kipenzov

Логическата грешка Ad hominem се основава на фокусирането на личността(и не само на предаващият, а и на приемащият) а не на информацията, която бива предавана към изследователя. В случая не е важно ти дали си ме "осъдил" или аз теб или каквото и да е, а самата "връзка" между "странно"(неочаквано) и "прочитане на религиозен текст". Така излиза, че е неочаквано човек(който и да е, а не конкретно аз) да има езотерична култура, без да е прочел поне "Новия завет" или някой друг текст. Ами преводът?!?!?. А това вече е предубеждение, което е вид когнитивна склонност. Като кофти пример: Предубеждение, често споделяно в обществото е, че Кръстоносните походи са били до Обетованата земя. Е, първия отива единствено до разграбването на Константинопол и установяването на Латинската империя. Не знам какво "освобождение" е било това плячкосване. Така с неовладян Ум, при един търсен и осъществен контакт с "кръстоносец" ще се напълни главата с предразсъдъци. По същия начин и Тамплиерите са установили "Небесното царство", ама всичко е било за контрол и "таксуване" на търговските пътища и за това възниква конфликта със Саладин и превземането на Йерусалим. Е дали при "контакт" с едната от воювалите страни или "невзелите участие англичани и други", няма да се изпадне в едностранчива оценка, която да подхлъзне?!? Прегледай отново логическите грешки, човек! Полезни ще са ти, ако искаш да изследваш. Особено при ситуации като тази в мъдростта, дето май е от Корана - "Когато сочиш някого, останалите пръсти сочат към теб". А и още нещо вече лично, не си длъжен да ми отговаряш, още повече пък да си искрен, но би ли ми отговорил - "Какво ти е семейното вероизповедание?". Щото наистина предположих на слуки, че си мюсюлманин, но поне предположих...пък макар и да съм почти сигурен, все пак си е напосоки. Пък и в езотеричното наследство на мюсюлманския свят е доста по-застъпено "общуването с духове", па и "джинове", а това е основната цел на питанията ти! Искаш да ти "сътрудничат" и гаранции за истинност! Но не се замисляш, че за точни координати ти трябват поне три опорни(триангулачни) точки!?! Написах ти вече и "Насила хубост не става!". Ще добавя и - "Проверката е висша форма на доверие" А и думите на лит.герой Шерлок Холмс -"Когато отметнем невъзможното и най-невероятното може да е истина". Толкова от мен! На разумен човек един път се казва...още повече с претенции за "изследовател"

Интересна ситуация преживях по-миналото лято. Бяхме семейно с кумовете на едно малко комплекс-къмпингче на Халкидики. Имаше оградено частно плажче и беше супер, защото оставахме децата ни да си играят, без притеснение че ще се изгубят. През една от нощите можеше да се наблюдава някакъв "метеоритен дъжд" и с кума ми, както и в студентски град си се бяхме усамотили на плажа, за да си говорим и да наблюдаваме нощното небе. Дъщеря ми също прояви желание да е с нас. Беше вече заспала, когато от къмпинга се изсипа компанията от млади пияни момчета с някакъв плеър, които бяха пристигнали предния ден на къмпинга. Купонясваха сериознно, музиката силна, съблякоха се по едно време голи и почнаха и в морето да скачат. Бях готов да им "скоча на скандал", ама се замислих... че и ние правехме диви купони на тяхната възраст. Те дори май не бяха видяли в тъмното, че има и други хора на плажчето. Погледнах и кума ми, а и той ги гледаше и само с "поглед се разбрахме". Каза ми - "Мале и ние бяхме така!".... много странно усещане за "завършеност на момента" се получава, когато се окажеш "от другата страна" и ти се наложи да изпиташ реакцията на твои предишни действия. Осъзнах, че гневната ми реакция, ако е затвърдена и с действие, би била безсмислена критика(заяждане) и към самия мен. Към "отминалото мен", когато опитвах да откривам Себе си, изразявайки бурно "бунтът ми към порядките" с изразено антисоциално поведение. Изследвайки, пробвайки, изпитвайки, проверявайки... Моментът с поривът на Духа, под въздействието на който реваншистки "да търся справедливост", укорявайки или сбивайки се с компанията(бяха доста пияни и нямаше да е проблем да ги ступам) много бързо отмина, след като осъзнах, че е предизвикателство от етично естество за самия мен. Пък и като помислих още, отвъд първоначалния афект осъзнах, че момечетата бяха "загряли" още в къмпинга, а не бяха събудили съпругите и другите ни деца, което означаваше, че все пак са съобразителни, а не безпардонни гамени. Пък и дъщеря ми си спеше непробудно в мен на шезлонга. В следващия етап на случката вече се замислих и почувствах как са изглеждали "студентските ни купони" от странична гледна точка, от страна на другите хора, които със сигурност са се дразнили доста. Мислено Благодарих за търпението на всички, които са били засегнати от поведението ми като доста по-млад и си простих и на мен, че не съм се замислял достатъчно. Осъзнах, че мен са ме "търпяли" и е редно и аз да проявя търпение... странно, но скоро купона на момчетата на плажа приключи... некви си 15-20 мин... Тогава осъзнах, че "да дам" Свободата на някой да прояви поведението си е свързано и със Свободата, която аз съм си давал. И от тогава не забравям, че всички сме били Деца, всички сме "грешали", но пък е добре човек да изследва, а не да е малодушен послушник на "заповеди". А "резултатите от грешките", за това сме в общество, за да може младите да се учат, а старите да ограничават последствията....

Практиката винаги е свързана с прилагане на способи. Дали ще са описвани в някакво учение или ще са изнамерени от изследователя, те са си способи. Въпросът е, че в Животът е пълно с възможности, но ние от всички моментни избираме една, която реализираме затвърждаващо с действие. Трудното е да установим характера на действието ни - градивен или разрушителен е. За това можем да пробваме и ако резултатите са негативни да се замислим на какъв порив на Духа сме се осланяли в изборът на действията ни.

Та, Александре, предполагам, че вече в цитираното ми мнение по-горе започва да ти става по-ясно каква идея съм споделил?!?!

Не само го можем, ами така го правим. Само че този метод е символичният език на подсъзнанието ни. А резултатите от подсъзнателните процеси на умствена преработка на информацията избиват на съзнателно ниво като съзнателни мисли и донякъде осъзнавани чувства. А чувствените ни реакции на взаимодействието ни със средата са емоциите.

Евалла, бре Александре! Аз лично, описаната от теб ситуация ми харесва да я споделям като - "Всичко има логика на случване. Хаосът е Ред, чиято логика не разбираме към момента." П.П. разбра ли са, че сме два "+" и за тва има "търкане"!?! .... да ти се връща "Ще подразня" ...

В темата се съдържа и Мемата за личностното развитие, а то е базирано на учене. Има три типа УЧЕНЕ - основно, социално и вербално. В следващата страница съм линкнал втора страница от лекция на Джордж Буре, учен когнитивист - "Единна теория за личността", в която много добре човека е описал видовете учене като е обидинил трудовете на доста учени в насока когницията. На мен лично текстът доста ми помогна в изследванията ми на това какво съм Аз!

@Ahmet, има доста неща, които един човек да е чел, а друг да не е. Въпросът е до колко мога да съм ти полезен с мнението ми, все пак не съм си насочвал вниманието към религиозни текстове, защото не ми е оставало време докато съм изучавал научни такива. Ти сам си решаваш какво от това, което съм написал да си ползваш! Вече ти написах за предизвикателства пред теб, в ролята ти на изследовател. Едно от началните от тях е да се запази "чист ума" - да оценяваш безпристрастно обекта, който изследваш. Независимо какъв е Обектът - историческо събитие или човек или ситуация или същност. Станимир "ти го намекна" в темата за "книгите и акаша", а аз в момента ти го изказах директно... В случая, предизвикателството се състоеше в това да "вникнеш" в написаното от друг, при положение, че човекът е заявил, че не е чел някакъв текст. А така да ти се отвори възможност да изолираш Предубежденията си, да разгледаш обективно Нагласата, с която подхождаш в анализа и оценките, отвъд първоначалното ти Впечатление. Конкретната твоя нагласа, видно от поста ти, беше, че е странно човек да има езотерична култура, а да не е чел Библията или друг религиозен текст. В тази нагласа има всъщност поне три логически грешки (в линка от уикипедия са описани всички): Ad hominem – Ad hominem аргумент е всеки (аргумент), който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Прибързано обобщение – аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод; Аргумент на личната недоверчивост – твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно — че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Така че конкретно, а не принципно, това, което бих те посъветвал(предлагам) по пътя на личните ти изследвания е да прегледаш Логическите грешки от линка, защото те са основата за ползотворните, обективни резултати, до които би могъл да стигаш. Те са основа за формиране на логически правилното мислене, което е задължителна основа при представителни изследвания (а какво по-представително и важно, ако не собственото ти развитие, с което да можеш да допринасяш, а не само да ползваш). Намират супер далновидно приложение и при изследванията на езотерична литература. "Да отсееш житото от плявата" става с ума, а с него е добре да работим по изчистени модели, а не на основата на предразсъдъци. И всъщност Нагласата("изкривяване"), с която подходи, но все пак далновидно не отиде в крайност!(евалла, написа "предполагам"!) е част от когнитивните склонности, които съм споменавал вече - Съветът, които ти споделих е евентуално да избягваш "автоматизирания подход", за да не се забиеш в "глух коловоз" и да губиш ценно време. Както този виц: П.П А и още един съвет - "духове на исторически личности" е термин от Спиритуализма/Спиритизма или и от още по-рано, ала съвременните изследвания в когнитивната наука влагат доста по-комплексно значение в "личност" и в "дух". Един "дух", който в трансово състояние може да ти се "яви", не е задължително да е самата историческа личност с Духът, който е бил в основата на човека с тази личност. Понякога "виждаме" това, което имаме нагласата "да видим"!!! Питаш как да има сигурност в това - като изследваме нагласите и предубежденията си като за начало и определим безпристрастно и целта на заниманието ни - нравствената му основа, но според Сърцето ни - изпълва ли ни с трепет.

Ами не! В интерес на истината не съм чел ни Библията, ни Корана. Ни Ведите, ни Торите. Разчитам, а и обикновено така става, че ако нещо от тези текстове ми е нужно, то само ще дойде в моето възприемане на реалността. В този контекст ми е интересен въпросът ти. Защо всъщност според теб е забранено да се викат духове в библията?

За да се формира "Христово" "съзнание" е нужно да се добие представа какво е "Христов Дух"! Христос при Исляма е Исса! Не смятам, че е весело, но вероятно има и такава интерпретация... А иначе мнението ми за това що е съзнание съм го споделил от този пост нататък

Красив текст! Ако е изцяло сътворен от Теб е още по-красив! Показва и "опорните точки", на които стъпва мирогледа ти. Показва обаче и "външните паразити"(концепции, мисловни структури, названия и локации, които не си измислила ти), които си използвала, за да сглобиш концепцията си, на която стъпваш при манифестирането на мирогледа ти. Тези "паразити" (наместо негативното звучене, можеш да използваш "МЕМИ", или от уикипедия мем), всъщност представляват кванти информация, които изграждат информационното взаимодействие между съзнателните същества. Те са част от условията на средата, в която Живеем и всеки се ползва от тях, за да си сглобява собствен мироглед. И това е в полето на мислите(може да се ползва и "мисловен свят"). В полето на чувствата обаче, тези меми дават конструкцията, по която да протичат и чувствените потоци... (написах ти в един пост за ЛОГОСЪТ и ЕРОСЪТ..) Конкретно, при мирогледът, който си споделила, има доста красота! ... (за това и в темата за архетипа на вечната девойка - puella aeterna, споделям мнението си, че това е супер красив порив на Духа, а не единствено проблем) "Проблемът" - другото проявление(да не забравяме, че сме в 2ката, дуалността, и всичко монолитно го цепим в ума си на две, за да можем да имаме осъзнаване като субект и обект), аспект на въздействие на поривът върху поведението ни и мирогледът, който си сглобяваме, е дисоциацията с реалността, която споделяме тук и сега с другите. ...От една страна( в 2ката сме). От друга - вече на лично ниво, е "Инфлацията на Егото"( Камелия доста добре го е описала), ("Раздуването на Аза", нездравословната идентификация с БОГ, "Капката помислила че е Океана"), което е доста трудно за преодоляване и често "забиваме" в "тъмната Нощ на Душата", в т.н. "изцелителен огън", които "изгаря" раздутите участъци на егото, "Огънят на Агни", архетипът на Разрушителя и т.н. Дънов в това отношение на мистичните послания, според мен, доколкото съм се запознавал, препоръчва друг подход - превантивен! Дава указания Как да не се стига до подобни радикални преживявания, защото има хора с недотам силна психиката и не биха могли с Егото си да "удържат" цялата тази "изгаряща сила на изцелението" от собствените си илюзии за изключителна значимост, без да загубят Разума си. Защото идентификацията им с Егото и толкова силна, че самият процес на трансформация("изцеление") би бил свързан с огромно психическо напрежение. Съответно навсякъде в Беседите, които съм чел, вняся указанията за вътрешен растеж, същевременно и развиване на Егото(избягване на "издуването", прауд - издувам), чрез плавно въвеждане на нравствена основа (категории, понятия, действия) за достигане на етап от вътрешното развитие, при който това, което ще трябва да се "изгори" (да бъде "пуснато" от Аза като "собствено") при "прехода" към "по-интензивните честоти" и процесът да бъде не толкова травмиращ. Или накратко - препоръчва пътят на смирението, а не на противостоенето, в процесът на растежа и развитието. Всъщност другата страна, "проблемът" а не "красотата", на поривът на Духа, който те е носил за формирането на споделения ти мироглед, е прекаленото "отдалечаване" от Земята! Споделям го, за да се използва за балансиране!!! макар, че първосигнално би се възприело негативно, но всеки сам си решава! К.Г.Юнг описва този порив на Духа като архетипът Puer Aeternus, при жените - Puella aeterna (Вечномладият Бог, "Звездният Принц", "Вечнната Девойка", Little girl lost), докато Дънов борави с други инструменти за описанието на тези мистерии. Той въвежда доста по-близката да нашата душевност образност на ДЕТЕТО - Ще управлява всички народи, Неделни беседи , София, 7 Март 1920г., (Неделя) 10:00ч. "Интересно е, че новороденото дете не остана на земята, а го отнесоха на небето. Майката пък, отиде в пустинята." Така прекаленото "отдалечаване от Земята" си е красив полет, но далече от ежедневието, и е по-скоро реализиран стремеж за бягство от реалността. В беседата ЖЕНАТА("Майката") отива в "пустинята", а детето "лети" в "Звездния простор". Най-лесно се добива по-дълбоко осъзнаване на този негативен аспект при визуализация на мащабите! Тя е следната: Намираш се в "Източника на нашата Галактика,който се намира в Алцион централното Слънце в Плеяди". Около теб е цялата Галактика и всички звезди са завихрени в безбрежното космическо пространство. Мащабите са огромни. Тотално спокойствие и мир, широта. Започва "движение" към периферията на Галактиката. Приближаваш Слънчевата система. Насочваш се към Земята. Минаваш през атмосферата. Достигаш България. Озоваваш се на мястото, на което си написала предния ти пост. Е, светът "навън" няма нищо общо с предишното "космическо преживяване", нали?!?! "Детето" се "приземи" след "полета си сред звездите". Този е моментът, когато "Жената"(от беседата) вече "напира да избие" на съзнателно ниво и да бъде експлицитно проявена в ежедневното решаване на житейските проблеми. Предизвикателството да се пренесе възвишените принципи в ежедневното функциониране. Това е усещането за "източване" на енергията, защото същата се налага да бъде употребена за "земни работи". И всъщност при доста млади хора това "приземяване в сивото ежедневие" е основното предизвикателство при прехода от "младост" към "съзряване" За успешното трансформиране( девойка в жена, както и младеж в мъж) е нужно развиване на уменията и способностите и прилагането им на практика в ежедневния социален живот. Пътищата са много, но се определят от целта, която сме си поставили (или сме осъзнали свише, че ни е определена - въпрос на убеждения). Единственият път, при който не се изсква способностите и уменията да се прилагат в социалния живот е този на аскетите и други "отшелници", но пък този път не е за всеки! Защото по него трябва да се превъзмогне и "Суетата"(както е описана в Еклесиаст, а всичко, което правим в социума е Суета!)

"Манталитетът на жертва" е едно от основните предизвикателства в съвременния ни свят! Когато изживяваме Себе си като жертва, то се дължи на дълбок страх ( от болка, нараняване, изоставяне и т.н.) Примерът със "сканирането за паразити" е показателен! "Виждаш" че човека може да те нарани щото е "заразен", а всъщност "виждаш през очите" на страха си да бъдеш наранена. Та ние всички сме "изградени от паразити". Така сме си формирали нашите характери и личности във взаимодействието ни със средата! С "програмите", "паразитите" - нали за това сме тук!?! За да преживеем някакъв вариант на Себе си при дадени условия. А те условията постоянно се менят, ама ние искаме да сме си все същите и ВИНАГИ "положителни герои". Аз лично не познавам безупречни хора, всеки си има по някакво "черно петно"! Е нормално е да сме невротични, когато сме прекалено фокусирани в недостатъците ни, още повече когато ги "виждаме" единствено у другите! Страхът си го има, колкото и да или , на което Станимир супер ясно ти подчерта, че Мисловният модел, по който интерпретираш връзката ти със средата не е мръднал ни на йота. И в този ти пост го повтаряш като действие, а и в предни... Това е "зациклянето" в еднообразната конструкция на мислите. В патологична форма се нарича "Обсесивно-компулсивно разстройство"(ОКР). "Обзема те, превзема те"(обсесия) и те "свива, фокусира в..., концентрира вниманието в.. "(компулсия, натрапчиво повторение) Искаш да си изградиш интелектуален всеобхватен модел, които да ти обясни всичко в света. Ок, ама го "изграждаш" с начина ти на мислене и възприемане към момента - "Безкрайни въпроси и отговори", но все в една и съща перспектива - КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ, КАК ДА ИЗБЕГНА! Вторият ти въпрос описва нещо - Живеене, във вътрешния свят - "Светът на обещанията"! Как да се предпазим? - ами като започнем да живеем и във външния свят - "Светът на действията"! Почти сигурно е, че когато отлагаш(пре-премисляйки го), няма да го направиш скоро..... Май, за да трансформираш Страхът в Любов ще ти е нужно повече време, отколкото ти се иска! А това се подпомага от реални действия, а не от самообещания за такива. П.П.Имаш сходно предизвикателство за преодоляване на вътрешните "бариери" като @Човек_88 , което е описвал в темата за "Перманентната замаяност". Сходно като несъзнавана основа, не идентично!

