kipenzov

Интересена контра-гледна точка е пожеланието към новоженец от приятелите му: Да ти се случи това, от което се притеснява жена ти, а не това, за което се притеснява майка ти!

Аз бих използвал ,,отдава" й се възможност! Защото просто Насти-то си ,,говори със себе си". С малкото момиченце, което остава пред нея, след като момченцето явно към момента й е непосилно да разбере какво значи и за това съвсем естествено ,,се оттегля" и то ,,на ляво"! Говори си със себе си /подсъзнанието й/, което е приело образа на точно това "малко, светло момиченце", съхранено в най-интимната, сакралната зона на себепредставата й - ,,неголямата чисто бяла стая". Мястото, където са убежденията, където е ,,характеровата ядка". Щом и ,,от там получаваш съобщение", че Ти вече Си ,,мама", значи не си обърнала съзнателно внимание на динамиката на реалния ти живот. До кога ,,ще киснеш в чата на сънищата"?! Кога ще станеш ,,мама" на себе си?! Отговори се откриват и в будно състояние, когато проявиш желание и кураж да пораснеш и ги подкрепиш с реални действия. Независимо от страха от грешки. Дори въпреки него! Повярвай, че можеш да бъдеш още по-пълноценна жена! В реалния живот! Спокойствието от ,,потъването в съновното" често е неосъзнато ,,прикритие на застоя"! Просто съвет от ,,изпатил си"!

,,Количествените натрупвания водят до качествени изменения!" Да, но комунизмът е утопия! Красотата на утопиите е, че свеждат до съзнанието възвишени идеи. Грозотата им е, че са неприложими на практика, защото те не са за/от този свят, тъй като се базират на еднопосочно хиперболизиране на едно качество и екстраполирането му в цялостен модел на общество. Елементарният пример е Теорията и ,,редуцирането" й от ,,човешкия фактор" при прилагането й в Практиката. И така - Маркс и диалектичният му материализъм. Колкото и добре да са представили идеите му, като цяло има един слаб момент. Човекът е разумен! На Вилхелм Райх му коства доста оборването на това твърдение. Дори самият му живот служи за пример за неразумността в лицето на изградените предразсъдъци и агресивното им проявление, когато някой си ,,позволи" да противоречи на ,,нормалното". Наместо Маркс, аз самият съм повече за синтеза. Някак по-реалистично ми е! Една такава синтеза е между Фройд и Маркс! Кефи ме Ерих Фром! Няколко примера: Фройдомарксизъм ХУМАНИСТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ЕРИХ ФРОМ

Тъй като докато преглеждах сайта ми излезна синхронично нещо от статия, касаещо гъсеницата и пеперудата, ти споделям цитат от нея "Кризи на стадия на духовното преобразяване.Същността на споменатото изкачване всъщност се състои в пълна трансформация и прераждане на личността. Това е дълъг и сложен процес, състоящ се от различни фази: фаза на активна чувствителност с цел да се отстранят препятствията пред потока на духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, досега скрити или слабо изразени; фази, в течение на които личността трябва безмълвно и кротко да дава възможност на духа да работи със себе си, като понася неизбежните страдания мъжествено и търпеливо. Това е време наситено с промени, когато светлината и тъмнината, радостта и болката се сменят постоянно. Често силите на човека на този етап дотолкова са ангажирани с тежки, и понякога мъчителни вътрешни събития, че той не успява да се справя както трябва с разнообразните изисквания на външния личностен живот. Страничният наблюдател, даващ оценка на този човек от гледната точка на неговата нормалност и практическа ефективност вероятно ще стигне до извода, че той, някакси, е станал “по-лош” от преди, “по-нестойностен”. По този начин вътрешните проблеми на духовно развиващия се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и даже лекарите. До него неведнъж стигат неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовното стремление и идеали, намаляващи пригодността на човек за практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока подтиснатост, душевен смут и униние. Това изпитание, както и всички други, трябва да бъде преодоляно. То учи човек да се справя с личната си чувствителност и му помага да постигне твърдост и независимост на съжденията. Затова човек не трябва да се съпротивлява на такова изпитание, а да го приеме с търпение. Ако близките му разберат състоянието му в тази ситуация, те могат да му окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става дума само за определен преходен период, когато човек е излязъл от предишното си състояние, но още не е постигнал ново състояние. Така и гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул, стадий на безпомощност и безсъзнателност."

За това ще се огранича да подкрепя цитата ти на Камелия Хаджийска И ще добавя и още нещо от цитираната от теб статия "...по-добре е да удържим тези чувства вътре в себе си – да стигнем до техните корени и да ги използваме в процесите по вътрешната ни трансформация." защото така: "Партньорът ни може да не е способен да ни подсигури точно онова, от което се нуждаем или което желаем в определен момент от времето, и нашето разгневено дете се появява отново. " Така след цитирането на ,,разгневеното дете" в заключение се връщам отново на първия ми пост. Там споменах, че полярността на гнева е неприемането на ограниченията. П.п. докато се чудех преди година що изпитвам гняв, се сетих за полярностите, а отговор на въпроса получих от Камелия. Последвай синхроничността, ако интересът ти към архетипите е наистина голям. Потвърдителен отговор на тезата ти за ,,отворената връзка" няма да получиш тук, според мен. Пък и мен вече почна да ме хваща шубе да коментирам, че нещо почнаха да ме "етикират" като стока ,,втора ръка".

Ок! Ситуация, в която човек изпитва силно привличане. Силното привличане поражда след себе си и специфични мисли. Тук, в тези мисли, се явява "сладострастното предизвикателство". Точно в този момент отражението на социалното се сблъсква с желанието на индивидуалното. Това е вътрешен конфликт. Всеки вътрешен конфликт се явява една "временна спирачка", един момент от време, в който с умът започваме да премисляме в зоната на предсъзнанието. От една страна (социалната обусловеност или иначе казано социалните програми в егото ни) стои чувството за срам и вина, че изпитваме "неприемливи чувства", а от друга стоят самите "неприемливи чувства"(индивидуалното желание, като следствие на проява на инстинкта за размножаване). м/у другото и двете страни са психически определени от инстинкти, в първия случай е стадният инстинкт, на основата на който формираме социални групи. Така представено, според мен, вече е лесно да се прецени ценна ли е верността! Защо? Защото Верността, в смисъла, в който я коментираме в момента, е характеристика на връзка между двама човека. Така трябва да отдадем енергията на волята си на единият инстинкт - стадния. Защото става въпрос за повече от един човек. Т.е. трябва да се съобразим с това, което интуитивно ни идва като послание от подсъзнанието, че това е "Грях". (Защото от там , "забулено" действа Обусловеното, което е резултат от социалното ни съществуване). При евентуално пак Защо? Защото в обществото ни сме приели някои порядки, които са базирани на опита, и според които връзката между двама човека е продукт на взаимно ограничаване на част от свободата, за да може "да се стиковат воденичните камъни, та да мелят заедно брашно". Така, в следното има противоречие: Защото в основата му е Задоволяване на нещо първично. Първичното винаги се проектира в нисшето его! А от тази позиция се дава воля на егоистично поведение, при което единственият важен съм самият Аз и моите чувства и мисли. Има и друго по-дълбоко обяснение, което ми изниква в съзнанието, но май тука не би било прието без порицаване!

За да бъдем по-точни , моля, тези които пишат в темата, да са посетили психиатър или психотерапевт , който да е диагностицил наличието на ПР . Това в случая не е на лице, поста не може да бъде публикуван. Т. Първанов

Извинявам се! Не обърнах внимание, че имаш предвид "изискването за вярност". Ок! Това е супер, без думичката "изневери", която може да се замени с "правил секс"! Да, но това е в противоречие с Защото в горното "прозира" "собственическото чувство"! А това дълбоко чувство се дължи на усещане за притежаване. Когато "притежаваме" нещо ние сме му "господари" и искаме/не искаме да прави неща, които ни харесват. Така и проявяваме Привързване, защото като "господари" сме сигурни и така си "позволяваме" да се доверим. Привързаността се базира на доверие. Верността обаче, както вече твърдях, се базира на доверие, но и уважение. Да уважаваш значи да приемаш свободата на другия като негово право. За това написах Така стигам отново до твърдението, че Верността е ценна, но тя е отвъд секса. Сексуалните взаимоотношения просто са на доста по повърхностно ниво. Основното е доверието и уважението. Но се усещам, че темата за верността грешно я обвързваме единствено със секса. Ако на човек му се прави секс и не може да устои на желанието, то да прави. Но да не бъркаме секса с любовта и обичта, както правят момичетата и вече доста от съвременните момчета. Това няма да промени Причинно-следствения закон. "Каквото почукало-такова се обадило!". Застраховки за прелюбодеяния(това може и да не включва секс) не прави никой застрахователен брокер, защото когато измени сърцето, а не умът, щетите стават сложни за изчисляване, тъй като доверие се печели цял живот, но се губи за миг. А без доверие не може да се прояви уважение и така се погубва Верността.

