kipenzov

На това се базира и концепцията за Висш Аз. Както и преражданията на душите. Но, Ахмед, съдейки по акаунта ти, вероятно си мюсюлманин?! А в поста ти се съдържа дилема свързана със Спиритуализма.https://bg.wikipedia.org/wiki/Спиритуализъм_(религия) Е тогава, замислял ли си се през какви мистични преживявания е преминал Ходжата, с какви форми на Духа се е сблъсквал, за да се изчисти и да може да е полезен за групата, на която е религиозен водач?!? (Имам предвид "извисения ходжа", а не чиновника в институция). Дали един качествен Ходжа би привикал дух или би се осланял на сигналите и символите дадени от Аллах в ежедневния живот?!?

Това не е ползотворният извод от "добрата почва"! Фокусът е на загубата, а не на наличието! За това предложих на Александър да даде повече подробности, ама и той като Донка е "влюбен в мен" и не обръщат мнимание на написаното от мен, а само на мен.. "Добрата почва", върху която е растяло преживяването ти със сектата са точно тези индивидуални качества, проявени като способностти, но довели до кофти вътрешни преживявания, поради неправилно приложение. Ако нямаше силно развита способност за мислене, не би влезнала в манипулиращи мисловни цикли, базирани на догма. Ако нямаше способността да изпитваш силни чувства, не би оплела сърцето се в източващи взаимодействия. Ако нямаше силна интуиция не би могла да бъдеш привлечена от идеята, че има и още нещо в живота, отвъд ежедневното. В случая саммото ти преживяване е било урок по неправилно приложение, от който можеш да си извадиш практически изводи. Съответно да разбереш, че всичко, което имаш заложено, подлежи на управление за достигане на оптимално адаптивна(хармонична) форма. Също и на развиване. Но и от този ти пост, в който излагаш доста като брой дилеми, от които искаш да изведеш един кардинален извод, прозира неразвитото Търпение. Това ражда напрежение, а така се създава потенциал за зацикляне. Верно, след време, когато надраснеш тези модели на нетърпеливостта за резултати, ще си дадеш сметка за самото зацикляне и механиката на възникването му. Ала до тогава послушай Станимир! Каза ти, че Животът е справедлив щом има неизменни принципи! В това има огромен потенциал от инфо! Разсъждавай единствено върху това! Концентрирай се да е единствено върху това! Всеки път като тръгне някакво аргументиране - спирай, и пак се връщай на неизменните принципи и защо ги има! Възпитай ума си на концентрация, за да овладееш това прескачане между мисловните потоци...

Александре, благодаря зя признанието! Наистина съм запален по темата, но не бих си споделил концепцията! Би се възприело като тщеславие! В това все повече се убеждавам! Колкото и да изглеждам като самонадеян и самоуверен, аз съм и дълбоко раним и чувствителен тип. А "подмятанията" ме нараняват, но от малък съм се научил, че да си различен е свързано със страдание. От тази гледна точка, не бих споделил концепцията си по темата директно, тъй като по този начин бих отнел удоволствието сам човек да си достигне до своя интерпретация. Споделил съм си във форума почти всички идеи, които стоят в основата на моя мироглед, без най-абстрактните, щото те просто няма почти никъв шанс да бъдат разбрани. Ти вече спомена нещо, което на вътрешно нещо възприех! Че някой може да приеме изказаното от мен за "вярно", а така да го саботирам в трудолюбието за собственото му развитие в полето на информацията. Е що ми "мажеш кънките"? В клоун ли искаш да ме превърнеш?! Така ще се успокоиш ли?!

Това е съвсем естествено, защото достойнството като чувство възниква от съпоставянето на личната активност с обществените порядки. А обществото е безличностно и установено се управлява от трансперсонални същности ( "духове", "колективни потоци" или квито още дефиниции са измислени не само в Социологията). Всичко, което се "захранва" от действията, мислите и чувствата на индивидите в обществото, както вероятно и от всички живи същества във Вселената (въпрос на религиозни убеждения) Достойнството и Честта са инструменти за обществения контрол върху индивидите, които изграждат самото общество. И тва ми неутрално мнение, ако "се интерпретира" като "силно желание" вече ще е въпрос на несподелена любов... Не съм против чувствата, но те пречат на разума да подпомага ума.

Толкова често "лепим етикети" на другите, без да се усещаме... "Оценки" от рода на "не си прочел внимателно", последвани от "нямам намерение никого да вкарвам ...в моята кошара" изразяват единствено личното противоречие между съзнателно оправдаване на действия и подсъзнателните властови мотиви. Или пък "лепнатия етикет" - "силното желание да НИ вкараш в правото мислене", който е лапсус, отражението на проекцията на личното несъзнато желание на "етикиращия" в комбинацията с его-усещането за принадлежност към група. Ако 10 човека са изказали една глупост(един нефелен опит за морализиране чрез "зареждането" на някаква дума с отрицателна конотация), то означава ли това, че аз изказвайки различно мнение от "колектива" не съм "чел внимателно"??? Вероятно и аз "мириша на сяра" на някой?!? Риторичен въпрос, май. Пък и вече разбрах, че съм "от пейзажа", а той бил "миризлив"... Също така и събрах достатъчно данни и мога да изкажа твърдение: Силната религиозност се дължи на неизживяно или травматично детство и води до "фиксиране" в инфантилните мисловни модели "Или/или". Извинявам се, ако съм "обидил" някой! Просто не се старая да съм част от колектив, а си споделям мнението, което всеки си е в правото да не харесва, ама когато се изказват противоречиви мисли, го констатирам. Пък непротиворечивото изказване може би се дължи на "право" мислене. На това му казват логическо мислене, някъде в "миришещия на сяра" свят.

Донка, в цялото ми повествование в темата се опитвам да "отнема" излишно негативното "звучене" на "Гордостта" в темата, а вероятно и навсякъде във форума! Особено пък във формата на "пагубно?!? за божественото", което вече фигурира като текст. Ами, че то божественото не може да умре и за него няма нищо "пагубно"...има само "воали", които го скриват. Определено това е въпрос на "наслагване" през годините!!! "Постигнато" е колективно, за доста време, от много хора, чрез личните им интерпртации( и предразсъдъци) след прочити на Беседите. Така и не е осъзната прикритата човешка омраза, негативната форма на човешката любов, която се съдържа в Тоталното Разделение между човешкото и божественото. А те са на едно, не са "отделни", но за да може да се учи Умът му е нужно да раздели едно от цялото. За да има "движение" трябва да има "полюси", ама не и тотално отричане - това е "замитане под килима"! Ако си си "сложил черни очила", целият свят ще е "черен", а ти - "зад очилата", ще си "бял", ама предимно в твоите представи. Ако в ръката си държиш единствено чук, отношението ти към всичко ще е като към пирон! ("As Abraham Maslow said in 1966, "I suppose it is tempting, if the only tool you have is a hammer, to treat everything as if it were a nail."[2] ", уикипедия, "Закон за инструмента" ) наистина е доста tempting(изкушаващо, съблазняващо) да "набиеш канчето на някой", особено, ако вярваш че си "хванал Господ за таш..ците". За това дадох "примера" от "Властелина на пръстените" с Галадриел - просто алегорично да се види как изглежда преодоляването на чувството за власт. В първото изречение се описва черта на характера, а във второто - вече индивидуално действие, но негативно проявено, производно на неосъзнаване на тази черта и атестат за невъзпитано в егото Смирение! Написано е като съвет, а не като ПРИСЪДА!!!! Четете малко и без да сте си сложили "черните очила", преди да почнете "да забивате пироните в собствените си глави", несъзнавано отъждествявайки се на "чукове". А колко обичаме да "осъждаме", "да сочим с пръст", без да знаем или поне да си замислим?!?! Гордостта е част от Индивидуалността, а последната е продукт на това, че сме отделни човеци в природата. Отделни индивидуални творчески актове на Създател. А това, че Гордостта "ограничава, затваря" знанието "да влезне у тимбата" си е истина. Но е част от преходно състояние на същността ни и не е нужно да е в "негативни окраски". Ама, за да може нещо да се затвърди в съзнанието ни като практика, е нужно да има и период на "ограничаване, затваряне", за да се реализира осмисляне и овчувстване. Преди интуицията да те насочи към ново "разширяване, отваряне". И този вътрешен процес се реализира докато извършваме Действия в Света. Ако го има и личната интерпретация на знанието е качествена, повечето от действията са разумни, иначе ... всички носим "животинското" в себе си... Последните редове са АРГУМЕНТ за защита на тезата ми, че изцяло негативното "звучене" на "Гордост" е продукт на лични интерпретации и не е обективно. А изфабрикуваното, безсмислено понятие - "Духовна гордост" е нефелен опит за описване на човешкото качество НАДМЕННОСТ. При това, не само е нефелен, ами и подвеждащ, защото се смесват значения на думи и се "провежда" негативното от "надменност" към "гордост". Аре мислете малко отвъд предразсъдъците! Извън "набитити в главиците" "модели за мислене"...

Яко самовлюбен егоист си! Нямаш елементарна способност на емпатия! Ако Валантайнката можеше сама да си направи "рекапитулация" щеше ли да пита в толкова теми?!?! Още повече, че саботираш комуникацията й със Станимир, освен това пък и безполезно, описваш грубо нещо очевидно! Овладял си си "ума" - таратанци! Усещането за "териториалност"("част от пейзажа"), остави че е характерно за животните, ама е и основната причина за самозабрава на Егото и "отприщването" на его-мотива за "надмощие"..... НЕ Е СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТА - Господ създал Света и дал на всеки човек УМ, ама населението непрестанно се увеличава!

И кубове и коридори и тунели ....

Александре, ако обичаш, би ли описал на Валантайнката в какво се състои все пак "добрата почва", върху която е седяла лъжата! Помогни й ....

Човек с "приспан ум" винаги "заспива" в "съня на любимия си временен образ на Себе си", такъв какъвто му харесва да се "вижда". Това е "механиката" на формиране на "Зоната на комфорт"...както и на Гордостта, която изпитва към този момент! Когато не търсиш цели - има Празнота! Има и Шунята, но Тя не е за всеки! Не е Психиката(Душата) а е Страхът в Егото ни от загубата на контрол и съпътстващия мисловен цикъл, породен от Страхът от загубата на идентичността, което често при неврозите от "излизането извън зоната на комфорт" се асоциира и с "умирането". Прекалената стерилност "ражда" "изненадващите атаки от вируси". Няма актуализирана имунна система. Тя се изгражда при разумно взаимодействие, а не при постоянно пазене. Без да си синхронизираме личността(интегрираме персоната), Егото ни винаги ще поддава на натиска на Суперегото(Социалния Аз). Това го пиша за хора, които "търсят", а не за тези, които са си намерили, каквото са "търсили" и вече си изживяват, това, което са "намерили". Има си разработени методики за определяне на Типа Личност. Безплатен тест . А може и да се "почовърка" човек в "лунните възли"

Това, което има нужда да "извади на светло" един, за "да се синхронизира" със средата си, може да е съвсем различно от това, което е нужно на друг. Друг въпрос е на индивидуално ниво, човекът с какво иска да се синхронизира. Понякога е "еталон", понякога е "небосклон". Но принципът си е принцип. И важи, когато човек иска да се развива, а не е "заспал самовлюбено" в "зоната си на комфорт". Честото "прекрачване" на границите на тази "зона" бива препоръчвано от доста от модерните психотерапевтични методи и се "явява" "изваждането на светло" - за човека, ..... а не в обществото. За да е обективно ще спомена, че има и психот.методи, които са базирани на самовнушението, на "загърбването на старото"(което е в паметта) и "изграждането на нова памет". За тях не е нужно да "дълбаеш", а да "изгубиш корените си" и да "си нарисуваш ново аз". На мен лично не ми харесват, но си имат приложение при хора, различни от мен. Зависи кой какви нужди има и как е удачно да се подходи, за да има ползотворен ефект...

Не съм сигурен, ама модерните терапевтични методи се отнасят до индивидуалното развитие. Аз поне от личен опит мога да потвърдя, че когато нещо потиснато дълбоко в мен успея да "доведа" до съзнателното ми възприятие, то тогава имам възможност да "работя". И винаги се е оказвало, че става въпрос за някаква преживяна травма, нещо в/от мен, което е имало нужда да бъде прието, успокоено. А пък последващото спокойствие, смъкване на вътрешното напрежение, винаги ми оказва резониращо въздействие и в комуникацията с хората в живота ми. Освободената вътрешна енергия вече не ми се разходва в тревожност, а в радост. И така докато не си "намеря нещо" друго в поведението, на което не съм открил мотивацията за проявяването му. Има си време и за работа в обществото и за себеизследване( работа в себе си) Виж, когато "открия" мотивация, чиято същностна характеристика не се вмества в "рамките на моралното" - не я "замитам под килима". Ами смирено се опитвам да я приема като част от мен, от чувството и мисълта ми че съм Човек, преди всичко. Позитивите са преди всичко дългосрочни. А негативите са, че трябва "да се попържа известно време в собствен сос". Както е принципа на баланса в историята за "Златната кокошка" - ако не я храниш ще умре, ама ако не й взимаш яйцата - ще се поболее. Ползването и поддръжката.

на етап 4-- се осъществява "успокояването на ума" и "свеждането" на мирогледа до разумна критичност, но понякога и до "тотална безкритичност". а на етап 5--- остава "резултата" от 4, ама и се наслагва грешката. Особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. А всъщност Гордостта е самочувствието, че си достигнал до даден етап в развитието си, а вече споделих собствения ми опит, че тя е до време - до началото на следващия етап от развитието. Но все пак е и проява на "да обичаш Себе си", иначе няма как "Да обичаш ближния си", а къде остава пък "Да обичаш Бога"! Без "стабилна основа" от любов към Себе си, на какво ще стъпиш, за да обикнеш Света?! На БОГ!?! - ами той БОГ е и в теб, иначе не би бил БОГ! Да опознаеш Себе си, значи да видиш всичко което е в теб, а не само положителното! Няма Светлина без Тъмнина. Светлината е осветена Тъмнина, а Тъмнината е невъзможна към момента за "виждане" Светлина. Елементарни позитивни съждения, ама се иска "изчистен Ум", който е продукт на "чисто Сърце". А когато в сърцето си таим "разделението"(наслагваме отрицателни значения, за да "изпъкват" положителните), което резонно не "виждаме с ума"(неразвито Его), то и съжденията ни са "зациклящи". Защото сами "си слагаме пелената", скриваща причините, мотивацията. "Въртим се" като безспирно "отразяващ се фотон" между две "плоски огледала". Осмица в хоризонтална равнина между две успоредни вертикални равнини. Направо буквата Н (за това разделението, отрицанието винаги започва с Не) Аз за това предпочитам да усъвършенствам ума си, а Не да го изключвам, макар че последното може да се ползва като почивка, но поне да бъде описвано и като такова. "Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние("тотална безкритичност"). Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10799-проблемът-за-злото/?do=findComment&comment=132513 (не мога да открия откъде идва написаното в линка, ама се доверявам на таз мома дето го е написала) А отдаването на прекалено висока стойност на постижението е вече това "допълнително", това нездраво уважение към "временното". Тогава гордостта се превръща в горделивост. Така се "ражда" Горделивостта, която е "Самочувствието без покритие" (или както жаргонно се изразяваме по санданския край - "Лайно с панделка"). А горделивостта се проявява като надменност , дето рядко "имаме очи да видим", обаче я "виждаме осъдително" у другите и за това ни дразни! "Лечението"(съзнателното) на прекалената Гордост(Горделивостта) съм си реализирал, поне аз, чрез "въвеждането" на понятието за "безкрайност". И "линийката", за която вече съм намеквал. Поставям "безкрайната линийка" вертикално пред мен и "виждам", че в сравнение с всичко - аз нищо не знам. И е ползотворно, когато това съм го осъзнавал, преди да се сблъскам със ситуации, в които това да се прояви като "напомняне". Истинската Гордост (а не негативната й форма на Горделивост) е продукт - "плод" на сравнение. Сравняваш се първо - с Нищото и "виждаш", че си Нещо. Виждаш, че си Божие творение! Сравняваш се втори път - с Безкрайното и "виждаш", че още има. "Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част." Както горе, тъй и долу . Така се "ражда" Смирението, което е преодоляната временна Гордост по Пътя! Така отпада нуждата да има и трето сравнение - с другите, защото вече живееш собствения си живот. Ясно е, че не е Ясно! Остава само опитът за внушение...

Общата основа Ви е показана в Беседите, ама нямате очи да я "видите"! Е, аз ли да Ви я "показвам" бре хора!!! Така си пишете..... "Считайте, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност. От злото в света ти акумулираш енергия. Доброто е процес, който съгражда. Тия енергии правилно ги употребяват. Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние. Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." Зло и добро,МОК Старите хора са си го казали перфектно - "Прекалено Богоугодния и Богу не е угоден!"

Преди години пак си писала в този форум! Получила си насоки! Отново пишеш тук! И отново се завърташ в цикъла на мисловното предъвкване. Ако не можеш сама да си пренасочиш мислите, вземи чети книга! Има страхотни романи! Докато си намериш реална компания! Щото това - дигиталното, не е като реалното! Ако и това не можеш да направиш - стани религиозна! Отдай мислите си към Бог!

Психтерапията е предимно насоки! А работата е предимно твоя! Учиш се как да преодоляваш точно тези цикли, за които питаш, докато ползваш за временна емоционална "опора" психотерапевта. Докато се научиш сама да го правиш!

А и Гордостта е до време. Времето, моментът, когато изникне(се докснем до) ново познание, което да се осмисли, овчуства, осъзнае. Тогава "пропадаме". И така до следващия "цикъл на растеж" по "спиралата на въздигането". А иначе през цялото време на тези процеси на "цел след цел" ние просто живеем, ама различно, индивидуално, всеки. Понякога дори "раждаме" и безсмислени фрази като - "духовна гордост"?!?! Гордостта все пак се ражда в материално проявеното, в материалното ни съществуване, а не в духовното!?!!!!!

Гордостта на индивидуално ниво идва от самочувствието (сам да чувстваш, благодаря на Д.Колева - от нея почерпих тази интерпретация). Реалистичното ниво на самочувствие идва от самоуважението, че с убеждения и действия постигаш хармонични със средата и собствените си намерения резултати от действията. Това "резонира" с обществените "инструменти за оценка", които "избиват" на индивидуално ниво под формата на чувство за собствено достойнство(самоуважение) и чувство за чест(съвестност). Обаче на обществено ниво, индивидът е просто "тухличка". Особено, ако обществото е формирано на база религиозна догма - тогава индивидуалността е пошлост, а гордостта е тщеславие. Така индивидът в обществото не е приемливо "да поставя Себе си пред Общото(да се възгордява)". Но все пак през последните 3 века след Ренесанса, в обществото е извоювано правото на уважение на индивида от обществото. Това се нарича "право на достоен живот". Така всъщност "достойнството" се превръща в инструмент за "равнение" на индивида с обществената морално-ценностна система. И "да бъде достоен" означава човек да си е заслужил правото да бъде уважен от обществото, т.е. да изпълнява обществените си задължения съвестно. А съвестно означава съобразно възприетото за правилно в обществото, съответно - морално-ценностната система в съответното общество. А пък, когато човек проявява действия и изказва мнения съвместими с тези ценности в обществото, то това се явява "атестат" за нравствени качества и спазване на принципи от личността на човека, които "заслужават" уважение", демек си печели "правото да бъде уважен", демек "групата го приема", проявява благосклонност да бъде "приобщен" защото "има" Чест и е "достоен". Да, ама тези прояви са реализирани чрез Личността(персоната) на даден човек. А личността на днешно време често е "куха маска", зад която се крият доста проблеми на Егото и неговото развитие. А и често обществените групи са формирани на база общ страх, а не идеал.

Цялата фабула на дискусията се състои в "противоречието" между Индивидуалното и Колективното! И за съжаление има манипулативния "привкус" на "морализиране", поне за мен. За повечето от останалите вероятно е "изпълнена с трепета" "да се посочи правилното", и това е "право", ама е от "другата страна" и така се получава "моралният релативизъм" - за един е правилно, а за друг не. Е, аз поне, съм се "сблъсквал" с подобни ситуации и от опит знам, че когато "двама спорят, истината вече може да се открие и на трето място". А всичко е Истина. Зависи единствено от "Имаме очи да видим". П.п. когато човек застане разперил ръце на връх Мусала, вперил поглед в посока София, той може да види евентуално Самоков, но не и ръцете си. Камо ли пък връх Вихрен! а и Дънов в линкнатите беседи говори в едно изречение за "гордост", а в следващото, със действието, вече използва "горделивост"

Медиите не са загинали! Загина качествената журналистика в тях, или поне само единици останаха. И то подобни журналисти не са "оперативни". Станаха "шефове" и вече "играят хорото на капиталодържателя". Но има и добри новини. И то точно от влиянието от наличието на Интернет произтичат. На Стойчо Керев предаването - "Новото познание" го качиха на екран, заради рейтинга. Един реванш за "свалянето" му на "Въпрос на гледна точка". Май гражданското общество се премести в Интернет, независимо от промяната на икономическия модел (съвременен феодализъм , според мен).

Зависи кой(какво) е Учителя! Има един Учител, който те учи и в който живееш - Животът! Може и в един човешки живот! Зависи каква е на човешкия живот! Ако е да откриеш основите на човешкия живот, то вече има достъпна доста информация(не само след сърфиране в Акаша). Ако "основата" е различна от основата на човешкия живот, то Взорът на човек ще е насочен в "бъдещето", но не и тук и сега! Различни "стоки", различни "цени", различно вътрешно усещане на "носителя на правото за живот"! Различни човешки Идеали! В това е друга разлика в мирогледите ни, Станимире! Аз "преследвам" "Свободата", а ти "Служенето"! И не мисля, че това е проблем?! Въпросът е да има Уважение! Цената за Свободата е, че не мога да управлявам мен си и хора, щото не обичам да се подчинявам, но за сметка на това ми е доста "широк мирогледа". Цената за Служенето е, че мога да управлявам себе си и хора, но за сметка на това ми е "стеснен мирогледа". П.П. И да! по пътя към Свободата, няма как да не "минеш" и през "падането". Ама, за да паднеш, требва да си бил и нависоко преди това! А Горделивостта, Завистта, Злобата, Похотливостта и т.н. са все предизвикателства за преодоляване! Първо "виждайки" ги у другите, а после "да ги открия" и в мен.

Да оставим БОГ настрана за момент, защото всички живеем в Него! Ясно е, че ввсичко произтича от Него(Източника, Точката, Частицата)! Е какво сме, ако не копия на по-съвършените ни същности?! Откъде ще се пръкне този инстинктивен стремеж за растеж и развитие?! От какво "събитие", телеологично(като бъдеща цел, самопораждане), ще се проявява архетипната история за "Вечното завръщане"?! Всичко е Симулакрум (копия на оригинала) иначе няма условия за "Каквото горе, това и долу"! Еййй, радвам се, че сподели тази представа! Радвам се щото ми е приятно да срещна и друг да може да си представи "съществуването" на форма отвъд времето. Това повечето могат да си го представят, но не могат "да вкарат" и движението, а Формата да стои неизменна и така да са оформи представата за Принципите на изграждане на Структурата!

"Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа" от предложения линк за Гордост и тщеславие Донка, не знам дали знаеш, че е трудно да се дели. Примерно 3/2. Това едно и половина е Таткото - "Мама е номер едно, а Тате - едно и половина" "Великата майка" е едно - хоризонталното. Това е "периферното мислене" на женското. "Великият Баща" е двете половини на вертикалното, след равнината на хоризонталното. Това е "тунелното мислене" при мъжкото. Две посоки - хоризонтала и вертикала. Ама три "направления". Душа, Дух в потенция или латенция. П.П. Има и три ЛОГОСА - на Кибела, на Аполон и на Дионисий, които добре са описани от Ал.Дугин в това интервю - "Ноомахия – битката на умовете. Логосът на цивилизациите" а може и просто това в орфизма - Хиерогамия а иначе 2-та 3-ъгълника като се "съединят" се получава много стар символ, който евреите го наричат "Звезда на Давид", ама е доста по-стар от еврейството. Както и "Свастиката на Четирите Елемента" дето им се "изсипа на главите". Вероятно като отговор за "експропеирането" на символите и Горделивостта зад Гордостта?!?, която умело "интерпретират и налагат" под формата на Жертви - пасивни жертви, който заслужават възмездие, което си е прикрита Агресия. Макар, че полярното на това е, че Жертвата им е, за да се обедини(глобализира) света. Един Бог знае!

Наистина са доста! Хубаво е Всички "да си ги виждаме", ама повечето го правят като "ги виждат единствено у другите"! И всички довеждат до потискане на творческата енергия( вкл. и сексуалната!). Вероятно не за друго, а за да се научим как да използваме тази енергия! А не да "бягаме" от нея, бягайки от нас си! Ученето става по два начина - с показване(личен пример) и с научаване на правилата. Едното дава свобода на Личен Избор, второто "изисква придържане". Не можеш "да дадеш" Свободата на друг човек, ако не си си "я дал" и на Себе си. Всеки греши! Някой обаче след много грешки, предпочитат да започнат да следват правила, а не да ги открият "пробвайки". Потискат Гордостта си, защото след "направените грешки" самоагресивно "губят" усещането си за достойнство и чест, след "съпоставката" с "клишета(,които) са ни набити в главиците", ама и ние сме се "съгласили" те да са там, дори и несъзнателно. А всичко е въпрос на самоуважение и самоувереност, добивани чрез куражът да се "изправиш", след като си "паднал". До следващото "претопяване" на Гордостта, Честта и Достойнството и смиреното начало на новия "цикъл на растеж и развитие". Корективът за "грешките" е във взаимодействието с другите и със средата( единствено е второто, ако си в Един-Е-Ние, извън обществото и "цивилизацията", ама това са изключително малко хора)

А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие". Голямата Душа е захранвана от силен Дух! Силния Дух се крепи на Истинна Вяра! При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си. При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното! П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш"