kipenzov

Изнинявам се и се надявам да не се възприеме като неуважение! Сетих се за една лека шега, която предизвиква смях и у англичани и у германци и навсякъде, където митът за Дядо Коледа е "златна монета" за емоционално преживяване с децата в края на годината: В животът на мъжа има три фази: 1. Вярва в Дядо Коледа. 2. Не вярва в Дядо Коледа. 3. Той е дядо Коледа. Или накратко - Как се обръща палачинката!

holyvalentine, успя ли да разделиш Бог от Господ и след това да ги обединиш в бурното море на собствената ти душевност?

kukuvica123, виж си само никнейма!!! В едно общество от луди, единственият нормален ще изглежда като луд, докато се гледа през очите на другите. Пък и докато сам си вярва на това! В случая обаче, мнението на другите е удобния параван за прикриване на липсата на собствен кураж. Инес Райчева подробно ти го описа! Къде живееш? Как се издържаш? Имала ли си досега връзка с мъж?

Няма да успееш! Не само защото "ще се опитам" е поредното "отлагане", а и защото сегашното ти "себе си" няма нищо общо с това Аз, което се опитва "да изплува до брега". Това сегашно "себе си" е същото, което те "блокира да направа най важния ход" и ти носи "чувство за вина". Малко ще ти е трудно да го проумееш, но това е пътя на промяната, която да те "отпуши". А "отпушването" или "сливането с реалността" става чрез работа. Какво е работата? Това са действията в обществото, в реалността, които извършваме. Въпреки страха от провал! Въпреки "шепота" за собствената ти непълноценност! Въпреки всичко, което идва от "сегашното ти усещане", което е "сегашното ти себе си". Така ще усетиш, че силата за това, което ще правиш " на въпреки" идва от новото ти Аз, което не може да "доплува до брега", защото ти самия не си позволяваш да го направиш и се самосаботираш! Защото новото ти Аз е по-голямо от досегашното ти, което означава и че е "свързано" с по-голяма отговорност, от която ти се иска несъзнателно "да избягаш". "Който не работи, той не греши!", а грешките са най-добрият ни учител. Една от основните грешки, които съм сигурен че правиш, но не споделяш тук, е "Сравняването с другите". Спри да го правиш и ще осъзнаеш, кой си! П.П. Има един филм - "Облакът Атлас" на братя Уашовски. В него можеш до проследиш паралелната история дето се развива в бъдещето, където Том Ханкс постоянно се сблъсква с "тъмния образ", който постоянно "му шепне" против героинята на Холи Бери. Проследи как се "справя" героя със ситуацията, ВЪПРЕКИ шепотът от сянката.

Благодаря, д-р Първанов! От известно време изследвам това, което съм написал и започна да ми прави впечатление, че първоначалното намерение се "размива" в "обема" на написаното. Съвета Ви ми идва точно навреме! Също така трябва да Благодаря и на iamtheall, защото ми дава възможност да "се погледна отстрани" чрез обратната връзка в разговора ни! Благодаря и на двама Ви!

Привет iamtheall ! И не само към темата, ами като гледам пак си в изходящо положение! За което отвъд разумността, ще приема, че и аз имам известна вина, тъй като прекалено "разтеглено-сложно" и "добронамерено" се опитах да ти споделя опита си... Не хората не харесват нещо в теб, ами ти продължаваш да не харесваш нещо в теб. И това е слабостта, която идва от страха. Намекнах ти, че трябва , но виждам, че не си "бъркал дълбоко". Това става, когато се впуснеш с кураж в ситуациите, в които страхът блокира ума ти. "Хората не те харесват", "ръмжат", "кашлят" и все такива илюзорни интерпретации. Издръж и отвъд предела на поносимост, който си мислиш че имаш и ще видиш че това са игри на ума ти. Че хората просто гледат, а не гледат точно теб, и то всички. Айде недей така да изпадаш в параноя! Усещаш ли се, че се държиш като малко момченце, което се "спича" при някаква реакция на внимание от възрастен. За какво се случва така? Ами щото детето в теб има нужда да порасне, но не иска!!! Когато човек казва "Не мога!" или не иска или не знае! В твоя случай ( и моят преди години) неискането води до самосаботиращото неможене. Върхът на този айсберг от самозаблуди е Мързелът, който се проявява само, за да прикрие Страха от съзряването ...което може да се изроди и до жертвоготовност, но не и до "проглеждане за причината" Е по-голямо оправдание за мързелуване трудно се измисля от ума, за да прикрие страха да се впуснеш в сивият живот на ежедневието и така да изгубиш "ореола" на "божествеността", с която променяш средата и въздействаш на другите целенасочено. Пък и за драма - малко елементи на самосъжаление! Кофти филм, човече! Но да знаеш, ти си режисьорът! На мен не ми се понрави като го осъзнах, но поне ми подейства отрезвяващо. Пък и разбрах каква мощ има мозъкът ни, който помага на умът ни да създава толкова реалистични "филми" и то за един миг. Да, но предизвикателството е да започнеш да виждаш реалността отвъд "желания филм", в който ти си единствения положителен и героичен персонаж. Има една много интересна книга -"Проблемът за puer aeternus"! Авторката - Мари-Луиз фон Франц, разглежда точно такъв "персонаж като в твоят и моя филм" - "Вечномладият Бог", "Малкият принц". Ако започнеш да я четеш, не се дразни на определението "проблем" на сегашното ти състояние, защото това е проблем за обществото, което има нужда от "работоспособни индивиди". Ала, според мен, това е най-красивото душевно състояние, което съм изпитвал и имам възможността да наблюдавам у хората. Този дух, понесъл се на "златната колесница" в небесата на невидимото и неразбираемото от другите. (puer aetermus - "младеж"). Или пък тази душа, "обливана от слънчевите лъчи" на блажената Обич, вибрираща в ритъма на Любовта (puella aeterna- "девойка"). Красотата и предизвикателството на сегашния ти момент е да съумееш да съхраниш идеализма на образа, с който се идентифицираш, но и да успееш да го "слееш с реалността"!!! Това е нещото, което имах предвид в П.П. и спри с тези вменявания на вина! За кво си вкарваш филма с "ръкоделието". На този етап не можеш да видиш себе си, камоли да си контролираш "потоците". Прекалено много самовнушения си "инсталираш". Както има една шега - "Сам си лепиш етикетите!". А хората тези "цени" ги "четат" и ако са по-морални подминават без реакция, но има и такива, който "си гледат сеира" на твоята нестабилност, отразена в цената, която неосъзнато си си поставил... Самочувствието е чувството на увереност в собствените ни способности, а при теб то е "разклатено" поради слабата връзка с реалността. You're not the all! You're all around you, but not simply U!!!

Водата е елементът в психиката(психе от гръцки - душа), който обединява. Когато се обединят новото и старото може да се види отражението на вечното. Без наличие на вода няма горивен процес. Във въздуха винаги има вода, както и във водата винаги има въздух. Водата прави земята плодородна. Транскрипцията, репликацията и синтеза на ДНК се осъществяват във водни золи. Миналата година на 29.10 за трета поредна година в България се проведе международната конференция за водата. При първото й провеждане, международната научна общност излезна с декларация, приемаща четвъртото агрегатно състояние на водата - ,,информационна плазма".

Mirela, докато изследвах мненията ти в други постове и фактът, че си опитвала да сублимираш сексуалната енергия малко се озадачих. Чудно ми стана защо след като си опитвала практикуване на сублимиране повдигаш казус, съдържащ дилемата за моно и полигамията, която би следвало да си разрешила при успешно сублимиране до ,,духовното ниво". Според мен сублимацията ти е достигнала до някакво ниво, на което има ,,тапа". Ако приемаш за отправно написаното от проф.Асаджиоли в книгата му ,,Психосинтеза" за сублимирането, то възникналата в съзнанието ти морална дилема вероятно е показател за въпроси, насочващи те към причината за крехкостта на чувството ти за самодостатъчност. Просто мнение... ти си знаеш най-добре как стоят нещата за теб самата! П.п. ,,Гневът" е полярно свързан с ,,Неприемането на ограниченията"

Донка, благодаря! Ако не беше ,,подала ключе" към любовта с предложената книга нямаше да ми направи впечатление, че при Diva-roza не е ,,изгаснало" това огънче.. Diva-roza, тъй като прегледах, че си получила доста ползотворни насоки за семейна работа в другия форум, единственото, което е удачно да допълня към предния жокер е в две части. Има и още един жокер като примерен прост модел на взаимоотношения - ,,взискателния-затворения"... А другата част е свързана с хронологията на развитието на взаимоотношенията ви до сегашното им състояние. Най-важният момент от цялата история е в началния период, когато все още обект на любознателно внимание е бил и мъжа ти. Когато сте били в етапа на задълбочаване на познаването Ви. Моментът преди обсесивните цикли от мисли и емоции, свързани с проблематичното зачеване да ,,отклонят" този поток от внимание от мъжа ти към вътрешните ти страхове относно себереализацията и постигането на идеалите ти. Така се е получил разривът, чието развитие ескалира към момента, когато сте съдружници в ,,акционерно дружество", а не приятели в емпатична връзка. Съвсем разумно интуицията ти посочва, че А човешката любов, за да се превърне в обич е нужно да бъде синоним и за взаимно уважение и приемане. И подходи свързани с ,,агресивно налагане" или ,,изискващо ограничаване" изобщо не съдържат уважение, а по-скоро биха имали обратен ефект спрямо намерението да ,,отгледаш" партньор. Внимавай със съветите, който са ,,продължение" на досегашната ти ,,позиция на силата"! Така няма да има промяна, а повторение! П.п. При нас ,,трудностите" по зачеването на дъщерята траяха 3г. Тя е вече на 5, а малкия на 1,5.

Като работим усърдно, без да забравяме, че в дълбоката си същност не сме по-различни от другите!

Така е! Ето ти и един ,,жокер"! Ако не изпитвахте неосъзнато удоволствие инфантилно да ,,си играете" на "жертва-агресор"(садо-мазо) нямаше да живеете по описания едностранно от теб стереотип...

Реакциите ни се основават на това, което смятаме, че виждаме. А ти вече усещаш, че има нещо... Когато сме в колектив взаимоотношенията са в групова динамика. Его-игричките за власт и надмощие и привличане на внимание са нещо нормално в подобна среда. Твоята несъзнавана реакция към обективната реалност е това, което в случая ти ,,се връща" като усещане. Докато вниманието ти е насочено към реакциите-оценките на другите, дотогава ще реагираш инстинктивно-защитно, стремейки се да ,,отстояваш" собственото ти мнение за самата теб(себепредставата си). Това е ,,циклажа". Самопораждащ се, самозахранващ се и манифестиращ се като взаимоотношения. Но този процес е продукт на ,,твоят труд", в определената посока. Ами смени ,,посоката"! В която и да е организация има стратегически цели и оперативни планове за постигането им. Твоите задължения като служител са определени в трудовата ти характеристика. Върши ги, без да търсиш задължително одобрение и признание. Още по-малко пък обръщай внимание на чуждите оценки, различни от тези на ръководителите. Когато си фокусирана върху работата, която вършиш и не се въвличаш в интригите във взаимоотношенията между служителите, с течение на времето ще изградиш авторитета на ,,съвестния и разумен служител", който е най-хармоничен за ,,чувствителната ти натура", която вече описа. А ,,плодовете" на труда ти в тази насока са ,,вкусни", но им трябва време ,,да узреят", докато ги ,,отглеждаш"- смирено и отдадено. П.п. Ако те притесннява емоционалното ти състояние има подфорум за психотерапевтични насоки онлайн...

Diva-roza, ако имаш желание да четеш, ето ти един цитат: "Анима и анимус Женското проявление в мъжа се нарича негова Анима, а мъжкото проявление в жената – Анимус. Зад Анимус стои „архетипа на смисъла”, също както Анимата е “архетипът на самия живот“. Важен аспект на процеса на индивидуализация е постигането на съзнателно приемане на атрибутите, произтичащи от „другия вътре“. Мъжът, индивидуализиран по този начин, е обогатен в своето мъжествено функциониране от вътрешния източник на вдъхновение, творчество и емоционална ангажираност. Анимата го подпомага да изгражда взаимоотношения с поток от спонтанно чувство. Без такова използване на женската си страна като вътрешен ресурс той е склонен да попада в безсъзнателна идентификация с образа на „нисшата жена“, изразена чрез бърза смяна на настроенията. Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си. Обсебването от Анимус или Анима променя личността така, че изпъкват онези черти, които психологически са характеристики на противоположния пол. Когато анимата и анимусът не са интегрирани в личността могат да се проектират навън. Ако анимата в мъжа остава несъзнавана, тя може да бъде проектирана навън, върху реална личност – жена, която мъжа да обича до степен на обсебеност или върху мъж с меки и чисто женски черти, към когото мъжът с неинтегрирана анима проявява нескрита неприязън и агресия. Обратното – жена с неинтегриран анимус може да бъде „крайно женствена“ и да очаква от партньора си смелост, твърдост и героизъм, непосилни за него. Жена със силен анимус, ще привлича нежни и пасивни мъже. Силният анимус в жената може да потисне собствената й женственост до степен да отрече напълно женската си природа и да започне да действа и мисли от позицията на мъж." "Карл Юнг – Пет архетипа на колективното несъзнавано",magnifisonz.com

Diva-roza, чувала ли си, че във всяка жена живее един мъж, и във всеки мъж живее една жена?! Опитай се да излезнеш от идентификацията ти с мъжкото "героично" начало в теб си(анимус) и малко вероятно, но навярно би могла да видиш "потискащата жена", контролираща мъжа ти(анима). Тези два, вътрепсихични образа са сили в пъдсъзнанието на двамата с мъжа ти, които не осъзнавате, че захранвате самите Вие с незрялото си поведение. Както виждам, тяхното почти напълно несъзнавано въздействие е, и, и ще оформя взаимоотношенията ви. Докато не се разделите, ако продължавате така! Презрение, отчужденост, безразличие, липса на синхрон...все такива индивидуални защитни реакции, целящи единствено да "замъглят в поносимост" очевадната липса на уважение ПОМЕЖДУ Ви. Също така и да потисне изблиците на агресия, от което пък тази агресия преминава във вътрешно напрежение, а то в отчуждение и липса на уважение, и така отново... Две пораснали деца!!! Едното "борещо се" да постигне своя идеал, с цената на постоянни изисквания и упреци към другото. А другото "предало се" в плетеницата от "външни" за него изисквания, които няма никаква вяра, че би могло да задоволи. Има един характерен модел на взаимоотношения, който се описва като садистично-мазохистични взаимодействия и напълно отговаря на вашия модел. Този модел е познат и като "агресор-жертва". В основата му е един "по-дълбоко" в подсъзнанието модел наричан понякога "манталитет на жертва" и е свързан с негативната Себепредстава (self-image) Е, по мое мнение, което споделям макар и да не съм специалист, позитивното развитие към момента следва едни познати етапи при децата. Момичетата съзряват по-бързо от момчетата. Хубаво е, че си го осъзнала, защото "Промяната отвън се предшества от промяна отвътре". Както и "образът" на мъжа ти в твоето съзнание може и да е малка част от неговата същност, душевност. Както със сигурност ,,твоят образ" в съзнанието на мъжа ти не отразява пълната ти душевност. Просто явно си говорите, но не разговаряте, и то отдавна. Кофтито на това, да си по-осъзнат от партньора ти е, че осъзнаваш отговорността за действията си, но пък и силата да промениш статуквото!!! Напоследък жените са изразено по-силния пол! А "отношението" на мъжа ти към детето... Това не е първично! Първичното у детенцето Ви е, че Вие- мама и тати, сте неговите богове. То не е проявявало индивидуалност до скоро. Това, което си е изградило като модел на поведение е "копи-пейст" на отношението един към друг на родителите му. Така отношението на неприязън и напрежение към тати е просто възпроизведено през детското творчество "отношение на мама към тати". А отношението на детето към теб е възпроизведеното през творческата му натура "отношение на тати към мама", съответно към теб детето Ви проявява постояно искане за задоволяване и поемане на отговорност за задоволяване на множеството си желания и претенции като не спира да хленчи. П.П. За психотерапевтична помощ и насоки онлайн от специалисти има специализиран подфорум. В този форум, всеки като мен може да се изказва, ако се съобразява с условията на форумната политика, де!!!

„В европейските народи религиозното чувство е развито. В германците е слабо развито. Силно е в славяните. В американците е средно развито религиозното чувство. Силно е развито у евреите и там е [в] едно противоречие с парите. Слепоочната част, чувството за стяженолюбие е толкова силно развито, че Господ, като знаел тази слабост на евреите, даде им малка земя. Ако беше им дал голяма земя, какво щяха да направят, не зная. Малка земя им дали, да ги научат да работят. Един умен народ са евреите, религиозни са. Един евреин разбира времето тъй, както европеецът не разбира. За време евреите са първи.“ http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Доброто_семе_НБ Една творческа историйка по случая: В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала. Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла. Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им. Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла. Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават. Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник. От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им. Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими. За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода. След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци. За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци. Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен. И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила. Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н. Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва. На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва. Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник. Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство. Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите. Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'' - Майер го зовяли, Ротшилд, който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм I. Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч. Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника. Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя. Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи. Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци. ,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават. За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда. За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна. Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света. С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан. Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство. С техния нов и широко навлизащ мит - ,,всичко има стойност''. Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили. А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!

Кратък цитат от статия издадена в електронното списание ,,Палитра", бр.4, 2004г. Николай Козирев Времето като физическо явление "Възможността да се отразява с огледало действието на времето ни позволи да наблюдаваме влиянието не само на лабораторни процеси, но с помощта на телескоп-рефлектор и изменение на съпротивлението на резистора поради процеси, протичащи в космическите тела. Появи се възможност да се изучава Вселената не само, както обикновено, посредством спектро-електромагнитни трептения, но и с помощта на специален, предварително изпитан метод, посредством физическите свойства на времето. Заедно с В.В.Насонов такива измервания бяха проведени от нас на рефлекторите на Кримската астрофизическа обсерватория [1]. Излъчването на времето, по неговото действие върху резистор, беше наблюдавано от планети, звезди, галактики и други космически обекти. Беше показана мигновеността на предаване на тези въздействия и съществуването на света на Минковски като реалност, а не като математическа схема."

,,Красотата на ума не е в това да бъде показан на всички, а да ги доведе до прага на техния"

Продължение на Орлиновото - Ще може ли три степени духовно развитие, ако обичате! - Какво да могат три степени?!? Ами същото като НЕскафе! Е, като не е с кафе с какво е?! Ами може и с чай да е! Може и с допиването на водата, поръчана в нощния клуб с цел хидратиране и избягване на махморлука да е! Но когато неделя, сутрин, рано, преди хората да започнат да ,,цъкат" по улицата, седнеш и се заслушаш в песните на птиците, в шепота на листата на дърветата, в липсата на човешка реч около теб. Тогава можеш ,,да чуеш" тишината в себе си. Полезно ли е егото?! Без егото няма как да ,,преживееш" този момент! Без ти да си Ти, филмът ще е ням и без актьори, да не говорим за публика! Е както някой хора не могат да ,,излезнат" от фейсбука, така други могат да се прибират в 6часа, а други да стават в толкова. Това е Самоконтролът. Той е производен на Волята. А всичко това е функция на Желанието (което произтича от нуждата...) Нуждата да се ,,свържем" със Света определя силата на желанията. Количеството и качеството на желанията е показател за темперамента ни, а действията, който избираме да направим, и тяхното повторение, формират характера ни. Е, събери всичко това и си го представи на едно място! Това е Егото ти! Това, за сега, си ти! Но ти си много повече от ,,шаблоните" и ,,стереотипите"!!! Дори и от егото ти, но ,,всичко си има време"! ,,Яваш-яваш!"- каза Моканина, спря и се загледа в белите птици, накацали по жицата, която продължаваше далеч зад хоризонта...

Определено подкрепям твърдението ти! Констатацията ми беше по-скоро в друга посока. Като си спомня колко трудно ми беше да ,,се отлепя", за да осъзная смисъла на ,,его" и според мен и Еделвайската в момента се опитва да ,,въведе ред в понятията" за себе си. Съответно за това предложих дефиницията за ,,личност" от уикипедията, за да може при следващата ,,вълна" на вътреизследване сама да си осъзнае, че и характера е част от егото, а социалният образ, с който вероятно към момента се идентифицира, е просто ,,маска".

Орлине, май описваме осъзнавано разпределение на атрибути в различни етапи на индивидуацията?! Все пак, във въпроса - "А за какво е полезно егото?" - егото е в трето лице!!! Къде ли е идентификацията на Аз-а? Според мен все още "захранва" персоната, към която в момента, съм сигурен, че е отнесен и Характера. Понякога "Яваш,яваш!" е по-далновидно от "От вратата - за краката!", според мен...

Този въпрос можеш да си го преобразуваш в - "За какво си полезна Ти?" т.е. той е отправен от егото ти към самото ти его. Явно си започнала да проявяваш интерес да разбереш Себе си. Какво си ТИ! Това, като някаква насока за сегашното ти състояние, се описва като напреднала част от процес наречен самосъзнанване. Егото е полезно, защото Егото - това си Ти. Твоето усещане за Аз, съотнесено към моментното ти ниво на самосъзнание. А когато осъзнаеш в дълбочина, че егото си Ти ще ти "светне лампичката" или така да се каже ще започне друг процес, който странно защо наричат "просветление" Ако пък имаш интерес и към по-сложни обяснения ето цитат от книгата на Амит Госвами - "Самоосъзнаващата се Вселена", 1997 г. "Кое е първо: осъзнаването или изборът? /бел.- очевидна е препратката към яйцето и кокошката/ Това е оплетена логическа йерархия. Именно тази оплетено-йерархична ситуация поражда себепозоваването /бел.- Аз съм аз, защото се самоосъзнавам като такъв, а се самоосъзнавам, защото съм Аз/, разделението на света на субект и обект. По-нататък процесите на вторично осъзнаване водят да преднамереност - тенденцията да се идентифицираме с даден обект. "Аз" на рефлексивното съзнание също възниква от тези процеси на вторичното осъзнаване. Първичният опит и вторичните процеси обикновено стават в това, което в психологическата литература често се нарича предсъзнателно; това замъгляване на оплетената йерархия на първичния процес е фундаментално простото йерархично идентифициране с нашето "аз". Его-преживяване Полският философ З.Заборовски, който прави обзор на психологическата литература върху самосъзнанието, го дефинира като кодиране, преработка и интегриране на информацията за Аза, Zaborowski (1987). Според мен такова описание съответства на нещо повече от самосъзнанието - то съответства и на наричаното обикновено его-преживяване. Самосъзнанието съпътства его-преживяването, но не го изчерпва. Най убедителното преживяване на "аз" е като его - очевидния извършител, кодиращ, преработващ и интегриращ нашите програми (ако използваме компютърната метафора на Заборовски). Егото е образът, който си конструираме за виждащия се и преживяващ нашите всекидневни действия, мисли и чувства. Егото е централното действащо лице в много теории за личността. Радикалният бихейвиоризъм и теорията за социално обусловеното учене приемат, че егото е локусът на социално обусловеното поведение - резултата от стимул, реакция и подкрепление Dollard & Miller (1950). В по-новата бихейвиористична литература обаче егото се разглежда като медиатора на външното поведение чрез вътрешните ментални процеси Bandura (1977). Когнитивното определение на Заборовски на самосъзнанието и по-късната бихейвиористична дефиниция на егото са подобни. ...." ПП. За да не "зациклиш" в стремежа си да разбереш какво е "Его", което се съпътства с неточни препратки или "припокриването" на смисъла на "Его" с друго понятие - "Личност", е добре да обърнеш внимание и на следното: Егото (Ти) изграждаш във взаимодействието ти с околната среда определена Личност, която има следните атрибути: Воля, Свобода, Разум, Темперамент, Характер, Способности, Мотивация, Самосъзнание. А пък Умът е просто инструмент на Егото(Аз-ът), за да обработва информацията и да си създава творчески представи от самото взаимодействие с околната среда.

,,Преоткриването" може да се изживее и само като ,,откритие", но за целта трябва да си забравил..., което пък всеки човек в някакъв момент преживява. За пример - трансперсонални преживявания, при които имаме дълбокото усещане, че това което разбираме винаги сме го знаели . Под някаква по-абстрактна форма ,,дежавю"-то също представлява подобно преживяване, макар и не единствена като смисъл! В тази посока ще започна опита си да опиша следствията от Моделът на статично време-пространство и на конвенционално ниво, или така да се каже в ежедневен режим на възприемане. Като тук ще подчертая, че това е модел. Той е фрагмент от гещалта на реалността, такава каквато всеки може да види. Съответно изказването му от моя милост е опит да споделя творческата ми представа, без претенции за тотална изчерпателност, което е невъзможно според Теоремата на Гьодел, но и в никакъв случай не е единствено ,,тщеславие". А популяризиране в художествена форма на някои съвременни научни идеи, които на пръв поглед са доста сложни, но абстрактността им се ,,свежда" до прости представи чрез ,,декодиращата" представа за статично време-пространство. С това уточнение вече мога да започна и по-сложните описания... Схематичното представяне на четиримерно време-пространство, което вече използвах в графиката на ,,обърнатия светлинен конус" е проста визуализация на процеси, която се използва навсякъде при математическите анализи. За пример - Диаграма на Минковски , с която се изследва теоретично траекторията на ,,движение" в четиримерно пространство. Това, което е извън ,,стереотипа" при перспективата на модела на статично в-п, е ,,изолираността" или ,,независимостта" на всяко едно елементарно събитие - ,,мехурче". Това, изказано по друг начин е, че ,,перспективата на наблюдение" не е от гледна точка на класическата физика и логиката на конвенционалния ни начин на мислене, ами от гледна точка на ,,квантово-механичната" перспектива. При последната, концепцията за време не е единствено линейна, което произтича от разликата във всеки времеви момент на вълновата функция, която описва частицата(вълнова функция на Шрьодингер). Между другото тук може нелинейно да се ,,вмести продължението" на примера отпреди няколко поста за начина, по който формираме спомените си и разликата на индивидуално ниво в паметта за дадено събитие при отделните хора. В какво се изразява по-точно тази разлика в представата? В това, че ,,статичността" и ,,промяната на условията" не съвпадат! При класическия начин на мислене и възприятия ,,статичността" е в точката на наблюдателя, а ,,промяната" е наблюдавана. При ,,погледът" от точка на моделът за статично време-пространство(СВП) ,,статичността" е в подредбата на събитията, а ,,промяната" е в полето на съзнанието на ,,наблюдаващия", където входящата сетивна информация от ,,движението" през статично подредените събития се ,,дообработва" в мозъка и като ,,продукт" се получава ,,плавното" усещане за непрекъснатост. В това отношение съвремените изследвания в когнитивната наука, поне за мен, недвусмислено описват тези процеси. Пример. Също така от тук вече може да се ,,проследи" нелинейно и причината да дам примера с Причинно-динамичното триангулиране в преден пост и неговият ,,подход" с дискретните времеви ,,порции", които са подпрагови за моментното ни ниво на съзнаване, но вероятно има по-сензитивни хора, които могат да долавят разликата... Леко ,,се отклоних" от текущата идея. А тя е да подчертая, че схематичното представяне на СВП под формата на триизмерна графика с трети параметър ,,времето" е единствено за онагледяване на ,,ограничеността" на възможните развития на елементарно събитие във времето, така както обикновено сме научени да възприемаме времето. Защото това е само следствие от модела на СВП. В същността си времето в този модел е просто резултат от движението през неподвижните събития. Т.е. по-адекватно ще е да използвам ,,пространство на времето", в което са ,,разположени" събития, организирани в ,,кристална решетка" на дискретни(доста малки) интервали, които са подпрагови за нашите съзнателни усещания към момента. Надявам се малко да се ,,понавърза" информацията с предните ми постове. Също така образната представа от триизмерната ,,подредба" е само ,,сечение" от четириизмерната такава. Ето една примерна статия, а такива има вече доста. Съответно от сегашните ни представи една ситуация, в която се намираме, би могла да има неопределен брой възможни развития във времето. Да, но неопределен не означава безкраен! А разликата е, че не можем ,,да виждаме" най-малкото ,,четиримерно". Да, но пък можем да си представим как изглежда, използвайки естествените принципи на проявлението, които сме установили като познание. Интересна аналогия може да се получи, ако се разгледа, което и да е клипче на тема ,,Фрактал на Манделброт". Също така, исках да допълня представата за ,,мехурчето" като кълбо, оградено от повърхността на сфера. Защото в тази представа се съдържа и голяма част от разбирането на идеята за Модел на статично време-пространство. Пък и от гледна точка на феноменологичния анализ на текста въвеждам в употреба като ,,изказно средство" сферичността, а не използвам кубичността и четиримерната му форма като ,,тесеракт", поради сложността на проявлението му, която не съм си изяснил достатъчно, че да я споделям, което би било неетично. Та, в линията на разсъждения за формата-,,мехурче" има доста интересни статии, които ще са в помощ на идеята ми да използвам като представа образа-,,мехурче". Първата такава е тази, описваща Хипотезата на Поанкаре, според която ,,ако се пренебрегнат деформациите, пространството представлява тримерна сфера". Характерното, при използването на модела на триизмерна сфера в четиримерно пространство, или моите ,,мехурчета" , е че във всеки момент ще има безкрайни варианти за ,,промяна" на пространството, но ограничени във ,,времето". Защото ,,повърхността" на "мехурчето" е повърхност на сфера, а това както е обяснено и в линкнатата статия : "Сферата, повърхността на тора (геврека) може да се “съшият от краен брой кръпки”, всички те са компактни двумерни многообразия без край. Кълбото има край, това е сферата, но сферата няма край". Така вероятно се подразбра защо използвам ,,мехурчета", но самите те са част от поне четиримерна конструкция и в случая би следвало да отговарят на характеристиките на компактно тримерно многообразие без край. В случая "...какво можем да наречем компактно тримерно многообразие? Всяко тяло, което може да съставим от краен брой “късчета”, хомеоморфни на кълбо, направено от силно пластичен материал, както е в топологията." Както се вижда от същата научно-популярна статия, ,,хомеоморфни на кълбо" означава, че са производни топологично на формата на кълбо. Използвах ,,мехурче" като кълбо, а не тороид, от някои съображения за краткост. Ами, в общи линии, предпологам, че успях до предам някаква представа за модел на СВП дотук. Обаче има още ,,подробности". Първо, ,,огънатото" тримерно пространство около ,,отрязък от времето" е с характеристиките на Хиперсфера. Най-важният за мен принцип от това е, че ,,Повърхността на nD-сферата има (n—1) измерения." Това без математическото означение значи, че повърхността на ,,мехурчето" ще е нашето триизмерно сетивно пространство, а самата му ,,вътрешност" ще е четиримерно като същност време. Само, че вече описах, че конвенционалното ни разбиране за времето при модела на СВП е просто резултат от ,,движението", а това ,,дава хляб за размисъл", какво всъщност е поне четиримерно!?! И второ, ,,огъването" на пространството се дължи на едно от четирите фундаментални взаимодействия, които познаваме към момента - силно и слабо ядрени взаимодействия, електромагнетизъм и гравитация. Именно гравитацията има потенциала да огъне n-мерно пространство до безкрайно малки стойности като обем. Последното, както описах в първите ми постове в темата, е установено по матетически път и са ,,го нарекли" Сингулярност. Дълго време са се чудили защо се стига до тези абсурдни резултати, докато Стивън Хокинг не въвежда друго понятие - Черна дупка. Е, от гледна точка на ,,мехурчетата" и тяхната ,,обвивка" от тримерно пространство, вероятно вече е по-лесно да се направи аналогия с ,,Хоризонтът на събитията" на границата на Черната дупка!?! Защото за ,,огъването" до ,,мехурче" е нужна сила, а такава имаме в същността на гравитацията, която като проявена ,,организационна сила" е най-силно излъчвана от източник като черната дупка. Е тук вече, съобразно модела на СВП имаме едно изпреварващо предположение. ,,Мехурчето"-елементарно събитие, е ,,оградено" време от тримерно пространство. Това означава, че ,,местоположението" на ,,черната дупка", за да може да излъчва необходимата гравитация за ,,огъването" на тримерното пространство във всяка точко от него, трябва да се намира в ,,пространството на времето" и да е ,,извън" триизмерния ни ,,свят". Съответно не бива да има учудване защо не можем да наблюдаваме обект като Черна дупка. А изпреварващото предположение е, че вероятно скоро, ако не и вече, би трябвало да се получи ,,пробив" в изследванията за гравитацията или вълновата форма на гравитона, която да покаже, че безмасовостта на гравитона се дължи на това, че това е темпорална частица или някаква подобна форма на ,,пробив" в изследванията..., което обаче ще е ,,откриване на топлата вода" спрямо незаслужено отричаната Реципрочна система!

Александре, за да не съм толкова лаконичен, както в горния ми изказ, ти споделям една интересна история: " ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка. Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”. Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа. Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси . Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него. След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода. Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда” Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях: Първи беше НЕЗНАНИЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”НЕЗНАНИЕТО” и ”ЗНАНИЕТО ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”ЗНАНИЕТО” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник. Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това. Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча. Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал. Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си. Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува . Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание. Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега. Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял. Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураи, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея. Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 )."

Ще се опитам да допълня Александър, до колкото е възможно, защото насоките са му достатъчно полезни. Не знам дали си пробвала "да бръкнеш" и "по-дълбоко". Да "откриеш" образа на "вечномладата девойка", с който все още се идентифицираш, вероятно не осъзнаваш напълно това , съответно не успяваш "да го пуснеш". Тази девойка (puella aeterna), чийто образ, с който се идентифицираш е някак "откъсната от реалността" и дълбоко в себе си не иска да "предаде" възвишения, идеален свят", в който живее. Девойката, която "иска и изисква", но грубата реалност "ограничава полета й" с грубото "приземяване" в обективното "ТРЯБВА" на ежедневието. Най-общо казано "девойката"(детето) в теб влиза във вътрешна борба с "майката"(родителя) в процеса на оформяне на "жената"(възрастния). Буквално в живота ти се "преплитат" желанието "нещата да се решат от самосебе си" с осъзнаването на отговорността това да се реализира. И всичко това на фона на постоянното "изчисляване" как това ще се случи, при условията, в които си. Е, в този възел предполагам описанието на "образа на възрастния" ще ти е най-полезно. Възрастната жена има увереността, че във всяка ситуация ще намери решение, от което произтича и по-ниското ниво на тревожност. За да се получи това, "напрежението" от ума е сведено до обикновена загриженост и вяра в себе си. Това го постига като високите цели, произтичащи от безбройните желания на "девойката" ги свежда до обективни такива, съобразени с реалността. Така потискащото Примирение на "девойката" го трансформира в Смирението на "жената". Така "жената" се превръща от източник на напрежение в средата си в "стълб" на спокойствието и увереността на близките си. Така се заформя цикъла на даване-получаване. Дава увереност и топлота - получава обич и уважение. В твоя случай притесненията за бъдещето са основният мотив за възпроизвеждането от ума на страховете за собствената реализация и от тук - на семейното развитие, в което ти се "проектират" страховете от изоставяне, разводи, евентуалнаа загуба на работата, невъзможност да "отговориш" на бъдещите нужди на децата и т.н. все епизоди от "безкрайния цикъл на самопораждане" на тревожните мисли и "сценарии", в които се "поставяш", без реално това да се случва в момента. Особено след "Загубата" на образа на леля ти, която явно е била носителя на символа на собствената ти надежда и увереност, че ще се справиш с всичко в живота. НЕ СИ ЗАГУБИЛА леля си! Тя живее в теб!!! Ще я откриеш в образа на жената, която напира в теб да се прояви. Освен обмислянето на множеството от желанията ти, в същността на причините за тях има и такива, които идват от външната среда. Това, че някои деца имат родители с доста по големи финансови възможности не трябва да ти служи като "ориентир" за собствената ти оценка за живота ти! Един трик по случая: Представи си едно "яйце" и ти в него. Това яйце е "обвивка" - нещо като "енергиен щит", който те пази от негативна външна "енергия". Намирайки се в него ти се чувстваш спокойна и защитена. "Включваш" го като само с едно докосване на нещо, което е постоянно с теб. Примерно годежден пръстен или халка, някоя бенка или нещо, което постоянно носиш в себе си. След време ще започнеш автоматимчно да "включваш щита". Това изисква и повече внимание към всеки момент обаче... Към края ти споменавам и изводът от изследванията върху клетките на биолога Брус Липтън в книгата му "Биология на убежденията". Човекът е установил, че начинът, по който реагираме на сигналите от външната среда променя дори и ДНК структурата ни. А "скованото от страхове Сърце", което избива в мускулните "блокажи" в областта на гръдния кош ти е "напомняне" за промяна на мирогледа, както те посъветва и Александър Т.А. А пък, ако шопската парадигма може да те успокои, то и аз от 5-6 години постоянно имам скованост в гърдите и горната част на гърба, както и възпаления на сухожилията в раменете. Но това определено не се дължи единствено на мислите, ами и на липсата на раздвижване . Има доста лесни групи упражнения за горната част на тялото... Пък и споменаваш, че има мъж до теб... понякога решенията са ни пред носа...