kipenzov

Това малко не го разбрах, но както и да е.... Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция. Така се ражда това лицемерие, което Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите. За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува! Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото". Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам: "Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората." Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда. В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен. Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода). Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото. Също важен момент в този етап е и ревността! Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму". В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота. А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си. Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.

Права си! Просто изразих личното си негодувание от манипулативното поднасяне на субективни оценки в тези телевизии, а оценката всеки си я прави сам. Но Ницше е громил точно лицемерното ,,религиозничине", което си е конформисткото ,,сливане" със стадото, без изобщо на вътрешно ниво да има осъзнато ,,сливане" със същинската божественост. И като със скалпел ,,отделя" псевдорелигиозната ,,християнственост" от ,,сенчестото" желание за власт и надмощие. Никъде в трудовете си Ницше не оспорва Христовия образ! Това се премълчава удобно в полза на ционистката пропаганда, чиято основна цел е да остане неосветена. Извинявам се за агресивния тон, просто темата винаги е имала особен заряд за мен, защото я ,,свързвам" с личната свобода!

Спрях да гледам Viasat History след поредица от филми за Втората световна война. Аман от пропаганда. Също и Hallmark, след филма ,,Язон и аргонавтите", в който Орфей беше ,,музикално ориентиран негър". Неолиберастите отвъд Ламанша и Атлантика нямат никакво уважение към бита и културата на малките народи, освен ако не са ги ,,задушили в клетка" като ,,опитни мишки".

По темата. Преди 6-7 г. време една семейна позната ми каза само едно изречение и се усетих за една голяма мъгла, в която бях. Преди срещата ни й се оплаках как каквото и да направя все нещо се обърква. Каквото и да планирам нищо не се получава. Даже започнах да се съмнявам, че има някаква негативна енергия, която ме саботира. Докато й говорех тя ме гледаше втренчено и само каза: ,,Леле, подсъзнанието какви шеги си прави..." . Това ми беше достатъчно.

Според мен е грешна конструкция, защото са различни йерархични нива. Връзката мозък--психика е вярната, пак според мен, но лесно може и да се провери твърдението ми.

Надеждата е последното нещо, за което ще се ,,захваща като сламка" сегашното ти Себе си. И нея трябва да пуснеш, за да се родиш отново, защото тя е прикрито самосъжаление. Всеки хард диск работи по-добре след фрагментиране. След всяко фрагментиране на диск се прави рестарт на цялата система... Действай, не се обяснявай! Обясняването е поредно ,,отлагане"! Няма нужда да благодариш - имаш си по-важна работа.

Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти. Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без? А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". В нашия край много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките. Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!! твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос. Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност. И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?

Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!

Без да знам кой знай колко за номерологията веднага ми хрумва, че 19 са два цикъла. Един цикъл на цифри 0-9 И друг цикъл на числа 10-19 Два цикъла от по 10 члена, а сборът на 1+9=10 Май има нещо общо с възли...цикли, примки, loop-ове. Предизвикателства, нива, периоди, застой-повторение или растеж-разширение... Всеки цикъл е кръг. Кръгът е о. Поредицата от кръгове е ооооо.... ооооо е разтеглена в една посока двойна спирала

