kipenzov

Александре, защо не изказа просто и кратко, синтезирано мнение, на база прочетеното от Щайнер, ами държиш да "лепнеш" цялата му концепция, пълна с "добавки"? Според цитата ти на Щайнер излиза, че източника на духовността е стремежът на хората през вековете да се достигне до истината за човешката ни същност. Това ли е според теб отговор на въпроса в темата кои/какво са "Източници на духовността"? П.П. Излишното, според мен, е този неуместен опит за внушение "Истински" няма как Щайнер да ми каже Истината - тя е в мен, в теб, във всичко живо и в това, което наблюдавам като Промяна, в Света. А пък един път Щайнер като е "посял", че "не е в мисленето", следва програмирането - "не в пълно съзнание", та после и "внушава" какъв "НЕ МОГА да бъда" и "завършва" с нещо истинно, касаещо природата на подсъзнанието - че има "дълбоко заложени (неща) в нас", с което подсъзнателно се затвърждава внушението че "не мога да бъда еди какъв си" и че "истината не е в мисленето, а е в чувстването". Да, ако човек има психични проблеми с мисленето и изпитва нехармонични чувства, този НЛП похват може и да е полезен. Ама няма яснота, откритост. Силно манипулиращ е. (които се интересува - в случая механиката е чрез "референция към кръговост" - започва се с думата "истински" и завършва с истинно твърдение , а така се "затваря", "капсулира" внушението "по средата" и колкото повече стои в паметта, без да се замислим, толкова по-трудно разбираме, че ни е внушено нещо) ВСИЧКО ЖИВО МИНАВА И ПРЕЗ МИСЛЕНЕТО И ПРЕЗ "ИНТЕНЗИВНОТО ЧУВСТВАНЕ и през други центрове!!! Недей да си противоречиш с подобни цитати! Няма да ти е полезно по Пътя ти! Щайнер, иска-неиска, ти го е "казал" до къде може да се доведеш в еднопосочното - А противоречието идва от предни твои мнения: И/И е съюз, обединение, конюнкция. ИЛИ/ИЛИ е изключване, отричане, дисюнкция. Често се проявява във форма - Не е това, а е онова!

А пък "доказателство", че "променяме" другите има при подобни лични преживявания като в цитирания по-долу пост на @Ники_. Моменти, в които "вътешната трансформация" минава през един супер интензивен и наситен с емоционално-чувствено-мисловни преживявания. По мое мнение, подобни "моменти" съвпадат напълно с "процеса" в християнската религия, описван като нещо като "съприкосновение" с "Божия Дух", а в множество племенни култури в Африка и Полинезия към настоящето, а в повечето култури в миналото, това е описвано по-общо като "свързване с другия свят" или "посвещение". А пък защо в западната ни култура, съобразно класификаторите за психични заболявания това е класифицирано като "пристъп" следствие на Биполярно личностово разстройство е друг въпрос ... Въпросът е, че хора с подобна опитност знаят много добре как "променят" другите около тях! Но обективно погледнато не самия човек "променя" другите, ами просто "спомага те самите да проявят нещо в тях", което като резултат в материално проявения свят се изразява в мотивация за промяна на поведението(действията им), което от гледна точка на "трансформиращия се човек" изглежда сякаш "променя другите". Но на "по-дълбоко" ниво, просто у човека, изпитващ и "приемащ"(а не отричащ) въздействието на комуникацията се "сменя посоката на Потока", "качеството на проявяваните чувства и мисли", а на "относително"(според мен) "най-дълбокото ниво" нищо не се променя, щото там е всичко, което може да прояви всеки човек. Няма да цитирам целия пост щото си има "стрелка" на титула, водеща до самия пост. Просто една част, по която бих споделил на @Ники_ едно мое много кратко разказче, което предполагам, че ще оцени по достойнство: Седял под едно старо дърво един човек в средата на един малък, оживен градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора. Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното. Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица. Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица. Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата. Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче. Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък, оживен градски парк. А по отношение на многомерността вероятно ще се изкефи на това! Надявам се!

"Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?" Ако нещо не ни харесва е съвсем естествено да искаме да го променим! Когато се касае единствено до нас е ясно (но е измамно "лесно да се депрограмираме"), но когато искаме до променим другите, то е продиктувано от представата ни за положително и вече волевото следване на желанието. В тази връзка е добре да имаме яснота за самата ни представа за положително, която да се базира на качествен опит, а не "папагалски повторения" на чужда опитност, която "ни харесва" как звучи! Принципно има споделяна опитност от мъдри хора през вековете, която горе-доле е с еднаква насоченост. Първо е нужно да "поработим" по Себе си! Най-краткото примерче е надписа на входа на Оракула в Делфи - "Опознай себе си". Друго кратко "примерче" от многото: "Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство: "Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света." Сигурен съм, че и Дънов е казвал нещо с тази насоченост в Беседите си - неизбежно е! А последствие вече "Промяната отвътре се проектира и отвън"... бавно....но сигурно.... зависи какво от наличното като "колективна памет" си "посял", а съобразно твоя индивидуален начин на "жънене и последващо сеене", такова ще ти се "върне" на теб. А след като "си посял", от всеки друг си зависи Как е "жънал" и Какво ще "пожъне". Това е Свободния избор как да направляваш собствената си Воля в човешкото ни общество, в "споделения ни свят", "наситен с отдавна посяти семена". И е просто описание на Взаимозависимостта, ама отвъд целенасоченото "налагане на изисквания", че всеки, които "дава" е "длъжен" да го прави така, както на друг му се иска да му се "поднесе", без да се има предвид и личния труд на желаещия "да жъне"... но иначе "изискванията"(претенциите) всеки път касаят човека насреща, щото има жива връзка в настоящия момент, а не и някой автор "посял" нещо отдавна - там има или приемане или отхвърляне

Тука като ироничен пример може да се посочи и шегобийното "българско построение" - 1- Воевода, 2 - Чета, 3 - Чета с предател.

А ето и някой примери за "резултати" при различни видове "построения". Имаме един "елемент" 1. Като добавим още от него получаваме 1+1 =2. Като приложим "събирането" - 1+1+1 ще ни даде 3, но "промяната" ще се реализира, когато към тази 3-ка се "добави" още една единица - 1+1+1+1 . Така имаме и 3-ка като елемент и 4-ка. А това с "граф" би излеждало така Само като елементи "числа", де, иначе при "построение" по елементи "геометрични фигури" ще имаме - точка, линия, триъгълник, квадрат. При елементи "стереометрични фигури" ще имаме - точка, линия, пирамида, куб. При некви "други елементи" може да имаме - частица, път, пространство, време(промяна)... и т.н., то за това ми е толкова вдъхновяващ този модел - супер богатство от възможни творчески интерпретации. От друга страна обаче имаме едно "събиране" - 3+4. Така по този модел на "построение" имаме последователни "операции" както следва - (1 + 2 =) 3; 4; 7; защото 3 е продуктът на 1 и 2, а 4 като елемент е "извън основната ос на построение". Примерни резултати от "построения" за 7-ца като коментар, свързан с "измерения" в блог в сайта. А от трета страна пък може да се "построи" и с умножение" - 3х4 и така ще имаме "геометрични елементи", базирани на някаква площ щото умножението винаги дава площ, а квадруването - обем. Така ще имаме последователността (1 + 2 =) 3; 4; 12; Примерни резултати от "построения" за 12-ка като коментар в блог в сайта.

Да добавим и Времето?! "Ще възприеме за своя след време" Но, ако сте се "синхронизирали"! Някога, някъде... Но, това не означава, че ако изпращаш постоянно мислите си към Ариана Гранде, тя ще ги долови и ще дойде да ти каже : "Ейй, сладур!". Всеки човек си има "енергийни защити"! Но пък от насочеността на вътрешните диалози, и събеседниците, като символика, би могъл да си извлечеш полезна информация! Почти същото е като със сънищата!

В случая с "да им помогнеш в тежка ситуация", Сянката може да се проектира в "твърдото" становище, че си "длъжен", но без да е конкретизирана ситуация. За животозастрашаващи ситуации, както и да е! За индивидуални взаимодействия в битови проблеми, също! Макар, че тук проблемът със Сянката е в несъзнаваната Корист. Но, за психичната динамика, чието "насочване" като идеология е залегнало в религиозните доктрини, както и в съвременните парадигми в психологията е вече друго.(защото тази наука "запълни" освободената "ниша в общ.съзнание" от институцията-църква, а психотерапията е аналога на шаманизма в родово-общинните общества или проповедника-изповедник в религиозните общества). В такава ситуация, в която става въпрос за "меко налагане" на контрол на поведението, чрез внушения, което беше и е характерния управленски стил на религиите, Сянката на колективно ниво се проектира в лицето на несъзнавано внушаваните Вина(срам, греховност), Дълг(задължение), Липса(несигурност) и тяхното подчертаване, а всъщност има "заиграване" със Страха. Като "магарето и моркова", а отзад, където магарето не вижда - "камшика" от предноцитираните внушения, но преекспонирани.Така се "пази стадото" да си остане "стадо" и "господарите"-"господари", а не гражданско общество. А съвременния феномен "Ню ейдж" всъщност е неестесествено "налаган" аналог на религиите, който да "запълни нишите" от "отдръпването им" като следствие на консуматорската доктрина, предизвикваща дива меркантилност( а не Материализъм - да не обиждаме философското и научното течение все пак) и отдръпване на индивидуалните съзнания от духовните ценности. А, "Ню ейджа" е подобен аналог, но "по модерному" - нецентрализиран, защото "поддържа" доктрината за "възвишени същества", които "спомагат"( разбирай управляват) процесите в развитието на обществото. Па и "подредени" в "йерархии"! Пълна идентичност с доктрината на християнската църква-институция, наследена от Стария завет, предаден ни от познай кой народ, на база желанието за увековечаване на властта на папите, патриарсите и монарсите, които да остане да се борят за властта, но не и да се пазят от управляваните... А пък вече самото проявляние на Сянката има "освободено" поле за развитие. "Нишата", в която може да се "помести" е точно "внушения образ" на тези "йерархии от възвишени същества". Бидейки абстрактен "образ" в колективното/ общественото съзнание, насоченият мисловно-чувствен поток на всеки индивид в тази насока генерира енергия за самото съществуване на същността като егрегориален обект в трансцендентното. Като "мисъл-форма". Сянката, за разлика от безличното "То" - несъзнаваното, е архетип от несъзнаваното и на обществено ниво въздейства чрез личностите на индивиди. А, според мен, не е като да няма "кандидати" да "яхнат" вече "заредения образ" на "възвишени същества", без изобщо да може обществото да ги види, скрити от Сянката на хорската "поддържана" инфантилност, чрез "модерното" консуматорство. Та, макар и дълго, мисля че донякъде внесох яснота в мнението ми защо желанието "да помогнеш" (което е духовна добродетел, отразявайки екзистенциални общочовешка нужди) е добро, но "заиграването" с неуточнени понятия като "възвишени същества" не е добро?!? А за мнението ми за Благодарността не като насоченост, а като проявявано състояние и желателно съпътстващата я Прошка вече съм си изказвал мнението...

Това чувство за "дълг" има една особеност. При искрено желание да помогнеш, то ТРЯБВА да бъде "почистено" от "придадената стойност" от Сянката! Рядко съм толкова категоричен и ще дам пример защо, от моята опитност тук. Преди година, а и повече, бях започнал да си предлагам мнения в "Психотерапевтичните насоки онлайн". На няколко пъти изказвах "по-радикалната" си позиция по отношение на "насоката", което ми беше и "напомнено". Също и за "по-дългите" постове, но това не е толкова значимо, защото касае единствено мен и това, доколко ме разбират другите хора. Обаче по отношение на изказаните ми мнения се постарах да анализирам "реакциите" на психотерапевтите. Установих доста неща, но конкретно по примера, който искам да дам за "желанието за помощ" и "изчистването" му. Така или иначе бях дал писмени мнения, т.е. не е като да не съм имал желание да помогна, продиктувано от чувството за дълг, произтичащ от чувството за съпричастност, а и двете - проекция на социалния ни аспект като същества! Да, но в тях проектирах собственото си разбиране за поносимост към страдание, и го "прехвърлях" като способност и върху хората описали "проблемите"си. Това от една страна! От това произтичаше леко "агресивното звучене" в постовете ми, но последствие "открих" и "придадената стойност" и от Сянката - убедеността, че това е "най-правилното", без да имам достатъчна опитност от наблюдения или преживявания свързани с емпатачно изследване на психодинамиката на хора в подобни ситуации. Каквито обаче установих, след няколко месечно проследяване на стратегиите за насочване в психотерапевтичния процес, че имат псхотерапевтите, които пишеха. От друга страна, обаче, паралелно на този съзнателен поток от анализ, си вървеше и другия - този на изследването на "доктрината" на психотерапевтичните школи. В този "поток" пък, реципрочно на "разкриването на добавената стойност" от собствената ми Сянка, пък ми "се разкриваше булото" на колективната Сянка, белязала целите и задачите на съвременната клинична насоченост на Психологията. Та вече и същността на идеята на примера ми. Есенцията е, че Сянката, бидейки и архетип от несъзнаваното, си има принцип на проява. Манифестира се отвъд осъзнаването на действията ни, но за самият й начин на проява може да се придобие разбиране, което да прерасне в осъзнаване. Изражението е в "прекалената сигурност" в правотата ни, без да знаем всичко необходимо.

Когато говорим за конкретни думи и понятията зад тях, специфични за конкретни социални групи винаги е така! Пример: думата "тарикат"! В гилдията(соц.групата) на съдиите значението на думата ще е на "хитрец", които не питае уважение към законите. В гилдията на "мутрите", значението на думата ще е на "умник", които може да е авторитет, еталон за следване...;) В зависимост от "доктрината", в двете гилдии ще възниква различно "вътрешно чувство" за "дълг" за всеки член на гилдията(и то в идеалния случай, при който всички споделят безусловно "доктрината", ). Съответно в гилдията на съдиите, проявената мотивация(намерение) ще е опосредствано желание за "вразумяване на тариката" според възможностите на властта, с кояго разполагат. Желанието ще се прояви като Амбиция, а силата на потокът от насочени последващи действия ще изразява Волята на члена на гилдията. Виж при гилдията на "мутрите" механиката на мотивацията и последващото проявяване на целенасочени действия ще е същата, но Целта ще е друга! И в двата случая обаче става въпрос за понятието "Дълг", но различни форми на "основна цел". Съответно "доктрини"! Обаче съобразно същността на доктрината, която е отражение на идеологията("нещото", което "трябва" да се промени), и индивидуалното ниво на познаване на самата доктрина и идеологията му , членът на дадената гилдия ще преживее по различен съзнателен начин "вътрешната" динамика в психиката си. Това се определя от "нивото на съзнателност", което се влияе от "нивото на себепознание". Тук вече има един принцип - на реципрочността. Същият принцип е отразен и от "Принципа на неопределеността на Хайзенберг"! Може да се открие въздействието му и при мислите и чувствата, примерно! Изражението на този принцип в конкретната ситуация ще е, че колкото по-дълбоко познаване на същността на доктрината има, толкова по-голяма съзнателност ще има за "характера на действията му" всеки член на дадената гилдия. При ниска съзнателност, няма да се "търси логика" в действията, а просто ще се "следва интуицията". От тази "интуиция" ще "следва директивното" това "трябва", и няма и да "се докосне" дори до съзнателното въпросът "защо?".

Станимире, това което постна в първия ти пост, който предизвика "реакцията" ми -"уеуе малее" е за думичката "дълг" , от която произтича "задължение" и последващото използване на думи като "трябва" и "следва". И това в контекст с "Благодарността", която е в смисъла на концепция за отношение. И без да е длъжен човек, той може да е Благодарен! Но, когато това му е "споделяно настойчиво" в контекста на "задлъжнялост", вече е продукт на доктрина! Знаеш коя!

И не само това, ами от "наложили" се чрез предразсъдъци във времето значения на думите, които се използват, може пък да бъдеш възприет и като "враг", поради това как боравиш с думите! Повечето пъти, хората са възприели това съдържание на понятието, което е масово възприемано. Малко хора вече са с богата обща култура и общо взето не са на пиедестал, не е "модерно". Но също така може да няма опит за разбиране и когато хората са възприели понятията на определени думи, споделяни в специфичната социална група, към която "гравитират". В случая вече влиза в роля и колективно споделяното значение на думите в самата група. Тези специфични за групата значения на думите и комбинациите от думи, са проекция на споделяните ценности, а те са въпрос на споделеното религиозно чувство и "сглобената и поддържана" в групата религиозна представа за света(и това може изобщо да не е свързано с конвенционалното значение на думата "религия", а по-скоро вяра). Последната и проявяваното поведение в синхрон с изискванията й е атестат за принадлежността на човека към групата и определя отношението на другите членове на групата. Само дето когато няколко човека се хванат на хоро и завъртят кръг, се гледат усмихнато в лицата, ама никой не може да види задника на друг. Съответно липсва градивната критика, а така се раждат груповите предразсъдъци.

А пък странното е, че не само аз съм писал по теорията на Жак Пиаже и надграждането й от Колберг, но това не е ми е отбелязвано от пишешти тук:

И нещо много важно, което е добре всеки да си уточни, защото в обществения ни живот използваме Език. А Езикът не е Словото... В езика ни използваме думи, които имат определени значения и са "заредени" с определени "вибрации". Като пример в тази насока - това има важно значение при "самовнушението" или НЛП(невро-лингвистичното програмиране), което често наблюдавам да се използва напоследък от хора под формата на "позитивни послания" и други "техники на самовнушаване"... Такава дума, която използваме в езика ни на общуване, е и "Измерение"! Често, както и в самата тема, "измерение" се използва, а се има предвид значението на "свят"! Това вече е отбелязвано в темата от разумни хора, но според мен е добре и да се повтори. От осъзнаването на тази заблуда в използването на думата "измерение/измерения" поне се "изчиства" образната представа за "световете". Умът ни работи по определени модели на възприемане, наследени от обществото и етапа му на развитие. Такъв модел е, че когато "описваме" някакъв "обект", ние го "разполагаме" в "пространството на ума ни", а то, съобразно начина ни на интерпретиране на ума, е 3-измерно пространство, в което се проявява "обемът", така както в 2-мерното пространство се проявява "равнината","плоскостта". Т.Е. каквото и да си представяме като картини в ума ни, то е 3-измерни образи. Самото "разиграване на историята", "движението на образите" е продукт на "движение във времето". Е те този "сбор" от "променящи се във времето" ситуации е всъщност физическото 4-мерно пространство. или както би се изразил някой "нюейджър" - "живеем в 4-то Измерение".... Когато някой човек говори или пише нещо като "измерения", е добре да се има предвид дали дали става въпрос за "светове" с различна -мерност или просто за невежо езиково изразяване. Защото самата дума "измерение" показва за какво да се използва - за назоваване на нещо измеримо. А пространствата са толкова -мерни, колкото измервания се налагат, за да може да се определи местоположението на дадена точка в пространството. Елементарен пример - "можеш ли да определиш къде е мисълта в пространството?! Не! Значи е повече от 3-измерен "обект", т.е. има проявление в пространството, което можем да възприемем, но е отвъд него.

се нарича моралнно-ценностната система в дадено общество! Определено не е "дълг". Така възпитават учениците, а не децата. Децата интерпретират тези "правила в обществото" доста по-просто. Ако "играеш по правилата" - имаш приятели, ако не - не те харесват и си сам. А пък малките демагогчета използват "тактиката" - "ааа ма този/онзи не играе по правилата - хайде всички, който са с мен да го порицаем. Иначе сте ПРОТИВ мен!", хихихихи. И се заформя "тълпата", компанията, групите по интереси и т.н. Оформят се "центровете" за оценки, догмите, религиозните институци, съдилищата. И това "се връща" като въздействие върху всеки индивид в обществото, по някакъв начин. Както са казали турците - "Интересът клати феса!", А колко "непораснали деца" има в обществото ни, и които възпроизвеждат този инфантилен модел на оценка и манипулации. И като им го кажеш "в очите" те "намразват", ама така тихичко. И следват или личностни нападки, или безразличие и "подминаване", ако изберат реакцията тип - "ощипана госпожица". Има доста понятия, за именуването на които се използва думичката "Дълг". Някой са в решения по стените на съдилища, други по стените на коридорите на НАП... Ама, когато на база нашето "виждане" за личен "дълг"(базиран на възгледи) отправяме писмено "напомняния" какво "ТРЯБВА" или "следва" да се прави, то това е "опит за внушаване" на отговорност, особено когато не е аргументирано защо! Формата - "Полезно е за всеки да направи това или онова. Твърдя го от личен опит, базиран на ..еди каква си.. опитност", или пък "Според мен ..еди какво си.. трябва да се направи, защото ...", подкрепено със "никой не е длъжен да ми вярва, може и сам да пробва" имат съвсем друго "звучене". Доста по-различно от "Бог и духовно извисените същества казват/искат или не искат.. нещо..", поради което "ТРЯБВА да се прави .. еди какво си..." Няма друг същински Дълг, освен дълга пред самите нас! Другото са зависимости! Когато ние сме в мир със себе си, нямаме Дълг към нас. Това е ползотворно за всички около нас, на които не дължим нищо повече от това да бъдем истинското Себе си - отражения на БОГ! От там идва "програмата" ни!

Според мен, понятието, "образната представа" за "социално споразумение"(и произтичащото понятие за "дълг") се формира при животът ни като хора в общество. А развитието на абстрактното мислене се проявава не само в живота в общество, но пък необходимо условие за формирането на подобно мислене е човекът да е наследник на други хора, чиито мисловни модели и лични интерпретации на света да са били различни. Така в съзнанието на човек са "запечатани" повече от една "гледна точка" и така се получава "относителността". Последната е основа за възникване на абстрактността, тъй като "абстрактен поглед" е да "се види нещо" едновременно от повече от една "позиция". Принципно в Антропологията има Теория за когнитивната революция, според която абстрактното мислене, възникването му, е пряко свързано с промяната в начина на живот на прото обществата, племената от края на Ледниковата епоха. Когато от номадски живот се е преминало на уседнал живот, паралелно с познанието за култивирането на растения. За разлика от конвенционалната наука Антропология, множество учени, разбира се непризнати, споделят други концепции. Например Ян ван Хелзинг в книгата му "Не пипай тази книга!" изказва предположение, оборващо еволюционната теория на Дарвин, давайки пример за относително супер бързото "нарастване" на обема на мозъка от около 1300 см3 до 1700 см3 . Ся, той застъпва тезата, че това е поради извънземни генетични експерименти, но в случая е установено това "нарастване" от неандерталеца до хомо сапиенса. Според мен, този "нарастнал" обем е "времевия маркер", когато се е проявило абстрактното мислене. Ама това, според датировките с въглероден анализ требва да е станало преди около 170 000 г.?!?! Но това е друга тема...

Еййй, браво бре Александре! Изкефи ме! Ще дам малко повече инфо от съвременните психо-социални изследвания. "Социалното споразумение" - осъзнаването му се случва в петия етап на последния трети стадий на моралното развитие, според теорията на Ж.Пиаже, доразвита от Колбърг. И друг път съм цитирал това, ама кво да се прави... Ериксън в дефинираните му Стадии на психо-социалното развитие на индивидите, застъпва връзката между физиологичното развитие и развиването на социалните качества и реакции, определящи поведенческия модел. Жак Пиаже пък вече фокусира на стадиите при развиването на личния морал. Колбърг доразвива теорията на Пиаже и така се стига до Етапи на моралното развитие на Колберг. Или пък по-краткото описание в уикипедия - Стадии_на_морално_развитие. В петия етап - 5 етап – обществен договор и демократичност когато човек се "сблъска", осъзнае, че моралът е въпрос на "обществено споразумение", вече се изправя пред свободния си избор как и накъде да "насочва" Волята си. В този пети етап от 3-ия стадий, човекът преживява и дилемата "Аз" и "Другите". Обикновено тогава възникват и циклите от мисли "завихрени" около въпросът "Кой съм Аз". или както се пееше в една българска рап песен - "Ти кой си, къде си, ..." Тук е основата, обуславяща преживяването и личния избор на поведение през следващия 6-ти етап на моралното развитие, когато се формира и алтруистичната мотивация в поведението ни, разбира се, ако се стигне до това развитие... Принципно тези процеси на индивидуално и обществено ниво са обект на Социалната психология, като пример в тази статия един учен от Бургаския университет се е справил добре, според мен, с описването на обектите и целите на тази наука.

Когато умът е "прекалено развит", се омотаваме в чувствата си. Когато пък "прекалено много се вчувстваме" ни се "поизкривяват мислите". Хармонията се проявява в Баланса между двата психични процеса. При чувствата има един малък проблем - често не си правим труда да ги определим и да им дадем име. По-често сме фокусирани върху Емоциите - по-повърхностното изражение на Чувствата. Също така и често усещанията ги припокриваме с чувствата. А разликата помежду им е, че едните са отражение на физическа, а другите на психическа реакция. Болката и Удоволствието, примерно, често се "именуват" като емоции, но като физиологична реакция не са чувства, а по-скоро усещания. Виж психологическата "болка" и "удоволствие" си имат други имена - Страдание и Наслада. Ако някой изпитва(реагира) със смесени реакции, които му е трудно да "подреди", то е добре да се споменат и някой основни чувства: Тревожността - ненужен или неуместен страх. Свързана е с очакването, уместно или не, нещо страшно да се случи. Страхът - от своя страна вече е самото "очакване" нещо лошо да се случи. Някакво предстоящо зло свързано с физическа или психическа болка/страдание. Вината - свързана е със Срама. Изритваме това чувство, когато действията ни в споделената реалност се разминават с вътрешните ни убеждения за правилност(често наследени от обществото и интернализирани и проявяващи се като Свръх-Аз-а в психиката ни) . Тука има и една интересна "връзка", че Вината обикновено е "свързана" и със Съжаление за пропуснати възможности. Тъгата - чувството, подкрепено от усещане, че светът не е такъв, какъвто ни се иска да е. Комбинира се с мислите, че не можем да променим света. В крайните си форми на развитие Тъгата се "трансформира" в Мъка. В тази връзка депресията може да се опише като нереалистична Тъга, продължаваща дълго след първоначално предизвикалата я ситуация. Гневът - за разлика от тъгата, която е "насочена навътре", това чувство е "навън". Когато недовоството от състоянието на светът, такъв какъвто го виждаме, е насочено "навън" ние изпитваме Гняв. Водени от Гнева, проявяваме агресия. Това може и да е позитивно, ако донася ползотворни промени! Но, когато е нереалистично - тогава се стига до поведенчиския модел, воден от Враждебност и в основата е липсата на Доверие. Според мен, по този кратък начин описани разликите между чувствата и емоциите, можем да придобием импулс за по висок самоконтрол на Баланса мужду въпросите, произтичащи от мислите, и съпътстващите или обуславящите ги чувства. Така можем да овладеем емоционалните си реакции. Аз още не го мога, но пък всеки може да опита! Все пак има три вида Зрелост - физическа, интелектуална и емоционална. Постът ми е насочен към развитието за достигане до емоционалната зрелост.

А полезно по въпросите касаещи смисъла, според мен, ще е да се спомене нещо по тази мисъл: "Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си."

Източникът, според мен е един! Въпросът е - източник на какво? На съзидателната енергия, която се проявява като "Поток на Живота", жизнената енергия. Това, че всеки жив организъм "пречупва" енергията на Живота е нещо съвсем естествено! За това има обособеност, има "тела". Има и индивиди, има и индивидуалности. И всеки си "гледа през собствената камбанария"! Различните мнения са продукт на различното индивидуално развитие, а защото сме в общество, за това сме приели и некви "норми", за да си даваме оценки.

По мое мнение, най-красивото душевно+духовно преживяване, което човек може да изпита тук е осъзнаването, че самият той е плод на сбъднато желание! "Интереси:освен всичко друго и писател :)" - хубав интерес си споделила под аватара ти! Виж една твоя колежка-писателка какви красиви историики-приказки е написала http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=11&book=1&fbclid=IwAR21wEtX4ykJDUWTdcXBoWpXDAPl0X0BV0DGPcZouqkJDxKeVqKgxynSids

Насти, бе то като се замислих, бих могъл да ти споделя малко "жокерче", което малко ще "ограничи" свободната ти интерпретация на предносподеления ти сън, но пък се базира на доста изследвания на съновиденията. Дори в случая ще ти е полезно да прегледаш тази тема - Защото в нея сейсал и мона споменават за архехипните сънища, онези "особените", от които е и твоя! "Жокерчето" е, че в твоя сън имаш - "Река", но реката не е течаща вода, а е "Поток". "Старецът" е архетипен образ, отразяващ "Мъдростта", а щом е в "тъмни дрехи", значи е "недостижима" към момента на съня, "неосветена от ума ти". "Скалата", независимо, че е отвесна, стръмна, е "Твърдина", "Позиция", "Гледна точка", която е "високо над Потока", т.е. е съновното място на "наблюдение", от което можеш да "видиш" по-цялостно "нещата". П.П. позволих си да коментирам, щото се сетих, че в доста "практики" за себепознание се препоръчва да "се върнем" към детството си. А ти, не знам дали ти е направило впечатление, но се "движиш" в тази насока. Браво! В спомените от детството си можем да "открием доста истини", които като възрастни сме забравили! Успех отново!

Забравих да дам как според мен "изглеждат" некви примерни "структури на съзнание"!!! Ето "тесерактна" , която е 4-мерна същност на квадрат(2) и куб(3) на мен лично, повече ми "допада", т.е. мисля че нещо подобно съм виждал на сън, ама "отвътре"

От този фундаментален физичен модел, в комбинация с Херметическия принцип - "Каквото горе, това и долу", и съвременните изследвания в когнитивната наука, може да се синтезира прекрасен инструмент за самоизследване.То така или иначе, имам чувството, че това е и основата на професионалните и резултатни психотерапевтични техники, но не е описвано по този начин. Комплексната идея е, че всичко проявено е манифестирано по определени модели. Са, верно, че тези модели са от полето на трансцендентното, но отразяват принципи, които са непроменливи (константни, инвариатни - "инвариантност", като под това понятие разбират неизменност на някаква величина при промяна на физическите условия или по отношение на някакви трансформации.) На тази основа, човек може спокойно да изследва и "Структурата" на съзнанието си. Или поне да осъзнае, че ние, нашето самосъзнание като част от съзнанието ни имаме определена структура. Формата се определя от "нивото на съзнание". Поне според моите изследвания, т.е по мое мнение, крайната форма на развитие е Кръг, а основните "планиметрични (двумерни) фигури" са триъгълник, квадрат и петоъгълник. За повече инфо по тези форми и транслацията им през 2-измерното, 3-мерното, 4-мерното и 5-мерното пространства в тази статия. Съзнанието ни, ако някой си направи труда да го разгледа като "информационен обект", сам ще установи, че е продукт на различни "елементи информация". То е комплексна форма, която ние, с нашия Аз преживяваме като Себе си. Верно, в последно време в обществото "навлезнаха" нови идеи от рода на "космично съзнание", "земно съзнание" и т.н. нюейджърски "модернизми", но в същността си те изразяват различни форми на индивидуалното съзнание и нивото му на развитие в полето на информацията (а вече в полето на мислите, на чувствата и действията вече е прекалено повърхностно, за да се спирам на това. Все пак идеята на мнението ми е за "по-дълбокото" или пък "по-високото", ама по второто определение вероятно ще има излишна полемика, и то с "религиозни окраски", за това се ограничавам само до "полето на информацията", където няма личностни интерпретации и съпътстващи емоционални его-реакции). Като пиша "информация" подразбирам "информационен запис" на целия набор от чувства, мисли, и паметово възпроизводима история. На индивидуално ниво е лична, на колективно е вече обществена( доколкото касае информация от Земята, иначе би било удачно да я именуваме с друго име, а не "обществена", напр. Космическа, Галактична, Розова, Полярна, студено-топла, вкусна и т.н. все на тоя принцип на именуване, които касае единствено нашата локална оценка от Земята) Та, ако си представим Съзнанието ни като "информационен обект", то и чувствата и мислите, а най-вече и личната ни история биха имали някаква проявена форма. Дори и на "движението" ни в полето на личните преживявания бихме могли да им придадем(сътворим) форма - я кръг(зацикляне), я спирала(низходяща или възходяща, концентрична или ексцентрична). И вече самата "есенция", идеята, която искам да споделя в кратък вариант. След предното, малко по-дълго аргументиране. На база този модел, можем спокойно да изследваме "формата на съзнанието ни", посредством индивидуално изследване на структурата му, като използваме геометрични форми, отразяващи некъв принцип на построение. В моделът са подробно описвани различните начини на построение. Това, че важат за елементарните частици, не ни ограничава да "приложим" принципа и по отношение на психичните структури на нашето съзнание. Можем примерно да изследваме "структурата" на убежденията си, генерирането на чувствата, възникването на "мисловните ни потоци", следващи определени модели и т.н. И най-практичното - различните очаквани резултати, при определен начин на построение, описан в цитирания физичен модел. Само е нужно малко "по-широки рамки" на въображението в полето на абстрактната мисъл. Това би дало много по-голяма свобода на прилагане на Волята ни, поне в полето на умствените конструкции. Единственото възпиращо е реципрочното въздействие на чувствата върху разума, .

Всъщност, като прегледах какво като есенция съм описал, установих, че е прекалено сбито. А в тази му форма е почти неразбираемо. Пък и на база опитността ми от комуникацията в последните 1-2 седмици, е добре да доопиша идеята зад този фундаментален физичен модел. Същността на този (поне за мен е вдъхновяваща) модел е, че описва как се образуват формите на база модели на построение между отделни "елементи". (същата идея като концепция я има и в сефиротическата традиция в Кабалистичните трактати за описване на еволюцията на формите и пространството, ама е под друга форма "изказана") Физическото изражение на този модел е, че различните видове "построения" дават различни форми на материално проявление. И тези "построения" са отвъд времето, но се проявяват като структура в пространството. А ние, като съзнателни наблюдатели, които "измерваме света", живеейки във времето, можем да си обясним основата на конструкцията на материалната реалност. В тази конструкция (отвъд времето, но структуроопределяща пространството), при "движението ни във времето" можем да наблюдаваме проявата на фундаменталните сили (силно и слабо ядрени взаимодействия, електромагнетизъм и гравитация). Това, което е особеното и допълнителното - отвъд фендаментланите сили, в този модел е, че дава дефинира "образна представа" за принципи при пространственото разпределяне на материята. Дава изграждащи принципи при конструкциите на формите. А това, за тези които не са запознати, в повечето окултни школи (не познавам всички, а тези, с които съм запознат е само на базово ниво, колкото до идеите им, а не практикуването им ), тези принципи се разглеждат като проявени сили и се наричат по различен начин, но имат обща идейна основа. На някой места съм ги срещал като "фенологични сили", на други места като "причинен свят", на трети "торсионни сили". А пък при системата "У син" (китайските пет елемента), за която рядко съм срещал споменато за "Феноменът 6 КИ", принципът на изграждане в пространството е описван като "общ резултат" от комплексната сила на 6-те енергии - СУ – ДЖОК ТЕРАПИЯ 6 КИ (лекция за шесте енергии). Въпросът е, че "нещо", "по някакъв принцип" се "изграждат", проявяват формите. И този фундаментален физичен модел дава дава прекрасна теоретична основа КАК става това. В случая обаче, държа да подчертая, че това което пиша отразява моя интерес, но не включва отговорността от прилагането на тези знания на практика - тя е на този, които иска да се възползва!!! Защото "движението на енергиите" в тялото на човек, отразяват и мислите и чувствата, както и физиологичните процеси, а "да се пипа" там, където няма задълбочено познание, е не само опасно, ами най-малкото неетично и глупаво!!! За това има хора, които посвещават живота си на изучаването на принципите на функционирането и си носят последствията от действията. А, за да не са критични за здравето на другите тези им действия, за това и са обучавани от други посветени в правилното прилагане на действията. Т.Е. , описвам тези принципи с изследователска и популяризаторска цел, а който не е овладял желанието си да се прави на "велик доктор", да има предвид, че някой действия "се връщат" като резултат по кофти начин...!!! В случая идеите, които ме вдъхновяват да си споделя мнението, а и застъпени метакомуникативно в самия модел, ще опиша в следващия пост, че тоя стана дълъг!

Офф, Станимире, стига бре човек! Кви са тия глупости пак?! Аз "няма да стъпя" там - много ясно!!! Аз съм импулса от външната ти среда, така както ти в друго отношение си на мен!!! Аре не се прави на езотерично неграмотен, моля!