формата на континент , но никога не може да е просто права , трябва да е най- малко две успоредни прави . Които някога някъде ще кривнат и ще се пресекат . Ня какси идеалните прави сме си ги измислили ние , никъде в природата не съществуват . Абсолютно са антиживот . Ако някога ми се наложи да изобразя смъртта абстрактно , ще нарисувам една права .

грешка за физическата красота .... , не че на някой му пука , но да се уточня все пак

със сигурност , точно колкото аз се стремя към моята душа " сродна , точно толкова и тя се стреми към мен ....но понякога така е рее се из космоса ....

, Силвия , да знаеш как ме зарадва със своята неразумност .

Може ли да обичаме идеално и безусловно , естествено че не и 100 % . Аз самата говорих доста за безусловната любов в една друга тема /за изневярата / , но ми се струва че може да се постараем да обичаме безусловно поне 99 % . Или 89 ,60 , 50 , но да се стремим към безусловна любов , не означава да обичаме хаотично и по подразбиране или пък без никакви граници на поносимост . А просто да обичаме независимо от даденостите , да не проявяваме "избирателна пропускливост " поради някакви условия/граници на материята , нрава или душата на даден човек , означава да обичаме въпреки ....това или онова. Или винаги да бъдем знак плюс независимо от обстоятелствата , каквото и да ни коства това . Една крачка за светлината напред , направена от точно нас! Какво по- хубаво от това .

А- ха Силвия харесва жълтата китайска роза , точно това жълто /на розата / е много специфично и характерно за цялата култура на Китай . Използва се буквално навсякъде . Всички видове изкуства . Започваме от архитектура , дрехи , предмети , склуптура , цвят на ръчната хартия и калиграфията , гравюра и всякакви видове графични отпечатъци , рисувана коприна , порцелан или дори чаша за чай . Навсякъде присъства точно това жълто. На розата , не напразно казват китайска роза . Особени предпочитания , безспорно , мисля , че дори това е признак за определена черта на характера , но в момента не мога да възстановя спомена си от тази статия . Венци , абсолютно съм съгласна " Любовта е лудост " Много ми хареса този надслов на фестивала . Въобще Варна тази година , за един месец ми предостави толкова много приключения , че и да бях се мъчила да ги планирам , никога нямаше да стане така.

Аз веднага заставам на позицията : не е задължително сродната душа да бъде от срещуположния пол . Хич дори . Поради нашия си екзистиален път " Вечното да открия половинката си , сме настроени да срещнем нашата мъжка или женска половинка , идеалната сродна душа . Но според мен многообразието на вселената , е много по - голямо от рамката мъжка и женска половина . Духовна връзка човек може да има и с баба си и тя да е неговата така мечтана сродна душа . Има души спътници - съпрузи . Нещо като най- добрия избор от целия свят . За този свят , за този живот - съпругът, или съпругата е най - добрия избор , но само спътник . Следващ живот , следващ спътник , удобен за подходящите обстоятелства , среда и цели на душата . А през това време сродната душа да се рее във Всемира , необезпокоявана . Понякога срещаме сродната си душа , светкавично бързо , може просто да се разминем на улицата или да пътуваме в един и същи самолет и никога да не се досетим затова. Може и да имаме мимолетна връзка със сродната ни душа , която да бъде знаменателна за целия ни живот , но ако целите на душата ни не са свързани с безпределното щастие в любовта , струва ми се срещата ще бъде просто разминаване . Много съм мислила върху въпроса за сродните души . Като бях много малка си мислех има един човек на тази земя , който е само и единствено за мен и аз съм само и единствено за него . И сега вярвам в това , но освен това вярвам и , че не винаги връзката ин/ян , трябва да бъде съвършена . Много важна е душевната конфигурация , която постигаме с партньорите си , дали са удачни за целите на душата ни . Затова , понякога не успяваме да заслужим своята сродна душа и получаваме спътник в живота . Понякога я заслужаваме на преклонна възраст , но все пак успяваме да я заслужим . Но забележете няма по - свещен съюз от този между две души , дори и само спътници . Затова е грях изневярата , колкото и да не ни се вярва.

, сигурна съм в едно , с майка си съм сродна душа . Аз съм художник , тя фиолог , но сме като две еднакви души , с различен съзнателен ум . Само там е разликата , дори и външно удивително много си приличаме , всеки , който познава нея и мен ни гледа първо 2 минути като препариран и накрая заключва : Ама вие наистина много си приличате . А иначе като характер и качества на ума сме съвсем други , но душата , Боже понякога имам чувството че сме една душа . И затова с майка ми не мога да бъда просто приятелка , ние сме духовни партньори , тя постоянно работи над мен , а аз постоянно я вдъхновявам да го прави . По принцип имам способността да вдъхновявам хората за различни , дори несвойствени за тях самите неща . Но ако някои ме попита дали имам сродна душа , веднага отговарям , че имам и това е майка ми .

Прекарах цял месец в морската столица и основният ми досег с природата беше морето , плажа и безбройните миди и рапани по плажа . Но навсякъде в морската градина имаше много цветя ,малки декоративни цветя , образуващи различни геометрични фигури , погледнати отвисоко или отдалече . В Бургас пък , всички тези " общински цветя " , грижливо засадени от работници на общината са огромни и много цветни . В нашия град също е задействан проекта " Красива България ' и също има много общински цветя по центъра . Това са едни от добрите постижения за момента , цветните лехи с декоративни цветя . За съжаление имах много работа и не можах да отида на флората тази година , но за сметка на това гледах няколко от филмите на фестивала " Любовта е лудост ", който протече и може би все - още тече във Варна .