Съгласен съм с Донка! Но с едно уточнение. Стоицизмът при ,,вървенето по пътя към Едното" е голямо предизвикателство в днешно време. Търпението и дисциплинираността при спазването на нормите са трудно постижими, поради прекалено ,,захаросаното" поднасяне на ефектите от неспазването. Тази ,,свобода" да преследваш на всяка цена чувствата си, замъглява разума. Така неусетно се получава вървене по два пътя или както са казали старите хора - ,,Не можеш да тъчеш на два стана" или ,,Не можеш да носиш две дини под мишница!". Но и двоуменето е до време(и до шамари от съдбата под формата на чувства и ситуации)! За това съм съгласен с мнението на Донка! Но Донка, порното, както всичко проявено в тоя свят е с двойствена природа - градивна и разрушителна. Определено, с един от аспектите си, порното е възпрепятстващ фактор за консолидирането ни, оцялостяването ни. Щото се явява виртуален заместител на реални взаимоотношения. Да, но от друга страна, порното се явява ,,огледало" на това, което сме ,,подтиснали"(изтласкали в подсъзнанието като неприемливо съдържание) и което ,,от там" предизвиква несъзнаваните ни реакции в определени ситуации. Ако не беше порното, за да изследвам какво ме възбужда сексуално ( и това което не съм си позволявал или не съм имал куражът да пробвам, поради програмираните ми морални устои), нямаше да мога да ,,открия" множеството от ,,филтрите", определяни от психолозите като характеропатии или личностни разстройства. Така филми, в които се идентифицирам с определени типажи и това ме възбужда, са ми показали травми от детството, до които без регресия няма как да имам съзнателен достъп, за да ги преработвам. В крайна сметка всяко едно нещо в живота ни можем да използваме като инструмент за самоизследване, но и като фактор за подържане на заблудите ни. Всичко е въпрос на несъзнаваните ни нужди-скрити желания, които ако изведем до ,,нивото на Деня" изпод ,,тъмата на Нощта", бихме могли да реализираме осъзнат избор. Така в случая с цеността на верността и дилемата между предното и хроничните сексуални контакти с други освен партньора, няма да цитирам таговете на порнофилмите, които биха предизвиквали възбуда Просто ще потвърдя най-първото си предположение, че става въпрос за ,,крехкост на чувството за самодостатъчност". То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.

Както мозъкът не е проста машинка, а сложен апарат, така и психиката не е само чувства и мисли, ами целият вътрешен свят. Няма силна психика, има силна воля, посредством която преследваме реализирането на желанията си. Има стабилна психика, в която чувствата и мислите са в хармонично взаимоотношение с волята, съответно желанията и целите са съобразени с възможностите на средата. Творчеството е това, което ни разделя от машините. Неговата най-изчистена проява са мечтите. Мечтите са творческият поглед към нереализираните възможности. Творчеството е качество, силата идва от волята. Човек се познава по мечтите му...проявява се в страданието му. Силно страдание - богата душевност - широко поле на психиката - множество възможности за самопознание.

По средата, на мястото на червените точки, вмъкни това: Така лека полека ще ти се изясни, че "поддържането на огъня" е двустранен процес. Влияе се и се захранва от желанието и на двамата партньори. Към днешния момент наблюдавам, че "шаблонното поведение" при 20-30 годишните, а и не само те, е силно саботиращ фактор за случването на пълноценни връзки. Защото "надъхването" на Егото, "напомпването на самочувствието" без реално покритие от развити способностти, често вкарва хората в илюзорни претенции спрямо другите или пък никакви, без това да е съобразено с действителността. Кажи-речи "възпитава неизглаждащи се воденични камъни" Особено с рекламни кампании в стил - "Силата е в теб", да ма разумът къде е ? Така в преследването на "идеалите" често се губи потенциала от създаването на пълноценна връзка. А това зависи от степентта на емоционална интелигентност, която винаги е предшестващо по-развита при момичетата, бъдещи жени. Момчетата в този "преход от модерно към виртуално" се "изгубват в мрежата от изисквания" на контрасексуалната си душевност, не без помощта и на колективните процеси на все по-доминиращото Женско начало. Така се стига до едни объркани и свити момчета, в тела на мъже, които нямат развити вътрешни устои да се изправят срещу напиращата отвън "женственост", която като характер си е чиста "мъжественост" - Анимус в героична действеност. Разбира се това е прекалено общо. А във всяко правило има изключения. Но, няма изключение в това, че "отпуснатата от оковите" на Аполоновия морал Кибела, ще търси множеството партньори, от които властнически да си избира по един за всяко нейно състояние на желаене. Дионисий, който познава удоволствията, но познава и Аполона, може да разбере Кибела и да канализира есенциалната воля за Живот, която носи Тя, вкарвайки я в руслото на Аполоновото начало, разделящо от животинското безразумие. Така все повече мъже на днешно време успяват да надскочат "неинтегрирания Аполон" с неговите придържания към стереотипите и да достигнат до "Разумния и творящ Аполон", от който на "една ръка разстояние" се намира и "интегрирания Дионисий", който може да редува дивото и разюзданото с полезното. И така всъщност имат потенциала да "прегърнат и Кибела" и нейното несъзнавано "проектиране" в партньорките им. Всичко това, по мое мнение, е възможно, когато спрем да обичаме прекалено много себе си, съответно спрем да държим да се изпълняват единствено нашите желания, но и имаме куража да преодолеем срамът да се разкрием пред партньора. Така, тези които са дораснали до ниво на осъзнаване на допринасянето, а не единствено изискването, създават качествени връзки с дългосрочен потенциал на развитие. Или синхронично с мисълта на деня: Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. (Беинса Дуно) А пък, когато сме узрели, но другият не е.... Старите хора са го казали - "По-умния отстъпва!". Перефразирано може да прозвучи, че ако нямаш партньор - можеш да си го отгледаш! "Дай, за да ти се даде!"

Доказано е от хора, за които отвъд материята всичко е илюзии! Мозъкът е "машинката", чрез която се проявява психиката ни. И са неразривно свързани. Този метод, който си практикуваш, той не е продукт на мозъка ти, а на творческата част на теб самия. Ние сме повече от мозък и сърце. Но това не означава, че двете не са материално проявление на два от центровете, които имаме като същества!

Разделих на две, щото не съм сигурен дали му е времето на второто!

Просто се ПРИГОТВИ!!! Разпредели си времето в следващите седмица-две. Подсигури си няколко дни(поне 4-5), в които никой да не те притеснява!!!!!!! Или пък си осигури на моменти присъствието на някой близък човек, на който да обясниш, че ще преживееш много кофти моменти и изискай от него като се виждате да ти напомня, че това, през което ще преминаваш си заслужава и ще приключи, когато си напълно готов. И да не се отказваш, независимо от страховете, които изживяваш. Също така не трябва да правиш НИЩО!!! Независимо от това какво ти казва Умът!!! НИКАКВИ ДЕЙСТВИЯ освен "наблюдаване и вътрешно изживяване" на процеса!!! Това е много важно! Ако трябва предварително си го повтори няколко десетки пъти!!! "Пусни се" в тези дни! Отпусни всичко, от което те е страх и което ще ти се проектира като изживяване да се "излее" в съзнанието ти като образи и въображаеми ситуации. Ситуации, в които ти си Нищо. Ти си сам до края на живота ти. Ти си неудачник. Ти пропиляваш живота си. И така нататък - все пак имаш собствено въображение, което ще се изненадаш колко е богато и какво страхове може да сътвори, докато "наблюдаваш отстрани", самите страхове, които преживяваш. Всичко това ще са илюзии. Игри на ума. Повярвай ми, ако не се изплашиш и направиш грешката да спреш преди края, ще си като прероден! Аз бях така 3 дена!!! Няма по-ужасно нещо, но здравословно за очистването ми от илюзиите на старата ми представа за Себе си и съответното спадане на напрежението. Когато какавидата се затвори в пашкула, никой дори и тя не предполага в каква красива пеперуда ще се превърне.

Защото ти, на по-дълбоко ниво, вече не си ТИ. Вече си друг, но не го осъзнаваш и за това те е страх да се "пуснеш" от сегашното ти Себе си и да проявиш новото си Аз, както вече ти писах! Тотално грешно твърдение!!! То е част от процеса на отхвърляне на заблудите, който искаш-неискаш трябва да преминеш. Също и твърдението, че "неудачниците страдат"... Ти се в процес наречен "Инициация". Той представлява образно казано "Преминаване от старото Аз към новото Аз", а не : Хубаво , но търпението ти е до сегашните ти граници на Контрол, а ти трябва да "преминеш отвъд" тях. Дори това, което илюзорно възприемаш като "физически промени", също е самовнушение, зад което "се крие" страхът на старото ти Аз от промяната и поемането на отговорността за живота ти, докато нещо "отвътре" ти напомня, че трабва да се промениш - новото ти Аз. Пък, ако си мислиш, че наистина се променяш физически, вземи че си измери разстоянията по лицето или тялото и когато пак си помислиш, че се променяш физически - измери отново и виж, че си в грешка.

Започваш да показваш и красотата в теб, а не само напрежението от потиснатия гняв. Евалла! И благодаря! Красотата на любознателността е абстрактната същност на този добродетел. Любо - знание. Да търсиш отговори, носен на вълната на любовта от разкриването на тайните Кой си, Къде си. Прекрасно е, че показа, че освен "амазонката" си с отворено съзнание и за други смисли. Та, в цитата показваш, че осъзнаваш някаква външна градация - "по-развитите", "по-високите нива". Няма такова нещо! Така виждаш "извън себе си" собствения си потенциал, за който към момента не си узряла. Това, което към момента, според мен, те ограничава е някой мисловни недопускания. Удовоствието от интимността има и други изражения! И отвъд секса! Духовното развитие в същността си е развитието на вътрешния ни свят. Подреждането на чувствата и мислите, които водят до "разширяване на картината" на света. Въвеждане на Ред в Хаоса. Моногамията е един път, а полигамията е друг път. С друга опитност, която можеш да добиеш. Но същността на редуването на различните варианти е просто проекция на вътрешното двоумене. А то пък е функция на хоаса в мислите и чувствата. Това е характерно за етапа на любознателното търсене на Истината. На прехода на "махалото" от Невежество към Самопознание. за това постнах схемичката Хедонистичното отдаване на порока, за да го преодолееш, не винаги води до осъзнаване на причините да го Искаш, а само до запознаване със същността му. И тук, поне аз, няма как да се изкажа от позицията на високоморален тип по въпроса за верността, защото като студент ме гониха от общежитията за непристойно поведение, даже и от работа в една дискотека, в която уж са по-свободолюбиви - "Спартакус". Поживял съм си, и съм пробвал лимитите на моралността, предизвиквайки обществото, с неприкритата цел "да се докажа". Ма на кой? Докато се усетя, че избивам комплекси, бая шамари "хапнах" от съдбата и не само от нея. Но и имах възможността да се самоизследвам. Така съм стигнал до моногамията - след проба-грешка. За това и ти защитавам моята позиция, но това не означава, че съм прав! Това е просто моят път, а не твоят или на който и да е, задаващ си въпроса за ценноста на верността. Това спомена и Александър, пречупено през неговия си стил: А разминаването между мненията, което породи изказването ти, че "точно в това е проблемът", се дължи на това, че Александър изразява "идеалният" му образ на "мъжът, който е подсигуряващият материалната сигурност на двойката", което се конфронтира със съвременния образ на "борбената жена с кариера, която няма нужда от финансова сигурност, а от разбиране и подкрепа, в изпълнението на мъжките дейности по финансовото допринасяне". Светът се обърка, щото бидейки част от западната цивилизация сме в колективен процес на "разменяне на ролите". Мъжката божественост се заменя от Женската, Навсякъде започват да "облъчват" с феминизирани образи на полу-божества (русалки, жени-войни, принцеси-войни), който подпомагат образа на Великата Майка да се възкачи на трона в Новата ера на Водолея. Лично на мен не ми се нрави, но съм "воювал" с обществото и знам как боли и до какво води. Обаче, съобразявайки се с този процес, е лесно да видиш защо възникват въпроси относно ценноста на верността. А това е последното мисловно недопускане, което исках да ти посоча. Че прескачаш в мащабите! Това вероятно е и причината за горе-долу овладения хаос в мислите и чувствата ти. Защото на колективно ниво текат едни процеси, а ти ги "преработваш" на индивидуално ниво и така се ражда колизията в ценностите. Но това е цената да вибрираш заедно с Духа на времето (Zeitgeist) Както казва Дънов, цитирам по памет : "Противоречията в живота са нещата, от които можете да се развивате"

И адът и раят са тук и сега едновременно. Ние избираме как да го изживеем. В нас си е силата. "Когато печелиш не знаеш какво губиш, когато губиш - не знаеш какво печелиш!" Енантиодромия

Също така и промяната в себепредставата, когато се обърнеш за първи път към детето с "Кажи тати!"

Mirela, извинявай за предния ми пост! Снощи в 2 ч. пак "зацикли" връзката със сървъра, а сутринта не проверих последния ти пост. А това, което разбирам от него много ме изкефи!!! Даже ще си позволя да ти споделя лично преживяване. Снощи сънувах, че прегръщам и си прощаваме със сестра ми (която след щатите вече замина да живее в Китай и сме малко скарани) и след това се прегръщаме с жена ми прощаващо. Веднага след съня се усетих, че явно по някакъв начин съм сублимирал нещо. А общото между жена ми и сестра ми е неинтегрираният им анимус. Така се замислих, че ако съм имал успех в тази насока, то би следвало и комуникацията с теб да се промени. Е, как да не се изкефя, след като виждам промяната и в нашата комуникация!!!!!! Съответно за това ти се извинявам за предния ми пост, тъй като той е решението ми да продължа от моя страна стила на разговор, така както го "виждах" до преди предния ти пост! А сега виждам, че ти си си направила труда да прочетеш по-детайлно това, което написах. Благодаря ти! Вече наистина има потенциал за нещо градивно, което мога да ти споделя като собствен опит, а ти да си го интегрираш както решиш, че ти е полезно! Нямам представа как става, но се получава. И си мисля, че е въпрос на искрено желание. То "отвежда потока" в насоката, в която е самото то. Т.е. сигурно е по-просто, отколкото си го представям всеки път. Значи същността се състои в "насочеността", "намерението" изразено от самото желание и е нужно просто да се вложи малко воля да "подържиж в ума си" самото желание. Нарочно удебелих "искрено", защото често не успяваме да отделим, това което идва от егоистичните пориви да властваме и да осъществим надмощие( да наложим мнението си), от това което е просто по-близо до хармоничното и отразява консенсуса между индивидуалните нужди на партньорите. Ако не направим това разделяне, то това желание се явява "агресия" спрямо другия. За това е нужно да има споделяне на представите между партньорите, изразяване на нуждите, и търсене и договаряне на консенсусните решения на проблемите, които и двамата виждат и си споделят без срама, съпровождащ "разкриването". Този етап - "на споделянето", е задължителният, след като "хормоналният огън", "горивото на страстта" или първоначалният ефект на влюбването започне да отслабва като въздействие в психиката. По-близкото до ежедневното описание на този етап е моментът в развитието на връзката, в който започва взаимното опознаване на партньорите. Или както са казали старите хора - "Без да се изгладят воденичните камъни, не се мели брашно!". Този процес е продължителен и може дори да трае доста години, защото всеки човек е една Вселена и единствено уважението и приемането на партньора могат да го поддържат. Отвъд "шепотът на сянката", който постоянно натяква, че "другия" няма нищо общо с "идеалният образ", който си го носим като наследство от средата ( дали ген, дали като семейна ценност, дали като обществ.еталон - все тая, все е свързано с "вътрешно напрежение") и който, ако не осъзнаем "проектираме" като изисквания към партньора, а от негова страна се "отразява" или като "затваряне в черупка" ( модел "взискателния-затворения") или като "сприхавият нервак" - "хленчещото дете" (модел "агресор-жертва"). Показателен е примерът, който ни даваха в училище по Психология - за "обърнатият телескоп на влюбения". Когато си влюбен гледаш партньора през голямата лупа и смаляваш недостатъците, а след ефекта на влюбването "обръщаш телескопа" и малкото петънце започва да се вижда "непреодолимо" голямо и често се явява "капката, от която прелива чашата" Както виждаш, явно при теб става въпрос за "цикъл". Всеки "цикъл", който усещаме на съзнателно ниво е показател, че нещо по-дълбоко не успяваме да "преработим"(интегрираме, "сублимираме" - термини колкот щеш). За това в първия ми пост предположих, че някъде в процеса ти на съзряване (движение по пътя, който сме се съгласили да вървим с раждането си, според мен, де) има някаква "тапа", която отбива потока на психическата ти енергия да "пълни водовъртежа" от зациклящи събития и мисловно-емоционални преживявания. А "изчерпването на енергията" е субективно усещане на по-дълбок несъзнаван процес. Няма изчерпване на енергията. Тя не се изчерпва, а се разфокусира. Просто започва да "тече в повече вадички". А загубата на "фокуса" се дължи на разминаването между действителното и това, което в момента ни се иска да е действително. Очевидно влияе и времето, защото без него няма промяна. А в този времеви период това което се е променило, е "образната представа", която постоянно си ъпдейтваме за патньора, но не и "идеалният образ" на партньор, който си "носим с нас". В този "разрив мужду образните представи" се ражда и осъзнаването на това, колко ограничен е човека до нас. Да, ма забравяме, че той е "огледало" и на нашата същност, която не виждаме. Така от "неприемането на ограниченията" се ражда "гневът към статуквото". За това ти написах А самият процес на преминаване от едната полярност в другата се нарича - Енантиодромия (прегледай линка, плс) Надявам се да съм ти бил полезен!!! Успехи!!!

Радвам се на емотикона, щото се чудех дали ще се разбере хиперболизирането на потиснатите сексуални фантазии. Ами при това положение отдай му се! Започни отново цикъла на влюбването, разтърсващите страсти на необузданото съвокупление, душевно и сексуално, ако щеш! Все тая! Това е твоя живот и твоите постигнати резултати като качество на възприятия и осъзнаване. Търси оптималният за теб партньор, може пък точно в следващия да намериш любовта, от която имаш моментна нужда. Той да е Човекът! Само не забравяй, че ние се влюбваме в ,,образи", които проектираме върху реални хора!!! Непохватен съм в комуникацията с жена с не само неинтегриран анимус, ами дори обсебил аза. Този Марс, този Арес не са ми приятни, защото от опит знам до какви анимозни взаимоотношения се свлича нивото на комуникация. Да сексът с жени с подобен поведенчески модел е бил див и разкрепостен, но тогава не съм ги мислил толкова нещата. Тогава, защото откакто съм женен съм ,,извън играта" . Не ми се играе! Но, определено си представях ситуация, в която не мога да устоя на жена. Разглеждал съм аспекта в детайли и съм установил, че шансът да срещна жена, която да ме предизвика да прекрача устоите си се състои в това тя да представлява и интелектуално предизвикателство за мен. Докато не ми се случи да се запозная с подобна жена, която обаче беше по-образована от мен по отношение на сексуалните енергии и връзката ни остана приятелска и й се възхищавам на волята. Но, Мирела, това все пак е моят мироглед. Ако ти го оцениш като ограничен, би било нормално да изпиташ гняв, както ти написах първия път. Съответно опитай ,,сублимацията" не на сексуалната енергия, а на войнстващата... Ето ти и една интересна статия за ,,Puella Aeterna: Little Girl Lost" от Projekt animus http://brodieroyale.blogspot.com/2011/05/puella-aeterna-little-girl-lost.html?m=1

....

А, ако ти е интересно през какви "филтри" преминава "потока" ни, можеш да разгледаш следната схема от Галерията на сайта, която съм си сглобил от некви неща, които съм чел: Съответно, така визуализирано е лесно да се проследи "пътя" или "маршрута", който изминава вътрешния ни психоенергиен поток (чувства-емоции-мисли). също така може и до седем нива да се разработи, а не пет, но и това върши работа, когато изобщо не си подхождал по тази схема.. Също така, лесно се проследява, че в основата на усещането ни за света стоят двете генериращи полярности, като филтри, през които насочваме потока на съзнанието си - този поток, който романтично бива наричан "Божествена частица", с която сме надарени всички ( и не само ние!) През "филтъра" на генериращата полярност на Страха или Любовта. А тези генериращи полярности са много дълбоко в нас. Този Страх е различен от човешкия, рационален страх. И тази Любов е ирационална също ( подвеждащо припокривана с човешката любов, а всъщност това е безкористната любов, която доста хора знаят само като дума, но не познават като усещане) ТРУДНО СЕ СТАВА МАГ, НО ТОВА НЕ ПРЕЧИ ВСЕКИ ДА СИ МЕЧТАЕ ДА ГО МОЖЕ, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ Е! И да е неблагодарен за което, след като не му харесва резултата от собствените му фокуси!

А резултатът , когато се прояви, се проявява в двойната система аз-партньора ми. Този "кумулиран заряд" се "освобождава" в "решетката" на парньорските взаимоотношения и "подхранва огъня" на "семейното огнище". Огънят е страстта да живееш. Да живееш не само за себе си, означава да "разпределяш" поне на още едно място, извън Себе си. Да живееш с партньор от противоположния пол, дава възможността "потокът на страстта" да бъде излъчен от теб навън и да ти се върне пречупен през призмата на контрасексуалната натура на партньора ти, което има страхотен добавен психологически ефект за процеса на самопознанието и оттук в процеса на вътрешно израстване. Същият процес, но организирн в друга конструкция, е когато нямаш един интимен партньор, и излъчването е в периметър "навън", а резултатът се връща като начин на живот. Но този вариант е по-сложен, а резултатите от него са показателни какво е Качеството на потокът, който излъчваш към средата си, но и сбора от темпераментите и характерите на хората, които отразяват към теб излъчения ти поток. За това е по-сложно, щото объркването на себепредставата ти е "в кърпа вързано", при недостатъчно солидно и реалистично ниво на самоуважение Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел.(Беинса Дуно) (Мисъл на деня) А обичта е уважение и приемане! И тук има градация: 1. човешката любов, е прекрасно описана тук от д-р Първанов: "Има три вида любов - сексуална, зависеща от половите хормони -романтична, зависеща от допамина -привързаност, зависеща от окситоцина. Възможно е, един човек, да е влюбен в трима различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/..." Тя се явява насочен навън поток, но е поток, който е свързан с искания и изисквания. 2. човешката обич, е когато човешката любов е трансформирана през призмата на уважението и приемането на другия/другите/Светът/ такива, каквито са. Тя е поток излъчен без крайна цел, т.е. тя е състояние на излъчване. 3. Божествената любов, е самият поток, който излъчваш и ти се връща и към това - добавено излъчването на всички източници на излъчване. Бог ни е дал Свободата да избираме между това, което Господ е сътворил, но свободният избор е и отговорност. Никой друг не ни е крив, за това което ни се връща след като сме "излъчили навън". За това смятам, че ВЕРНОСТТА Е ЦЕННОСТ, защото ми доставя удовоствие да изпитвам удовоствие, а не болка!!!

holyvalentine, виждам, че вероятно въпросът ми те е объркал. Колкото по-кратко, толкова по-многосмислено ми се получава... Ще поясня защо ти зададох този въпрос. Още когато беше попитала идиот ли е Бог да се изучава чрез несъвършенни като нас, ти отговорих с една представа, ако си спомняш темата. Когато "разделиш" в съзнанието си представата за Господ-Бог на две части (малко гностично, манихейско или зороастрическо подхождане) и нещата започват да се променят като обяснения. Обяснения, които преглеждайки активността ти виждам, че търсиш... Така Бог "вижда през твоите очи", а другото проявление на Бог създава условията да може да стане първото. Е, тогава външната телесна форма, която предизвиква поток от чувства ли е по-важна или вътрешните основания да предприемем действия?!? Също така, за мен поне (разбира се след като съм изпадал в тази дилема) беше важно да осъзная, че сексуалното привличане е повърхността на емоционалния поток, който потича в душата ми. Хем боли, хем сърби... Така щях да стигна и до констатацията, която щях да ти споделя, че според мен, по-важно е да бъда честен със себе си, защото партньора ми е неразривна част от мен, тъй като сме поели общ ангажимент да сме заедно. Съответно бидейки честен към него съм честен към мен. Осъзнаването, че това са временни потоци от чувства, а действията остават да "тежат" като камък на проявено отношение, ми даде достатъчно основание да погледна от друг аспект "желанията си" - като проява на Красотата. А "крехкото месце" на "малките, сладки дупенца" или на жаргон - "близалки", е просто образен поток от външната среда, който може да бъде "трансформиран" или "сублимиран" и в друга насока. Далеч по-практична, при положение, че владея "отложената наслада" и имам търпението да дочакам "резултата".