kipenzov

Според мен, Бог е най-адекватно да го приема като събирателен образ в съзнанието ми. Просто ми е по-практично така, защото мога да го ползвам като основа за всякакви съждение, един вид отправна, стабилна база. По тази линия Бог, като събирателен образ, няма как да не е светлина. Няма как и да не е тъмнина, хи хи! И съответно в тъмнината(Бог) се проявява светлината( Бог). А пък ние сме съвършените наблюдатели на "самопораждането", щото просто го можем Просто обединително съждение чрез премахването на противостоенето,

А пък в херметизма трите стълба на Мъдростта са -Астрология, Алхимия и Теургия. Така както по-наизток са "Трите колесници" или Джнана, Бхакти и Карма. Синтезирано - мислите, чувствата, действията Или по-просто : 1. Това, което ни идва отвън, това което научаваме. 2. Това как реагираме, как интерпретираме. 3. Това как го прилагаме като действия. Проблемът в съвременната ситуация е силно намаленото(редуцираното) време за реакция на стимулите(сигналите, дразнителите) от външната среда. Това намаля времето, през което информацията стои в предсъзнанието ни, където я обработваме съзнателно. Т.е. подлагаме я на разумен анализ и планираме и определяме разумните действия като ответна организмова реакция на съществото ни. А тази кратка възможност за съзнателна обработка, много често предопределя и инстинктивната ни реакция, която винаги е несъзнателна. Съответно в "поройният дъжд от информация", който ни засипва ежедневно, трудно успяваме да се ориентираме каква е разумната реакция, често действаме инстинктивно, а при подобно поведение животинските модели вземат надмощие и много често дори и не осъзнаваме пълното ни идентифициране с тези модели. Е, според мен въпросът със самостоятелното мислене не е свързан с отвоюване, а с дълбокото осъзнаване, че това е самата истина. И въпросът със свободата на избора се свежда до опознаването на моделите и шаблоните, по които осъществяваме мисловния процес. Запознаването с конструкциите на мисълта (образите) и оттам осъзнаването и на моделите на поведение, които проявяваме. Проблемът е, че за да стигнем до този момент на осъзнаване (ниво на разумност) трябва да "минем" и през осъзнаване на его-проекциите, които използваме за оценяване, а често и неосъзнато съдене и осъждане. Така, че не само, че мисълта е възможност за разумност, ами тя е основата за разумността. Въпросът, според мен, е как да "изправим" мислите си, да изчистим моделите на протичане на мисълта от доста често излишните завойчета и криви. Това става, не когато "изолираме" мислите (често отдавайки ги на външни източници, а това си е символът на бягство), а когато осъзнаем какво в нас ги предизвиква. Разбира се това е "мъжкият метод", при който водеща е мисълта, а "страничното"(което обаче е вътрешното , одухотвореният "женският вътрепсихичен образ") са чувствата. "Женският метод" е да се "изправят чувствата", защото те са водещи, а "страничното" са мислите. "Мъжкият вътрепсихичен образ", когато не е интегриран(приет, осъзнат, одушевен) пък се явява "външният източник" на мислите. Така или иначе, в съвремието ни "границите" доста изтъняват. "Мъжкото и женското" са толкова близо, че често се бъркат едно с друго. Разумното, колкото и недостижимо да изглежда се е под носа ни. Ама трябва да имаме доблестта и моралният кураж да се погледнем реалистично, за да можем да установим лъжата в нас, за да я разпознаваме и извън нас!

Хареса ми как се "подредиха" цифрите... 6868, 2х 68, 6+8=14=1+4=5 , 2х5=10 Под знака на 10, което си е ново начало на 1цата , ще взема, както обикновено в живота ми, сам да си изкарам контрааргументите, да си се "самобичувам"(както една по-интуитивна съфорумничка правилно ме усети като човек) Така или иначе, "скованите от догмата" сърца, блокирали синтетичния капацитет на умовете, няма да си позволят да изкажат "контрата" на мемата за световната конспирация, или пък дори и да могат ще подходят с игнориране, удобно заемайки "готованската" позиция на "ай ти"-специалисти. (България е на първо място в света по "ай ти"-специалисти, "ай ти го свърши, че на мен не ми се занимава") Самата противотеза на тезата за световната конспирация може и да бъде посочена по прост начин. Първо е добре да има описание на полето на дискусията на темата. Истинното твърдение е, че има наличен световен процес - глобализацията. Второ, за да може да е по-плавно приложен методът на "теза-противотеза-синтеза", трябва просто и кратко да спомена тезата на световната конспирация, която така или иначе е налична в началото на темата. "Прикрита форма на желанието на големите корпорации и световните икономически сили за световно финансово и психическо господство" И вече методологично правилно е времето за противотезата. Кратката и простата й форма е: "Необходим етап от съзряването на човечеството, защото всички обществени процеси в западната цивилизация недвусмислено показват едно незряло общество, издигнало несъзнателно в общественото си съзнание егоцентризма под формата на "европоцентризъм". Това съответства на поведение на младеж. А от психодинамиката на развитието вече може да се изведе и "нормалността" на случващото се - просто обществото се развива и влиза в постмладенческия период, в който "широкото поле на мечтите" се стеснява от обективните истини за резултатите от младежките пориви, но без дългосрочна стратегия какво са се прави." А за тези, които си мислят, че това не е противотезата, ами мислят за антитезата, ще споделя и антипротивотезата, която най-кратко се явява отрицанието на предноописаната противотеза.

