kipenzov

Ок! Нека да е през позитивното! Само да уточня, че има 3 опорни точки, а това позволява триангулиране и определяне на метакомутикативно описана точка, представа, която е неизречена. 3те точки са : 1. Човек, Бог, Дух, съгласие(съглашение, отношение на съгласност, съгласуваност, синхрон). 2. Даване и Благодарност от това Съгласие. 3. Очакване, резултати, реакция. Метакомуникативната точка е оформена още в първото изречение. Човек и Бог са в простото, отворено изречение "в съгласие". Вмъкнато е "Неговия Дух", а за цялостното изречение е добавено и резултата при спазване на условието в началото. Така се дава синтезираната позиция за Бог-Божия Дух и Човек-Човешкия Дух в отношение на релация само различен мащаб. Оригинал и възпроизведено копие. Симулакрум. Така във второто изречение вече вървят и двете презумпции. Вече има и "наклон" към съглашението и това, че "трябва да си благодарен" за всичко, което се случва в живота, при подобно съглашение . В третото изречение пък, при условие на Съгласието, съвсем в традицията на трикратното окултистко потвърждение, затвърждаване, под друга форма е повторено, че трябва да се изпитва благодарност, но в отрицателната форма - "не роптай", а вмъкнатото е "количество на полученото" в отношение към първоначалните човешки очаквания. Малко дълго уточнение, ама все пак в подобен, по-разширен контекст, е по-лесно да се изрази позитивистичния подход на ежедневна база. Така коментарът ми в аспекта на позитивизма би звучал така: Бог ни е създал като негови копия. Неговият Дух е и нашия дух, но в бая по-ограничен мащаб. Осъзнавайки това ние не би трябвало да негодуваме за всичко, което ни се случва, а да сме благодарни на всеки порив на духа ни. Да си избием от главата мисълта, че не сме "свързани", не сме в съглашение, разбирайки че всеки негативен резултат в реалноста е "приклякане" преди последващия "скок" по "стълбичката" на "извечното завръщане" към Източника.

Аз, освен че съм красив и строен и скромен, съм и поет и художник. Мога да кажа, че ни ангели ни демони "се вселяват" в нас. Те сме ние, ама на трансперсонално ниво, отвъд простата логика, там където Ирациото "докосва гранично" Рациото. Там, отвъд ежедневното. Там, където ни е страх да погледнем.

Много трудно се защитава позицията, че няма Липси, особено в настоящия момент. За това само ще изкажа твърдение: Няма липса, има различни форми!

С оглед на психопрофилът, който съм си изградил за теб, не ме учудва, че подобно послание те е впечатлило. Все пак става въпрос за указания и предупреждения, а това отговаря на стремежът ти към Самодисциплина, който понякога проектираш меко, ама "настоятелно" Аз бих го разгледал като "Да живеем като Творци, а не да се опитваме да го заместваме с преходни "постояннности"! Мен лично, указанията не ме кефят, а споделените опитности. А самото ми послание с примера за ( намерих й името - Галадриел) " ддържането на пръстена" беше продиктувано от неустоимата сила на Чувството за Власт. Колко трудно се удържа скромността, когато имаш власт. И че е нормално да се разработва ИИ, точно поради тези подбуди, колкото и да не си го представят така учените. Все пак не те са подсигурили финанс.ресурса за разработките! Ето виж през какво изпитание минава Галадриел към края на клипа(а и можеш да "видиш" и "Великата Майка" в кофти формата, в която разпасания феминизъм и еманципация може да я манифестира)

Хубаво стихотворение, патетично. Ама, ако имаш Истинна вяра, то няма да те заболи, ако някой "вземе" и цялата, защото това би било невъзможно.Никой не може да ти отнеме вярата. "Борбата" е да ти бъде "показана правата Вяра"!