Обясних ти нещо друго - че стигаш до границите на търпението ти и че трябва да преминеш и отвъд тях! Но, при положение, че вече не се усеща предното напрежение, а определено не си "задълбавал" отвъд границите на поносимостта ти на емоционална болка, то това говори че си поел по друг път. Явно полусъзнателно си избрал да "вървиш" по постепенния път. По него "ги няма" разтърсващите емоции - радикалните промени. За сметка на това пътя на здравословната промяна ти е по-дълъг. Поемайки по този път, вече ти е нужна ангажирана подкрепа от някой, който е усвоил умения, които аз към момента нямам!!! Такъв човек е някой опитен психотерапевт, който ще прояви търпението и ще отдели времето да те насочва по пътя на себеопознаването и себеприемането ти. Тук във форума има такива или ако са затрупани от ангажименти поне могат да ти дадат насоки за ориентиране. Но и от теб се иска интензивна работа и силно желание. По-силно от страховете ти! За теб си е! "Човек каквото сам си направи и цело село не мож му направи!" П.П. проблемите, които описваш в последния ти пост се решават когато вървиш "по пътя на себеопознаването и себеприемането ти". По него се изисква да си напълно честен със себе си, защото Ти себе си не можеш да излъжеш, но "Кой си ти?" все още не знаеш! И друго! При всички хора е така! Защото ние се променяме, иначе няма да живеем, а само ще съществуваме! И трето! ( Гаси дългото п.п.) Най хубавото на това да си на дъното е, че вече има само посока "нагоре"!!!

Има и още един фактор, който се проявява като обща тенденция, а всеки може до известна степен да си го интегрира. Установено беше навремето, че пикът на сексуалното желание е различен при мъжете и жените. При мъжете се смяташе, че е около 20-тата година, а при жените около 40-тата. Да, но това беше следствие на културата за отминал период. Културата си ,,вървеше в комплект" с ценностите и смисъла на понятията. А на днешно време свободата на избора е по-голяма, т.е. натискът на общественото мнение не е толкова голям. Това носи и ,,резултатите си". Пример Или поне в Англия, където Женското начало отдавна е взело превес...

Интересна констатация. Доста далеч от мъжката перспектива Задължително в такъв случай трябва да се отбележи разликата в основата на сексуалното желание. Като основа е инстинктът за размножаване, но проявлението при мъжете е ,,оформено" от целта ,,семето да се посее" на възможно най-много места, а при жените - да ,,отсее" най-качественото семе. Повечето зрели хора са на ,,ти" с предното, но това, което често им убягва е ,,собственическото чувство". Не трябва да се бърка верността с привързаността! Първото е проявление на обич и уважение, а второто на страх от загуба и липса. Съответно твърдението, че е проекция на Привързване, зад която ,,се крие" Страхът от Самотата. Верността не е обвързана с изисквания! Тя се базира на доверие и уважение. А това, което исках да отбележа с перефразирането на въпроса за верността, касаеше изопаченото разбиране на обществено ниво. И дали всъщност незрялото ни общество не поддържа тази ,,изопаченост" заради страха от проява на независимо мислене в индивидите. Май само ,,до нашия казан няма демон-пазач"!

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Александре, пиша само там, където имам поне малко вяра, че ще бъда полезен. Видял съм поста на Sabina78 и не съм писал до сега!

Простаците приемат това, което не разбират като лична обида Дребните душици се чувстват засегнати от всичко, което е далече от мирогледа им. Ако видят човек, изповядващ различна позиция от тяхната или имащ различен начин на живот, те се чувстват лично обидени. И се пазят как - с агресия. Като го нападнат. Баща ми, светла му памет, имаше неповторим нюх да ,,надушва" вътрешно гниещите хора. От него знам какво е простак: "Умен човек е глупакът, който знае, че е глупав. Глупав човек е умният, който не знае, че е умен. Гений е умният, който знае, че е умен. Простак е глупакът, който не знае, че е глупак."

Благодаря! И аз съм стигал до този извод. И след като съм дълбал съм достигал до дилемата, която е в основата да не искам ,,да сливам" двете перцепции. А тя е доверието! Не ми се изпада в подробни аргументации, защото се сещам за един пример какво ,,се крие" под маските на човешката ни представа за нас самите. Прегледай този опит и ще те помоля за мнение! Станфордски затворнически експеримент

Александре, пропускаш, че зададох въпрос, след който Мечолари постна някаква извадка от розенкройцерски практики за ОИТ. Т.е. ,,класифицирането" ми не е на личността на Мечолари, а на позицията му, която се опитвам да си обясня. Защото отговорът му не е директен, а с цитат. Така всъщност, отвъд просташкото ,,изместване на фокуса" към това, че ,,харесва" да му дават оценка, разбрах, че просто не е разбрал защо питам. За каква обида говориш?! За това, че някой го ,,избива" на лично ниво, докато друг се опитва да коментира концепции с него?! Не, Александре, просто Мечолари не ме харесва, поради негови си причини, които дори и да са ми ясни, се опитвам да игнорирам, воден от целта да дискутирам темата! Защото определено съм правил изследвания по въпроса чрез собствената си мисъл, а не чрез ,,сляпо" следване на писания, които в невежеството си да възприема като авторитетни. Пък и дори вече ,,захапал моркова" да твърдя, че нещо е възможно и не трябва да се изпитва страх, без да съм осъзнал на къде ме води ,,държачът на моркова".

Хубаво е човек да има самоуважение, а дали това ще ,,избие" до себичност, си е лична заслуга. Определено кой какъв е е излишна дискусия. Въпросът ми за съня като продължение на будното или будното като продължение на съня се породи от двата ти поста. Защото в беседата на Дънов, поне според мен, става въпрос за ,,сънно възприятие" докато си в ежедневен режим. А в другия пост за розенкройцерските практики става въпрос за ,,астрални проекции", или по-често познатото като ОИТ(опитност извън тялото), което определено е ,,ежедневно възприятие" в сънен режим. А по отношение на ОИТ имам резерви, защото често стремежът към подобна опитност е прикрито желание да ,,избягаш" от сивото ежедневие.

От къде да знам! Не съм ги срещал! За това питам! Защото в сънища виждам неща, които са предшестващи събитията от деня. Понякога пък в съня съм в ситуации, които съм преживял предния ден. За това зададох въпроса за съня и будното състояние, който в друга тема в подфорума са коментирали seisal i mona. Ма ти май не разбираш какво питам, ами гледаш да си ,,декламираш". Твоя си работа...но това, че се държиш просташки, не значи, че аз пък ше компенсирам твоите седем годишни липси.

Общо взето в поста ти става въпрос за ,,астрални проекции" или ,,lucid dreaming". Но доколкото разбирам, сънят за теб все още е ,,допълнително пространство" към будното състояние. А този момент, в който ,,черпиш информация без да заспиваш" може и в напълно будно състояние да се прави май. Някой хора го наричат ,,РСВ"(разширено себевъзприятие).

А съня ,,притурка" към будното състояние ли е, или будното състояние е ,,орязано чрез разумността" продължение на съня?

Ако нямаше такива, които и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си. Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината. Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме. Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце". Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш. Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка". Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!". Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,

Това би го твърдял човек, който не припознава собствената си интелигентност. Не остарява, просто отдавна се е знаело, но вече не са толкова стегнати ,,оковите на догмата". Александре, виждам че философският уклон в ума ти е в една осцилация. Това говори, че в полето на съзнанието ти са настъпили промени, които тепърва ще биват ,,извеждани" на съзнателно ниво от ума ти. И всичко това ще се случва в психиката ти (психе - от гръцки -душа). Ако приемеш един съвет от мен, той ще бъде да ,,излезнеш" малко от материалистическата философска мисъл, щото така идеалистическите ти концепции за различните светове нямат нужния ефект, ако изобщо търсиш! Между кокошката и яйцето, първи е Наблюдателя!

Наистина!

Лелее, хвърли ме в дълбоката символика! Ма явно съм имал нужда от предизвикателство!! Тая беседа е доста ,,по-наситена" от други, които сте публикували във форума!?!