kipenzov

Даааа Аз съм я виждал, но в полусънно състояние. Обаче беше опасана цялата с черни нишки. Така май добиваш представа за мотивацията на действията ми. А иначе, един човек ми е споделял повтарящ му се сън, как стои до много силен, светъл поток и в последните му "повторения" му се е проектирало несъзнателно "1". Покрай тази ти "искряща топка" ще започнат да ти излизат и цифри. Но този етап е свързан вече със осъзнаването на цифрите и тяхното значение в живота ни. Това, което съм си навързал е, че 0 е абсолюта, 1 е проявлението, 2 е мъжкото и женското, 3 е аз и от двете ми страни мъжкото и женското, а 4 е предноото с добавената сянка. Това са си мои интерпретации, без претенции, защото на това субективно ниво има доста интерпретации. Виж Дънов, след като сме и в този форум, де, има некви ноо интересни интепретации. Даже често, според записките дето вадят некви последователи, си е "играл" като е подхвърлял числа. Скоро даже бяха цитирали една беседа за "Има време" май се казваше, а там как си ги "подхвърля" 7 и кратни като 21, 28, после пък скача на 48, 68 / интервал от 20/, после пък след 68 - 98 /интервал 30/. Некви кодове "хвърля" дето ме заинтригуваха. Ма както казваме по нашенски - "Секи си е бахча луд"

Обясних си го по мой си начин, защото усетих притеснението й, и не съм насилвал нещата. В последствие като си се самовглъбих се усетих защо. Опасни са, когато нямаш представа какво "си носиш" като психически товар, за това и се насочих да си изследвам и отработвам "вътрешните страхове", за да може при по-дълбокото навлизане да "не ме изядат собствените ми бесове". От тук се сещаш, че "опасността" идва точно от тази "частица съзнание", която е проекция на това, което си мислиш, че си. А без да си "бръкнал" по-дълбоко и да се опознаеш, страховете, които си носиш ще ти се проектират в доста страховити мащаби. А при теб се е получило добре, защото просто или нямаш подобни характеропатии, или пък в съзнателното ти "незнаене" си ги "ограничила" като настройка. turn off

Това го "минах" като желание, след като се усетих, че ми идва от егото, а определено не съм толкова осъзнат, за да знам в цялост за какво съм тук. Така оставих "вътрешното ми аз" само да определя тематиката, а аз да се концентрирам в дешифровката на "разговора". Това е готино и аз го "правя", но ако сънят до известна степен ми е привлекъл вниманието и съм "хванал" полезната му нишка по въпроси, които съзнателно ме вълнуват. Даже има един "номер" с чаша вода - изпиваш половината преди лягане, а другата веднага след като се събудиш, но аз лично не съм го пробвал. Дънов пък съм чел, че препоръчва чашата вода сутрин да е топла, вероятно по тази причина. Ето това ми беше причината да потърся преди година психотерапевт - за да се пробвам с регресивна хипноза, за да мога да придобия възпроизводима паметова рутина за самото "навлизане в по-дълбокото", без да губя съзнателността. Пък и евентуално да си "пипам по характеровото ядро". Само, че терапевтката ми като ме чу и само дето не подскочи и ми отказа. Горе-долу се ориентирам вече защо, но все пак от интерес да питам - Как оставяш частица логика? Тъй като, поне при мен, устоявал съм до моментите, когато започват мултиизмерните геометрични фигури да се преплитат и да се оформят в некъв "поток", но това са и последните ми спомени преди да заспя и колкото и да съм искал преди да заспя, не успявам да устоя и неусетно губя съзнателността.

Да, но не уточнихме къде я "намираме". В тази перспектива ти благодаря за предложението! Тук предлагам да "поразширим" малко. При "първата мярка" имаме абсолютното условие, за да има осъзнато възприемане на живота - самите ние. Ние сме субектите, част от обективният свят. Това помага да "открием" хармонията в нас. Но тук е и абсолютистката позиция на "раздаване на оценки" или пък т.н. солипсисизъм на индивидуалното Его. Друга интерпретация на резултатите при използването на "първата мярка" е "Човекът като индивидуално проявление на Бог". Да, но "понесени на крилете" на осъзнаването на божествената ни връзка "политаме високо" и тогава восъка на изкуствените ни крила се разтопява. Осъзнаваме, че сме "болни" и вероятно стигаме и до концепта за "Смирението". При използването на "втората мярка" пък можем да открием Хармонията извън нас, поради относителното ни разделяне от външния свят. В този линк има интересен анализ. Да, но така се изолираме от външния свят, губейки възможността да "усетим" взаимовръзката помежду им. Пък и намирането на Хармонията във външния за нас свят е доста трудно, според мен, защото е възможно, ако можем да разберем мотивацията на всеки участник или фактор в процеса. Но пък, така или иначе всеки човек минава през този процес на Търсене на Хармонията във външния свят, защото ние освен индивидуалности сме и социални същества. Някои се отказват още в началото, някои започват да "откриват" изражения на Хармонията във външния свят във вид на образи - "болно общество", "галактически затвор", "безсмислен хаос", "чистилище", "сцена", "матрица", "комедия" и т.н. Да, но това пък е абсолютизмът на "социалното Его" или усещаните и доста често наши "пътеводители" в лицето на обществените норми и порядки, религиозни догми и всякакви други механизми на обществения контрол, които подържат цивилизацията в некви рамки на развитие. Това води често и до "статистическото" себевъзприятие и др. вътрешни премеждия. И какво правим, ако все пак запазим разумното ни отношение и не се подадем на вътрешните ни емоционални оценки? Моето предложение в тази насока, така както поне аз се опитвам да правя, е да обединяваме. Спокойно можем да приемем описаните от теб "две мерки" за противоположности. Така едната ще е тезата, а другата ще е противотезата, а пък обединението им ще е синтезата. Отрицанията на предните пък ще са антитеза, антипротивотеза и антисинтеза, но това за сега няма значение. Така проявяваме вътрешната ни свобода да решим на каква плоскост да разположим убежденията си. И какво качество да им "придадем". От позиция на тоталната ограниченост това би изглеждало като магия, алхимични фокуси Тогава като резултат или проявление не бих достигнал до твърдението , защото обединено с "отражението" във вътрешния ми свят, би означавало, че не приемам че съм "здрав" и че съм се идентифицирал във вътрешния ми свят с позицията на "външен наблюдател", а това определено не носи заряда на свободата, с чиято сила бих могъл да продължа по пътя на търсенето на Хармонията. Тъй като в предния ти пост завърши само с констатации, в моя пост ще завърша с предложение. Предлагам да приемем себе си като глава кромид-лук!!! Болна глава кромид-лук. Развалящият се кромид лук, започва да съхне люспа по люспа, отвън-навътре. Да, но здравият лук, ако не го скъсаме прави същото - отделя люспите една по една, но чак след като е израснал и е дал семе за следващ лук, от който да пораснат едни малки арпаджичетата. Както казваш Да и за това предлагам да си влезнем в ролята на Шрек и сами да започнем да си махаме люспите една по една, но преди това е добре да сме си отгледали семето във вид на адекватни убеждения. ПП тези люспи в Кабалата се наричат "Клипот" и е обратното на "изграждащия Сефирот", щото гледах, че си падаш по кабалистични символи. Пък и още една интереснна взаимовръзка - за да съм болен, би трябвало, съвсем спокойно, да мога да си спомня какво е да си здрав. Просто е предшестващо и последващо.

User123, как успяваш да запазиш съзнателното възприемане при прехода между будно и сънно състояние? Щото аз карам до един момент и после чак към края на съня се усещам съзнателно, не че не ми стига, но ми е интересно!

Прибави към това съждение безброй такива като мен и теб, живеещи в безброй времеви моменти, в безброй пространства, и ще видиш, че изобщо не е балама, ами ексцентричен артист

Мале колко много изписано за неща, които иначе имат просто решение, според мен! Всичко е въпрос на гледна точка! Ако разделяш духовното от материалното ще ядеш един път хляб, а друг път масло. Аз обичам да ям препечена филия, намазана с масло и най-вече поръсена с индивидуална комбинация от подправки - домашна шарена сол! По-хубава алегория няма да намеря!!! Опитвал съм се! Само да дам ,,ключе''- подправките са личните ми интерпретации на събитията от реалността във вътрешния ми психически свят! А развиването на последния е духовното развитие. Аман от самозаблуди! И вече конкретно по темата бих подходил с въпроса какво правим в живота всички ежедневно и ден по ден и сумарно за целия ни жизнен цикъл? Поставяме си цели и се стремим да ги изпълним. Съзнателното непоставяне на цели също е цел, както и липсата на съзнателен избор също е вид избор. Целият ни живот е низ от цели, които съзнателно сме си поставили и реализираме насочен стремеж да постигнем. Отвъд моментното ни съзнателно възприемане също има цели, към чието постигане реализираме неосъзнат стремеж. Някой хора последното го усещат интуитивно като ,,божа воля'', защото вътрешната представа за Бог е външна за цялостната им представа за организма им. Постепенно в характерния за всеки човек процес на разширяване на съзнанието като следствие на познанието, идващо от житейския опит, започваме да осъзнаваме и неосъзнавани към даден момент цели. Обаче в целият този процес на живеене има една интересна подробност. При постигането на дадена цел, самата цел вече няма това значение за нас, което е имала преди да я постигнем. Тук вече може да приложим математическа логика. Ако стойността на целта е изменчива значи това е преходност. Смисълът на Живота ни, ако има такъв, би трябвало да се базира на нещо непреходно. Така излиза, че целите не са същността на смисъла, поради варирането на стойността им. Да, но този низ от цели, така или иначе, характеризира процеса на живеене. И кое е ,,нещото'', което остава непроменено в този процес, с константна стойност, непреходно? Процесът на самоусъвършенстване, за да можем да постигнем дадена цел! Процесът, в който се учим как да използваме ,,запалената клечка кибрит'' Самоусъвършенстването обаче не е само в развиването на талантите да модифицираме материалното ни положение, но и в духовното /вътрешното/ ни развитие. Най-съществената връзка между материалното и духовното развитие е развиването на морално-ценностната система. Най-високата степен на развитие на последната е осъзнаването и прилагането на Алтруизма в действията. Съответно - материалните стремежи, сами по себе си не са нещо лошо, защото все пак оценката идва от хората. Те се ,,превръщат'' в нещо лошо, когато резултатите от тези стремежи се използват единствено за собствено задоволяване, а не за подобряване на животът на всички.

Рядкост, ама дърпат конците на големи маси от хора и са организирали различни управленски структури като илюминатите, така и руското управляващо общество, така и управленската структура на ЦК на ККП. Виж Уго Чавес не можа да учреди южноамерикански съюз по подобие на ЕС, щото бързо се разболя от рак, след учредителната среща на южноамериканските президенти. Но това е доста дълга тема. Опа, миналата година почина един - Давид Рокфелер Виж обаче какво ,,ключе'' изскача от цитата на Станимир: Според моите си циклажи границите на ума ни се определят от парадоксите. Там където стигна до парадоксално циркулиране на две взаимноотричащи се концепции там са и моментните ми граници на осъзнаване

Така е. Проблемът е, че най-простите и кратки, изразявани с думи схващания са най-сложните за разбиране. Пиша пак, отвъд предната ми детинска реакция, която се дължи на това, че не съм длъжен да съм ,,розово-бонбонен позитивист''. Правя го защото все пак след горния ти цитат има и потвърждаващо съждение на тезата ми, че има ,,разумно живеене'' и ,,неразумно съществуване'' и двете са израз на индивидуалното качество на животът ни като хора. Като тук трябва да добавим и животът на хората, чието поведение не съвпада с критериите ни за ,,разумно'', защото тяхното също е опитност за Духа им, която аз не разбирам, но приемам правото им да живеят, както са решили. А това, че евентуално действията им са в моя ,,вреда'' е схващане, което прикрива неприемането ми на живота, такъв, какъвто е. От тази гледна точка подхождам в споделянето ми на следното, което съм си извел от собствен опит, и според мен ще ти е полезно: Чистият ум е този, който вижда отвъд мъглата на емоциите. Продуктивните емоции са тези, които не замъгляват ума. Всички емоции произхождат от чувства. А количеството и качеството на всички чувства се генерират от дълбоко чувство-,,поток'', чиято природа е двойствена - страх и любов. Това разделяне, по горски се казва бичене , се обединява от едно трудно за разбиране обединяващо чувство-състояние. О-бичене или обич. Като състояние пък се нарича ,,приемане''. И както всичко проявено/дуално/ противотезата му е ,,омраза'' или състояние на ,,неприемане''. Когато умът е чист, думите вече не са просто думи, а сглобен смисъл. Колкото по-чист е умът, толкова по-дълбоки смисли долавяме! Поздрави!

Нали вече споделих, че споделяме различни концепции! Виждам, че си развил вече и тезата, която теб вълнува. Аз принципно се въздържам да боравя с Кабалистични символи като 10-степенното Дърво на живота. Опитвам се да предавам идеи, които са описвани в съвременната наука чрез разумен научен анализ. И всеки, който има желание да може да си направи аналогии - Свободно! Отвъд моето желание и оценки за правилност. Фанатичното отричане или защита на нещо е признак за неосъзната липса на убеденост в собствената правота. А това, че не ,,виждаш'' разликата в мащабите между първото и последващите изречения от цитата ти на Дънов е твое субективно умение.

Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин, по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати. Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко, то още по-дълбоко в тях самите.

Лесно се намира екземпляр, макар и на български. На български, защото самите преводачи в интервютата изказват лично мнение, което е недопустимо от професионална гледна точка. Отделно пък, ако трябваше Виктор Орбан да го приложи на практика в Унгария едва ли щеше да има същите резултати. Просто всички точки, в които се изисква преструктуриране на отраслите, за задействане на пазарните принципи трябваше да бъдат съобразени с народопсихологията ни, но за това едва ли не е достигал интелектуален капацитет. Спорил съм с по-дърти интелигенти в нашия край, но не можех да ги оборя в аргумента за централизирания процес. Още повече ,,предателството'' на Костов, когато изиска дори и местните данъци и такси да минат на ,,централно разпореждане''. Чичо ми, мир на праха му, беше кмет на Сандански и си подаде оставката, поради невъзможността да си изпълни обещанията пред хората. То, когато трябва да се молиш като прошляк за стотинки на софиянци къде отива достойнството. Отделно и меркантилно предизвиканите предателства в екипа. Просто всеки народ си заслужава управниците. Те просто са проекция на самият манталитет на тълпата, която вече не е народ. Няма нищо по-обезкуражаващо от това навремето на площада в Сандански да си говорехме със съученици за литература, философия, изкуство, а сега даже и за Криско не се коментира. Няма връзка между хората, няма уважение, няма споделяне и дискусия за идеалите. Просто неква тотална ограниченост и дезинтегрираност. И най-тъпото е неясната визия на централно ниво. Бачкането на парче, продиктувано от алчността на контрагентите. Отдаването на безценица, чрез концесия на стратегическите ресурси и отрасли на икономиката на чуждите като идеология ,,инвеститори'' само заради национално-предателската алчност на определени индивиди за ,,трохичка-комисионна''. Даже не знам защо се ,,отпуснах'' в потока на отминалото, вероятно още не съм го преодолял. Но така или иначе Сорос ще организира още една вечеринка-отчет за социолози като О.Минчев, за да може да си има ,,опорни точки'', по които без грам доказателство да ,,изисква'' от обществото да се придържаме към ,,съюзническата'' гледна точка, особено английската, чиято посланичка чак ,,размаха пръст" по националната тв. Чакай малко бре моме. Къде са ти доказателствата. Лети дрона и снима репортаж над къщата на Литвиненко - на секо кръстовище по 4 камери и тия ми ти Джеймсбондовци нямали пълна информация. Ние да не сме от Пакистан? Бре дебили. Или от Индия, в която ,,отгледахте'' 10 милиона индиици с глад, следвайки Евгенистичната ви философия за ,,неутрализирането'' на по-низшите. И сега ни ,,заливат'' с неолиберастки, псевдохуманистични лицемерни Директиви. Не знам кой си изтреби циганското малцинство през 18-19 век, а сега ми ,,пилят'' за толернтност. И заливат ефира с нюейджърски риторики за новосветовно, масонско ,,братство,свобода, равенство'' потулвайки героичното начало и достойнство на лидерството, което завземат и мистифицират като ,,децентрализирано управление''. Трябваше да го излея някъде. Извинявам се!!!

Новата дефиниция на системата ,,Халифакс'' в цигански вариант : Манго казва на Айше: - Мале Айше, как се обръща живота! Бехме брат и сестра, станахме мъж и жена, а глей са - ти си ми тъща.

Счетоводителите харесват двупластова тоалетна хартия, защото така имат копие на всяАко събитие, но и защото така си обясняват защо данъчните винаги искат оригинала на документа.

Виж колко добре го е казал и друг, тук във форума!

Даже се сещам и за един пример от ежедневието! Говорят си по телефона двама човека. В един момент, често при проблем с мрежовата връзка, телефонният разговор прекъсва. Толкова често се случва единия да набира другия и да ,,дава заето''. В същото време дава заето, защото другият набира първия. Да, но това, се случва и при разговор между хора. Обаче след ,,моментът на прекъсване'' не се налага да се опитват хората да ,,се свържат по телефона", защото са един срещу друг. Винаги при такива ситуации се получава едно ,,аха да кажеш нещо и другия казва едновременно с теб нещо, което си е продължение на разговора. Обикновено тези моменти предизвикват весела реакция и при двамата човека, но спокойно може това да се нарече ,,резониране'', защото аналогията с ,,припокриването'' на два вълнови сигнала е очевадна за мен. Ето от тук вече ,,тръгват'' два основни ,,пътя" на съждение. При утвърждение на аналогията се ,,поема'' по пътя на вълновата същност на съзнаваното ни ,,присъствие'', отразено от психиката ни, която се проявява в материалното ни/същност на частица/ съзнавано ,,присъствие'', или органично същество с централен опериращ орган - мозъкът. Лека алегория на корпускулярно-вълновата природа на светлината

Ето пак. Едновременно постване, без да се губи тематичната връзка!

Ето как ,,се прояви" и перфектен пример в тази насока. Докато пишех предния пост се чудех как ли ще се развие дискусията. Таман да натисна бутона ,,добави" и се появи съобщение, че и ти си постнал. Сега като съм прегледал отговорът ти, виждам, че моят пост е съобразен с твоя и се явява естествено продължение на темата, която интересува мен повечко явно. И вероятно има и лек ,,натиск'' от моя страна. Сори!!! Но някои процеси като Синхроничността са по-лесни за обяснение, когато се приеме предшестващото въздействие на психическия фактор пред органичната реакция

Връзката ,,форма на съждение-качество на съждението'' е добра. 10х! По тази линия пробвал ли си да си изградиш представа на основа формата - ,,дуална система мозък/психика". Т.е. че ,,хронологично" погледнато психичното преживяване предшества нерво-физиологичната реакция?

Ето тези флуктуации на ума ми се опитвам понякога да избягвам! Но просто като започна коментар умът ми ,,полита'' и по предела на паметта ми започва едно супер бързо ,,движение'' между концепциите и идеите и доста често се стига до някакви изводи, които без да съм ,,подхванал'' приятения разговор с някой човек няма как да се случат. Просто я няма мотивацията. За това и често вечер като си остана сам си проектирам присъствието на даден човек или пък ,,оставям'' отвътре да си ,,се прояви'' някой събеседник, който в последствие разбирам, че е точният ,,образ'', от който към моментът съм имал нужда да се прояви, заради самата тема, за която размишлявам. Ето пак се отнесох.....

Прав си, но е по-дълбоко и представено по по-европейско-либерастки начин. Шапът/ по прасетата/, ондуларният дерматит/по кравите/ не представляват опасност за човека. Тези болести, в тяхното епидемологично като размер развитие, са опасни за популацията на самите животни. ОБАЧЕ, ,,страх лозе пази", и по тази линия френските и германските кравари и ловци ги е страх да не им пострада поминъка/субсидиите/ или възможността да си ,,чешат крастата"/зараза на дивите им прасета и невъзможност за ловуване/ И тук вече се проявява необосновано високото ниво на ,,гъзеблизане'', което на съвременен европейски жаргон е ,,съобразяване с директивите на ЕС'', а на санданско-петричко ниво му викаме ,,робуване''. А пък ,,прекалено богоугодния и богу не е угоден'' явно не е залегнало като осъзнаване в политическата ни ,,класа'' и на необосновано крутите мерки по ограничаването на разпространението на болестите му казват само ,,своевременна реакция''. Дори и на европейските чиновници им стана неудобно и ни ,,подсетиха'', че имаме все пак право на финонсови компенсации на засегнатите животновъди. Ала това все пак като финансов поток минава един път пред централната власт, а после и през местните ,,фактори'' и характерното на този процес е силната редукция на ,,дебита'' на този поток при различните ,,звена", :)))) Планът ,,Ран-Ът'' си е план, но се изпълнява от български управници.

royalrife, говорим за различни неща, поради фактът, че явно споделяме различни концепции! Аз заставам зад мнението, че причината за възникването на живота е отвъд Ума. Това все още не изключва Разума, защото разумът е общото звено между ума и чувствата. Но продължих в твърдението си за причината и я отнесох към чувствата. А, ако продължа и ,,по-нататък,", бих я отнесъл към Желанието, а по-нататък и към Намерението и Волята. Но предполагам се усещаш, че вече нивото на Разумност, от което се случва всичко това е далеч от човешката разумност. А разумните, дори и ,,необразованите'' първобитни хора са ,,виждали'' и друго освен собственото си присъствие. За това са рисували и животни и дървета! Виждам, че си ,,смесил" първото от изреченията, цитирани от Дънов, с последващите, но защо го правиш си е твоя работа. Мащабът на първото изречение НЕ е съпоставим с мащабът на следващите. Животът като дефиниция, не е продукт само на нашето ,,модерно'' общество, запътило се към ,,виртуално'', ами и на доста други преди нас, а вероятно и доста след нас, както и не само на човешки, защото не сме доказали, че не съществуват, т.е. не знаем. Но пък при нас го ИМА човекоцентричното схващане, че заради нас, едва ли не съществува животът. Каква самота на колективно ниво!!! П.П. А иначе за връзката между човеците има доста интерпретации като концепции. Синхроничността е интересна. Но колко от тях касаят свободата на индивида? Виж само Трансхуманистичната концепция за ,,Кошерното съзнание'' и си направи аналогия с фактът, че от разпада на атома можем да произвеждаме бомби, можем и да произвеждаме електричество. А и защо да губим индивидуалността си? Не ни достига разумът или просто ,,по-разумните'' искат да владеят умовете на невежите, подържайки тяхното невежество?

ОК! След като Дънов е използвал като термин ,,религиозно чувство'' се подразбир а, че смисъла на Вяра, не се припокрива. Какво по смилаемо освен ,,метод'' предлагаш? Сори, Александре, но концепциите съществуват единствено заради ума. А иначе живота е прост и не е нужно да го обясняваме чрез сложни концепции - раждане, живеене, умиране - това е. И така за всички живи същества. А това, което държи умът ни неспокоен са същности. Това, че си ги антропоморфизираме в ума вече сме го ,,дъвкали'', че е ,,наследственост''. Си мисля аз? Като спомена социология и поле отвъд ума, вероятно тази статия ще ти се понрави.

Това е много светла ,,панорама'', но и същевременно тъжна! Браво, доста емоционално наситено! Навярно вдъхновението е дошло от споменът за ,,етерното момиче, понесло се към звездите''?

А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се носим'' на вълните на отдавна измислени послания. Поздрави! Приятно е да срещаш любознателни хора!