За да може някой или нещо "да ти прости", то би следвало да си направил "грешка" или пък по-зле - да си извършил "грях", а това второто е продукт на догмата! За да има грешка, трябва да има норми, правила, които са нарушени с действия. Социалният живот на индивида не е лека задача. Взаимозависимостта е нужно да бъде осъзната, но и няма как един човек да промени обществото! А в съвременното ни общество битуват поне два вида морални системи. Е, сам се сети, че в живота винаги ще си "грешен", защото ни една от моралните системи не отговаря на специфичната индивидуалност на всеки човек. Те са "обобщен еталон", който е недостижим за човек, без да потисне някой аспекти на индивидуалността. Божията "прошка" е просто момента, в който ние приемем Себе си такива, каквито сме. С всичките ни недостатъци. Само един съзнателен субект е със сигурност през целия ни живот с нас. Ние самите! Ако не сме в мир със Себе си, ако това, което правим е продиктувано повече от желанието да се впишем, а не да Сме, то не можем да си простим, че правим това, което правим. Най-гадното е, когато прошката не си я даваме дори и за помислите! А те в голяма част са продиктувани от взаимодействието ни със средата, от която ни "идват" еталоните, по които се "равняваме". Ама има и един еталон-принцип, които е универсален - "Уважавай Живота" - него не е добре да нарушаваме, ако нямаме желание да страдаме. Интерпретациите му, повечето ги има в религиозните писания, ама има и бая "добавени извънредни". Просто за контрол на тълпата. А и за бъдеща "мотивация"! П.П "Не прелюбодействай!" означава просто "Не изменяй на любовта", а не "Не пожелавай жената на ближния си"(колко "тънко" е въведено "притежаването" на един човек от друг, робството).... и още колко такива догми има .......... и после се чудиш що е толко невротизирано населението?!?....Ами от обсесията по Притежаването!!!!!!

Ако човек не се е опознал в дълбочина, Позитивното мислене често е само ампутация на това, което не иска да види в Себе си! При недостатъчно себеизследване, позитивността в мислите ни често може да е "инструментът", с който си поддържаме положителната ни себепредстава. Методът, по който сами си "затваряме очите". А къде отива, това, което не искаме да видим у нас? Ноо ясно - у другите! А пък чрез другите си оформяме и представата за Светът. Така създаваме в нас "Жертвата"! При вътрешно състояние на "Жертва"(или полярното му "Агресор"), колкото и позитивистки методи за себевъзприятие да използваме, то основния мисловен модел ще си продължава да се проявява. Малко като да искаме реката да тече гладко, а да не сме подредили големите камъни по дъното, и постоянно да се чудим защо има вълни. Така че, все пак, всичко е въпрос на практикуване! Виж, ако Позитивното мислене се използва като "нагласа на ума да прави подкрепящи интерпретации на това, което се случва с човека. Това означава човек да търси начините, шансовете, да си обяснява нещата по начин, който му отваря хоризонт за намиране на решения, а не по начин, който го блокира или който обяснява ситуацията като нещо, което е невъзможно да се промени.", то вече е друго нещо. Друга е концепцията! Едно е да ползваш - "Животът е прекрасен", а друго е - "Животът е такъв, какъвто е"

Сега остава и сам "да си намажа кънките" и да се плъзна в "одата на радостта" и да "плеснем, па да се прегърнем". Айде стига лигости! На мен "звездите ми го говорят", хихих, по сценарната линия на предаването на Иван и Андрей - "Сблъсък"!

Не съм твърдял, че присъства в беседите, а някъде другаде... Критикувам, щото ме мързи да чета и искам като "потребител" да може да ми се предават в кратка, разбираема форма посланията от Беседите, .... и аз мога да бъда "Ай ти(го свърши) специалист" Много деца сме на клона "Госпожо Донка". Искаме! Такова е! Милениумчета сме! Ама не всички са като онази "Шефка на тъмните елфи", дето излекува Фродо от убождането от Конника. Един път като "пипнат пръстена" и не им се пуска. Тя мацката издържа изпитанието "да го подържи", ама е елфка, а не съвременен политик или банкер.

Еййй, радвам се за теб, Мечолари! Щом ти се "проектира" Феникса, значи вече нещо се е вдигнало от пепелта от Пречистващия Огън. Хубав колаж на корицата на книгата от линка!

Предполагах, че съм шизофреник, докато не установих, че е просто биполярно разстройство на личността. А накрая се оказа, че е обикновения Синдром на множествената личност.(проверил съм - питах чичко Гогол и тъй ми излезна линка) Еййй, добре, че е интернет иначе и една диагноза не можем да си измислим като света! Демон - какво многолика дума! В настоящето ни, обаче, сме я "заредили" с "отрицателен" заряд! А "положителния" е "останал" за "Ангелите". "Деймон" (от гръцки: δαίμον – „божество“), както се вижда преди повече от две хиляди години е било "проява на божественото". Да, ама с "настъпването" на Духа на Световната власт, съпътстван от "свитата му" - "хорът на разделяй-владей", е нямало как иначе да не се прояви и тоталното разделение("сцепване", дисоциация) в индивидуалните съзнания на хората през тези 2000 години. "Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство."(неофициална разправа на Инквизицията с тогавашните учени). Таман по времето, когато се започва "Великите географски открития" - чисто експанзионистична политика по завладяване и покоряване. Ангел и Демон е едно и също, ама в различна полярност. И в програмния документ, с който се въвежда това "разделение" си го пише - "Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – Библията (Евангелие на Матей). ", уикипедия Е, разделението вече си е налично... Хубав Еон... Яко "рибки"... Направо "агнета"... И един Световен "Пастир". Иде време да се пуща водата, че водолейките требе да мият. Дънов некаде четох, че споменава за 3 начина да живееш Живота си - Драма, Трагедия и Комедия. Независимо, че Комедията е най-трудна, във връзка с темата ще цитирам един виц, който много забавлява съпругата ми, а и съдържа "доказателството", че и ангелите и демоните могат да съжителстват в едно съзнание: Две жени си споделят: - Моят мъж е ангел! - Ооо и моя не е човек!