Аз правя това, което би ми било приятно някой да направи за мен, ако не знаех това, което знам. А тук, не е единствено място, на което всеки да е длъжен да разглежда проблематиката през светлината на беседите. За това написах Иначе "насочването към любовта" няма да се получи, ако е "рамкирана" свободата. А, здрасти! Ше вземеш най-накрая да вдеваш градивната роля на моя опортюнизъм! Ако всеки опита да направи аналогия на изнесените от мен данни и беседите, ще се получи един ъпдейт на инфото от беседите и ще се рефрешне малко риториката до съвременните нива на разбиране. Така, че да се получи благозвучието при преноса, а не като сегашното "изгубени в превода". Трябваше да дойде "на калъч" още някой външен като мен, та да се вдене ли? Като гледам то не са Мона, сейсал, стругара, и др., които са били тук, наготово са си споделили толкова ценни вътрешни достижения, ама пуст фанатизъм, продиктуван от страх от изопачаване. А то кат те е страх много от нещо, то баш това става. Ама малко хора се замислят, че образът на реалността се "пречупва" през очната леща.

Второто! А нарцисизмът, както и всичко потиснато се преодолява с разбиране и приемане на това ни Аз, на тази ни "частичка от Душата". Тогава "непроявеното" влиза в новия ни баланс, стъпка по стъпка, на "час по лъжичка, на ден по паничка". Все пак не трябва да насилваме Времето, за да може да работи за нас, а не против нас.

Все още не ми се "приземява" и аналогията засега я намирам в "човек-слънчева система"

Съюзът "и" ми се струва в повече. Базовото, според мен е, че са вътр.суб.проекции, а по-нататъшното им екстраполиране е индивидуална реакция, продиктувана от социалния аспект на съществата ни. Нещо като "излъчена" мисловна конструкция, която като форма, ако е споделяна и от други хора, се получава обща образна представа и така се формира пък социална група на основата на общата конструкция( в по-голяма соц.мащаб, на този принцип се базират и религиозните общества). В смисъл, че първичното е индивидуалното, а другото е продукт на колективен труд от предходни поколения, към който даден индивид се приобщава като убеждения. Да, но това приобщаване е отдаване на личната енергия на съществуващ шаблон. За това ми беше странно и попитах, ама доколкото разбирам, Вие с В___ , а и не само, на това му викате "служене". И все пак, при цялото ми уважение, не мога да разбера защо поддържате модела "черно-бяло", при положение, че има и други модели, които описват достатъчно добре света. Стремеж за запазване на Традицията? В това отношение, аз се явявам "външен наблюдател" на вътрешните Ви за идеологията спорове с В___ . А пък тя, самата ви идеология е с доста сложна йерархична конструкция. Некъв микс от теософия(като комбинация от индуистки и брахманически) и розенкройцерство, с херметична нагласа. Просто прекалено комплексно, па и като сте го "разхвърляли" в един билюк милиарда години, то Робърт Джордан или Толкин направо пасти ядат с "тъничките" им томчета, даже "Дюн" ми е като "кратък сериал" . Напълно приемам фактът, че на глобално ниво, "въвеждането" на подобна космогония, еле пък и "разтягането" във времето, създава доста "широко пространство", в което да се "разреди напрежението" при преходния стадий в еоните. Ама тая супер строга йерархия, тва "натъртване" на безпрекословното служене ми идва в повечко. Това, че се пуска с кадифена ръкавица не значи, че не е шамар. Още повече пък и директно насочване към модела - "ако не си с нас, си против нас", на който се дължи досегашната ни "еволюция" и типове социални взаимоотношения. Тва, ако е Новото, просто нямам думи.... Ма все тая, моя си субективност. Познава се, че не съм бил в казармата. Обаче в материално проявения свят, който обитаваме заедно, поддържането на подобни "бойни нагласи" чрез почти фанатизираното отричане на другия полюс (не че има разлика между тях, според мен) създава "хранителна база", от която черпят и двете "ложи", защото фанатичното отричане на нещо, ама така интензивно го "захранва" само дето праща същото нещо в несъзнаваното, а тези потоци все още си мисля, че могат да се управляват, ама мракобесието и поддържането на невежеството са основният лост за съществуването на елитарността. Те това чувство на елитарност, което ражда А поне доколкото съм си имал работа с хора, причисляващи се към елитарна социална прослойка, там битува друг морал, а не християнския, ама те не го осъзнават и си мислят, че са баш християни и се бият в гърдите колко са милосърдни на организирани "благотворителни" събития. Съответно, ако ползвам тукашната, форумна риторика, докат се "борите" с Луцифер или Ариман, май го наричате този колективно споделян субективен образ, то другия образ - Саурон или нещо подобно - "образът на Хаоса" си пие ракийката и си трупа точки. П.п. В дадения ти пример Имам пример и за безпричинна, ирационална подбуда за подобни действия, която на два пъти до сега давах за размисъл, аджеба, да се замислим, че тъмното си е в нас, ама нямаме нужното достойнство да го признаем и за това сме го "стаили" в най-дълбоко "дебри на Душата ни", която съдържа целият човешки потенциал. Ето го и експериментът: Станфордски затворнически експеримент

Е, когато човек започне да има съновидения и за други светове, вече не си позволявам да казвам много. Защото тълкуването го правя от моята гледна точка - тук в този свят. Единственото в такъв случай, което би ти било полезно е да се отпуснеш, без напрежение да "пребиваваш" в съновидението. Помага за този ни свят, има тонизиращо въздействие. Другия път, когато си в подобен сън, опитай се да си погледнеш ръцете, ако имаш усещане и за тяло към момента на съня. П.п. Радвам се, че нещата са се "поразвързали" при теб, че бая ги беше "оплела" с интензивните ти чувства!

Станимире, мога да кажа, че доста съм си поиграл да изследвам динамиката на взаимоотношенията между писалите във форума. Една от най-впечатлилите ме динамика на взаимоотношенията и съответната игра на идеи, ми е тази между теб и В___ (божидар зим понякога му казват). Готино ви се е получавало, ама така и не разбрах за толкова години що не си опростихте космогонията в метафизичния ви свят. Какво пречи "черно" и "бяло братство" да са вътрешни(субективни проекции) в умовете ни? И просто да са полярни състояния при проявяваното ни поведение. А пък отдаването на прекалено голяма "сила" на тези вътрешни проекции в един момент ми мяза на прехвърляне на личната отговорност. Егрегорите и тях бива така да ги идеализирате и субективизирате, че чак човек да се почувства едва ли не "обречен", не че не е така, но конотацията е различна от "орисан".

Станимире, а този, който изкуствено е създал т.нар. "черно братство", него кой го е създал. В един момент ме накара да си помисля, че не всичко е създадено от Бог!

Ся, за да "излезна от образа" на "досадния проповедник", в който се усещам често да пребивавам, ще издрънкам глупостта, че всичко горепосочено е тинтириминтири, "простотия до шия". (а пък, тези, които разбират какво правя, ще се засмеят, че поне е "до шия", а не до коронката на и-краткото, ) Така вече извън полемиката за подсъзнателните стимули във външната среда, ще подчертая, че според мен дадох достатъчно показателен пример, че нямаме "свободна воля", а единствено свобода на избора, чиято свобода определя и нивото на свободно насочване на волята. Защитавам тази теза от чисто педагогически мотив! Защото при използването на мемата "нямаме свободна воля", първо се индуцира интереса към себеизследване и растеж. А второ, в защитата на тезата, при прилагането на аргументите се отваря поле за синтез между съвременните научни достижения в психологията и невробиологията, които всеки да си комбинира с езотеричното познание, до което се е докосвал. И така неусетно да използва импулса от дискусията в темата.

Така или иначе, както гледам "скованите от суеверен страх сърца" няма и да могат в "ступорът" си да преодолеят мемата, съдържаща се в горната статия, и за това ще споделя "контрата" на горната мема. Първо - същността на самата мема и как тя се "закача" в подсъзнанието. Съдържанието й е - "възприятието ни на света не се поддава изцяло на съзнателния ни контрол и има начини да бъдем контролирани, без да сме съзнателни за това". За да може, която и да е мема от външния свят, с който комуникираме, да се "закачи" за подсъзнанието ни тя трябва да "резонира" с истинно твърдение, което знаем(само че на много дълбоко ниво - там, където нищо не може да ни излъже, вкл. и ние самите нас си :)) ) Истинното твърдение в случая е, че "ние нямаме пълен контрол". Това много добре съзнаваме, тъй като не познаваме изцяло себе си, иначе нямаше да имаме подсъзнание . Подсъзнанието ни съдържа всичко, което не съзнаваме, вкл. Непознатото. Така мемата с горепосоченото й съдържание се "закача" за подсъзнанието ни, чрез резонирането й с истинното твърдение (и с по-дълбоки "съдържания в нас). Ние започваме да я интерпретираме с пълния ни капацитет(съзнателно и подсъзнателно). Изчислителния капацитет на подсъзнанието ни е неимоверно по-висок от този на съзнателната ни част. Да, ма там има и доста потиснати психични съдържания, вкл. чувства, а не само мисли. Даже тази сизигия "чувства-мисли" живее често под формата на "живи образи" или като цяло нереализирани състояния. Много често, в живота ни вече като пораснали индивиди (нарочно не използвам зрели, щото има разлика) тези "живи образи" се опитват да си "пробият път" до съзнателното ни внимание, но ние неистово се опитваме да "ги върнем там, "в небитието", от където си мислим, че идват. А те са част от цялостното ни Аз, непроявени, "изгубени частици от душата ни". В този процес на "бягство от самите нас", от "непроявилото се нас", се раждат неврозите. Колкото повече време поддържаме този процес по "отхвърляне", толкова повече се кумулира вътрешно напрежение и така неврозите прерастват в психози, ма тва всеки психиатър може да го обясни, тъй че е излишно да детайлизирам. Така стигам и до по-дълбокото съдържание, с което резонира мемата. Това е страхът на малкото дете. Потиснатите преживявания на ситуации на безпомощност от незнание, когато малкото ни дете се е сблъсквало с болка при опитите си да извърши нещо самостоятелно. Например: без да знае родителя или възрастния, детенцето опитва да "изкопира", възпроизведе действие на възрастния(авторитета му, другият субект, на който подражава). Вади клечка кибрит и успява да я запали чрез повтаряне на действията на идола си( родителя, бабата, дядото, каката, баткото и т.н). Унесено в екзалтацията от постигнатото, то продължава да изследва и решава да пипне "светещото нещо" на върха на клечката и хоп - опарва се. Изпитва силен страх, а това е ужас. Този ужас остава като спомен в подсъзнанието, но с него живее и усещането за безпомощността да се избяга от болката. Те пък заедно "захранват" страхът от непознатото. Така често започваме да се страхуваме от "собствената си сянка", а всичко, което расте огрято от светлина хвърля и сянка Вече смятам, че има достатъчно яснота каква е мемата в статията от предния ми пост, нейното съдържание и как и за какво се "закача", съответно чувствата и усещанията, които предизвиква. Поне в тези, които не са я "отхвърлили" още при първия поглед. Това си е тяхна практика по "изолиране от външното". За другите, които имат желание да задълбочат в себеизследването си, да опознават този свят, а не фанатизирано да насочват вниманието си само към другия свят, който не е сега, на и заради тях пиша. Второ - каква е "контрата" на горната мема. Варианти много, но най- общо са: Примерен вариант е това, което описах в предния абзац - пълно игнориране на "входящото облъчване". Това е първата "контра"- игнориране. Това, като действие, съдържа символиката на отричането. Кофтито на този подход според мен е, че "ражда" след себе си, в крайната си форма на развитие, пълно отрицание на сетивния свят. Желанието да бъдеш воден в незнанието си. Но и пътят на Великата майка си е път, ама по него трябва да си с "наведена глава, ятаган не я сече". А тази ни поговорка има само още един вариант в света и той е шведски - "изправена глава, меч не я достига". Е, за да може човек да е с "изправена глава", то трябва да овладее това да не се "клати" щото и при най-малкото поклащане, главата трудно се удържа изправена, докато с вестибуларната ни система успеем да синхронизираме останалите части на тялото в стремежа за балансиране след поклащането. Какво може да ни "изправи" при "поклащане" от мема, дошла от външната среда, съпътствана и с "вътрешна реакция" изразена от "навлизане" на несъзнавани съдържания. Или по-просто казано - каква би била адекватна реакция, когато при прочит на нещо изпитваме кофти чувства или се проектират кофти мисли? В това отношение има доста натрупан опит в обществото ни и спокойно могат да се ползват методите на психотерапията. Вариантът на "директната атака" е да се изправим срещу тези "страхове", предизвикани от стимула от външната среда (в случая мемата), да "ги погледнем в очите" и да започнем да ги използваме като инструменти за самопознанието ни. Да изследваме това, което сме потиснали. В този вариант, косвено "изолираме" въздействието на мемата и пренасочваме вниманието и действията ни към полезния процес на себеизследване. Това е втората "контра" - пренасочване. Малко като айкидото, където не влагаш собствена енергия за защита ами използваш импулса на атакуващия Най-общо, до момента, първият вариант на "контра" е "оставянето навън" на мемата, А вторият е част от двата варианта на "допускането вътре" на самата мема. Така другият вариант как да контрираме мемата при допускането и вътре в нас се състои от това да я трансформараме, а не да я пренасочваме. За да трансформираме нещо (да го построим наново) трябва да знаем как е изградено и да ползваме "тухличките" му, а не да ги разрушим. Съответно това изисква да обърнем внимание на принципа, който отразява мемата. Същността й се базира на това, че може да се влияе и на подсъзнанието ни. Това ни дава "тухличките", с които да си пренаредим (трансформираме) градежа, който в случая са несъзнаваните ни маладаптивни убеждения, базирани на предишни неприятни опитности. И от тук вече се "раждат" множеството подходи, характерни за различните психотерапевтични школи. Дали, използвайки този принцип ще си се самопрограмираме (самовнушение) чрез НЛП( невро-лингвистично програмиране), дали ще приемаме, че това не се случва случайно, а за да "растем" (позитивна психотерапия) или каквото и да е интерпретиране на този принцип, апропо вид психотерапия или "школа", се тая. Като основа стои поговорката "всяко зло за добро". Това е третата "контра" на мемата - трансформиране . А пък за тези, които са малко по-съзнателни като следствие на непотиснатото им любопитство, ще им припомня, че всичко изброено до момента касае индивидуалното. Разгледана като проява във външния, обективен свят, мемата спокойно може да бъде разглеждана като инструмент прилаган за въздействие. Както и всички меми. От което пък следва, че имаме възможност да си изградим модел на света, отразяващ реалното състояние на системата. Да "видим" как се случват принципно нещата в този момент от времето и пространството и така да имаме поле за размишление за кво, аджеба, сме тука, в този момент. Горното се нарича "подход отвън-навътре", а предните варианти на "контра на мемата" са част от наричания "подход отвътре-навън". Втория от изброените подходи е готин за начало и идва като съвет доста отдавна... на входа на храма на делфийския оракула е имало надпис "Опознай себе си", а пък преди десетилетия в страната ни имаше и продължение - "Опознай себе си, за да обикнеш света"

