kipenzov

Тази метафизична представа се ползва в психологията доста добре! Но все пак, заради разклонението още при 1цата, което вече предопредели повечето от 1 интерпретация при 2ката, бих искал да се върнем при 0та и 1цата. Ще ти задам въпрос: При метафизичната представа (1-Цяло), която споделяш, човек може ли да си представи Свят без йерархия?

До момента смятам, че успявам да споделям мислите си, без да давам предложения относно това кое е верно! Не за друго, а защото изхождам от позицията, че и двата подхода са верни, но ,което предполагам "тушира" евентуални притеснения, че не съм разсъждавал в насока и "какво разграничават?". А пък е вече позиция на 2ката, която смятам, че описах добре? Споделяш ли това ми мнение? Другото, което бих желал да ограничим е, че според мен коментираме метафизични представи, а не "възгледи". За това написах Този пост е по-скоро "процедурно предложение"!

Е щом в думите ми виждаш еднопосочност, то това наистина ме прави радостен! Наистина не искам да приличам на теб! Мислех, че ще ми е много трудно "да се отлепя" от "лепкавата" ни комуникация, но ето че ми помагаш. БЛАГОДАРЯ ТИ!

Станимире, в предните ти 2 поста виждам 6 точки, които кат се замисля са мойте два въпроса репликирани с х3, За да не се губи синхронност ( а и за да не се надценявам като способност за следене на повече от два инфо.потока), предлагам да караме по ред. За това да ги "почнем" един по един така, както си ги задал в поста ти хронологично!?! Прав си! Може! За това и споменах, че различаването между 0 и 1, което правя е условно. И в това "може" е базовата разлика в метафизичните ни представи. В единицата има ограничение! Тя/Той/То(след като е проявенно спокойно може да бъде и одушевено) е всъщност разграничената форма на 0та. От безкрайното Непроявено(Потенциалът) => Проявеното в граници (ограничения под формата на принципи на проявяваното, които описани правилно са вече множеството на законите) А моментът на съзнателно "наблюдение", след който се въвежда всъщност е етапът във формирането на метафизичната представа(нека да й дадем име -"1-Цяло", а на тази която аз споделям - "0-Цяло"), при който "стабилната база" на Наблюдателя е вече в 2ката. От тази "гледна точка" е съвсем естествено да се "вижда" само 1цата, защото 0-та вече е "зад" 1цата! Това може да се визуализира линейно по 2 начина в 3 варианта: 1. "Вътре в 2ката" - "Наблюдателя" от базата на 2ката, "вижда" 1цата, в която 0-та се "съдържа", "изгражда", "е консистентност" на 1цата, която в двете й полярни форми(1+1) е "пространството" на 2ката. 2. "Вън от 2ката", при база на "наблюдение" самата 2ка. 2.1. "Вън и надолу" - "Наблюдателя" "стъпнал" на базата на 2ката, "вижда" 1цата като основа, а 0та е "излишна", защото 1цата изцяло задоволява изискването за основа. 2.2. "Вън и нагоре" - "Наблюдателя" от базата на 2ката, "вижда" 1цата като "възвишена", "високо над", "недостижимо" присъствие" , цел към която да се стреми, за да "надрасне 2ката. За това бях сигурен, че при разлика в базовата метафизична представа още при 0та и 1цата, за 2ката ще има голямо разминаване. Превантивно дадох и примера с меренето(кроенето) и рязането на плата.