Смятам, че има голяма разлика между : - е "нахъсан" по темата... - "проявява вероятно интерес" по темата... Не съм ти брат, за да ми фамилиарничиш, нито пък да си пускаш евтините манипулаторски трикове за привличане на вниманието. А след предизвиканата ми реакция, па и да ми даваш поучителни оценки или да ми "приписваш авторство" на твои "его-засегнати" интерпретации на моите думи... Нормално е да го приемам и лично, щото влагам Сърце в писането. Това ни отделя от машините, ако не знаеш! Ирационалните чувства, от които се ражда Творчеството... И моля те - не отговаряй на поста ми! Темата е друга...

Защото има избор и преди мисълта! Нарича се преднамереност, намерение. И е продукт на подсъзнателните ни пориви. А последните могат да се оформят и съзнателно, но може и само с практиката на повторението, която не изисква кой знай какво ниво на съзнателност. Просто повтаряш постоянно това "е вредно" или "това Трябва" и скоро се оформяш като морализатор с несъзнателно намерение "да променя".

Вероятно! Ето ти статия по една книжка от 1980 г.

Написах ти А не, че си ги преминал...

Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него. Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще. (Беинса Дуно) Като гледам, отново някой неща са вече изказани, макар и в друга форма, ама ми изгбихте времето да се обяснявам за неща, които са Ви достояние. "Не е глупав този, които яде баницата, ами този, който я дава!" - така, че сам съм си виновен! Па дано да е било от полза.... Разликата между Невежеството и Неведението е, че при първото не си правиш труда да "откриеш в наличното", а при второто "няма налично откъде да откриеш"

Дядо ми на времето често ни казваше една турска поговорка- "Зорлем гюзелик алмаз" (не съм сигурен за произношението) "На сила хубост не става!"

По 1. Не само, че може, ами това е и основната идея на написаното културно наследство. Предаване на Опитът през поколенията. По 2. Това е метод за по-пълноценно използване на подсъзнателния ни капацитет. Като пример : не помня точно дали Тесла или Едисон са спали много малко време. (Вероятно беше Тесла, тъй като всичките му изобретения, по думите му, е оформял в медитативното състояние на полусън). Та, за да не идпадне изцяло в сън, е държал две метални топчета в ръката си, докато седи в креслото. И така, точно преди напълно да потъне в съня, отпускайки се, мускулатурата му не е съумявал да дадържи топчетата, а така от звука пак се я връщал в будно състояние. По 3. Това вече май е въпрос на центъра Сърце, а не Ум. При умът винаги има двоумене

Тъй като малко лаконично се изказах, а това вкарва дисонанс, бих споделил и още: В контраст на Спиритуализма, но на същата основа е и Спиритизмът. Разликата между двете е в нравствената основа, според мен. Дали "викаме духовете" преследвайки лични цели или за да подпомогнем някого в дилемите по пътя му. А и отново към @Ahmet - едно предложение, което съм сигурен, че вече обмисля от доста време. Правоверният мюсюлманин, надраснал радикалния фундаментализъм вече има подготовка за навлизане и в езотеричния аспект на Исляма. В това отношение културното наследство е доста богато! Но в унисон със споделения интерес за "духовете", смятам, че "дервишите те зоват"! "Битката" на правоверния с "тъмните", "пътят на героя към светлината на правата вяра", "десният танц на въздигащия вихър". Смятам, че ти предстоят вълнуващи предизвикателства! Зове те и пътя за преминаване на "Долините на Суфите", поезията на Руми. Не забравяй, че истинската светлина на Аллах огрява пътя на взаимното уважение и общото благо, а не на разделението - там са "тъмните"!