Emil97

Благодаря Инес, за препоръките! Ще се свържа с него и ще го попитам Ще прочета също и статиите. И на Вас Д-р Първанов, благодаря! Каквото е нужно, смятам да направя. Отговорите доста ми помагат да осъзная какво се случва, погледнато отстрани. Научавам от всеки по нещо ново всеки ден, за което едно голямо благодаря !

Инес, благодаря за отговора! Наистина сте много права и съм напълно съгласен! В момента състоянието е такова, че съм свел до минимум ритуалите, но натрапливостите идват от време на време отново ,въпреки че не е както преди. Мислил съм сериозно и да, ще го направя ! Отне ми доста време да натрупам смелост да пиша тук, сигурно 2 месеца, но съм решен да го направя. Преди дори ме беше страх да влезна и да прочета, така че това е напредък. Знам, форума не може да замести терапията. Трябва ми психотерапевт в София, моля препоръчайте ми, ако има хора справили се с проблем подобен на моя. Всъщност, не мога. От това което съм прочел, не съм видял да го споменавате. Предполагам, че няма как аз самия да го направя понеже проблема си е точно в мен, просто бях в такова състояние, че просто реших да опитам каквото и да е. Опита ми да направя нещо сам започна още в края на миналата година, когато не бях чел тук какво сте писали. Впоследствие вече открих форума и от време на време прочитам нещо, като първоначално гледах много да не се зачитам, защото си вкарвам разни мухи в главата и като нищо мога да си внуша нещо друго. Случва ми се като прочета, да започна да си мисля че и при мен може да стане същото, макар че вътрешно знам, че всеки е различен.