Мое лично мнение е, че всеки живее в Истината. Само че тя, Истината, се губи във взаимоотношенията ни, защото я "завиваме с одеалото" на Лъжата, наречено "неискреност". Аз, лично, нямам проблем да ме критикуват(навлизане в "собственото ми пространство). Независимо от чувствата, които бих изпитал при критика, се радвам, стига тя(критиката) да е градивна. Ако е елементарно заяждане, особено под формата на "поучаване от невеж", си пазя "границите" и не "обръщам другата буза". Така не отговарям на подвеждащи въпроси, чиято пошла цел е да се объркам и да "изкарам" човек да живее извън Истината. Nice try..... Лицемерието е прекрасната почва, в която супер успешно расте плевелът на Лъжата. Самата култура е възникнала, за да защитава по-слабите физически в племето, но в съвременното ни общество много често културата се ползва за "параван" и се е превърнала в "бал с маски". За това, моля Ви royalrife, обръщайте се към мен(ако и след предното имате желание) и в неуважителната форма на Ти. Няма нужда да спекуларничим. П.П "невеж" за мен е човек, в чийто мисли и действия има противоречия! Аз също съм такъв, но поне когато някой е казал нещо не "прехвърлям" в изказа му собствената ми "невъзможност" да разбера и да "създавам от мухата слон". Това го правят демагозите, които се "хранят" от хорското внимание.

Точно това имам предвид под "тотална трансцендентност" за човешкия ни ум. Потенциалът. 0-та като абсолютно съдържимо на всичко. Всяка Идея в потенция, която може да бъде сътворена като форма ("резервоар" и на всички потенциални форми). Тук даже, според мен, е добре да се доуточним - Идеята ли е най-висшата същност, която можем да доловим(определим като съществуваща) в Ума ни, или има и други същности? Според мен Идеята за нещо е границата на човешкия ни Ум. Виж за Сърцето е по-скоро чувството, но това не е част от Метафизиката ами от религиозната Вяра, която поне на този етап предлагам да не обсъждаме! Да, разбирам, че не делиш света на обективно съществуващ извън съзнанието(Идеализъм), но все пак като индивидуално съществуващи хора, в общество, в природа, на планета, ние съвсем обективно наблюдаваме процеси. Това, аз поне наричам - "проявено", и го отнасям към 1цата, също. Но 1 го отделям към 0(Абсолюта).За това конкретизирах разликата, която, макар и условна, си поставям между БОГ(Абсолюта, потенциолното и реалното, заедно, Аз и Ти в Едно) и проявата на потенциалното, манифестирането на идеите и формите(Аз и Ти отделно), като вече проявен Бог, но под формата на Демиурга (за случая използвах името Господ, но това е въпрос на религия, а принципът е един и същ, с изключение на будизма) Така вече, както и предположих, имаме различна метафизична базова представа! Защото твоята конструкция е базирана, на това, че всичко проявено е Господ-Бог , а за нищо друго, "нищо извън", "не може да се говори"(предполагам имаш предвид - да се осмисли, да се почувства). Доката аз споделям концепцията, че 0-та е общото, това е според мен Цялото. А 1-цата е производна, обособена, проява на Цялото. То това е и концепцията за Демиурга, де. Дори, ако си направиш експериментът да прегледаш отново беседите с ключа "БОГ и Господ, като различни понятия", при достатъчно старание за отделяне, сам ще "видиш" различното звучене... Така, според мен, горецитираното ти описание е "механичен сбор" от 0-та и 1-цата. Макар че при теб е застъпена и тезата, че няма разлика(наистина тя е условна), но това не означава, че е безсмислено да се постави такава. Получават се различни резултати, все пак. Един прост пример: Модно ателие, голямо работно помещение. Дизайнерка ще шие рокля на принцеса с много дълга задна част, като за царска сватба, 50 м, примерно. В ателието си има ролка от плат. Разгънала е доста дълга част от плата на кроячната дъска. Започва да крои с много дълга линийка или голям линеал. На първите 10 см неусетно мръдва линийката с 1мм. На 50-ия метър, отклонението от 1мм ще е 500мм или 50 см. Това при доста скъп плат ще нанесе бая загуба(в стойност) от обърканата кройка и ниския рендеман, изразен като стойността на останалата неизползваема част от плата. Примерът го дадох, защото според мен ние сме "точката", която се движи. В нас е относителността. Ние се променяме. Ние сменяме позицията, от която наблюдаваме проявеното от Цялото, а така проектираме нашето наблюдаване на промяната на средата върху самата среда., защото ние сме "измервателния уред", в чието "поле на установяване на реално съществуване"(съзнание), се реализира и осъзнава промяната. Когато наблюдаваме планината от влак, тя не се "движи". Така се сещам за два провокативни въпроса. Ако нещо е невъзможно да се прояви при констатираните условия, но аз мога да си го представя като случване, то откъде идва представата ми. Какво е Въображението и от къде идва - от 1цата или от 0-та?! Ако злото е продукт на хората, то извън БОГ ли е? , щото в беседите ми звучи, че е извън Господ, а само в нас - хората.

На някой хора много им отива да организират "другарски Съд"! Дали, защото не е засегнато "раздутото им его", идентифицирало се с образа на "пазителя на портата"?!?! Ако човек живее в Истината, то няма как да изпитва обида или да "вижда" "неуважително отношение"! Хубаво е да се живее с "трепетните преживявания" на 1944-45 г. и "Народния съд", някак "носталгично", ама вече е 2020г. !!!!!!!!!

Истината няма нужда да съществува, тя е Истина сама по себе си. Лъжата се ражда единствено в човешките взаимоотношения, когато непълноценен човек "види" качества у друг човек, които иска да притежава и той самия. Така наместо да приеме Истината и да се мотивира да се развива, непълноценния си твори илюзията, че "Гроздето е кисело". А притчата показва, че не всеки му е писано да яде грозде, щото в случая има недостатъка на ръста, ала за сметка на това има други задачи определени от природата, т.е. това не му е съдбата, но пък желанието да сме нещо друго, а не това което НАИСТИНА е определено да сме, ни вкарва в изкушението да излъжем. Винаги лъжем първо нас, а после се опитваме да излъжем другите, за да не проличи лъжата в нас. Ако видим лъжата в нас, то ще можем да я виждаме и у другите, а това прави задачката да откриваш кой е "зад маската" по-лесна. А пък така, след като видим лъжата в нас, открием я и у другите ще можем да различаваме лъжата и в обществото. Само остава последното "изкушение" на лъжата - Да осъждаме и порицаваме! Между кокошката и яйцето, първото е Наблюдателя, който ги вижда!!! Този Наблюдател, който на следващия етап от сюжета отделя сумати внимание да търси кое е първо, а не обръща такова на въпросите - "Защо ги наблюдава?", "Как ги наблюдава?" и "Какво наблюдава?".

Т.е. приемаш 3ката като символика на триеденството! Мислех си, че за стиковане на базите е добре за начало да уточним дали сме на обща позиция за 0-та? и единицат, а за двойката вече според мен ще има вече разлика? Според мен, за да се стигне до 3ката минаваме през 0-та като Абсолют, Всичко кето е, Бог. Потенциалът там където е тоталната трансцендентнст, за човешкия ни ум . 1-цата е вече проявеното от този потенциал. Аз съм за малко дуалистичен поглед, защото сперед мойте си размишления, 0-та е БОГ, а 1-цата е Господ, Демиурга.

Точно! За това ми е супер приятно да "обикалям" различните възможни "построения", поради причината, че трансцеденталното поле е толкова общо, че дава безкрайната свобода на творческия потенциал да сътвори собствена индивидуална картина, мината през его-фокуса на индивидуалната ни обособеност. Мога ли да "ползвам" 3ката, която изведе като есенция в предния ти пост ? За да съпоставя на нея 4ката и евентуално да изведа хипотезата ми за 7цата като 3+4!

Станимире, навит ли си да направим една полемика по въпроса за транцеденталното? П.п на мен ще ми е полезна опорната ти позиция, за да изразя себе си и размишленията си. Ако е само за мен си, нямам мотивация вече, щото съм мислил доста и съм си изградил представа. Но изложението в диалектичната форма на дискутиращи ме мотивира да споделям, пък и бих бил благодарен на критика! Полезно е винаги!

По-добре да си коприва за приятеля си, отколкото негово ехо.Ралф Емерсън "Взаимното послушание и благожелателство, достигнато без предварителна борба, е проявление на бездейност и страхливост, и несправедливо носи името "единомислие". Плутарх "Не ми е нужен приятел, който във всичко се съгласява с мен и, кимайки с глава, си сменя възгледите с моите, тъй като това много по-добре го прави сянката ми." отново от Плутарх

Благодаря и на двама Ви! Не мога да кажа, че е приятно усещането всеки път хората, които имат някакъв езотеричен опит да те виждат в миналата ти форма! Човек се учи докато е жив, независимо как си го интерпретира на съзнателното му моментно ниво! Понякога сме с усещането за застой, но не е така! А точно от това "времево разминаване" във възприятията между хората съм си извел и потвърждението на Статичния модел на времепространството. Чудех се как може някои хора да ми говорят "ти си такъв", "ти си онакъв", а пък ме описват точно както съм бил преди известно време. Даже колкото "по-назад" ме виждаше еди кой си, толкова по-ясно ми се потвърждаваше, след проверка, че той е на етап от пътя си, който аз съм минал в този момент, в който човекът ме "виждаше" като развитие. А това, уголемено като мащаб до "целия човек", ми "показваше", че всеки си е формирал някакъв мироглед, "зона на комфорт", през която като "илюзорно стабилна база" оценява света и мен като част от възприятието му. Ами то ми беше под носа - живеем в различно време! А от това следва и логиката във "Всеки си гледа от неговата камбанария!" Само дето светът е наблюдаван от много хора. Има и доста разумни между тях. Те поне са описали, че независимо от религиозните представи, които битуват в човешките представи си има общовалидни принципи. Един от тези принципи е свързан и със сексуалната енергия, която е форма на потока ни от творческа енергия, която на най-базово ниво е единен поток, а Дънов го описва този поток като Любов. Само че повечето последователи не щете да вденете, че той е дал съвсем в окултистки и езохристиянски стил едно Име на потока, за да може невежите директивно , докат се осъзнаят(О-владеят) да насочват несъзнателно потока в тази му полярност. Като всеки енергиен поток, той има две форми(дихотомия). Всички сме "гяволи" и си мислим, че вечно може да се "минава между капките". А духът-"гявола" е метафора, еманация на собствения ни ум, които се е "оплел" в собствените си предразсъдъци, които се формират от неправилно насочвана в годините на съзнателно развитие творческа енергия. Съответно сексуална енергия, съответно поток на Любовта, който от неправилно потискане, поради незнание за насочването му, често преманава от генериращата полярност на Любовта в другата ген.полярност - на Страха. Когато гледаме през прозорец и светлинния източник е зад нас, виждаме своето отражение повече, отколкото човека оттатък прозореца!

Благодаря ти, роялрайф! Без твоето включване се губеше "образът" на "рекламния агент", който със самото си представяне може да откаже човек от "покупка"! Напомни ми да си "дигна" защитите, че се почувствах за момент като в "мормонска общност". Донка, чудех се каква "манипулация" си "видяла" в темата за верността. Чак сега разбирам мнението ти, че в темата имало "пропагандиране", а не безпристрастно споделяне на личен опит и интерпретация на достижения в съвременната психология. Е, на мен може и да ми носи смесени чувства това твое мнение, но всеки си има право на оценка.... поне се ориентирах за оценката ти и за мен, за Мирела си го намекваше. Ще спомена в тази тема като за последно, че съвременното развитие на когнитивната наука е дефинирало най-общо три степени на психично здраве в зависимост от свободата да се вземат самостоятелни решения. Те най-лесно се представят в трите групи хора, разделени по отношението им към религиозни писания: - такива, които възприемат всичко буквално. Прави това, прави онова, не е нужно да се мисли;( в тази група са фанатиците) - такива, които успяват да интерпретират текста, възприемайки го като указание, което да се следва;(в тази група са манипулаторите) - такива, които приемат това като послание от други хора, с техен опит; Добавям само, че и трите групи имат нужда едни от други, щото нямаше да има групи, а един "метафизичен фашизъм". Благодаря Ви!

12 х 10 е 120, 20х10 е 200! Не мисля, че това количество попада в критерия за голяма социална група. А като движение не надвишава 20 или 30 хил. преди да са били предприети мерки от тогавашната власт за разпространението му като религиозно движение. И доста от тези хиляди са си правили секс, дори и на "училища", както бяха цитирани текстове в темата "На окултния ученик е забранено да се жени". Тъй че, е по-адекватно да се вземе предвид що се е стигало до "нарушаване на забраните", а не отново да се "повтаря съдържанието" на тези "забрани". Дънов поне Ви го е казал, че новата култура дето идвала щяла да бъде с нови методи. А не със стария метод на "Силата"... Потокът на Любовта когато се пресира, напорът, Огънят, почва да "изгаря", а не да моделира... тогава и потиснатата сексуалност се компенсира с импотентното или фригидното желание за власт, което не е базирано вече на Любовта, а на Страха.

А пък след предния ми пост се замислих! Донче, не можах да прозря предложението да има отделна тема! Не бях и развил напълно идеята в съзнанието ми, а това след предните постове ми е вече по-ясно. Наистина е по-далновидно темите да са две! Една, тази, настоящата, и друга изобщо за сексуалността и секса! Тъй, че ако някой от постовете ми не е в синхрон, направо трий или по-добре скрий за момента, докато не се разберем как да се оформи нова отделна тема и да се избегне вкарването на Учението на Б.Дуно в неподходящ(несъобразен с традицията ви) контекст! Очаквам идеи и предложения! Поздрави!

Донка, адмирирам те за силата на Духа, но ако в темата се "преследва" описване, доуточняване и оформяне на цялостен "сексуален кодекс", производен на беседите, който да бъде "налаган" като "програмен документ" в политиката по запазване на традиционното интерпретиране на познанието в беседите, то аз поне съм дотук! Защото това би било "Ваше си , вътрешно мероприятие", а аз вече споменах, че съм Наблюдател. Чувството за власт е голяма работа, ама и то като всяко чувство и мисъл има два аспекта на проявление! Ако се ползва като "натиск", в "завоалираната" му форма на "Така Трябва", за да се консолидира поведението в групата(характерен маниер за женския принцип), то групата скоро се редуцира до състав от "твърди последователи". (Показателен е отлива от активността на потребителите и особено на инакомислещите, които изразяват позицията си. Щото интелигентния човек, търсещ смисъла в свободата би останал в подобна група от "твърди последователи" единствено, ако е мазохист, което поне на мен ми говори нещо за самия мен.) Както казваш Чувството на власт, пречупено през неинтегрираната форма на мъжкия Дух, е трудно за осъзнаване и разбиране като проява на поведението ни.(особено за женското его под натиска на анимуса, мъжкия Дух, Душата с джендър "мъж", за това и дразни понятието, щото отразява вътрешно неприемане на тази черта от "цялостната личност", което като понятие съответства на Христос, и се проектира като някакво "зло" навън, но не се вижда у Себе-то. Така в съзнанието ни се ражда и антиХристовия "образ", "Сянката", който се изразява във влизане в илюзорната самооценка, че е надрастната личността, а всъщност се цикли в самозаблуда относно собствената ни значимост и живот ВЪВ личността , но във формата й като персона. Което пък нооо добре си проличава, когато между Аза и Източника се поддържа единствено "посредника - Колективно ", което е несъзнавано идентифициране с персоната) За това и повечето жени, с неинтегриран мъжки Дух(анимус) в Душата им(психиката, "психе"от гръцки - душа), не могат да разберат, че са се превърнали в робини. Робини на чувството за власт, проява на Желанието за надмощие или придобиване/печалба. А това са основите на егото(структурата ни за провеждане/канализиране на инстинктите ). И така се стига до парадокса да се "проповядва" "оттегляне на егото", а да не си вижда собственото его. Както е казано в Корана например, парафразирам по памет- "Когато сочиш някой, повечето пръсти сочат към теб" или нашенското "Гледа треската в чуждото око, не вижда гредата в своето",. Същото важи и за мъжете, с неинтегриран женски Дух (анима) в психиката, Душата им. В светът, такъв, какъвто можем да го "видим" всичко е базирано, възниква от "секса". Но не пошлата форма на "еб..не", ами Съвокупление, Съюз на Начала. Няма как да има Сътворение(Раждане) в материално проявения свят, без да има Акт на Съединяване. А това във всяка култура е сексуален акт. Само не и в пуританското протестантско общество, където срамът от телесното(мазохизъм) е избивал в агресивното(садизъм) възприемане на чуждите култури като "низши" и автоматичното самопоставяне "НАД другите", "господарстване". Показателен е, поне на мен ми беше, примерът с "Робинзон Крузо" и веднагическото "влизане" на Робинзон(белия) в ролята на "господаря" на именувания от него друг човек "Петкан"(цветнокожия). Прекрасен пример за вътрешната нагласа на автора на романа, характерен за цялата западна цивилизация по това време, европоцентризма и агресивната имперска външна политика, подкрепяна от военни атаки. Често и геноцид. А пък този антихуманистичен аспект, не е бил забелязван в обществото, независимо от намекването за него от философското съсловие. Съответно не е бил съзнаван. Докато К.Г.Юнг го описва в Европа, където има повече разум и съответно не е приет, но не е порицан и отритнат и в затвор, това не сполетява другия ученик на Фройд - Вилхелм Райх, който твори в Щатите. За да не се стига до ЮЕсЕйското циничното отношение към сексуалността, което после да избива в сексуални революции до сегашният "диктат на феминизма"( щото малко хора го осъзнават този диктат оттатък океана, който комикът Саша Барон Коен, "Борат", често иронизира с образите си, особено в "Who is America", ама не му обръщат внимание), предлагам в темата да не се стига пак, отново до прибързани обобщения за кое Трябва, ами да се уточни каква е основната идея и насоченост на темата!

Донка, определено жените, при които с течение на времето се е формирала една "твърда основа" от убеждения и "кодекси" са необходимия фундамент, на който се крепи процесът на пренос през поколенията на традицията и нравствеността в обществото. Да, но при точно тези жени има много силно изразен мъжки дух(за това има понятие "джендър" - за да се описва полът на вътрешното ни психично същество, а пък е и прилагане на херметичния Принцип на Рода). Съзнателното поведение на тези жени силно клони към несъзнаваното поради силното въздействие на точно тази нетолкова съзнавана вътрешна част от съществото им. Бидейки "вътрешна" част, тя е оформена изцяло от подсъзнателни процеси. Самото оформяне се е реализирало в жизнения им път от въздействието на съзнателната им част и взаймодействието й със средата. В този процес , както при всички хора, от външната среда постъпва информация (споделени мисли, наблюдавана проява на чувства или най-общо модели), която бива приемана или отхвърляна и така са си формирали "твърда ядка" от убеждения, често базирана на предразсъдъци. Хубавото, полезното, доброто, градивното, с което тези жени допринасят за обществото е, че ако интуитивното им усещане за правота е положено на широка, общочовешка основа от принципи, те могат да предадат, яростно защитят, опазят и съхранят есенцията на опита на предишните поколения. И така да се проявят като "пазителки на традицията". Лошото, вредното, разрушителното, което тези жени много трудно осъзнават, поради дълбоката им убеденост в собствената им правота, е деспотичното и безцеремонно налагане на собствените им мнения и възгледи, което потиска индивидуалността и резонното на това богатство на мнения, по-широка рамка на свобода на себеизявяването . А пък, когато енергията на тази форма на Духа се освободи в голям обществен мащаб се оформят общества с тиранични, деспотични или тоталитарни системи на управление. Често подобен тип жени са "сиви кардинали" в малки и големи обществени групи, окрупнили и концентрирали властовите потоци на йерархичните взаимодействия (както се казва -"зад всеки успял мъж се крие умна жена" и " мъжът е главата, жената е вратът",). Това "вмешателство" на жени в управлението при класически патриархат е пресирано, но пък тази форма на Духа се съхранява в потенциал от жените-майки и се проявява от синовете им. При съвременната форма на патриархат(псевдопатриархат), който вече отмира, поради процесите от последния половин век и повече( феминизъм, еманципация), вече заявката за управленска роля на жените, излизането от "сянката", е не само намерение, ами изискване, на което ама много стриктно съблюдават секви НПО-та, ръководени от точно подобен тип жени или феминизираните им мъжки "версии"(синове на жените-майки). Така постепенно на ниво "западна цивилизация" вече се отива към матриархат, което точно по методите на налагане на властта при матриархатът ("номерът на китайката") става чрез "импрегниране" на общественото съзнание с надличностни образи, които няма как да бъдат манифестирани от един човек, съответно се провежда внушението за непълноценността на индивида без колектива. Това безцеремонно омаловажава предимството на добре развитата индивидуалност, отрича концепцията за възможността за хармонично индивидуално развитие и на цялостна личност, която да е извън рамките на моментните обществени изисквания или още по-твърдо ( при тоталитаризма) - закони как да мислиш и кво да чувстваш към "вожда". В случая "Пчелата майка", "Великата Майка", но в "образа на Бащичкото" на целия народ или общност. Това най-общо като именуване се нарича "Кошерно съзнание", ръководено от "Пчела-майка", която обикновено е трансперсонален образ на Женското начало или управление под доминирането на Женския принцип. (Срещал съм автори, които двата управленски принципа ги отдават на две "галактически империи" - "Орионска" и "Сириусианска", ) Горе-доле, доколкото успявам да съм безпристрастен, Наблюдател, погледнато отстрани развитието на форума Ви е базирано на управленски решения, ръководени от Женския принцип.(което е нормално след като съм срещал в беседите споменаване на "Великата Майка", а Вие сте последователи ). А от това следва:

Според мен това е страхотно! Супер идейна възможност за освобождаване на натрупана агресия! Натрупана от прекалено много "Трябва", но и такива отправени към други хора, без да се съобразяваме с техните желания.

Доста време помних, докато се усетих, че мога да си записвам. Така започнах да отсявам, остана само хубавото, а в крайна сметка се оказа, че се научих да прощавам,

Донка, ще ме прощаваш отново, но не съм съгласен с формата на тезата ти, поради две методични грешки в нея! Първата е Това, млад човек с кипяща сексуална енергия, ма грам нема да го вдене! Т.е. преди тази теза би трябвало според мен да се разгледа същността, времето и начинът на проявлението на сексуалната енергия и тук може да се ползва част от темата "Ценна ли е верността". И тогава ти или други последователи да дадете синхронни за периода на пубертета и след това насоки от Учението Ви. Втората е търсенето на причини и "намирането" им в краткия времеви диапазон на хипи движението. Получава се логическата заблуда на прибързаното обобщаване. Не можем да изкараме един конкретен период и да правим изводи, еле пък да съдим, отправяйки вината към този период. Това е само момент от процеси от последните 3 века след Реформацията все пак! А и друго! Дънов е изнасял беседите си пред малки групи от хора и в голямата си част, кат чета са за "окултни ученици". За тоя път се изисква тази стриктна дисциплина, а не за всички, които искат да почерпят мъдрост и от това Учение. Повечето пишещи ми се струва, че са се идентифицирали с "образа" на окултни ученици, и също така оставам с впечатлението, че са забравили, че и те са били млади, или поне това състояние им е далечно за възпроизвеждане като съзнателен спомен. На мен паметта ми е доста развита и мога да си припомням емоцционалниите премеждия и от хептен детските любови, тъй че мога да предложа критичната гледна точка на малкото дете. Пазете се, О, преждевременно остаряли ми възрастни!

