kipenzov

Необходимо условие за обективното изследване е! А иначе "крайност" е от гледна точка на "общественото нормално", което е функция на времето и развитието, демек е преходно. Хубаво е в обществото хората да се съобразяват с границите, които са проекция на контрола, а той на реда. Но отговорите на екзистенциалните въпроси не се дават "директно", още по-малко пък в обществения живот. И е въпрос на личен път, а не на колективен. Ако има "Първопричина", то каква е според теб, Станимире! Редът и "йерархиите"?!? Творецът защо е творец?! (иначе съвременната наука вече е стигнала до идеята за "твореца" в лицето на Теорията за интелигентния дизайн, а това пък е основата за съвременните философски спорове между Еволюционизма и Креационизма, ето и интересна статия по въпроса )

Щях да забравя да уважа и Кристофър Нолън като режисьор, а не актьор, както и Леонардо Ди Каприо: "Генезис" https://www.warnerbros.com/movies/inception . Не съм гледал по-добър подход за описание на различните "слоеве" на съня, както и алегорията с дълбочинната структура на подсъзнателната ни същност.

Три филма са ме впечатлявали с тоталната си абстрактна, но що-годе научна фантастика (изключвам Матрицата и Еквилибриум). И в трите основата на завръзката в сюжета е свързана с "времевите пътувания" или "пределите на времето". 1."Пренасочване"/Predestination, https://www.cinefish.bg/Predestination-id34736.html . С Итън Хоук, австралийски. Страхотно "потапяне" в идеята за Самопораждането. Дори Итън Хоук като му дали сценария попитал - "Е, добре де, аз кой персонаж играя?!" , хихи. 2."Разполовен"/MAN DIVIDED (AKA. QEDA), http://m.cinemax.bg/movie/Разполовен_-95508- датски. Интересен филм, в който по доста метафоричен начин е "илюстрирана" Сянката ни и това, което различава мисленето, задачите, заповедите и т.н от чувстването и усещанията, които ни вдъхновяват. В доста абстрактна форма е представено предноописаното, но смятам, че "филтъра" на атмосферата на "черно-червеното бъдеще" не би попречило достигането до идеята за дуалността и оригиналното и артистично представяне от режисьора и оператора. 3. "Господин Никой"/ Mr Nobody - https://bnt.bg/bg/a/gospodin-nikoy или https://www.imdb.com/title/tt0485947/. Този филм, който и да го е гледал, го интерпретира индивидуално. За това и аз ще се въздържа да го коментирам, щото е доста "многопластов" като идеи.

В темата се споменава доста филмът "Духът на времето", но в този филм не фигурира гледната точка на една жена учен и нейните разследвания покрай атентатите от 11 септември (нарочно не го изписвам по американския стил - щото 9-11 е тяхната версия за "112", което има дълбоко подсъзнателно въздействие в американското колективно) ето видеа от презентацията на д-р Джуди Ууд със субтитри на български (част 1 и 2 ) В крайна сметка каквито и религиозни убеждения да има човек, въпросите които повдига жената са интересни. Защото показват използване на технология за разрушение, която не е официално известна. Технология, която позволява да се измени структурата на материята, от която са изградени сгради и да се превърне в прах, което е видно от липсата на регистриран "трус", какъвто би следвало да има, когато 100 тона материали "паднат на терена" при "срутването" на кулите на СТЦ.

Аз клоня повече към идеализма и материалистическия подход, описващ емоциите и чувствата в линковете ми е малко еднопосочен. Според мен емоциите са чувствените ни реакции при взаимодействието ни със средата, а чувствата като същностна основа са проекция на същността ни. Както и Умът ни е проекция. А Разумът е начинът, по който боравим с ума ни. Както Мъдростта не е качество, а е състояние. При това състояние, при което емоциите са храна за разума, а не "блокиращ воал". Пожелавам на всеки достигане до пределната му мъдрост!

Друг е въпросът реално възможен ли е този избор в пълнотата му, или е пореден "морков", прикриващ мракобесието и поддържането на невежеството. Макар, че го има и момента на народната мъдрост "Пази Боже сляпо да прогледа"

Валантайнке, Благодаря за оценката, свързана с Харвард, но е просто ласкателство или пък опит за ирония, или нещо друго което слабо ме касае, щото нивото ми на изрязяване е далеч от академичното, еле па Харвардския или Оксфордския стил, па дори и Станфордския. Изказът ми е малко по-сложен, но по същия начин и мисля, а пък последното ми желание е да ме разберат всички, щото от практиката си знам, че това е невъзможно. Просто хората сме доста различни. Това ти си го решаваш! А резултатите ти от взаимодействието ти със света или ще подкрепят мнението ти или ще го оборят. И двете! А иначе "Съдба" и "личен избор" в всички останали случаи са взаимноизключващи се. Не! Или има съдба или няма. Принципите не се влияят от нашите желания - иначе нямаше да са принципи, а случайности. Можеш да контролираш "пътя си" през "полетата на Съдбата"! Задължително трабва да се добави обаче "чрез собствените си мисли," + собствените ни действия + емоции Въпрос на убеждения! Разликата между двете концепции се дължи на убедеността, че малкото ни сегашно аз е същото, което е живяло и "в минал живот". Докато на втората концепция, с "грешните мисловни програми", й е достатъччен и един човешки живот - няма изисквания за повече - за това е по-проста, но научно потвърдена. В последния ти въпос, аз поне не можах да проследя, по коя логическа схема стигна до него и допусканията(гадаенето) в него. Повече ми прилича на самообуславяне и собственоръчно изработване на предразсъдъци.

Според мен, основното противоречие между пробладаващия форумен мироглед и този на цитирания от Валантайнката автор, произтича от конструкцията им. Това се дължи на уклона на самия мироглед, а основите са две - Индивидуалното и Колективното(социалното). Повечето тук клоните към Колективното(да не кажа, че сте изцяло в този подход), а мирогледа на цитирания автор е проекция на що-годе зрял Индивидуализъм. На практиката, производна от втория мироглед, съм срещал и определение - синхромистицизъм. "Сблъсквал" съм се с идеята за синхромистицизма( която е основна за формирането на концепцията на цитирания автор) преди 3-4 г. На мен лично не ми стиска "да пусна" до такава степен юздите, поради силната ми зависимост от социалния аспект(персоната) на живота ми - семейство, деца, обществена роля, които Трябва да "се пуснат" и да се "оставиш" да бъдеш воден от Духа ти, ако избереш "този Път". Като "практика" подобна може да се срещне при дервишите (като пример: "немощния старец се изправи, залюля се, завъртя се, вдигна ръката и каза : мен ме няма - остана само Аллах в танца си"). Верно, че вероятно ще се открият доста аналогии с Беседите и препоръчваната практика, но в случая на синхромистицизма става въпрос за чиста мъжка енергия в потенция, която пускаш да води и да определя във всеки момент къде ще отидеш и какво ще направиш. Става въпрос и за никакви въпроси и двоумене, тръгваш сам и си само с БОГ в теб, без никакви самопредстави. Е те този направо ме стъписа с автобиогрофията му, но е пример за последовател на синхроистицизма - Олег Черне, а пък и ме изкефи някак си. Това, което от много дълбока перспектива предизвиква изникването("виждането") на "противоречия" и в съзнанието на Донка, и на Станимир, както и отчасти на Валантайнката(щото в момента е в неопределена "позиция", "търси избор"), както и отчасти в моето, се дължи на ръководното начало, което стои в основата на мирогледите. Мирогледът на цитирания автор е базиран на Мъжкото ръководно начало ("Мъдрия старец", "Великия Баща", БОГ-мъж), а другото е Женското ръководно начало ("Справедливата старица", "Великата Майка", БОГ-жена). Така на база различната основа на мирогледите се формират противоречивите оценки. А то, безпристрастната оценка е, че това е просто друг Път, който е "разположен" доста "далеч" и е труден за "познаване", съответно като "непознат" естествената оценка спрямо относителната позиция е, че е противоречив. Но, не и от перспектива самия мироглед( "и неговата Свята Истина"). Там ситуацията е както си я описва цитирания автор. На мен лично, колкото и да ми се искаше да "поема по този Път", женското начало явно ми взе превес в мирогледа, и се отказах, поради производна точно на женското(Колективното) начало. Това, което ме отказа, са няколко въпроса. Всичко е ОК. "Пронизваш с Волята си" пространството и "сам си определяш какво да се случва". Да, но моделите на случване, структурата на историите?! Едва ли аз ги творя - по-скоро възпроизвеждам нещо вече конструирано, което ми е като унаследено в съзнанието. Друг по-практичен въпрос. Когато "цепя пространството" и "създавам ситуациите", то аз ли съм отгледал храната си, аз ли съм построил пътищата, по които ще се движа, аз ли създавам обществата, в които ще се движа?! Аз консуматор ли съм или създател?! Другите живи същества ли са, или са проекции на средата, която "създавам"( солипсизъм)?! А и по същото време си изследвах ниското ниво на самоконтрол и прекаления на моменти стремеж за независимост и така попаднах на концепцията за Взаимозависимостта, която съм споменавал тук, и това наклони "везните" на оценката" ми към решението ми, че това не е за мен. Но, не бих си позволил да отричам ценността на този мироглед, независимо от оценката ми за неговата полезност.

Споделих ти като послепис, че съм си намерил практично приложение на яростта и сублимирането й, а не че трябва да видиш нещо смислено в това мое "упражнение" . Все пак темата е друга...

Няма такива, защото както споменах вече - не ме интересува толкова, тъй като съм преценил, че не ставам за историк. Т.е. разумното обяснение за поста ми, като включиш в оценката и моето мнение, е че просто не съм заинтересован какъв е бил Йвайло, а не че ми се иска да е еди какъв си. По отношение на "езотеричния аспект" в историческите изследвания, бих ти препоръчал книгата на Мирча Илиаде -"Митът за вечното завръщане". Просто като различен подход за идентифициране на отминали събития и живяли личности. В книгата много добре се описва механиката на интегрирането на запечатаните спомени в колективната памет и как тези "записи" се възпроизвеждат под формата на митове и легенди. А в дискусията за произхода на Ивайло дейно участие вземат и предразсъдъците на историците. В случая на "българската линия", според мен е добре да се "изолира" и дълбоката комплексираност, която би могла да е основен фактор под несъзнаваната форма на "патриотарщина". Нестабилните чувства винаги са възпрепятствали разума! П.п. Благодаря за оценката! Не го възприемай като неуважение, но ми е малко "лигаво"- предпочитам искрената и яростна борба, в нея "виждам истината", поне към сегашното ми ниво на развитие. Когато сме обзети от ярост нямаме съзнателната възможност да проявяваме лицемерните модели за прикриване на непълноценностите ни. Така лесно се ориентираме какво в по-дълбокото ни не можем да видим.

Аз още 4те елемента не съм си обяснил в дълбочина, камо ли 5те. "У син" и "разделянето" на земя на дърво и метал, все още не мога да вдена защо са го направили китайците. Тъй, че и "пентаграма" ми е за сега далечен. Това значи че Донка, наистина мечтаеш, щото аз съм далеч от твоето познание, а и както гледам "деградацията" на нивото ми на взаимодействие с форума, енантиодромията ми подсказва, че е време да се поозаптя малко в писането по форуми...и да потърся другаде в живота ми "възходящия" поток, тъй като тук вече се обърнаха движенията.

"Блокът" е символ на обществената структура на ценностите. Различните етажи "ти подават стъпала" - схващания и тълкувания. "Спускаш се", защото проявяваш желание да разбереш какви се "основите". Цялото "спускане" е потъване в по-дълбоките слоеве на подсъзнанието и табутата, които битуват там. В "спускането" съвсем естествено си "съпровождан" от девойка - анимата ти, твоето вътрепсихично, контрасексуално аз. Хубаво е, че вече не е някаква "мършава" като в по-предносподелените ти сънища - има здравословно развитие. В по-обща рамка минаваш съвсем естествения процес по хармонизиране на собствената ти сексуалност, която към момента е недефинирана солидно, под въздействието на някой материални аспекти от живота, които "избиват" в символичния план на сънищата. Един вид отразяват потиснати съдържания, оформящи комплекси, които се базират на възприети в обществото оценки, какво материално би трябвало да притежава един мъж. "Полицаят" е символът на обществ.ред, към който яснж изразяваш отношението си, но това е до време. Като почнеш да специализираш в дадена област и развиеш професионални умения, това ще донесе по-високо ниво на материална обезпеченост, а с това ще се промени и съзнанието ти и ще възникват вече по-зрели въпроси и поведение , които ще променят и същността на сънищата ти. За всичко си има време. Има различни етапи. Съвсем нормални истории сънуваш. Виж, ако искаш да станат по-хард - пробвай да се пуснеш от въжето и устискай до преди да се размажеш на площадката!!! Ще ти бъде интересно развитието, ако не се събудиш от страха, де!

Защото останах с впечатлението, че "скъсаната страница" би я взел за солиден аргумент, което вече виждам, че съвсем адекватно си оценил. Бях воден от желанието да те подпомогна със съвет, ако ти върши работа, да го ползваш... В случая проектираш собствените си желания като вероятно присъщи и у мен, а не е така. Интересите са ми в други аспекти, а и историята, като наука, изисква отдаденост, която към момента не мога да си позволя. Виждам у теб, описана по думите ти, някаква страст към историческите изследвания, което ми харесва на мен лично. Възхищавам се на любознателни млади хора и в тази връзка имам желание да помагам, но не можа да кажа, че съм специалист. За това, ако видя някаква неточност споделям мнението си, но то не е меродавно, а просто опит за съдействие!

Човек по всяко време може да "напусне" или "да прояви" характеристики на съзнателен живот сходни със "съзнание водено от Христовия дух". Стига да знае как. Иначе въпросът за "свободната воля" би бил безпредметен. Основните характеристики на Христовия дух се изразяват от "атмосферата на действията" - на Обич и Приемане, но и на Истина, а производното на Истината е Справедливост.

Заглавието на темата касае Първопричината от една страна, а от друга Създател. За нито едно от двете не се споделят определения или поне предположения. Има само споделени нагласи на възприемане на света и лични интерпретации какво представлява и какво да се прави, но не и нещо като конкретен отговор на въпросите "Има ли първопричина, защо има и каква е?", "Защо съществува всичко?", както и "Има ли създател и защо?". Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират : - слугата -"Какво?"(да направя) - господаря -"Как?"(да се направи) - светията -"Защо?(се прави) - за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

От 2 до почти 17-18 годишен боледувах от хроничен бронхит. Мед, дом.гроздова(за пиене - около 50ина градуса, а не "първак" - >65град.) и зехтин - в равни количества. Разбъркват се до емулсия. По една супена лъжица - сутрин на гладно и вечер преди лягане. Ако е "по-силен бронхита" - и на обед, но или преди хранене, или 1 час поне след това. Идеята е да е "чист" хранопровода, за да може медът като полепне в хранопровода близо до дробовете, ракията "да си свърши работата", а зехтина - да не се получи "изгаряне" на лигавицата. Понякога хората имат нужда от нещо "практично", а не "езотерично"... А като гледам @zoro2078 ("Атин") какви картини рисува, хич и не ме учедва, че има бронхитче. Различните, особено артистичните, им трябва доста време за "адаптация" към "пошлия", "посредствения въздух" и честото повърхностно разбиране на изкуството им и идеите, вложени в него.

Аз го твърдя като съвет! Ако се фокусираш върху "скъсана страница" може да изникнат хипотези, но не и доказателство, т.е. не е целесъобразно, ако правиш изследване да хабиш енергия за конкретния факт, като не се знае дали хипотетичната информация върху "страницата" е тази, която е била наистина върху страницата от документа, преди да бъде "отстранена" по някакъв начин. Може и котката на някой библиотекар да я е скъсала докато е гонила плъхове ?! А може и много други причини да е имало... Съществения въпрос е кой е писал историята, неговите предразсъдъци и нагласи, политическата и дипломатическата конюктура към разглеждания исторически момент и др. П.п. С доц.Вачкова доколкото съм си говорил, а тя е най-добрият историк, с който съм говорил лично, а не съм гледал само по ТВ, за да изкаже тя твърдение за дадено събитие държи да открие по възможност 5 източника на информация за самото събитие. Ама това - за "триангулирането" вече ти го дадох като съвет! Хубаво е всички "точки"(източници) да са реални, а не хипотетични, за да може да се определи "местоположението".

Не съм вложил в поста си подобна логика. Иронизирането на личността на владетел в съседна страна може да е част от целенасочена политика по "принизяване на обществения образ" за съседната страна, което да е част от управленска стратегия за контрол на общественото мнение. Елементарно провеждане на "черен ПР" - негативизиране на конкурента, за да може да "изпъкне светлия образ" на провеждащия властовата политика, за консолидиране около имперската власт и личността,която я олицетворява. "Игри на тронове"! А какво е имало на "скъсаната страница" е въпрос на гадаене, а не изследване!

Същата механика, както тази на двете линии на интерпретиране на исторически събития - официалната(писана от силните на деня) и неофициалната(тази, в която изследват историците, които на са "женени" за конюктурата). Нагледен пример за множество неофициализирани факти за една историческа личност П.п. А под "езотерично проучване" при доц.Вачкова, вероятно се има предвид начинът на групова медитация - или "брейнсторминг", както е по-модерното име, които практикува жената с приятели езотерици и историци, за раждане на идеи по отношение на интерпретирането на историческите източници. Но след като Александър го е изказал като "езот. проучване", не е сигурно, че е така както предполагам, щото той често не съзнава какво прави, а и как пише.

На мен повече ми прилича на опит да се прикрият факти, чрез иронизирането на личността! Които е идентично с твоето предположение, но има лека разлика.

А и да добавя, че през цялото време съм се водил от желанието да съм полезен със знанията си по отношение на това, което съм чел и преживявал. Ама тука наистина имате проблем с приемане на различното, тези, които сте останали от старите пишещи, извън психотерапевтичния форум. Вероятно е от илюзията за тоталната правота на начина, по който тълкувате събития, хора, личности, феномени, информация. Писна ми да се обяснявам всеки път за елементарни неща, а и тези "двойни аршини" при оценките на действията, определено ме отвращават, съпоставени с декларираната политика на форума.

Станимире, извинявай, че няма да се съглася с теб, но Нуждите ни и тяхната незадоволеност пораждат Желанията ни! Една от екзистенциалните ни нужди, в аспекта ни и на социални същества е тази за социални контакти, социализиране. В основата е стадния инстинкт. Това, че имам нужда от споделяне с интелигентни и разумни хора, но не намирам такива често е мой проблем ??? Станимире, първо ни в клин, ни в ръкав, ни по темата, нито съобразно елементарната култура, има проявена демонстрация и деклариране какво е личното отношение на Александър към мен! Нито съм го молил, нито има разумно описана причина защо го прави...неква назидателност ли е не знам, вече се отказах да търся логика в поведението му... А самата ирония, че във форума, където търся контакт с интелигентни хора, едва ли не няма такива, щото интелигентните хора, "всеки знаел, че са в парламента" е по-скоро детинско поведение характерно за прогимназията... За да са обединени двете изречения в един пост има някаква причина, която се постарах да анализирам, че се дължи явно на моето поведение... Не за друго, а защото не вярвам чак толкова да е повярвал в контрата на ироничното му твърдение - че в парламента няма интелигентни хора и че тук във форума не мога да открия подобни... Ами това е нормално, когато човек има интерес. Пък и темите, в които пиша си имат заглавия и в повечето случаи "натискът" ми е към придържане към същността на темата, която се коментира, за да се избегне "размиването", загубата на целеустремеността за достигане до по-дълбоки смисли по отношение на въпросът, залегнал в самата тема. Радвам се! Защото наистина ми е странен този, според мен суеверен страх да се коментират всички причини, които разумът може да долови като обуславящи даден проблем. Затова прилагам като аргументи резултати от изследвания, които са интригуващи, поне за мен. Да, за Дънов - не знам какво съветва, но за М.Иванов знам със сигурност щото го гледах един път, че е добре да не се бърза да се "отварят всички врати". Щото все пак без "противоречия" се "губи и горивото". Ама пък липсата на интерес към въпроса "ЗАЩО?" често ме обърква, а се оказва напоследък, че е защото груповата религиозна представа е "запълнила" всички "кътчета", за наличието на които, би могъл да изникне този въпрос. Общо взето наистина стигам до извода, че няма толкова смисъл да пиша повече, щото нещо доста се разминавам с тенденциите във форума, а и напоследък търпимостта ми спадна, щото наистина очакванията ми се разминават. От детството си бях останал с впечатлението, че "дъновистите" са много начетени и интелигентни хора, но явно съм закъснял за този момент като гледам историята на форума. Пък и вече като гледам доста съм пописал, дано написаното като споделено е полезно за някой!

След като в контекста на темата се засегна архетипът на Сянката, то в това отношение тук във форума вече е водена дискусия за юнгианската анализа Концепцията за БОГ, която поддържаме в съзнанието си също може да се разглежда като психологическа проекция, освен като обективна реалност. Във "външния" свят дуалността е доста по-ясно различима! Във "вътрешния", на доста "дълбоко" ниво, дуалността се представя от "архетипните образи" на "мъдрия старец" и "великата майка". Може да се проследи в линкнатата тема от форума... Има описано и за мъж с неинтегрирана Анима, как започва да се държи като заядлива жена...

Третирай си ме както си искаш! ... Дънов ти е казал да не се занимаваш с преходното.. днеска ме има утре ме няма във форума, ще остане написаното от мен... за кво фокусираш на личното ти отношение към мен?!?... излишно е за другите, извън опита ти за демонстрация на нещо си правиш го в тема с друга насоченост.... да не говорим, че иронията ти е плод на гняв, че проявявам поведение, което не ти харесва, а на моменти гневът ти аха да прерастне в открита враждебност, което е некоректно спрямо мен самия, ама явно не осъзнаваш агресията си....

След като връщаш темата още в самото начало, нека да поразделим малко условията на въпросите и тенденциозността при обединяването им, за да се избегне подвеждащото "смесване". В това се състои парадигмата за Висш Аз, ала този "аз" не е нашето его и формираната ни в живота ни тук личност! Това твърдение е вярно до ниво "дух", но не и личност, защото личността и егото са проекции на Висшия Аз, което може да се приеме, че е почти идентично на смисъла на "дух", които използваш. Защото "духът+душата=Висшият Аз" се "преражда", ама "общуването" се реализира между конкретни личности, съществуващи в конкретни индивидуални времеви моменти в инидивидуални части на пространството. Аз не съм бил в "отвъдното"! В това отношение можеш да се допиташ до "вярващи", които според мен също не са били "там", но пък изцяло се доверяват на концепции, описващи какво (души ли, духове ли, записи на личности ли) "можеш" да "срещнеш там", за какво ще си говорите, и как изобщо ще си прекараш "там". На мен лично ми прилича повече на предварително програмиране какво да очаквам, че Трябва да се случи и как Трябва да го интерпретирам. За това зададох реторично въпроса - "Какво е Астрал?" Ето с този ти последен, в първия ти пост въпрос, вече можеш да се насочиш към нещо, което феноменално е проявено и има изследвания по въпроса. Независимо, че и в този ти въпрос го има обединяването на двете условия за "дух на ист.личност" и "този дух да е прероден сега", т.е. хем конкретния "дух" да е имал "инкарнация" в определен, зададен в търсене исторически период, хем да е "инкарниран/прероден" като личност и его в настоящия времеви момент. Имам предвид фактът, че при хипнотична регресия, често при хората се получава и едно "прескачане отвъд" настоящата им личност. Има сумати опити в тази насока. И твърдението ти, че може да се свържеш със себе си и сам да си "свидетелстваш" не е за психиатрията, ами е нещо вече документирано, но все още необяснено официално, поради което по класификатора за психическите отклонения, по който се "освидетелстват" хората в съвременното ни "отворено за новото" от психиатрите, все още се води "болест на ума"... Та вероятно си добре запознат, че при сеанси с хипнотична регресия, се стига до съзнателно "наблюдаване" от хипнотизирания на някаккъв поток от информация. Доста описани случаи има, при които, след проверка е установено, че описваната от хипнотизирания(с изменено състояние на съзнанието, ИСС) човек информация е напълно обективна, независимо от разликата във времето и пространството между описваните събития. Така че е напълно възможно "ако някой успее да призове духовете на исторически личности които вече са преродени те реално да се явят и да му свидетелстват за своето време и дела", но има доста условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да е напълно възможно това: 1. Да успееш да призовеш "дух", но на конкретна историческа личност! Според опитите и на спиритуалистите и на спиритистите е напълно възможно. На се изисква и проверка дали е така, при конкретния сеанс! 2. "Явилия се "дух", под формата на конкретната ист.личност прероден ли е в настоящия момент. Също опитите показват, че това е възможно, но не е задължително. може и да не е прероден като личност и его в настоящия момент!!! Така че, от предните условия излиза и отговорът на въпроса ти - Да, напълно възможно е да призовеш "дух"и да се "свържеш в разговор" с историческа личност, ама не е сигурно, че ще успееш да "призовеш" конкретна ист.личност, че ще ти свидетелства истинно и че ще е "прероден" в настоящето.