@royalrife, това къде го пише? В беседа ли?

"Критерият" всъщност е производна на болезнено голямата й амбиция да "се слее с Вселената, Бог", ама не знае как и за това търси модел, ама шорткът! Самооценката й е нереално висока и й се "връща от вътрешното й огледало" като "безкрайно дълбока бездна", в която пропада след всяко агресивно излъчване, и която отразява действителната й нереално ниска себестойност, която усеща и сама си е дала, и която се стреми да повиши, ама с цената на "битки". "Сцепването" й (дисоциацията в съзнанието) е толкова дълбока, че от видимото в цитирания пост - "Осанна", "скача" директно в "Разпни го"! А самопораждащия се, дълбок и съответно широкомащабен, биполярен цикъл от "мисли-чувства" се обуславя от неовладяното чувство за власт. Изразява се като безкрайна склонност за борба и себедоказване. Защитатавне на собствената правота, при положение че борбата е само в нейната глава. А цената е десоциализиране! "Постига" го след всяка "битка", в която всеки положително настроен за комуникация човек се отдръпва след "досега" с неосъзнатата агресия, която тя няма усет, че излъчва. Тази агресия, която в същността си е самоагресия, породена от дълбоката вътрешна малоценност, предизвикана от постоянното "сравняване" с другите (дори и несъзнавана идентификация с Вселената, Бог), а така неусетно не Живее собствения си живот, а изживява чуждите животи и така реализира "бягството си" от собствения. Всъщност дълбокият страх от изоставяне, зад който се е спотаил страхът от смъртта(който се проектира като "съжаление за самоубийците") е причината да проявява подобно поведение.Непрестанните опити да изрази Себе си влизат в саботиращия конфликт с болезнената амбиция да "извоюва" уважавана позиция в контактите си(проекция на "борбата за живот", инстинктът за самосъхранение като компенсиране на страха от смъртта), да се "докаже" пред другите, а така се проектира и "бездната" на собствената й малоценност, която направо може да "всмука" всеки, който си направи труда да споделя. Кофтито при комуникацията е, че не осъзнава, че "фазатата й на съществуване" е аналогична на "черна дупка". Малко като "удавник и сламка". Даже към момента е във "фаза" на "повдигане" не за друго, а защото се "захранва" от насоченото към нея внимание. Неосъзнаването на това, й създава последващите проблеми в психиката. Защото всяко "отдаване" на внимание от други хора е до време. Никой не може да "даде" още, след като е "източен" и съвсем естествено се "отдръпва" от комуникацията с нея. Така "драмата Горкият Аз"( ползвам терминче от "Селестинското пророчество" за некво по-кратко описание) се прехвърля в следваща комуникация (енергиен обмен) с друг човек. Дали ще спори с майка й, дали ще ангажира вниманието на комшии или колеги с "някакво поведение", с цел предизвикване на внимание е все тая. Моделът на "търсене" на живителна доза внимание( насочена енергия) отново и отново се проектира в ежедневието й. А причината е, че все още не може да намери "вътрешния си източник" и "се храни" от присъствието на другите в съзнанието й. Разчита на външното, а то не е достатъчно, защото е на моменти. И така до следващия момент, в който липсата на външно внимание(енергия отвън) я оставя във вакуума на собствената й неспособност да се зарежда от самата нея, от себеприсъствието си, божественото присъствие у всеки човек. От собствената й Любов към нея, под формата на самоуважение. А така за пореден път се "стартира" процесът на "сравняване с и съдене на другите, Светът". "Надига" се силата на "вътрешния мъж"(анимуса, същия този "Него" от цитирания й пост в началото), който е в тотално нестабилна форма и съответно е агресивно налагащ се, готов да спори, знаещ. Малоценното й женско его, под формата на "нежното малко момиче" бива "изтласквано" в периферията, защото "силата" проявена от "вътрешния мъж" е обладаваща, обвземаща, и неустоимо води Аз-ът към пълно идентифициране с този "порив" на духа. А така се "преповтаря" цикъла на "жертва-агресор", който се корени в някаква претърпяна травма в детството, от която несъзнавано бяга. Този цикъл, с фазите му, се проектира и в ежедневните й междучовешки взаимоотношения. Само че, цялото това "въздигане" не стои на "стабилната основа" на реалистичното самосъзнание. Така "въздигането" бива последвано от естественото "пропадане в бездната"(спомената в първия абзац). Това го компенсира с последващо волево "въздигане"(с анимуса) и отново "пропадане". Тази "цикличност" се вижда постоянно в постовете й. "Махалото" така я "люлее", че "транса на несъзнавания й танц" в крайна сметка "приключва" след пълното й изтощение (или прекъсването на контакта, от който се "зарежда с внимание"). Проблемът на "въздигането"(чрез анимуса) е, че е съпътстван от несъзнавана Горделивост, която идва като компенсиращ механизъм да прикрие липсата на самоуважение. Това обуславя липсата на достатъчно търпение за "вслушване" в комуникацията с другите и Светът, и съответната редукция на ползотворни изводи, които би могла да си направи. Това "ограничаване на информ.поток" от външната среда не спомага за "разширяване на кръгозора й" и така фокусът на наблюдение е само в зоната на собственото й страдание. Също така и горделивостта й пречи да приезнае, че има нужда от помощ, а "заявява", че такава й се дължи, "изисква" я. Така се стеснява "от две страни" кръгозора й, още повече се "зацикля", защото не може да види по-далече "от носа си", пред който стои единствено това, което е предизвикало предното й поведение, а така се затваря и самопораждащия се цикъл на собствената й агония. Цялата тази "Буря" е в "чаша вода". Но не и за нея. Вътрешната й психодинамика е "заела" почти цялата й съзнателност, а така "обръща гръб" на Света такъв, какъвто е. Така изпада често в несъзнавана реална десоциализация, тъй като няма "свободно внимание" да прояви уважение към друг човек, освен нея самата и собствените й проекции за другите хора, но не и самите тях. Заражда се несъзнавания егоизъм, поради неразумното отдаване на прекален егоцентризъм. Така Егото се "втвърдява" и всеки "вътрешен изстрел за промяна" прониква с ужасна болка в его-тялото й. За да се "избяга от болката" се влиза в "цикъла на агонията", а веднъж попаднала в него, този цикъл е самопораждащ, тя с цената на тоталното си изтощение "излиза" от него и остава в "самотата на собствента си празнота" (прилича ми на Скорпион, който след като "изяде всички", "изяжда" и себе си и накрая остава сам в Празнотата) Всичко това, цялата тази "Бура в чаша вода" й го описах съвсем кратко ама едва ли би могла да го разбере, към настоящия й етап на самобичуваща агония, независимо, че в момента е в етап на "повдигане". За това и в предната й тема за "Пре-дерминизмът и свободната воля" я посъветвах да прочете темата за "Вечната девойка2", ала едва ли ще прояви внимание, поради горното повествование. А пък в тази в по-преден пост и споменах за травми, защото има кураж да гледа навътре, ама като водно конче - само се пързаля по повърхността( и това и беше вече намеквано в предните й теми, не само от мен), а не стига до корена на страданието си. Уж иска по този метод, ама не, уж по пруг метод, ама не - просто несъзнава, че просто не иска, защото страданието й й осмисля живота, тъй като не може да открие друго Не мисля, че ще разбере поредната доза "споделена опитност" като такава. Просто ще я приеме като още нещо интелектуално, с което да "захрани" мисловните си "цикли", отричайки и критикувайки, без некъв кой знай какъв качествен синтез. Градивната Скептичност често битува повече в деградивната форма на Критикарство. В главата си, както й намекнах има толкова много "ЗНАЕНЕ", че не й "остава място" за "ЗНАНИЕ". Аз споделих доста в темите й, отдадох достатъчно много Внимание, и вече си е нейна грижа какво да прави. Същото гледах и гледам, че са направили и доста други хора в темите й. Плутарх много ме кефи: "Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре." "Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече." "Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания."

А по тази линия, за да изградиш "стабилна" интелектуална основа, ще ти трябват доста години на четене. Това, което споделям във форума ми е отнело 20 години четене. Аз съм си прежалил това Време, но съзнавам, че можех да го прекарам в по-приятни социални занимания. Ако не си решила да ставаш богослов, теолог, социален антрополог или нещо подобно, или пък сестра в някой манастир, където се изисква и широко теологическо познание, то не виждам причина да "насочваш" действията си в търсене на подобна "добра основа". Д-р Първанов имаше това(времето) предвид, когато ти написа, че "ще ти отнеме 2-3 или 10 години рехабилитацията"! А иначе "добра емоционална основа" се постига доста по-бързо, ама си им методи, за които са ти нужни напътствия, иначе ако ги знаеше и прилагаше, сега нямаше да пишеш тук в теми, чиято форма обусловено от това задаваш.

Това, че коментарите ти за чуждите животи са проекция на вътрешните ти усещания всеки го разбра! И това е супер, защото имаш куража да се поглеждаш навътре, макар и да го описваш като външен поглед върху ситуации! Страхът! Той е преди всичко в Ума ти! А после си "намираш" потвърждения в Света, ама само в тази част, която "наблюдаваш потвърдително". "Каквото търсиш, това намираш" п.п. това се опитваха да ти намекнат и в психотерапевтичния форум, и то "по-вещи в тази материя" хора, а именно как да опознаваме, преодоляваме страховете си, трансформирайки ги. А и друго! Според мен си била свидетел или си била обект на насилие още преди "сектата", иначе нямаше да се стигне до там, а и така ми се "навръзват" споделените ти мисли и преживявания в света. Ако е така и до сега не си го съзнавала, тогава е хубаво да го отработиш с някой вещ в подобна вътрешна работа по преработване! и според мен е добре да е мъж, за да може да отпадне силата на този, според мен "мъжки образ" в подсъзнанието ти, изразен като "безформен източник на подкрепа", който все не "откриваш", и който те "източва" и обуславя липсата на "стабилна основа" и последващата хаотичност в мислите.

Подкрепям и бих допълнил Станимир! Карма, по-наизток е другото име на Причиннно-следствения закон. Но невежите тълкуватели по-назапад така са "заредили" понятието, че са "вкарали вътре" и манипулиращата концепция за "Страшния съд", поради неправилно съчетаване на доктрините, изхождайки от предубеждения. Преживявания близки до смъртта(Near death experience), това го комбинираме със Закона за запазване на енергията на Ломоносов - "Енергията не се губи, а преминава в различна форма". Добавяме съответно и екстрасензорно наблюдение, Remote viewing-а и подобни техники, удостоверяващи пренос на обективна информация за ситуации в различни локации като време и пространство, което изисква наличието и на "друг свят", от който да се пренася тази информация. Така се получава изискуема форма на съществуване, до която се "достига" явно след смъртта. Или "преди" раждането ни. Но след като е установен Причинно-следствения закон (Кармата), то резултатите, довели до дадени действия - съответно моделът в съзнанието, би следвало да се повтори, при ново проявление на Съзнанието в някакъв момент от времето в пространството (и тук не е задължително да е бъдещ, нито на Земята, освен ако не се вярва, че живот има само на Земята и че сегашната ни престава за времето важи за цялата Вселена)

Контролът! Преди месец или два, по Евроком излъчиха и повториха няколко пъти интервю с една мацка от БАН, от която останах приятно изненадан. Не помня обаче към кой институт беше и как се казваше. Проверих по снимките на сайтовете към БАН, ама не я разпознах. Хубави разработки представяше жената, за които преди 10 и повече години като ги шляфотех на другарчета, ме гледаха като пумпали и ми разправяха, че си фантазирам. Ставаше въпрос за предварителните нагласи в обществото и как "посявката на определени модели" води и до манифестирането им в реалността. Съответно, с използването на алгоритми по дадено задание за въвеждането на нов производствен продукт, правят точна прогноза за бъдещото развитие на ситуацията и как в тези условия би трябвало да се оформи продуктът на компаниите. Имаха и съвместни проекти и вече такива, приложени в практиката. Всъщност това "посяване" на мисловни модели и съврзани с това образи си има и съвременен термин -"predictive programming", което на български, буквално е "предварително програмиране". На индивидуално ниво, на тази основа стъпват психотерапевтични похвати като НЛП. На обществено ниво, обаче, тази "окултна тайна" е използвана в масов мащаб отдавна (чрез религиозни доктрини). Но традиционно е била "пазена"("окултирана") поради условието за неовладяното его. Примерно, за да изучаваш Кабаллата, особено "Зохар"(сборника от трактати по Торите) си бил допускан чак след многогодишно изучаване и практикуване на Талмудата с едничката цел възпитание в норми, овладяване и заздравяване на психиката, за да не се допуска злоупотреба. Обаче вече и там всичко се "популяризира" от Лайтман, за сметка на "ужаса" на ортодоксалните. Само дето вече има официални научни разработки, които са стигнали до подобни резултати за "манифестирането" и има изказвани официално научни твърдения и последващи прогнози. За това бях линкнал изследването на Станфордския университет за "образните представи", което "набарах" в сайта на университета, но ето и директен линк. В изследването са описани доста неща и е доста обективно. Но са има и цяла глава за "CHARACTERISTICS OF AN ADEQUATE IMAGE OF HUMANKIND", което си е напрво за копи-пейст при изработване на външнополитически стратегии и "образи", който да се налагат, за манифестиране на резултати. Също така и квантовата механика и "колапса на вълновата функция"(манифестирането, проявлението), който се реализира при съзнателно наблюдение(измерване осъществено от съзнателен Наблюдател). Доста се "споделя"(подхвърлят се меми) в обществото. Явно вече се разчита, че затъпяването е стигнало предел, в който може да се "съобщава" каквото и да е, без да има осъзнаване за какво иде реч. То при тази глобална "проба" за установяване дали гражданското общество вече се е сринало до "тълпа", наречена "Пандемия" от КОРОНА вирус( "корона" щото директно се внушава подсъзнателно за атака на "короната", "властта", смяна на управлението, Папата за това беше на "празен площад" - Държавата вече е по-силна и нейния закон да не се ходи там е по-силен от вярата към папската институция , а и в годишника за 2020 вече е отпаднала "титлата" - "Наместник на Исус Христос"), няма как и да не се стигне до обективни резултати, показващи реалното състояние. За това и се радвам на последните новини, за гражданските протести в Европа. Особено на "лозунга" ние не сме "безгласни живоотни", за да носим "маски", на една интервюирана на протеста в Цюрих, и подобни в Берлин и Лондон. Отнесох се малко! Въпросът е, че при положение, че в обществото ни вече на по-широк мащаб е достигнало познанието за манифестирането, то би следвало това да определя и посланията. Да се "посочват" маските, зад които се крият посланията, тяхната форма. Не за друго, а защото когато познаеш нещо, то вече е "осветено" и можеш да го "пуснеш", избирайки да "действаш" в другата полярност. А това, за да бъде разбрано е нужно да е на разбираем Език. Така лесно може да се опише, че "съзидателния поток" в обществото е в две "полярни състояния" - на Страх и на Любов. Дънов поне споменаваше некаде за стария метод - на Силата, и съответно "новото време" на "новия метод" - на Любовта. Методът на Силата се базира на Страха. Страхът от наказание, от грешка(грешникът), от непослушание, от изоставяне(ако си с различно мнение). За да се поддържа този метод е нужно да битува голяма степен на Невежество в обществото, на "скриване", на Мракобесие - синоними - затъпяване, назадничавост, реакционност, обскурантизъм, невежество). Съответно ниско ниво на обща култура(образование) и ограничени възможности за комуникация между хората в обществото. Е, Властта в държавите вече е повече ориентирана към ограничаване, а не към създаване на възможности. Самата Държава се е превърнала от инструмент създаден от обществото за да се самоорганизира, в самоподдържаща се Същност, наметнала хомота на самото общество. И това е, защото вече се губи "гражданското общество", което е необходимия коректив на Държавата. Ама, според мен, скоро ще се обърнат нещата, а пък ние пак със закъснение ще "отразим" световните процеси. Отдавна сме последна "дупка на кавала", ама това е за добро - нашата свободата в нетя я няма ни в САЩ, ни в Русия, ни в Китай. Ама и това може да не е за добро, ако родителите си нямат понятие как да възпитават децата си. Общо взето отидох на мащаб - "Божа работа" и не е добре да се произнасям по този въпрос вече. Но така или иначе в този "Колективен Избор", за който всеки един човек допринася, е добре да се покаже, че "избирането" на Любовта пред Страха, е важна предпоставка за развитието на съвременната ситуация на Земята. Ама, ако може да е "изказано" на разбираем за повече хора Език, а не с некви "отнесени понятия" от риториката преди 1 век и повече, то предполагам, че ефектът ще е доста по-висок. За това критикувам във форума! А и защото от моя гледна точка, понякога се подхожда от неосъззната "раздута" его-позиция, което говори, че и моето Его е "раздуто", ама мен от това не ме е срам и не го отричам. Ала посланията, отправени от тази позиция, "изказани" с изразни средства от остаряла риторика, "вкарват" по-скоро в недоумение и "отдръпване", околкото към "замисляне". И този "страх" на коментиращите дето се усеща като - "ако не правиш така и така ще пострадаш", "ще те удари мълния небесна" или "ще гориш в ада"...Е кой нормален, средно интелигентен човек ще продължи да чете?!?!, освен ако не е некъв "пореден кандидат" за "окултен ученик". А пък в тази тема толкова добре съм описал начина на функциониране на Ума ни, защото не може да се опитваме да създаваме нещо "мислещо"(ИИ) и това да не "отразява" собствените ни алгоритми на мислене!!!

Елееееее, съгласен съм с Роялрайфа!?!? Само ще си позволя писмено да си "преведа" мнението му, надявам се да не се обиди! Всеки носи "товар" според способността му да "се справи". Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието. Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко. Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове. Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света. А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи. Съответно, "преведено на разбираем за мен език", синтезирано и обобщено мнението му би било: Всеки носи "товар" според способността му да "се справи". Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието. Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко. Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове. Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света. А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи. Напълно подкрепям в подобна форма мнението на royalrife! и се Извинявам, за модификацията!

"Вдъхновени от тематичния парк в сериала "Западен свят", Нийл ДеГрас Тайсън и актьорът Джеймс Мардсън обсъждат очакванията и страховете на хората от изкуствения интелект, свободната воля и бъдещето." National Gefgraphic, "Да поговорим за звездите", еп.16, снощи 17.05. Темата беше доста представителна за тенденциите в умовете на Трансхуманистите, особено русата експертка по AI (ИИ, artificial intelligence), която говореше с некъм особен плам в очите. Както и мнението на този човек - Петър Клисаров е представител за България на канадска държавна ядрена компания AECL до 2005; генерален директор за България на АЕСОМ (най-голямата международна инженерингова консултантска компания в света) до 2011. Да, ама контрата е тази статия - Трансхуманизмът и милитаризацията и значението им за Новия Световен Ред (да не се чете от хора със слаба психика!)

Аз лично, в това отношение "предопределеността"(Съдбата) я "виждам" като Кръг, в чийто Център е събитието на моето раждане( с цялото му там местоположение на планети, комети, галактики и т.н). От тоя Център до "края на окръжността" може да се стигине по много много пътища. В тоя свят се "движим" с определена крайна скорост. Да ма посоката е Въпрос на Избор. "Чакането" също е Избор! Да не избираш също е Избор, макар и в повечето случаи да е от незнание. Даже готина представа е, че ние сме "корабчета, платноходи" в "кръгло море". Едно е "да те повее, да ти изпълни платната" Източния Вятър, друго е Западния, трето е Северния, а четвърто е Южния Вятър. П.П Мисъл на деня : Ако искаш да се огледаш в морето, то трябва да е не само тихо, но и прозрачно. Същото нещо е и с човека. Когато той иска да разбира какво е неговото състояние, сърцето му непременно трябва да бъде тихо, а не развълнувано. Развълнуваното сърце препятства на своя човешкия дух да види своя образ. Щом не можем да се огледаме, ние губим посоката на своето движение. Когато човек се оглежда аз не разбирам само външния му образ, но и вътрешния, разумния образ. (Беинса Дуно)

В живота ни в зависимост от възможността ни за въздействие има най-общо две сфери. Сферата, в която с личните ни действия можем да променяма средата. И сферата, в която нямаме подобна възможност! Един "вътрешен" и един "външен кръг". Когато даваме оценки на света е добре да имаме предвид тези две сфери. Защото, за да направим глобална оценка на света, би следвало първо да можем да го познаем в целостта му. Също така да се има предвид и че дори и адекватна, тази оценка се отнася към "външния кръг", а там "Една птичка пролет не прави!". Т.е. при положение, че не можем да променяме светът, то за кво правим подобна оценка в подобен мащаб?!? За да може да имаме "по-голямо Огледало", в което да "видим" "още по-голямо отражение" на вътрешните ни страхове??!?? Това би било самопораждащо се "зацикляне" в чувство, което не можем "да преработим"("пуснем да си отиде", "приемем", осъзнаем, трансформираме). А мислите "отразени" от вече доста по-голямото "огледало" ще се връщат обратно като изводи и така ще "затвърждават" чувството, поради което самите мисли са излъчени към "огледалото". Това е механиката за възникване на обсесивно-компулсивните цикли от първо несъзнавани чувства, последвани от мисли, които поддържат предното чувство! Обаче по същата механика, ако съумеем да "излъчваме" друго чувство, а не Страх, биха се "отразявали" други мисли! А и друго! Светът е Свят! Всеки живее собствен живот в този свят. Извървява индивидуален Път. И не е добре да съдим за това как живее друг човек, без да го познаваме. Не е представителна извадката, за да провим генерална оценка. Така въпросът "Справедлив ли е Животът" докато се цитират чужди тегоби всъщност е "НеСправедливо е това което хората изживяват?", а това е прикрито Самосъжаление, което често, за да не видим го "проектираме" като съжаление и прекалено вчустване към чуждия живот.

И спред мен нещо се пропуска! Че разгледани през призмата на взаимодействието на инивидуалнто ни същество със средата, то събитията и чувствата и мислите, които възникват синхронично от това, отговарят и на други модели. Не само на религиозно тълкуване, минато през определена религиозна догма. Даже точно поради убежденията, чиято конструкция често е определена от религиозните такива в семейната и обществената среда, за всеки индивид се формя индивидуален модел на взаимодействие със средата. Всичко в крайна сметка е въпрос на гледна точка, както "казва" Стйчо Керев

Но, Валантайнке, прегледай все пак темата за "Вечната девойка2"! Заради теб я отворих отново! Щото и аз съм(а и не съм излизал) бил под влиянието на този архетип - Puer aeternus! Описал съм го в темата! Надявам се да ти е в помощ!

Ето две истории, които съм си съчинил докато циклех по въпроса: Застанал един човек на терасата на една малка виличка насред планината. Бил напълнил малко канче с вода до си свари кафе. Запалил газовия котлон, стоящ на малката масичка и докато стоял си спомнил за един свой приятел. Припомнил си една ситуация, в която като малки деца се организирали и отишли до изоставената сграда на някогашен завод, за да съберат ако намерят ,,цветни'' метали. Докато се ,,изнасяли'' с ,,плячката'' от обекта пазачите ги подгонили. Тъи като приятелят бил по-дребен успял да се промуши изпод оградата, а на него се наложило да бяга през единствения свободен маршрут - през нахвърляните тухли и бетонени отломки. В момента, в който побягнал имал чувството, че е лек като перце и все пак успял да избяга стъпвайки по върховете на отломките и дори успял да се прехвърли през металната ограда. В този момент от спомена ситуацията се променила. Сякаш пространството се огънало и се затворило в един мехур, който бавно започнал да се отдалечава. След като отвърнал взор от мехура видял друг подобен, но ситуацията в него била вече различна. Стоял в клуба за електронни игри с приятеля си и със спечелените пари от пункта за изкупуване на цветни метали ''черпели'' с жетони всичките си приятели от квартала. Спомена за удоволствието от това да доставиш радостта от получаването на безплатен жетон на приятелите го караше да се чувства щаслив. Странното било, че всичко било сякаш замръзнало, а той все още можел да ,,стои'' на повърхността на мехура. Приплъзнал се и се озовал в позицията на приятеля си. Изпитал съвсем друго усещане. Вече удоволствието се дължало на усещането за специалност от породената възможност да има повече от другите деца. ''Новото'' усещане било странно и го накарало пак да се отдръпне на ,,повърхността'' на мехура. В този момент усетил друг мехур да ,,влиза'' в този и изведнъж всичко се раздвижило. Мехурите започнали да се замъгляват и да покафеняват. Отдалечавайки се от тях започнал да вижда все повече от тях и как се преплитат един в друг. Виждал как нови ,,извират'' и избутват вече оформилите се. Продължавал да се отдалечава, а мехурите ставали по-малки. Появил се метален пръстен, който ограничавал мехурите, но те ставали все повече и в един момент ,,излезнали'' извън пръстена и човекът видял как кафето изкипява и се разлива върху малката масичка на терасата на малката виличка насред планината. Колко странно може да изкипи едно кафе?! - запитал се той. В този момент чул ромола на близкото поточе. Ето и другата: Седял под едно дърво един човек в средата на един малък, оживен, градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора. Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното. Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица. Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица. Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата. Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче. Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък, оживен, градски парк. Приятно циклене Ви пожелавам!

Когато "видите" тези мехури, ще разберете, че "преминаването през тях "създава" усещането ни за Време. Е нали требе да има и нещо от БОГ и "отвън", иначе от де ще дойдат условията на средата? Как да има "връзка", ако има само 1. За връзка(линия, двумерно) са нужни 2 точки. И то не тези на края на изречението. ПП извинявам се, че изпреварих роялрайф!