kipenzov

Отваряне за Новото. Ново раждане. И така..... до следващия скок към Вечността.....

Това "допълнителното", е Горделивостта! Това е "отишлата" в нереалистична проявеност Гордост, което се получава, когато няма Или по-краткото - когато проверката ни в реалността "се диктува" повече от това, което ни се иска да виждаме, а не от това, което СМЕ. Така се "раждат илюзиите" за собствената ни значимост. "Добавената стойност" за компенсиране! В Живота НЯМА отрови, има ДОЗИ!

П.П. А иначе ако има желание за "ОТКРИВАНЕ" на още "Врагове", ето в тази статия - "Основните ми врагове са вътре в мен. Горделивост и самоунижение", с психоаналитичен подход е описано доста добре причината за възникването на Горделивостта, но през "лакмуса", че това е "ВРАГ", което не споделям. Поне аз! Според мен е "Предизвикателство" за преминаване!

Донка, гордостта е производна на самоуважението. А реалистично изграденото самоуважение се дължи на адекватни действия и постигнати положителни реални резултати от тях в Света. Дали това бива постигано от следване на определени съвети само в един два текста или като цяло от изучаването на целокупниия Живот е въпрос на индивидуален път. Не знам за какви "разновидности" на гордостта говориш, но предполагам, че щом ги описваш като "преодолени", то става въпрос за полярно проявени в характера крайности. Негативната Гордост е Горделивост. То и в езика ни това си е показано като "звучене".

Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива. Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели. "Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас. Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това. Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата. Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта. А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове.... .... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията.

Тука не разбрах "връзката"! Гордостта в некъв негативен аспект ли я "споменаваш"?!?! Нима ти не си Горда пред Себе си, че живееш, практикуваш, както си посъветвана в Беседите?!?!? Че живееш Живот на "хрисима християнка"?!?! Аре да не оБъркваме "Гордостта" с "Горделивостта"!!! Както и Егоцентризмът да се оказва лошо проявен Егоизъм, а не обратното, и така и двете понятия да са в негативна конотация, а не само егоизмът.

Вече казах, че не ми са повтаря циклажа от темата за "Нещото, което може да обедини българите"! Просто най-трудното нещо е да Простим и на Себе си, ама за това се иска да сме се "погледнали" реалистично какво сме! Каква е "реалната ни стойност", а не "добавената"! Какво реално можем и правим, а не единствено това, което мислим, че ще направим. Както са казали старите хора - "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!"

Не е въпросът "правилно ли е", "точно ли е" или не, както "изгаря от желание и го прави - "посочва", "педагожката в Теб". Просто е вариант на избор за подход за позитивно самопрограмиране (НЛП)! А "изборът" е оставен на четящия редовете, без "уклон" в неква насока. Когато използваш думата "Липса", това определено фокусира съзнанието върху представата за "нямане"... и "блокажите" не закъсняват...... Както става и с "плодовете" .......за "ядене"....

Всяка Идея може да се прояви в множество форми. Както и в една Форма можем да "открием" доста Идеи. Дори и Идеята за "Дух"! Ако "задълбаеш" малко ще видиш, че има Една Основна Идея ("Живот") и множеството на Производните Идеи. Основната Идея е основа на Производните Идеи, а те са проявени чрез един билюк проявени Форми. Включително и формата на "осъзнаване", "наблюдаване", отразяващи Идеята - "Взаимодействие със Цялото" и т.н. като част от Целокупното. Просто Идеите са на "по-високо ниво" в "йерархията на Проявата", такава каквато хората можем да осъзнаем. До тук съм стигнал поне аз, докато съм си изследвал съзнанието си. Това не значи, че няма и Нещо повече от Идея, "нагоре". А пък за Чувството не коментирам - там е Сакрална зона, дето не се споделя говорейки, а действайки.

Напълно съм съгласен! Както е описван ефектът "Дънинг-Крюгер"(когнитивната склонност https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Дънинг-Крюгер) в тази статия https://www.edna.bg/svobodno-vreme/efektyt-dyning-kriuger-ili-zashto-glupacite-se-misliat-za-umni-i-strahotni-4653704 може всеки да се запознае за причините за нереалистичната ни себепредстава. Съответно самочувствието на напълно невежия в дадена област, винаги е по-голямо от нивото на самоуважение и на най-добрия експерт в тази област. Просто щото няма представа колко малко знае. Често се срещат изрази от рода - "Да, бе, тва па е толко просто, че чак няма нужда да го разбирам", докато на изказващия не му се наложи да "реши дадена задачка", изискваща притежаване на отричаната като "стойностна" компетентност. И последващото - "Де, бре, кой знай кво е направил, това секи го знае/може", ама не и същият говорещ, преди това. А така се "ражда подценяването" и съответната последваща кофти опитност. Станимире, това : отразява същата механика като "демоните" и "ангелите" и общата им същност на "божествени сили". А практически ценният ти съвет е напълно адекватен, особено при тревожни състояния - И всичко предноспоменато касае ниво ИНДИВИДУАЛНО развитие. Но все пак освен на индивидуално ниво, Животът го преживяваме и в колективният (общественото) му аспект. В това отношение вече си изгубих доста време да намеквам в теми, че често се "бъркат мащабите". Говори се за индивидуално, а се скача на ниво "колективно". И става "манджа с горзде", както е при по-предния пост: Не Страхът е "демон", а просто Страхът е вътрешната ни реакция от взаимодействието със средата, както и Любовта! Ама "дълбоките", а не това, което повечето си мислим. Резултатът като реакции от живота ни в Света. Демон/Ангел е трансцедентална същност и ние (всички живи същества) ги захранваме. Някои даже и "си ги вкарват" в човешка форма(антропоморфизират) и така "тръгват" суеверията чрез "разпространяване на образи", които не са лично преживени, а преразказ по чужди думи - разказана чужда "съдба". За това се говори вече за "Колективно несъзнаван психически слой" в психиката. Това е обектът на изследване в Социологията, Политологията и Социалната антропология, както и Дълбинната и Трансперсоналната псхология.

Живота се учи докато живееш, а не в книгите. Страхът да сбъркаме, да загубим, да ни боли, е храната за собствените ни "демони", също и за "ангелите" ни.

Когато много те е страх от "демони" целият ти живот ще е нон стоп "изкушения" и ще си заобиколен от "грешници". Който го е страх от мечки не ходи в гората. Който го е страх от демони, го е страх да погледне дълбоко в душата си.

Една идея може да се прояви в различни форми. Значението на всяка Форма се придава от ума, дето го отричаш. За тва и не можеш да го ползваш... Гледаш дърветата, не виждаш гората!

Е явно някои неща независимо от мястото и времето, а и човека, са си казани. Дънов като гледам ги е намекнал също. Наш си е изборът какви концепции оставяме да битуват в съзнанаето ни! На разделение или на обединение.

Една такава мисловна концепция е за Липсата! Ама много трудно се учим да се учим. Това е да се учим да скачаме, а не да пълзим. Децата го правят с лекота, защото не чувстват привързаност към някакъв стар модел, който не могат да пуснат. Когато човек казва "не мога", или не иска или не знае!

Тогава чуваме вътрешния ни глас, заглушаван от тонове догма. Дефинирането му като "глас на ангел" е също продукт на догма, но всеки си живее според представите му, които са го определили, и които фанатично е склонен да защитава, защото отразяват усещането му за Аз. Собствената му Религия. А човешкото уважение е отвъд Религията.

Донче, използвах абсурдизма, за да се дефокусирам от трудното ми приемане на факта, че не можеш да разбереш каква ми е тезата. Пък и ако имах "нужда" от такава учителка, щях да се радвам на поведението ти, което се припокрива с подобен модел. Това, че не можеш да се видиш в подобна светлина, не означава, че аз имам неква нужда. А самият факт, че смяташ, че аз имам такава нужда е достатъчно показателен за любовта ти Съответно отново си повтаряш това, което си е твоята теза, без да се взима предвид, фокусирането на Липсата. Моята теза беше, че не е въпрос на Липса, а на различна Форма. Тука ти се губи и причинно-следствената връзка на температурата като причина за промяната на формата на полярността "човешка любов- омраза". Няма Липса на любов - има друга полярно проявена форма - омраза. А температурата е Форма на количество, защото е свързано с топлинна енергия. А въпросът "От къде се взима топлина?", би го задала "госпожа" на "ученици" в 7,8,9 клас или загрижена "наставница" на "окултни ученици". Тъй, че хем те харесвам, хем не, различни ефекти от полярната Форма на "комуникираме си" П.п. вече споменах в първия ми пост, че трудно се защитава теза, че няма липси, а различни форми. За това спирам, щото не ми се повтаря цикъла да обяснявам какво е "манталитет на жертва". Само глупаците повтарят грешките си, иначе всеки греши!

http://zahariada.blog.bg/politika/2019/11/19/prozorecyt-na-overton.1683313 Още повече, че един учен е разработил и описание на "технология за промяна на общ.съзнание". Името му е Овертон. В линка има хубаво описание. Както и как да се справяме с подобни приложени техники в обществото. Със сигурност не е чрез отричане и "заглушаване" и евфемизиране...

Така или иначе предизвикателството да "минеш теста с Властта" са го казали и старите хора - "Дай му власт да го видиш що за човек е". Има и една аксиома в западното общество, че "Когато имаш пари, се бориш за повече пари. Когато имаш повече пари се бориш за власт. Когато имаш власт единственото, което мотивира е още повече власт". Тъй че, когато осъзнаем собствената ни нищожност пред цивилизационните процеси и "силите", които ги движат, ни остава разумната мотивация. А тя не е какво Трябва да прави човечеството, щото това би било инфантилно избиване на комплекса на собствената ни малоценност. По-скоро разумната мотивация, според мен, би била да разберем същността на инструментите, които се опитва или се прилагат за управляване на тези процеси. А иначе при липса на капацитет за подобно действие, то адекватното, пак според мен, би било да фокусираме върху собственото ни излъчване, да оттренираме да е в полярността на Любовта. Аз поне това правя. "Това не е добре ", "Това не трябва..", са проекции на страха нещо да се случи! А не на Любовта!

"Липсата на правилност" е "погрешност". Аре иди си научи езика, на който пишеш! Особено внимание обърни на "Евфемизъм"! А когато си проводник на манипулативното затвърждаване на Липсата, то си е за твоя сметка.

Ейй, браво! Все пак и едно разумно мнение, отвъд Егото! Че всичките други мнения, базирани на умствени концепции(изкл.това на Слънчева), са изказани от несъзнаваната позиция на "раздутото Его", което не може да види собствените си ограничения. Щото прекалено много са си повярвали, че знаят!

А иначе, когато демоните си отидат, си отиват и ангелите. Това може да го потвърди всеки артист! Казва му се "да те изостави Музата". И тогава ежедневието става "сиво". Докато не откриеш Вдъхновението в Обикновеното! Красотата в преходното, закътана в неповторимостта на момента!

Според мен, не само, че може, ами той е. А разликата между двете едновременни състояния е границата на личното съзнавано(Азът и на повърхността - Егото). А от обмена между неразумното - в лицето на несъзнаваното, и разумното - в лицето на съзнаваното, се "раждат" чувствата и мислите ни. Но това е добре да се интерпретира лежерно единствено до индивидуалния път. Щото на обществено ниво е добре да се придържа към разионалното, щото границата много лесно се "прекрачва", а често и неусетно... Ами добре е, според мен! Щото при това ниво на съзнателност в обществото е добре да има Страх от нещо, педагогическа "граница", в която да се вмества "допустимото поведение". Да не се "бърка" Свободата със Свободията.

Аз съм по склонен да се съглася с тезата на Станимир, че грешник е човек, който допуска грешки, а не греховник....

Липсата означава нещо да не е налично. Температурата винаги е налична, но е в различно количество. Количеството е също Форма. Форма на присъствие. В този контекст вече сама си се опроверга.... Омразата е полярната форма на човешката любов. Тъй че предното ти изказване е тавтология, щото омразата и отрицателните "форми" на любовта е едно и също. А пък, когато изказваш несъгласие с моята теза Не би следвало да повтаряш отречената теза, че "няма липси, а само различни форми"..... Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ........ или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета....