Inatari

Подкрепям много от тези разбирания за нуждата от обективност, Донче, но понякога хората имат генерални разминавания. Това казвам от личен опит, не са малки незначителни, такива, на които човек да не обърне внимание. А генерални, същностни. Възможно е да се стигне до непоносимост и според мен точно тук човек трябва да направи крачката. Да се смири, да влезе в любовта, да си каже, че това е човешко същество, което стои срещу него. И колкото и да изпитва непримиримост, отвращение и омраза, това срещу него е друг човек. Ако всеки си каже така, ще разбере, че този, който мрази човека, мрази себе си, мрази брата си, мрази създаденото от Бог творение. Какво ни дава омразата срещу ближния. Нищо освен негативна енергия, обида, ненавист и какво ли още не. Омразата е бумеранг и колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре.

Темата е много хубава, стига да не се разглежда фанатично или пък строго теоритично, извън практиката, извън живота.

Според мен тази тема могат да я разберат само онези, които изповядват някаква религия, само онези, които вярват в наличието на Бог. Излишно е да си говорим за достойнство, гордост, предразсъдци, шаблони и тем подобни. Това е все плъзгане по повърхността на любовта, погледната от религиозна гледна точка. Общочовешката любов, намира израз в религията. Хората, които вярват в Бог, вярват в силата на любовта и отдавна са се отказали да мислят егоистично за нея, за света и останалите хора могат да разберат същността на една такава тема. За другите, които в съзнанието си са все още в действителността на "Око за око, зъб за зъб" е безсмислено да пишат и разсъждават. Да продължават да си живеят в чернобелия си свят. Ще добавя, че за мен е лесно да прегърна враговете си, но трудно се справям с обидата. И не за друго, а защото я задържам в себе си, дори, когато е нанесена и от най-близките ми хора. Така, че всеки със слабостите си.

В тази тема е добре да се спомене задължително името на Стивън Хокинг, който посвещава докторантския си тезис на теорията за големия взрив, сингулярните точки и черните дупки. Гений, който въпреки тежката диагноза успява да бъде активен и до днес на възраст от 73 г. Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик, до 2009 - Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон)[1]. Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори. Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време[4]. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показал че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни. В англисиската версия на уикипедия е дадена доста повече информация: http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking Хубаво е да се гледа и филмът : "Теорията на всичко", за неговия живот, научна дейност и награди. Ето и негови публикации: „Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз) Научно-популярни: „Кратка история на времето“ (1988, издадена в България от ИнфоДар, ISBN 954-761-074-0, превод Красимира Матева) „Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993) „Вселената в орехова черупка“ (2001) „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002) „По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005, в България издадена 2007 година от БАРД, превод Иван Златарски) „Големият замисъл“ 2010 /"The Grand Design"2010 / съавтор е американският физик Ленард Млодинов *превода не е официален

Бих искала да благодаря на Донка, че отвори тази тема и ми поднесе на "готово" статията на Правда Спасова, която е чудесна възможност да бъде част от литературата, която ще използвам в концептуалната обосновка на това видео, тъй като смятам да го приложа на диск към дисертацията си като свободен експеримент и авторски проект. Тази тема ми помогна да си изясня някои възлови елементи от концепцията ми и най- вече да изкажа на глас и публично това, което мисля за консуматорската култура, въплатена именно от явлението на моловете. Така, че мерси!

Здравейте, реших, че има нужда от подобна тема, тъй като освен спецификата на въпросите, които се задават към Таро свързани с работа, смятам, че има определена закономерност и при отговорите, които Таро дава, т.е. има специфични комбинации, свързани с въпросите за работа, които смятам, че би било полезно да се анализират. Това са моите аргументи за отварянето на тази тема. Тъй като не съм последователна при заниманията си с Таро, въпреки, че изтече доста време от закупуването на първата ми колода, не смятам, че съм била достатъчно активна, за да имам самочувствието за особено напреднала. Ето защо ще споделя тази комбинация, която мисля за много хубава, която получих като отговор на конкретен въпрос, свързан с работа. Ще се радвам някой да я коментира и да сподели заключенията си и наблюденията си върху Таро изобщо, когато задава въпроси за работа и дали според вас има някаква закономерност в комбинациите и значението на картите, когато питаме за работа. Възнамерявам да кандидатствам за определена длъжност има обявен конкурс, въпросът ми е дали ще го спечеля и ето какво ми отговаря Таро: 9 пентакли, Светът, Кралица Пентакли. Според мен тук 9 пентакли иде да каже, че нещата са предопределени в голяма степен и по-скоро трябва да опитам късмета си другаде, в различен град, където въпреки, че съм чужда ще намеря нужната сигурност, но освен това според мен тези процеси се нуждаят от време, отнемат време, и няма да е съвсем скоро, ще се наложи да изчакам., заради Светът. Или въпреки, че няма да спечеля точно този конкурс, ще намеря все пак работа, но в различен град. Конкурсът е за позиция в университет в родния ми град. А аз и без това искам да живея другаде. Аз така възприемам нещата.

И едно по- кратко видео за работата на студио XO, много от дизайните са откупени от известни артисти. С две думи футуристична мода.

Поствам този филм като видео материал за бъдещето на модната индустрия, за така наречените high performance материи, intelligent fabrics и всичко, онова, което дава предпоставки какво да очакваме от бъдещето. Помествам го тук, защото мисля, че е любопитен, въпреки, че не е свързан с модния пърформанс, а по- скоро научната страна и колаборацията в текстилните технологии и модната индустрия.

Пускам и филм за една знаменателна изложба на Реи Кавакубо за Ком де Гарсон "White drama". https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=pp9UqD_T4CA

Ето и едно видео за Исеи Мияки:

Пиша ти със съчувствие, нищо повече. Както казах има определени знаци, които са предназначени да ни отварят очите, но на някои хора дори и всеки ден да са им пред очите, пак остават слепи за културните феномени на времето си, за цайтгайста. Поради една проста причина, не принадлежат към онези умове, които се занимават с тази материя, духът на времето, остават в дупките от прояжданията на зависта, на комплекса, на непризнаването на постиженията на други по- големи умове от тях самите.

Добре, че някои хора никога няма да бъдат в обсега на 'истинската" интелигенция, защото "дупе да им е яко". Хаххахха, ще си останат псевдо човеци до края, колкото и да им се подава ръка от съдбата с качествени и умни хора като Донка, както се казва знаците на съдбата не всеки ги вижда.

Александър, мерси за приятелското отношение, но ще ти споделя, че има повече мъже истински запалени по модния дизайн, от колкото жени. И то на професионално ниво. Колкото до опаковката, много малко от нас отделят средства за опаковка на това, което предлагат.)) Не, че няма да изберем перфектната, просто обикновено не остават средства за това. Това, което предлагаме е уникален дизайн, от там нататък всеки се оправя как, къде, при кого, в чий шоу рум, къде да си направи ревю, и т.н.

За черните цилиндри имах идея да бъдат с провокативни надписи, но се разубедих, тъй като сигурно нямаше да ни дадат да снимаме и целият проект щеше да пропадне. Решихме всичко да бъде елегантно казано, да извлечем максимално от естетиката на самия мол, до колкото това е възможно. Снимахме през февруари, беше много студено, особено за момичетата, когато снимахме вътре в самите букви. Но добре, че всички подкрепиха идеята ми. Бяхме погълнати от процеса и в един момент просто спряхме да усещаме студа. Беше много вълнуващо за всички, даже и моделите прегърнаха този проект, което мe учуди, изобщо си сформирахме екип и съм щастлива, че никой не се отказа, въпреки реалните опасности.

JE SUIS CHARLIE!!!

Между другото авторката на статията, която е публикувала Донка от вестник "Култура", (не знам дали някой си е направил труда да я прочете, но ви съветвам, защото е много точна от гледна точка на специфичния културен климат в страната) е Правда Спасова, която е професор от Национална Художествена Академия, изкуствовед и философ, имала съм щастието да ми преподава по философия в академията. Изключително пламенен и ерудиран човек. Прочетете я, няма да ви опари!

Аз не мисля, даже, че средностатистичесият българин е пълноценен потребител на моловете. Просто няма толкова пари, за да "пазарува" това, от което има нужда. Най- много да отиде на кино, да хапне нещо и това е. Има хубави книжарници наистина, в повечето случаи вериги, които са се постарали да покрият голяма аудитория клиенти. Даже в една такава книжарница в Парадайз център се оказа, че имат договорни отношения с английско депо за книги и е възможно да се поръча специализирана английска литература без да се заплаща транспортна такса и разбира се това много облекчава клиента. Но това са единствените неща, които може да се прави там. Има и 2 български модни къщи, които имат пространства в моловете и са по- достъпни като цени, но това е . За всичко останало, което се продава ти трябват много повече от 100, 200 лв, за да направиш покупка. До тук разсъждавам като потребител, но ако започна да разсъждавам и като художник и моден дизайнер, наистна няма да мога да скрия възмущението си от културата на моловете, защото тя унищожава културата на уникалния дизайн, на произведенето от човешки ръце, а не от машина, на силата на изкуството, макар, че започнаха да се правят и галерийни пространства в някои от моловете, за съжаление излагат пълен кич и представят изкуството в най- пошлия му комерсиален вид. Младите дизайнери се принуждават да гонят стандартите на моловете, ако искат да продадат нещо , да правят реплики, дупликати и какво ли още не. Възмутително е, защото културата на моловете измества онова свободно пространство сред хората, което е предназначено за забавление и прекарване на свободно време. Представете си, че вместо да посетите мола, отидете на изложба или театър или представяне на книга. Или да седнете и създадете нещо с вашите ръце и ум. Представете си, че вместо да учите децата си как да живеят културата на мола им дадете възможност да се включат в уъркшоп или ги заведете на куклен театър. Артистите и художниците се принудиха да правят събития в големите хангарни пространства на моловете, защото те плащат добре и има постоянна публика. Но алтернативните хора, независимите формации никога няма да изберат този блясък и кич. Видяла съм моловете много преди да дойдат в България, защото съм живяла в Щатите близо 2 години и имах възможност да направя това, да познавам тази култура. В Чикаго единствените "галерии" достъпни за масовия човек са именно тези в моловете и какво се продава там само принтове на канаваца, не може да се купи оригинална картина, именно заради лъскавата имитация и подмяна на ценностите. Поради тази причина избрах това да бъде тема на това видео и имах смелостта да го осъществя, да се противопоставя на тази изяждаща ценностите "култура" и псевдо начин на живот.

За мен консуматорската култура и битие и в частност културата на моловете е повече от знакова, появила се дори и със закъснение в България. Не случайно избрах за място на снимки именно един такъв мол (по точно този на бул. България), за да заснемем едно бунтарско концептуално видео. То се нарича "A dress can form a reality" и представлява моят начин да се противопоставя на консуматорството, пошлото, комерсиалното, етикета и битието на масовия човек. За да заснемем това видео, чакахме три седмици да благоволят да ни отговорят на нашето запитване и то да получим разрешение за снимки в продължение на 2 дни от Bulgaria Mall. Въпреки, че представих концепцията си в имейлите, които им пратих го направих много предпазливо и завоалирано, за да не получим отказ и да не отгатнат истинските ни намерения. Видеото е разделено на две части, участват две съвсем различни колекции, които са подчинени на темата за антиконсуматорството, повърхностното материално мислене на масовия човек. В първата част снимахме вътре в буквите на мола,които се намират пред самия мол(това е специфична особеност на Bulgaria Mall), като бях инструктирала всички да се движат така в тях, все едно нямат достатъчо място за движение, все едно не им достига въздух. Опитахме се да пресъздадем една дискотечна среда, в която не всеки би се побрал, комерсът, който задължава, който опакова, но който не е подходящ за всеки. Поиграхме си със светлините, които излъчват самите букви и за тези сцени определих колекцията ми от основно черни дрехи с цветни акценти от магистърската ми работа в НХА, мода. Във втората част действието се развива във вътрешността на мола, максимална светлина и черни цилиндри, от които излизат моделите облечени в колекцията ми от дрехи скулптури "Матриархат", появяват се няколко ключови думи, които ще видите във видеото, което ще постна по долу. Идеята е, че реших да противопоставя на тези първобитни, примитивни дрехи консуматорската среда на мола и да изразя своя бунт срещу нея, като откажа да се слея с нея и се опитам да създавам нови герои, които носят архетипа на интуицията, дивото и всичко, онова за което говори Клариса Пинкола Естес в книгата си "Бягащата с вълци".

Амила Хръстик

Айрис Ван Херпен - 3Д принтиране, многоелементни конструкции Роклята - катедрала Ирина Шапошнокова - Кристалографика

Визуалният материал по втория доклад. Колекцията "132 5" на Исеи Мияке