"За логиката и мъдростта Млад евреин отишъл при известен ню-йоркски равин и заявил, че иска да изучи Талмуда. - Знаеш ли арамейски? – попитал равина. - Не. - А иврит? - Не. - А Тора изучавал ли си в детството? - Не, рави. Но вие не се вълнувайте. Аз завърших философския факултет в Бъркли и скоро защитих дисертация за логиката във философията на Сократ. Сега, за да запълня белите петна в моите познания, искам малко да понауча Талмуда. - Ти не си готов да учиш Талмуда, казал равинът. – Това е най-дълбоката книга от всички, написани от хората. Но ако настояваш, ще ти направя малък тест по логика, справиш ли се, ще се занимавам с тебе. Младият човек се съгласил и равинът продължил. - Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие? Замислил се младият философ, сбърчило се челото му: - Това логически тест ли е? Равинът кимнал. - Естествено, този, на когото е мръсно лицето. - Неправилно. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този, който е с чисто, и ще реши, че лицето му също е чисто. Този, който е с чисто лице, ще погледне този, който е с мръсно и ще помисли, че лицето му също е мръсно. Затова ще отиде да се измие. - Хитро измислено! – възхитил се гостът. – Хайде, рави, дайте ми още един тест! - Добре, младежо. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие? - Но ние вече го изяснихме, този с чистото лице. - Неправилно. И двамата ще отидатда се измият. Помисли логично: този, който е с чисто лице, ще погледне този с мръсното лице и ще реши, че лицето му също е мръсно. А този, който е с мръсно лице, ще види, че другият отива да се мие, ще реши, че и неговото лице е мръсно. И също ще отиде да се измие. - Виж ти, не помислих за това ....Поразително, допуснах логическа грешка. Рави, дайте ми още един тест. - Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие? - Ами, и двамата ще отидат да се измият. - Неправилно. Нито един няма даотиде да се измие. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този с чистото и няма да отиде да се измие. А този, който е с чисто лице, ще види, че този с мръсното лице не отива да се мие и ще разбере, че собственото му лице е чисто. Затова няма да отиде да се измие. Младият човек се отчаял. - Но миля ви, повярвайте, аз мога да изучавам Талмуда! Попитайте ме нещо друго! - Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза ..... - О, господи, нито един от тях няма да отиде да се умие! - Неправилно. Сега убеди ли се, че знанието на Сократовата логика не е достатъчно, за да изучаваш Талмуда? Кажи ми, как е възможно двама човека да се спускат в една и съща тръба и единият да си изцапа лицето, а другият - не? Нима не разбираш? Целият този въпрос е безсмислен, и ако ти загубиш живота си, за да отговаряш на безсмислени въпроси, то всичките ти отговори също ще бъдат лишени от смисъл."

Горе-долу, изхождайки от натрупаната ми опитност във форума, мога с увереност да предположа, че едва ли повече от няколко човека са ми "хванали" идеята. За това ще си продължа да си пиша и споделям в темата, изказвайки все пак Благодарност за толерантното отношение към конфликтната ми личност . Това, което ми се иска "да разширя" е, че предната схема дава графичен изказ на правилото за репликирането на 2ката. В дуалният ни свят на сетивно проявеното, правилото за построение на 2ката е определяща. Както може да се проследи и от схемата тръгва се от 1 точка, която при последващите построения по правилото на 2ката в развитието на модела стига до 4 точки, 8, 16, 32 и т.н. А в статията описваща фундаменталният пробив има мнооооого компресирана информация, която всеки би могъл с наличните си "ключове за дешифриране" сам да си декомпресира. Те тези "ключове" май са корелация с "ниво на съзнание", ама знам ли.... то всеки си шляфоти за метафизиката на негов си език...и аз не съм изключение, хихих ........

Здравей, Съни бич! Осъзнала си, че често привличаш Нарциси, а и си самоопределила вътрешната ти натура като Емпат. Аз имам и нарцистични и емпатични характерови черти, и изхождайки от това бих ти дал съвет да преразгледаш обективно някои неща! Първото Емпатът има прекрасно развити способности за вчувстване, състрадание, вникване във Вселената на другия. Върховният екстаз е "сливането" на съзнанията, взаимността, "експлозията от светлината на обединяването". Негативното, това, което е останало на заден план, за да може да се формира и прояви Емпатът, са безчувственото игнориране на чуждата емоционалност, непризнаването на личните граници, липсата на склонност да се приема чуждата свобода, дивият индивидуализъм. Изброените по- горе нагласи от цялостната ни личност(потиснати от проявеният Емпат) се явяват основа за изграждане на Нарцис.(реципрочно, сами по себе си, се явяват тази основа, като разбира се, щом си проявила Емпатът, то Нарцисът стои потиснат в непроявеният му потенциал ) Второто Е, вече предполагам ти се изясни, че в икономиката на вътрешната ни душевност, линията Емпат-Нарцисист отразява част от вътрешната динамика на психичните(чувствено-мисловните) ни потоци, минаващи през решетката на полярното проявление. Да, но това е твоята "картина на Душата"!!! Съответно въпросът ти защо привличаш често Нарциси предполагам получи отговор - защото това е потисната ти душевност, която привлича хора със същото, но като проявена черта на характера. Реципрочно, проявеният Нарцис у другия е потиснал пък Емпатът. Третото Както описваш си във виртуална интимна връзка с някакъв мъж. Отсреща, на (обърни внимание) виртуалната отсрещна страна на комуникацията ти, стои друг човек. С негова си индивидуална "картина на Душата". Емпатът често страда от прекалено проектиране. Това по-просто означава, че често страда от собствената си наивност. А и ти все пак подсъзнателно си "напомняш" за това с лапсуса - Характерното за "проекцията" е, че приписваме собствените си желания и намерения като присъщи на дадена ситуация или на друг човек, без да сме наясно дали е така. Така че би било здравословно за теб и за евентуалната Ви бъдеща РЕАЛНА връзка с портньора ти да прегледаш с какво подхождаш като нагласа към тази връзка. Защото, според мен, препроектираш и то доста. Четвъртото Влюбването е прекрасно и красиво! Букетът от чувства, който го съпътства е прекрасен подарък за ограничената в "сивото ни общество" да почувства интимност Душа. Ала Душата ни често си говори на Вие с Разума и за това в помощ ни идва Духът. За това призови духът на разума и си припомни какво са казвали старите хора - "Времето ще покаже". Остави възможност на Времето да изпита връзката ви. Ще бъде ли устойчива. А и "дигиталната" връзка не е същата като реалната физическа връзка. Просто имай предвид, че насреща ти имаш друг човек. Дай свободата и на него да се прояви, и то във физически контакт помежду Ви. Всяка връзка бива изпитвана от Времето, когато се наложи да се взимат общи решения, да се предприемат взаимни реални действия! Тогава се разкриват почти напълно и характерите на партньорите.

Защото е едно! Хихихи Едно за всеки жив организъм! Това най-просто се манифестира в ежедневието. Колко често може да се чуе - "Не вижда по-далече от носа си"? А кой е този организъм, който вижда и по-далече от носа си - Разумният организъм. Характерното за разумният организъм е саморефлексията. Така с разума, умът изгражда модели. Моделите пък отразяват "наблюдаваните обективно" в УМА принципи, правила, по които се случва промяната на средата. Така можем да видим потокът, наречен ЖИВОТ как "тече" навън, "тече" в мен, "тече" и в другите като мен. Този поток има Сила, а тази сила бива насочвана от Изборът и в зависимост от това се манифестира определено правило на построение. Всеки жив организъм има "частица" от Силата на Живота, и така сътворява Време и Пространство. Пространството е 1 измерение "преминало" в 3. (точката (0), запътила се - станала линия(1 измерение), тръгнала линията - станала равнина(2измерения), тръгнала равнината - станала пространство(3 измерения) Времето е 4-мерно пространство, с всичките възможни варианти на развитие на 1мерното движение - движението на точката(0) в 3-мерното пространство, за това на точката й казват "божествена частица" и я "търсим ли търсим". Ние не можем да "видим" четиримерното пространство, камо ли 10-мерно или 11-мерно(М-терия), еле пък 12-мерно(Y-теория), какво остава за 26-мерно. На теоритичните физици, при съответния брой пространства, им "излизат сметките", за тва си въвеждат толкова измерения Съответно всичко над 3-мерно е излишно като предложение за "виждане". 4-мерното можем да си го представим интуитивно. А от 5-мерно(вкл.) всичко е въпрос на "усукване" на 4-мерното. За 6-мерно пространство има изработен математически модел - на Калаби-Яу А пък Изборът( особено ако е колективен продукт) определя и правилото, по което се ориентира пространството. И това при "перспектива", отправна гледна точка - "движещия се наблюдател" (СТОтносителността) Преди 20 години, когато "бърборех" с колегите в университета, че време-пространството е статично и изборът ни за действия определя и посоката на развитието на ситуацията, малко ме гледаха дали ме е хванала водката. А пък то вече го има и като нова теоретична концепция Най-неочакваното и красиво фундаментално откритие във физиката ето и супер готино представена схема за развитието на ситуацията във времето съобразно дефинирано правило

