kipenzov
Участници-
Общо Съдържание
871 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
51
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от kipenzov
-
Хубаво, макар и самотно, е самостоятелното "циклене" в детайли. Но пък темата е достатъчно сложна, за да очаквам компания. Тъй, че ще се възползвам от свободата да си попиша, необезпокояван за аргументиране, Като продължение на предния пост ще опиша характерната ситуация, възникнала с Теориите за полето и описана в книгата "Елегантната Вселена". Няколкото математически описани теории за полето са използвали математически апарат от 10 измерения. Резултатите са били различни и са имали пълно основание за формиране на индивидуална теория. Да, но Уйгнър, последствие и Пенроуз "прибават" нов подход при търсенето на физическото значение на тези теории. Т.е. как все пак да се интерпретират тези резултати и какво означават, преведени на ежедневен език. Този нов подход е прибавянето на 11-то измерение към вече "работните" 10 и за всеобщо удивление се получава, че става въпрос за едно и също нещо като краен резултат. Формира се М-теорията ( М от mistery) Най-ясната визуална представа за това значение може да се получи от следното клипче - "Да си представим 10-мерното пространство" : https://www.vbox7.com/play:28d8a2d9 , в което ясно е визуализирана концепцията за "времевите линии" и физическото изражение на математическите резултати за 10-мерно пространство. Да, но Теорията за суперструните указва, че те са 11-мерен обект. Е, тогава, при положение че с 10-те измерения "описахме" всички възможни резултати от развитието на едно елементарно събитие като Големият взрив, и всички възможни варианти на същност и качество на събитието "Голям взрив", то тогава какво е 11-тото измерение??? Каква е разумната интерпретация на този резултат след като с 10-те измерения, описахме всичко, което може да си представи Разума. Опа, ми че то това е човешкия ни разум. А сега де!!! Къде потъна малкото социално его във всемира на безкрая? Не ситга, че вече се изчерпахме откъм разумни обяснения, но и математиката показва, че има и още измерения. Какво се прави, за да свържем четири точки, разположени в квадратна форма с три непрекъснати линии? · o o · o o Ами "излизаме от шаблона" и решението е отвъд "илюзорните" граници, ограничени от разположението на точките Хихих, това последното току що "цъкнах" в нетя и ми излезнаха прекалено много символични "препратки" към различни идеи, но египетската за "оста АС" - линията на Озирис и "оста АВ" - линията на Изида ми е доста интересна. Или пък за изправения и обърнатия, равностранни триъгълници на "взаимнопроникващите си мъжко и женско начало". За тези неща тук. А пък за различната символика на познати жестове и фигури ТУК Е, от тази методика вече лесно може да се "достигне" да отвъд разумните интерпретации в стил - "БОГ е непознаваем" и "ИСТИНАТА е недостижима", но все пак в разумни граници може да се изкаже твърдението, че отвъд разумното обяснение, се намира средата, в която всичко това е възможно да го има! Нарочно в предното изречение не употребих 11, щото май има и друго значение А пък един пример за изживяване отвъд разумното обяснение, бих могъл да дам синхронно с предложението ми за комбинация от книги : Амит Госвами, "Самоосъзнаващато се вселена", 1997г. Трансперсонални Аз-преживявания При някои преживявания тъждествеността на Аза с егото е значително по-малка от обикновено. Пример е творческото преживяване, при което преживяващият чест описва даден акт както действие на Бога. Друг пример е "върховното преживяване", изучавано от психолог Ейбрахам Маслоу Maslow(1968). Такива преживявания се появяват с ясен дисконтинуитет / бележка от мен - прекъсване на каузалната или т.н причинно-следствена логическа връзка, реализиращо се с нелогичен или неследващ логиката на събитията избор или възприемане на ситуацията/, противно на по-обикновения его-котинуитет на потока на съзнанието. Те ще бъдат наречени трансперсонални Аз-преживявания, тъй като идентичността с конкретната персона на преживяващия не е доминираща. Трансперсоналните Аз-преживявания често водят да творческо разширение на Аз-идентичността, дефинирана от егото. Това е наречено "себеактуализация" от Маслоу (в цитирания преди труд), а в тази книга - акт на вътрешно творчество. В източната психология подобно творческо изграждане на себе си се нарича събуждане на интелигентността - буди на санскрит. Тъй като английската дума за интелигентност има други конотации, ще използваме санскритската буди, за да обозначаваме разширената Аз-идентичност отвъд егото. Макар че поведенческо-когнитивният модел не признава като директни преживявания квантовата модалност на Аза. Една основна характеристика на трансперсоналните преживявания е нелокалността - предаване или разпространяване на влияние без локални сигнали /бележка - може да се прегледа призрачното взаимодействие или т.н. ЕRР-корелация от Айнщайн,Подолски,Роузън/. Едновременните научни открития са примери на подобна нелокална синхронност. Паранормалните преживявания, например телепатията, са друг пример.
-
Каквото посееш, това жънеш! Натрапливите мисли, според мен, са неосъзнат навик, идващ от страхът ни от непредвидимото. Инстинктивно се насочваме към негативното, защото то "носи алармата за опасност" и така не се усещаме кога, но вече "по навик", всеки път си насочваме мислите в тази посока. "Посей навик, за да пожънеш характер. Посей характер, за да пожънеш съдба!" А вече предложих как да излезете от този "циклаж" : Всичко е въпрос на целенасочено желание! Сигурен съм, че не съм първият, който Ви го казва!
-
Аз ще споделя друго мнение! Изобщо не са пълни глупости, защото по тази логика трябва да отречем и Плацибо ефектът. Факт е, че мислите и средата ни имат някаква ,,връзка"! Е, тогава г-жо Георгиева, защо в съзнанието Ви сте се концентрирала единствено в негативния поток от мисли? Ами ,,пуснете" ги!!! Възползвайте се от убежденията си и това, в което вярвате го комбинирайте със съветите от терапевтите, които се споделят във форума. Благодарете за това, че Ви спохождат! Вижте и изпитайте Страхът, с който са заредени и си позволете да ,,ги пуснете" с любов, уважение и благодарност, че са наминали! ,,Всяко зло е за добро" е казал народът ни! Елементарно приложение на Плацибо ефектът, след като така или иначе го имате закрепено в нагласата на възприемане на света!
-
Радостно е да ,,видиш" хора, които започват да ,,виждат картината" и в по-едър мащаб! Наистина са много! И по реципрочния модел е фрактално повторено както ,,настрани" така и ,,нагоре" или ,,на по-дълбоко"! Принципно, нещата изглеждат толкова по-нелогични, колкото по-близо сме до повърхността на ,,водовъртежа на събитията".
-
Аз не трябва да коментирам, щото съм ,,изтъкан" от такива Пък и повече ме кефят Каламбурите. Например: Ралин „Комплимент“: „ Драмите му – всичките съвременни! Само дето всички те са временни.
-
А пък за концепцията за Взаимозависимостта, от която тръгва и самата парадигма, този цитат от книга на Джон Кофи, би бил адекватен: ,,Днешната социална парадигма поставя независимостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индивиди и социални движения. Много от публикуваните материали за самоусъвършенстване поставят независимостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности. Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта - срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите. Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта. Ето защо срещаме хора, които по егоистични причини са напуснали семейството си, изоставили са децата си и са се отказали от всякакви социални отговорности, заявявайки, че вършат всичко това в името на независимостта. Този тип реакция е характерна за „освободени" личности, които „доказват себе си" и „правят това, което искат", но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна - например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол. Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависимостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-благоприятни външни обстоятелства незрелостта и зависимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот. Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта, така необходима за успеха на семействата и организациите. Животът, по своята природа, е взаимозависим. Да се опитваме да постигнем максимална ефективност само чрез независимост, е като да се опитваме да играем тенис със стик за голф - средството не е съобразено с действителността. Взаимозависимостта е далеч по-висше, по-зряло понятие. Ако съм физически взаимозависим, разчитам на себе си, но знам, че ако работим заедно, ще постигнем повече, отколкото бих постигнал сам. Ако съм емоционално взаимозависим, ценя себе си, но също така оценявам това да мога да давам и да получавам, да обичам и да бъда обичан. Ако съм интелектуално взаимозависим, осъзнавам, че се нуждая от мислите и идеите на най-добрите умове. Ако съм взаимозависим, разполагам с възможността да споделям и давам, а също така имам достъп до огромния потенциал и ресурс на другите хора. Взаимозависимостта е избор, който само независимите могат да направят. Зависимите хора не могат да избират. Те не притежават характера, който би им позволил да осъществят такъв избор, те не разполагат със самите себе си."
-
Именно! А къде ни водят трите пътя е въпрос на Вяра. Трите математически интерпретации на квантовата теория, в противоречие една на друга достигат до един и същ краен резултат. Копенхагенска интерпретация
-
За Щайнер ,,во истина":) не съм го чел, не само защото не ми е попадал в полезрението ,,резониращо", а и защото съм си достатъчно луд, за да се водя по други луди. И Д.Айк не съм го чел, и Е.Толе, и Киркегор, и Хегел, и Кант, и Ницше, и Хайдегер, и Ю.Евола и Ошо и други още по-луди :)))) . Дори и редът на импринтиране на идеите на тезисите им в съзнанието ми не е подобен на този, по който започнах да ги редя. Просто синхронично на ,,узряването" ми са ме ,,спохождали" некви идеи, които както споменах съм си интегрирал след ,,подбор по резониране" Но в ,,избилият" в изказа ти мисловен модел визирах това: Това определено е препратка към стилът на живеене, в които ,,съзнателният фокус на наблюдение" е бил доста по-близо да архетипните потоци на трансцендентните ,,Олимпийски божествени превъплъщения" или ,,египетския кръгозор", вероятно и по-назад - до предполагаеми атлантски или олмекски мирогледи, когато, поне според мен, насоченият мисловно-чувствен поток е бил използван от хората, по доста ,,по-специфичен" начин, който закодирано е предаден чрез Седем принципа. А в съвременната ни наука вече започва да ,,се достига" описателно до принципа на съзнателното наблюдение и резонирането на ,,струнният" енергиен потенциал :)) Е!?! Защо ми е Щайнер или Вал Валериан с неговата ,,Матрицата V" или IV, се тая. Не съм ли си достатъчно луд ?!
-
Грешката е в посоката на желанието. Да търся нещо ,,извън" мен, което си е в мен! Всички сме различни индивидуалности, но има обобщаващи модели, по които действаме. При мен емоционалния поток ,,зарежда" вече проверените мисловни конструкции (Страх-контрол). При други чувственото усещане бива вербализирано от мислите (Любов-отдаване). Ако се ,,бръкне" по-навътре, се ,,вижда", че ,,обратния процес" също е наличен, но е нетолкова съзнаван. Всичко е организирано в ,,кръговост''(права и обратна връзка в системната организираност). Или както цитираш Херметическия принцип на реципрочността - каквото горе, това и долу! Може да се цитира и Фракталността! Дори последното може да ,,се проследи", малко абстрактно, като пространственото ориентиране на две спирално извити линии, които ,,се въртят" една срещу друга по обща ос на усукване. За пример - структурата на ДНК молекулата. Или пък Листът на Мьобиус, при който във всеки сектор от двете страни на листа са изчертани две линии, които обаче са една сама по себе си с начало нейният край. Пак се отнесох ......извинявам се! Александре, за да може да ,,затворя цикъла" ще се върна на констатацията ти, че това са интелектуални концепции. Ще дам пример от Брахманизма. Според техните трактати (което си е фрактално проявено като идея и в Християнството) има три Пътя към опознаването на Брахман. Сами по себе си те са съюзи, обединения. За наричането им използват санскритската дума ,,йога". Та трите ,,йоги" са : - пътят на интелектуалното опознаване - Джанна йога; - пътят на опознаването чрез действия - Карма йога; - пътят на чувственото опознаване - Бхакти йога; Ти си интелигентен човек. Не само емоционално! Тогава не е проблем да ,,усетиш и видиш", че аз и юзърката сме наблегнали на ,,джанна йогата", а ти на ,,бхакти йогата", но и тримата ,,пътуваме" по пътя на ,,карма йогата". И това е аксиоматично характерно за всеки човек - да движи с леки уклони и по трите пътя. А хармонията не е нещо единствено ,,далечно'', но и постижимо във всяко действие. Все пак така се опознава Брахман по пътя на действията - карма йога. Това, на по-повърхностно ниво е доста лесно и същевременно трудно - просто е нужно Уважение, което пък е проекция на Приемането, а то на ,,по-дълбокото" Уважение, то на ,,още-по-дълбокото" Приемане и т.н. Ето пак се отнесох... А исках просто да кажа : Да, това е интелектуална концепция! И няма нужда да има противоречия, защото те идват от различните интерпретации на ,,гледката" на единия Път, ,,погледнат" от перспективата на ,,вървене по другия Път", защото така или иначе ,,вървим" по трети път Е, те на тва последното подскача всеки психиатър, а всеки фармацевт започва да изчислява стойността на рецептата
-
Брадата е признак не само на придаване на по-възрастен вид, мъжественост или пък следване на модни тенденции. При мен често е признак на мързел, който ,,поправям" веднага, след като някоя възрастна жена ме пита каква ще е неделната литургия. Давам пример и за друга причина да се оставят окосмени някои лицеви части - бенки или нещо друго, което ти е писнало да порязваш. Но извън ,,модата'', защото всеки знае поне една мъжка певица с брада, самото ,,брадясване" може да се разгледа като заявление на ефект в комуникацията, но и като ,,естествено продължение" на вътрешно състояние, когато искрено си се харесваш така.
-
Хихи, и аз първоначално се отнесох в текста, който чак накрая прочетох, че е на Елин Пелин. Таман си помислих - ,,В тоя Санде къв хладнокръвен килър се е загнездил!!!" А пък как ги ,,обичам" съвременните ловджии, с техните комплекси, нямащи нищо общо с културата на Лова. Чак после ,,хванах'' посланието за опознаването и на инстинктогенната ни основа ,,по пътя навътре". Добро е! Аз бих го разширил и до още по деградиращо морални действия, в които можем да разберем, че и Ловецът и Дивечът живеят в нас: Станфордски затворнически експеримент
-
Александре, интересен мисловен модел си си ,,сглобил" през годините! Особено този, който остави да ,,пробие'' в последното ти изречение! И от теб биха подскочили доста терапевти, не само от мен! Но и без намесата на нематериални същности има установени определени зависимости, а от тази перспектива първото е въпрос на други предпоставки. Пиаже и Ериксън, сглобяват теории, но синтетичната им - на Колберг, на мен поне ми е най-близка до обективните ми наблюдения. Ето и едно обобщение https://www.google.com/amp/s/valentinboyadzhiev.com/2018/10/09/osnovni-teorii-za-razvitieto-na-lichnostta/amp/ За мен, както споменах, теорията на Колберг за Стадии на морално развитие е най-близка и също така дава отговори на логото на темата. Просто в третото равнище, или стадии, на моралното ни развитие като личности има два етапа, които се явяват последни. Така в предпоследния разбираме, че Моралът е сбор от общоприети норми, които е личен избор дали да спазваш, а в последния етап на моралното ни развитие се докосваме до Алтруизма. Е така погледнато е вече лесно да разберем защо някои хора не са ,,зрели" дори и на пределна възраст. Поради изборите им в живота, които са определили ,,цялостното им излъчване" към момента. Така има възрастни деца (като мен), както и деца с поведение на възрастен. И това е етикетът на настоящето ни - свобода, често бъркана със свободия. А навремето обществените порядки, контрол са имали доста по-силно въздействие върху индивида и емоционалното съзряване е било доста по-рано спрямо днешното, за сметка на физическото и интелектуалното съзряване. Но какво да се прави. Вървим със Света, запътил се към въздигането на третия Логос. Женският ръководен принцип все повече навлиза и ще навлиза, независимо дали на патриархално оформената ни личност и е приятно!
-
Юзърке, нямаше грам шега в това, което ти написах! Когато спреш да правиш грешката, подобна на моята - да имаш желанието да ,,ти се потвърди" и от друго място, ще разбереш, че цялата налична информация, която те интересува си е в теб. Ти си дошла да изживееш себе си. Останалото са декори. Всеки живее по собствен начин, а разликите са защото сме повече от един, независимо че сме един.
-
Прекалено много фактори имат влияние. Най-вече, че всичко е индивидуално. Но определено концепцията за Взаимозависимостта е била по-съзнавана от днес. Но пък едно старо изследване на Мария Вълкова за изменението на културните възприятия на младежта по времето на приемането ни в ЕС вероятно ще е интересно https://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/8.htm
-
И аз те обичам! Колко е хубаво, когато човек си вземе отпуск, за да си пише необезпокояван
-
Нямаш нужда от повече инфо! Всичко си е в теб. Включително и моето непредоставено тълкуване!
-
Ще се опитам да пиша кратко и по книгата ,,Елегантната вселена''. Само ще добавя в началото, че проф. Грийн имаше и една интересна поредица от предавания по NatGeo - ,,Отвъд Космоса''. В книгата прекрасно се описва хронологията на развитите на идеите в съвременната физика. Толкова добре, толкова смилаемо, че пропуснатите в началото факти да не ,,разводнят'' ,,полетът на ума'' в дебрите на съвременните експериментални резултати и произтичащите хипотези като ,,Холографската'' или пък ,,Теорията за мултивселените''. Бях силно впечатлен! В по-късен етап разбрах, че Максуел в разработването му на корпускулярно-вълновата теория за природата на светлината, съответно дуалната природа на частиците /което пък е потвърждение на херметическият Принцип на полярностите/ е използвал математически апарат от 20 уравнения. 20!, а не последствие редуцираните до 4, защото четири се решават по лесно, особено когато по това време, за да патентоваш изобретение е трябвало да опишеш математически функционирането му. А така електромагнитната енергия е била ,,пресмятана'' като поток единствено в сечението на проводника, а останалата - в периметъра- за кво ни е да знаем. Не ни трябва /едва ли на нас/ разработване на устройства, работещи на принципа на свободната енергия, които ще покажат едни прикрити бизнес интереси. Но това няма чак такова значение, защото в книгата достатъчно добре и безпристрастно продължава изложението. До момента на прилагането на Пертубационните методи. Давай да закръгляме, че нещо ви се получават безкрайности. Още повече пък фактът на парадокса, достигнат от Айнщайн, след него и Роузън и Подолски, при опитът му да обори Нилс Бор, който довежда до установяването на квантовият ефект наречен на имената на тримата - Айнщайн, Роузън, Подолски - ERP-корелация. Явно от уважение, авторът не споменава директно, че в опитите си да обори Бор, Айнщайн достига до аргумент, оборващ неговите теории за относителността / което пък е потвърждение на българската поговорка да не копаеш гроб :))/. За повечу подробности ето http://bgchaos.com/574/fractals/quantum-mechanics/спорът-между-бор-и-айнщайн/ Така се стига до откритието на взаимодействието отвъд светлинна скорост. Т.нар. ,,квантово вплитане'', ,,квантови тунелни преходи'' или ,,червееви дупки'' във времепространството. Проф.Грийн запазва докрай безпристрастния тон и съобщава ,,сухо" проведените опити от Ален Аспе и екипът му, който потвърждават отдавна установената ,,нередност'' при ,,поведението" на насоченият сноп от кохерентни елементарни частици /напоследък това е потвърдено и за атоми, а дори и за молекули, ако не ме лъже паметта/, което пък вече е споменато в поста на , но за повече инфо би било интересно това http://bgchaos.com/560/fractals/quantum-mechanics/опитът-с-двата-процепа-на-юнг/ Защо споменах предварително Пертубационните методи? Защото с тези математически приближения се избягват резултатите ,,безкрайност/нула" или ,,безрайност/безкрайност". Съмнявам се, че уважаван учен ще излезне да обясни причината за последващото шикалкавене. А именно, че страхът да признаеш физическото обяснение на това като ,,безкрайно голяма маса в безкрайно малко пространство" и аналогията на тези резултати с ,,Всичко, което Е" са очевадни и водят до ,,плебейската" представа за Бог, а презумпцията на науката да се отдели от религията е че има и обяснение и без нуждата от Бог. И какво става? В книгата достатъчно романтично е описано. Кръщаваме тези резултати - Сингулярност. ОК! Да,но пък за щастие Умът е запазил ,,границата'' с религията /защото примерите на религиозния фанатизъм са показателни/ и за сметка на това е дадено началото на нова риторика на паралелно описване с други думи на някои ,,резултати'' от религиозните трактати, та дори е започнал ,,навлизане във водите" на мистицизма. Така се ражда идеята за едномерните ,,струни''. В същността си, както прекрасно е описано в книгата на проф.Грийн, те се явяват хипотетично решение за избягването на парадокса на квантовото тунелно взаимодействие със скорост отвъд светлинната, мигновено, безвремево. Хем запазваме постулатите на ОТО и СТО - общата и специалната теория на относителността, хем обясняваме ,,квантовото сдвояване". И как? Ами ,,пертубационно'' си приемаме, че ,,по някакъв" начин от трето измерение нагоре пространствата са ,,огънати" /от самосебе си, разбира се :))), а уж се придържаме към казуалността/ и така в тези ,,тръбички'' се осъществява взаимодействие със светлинна скорост между частиците. А какво представлява огънатото пространство? Дупка! Все пак и С.Хокинг е трябвало да почерпи идея отнякъде! Това пространство е определено от едномерна струна-вълна, разтеглена във времето, и образуваща ,,тунел''. Супер! Да, но така ,,затваряме вратата" за една парадигма, но пък оставаме ,,отворени" поне към друга езотерична парадигма. Затваряме се за ,,Четвъртото измерение" на П.Д.Успенски или пък за нещо не толкова езотерично - https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html Да, но пък остава ,,отворено" към Теорията за единствената частица или Божествената частица / центърът на кръга :))/ И така в книгата има последващо описване на развитието на Струнната теория, която води до резултати, експериментално потвърдени и в Андронния колайдер в ЦЕРН, че при така приетата единна природа на елементарните частици, че те са организирани в семейства от по три члена. То не са горен, ляв и десен кварк. То не са симпатичен, чаровен и забравих какъв кварк. Лептони, глуони и т.н. А сега де! Как така се получи тази очевадна аналогия с Монадата и различните й тройствени проявления. Еле пък Св.Троица... Важното, че има приемственост! Която се запазва и дава свободата на ума, независимо от последната осъзната научна концепция - че зад стойносттите охарактеризиращи Вселената, така, както е до момента математически описана, стои някаква разумна Идея! Последното пък е родителя на Теорията на информационното поле. Вече се развива и Теорията за хаоса!!! С две думи - нямам думи. По отношение на книгата имам и други бележки, касаещи ,,преходът'' от 10 към 11 измерения и М-теорията, но вече стана всичко друго , но не и кратко... Извинявам се, че първоначално твърдях друго!
-
Това ми беше идеята!!! Да подскажа, че без промяна в погледа ще си пресъздаваме все познати циклажи - ще си се въртим в Листа на Мьобиус. Ще си циркулираме в единия път, мерейки с ,,първата мярка". Неусетно ще се прехвърляме по другия като почнем да мерим с ,,втората мярка'' и пак обратно. Но като видиш листа визуализиран вече се усещаш, че има и ,,обем'' а не само равнина! 10х
-
Страхотна тема, с която ,,се срещам" с доста закъснение! ,,Елегантната вселена'' на проф. Браян Грийн е прекрасна научно-популяризираща книга, с която се ,,запознах'' в точния за мен момент съобразно нуждите ми. Дори бих я препоръчал в комбинация с излязлата от печат доста преди нея /1997г./ книга на Амит Госвами - ,,Самоосъзнаващата се вселена'', тъй като в нея авторът е предложил доста интересна връзка с това твърдение , която пък е водеща в книгата на Д.Хофстатер - ,,Гьодел, Ешер, Бах: Една гирлянда към безкрайността", и в нея прекрасно авторът представя идеята си за ,,общото'' между един философ, художник и композитор- принципът на Себепозоваването - ,,Аз съм аз, защото съм Аз'' и неговата същностна конструкция, базирана на принципът на оплетените логически йерархии, т.н. ,,логически парадокси''. Или пък образно представено като безкрайно осцилиране около синтетична точка. Знакът за ,,безкрайност'' е достанъчно показателен, както и ,,вертикалната'' му форма - 8 ! Също така, предложената комбинация от книги има връзка и с този пост , което Госвами анализира оригинално през призмата на Теорията за квантовото съзнание, която пък в линка е кратко описана от проф.Мичио Како. А пък като образна представа винаги ми се нрави тази анимация Комбинацията от книги сериозно разширява ,,кръгозора'', но поне лично за мен имаше нещо, което ми нарушаваше холистичната перцепция. Това прекалено ,,механистично'' придаване на всички божествени атрибути изцяло на съзнанието, което изкуствено ни приближава до Бог, и определено не подпомага смирението, а ,,издува'' егото, защото ,,трансцендентната вълна'' преминавайки задвижва частиците, но формата на орбитите, ами самата идея, че наблюдавам този процес?!? И т.н. все мои си циклажи, хихи.
-
Няма как да сложа повече от един лайк!!! Супер! Очакват те вълнуващи моменти щом си осъзнала, че е едновременно!!! На ,,по-дълбоко" ниво времето го ,,няма''!!! Супер си!
-
Притихналият ум винаги ми е било трудно за достигане състояние. Това ме ,,боцна'' - значи би следвало да поработя върху прегледът на още ,,преходни ценности'', към които съм ,,нездравословно привързан"?
-
Виж колко интересно си споделил умствената ти конструкция за живота. Но всичко е линейно разположено. Незнайно кога се случи нещо и историята продължава. Ето по тази връзка бих ти предложил една друга линия. Казва се ,,Лист на Мьобиус''. Така по тази линия няма да ни трябват само 9 999 000 съществувания, ами безброй, щото началото на линията е и нейният край Като тръгнеш да изчертаваш линия, продължаваш от едната страна, неусетно продължаваш от другата, а накрая на изчертаването на линията от другата страна се окзваш в началото на изчертаването.
-
Тази настройка - ,,прозрачен'' ми е малко трудна за асоцииране!?! Предполагам от трудното ми ориентиране в емоциите?
-
Черните нишки бяха опасали светлото кълбо като прежда за плетене. Това, което ти описвам е образната представа, която ми се появи, когато пожелах да си видя Егото. Беше отдавна, не беше сън, а беше във въображението ми, в полусънно състояние. Тогава разбрах, че междинното състояние мога да го ,,разтеглям'', но навлизането в сънно състояние ми е моментът, след който губя съзнателните спомени за последвалите процеси. А цифрите! Те са доста след това състояние. Вероятно скоро ще започнеш да обръщаш внимание и на тях, защото отразяват отношения, на които обикновено не обръщаме внимание. Ето ти примерен низ - 1-2-3-5-8-13-21-.... Но по-вероятно е според мен да минеш първо през геометричните фигури или спиралата. Не говоря за сънища! А за това, че не е било сън ти си знаеш. Аз принципно се опитвам да разделям това, което ми се иска да видя от това, което си мисля,че виждам...във въображението си. Защото потоците са доста. Поне с един повече от броят на желанията ни, на които сме подвластни. В тази връзка... за да видиш светлото кълбо, което съм сигурен, че в същия момент си имала интуитивното знаене, че това е съществото ти, е трябвало да го наблюдаваш извън самото кълбо. Е тогава там, от където наблюдаваше, не беше ли пак ти!?! Коя беше ти? Наблюдаващата или наблюдаваното? :)
-
При последващи ситуации, които водят отново до обсесивния поток от мисли и емоции, може ли това да е показател, че не сме приели напълно, което да ни насочи, че има още работа по въпроса? Защото това "пропускане" ми е малко трудно, тъй като мислите и емоциите все едно "са се закачили" за сърцето ми. Как се "пропуска"? Насочваш встрани ли? Или просто трябва да "бъркам" и по-надълбоко в ядката?