Здравейте, На почти 22 години съм, студент съм в София 3-та година и вече в продължение на 16 години имам ОКР. Ще разкажа като цяло историята си леко разбъркано, дано намерите реда на нещата, в моята глава е голяма каша. А и то не е само ОКР, а и това как реагирам към различни неща… характерови черти може би. Мога да се определя като доста раздразнителен и изнервен и реагирам странно при определени ситуации. Не знам тези неща имат ли връзка с ОКР, но може и да имат. Доста трудно се реших да пиша, сигурно отлагам месеци вече, но мисля, че е време за промяна и въобще не ми се иска да позволя живота ми да тече по този начин, в който е в момента, доста съм объркан и не знам какво да направя. А за това, че имам ОКР научих миналата година или в края на 2017-та, четейки статия. (Като цяло май, положителното от това, че не потърсих лекарска помощ досега е, че сигурно щяха да ме тъпчат с лекарства, което доколкото знам и което съм чел и чета тук във форума, няма да помогне особено). Колкото повече четях статията толкова повече виждах, че нещата които са описани за човек с ОКР съвпадат с моите. При това доста се уплаших(и принципно в такива моменти симптомите на ОКР при мен изчезват(когато има заплаха за здравето, или в случая си помислих че съм луд, просто мисълта че трябва да ходя на психолог, психиатър и т.н за мен означаваше че съм луд). Разбира се, всяко чудо за три дни – забравих това и то си се върна с пълна сила след има няма няколко дни и аз продължавах по старому… доста ме беше страх да се разровя и да прочета по-подробно за ОКР, за да не видя някъде, че това е доста тежко състояние, нелечимо, водещо до лудост и т.н., а аз прочета ли нещо такова... така започвам да се притеснявам и да си въобразявам някакви неща, търся информация да се убедя, че не е така просто да се успокоя .. и става много лошо… През годините не знаех какво е, мислех че само аз имам такова нещо и мислех, че с времето ще изчезне, само че стана още по-лошо с течение на времето. В детството не обръщах кой знае какво внимание, нямах никаква идея какво се случва с мен и просто изпълнявах ритуалите, подтикван от обсесиите които ми идваха в главата, мислейки, че ще се подобри и че това е изхода от ситуацията, въртейки се в омагьосания кръг. Виждах, че нещата са за кратко, обаче тревога, която идваше и която не знаех защо възниква ме караше да изпълнявам едва ли не каквото ми каже мозъка. И така постоянно.. пълен ужас . Колкото повече растях, въпреки че знам, че не трябва да го правя, аз продължавах, не знаех как да се противопоставя и просто изпълнявах за моментното успокоение. Откакто съм в София(родом не съм от София, дойдох за университета)сякаш стана още по-неприятно, отделно защото се случиха доста неща свързани с връзки и т.н., в които ОКР доста повлия. В далечното минало не мога да кажа, но в последните години почти не е имало ден в който да не съм под тревога и напрежение и миналата есен, имаше дни в които беше непоносимо и реших да направя нещо.. доста се мотивирах да направя промяната, или по-скоро моята приятелка ме мотивира. Тя не знае, че имам подобно разстройство, но с това какъв добър човек е, много ме вдъхнови и мотивира да направя промяната и да се променя за нея и близките си за да стана по-добър човек, за да се радвам на живота. За периода в който научих, че имам ОКР, до момента в който реших да направя нещо мина доста време- може би близо 2 години и вече можеше да се каже, че горе-долу съм преглътнал факта, че го имам. Просто се примирих и си казах: „Трябва да направя нещо, да става каквото ще!“ Седнах една вечер, вече решен да направя нещо и потърсих в Youtube за ОКР, където попаднах на поредица от видеа на психотерапевтка на име Katie D'ath. Бях доста изненадан от това, което видях и как тя разказва как работи ОКР и т.н. Гледах техниките които показа и доста се успокоих от видяното. Терапията, за която разказваше беше когнитивно-поведенческа и това ми вдъхна доста голяма надежда и успокоение. Доста се мотивирах да направя нещо сам по въпроса. В едно от видеата тя казваше как правилната реакция е да не отговаряме въобще на натрапливите мисли и компулсии, да ги игнорираме и просто да ги оставим да бъдат там. Говори също за техниката ERP(излагане и предотвратяване на отговора), която звучи доста логична и за която пише, че е доста ефективна, което дори още повече ме мотивира. Само че това изискваше приоритизиране на най-лошите натрапливи мисли и да се излагам срещу тях, което ми беше доста трудно да направя (правих го само няколко пъти, от които някои се получиха може би). Нещото което запомних много ясно, че трябва да се прави, е просто да не отговарям на обсесиите и знаейки, че те не са истински и тревогата ще намалее. С времето просто не отговарях, оставях се да съм под действието на тревогата докато мине. Чувствах се добре първоначално, знаейки че правя това и имам надежда, но с времето състоянието ми се влоши, имах ужасни епизоди на тревога, и се чувствах много разконцентриран и замаян, демотивиран и със сменящи се настроения(но въпреки това опитвах да не отговарям на самите натрапливи мисли, като изпълнявам някакъв ритуал). И това всичкото е от края на октомври до сега. Но забелязвах с времето, че като не изпълнявам съответния ритуал, как с времето тревогата появявайки се, намаляваше по-бързо от преди. Само че продължават да ме мъчат доста неща… - въпреки че не отговарям на обсесиите с изпълняване на ритуала, чувствам по цял ден тревога и някакво необяснимо вътрешно напрежение, което не изчезва и ми пречи много. Като седна да върша нещо съм неспокоен, напрегнат, сякаш бързам( не знам и аз за къде) и не мога да върша спокойно нещата .Дори сутрин ми се случва като се събудя да усещам някакво нервно напрежение и то доста често. Доста пъти нямам настроение или ми се сменя много бързо, отегчавам се и имам проблема с премислянето на нещата, което си мисля, че отново има връзка с ОКР и че това, което сам съм направил не е никак достатъчно. Всички тези неща някак си ме подтискат, понякога дори не мога да се зарадвам на някое постижение или на някоя хубава случка… не мога да изживявам пълноценно моментите и усещам една меланхолия, ако мога да я нарека такава, липса на емоция .В университета също е много натоварено и стресиращо, а това ми докарва още тревога, спазване на крайни срокове, много неща за вършене. Веднъж преди месец, четейки мнения на Д-р Първанов и Орлин Баев във форума доста се успокоих и като цяло и тревогата в следващите дни беше по-слаба, но след това се завърна. Симптомите на ОКР и тревогата в моменти като този изчезват и точно това много пъти ме е карало да отложа, защото си казвам – за сега си добре, отложи го да видиш какво ще стане (случвало ми се е така да получа подобрение и преди да отида на лекар например, да ми намалеят симптомите, нещо като плацебо) и така до ден днешен.. но със сигурност правилният начин не е това. Не знам какво съм постигнал с това от интернет да не изпълнявам ритуала/компулсията, но знам, че сам ще ми е доста трудно да се справя. В момента не ми се случва много често да получавам обсесии (защото преди имах почти на всяка крачка, каквото и да направя, минавал съм през какви ли не- стотици, дори хиляди през всичките тези години) и много се старая да ги свеждам до нула. Но нещо в мен ме кара да си мисля, че не съм направил достатъчно, защото дори в момента като пиша, сякаш много от нещата, които като съм в тревожно състояние и искам да кажа, сега не ми идват на ум, понеже съм ентусиазиран. И нещо ме кара да си мисля, че дори случката, когато прочетох мнения във форума е подобна - понеже ми вдъхват надежда и се ентусиазирам, се успокоявам моментно и си мисля че всичко е наред , но мисля, че това е просто някакъв механизъм на мозъка. Като цяло това което опитах сам да направя, не знам дали съм го приложил правилно и т.н, а и натрапливите мисли се проявяват пак. Просто исках да пробвам сам дали мога да направя нещо, понеже чрез опита си с най-различни хора- лекари и пр., знам че е доста лесно да попадна на неправилното място(имам лоши спомени от лекари) - да не говоря ако ида на психиатър да ме тъпчат с хапчета… Та затова се реших най-накрая да попитам някой от специалистите с опит, тук във форума. И като споменах лекари- дълги години имам дерматологични проблеми, ходих при една камара дерматолози, повечето от които не знаят какво ми е или казват различно мнение… И това от друга страна храни тревогата в мен още повече. Хвърлих вече една камара пари за тези неща и виждайки, че не ми помагат започвам наистина да се притеснявам, защото ми създава дискомфорт. Това от друга страна доста ме тревожи и го отбелязвам, защото мисля че има връзка със състоянието ми като цяло… страх ме е като се пипам или като ям, да не са ми мръсни ръцете и на ден ги мия сигурно по 50 пъти..поне, въпреки че ги мия от малък още. Дори допускам, че е възможно да си докарвам всички тези кожни проблеми от притесненията и тревогите. В момента ми е адска каша в главата и това е доста резюмиран разказ на нещата. Никой не знае за това и винаги съм го криел, защото ме е страх какво ще стане и не знам дали да казвам на някого от близките си, понеже не знам как ще реагират. Ще съм много благодарен ако получа съвет от специалист, как да подействам. Дано откриете реда на нещата в разхвърляната ми мисъл… много още има, но това е главно за което се сещам. С уважение и благодарности!