А по отношение на определението "дъновисти" това да не се толерира се базира на желанието да се избегне идолопоклоничество, според мен. Има го и при ортодоксалните кабалисти равини този съвет и за това се говори за Кабалла като учение, а не като сборници от трактати на равини върху Торите. Защото концентрирането върху образа на учителя или равинна написал трактата има силата да измества неузрелия ум към идола, а не към идеята. Във форума виждам често идеализиране и поклонничество към образ и ригидно отношение към идеите, което пък води до близък до фанатичен буквализъм на прочита на наследството на Дънов. За това и често критикувам, за да може евентуално да се разшири кръгозора и тогава самите беседи ще започнат да звучат по друг начин, много по-наситен откъм идеи. Защото смея да твърдя, че в малко случаи се чете Дъновото наследство по нелинеен начин, приложен за всяко изречение и успяване да се предадат идеите универсално, не че аз мога, а пък не съм и последовател, просто наблюдател. Успявате да изкарвате есенцията, но идеите се проявяват фрактално, а онези, "по-висшите", за Свободата се намират зад доста високо ниво на компресия. Ако мога да ползвам в случая метафората с компресирането при някой софтуери. Достъпът до тези идеи винаги се възпрепятства от общ.страх "свободата да не се превърне в свободия", който на широк обществен обхват е неминуем за хора с невисока нравственост, която да са "попили" от семейството и да са съхранили при формирането на индивидуалността си през пубертета. Това последното е по-дълбоката причина за възникване на основното мото и въпросът, предизвикал дебата, според мен, и чиято кратка форма е: Може ли при осъзнат избор да се стане последовател на Учението на Беинса Дуно, да се решат " изгарящите" вътрешни конфликти по отношение на сексуалността?

Донка, прощавай, но при "преглед" на беседите от двете гледни точки - като думи на протестната Петър Дънов и духът Беинса Дуно, се получава различно "резониране". Това обаче е свързано с анализ през две опорни точки и в никакъв случай не изисква отричане на която и да е от двете. ( както спокойно може да се тълкува Смисъла на Пътя и Целта на Пътя, без да се влиза в противоречие) Идеята ми е, че темата спокойно позволява да се опише и сексуалността като проява на творческата енергия. Сега, че при този път на дискутиране неминуемо ще се стигне до доста предразсъдъци, според мен е само "противоречие, от което можем да се развиваме"?! А и все още си мисля, че азбуки не е този субект, който си мислиш, че е! За това призовах да сподели възрастта си, и ако отговори поне да накаже "тя" ли е или това е друг човек "той", който е описал и сънищата си в друга тема.

А самият факт, че човека е питал под една форма, а се започва едно излагане на мнения, в които само се загатва за сексуалността и след модифицирането й всичко отново трябва да мине през призмата на Учението на Дънов, носи и символиката на ограничаване, вкарване в рамките на допустимо за коментар единствено ако се описва както е в Учението Ви, а това носи и символиката на "Цензура" до някаква степен. Орлин даде прекрасен пример за диференциране между П.Дънов и Б.Дуно и различното "звучене" в зависимост от това. Предложението му съдържаше и напомнянето за Духът на времето, в което е изнасял беседите си. Сигурен съм, че почти никой не знае през какви перипетии е минал и накрая е осъден и е лежал в затвор Вилхелм Райх при изследванията на оргоновата енергия и живителните потоци в природата. Изследвал е и сексуалността и когато в пуританското американско общество с радикализирано и опошлено викторианство е съобщил, че в голяма част от съзнателния живот се действа неразумно, поради несъзнавано структури в психиката е бил "наказан" за това. Как в едно пуританско общество, с претенции за високо ниво на разумност някой ще си позволява да твърди, че обществото се управлява от неразумен принцип. И след това всичките му разработки да са конфискувани от Федералното правителство. А пък сега всичко се "превъзнася" по оргонити, говори за "чакри" и "потоци", а този, който е "опрал пешкира" за да я има тази свобода дори и не се има като предвид историята му и поуките от нея, че не трябва да ни е срам от сексуалността ни, защото това е естествен порив на Духа в необработена от културата ни форма.

А иначе поредицата "Голо оръжие" ми е една от любимите, но малко хора възприемат иронията на филма като възможност за трансформиране на напрежението от прекалената сериозност, през абсурдизма, до спокойствието на непринудения поглед към живота отвъд непрестанното Трябва.