kipenzov

,,Техниката'' ми е много проста и едва преди 3г. разбрах, че това е неква техника. Нарича се персонифициране на несъзнаваното. Една позната го нарече така, а то като процес е характерно за повечето хора. Всеки или почти всеки си води вътрешен диалог. И аз съм така, но напоследък ми направи впечатление, че когато диалогът не е между мен и проектираното ми Аз отсреща, ами образ на конкретен човек, който е в съзнанието ми, се получават интересни отговори, в зависимост от това с каква символика съм заредил образът. Ако е на колега се получават интересни практически решения. Ако е психолог - някаква вътрешна представа. Ако е нощното небе със звездите и без Луната, както съм правил поне от малък, пък са екзистенциални отговори, но пък те идват в един кратък момент и са толкова компресирани, че после цяла нощ ума ми подрежда смислите в изводи. Мисля, че вече долови аналогията интуитивно в предния ти пост. А сънуването последствие, когато ,,пуснеш'' контрола върху сценария, ами с ,,отворен ум'' посрещнеш символиката те насочва в образността му. Според мен и при теб е така! Шервам ти един пост на един съученик. Метакомуникацията е интензивна и предполагам леко ще ,,раздвижи'' е женската ти енергия. Никола Сложните логически казуси касаят квесторската ти роля в човешки спорове и организиране на хора или са свързани с технически решения?

Ето ти и още едно стихче, в което съм компресирал доста и евентуално някой път може да ти е полезно: Котвата, която пуснали сме на брега подържа кораба стабилен. С камъните на желание за свобода товарим трюма му обилно. Каменно сърце. Оплетени въжета за стабилизирането на товара Отговорността в ума - политаща комета, Понесла смисъла на миналото. Изви се буря. Корабът разклати се. Котвата се взираше във сенчест силует. На потъването образът обади се като пореден неразбран сюжет. Запален огън и огъната вода. Затворен център във една мечта. Насочен поглед в търсенето на земя Налегнал въздух недокърпени платна. А океанът бе превърнал се в поток. Изгубен корабът сред нощните вълни В неясно търсене сред дневния амок Илюзорността на своето Аз откри

Благодаря ти, че прояви търпение! И се извинявам, че малко преминах границата! Но нали знаеш сценката в ,,Матрицата'', в която Нео се сби с програмата-пазач на Оракула. Репликата на китаеца беше много готина - ,,няма как да знаеш кой е срещу теб, ако не се биеш с него'' Виждам, че мога да проявя по-голяма доза искреност, като тази преди поста, в който ти признах, че бая се чудя как да ти отговоря. Принципно мога да те засипя с теоретична информация, но поднесена от мен, тя ще носи моят отпечатък, а това изобщо не съм сигурен, че ще ти е полезно. Защото определено интензитетът на потока ти е доста по-силен от моят и вероятно несъзнателният ми сблъсък с този факт предопредели решението ми да ,,дам задна''. Просто страх от чувството за отговорност. Снощи отново си ползвах една техника, след която в съня сценариите ми бяха доста сложни като истории. Просто явно не съм в състояние да отговоря на нуждите ти адекватно. Не изпитах вътрешната убеденост, че ще съм полезен, а в подобни ситуации съм на принципа - не пипай когато не разбираш! Това е в посока ,,напред, към където си се запътила''. А по отношение на това, което вече сме си споделили вече мога да ни наблегна на някои неща. Прегледай постовете и ще видиш едно ,,препускане''! Доста неща стоят компресирани като смисли, защото ги минахме ,,на тъгъдък''. Пък и отвсякъде прозира, че мъжката псих.енергия ти е в излишък и малко баланса с женската се губи. Това е в моите очи - не е меродавно! Ти си това, което си решила преди малко, че си, а ще бъдеш това, което са последващите ти действия. А аз вероятно вече личи, че много се радвам на комуникацията ни, но трябва наистина да дам леко задна скорост, щото определено ти предстои индивидуална работа. Като някакъв импулс ще ти споделя едно стихотворение: Отместих погледа си от Незнанието Окрилен от свойта свобода Завих се със кожуха ми на Знанието Забих се в собствената суета. Залюбих спомени отминали Потънах в топлата Земя, А тя зовеше ме във ритъма На изчезващата светлина. Запалих огъня на страстите И от прахта се възродих Почувствах нуждата от дните ми В които сам си се открих.

Вече ми звучиш по-улегнала! Щото първоначално целият този порив на авантюристичния дух ме караше да си те описвам като човек, опитващ се да избяга от реалността. А то пак бягаш, но от рутината. Радвам се, че си отговорен човек! А пък ,,успокоеният ум'' сигурно е поредна игра, която демонстрираш, че владееш, но ,,напрежението'' се усеща. Просто те човърка отвътре - телепатии, телекинези, телепортации, левитации... Дядо ми ми казваше едно време ,,зорлем гюзелик елмаз'', което е ,,насила хубост не става''. А пък наскоро четох една кратка история за старец и бял кон, от която извода беше, че като печелиш не знаеш какво губиш, а като губиш не знаеш какво печелиш. Това също ме радва! Интегрирала си анимуса до степен, че да не се дразниш, ''усещайки'' че някой те гъбарка. Явно си се усетила, че ,,ум царува....''

Така, както си захапала "нишката" с целия набор от инф. потоци, би трябвало да ти е направило впечатление "напрежението". Напрягането е нищо повече освен "сгъстено желание". Щом ще ти отнеме време сега, значи ще се върнеш на текста друг път, ако проявиш желание. Остави се на потока ти. Карл Юнг като е ходил и до северна америка, за да изследва концепцията му за колективно несъзнавания слой, вождът на индианското племе, в което правил наблюденията си, му казал нещо подобно: - Ех, вие белите, с вашето безкрайно бързане, идващо от ума! Притихни леко и ще се усетиш, че към сайта има контакти, и ако има "нишка" ще осъществите контакт, без значение дали аз го познавам.

Абстрахирам се от "линията", че наистина можем да си твърдим каквото и да е относно Бог, но това не го описва в пълнотата, защото съм напълно съгласен. Но това ни помага, поради простата причина, че по този начин можем от "мащаб- Божествен свят" да подходим към интегриране на индивидуално ниво на самата идея за "божествен свят". По този начин, без да се усетим, докато се "кахърим" користен или безкористен е Бог, вече водим вътрешен разговор с най-дълбоката част от същността ни като същества. Същата тази "божествена частица" или "искра", която всеки може да открие във вътрешния си свят в лицето на Вътрешния наблюдател. Но, според мен и така както го предложих, "огънят отвътре" е само единият от елементите, които формират "субстанцията" на Вътрешния наблюдател. А пък изграден ли е от "субстанция" /Атман/ или е една велика илюзия сред Нищото /Шунята/ е вече бая абстрактна тема Иначе ми направи впечатление едно интересно "развитие" в думите ти, което на метакомуникативно ниво "съдържа" и представата за времето: Предполагам, че така извадени от контекста на изказа ти, се вижда как думите отразяват концепцията за Времето, в което се развива митологията на "вътрешния ти свят на убежденията" и "разполагането" в съзнанието ти на дискусията, която водим. Въодушевяваща представа, нали!? Когато го наблюдавам у друг се опитвам после "да го върна" и в собствените си представи, щото често се замислям за концепцията за "илюзорността на времето", но към момента ми е трудна за интегриране, защото всичко "се събира" в едно, и си е доста отвъд моментните ми възможности, хихи. Другото, което споменаваш - за Светата троица, комбинирано с Монадологията на Лайбниц, също дава въодушевяваща представа! Стига да не противопоставим Кантовата критика на монадологията на Лайбниц, щото тогава пак ще се стигне до положението за "ограниченият Ум в опитите си да обхване безкрайното" Но, да продължа по хронологията на поста ти... Да, напълно съм съгласен, че има и по-реално достижими въпрос-отговори, които произтичат съвсем логично при ретроспективното проследяване на идеите, което ни вълнуват. Но, я "изключи" Времето, де! ..... Ухаааааа А за прераждането, предполагам, че е препратка към другата тема, но поне за сега предлагам "да отложим" малко този аспект?!

Много бързаш! По-спокойно! Остави текста да говори! Синхронизирай се! Статията не е за еднократен прочит. Остави смислите да се декомпресират, защото идеите са му наистина комплексни! Захапал е толкова много информационни потоци, че няма как от първия прочит да схванеш всичко.

Не смея! И без това ми е голямо! А колкото пъти съм си повярвал, толкова пъти съм "ял шамари" като предизвикателства. "Като си гоуем, я да те видим в тая ситуация!". Явно трябва наистина да интегрирам концепцията за смирението, а не само да я осмислям Иначе само да допълня към по-предния пост, че има една честота - Шуманова, която преди съм чел, че е честотата на Земята - 7,83 хц. Сега пък като потърсих линк да ти пратя прочетох, че са 4 честотите. Това във връзка с публикациите преди 2 г., че от 7 години има процес на промяна на Шумановата честота и "засечени" чрез сателитни радиестезични изследвания "дупки" в електромагнитното поле в южното полукълбо. Но на днешно време с тези фейк новини как да си сигурен, че и това не е пропаганда А пък за аяхуаската ето https://en.wikipedia.org/wiki/Ayahuasca Неква лоза е и приемът на каша от стрити листа обикновено има летален изход. Шаманите в амазония обаче я използват в комбинация с естествен неин спътник в природата - некъв храст, чийто активни вещества блокират в известна степен тези на аяхуаската и ДМТ-то в нея просто те "сцепва". Емаше един сайт на неква комуна, основана от един от първите изследователи на шаманските церемонии в амазония, но беше 3000 долара за 3 церемонии и пътуването!!! По-интересно е описанието на ДМТ - http://www.drugsinfo-bg.org/azbuka-na-narkoticite/dmt/ , а на общата страница в сайта, преди ДМТ е описанието на аяхуаската. Ако не зареди линка - потърси Национална мрежа за наркотиците. Сайтът е български и е основан с подкрепата на Холандското правителство

Успях да "закача" анимацията , че от телефона не се получи! Ей на този убавец му стигат https://www.parallelreality-bg.com/analizi/podrobnianalizi/587-game-platform-64.html. А "будното състояние като продължение на съня" пък е идея, която срещнах за първи път при П.Д. Успенски в "Tetrium organum" И аз по принцип имам една идея, която ме сполетя преди повече от 20 г., но напоследък открих освен нейни следствия, също и че изобщо не е нова - че време-пространството е статично! Ето и още една картина, чийто смисъл ще оставя на твое усмотрение Само ще добавя, че долу в ляво се нарисувах без око, а "в ириса" не личат звездите, хихих, и с това моля да приключим с картините, че много ми се издува егото

Бая де чудих как да ти отговоря. Принципно в доклада ,,Гейтуей'' имаше доста добре описано как вълновата фаза на съзнанието се проявява и как заоблените пикове и спадове всъщност са интерполирани и така се затваря контура в четиримерния ни сетивно-възприятиен свят. А според точка /21 май беше/ заоблената форма не е граница, а вълната продължава в ,,абсолюта'' от безкрайно високи честоти и това ,,изчезване'' на вълната е в тези дискретни времеви диапазони на пикове и спадове. Ако действаме синтезиращо от данните, които си извадила, ще се получи, че над 32hz вече имаме когвитивни изкривявания. Инфото, което достига в предсъзнанието ни е прекалено голямо спрямо нормалното количество информация, което обработваме съзнателно. Предполагам знаеш, че от цялата сетивна информация, която постъпва към съзнанието ни само една стотна бива осъзнавана. Но останалата част опитно е установено, че не се губи. На тези зависимости са базирани доста ,,закачки'' на маркетингови стратези. Като пример - 25-я кадър във филмите или рекламите, подредбата на стоките в хипермаркетите, ароматите в магазините и т.н. Само, ако прегледаш инфо колко сексуални символи има във филмчета на Дисни, ум ше ти заиде! Та в тази насока предполагам, че становището ти за ,,зациклянето'' в астрала е продукт на интуитивното ти усещане, че астрала, независимо че е поле и за обмен на информация, всъщност е пространството или пък ,,светът'' на пребиваване на по-грубите его-форми. Но вече си имала досег и с по-дълбоката част от собственото си същество и правиш разликата. Ето ти един анимиран пример за трансцендентна проява на вълна. Можем да я ,,видим'' ясно, но само чрез въображението ни Вълна Предното ми беше просто пример, че понякога, да не кажа никога, пълният смисъл на съзнателните ни действия е недостъпен. А пък картините! Мои произведения са, рисувах ги преди 8-9 години. Единственото място, на което съм ги споделял като изображение е в един форум, в който преди около две години за първи път си позволих да пиша. Последвах една синхронична връзка и ми го преставиха тъкмо ппреди да го регистрират. Използвах ги отново като аргумент, но в тема за природата на времето. А за мехурите и тяхната индивидуална символика за всеки човек - доста дълга тема. Прегледай иначе ,,хакерите на сънища'' и техните ,,мехури'' и ,,езера''. Тяхната техника, а не некви дето я коментират, без да имат опитност! А след време, когато евентуално вече ,,узрееш'' и за мистиката, ще видиш, че будното състояние може да го усетиш като по-твърдо продължение на съня,

Ами, имах предвид, че техните им там синергоетики, космоенергетики, пък и Рейкито, което провеждат от Япония са доста добри като практики за повишаване на личния магнетизъм и развиването на вътрешния свят и поне на мен ми наподобяват на развиване на умения за психотерапия, но знам ли ги, хихих. Принципно при тези практики има възможност да се развие и човек с недотам" стабилна нравствена основа, да "израсне" изкусен манипулатор. Не забравяй, че по техните земи се е развивал и сибирския шаманизъм / има и такъв, не е само амазонският с аяухаската и пейоте церемониите или североамериканският с "изолирането на ума" и "разговорите с предците"/ . Но вече трябва да си осъзнала, че няма опасни хора, а само такива, от които те е страх, А понякога хората, от които ни е страх първоначално се превръщат за нас в особено полезен фактор, носещ опитност и спомагащ по пътя към мъдростта. И аз искам да те попитам нещо!? "заклещили" само в астрала?!? Доколкото те разбирам, "коридорите" представляват за теб "пространство" с различни характеристики от астрала?

Принципно след предния ти пост се чудя дали ти трябва изобщо още инфо. Ето все пак линк към една книга. Има в нетя и превод на български, но според мен бая се разминава. Авторът Майкъл Радуга описва достатъчно подробно фазите на съня и пътуванията му "извън" тялото. Прекалено подробно описва дори нещата. Но и той е повлиян от Р.Монро и книгите му за "Пътуване извън тялото" както и разработките на "Институт Монро", с който институт пък си партнира и ЦРУ при изготвянето на доклада "Гейтуей", който е поръчан на онзи екип от учени към института с ръководителя му с полскозвучащата фамилия. Пак ще се повторя, но според мен повече инфо не ти е нужно, защото си минала през филтъра на непредубеденото ти опознаване. Пък и си осъзнала, че не е никакво "излизане извън тялото", защото така дисоциираш тялото от съзнанието си, а това е заблуда. А "конструкциите" на Монро, особено за "местоположението на убежденята" в образната карта на съзнанието, са си негова представа. При нас в македонския край сме на принципа - "он ке ми каже дека са ми убежденията". Щом си се "сблъсквала" дори във фаза на "самоук ентусиаст" и си запазила обективността си,, мога само нарцистично да се порадвам на вярната ми прогноза, че си имаш нужните настройки за подобни пътувания. Радвам се че те познавам!

Забравих да споделя! Има една руска група. Казват се "Хакери на сънища" и имат интересни "техники". Но това нали се сещаш, че те насочва в руска дестинация! Будь осторожна!

Има и един "разсекретен" доклад на ЦРУ - "Гейтуей"! Пълна обърквация ми беше, но ми помогна да се усетя как ми "промиват мозъка", поради направилото ми впечатление внушение, което 20 г не бях подлагал на съмнение . "Съзнанието се отделя...", "Съзнанието твори...", "съзнанието си прави не знам си кво си...", бе направо пълно "разтваряне на Аз-а", на отговорността към собствения ти живот, на бягството от свободата, на "проибщаването към стадото" на трансхуманистичната идея, в чиито стратегически цели е и "противопоставяне на организации, обявили се срещу техническия прогрес;" /цитатът е от линка към Уйкипедия, егати съвременните нацисти/. А ЦРУ пък, след като видяли, че информацията от доклада е вече достъпна в общественото пространство "решили безкористно да разсекретят" самия доклад Иначе първите експерименти за "Дистанционно виждане" са белязани от желанието за "разузнаване" на вражеските позиции, но бързо се "стига" до официално прекратяване, поради "незадоволителни резултати", хихих. Ако поразровиш в нетя, ще видиш, че първо във Варна, а после и във Враца май беше, са са направили организирано събитие за демонстриране на "технологията". Този от Бургаз, писателя-езотерик, Буковски май беше, пък и някои обществени личности, като флагмани на събитието, са в организацията на мероприятието. Но при въпрос на журналисти към Международният научно-изследователски институт за изследване на космическа антропология, Новосибирск, които официално имат разработки в областта на "Огледала на Козирев", официално е отречена каквато и да е връзка с мероприятието. Това не е видно от линка, които дадох, но при лека проверка в нетя, ще ти излезне инфо. Не проявих смелост да опиша нещата, така както съм се запознал с тях, защото нямам опита. Ти си го описала доста по-добре и по-кратко. А тепърва да се правя на многознайко и да пиша за 4-те типа мозъчни вълни, REM-фазата на дълбокия сън, когато тялото е по-отпуснато и съответно "освободения" подсъзнателен потенциал по контрол на соматичните процеси предоставя възможността за съзнателни преживявания отвъд рамките на "нормалното". Просто не ми остиска! Пък и има един момент докато се запознавах с подобна информация, който ме накара да се замисля. От една страна осъзнах, че не съм подготвен за подобни преживявания, тъй като изпитвам страх, който е чувството, което директно те "връща в тялото", пък е и редуциращият фактор за силата на намерението, с което да "се насочваш". От друга пък, от рационализацията на този ми страх, се роди мисълта, че истината е отвъд тези занимания и започнах да отделям повече внимание на семейството ми и служебните ми ангажименти. Някак като "всяка жаба да си знае гьола", защото май всеки човек си има индивидуален план, а моят не е в тази насока щом изпитвам страх, към момента де . Докато при теб усещам лекотата, с която "боравиш" със средата си. За това и напълно вярвам на споделеното от теб, тъй като имаш "настройката" за подобни "пътувания". Споделяй, това което мислиш, че е полезно, защото знам интуитивно, че има някои неща, които е по-добре да бъдат спестени и са само за теб!

АлександърТ.А , а как ще приемеш предложението ми, че "първите същества" не са образувани единствено от огън/топлина? Ето и малко обосновка: Във въображението ми още от малък, или поне отдавна, ми се върти идеята, че в основата ни като същества са "преплетени" четири елемента. Огън, вода, въздух и земя. Даже преди известно време разбрах, че свастиката е стар санскритски символ, а не символен продукт на нацизма. Скоро се запознах и с неква система У Син, в която елементите са 5, но "желязото" нещо ми е непонятно, за това предложението ми е ограничено до 4 елемента, така както си ги "разпознавам" у мен си. По тази линия предложението ми е, че ако говорим за същества и от какво са изградени, можем спокойно да обединим и четирите елемента. А пък "кръговото движение" в определена посока, предизвикващо взаимното им проникване да се явява синтеза на "изграждащата есенция" с която да се "пълнят" мехурите от "пространство". Нещо подобно: А пък самото проявление да е съобразено и с параметрите на сетивния свят, които да са символно отразени във формата на "решетка". Още едно визуално предложение: Тогава излиза, че свещения огън е част от системата от четири елемента заедно със свещения въздух, свещената вода и свещената земя. Ако интерполираме от общото към частното може да, излезне, че: Свещения огън е - страстта да живееш, Свещената вода е - страстта да обединяваш, Свещения въздух е - страстта да твориш, Свещената земя е - страстта да приемаш, да се смиряваш. Това определено е само една от множество интерпретации, но пък на мен доста ми "резонира" и си ме кефи - за това я пускам като предложение.Пък и като още едно предложение може и да послужи като "мост" с темата "Безкористен ли е Бог" след следните допълнения: - решетката на втората ми картина е "мнението" ми за наследствеността, която на индивидуално нива се проявява като "предразсъдъци"; - характерната дуалност за страстите, бидейки дълбоки чувства, отразява и двойнственоста на отношението човек-околна среда под формата користен/безкористен

А другите кои са?!

Това ти схващане ще ти донесе проблеми със себезаявяването, което както сам си изпитал вече е трудно с оглед на дистанцираността на другите хора. Да имаме животинско в нас и принципно това са инстинктите ни, а на другия край на полярността са архетипите. Обаче моментът, в който инстинктивната част от психиката я дефинираш като "зло", вече влизаш в "режим на борба". Тази борба, като чета описанието ти, явно си я проектирал "навън" и голяма част от другите хора, които не са продължение на егото ти - моето семейство, моят род, вече си си ги "проектирал" като "врагове" (неразбиращи те, несподелящи твоето възприятие), които те гледат озадачено, без да разбират. А всъщност, точно това твое субективно усещане, че промяната на настроенията на хората се води от промяната на твоето настроение вече трябва да те кара да се замисляш. Защото от написаното от Орлин Баев в тази статия https://orlinbaev.blogspot.com/search?q=байпаси, която ти препоръчвам, се запознах със значението на "Пасивна агресия" : "Пасивната агресия/ мазохизмът е клише за фалшивото представяне на невротична динамика и поведение за духовност. Не е - байпас на страха от излагане, унижение и отхвърляне е такава "духовност". Поради страха от директното себезаявяване, индивидът трупа автоагресия, рационализирана като "аз съм добър и духовен". Мазохизмът обаче представлява прикрита садистична агресия към обекта си. Агресия, зад която стоят себеунижаващи, малоценни себеотносни вярвания. Тези вярвания, ведно с автоагресивното, себемаргинализиращо поведение, са директно долавяни от подсъзнанието на така значимия за мазохиста друг. Автоматично отношението и поведението на другия става по-агресивно, маргинализиращо, потъпкващо, което задоволява и на принципа на самоизпълняващата прогноза, реализира мазохистичните вярвания. Прикритата агресия на мазохиста също се чувства от подсъзнанието на заобикалящите толкова, колкото и подлежащите я страхове, което поражда защитно дразнене и ответна емоционална реакция." Оттеглянето на илюзиите е начинът да видиш света такъв, какъвто е. Отвъд твоята оценка. Удебеленият шрифт предполагам ще ти е достатъчен, за да се замислиш за същността на чуждите реакции. А в предхожащия абзац за пасивната агресия в статията можеш да прегледаш и Шизоидното бягство във фантазия А пък обвързаността и невербалното въздействие - Да, има ги, но не е ли по-добре преди да се фокусираш върху това, да "поизчистиш" собствения си енергийно-мисловен поток, за да може наистина да "вървиш пътя на героя", който е архетипната основа на "пробуждането и израстването на Нео". Няма как да въплътиш с действията си образа на Арджуна от Бхагавад гита или пък св.Георги, без да се очистиш от страха в сърцето. А повярвай ми, скрил се е дълбоко, не и без твоя помощ, но героя в теб ще го открие. Само не трябва да се плашиш, от това което ще видиш скрито в "тъмнината на твоята душа". И не на последно място - сексуалната енергия. Освен, ако не си овладял пълния контрол на жизнения си поток, в което се съмнявам, то заниманията ти имат по-скоро компенсаторен характер. В това отношение тук във форума има и статии за мастурбирането и ефектите от него, пък и има психотерапевти, които ще ти дадат по-стойностна от мен информация. Принципно и аз се питам за естеството на толкова достъпна психическа, концентрирана енергия, но в това й е проблема - трудна е за насочване, пък и не е вода или бира, за да й видиш границите. Пробвай да насочиш отдолу-нагоре, през гърдите до темето, па белким ти се получи. Но да ти цитирам един надпис в тоалетната на 3-ия етаж на Лесотехническия университет, докато учех там : - "Чекията е хубаво нещо, но при секса се запознаваш с хора!". Жена до теб ще те "приземи", но наистина ще трябва да се потрудиш, а не да се отказваш.

По принцип май е за тема за анализ на сънища А от моя страна, това което мога да ти споделя по поста ти е, че единствено сънуващият може да си направи качествен анализ на съня, защото това, което сънуваш е особен вид разговор с теб си. Като предложение обаче мога да ти обърна внимание на три неща, около които се разиграва архетипната история на съня ти. 1. Имаш лист, който по невъзможен начин се движи сам. Предполагам, че е бил "празен" лист, на който колкото и да ти е "невъзможно" подсъзнанието ти подсказва, че трябва да пуснеш Новото да "влезне в твоя живот - "да напишеш на празния лист". 2. По тази линия се проектира, според мен, и "гробището", в което да "погребеш" старите представи за себе си. Защото нищо ново не може да се роди, докато не пуснеш да си отиде старото. А защо подсъзнателно си отделила внимание да установиш, че купчините са 6 и че една е бяла!?!? Е на това интерпретациите са доста и само ти, ако "притихнеш" (изключиш ума и оставиш от сърцето да дойде идеята) вероятно ще си отговориш най-адекватно. 3. Появява се сила, издигаш се, оставаш по "есенция" такава, каквато си приела, че си. "Не се съпротивлявам!" ти се проектира като изказ от теб към самата теб. Ами тогава наистина не се съпротивлявай на това, което в реалния ти живот напира да те "докосне" ката смисли. Пък било то и промяна на собствената ти представа за теб си.

Само като написа "Нео" и вече бях привлечен да видя аджаба кой се е забил в "коловоза", в който и аз съм циклил доста време Предлагам ти цитат от книгата на Кен Уилбър - "Спектър на съзнанието" Проекцията на негативни емоции (агресия, гняв, омраза, отхвърляне, възмущение) е много често срещана, особено на Запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички лоши и негативни черти у себе си и у другите. Много малко от нас обичат своите лоши качества. Напротив, ние ги презираме и ненавиждаме, срамуваме се от тях, те ни карат да се чувстваме неудобно и ние непрестанно се мъчим не да ги интегрираме, а да ги изолираме. С появата на четвъртичния дуализъм това отчуждаване става възможно, защото въпреки, че ги отхвърляме от съзнанието си, тези черти си остават наши. Ние ги изтласкваме от съзнанието си и те се появяват в околната среда. Тогава сякаш се разделяме с тях, но откриваме, че те са навсякъде около нас. Всъщност, когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души. Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти. Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят. В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни. Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души. Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола. Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто. Ето какво казва Лао Дзъ: “Има ли разлика между да и не? Има ли разлика между добро и зло? Трябва ли да се страхувам от страховете на другите? Какво безумство! Имането и нямането се появяват заедно. Трудното и лесното се допълват. Дългото и късото си контрастират. Високото и ниското са взаимозависими. Предницата и гърбът следват едно след друго.” Чун Дзъ обобщава:” Така тези, които казват, че искат правилното, без неговото съответствие – грешното; или справедливо правителство, без неговото съответствие -тиранията, не осъзнават великия закон на Вселената и същността на цялото сътворение. Със същия успех човек би могъл да говори за съществуването на Небето, без съществуването на Земята или на лоши закони без добри, което е невъзможно. Въпреки всичко, хората продължават да говорят за това: такива хора са или глупци, или измамници.” Идеята да се отървем от отрицателните си черти, да ги унищожим и изкореним, би била добра – ако осъществяването и беше възможно. Проблемът е, че отрицателните ни черти, пред които се опитваме да си затворим очите, си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми на страх, депресия или тревожност. Откъснати от съзнанието, те придобиват застрашителни размери, несъответстващи на истинската им същност. Можем да опитомим злото, единствено като се сприятелим с него, отчуждавайки го от себе си ние само го разпалваме. Интегрирано, злото става добродушно; проектирано става доста злобно и така тези, които се опитват да се откъснат от злото, допринасят много за неговата победа. По думите на Роналд Фрейзър: “Моля ви един ден да си спомните, че съм ви казал, че омразата към злото го подсилва, съпротивата насърчава това, на което се съпротивлявате. Валидността на този закон е равна на тази на законите на математиката.” Или според Николай Бердяев: “ Сатаната се радва, когато успее да вдъхне у нас дяволски чувства към себе си. Той е този, който печели, когато собствените му оръжия се обърнат срещу него…Непрекъснатото изобличаване на злото и неговите носители насърчава разпространението му в света – това е истина, ясно разкрита в Евангелията, която ние неизменно пренебрегваме.” Отношението на добродушно критикарство е типично за хуманните хора и сред тези, които могат да се отпуснат в компанията си и да изразят най-топлите си приятелски чувства с думи като: “Ах, ти стари мошенико!” Възможността за обич между хората зависи от признаването и приемането на известна доза мошеничество у себе си и другите. Силата на фанатизма колкото и да е резултатна, винаги е за сметка на несъзнаваното и независимо дали каузата е справедлива или не, тя винаги е деструктивна, защото е насочена срещу живота: тя отрича амбивалентността на естествения свят. Идеята е, че когато осъзнаваме нашето малко късче омраза, то в действителност не е истинска омраза, тъй като е смесено и съчетано с положителни емоции като любов и доброта, така че интегрираната омраза обикновено придобива нежен и често хумористичен оттенък. Много от нас преминават през живота с чувството, че никой не ни обича, което е много несправедливо, защото ние, разбира се, обичаме всички. Но именно това са двата признака на проекция на Его Нивото: виждаме го у всички останали и си въобразяваме, че у нас не съществува. Чувстваме, че светът ни мрази, само защото не осъзнаваме една малка частица в себе си, която мрази света.Кен Уилбър (Спектър на съзнанието)

Осъзнах се, че сънувам, когато докато в съня си вървях по пътя и усетих, че ставам по лек. Жената, която вървеше пред мен се обърна, за да види какво правя и защо се издигам. Внезапно, с лекота същата тази жена се понесе пред мен, а странното беше умилителното и отношение. В този момент се усетих, че след като е сън трябва пак да пробвам да си полетя, но този път, за разлика от други, полетът трябваше аз да го стартирам. Започнах да "отскачам" с крак, а самото "избутване" с крака ми позволи да набера височина и от там летежа вече ми е "познат". Отвсякъде идваха радостни "гласове", които казваха "Ей, най-накрая и ти да се научиш". Явно настроени на вълна "бъзици" Жената беше интересно облечена - с открито лице, но с некво подобно на монахините покривало за главата, което отиваше зад гърба й. Странното стана, когато тя се спря и в този момент започнах да си фокусирам погледа. Установих, че тя не е пред мен ами е на 300-400 м пред мен и беше висока колкото кедровото дърво до нея, в градинката до светофара в началото на Сандански. В един миг жената се превърна в кедрово дърво. Долетях над групичката от дървета и този път си преодолях страха от приземяването. "Избутвах" с крака, за да компенсирам гравитацията и застанах до дървото, в което се бе превърнала жената. Чудех се и реших, че след като е сън мога да легна да заспя и да изследвам и по-дълбокия слой от съня ми. Веднага след като заспах се оказах в сън, в който се движех в някакво общо спално помещение, в което отделени от бели чаршафи или пък светли като цвят стени, си намираха множество легла с хора, облечени в бяло. Странно ми беше усещането за това, което уж изглеждаше като общ дом, а всъщност имах интуитивното знаене, че това е лазарет. Минавах между леглата и когато загледах по-отблизо лицата на хората, виждах едни гротескни, измъчени физиономии. Малко се смутих, но продължих да търся жената, докато не ме "хванаха" през мишниците няколко човека и с неква тяхна си радост ме заведоха до баните на "лазарета", за да мина ритуала на посвещаване с ръсене на "светена вода от чешмата !?!?!". Двама човека ме държаха за ръцете, а трети пусна водата от чешмата. В този момент фокусът ми на наблюдение беше без усещане за тялото, а само на главата ми, върху която усещах попиващата вода, но гледах надолу и виждах струйките от капки, които се спускаха в тъмна бездна. Хората около мен си "мрънкаха" некви "молитвени" слова, а не мен ми писна от цялата история, защото усещах как се опитват да ми отнемат свободата с манипулации. Не се спомням как, но "излезнах" от съня, събуждайки се в "по-горния" сън и без много да се бавя се събудих в леглото.

Искам да добавя, че "зареждането" ми в астралната проекция беше през "мехурче". Но с метален отблясък, малко като символът на снимките на 360 гр. в Гугъл земя - едно метално топче, в което като се приближиш и влизаш в панорамната снимка

Това е прекален контрол, който прекрасно си осъзнала, че е излишен и вече не осъществяваш. Но пък вече ти е дал рутина, с която да подходиш при "решаването" на някои дилеми, ако евентуално ти се появят такива. Защото целеустремеността на "потока" ти ме впечатлява, а при подобна лекота страстта ти да живееш е като река сред гладки брегове. Няма какво толкова да ти се избистря. Разликата е единствено в соматичните сигнали. При осъзнатия сън имаш "точка на наблюдение" или както съм го срещал - его-фокус. А при астралната проекция или Lucid dreaming към тази "точка на наблюдение" вече имаш репликиране на сигналите от тялото в нервната ти система. Накратко имаш усещане за тяло, което можеш и да "видиш" като проекция в осъзнатия ти сън. Мозъчната ни активност има една интересна черта, която е материално проявление на въображението - без реален сетивен стимул ние можем да си "представим", че такъв има. Единственото, което за според мен има значение във феномена астрална проекция или ОИТ (опитност извън тялото) или пък ОС(осъзнат сън) е фактът на достъп до обективна информация, която е проверима. А при подобни ИСС(изменени състояния на съзнанието) са правени многократни опити, аз поне някъде съм чел за изследванията за Remote viewing на ЦРУ и военните в щатите през 80-те, при което има обследване на ситуации на доста големи разстояния, но май не беше 100% успеваемостта. Руснаците също имат подобни изследвания, които както се сещаш са отдавна, щото към днешния момент няма достъпна актуална ивформация. Интересни са разработките на Козирев за природата на времето, но пък той е по-известен с "Огледалото на Козирев". Извитата огледална повърхност, пребиваването в чиито център те дисоциира от тялото и се получават некви странни психични реакции. В тази връзка 2015 година имаше скандал в страната ни за използването на разработки в тази насока. А по отношение на моя опит - имам само едно астрално проектиране, но при положение, че след тренажора веднага се "заредих" в ситуация, която съм сънувал и отразява един мой дълбок вътрешен страх, повече не си губих времето да се опитвам да влизам в проекции, щото "отработването" на страховете може да се прави и в будно състояние. А пък ОС са ни дар да прогледнем отвъд съзнателната ни представа за нас си, защото при сънуването границата между съзнавано и подсъзнание е размита и образите и ситуациите, които оставим да възникват, в тяхната символика се явяват прекрасена възможност за диалог с потисната част от себе ни.

Страстта да живееш!

Дори се сещам за един пример, от който противно на логиката ще произлезне отговор на въпроса - Безкористен ли е Бог?, а този отговор ще е - "Днес е четвъртък!" : Стоях си една лятна нощ миналата година на терасата и пушех. Димът от цигарата преминаваше през комарника и излизаше навън. В един момент прелетя един прилеп - явно да провери какъв е този дим, или пък некъв инстинкт, че комарите бягат от дима и търсеше плячка. Траекторията на полета му описваше форма на пеперуда. Същата вечер бях чел нещо за "Монарх програмиране" и символиката на пеперудата-Монарх като символ на душата. Стана ми интересно дали, ако си пожелая пак да прелети прилепчето, то това ще се случи. Няма и няколко секунди и това се случи. Загледах се и ми се привидя, че наистина прилепа в движението си описа траектория във формата на пеперуда. Та от този пример за развинтено въображение спокойно мога да изведа някаква представа за личното творчество. За моментът, в който всеки от нас "взима" някакви сетивни сигнали от външната среда и ги одухотворява през призмата на собственото си въображение, формирайки някакъв емоционално-мисловен поток. Тогава личното творчество, интуицията, въображението, умът, чувствата, все такива човешки атрибути, описващи и трансцендентната страна на същността ни, биха били отражение на един безкористен Бог, който ни е надарил с тях. Обаче има и един атрибут на личността, която изграждаме върху основата на индивидуалността ни, формирана чрез характерът ни, съобразно темперамента ни. И този атрибут е Разумът. На база него умът ни спомага да стигнем до друг атрибут на личността - Самосъзнанието, от което пак се "връщаме" да си "огледаме" характера, темперамента, способностите и всичко това на фона на заобикалящата ни среда. "Погледът" ни подскача като пинг-понг, като фотон между успоредни огледала . Самоподържащата се представа за себе ни. Пък тази заобикаляща среда нали и тя по презумпция е проявление на Бог?! Разделяне на две Излиза, че хем безкористно Бог ни е надарил с някой негови атрибути, хем користно ни се налага Волево да боравим с тези ни качества като елементи в системата на живота, за да се включим в подръжката на самата система. И тако и вако, хихи. Со кротце, со благо... и со малко кютек. А дотук всичко, което произтичаше като съждения, идваше от Ума. Също и въпрос-мотото на темата - Безкористен ли е Бог? Ако "изключим" анализа на ума, то отговорът на въпроса, в стил малко по- на изток, ще е - "Днес е четвъртък!" Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!"

Коне, да ти подскажа един циклаж, който мен поне ме вкарва в парадаксални съждения. Моралният релативизъм! Според мен едно нещо е добро, но за друг е лошо?!? Ако Бог е Бог, със всичките му атрибути, то въпрсът дали е користен, би трябвало да не го касае, защото не само, че той/тя/то би следвало да Е и користен и безкористен, но и самият въпрос отправен в тази насока някак се губи като насоченост към безкрая. Леко е като да се опитваме да слагаме рамки на нещо безкрайно. Сложим ли му - вече сме в заблуда, защото не е това, за което първоначално сме си задавали въпроса.