Май "се отвори" следващия слой на моето неразбиране за идеята не тамата! Мислех, че идеята е всеки да даде примери за несъзнателно отношение и така да се оформи база данни, на основата на която темата да прерастне в един вид ръководство за ориентиране във вътрешния ни диалог като хора?! Аз все пак ще продължа да давам лични примери, независимо, че това "разкриване" ме прави да изглеждам слаб в моите си очи, ама кво ми дреме, вече показах, че не ми е проблем да се самобичувам, стига да носи ползи на всички, хихи. Пък и така може да се "проследи" чрез мен като "опитно зайче" как се формира самооценката във варианта на мъжкото его. Това със "самобичуването" ми е само един пример, който е най-силно изразен в моя мисловно-чувствен модел. Ако "бръкна по-надълбоко" колко "неща" мога да изкарам, но те ще "дойдат" от "резервоара на обществения модел"(свръх аз-а) и взаимодействието му с индивидуалната ми същност. Ейй, това "разтваряне на сърцето", тази "интимна слабост", "смирено приемане", от края на "младежа" са ми "трудни" за проявяване. Не за друго, а защото се налага да работя с много хора, а когато "слабостта"( колкото и вътрешно присъща да ни е - "светлото дете отворено към света") е проявена като характеристика в обществения ми образ(персоната) това е неконструктивно за общото. Това се дължи на простият факт, че когато се върши работа е нужно да има организация, а тази обществена нужда определя и ролите, които участващите се налага да заемат, за да може да се върши качествена работа и да се произвеждат обществени блага (а не иди ми, дойди ми, този бил "наранен" - не му се работело, натоварвал се, друг пък с други претенции, а в крайна сметка "зацикляне" на работния процес. А пък това често ме вкарва "в циклажа" да се опитвам да "избягам" от "лошия, настоятелния, пъдара", за да мога да съм "светлия, грижовния", неразбирайки че "лошия" има и силна градивна функция, за тези които прекалено се самосъжаляват, "спестовни" са при допринасянето ). Или както го е описала Инес - стискам се в "менгемето" на социалната тревожност. И често забравям, че "отхлабването" става, когато осъзная градивното "лошо" и че често "Всяко зло е за добро", стига първичното намерение да е "общото добруване", което много хора не виждат, вперили поглед в носа си или "сочещи другия, без да осъзнават защо другите пръсти сочат към тях". Съответно, за да има качествена организация и съпътстващите я общи придобивки(обществ.блага) в обществото ни са били възприети модели, които са прерастнали в морално-ценностна система. Това е "стабилната обществена(колективна) база, от която идва "добавената стойност" в процеса на самооценката ни. "Търкането" между "детето", което иска да играе и "възрастния", който се налага да "ограничава детето" са вътрешното отражение на точно този процес. Същото в по-едър мащаб е и с моделите на поведения, базирани на половите характеристики. Още от малки "сме възпитавани" кое е "момчешко", кое "момичешко", а така индивидуалната енергия бива "впрягана" в рамките на обществения модел, който все пак е продукт на развитието ни като общество до момента. Ся хубаво ли е, че сме тръгнали към "унисекса", лошо ли е, не е оценка, която е правилно аз да давам - това го оценява единствено Времето. Обаче с горното ми "словоизлияние" дадох пример и за други несъзнателни отношения, който влияят на самооценката ми - Идентифицирането ми с обществения образ(персоната). А пък думите, който съпътстват това ми несъзнателно отношение са - "Така ТРЯБВА" и "Не ми се предвземай, Кириле!" Честото ми, несъзнавано, негативно действие е "прекрачване на границите", което пък води до изолирането ми от колектива. Ся ми е интересно каква е "женската" реакция по отношение на общата работа, щото като си говоря с жена ми е една реакция и оценка, спрямо нейния мисловно-чувствен модел, а това не е представително като статист.извадка.

Знаеш ли, за тези пари, аз поне бих инвестирал в психотерапевтични уроци, как да овладея процесите на мисленето ми, от които тръгват маниите за преследване и съответните "превантивни мерки за защита". Не ме карай да се съмнявам в предното ми мнение, че си интелигентен човек, моля те! "Отдръпни се малко настрани" от основния ти мисловен поток! Направи си един качествен анализ за какво мислиш, какви са презумпциите, които те "вкарват" в този поток, в какво се състоят като действията, които "ти диктува" преди всичко твоят Ум като решения?!?! Де, бре, човек! Програмист си! Прегледай си мислите като масиви от информация и какви са ключовете, с които сглобяваш потоците. Единият ти е - "мразят ме, искат де ме смачкат" => "поръчали са ме" => "спесименти на защитни устройства" => "прилагане на превантивни тактики". Друг, който поне аз констатирам е - "перфектен съм" => "всичко, което правя е супер" => "някой ме погледна със завист" => "искат да ми навредят" => "хората са зли" => "целият свят е тесен" => "злото, което е решило цялото да ми се изсипе на главата" => "не съм единствен" => "в няколко сайта намерих хора, които страдат и трябва да им помогна" => ..... и от тук влизаш в горния алгоритъм => "спесименти на защитни устройства" => "прилагане на превантивни тактики" Горе-долу "червеното" идва от параноя и е "непроверено твърдение". "Оранжевото" е "подвеждащо" и е "в покрепа" на субективното усещане и мнение на "червеното". "Зеленото" е индиферентно", а "синьото" е вече обективно, което вкарваш с ума ти за "замаскиране" на вътрешното напрежение от "червеното". Лошо няма! Умът ни е инструмент, който при теб е доста развит като капацитет и скорост за обработка. Проблемът идва, когато не сме съзнателни за някой вътрешни чувства, породени от стреса в съвременния живот. Тогава целият потенциал на Ума "завива" в посока, продиктувана от ирационални чувства. Аз поне от личен опит мога да ти споделя, че бях изумен каква невероятна "визуализираща мощ" има ума ни, и как при една стресова ситуация, бях влезнал в един "режим", " кофти филм", а пък като си направих "насрещна проверка" се оказа, че си въобразявам доста неща - непроверени. След "проверката", добре че охраната в бара ме познават, та не ядох бой, осъзнах заблудата си и в точно кой непроверени твърдения се "изместваше" мисловно-чувствения ми поток в "посоката на параноята". В ЕДИН МИГ, да!!!, ако искаш ми вярвай дали е възможно (при теб със сигурност ще е така, поради интелекта ти), цялата картинка се "преподреди" и осъзнах как съм бил в заблуда. Е, верно, требваше да започна да "виждам" и негативните ми качества и да ги "внасям" в новата картинка на света и моето взаимодействие с него, ала да ти кажа полезно е - "приземява". Все пак старите хора са казали - "От високо лошо се пада!". И не забравяй, че мисловния път, в който се движиш, ще те отведе до крайна десоциализация и невъзможност да прилагаш оптимално способностите ти в работни процеси. Изолация и "затваряне" в "рамките на филма, който се разиграва в ума ти, а в самият "филм" ролята на преследвачи ще се "заема" от редуващи се персонажи. Това е характерния модел наречен "параноя". Вземи мерки навреме - изследвай си мисълта и направи качествен checking с реалността, докато не си "навлезнал" в по-дълбоките фази, когато всеки човек ще ти се "вижда" като "жертва", а ти като "пророк-спасител". Силно се надявам да подходиш разумно! Един жокер - Всички сме преследвани, светът е "затвор", да ма що другите се чувстват по-добре и това не ги вълнува, нима те нямат проблеми и кофти колеги, работа и т.н.?!?! Щото не знаят?!? Не бъде сигурен в това! Всички го знаят, но живота е ВЪПРЕКИ ТОВА, а не заради това!!!

Ами съвсем нормално е да "настръхнеш" - все пак очите ти се отварят за по-големите процеси, касаещи света. (аз поне като прочетох "Световната конспирация" и "Тайните протоколи" на проф.Никола Николов,1996г., половин година бях в тотална "дупка", а 10ти клас купон отвсякъде, а пък не спирах и да мисля за глобалния контрол и илюминатските фамилии, хихи - пълен екшън) Въпросът в дискусията е, че всичко е част от движението и посоките, а те са вече наднационални и в крайна сметка крайните субективни оценки са спомагащи за някаква по-широка оценка на самият процес на глобализация. Тя дискусията би могла да е интересна, но ако на крайните оценки, който аз поне си правя труда да давам (като на никой не му се влиза в ролята на "черната овца", за мен това не е проблем ), се противопоставят балансиращи полярни оценки. А от учението на Дънов не е като да няма възможност да се синтезират подобни оценки. Ти какво мислиш Серена?

Знаеш ли, предлагам ти да спреш за малко да четеш в нетя и да се фокусираш в предното ми предложение. Проверката е висша форма на доверие. Пък, ако "гласовете" не спрат даже и след два-три дни в някое село, то ще има два варианта. Ти все пак ми се струва, че си интелигентен човек и би ме разбрал!!! Единият вариант е цикълът от мисли да се дължи на ОКР в следствие на стреса от конкурентната среда, в която работиш! А другият е да са те "засекли" дистанционно по мозъчния ти сигнал (енцефалограмата), която със супер чувствителни измервателни прибори, инсталирани на шпионски сателит, който е минавал над селото, а след това е предал командата за следене на твоя сигнал в мрежата от сателити "Ешелон", е била декодирана и "изпратена" като резултат на "бандата на Черния от Пловдив". Той пък е платил за услугата от акаунта си в системата, използвайки пари от възнаграждението, което му е капарирал колегата ти в офиса докато те е "поръчал" и което вероятно е поне 100 000 лв. При първият случай има как да ти се помогне! Даже може и в специализирания за това подфорум да опишеш кога са започнали "атаките" и по кое време се е зародила идеята на колегата ти да те срине психически, за да може хората да те насочат как да "блокираш" подобен цикъл от мисли. При втория случай, е добре да намериш медна мрежа, или поне някаква тента с медни проводници. От нея можеш да си сглобиш Фарадеева решетка, която има свойството да възпира преноса на електромагнитни вълни. Да я поставиш в стая, в която можеш да прекараш известно време и през това време да се намираш във фарадеевата решетка. Ако "атаките" не спрат ти препоръчвам първия вариант!

Еее, Станимире, просто супер яко се изкефих на предния ти пост! Виж нещо, което поне на мен много ми хареса. Цикъл с осмица 1/15, 1/23, 1/39, 1/53,... П.п. моделът с триъгълниците и "сърцевината" се ползва при стоманените въжета (тип сърцевина WSC)

Човек, така като гледам, за да може да бъдеш "облъчван" с подобен speaker, то требва да има източник и фокусираност към твоето местонахождение. Ми решението е просто, но и би било една проверка! Баш в момента едва ли ще е супер лесно да пътуваш, но все имаш възможност да отидеш някъде в планината. Някое планинско село с евентуални възможности за нощувки и най-вече път до него, който позволява да "засечеш" дали някой те следва с превозно средство. От Пловдив към Родопите имаш доста възможни маршрути, по които няма толкова интензивно движение и на някоя отбивка в гората, без да те забележат би могъл да провериш дали те следват. Направи две-три нощувки в някое село, с малко жители, където местните биха могли да ти кажат дали след теб са пристигнали други "почиващи". В балкана лесно можеш да си направиш пълна проверка дали и откъде те "облъчват" евентуално. Така, ако "гласовете" изчезнат ще е и една добра почивка.

Е така представена, 4ката е просто "излишен циклаж" на 2ката. За кво пък двама бащи и две майки. Да, но погледнато в по-дълбока перспектива, като 3+1, 4катта вече има друг характер. Така, както проявеното 1( което и умножено и делено се си е 1) се манифестира под формата на 1 + 1 или 2, така и 3(2+1) е стадий преди 4 (3+1). И то, ако прилагаме хронология, а не ги приемем сами по себе си като универсална форма. Разгледано откъм обозрими събития и процеси в западната ни цивилизация (ще стане прекалено обемисто, ако включа римската, елинската и другите по-древни цивилизации, от които се е пръкнала нашата), то 1цата е самото наличие на цивилизация. Виж 2ката, полярността, разделението, пола, вече е основата за всички противоречия в цивилизацията и конкретно в обществата, а от тук и в индивидуалната психика. Тези противоречия, които се явяват "двигателя", движещ промяната. 2ката в растителното и животинското царства, т.е. като цяло в биологическия, физико-химическия и екосистемен аспект всеки ги знае. За това ги пропускам...макар че 2ката и степенуването й (2,4,8,16,32) при формирането на зиготата след оплождането е доста впечатляваща 2ка... Цивилизацията ни винаги се е водила от 2 центъра - светска и религиозна власт. Отделно имаме и друга 2ка - цивилизация като цяло и цивилизация като съвкупност от народи. Тази пък 2ка в отделните народи и изградените държави си повтарят 2ката от светската и религиозната власт. Пък и 2ката властимащи и поданици. Уж в демократичното общество не е така, ама толко сме и 'демократично"(май само по документи, хихи)

Наскоро се "сблъсках" с категоричното и, според мен, малко пренебрежително "омаловажаване" на 4 за сметка на 3. Паралелно почти, участвах и в друга интересна дискусия за 7, а пък 7=3+4, и така ми изникна желанието да си попиша за числата. 0-та е сравнително нова цифра. История на цифрите. В статията добре е описано как са стигнали до Европа. Веселата история за 0та, на мен поне ми звучи като анекдот, но е тази, че до 6ти век при търгуването в региона на Индия и Китай са използвали камъчета за отбелязване на количества. Възникналата нужда да се опише и края на сделката, когато количествата камъчета вече са изчистени, породила и нуждата от цифра(знак), с които да се отбележи това "зануляване на сметката". Така на някой му хрумнало да отбележат това с формата на дупката в пясъка, останала от камъчетото. Както и да е, в началото на 6ти век, забравих му името на индийския мислител, не само че въвежда и 0-та, ами и отрицателните числа, с които в търговията започва завеждането и на балансите и дълговете, а така се засилва (интензифицира) и търговския поток от стоки. В по-нататъшната си работа, този изключителен мислител, въвежда и дробите, както и коренуването и кваддратните уравнения. И това през 6ти век!!! А в Европа, през арабите (както може да се проследи от цитираната статия по-горе) и Фибоначи във Флоренция, въвеждането на "арабските" цифри става чак около 1226 г. Е, както е казал Хераклит- "Всичко тече, всичко се променя", та и системата на 10-те цифри силно е повлияла развитието не само на общ.живот, но и езотериката. За окултното не знам, иначе нямаше да е окултно, ако го знаех хихих. И така 0-та, като продължение на символизма на кръга, вече е заредена със смисъла на Абсолюта, на Вечното, на Трансцендентното, на Източника, от който идва силата за проявлението. Тука вече, подчертавам, започвам с мойте си интерпретации, така както на мен си ми се хармонизират цифрите. Подчертавам го, за да помоля неразумните за етичност, а за разумните те си знаят. От 0-та се проявява 1-цата. Единното, монолитният поток. В сетивния ни свят 1 винаги се проявява в дуална форма. 1 винаги се цепи на 2. За това 2=1+1, защото в същността си е двата потока на проявеното 1. Това, което е проявата на Субекта, формирането на Наблюдателя, е в дуалната решетка (2) да се "роди" отново 1цата. Това е 1 по средата 1 от другата страна 1. Или 3=1+1+1, което си е 2+1. Да, но 4 е 2+2, както и 2х2, а двойката освен полярност е и майката и бащата. ........

Ally, вчера ми пратиха една картинка по Вайбъра, та се сетих за твоите постове. Посланието беше - "Прости на другите не защото го заслужават, а защото ти заслужаваш спокойствие". Нямаше да ти го напиша, но е в комбинация с това, което сега като "цъках" ми излезна една хубава мисъл на Дънов, която според мен ще ти е полезна! "Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство." http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Огън_на_пречистване А пък като се замислих върху описанието ти на баба ти ми прищрака, че този потенциал за "търсене на кусури" би бил прекрасно приложен, ако се занимаваш с някаква производствена или обществена дейност, които изискват строг качествен контрол, множество критерии за покриване на стандарти и съблюдаване на изпълнението им.