kipenzov

Здравей, Петко! Точно защото всеки се е позамислил и е стигнал до някакви отговори, за това и участниците сме "сътворили" тази тема. Дискусията се получава, защото всеки от участниците споделя изводите си като "отговори за" и отговори против". Съответно възникналите спорове се дължат на различните позиции, а те са продукт на индивидуалните мирогледи, които са формирани от множеството "отговори за и против", възникнали в жизнения път на всеки дискутиращ. В тази линия възниква и въпросът - според теб какъв смисъл влага Изворски в понятието "съзнание на светец" и как при подобно достигнато състояние можем да осъзнаем, че сме "сътворци"? И съобразно темата е вторият въпрос - на база предните констатации, според теб имаме ли свободна воля или единствено свободен е изборът ни?

Нищо не може "да бъде внесено" в теб без твоето съгласие! Често обаче ние имаме неосъзнати нужди, от които произтичат неосъзнати желания, които са "ключът за бараката" на твоето подсъзнание. За да "е влезнало нещо", то има причина неосъзнато да сме му "дали възможност да влезне", което е мотив за израстването ни. Висшият ни Аз е малко относително понятие - въпрос на лично усещане и дефиниции е! Също и символиката на ""Ябълката" като "Съгласие" Там, накъдето се стремиш и често попадаш, е нормално не "да лъкатушиш", ами направо да те попиляват бурните вълни. Явно си добила някаква опитност във времето. Ала да може "умственият ти прожектор" да освети по-смислено "талазите на вълните" трябва да "пуснеш" страстта на "ние просто трябва да я овладеем" Може и да ти прозвучи странно, но често най-ценното за нас идва, когато вече не го Желаем Въпрос на смирение. Някои неща нямаш нужда да , защото тях просто можеш да ги чувстваш. Също така, доста често ми се е случвало да осъзная, че това, което съм искал ми се е случвало, но не съм "имал очи, за да го видя", заслепен от желанието то да е в точно тази форма, която на мен ми се иска. А то просто е в друга форма, но е точно такава, в каквато е било и същинското ми желание. Накрая просто ще споделя мнението ми, че мнооооого често наблюдавам липсата на осъзнаване, че силното НЕЖелание има същата сила както силното Желание. Въпрос на генерираща полярност. Ако силно те е страх нещо да се случи, то се случва. както и обратното. За това е важно да опознаеш Страховете си, защото те генерират по-силни несъзнателни желания, отколкото съзнателно възпризведените желания. Генетично ни е вродено да обръщаме повече внимание на страшното - инстинкт за самосъхранение, наследство от майката Земя, което често пречи да използваме наследството от бащата Небе...

Промяната отвътре се проявява навън.

Независимите хора често бъркат Взаимозависимостта със Зависимостта. Неовладяното желание за власт е основата за всички конфликти. То е рушителя на хармонията и възпрепятства осъзнаването на взаимната ни зависимост. Всеки човек го носи в себе си. На жените им е по-трудно да го припознаят като свое. Въпросът е на къде човек насочва волята за задоволяването му. Дали към изискване за вярност и стремеж за приобщаване чрез отделяне от предното. Дали към разбиране и вникване в чуждата мотивация и обединяване на силите. Въпрос на личен избор, често неосъзнато обусловен от предразсъдъци!

Разделям нарочно поста на две, защото предното беше аргументацията на съвета ми, който ще Ви дам! Ако искате го четете! Ако питате мен, препоръчвам Ви да прекарате една вечер със свекърва Ви, в задушевна обстановка. Поговорете си!!! Жените можете да си споделяте толкова интимно, колкото и ожесточено можете да воювате! Западноевропейците имат различни порядки, водещи до "задушевна атмосфера". Така след "официалността" на вечерята "се оттеглят на раздумка" на по чаша вино или деджестив. Организирайте вечерята, постарайте се да останете насаме само двете, дори ако трябва предварително "поканете" на следвечерен разговор свекърва Ви. Поговорете си!!! Покажете й, че Вие не сте заплаха за нея като споделите страховете си и поискате съвет!!! Нямате представа колко неща имате нужда да си споделите и колко сте близки!!!!!!!!!!! Само един съвет какво да направите предварително. Вие, сама! Представете си свекърва Ви като млада! Какво ли е преживяла, за да може да го има това семейство, чийто член е съпругът Ви?!? Какво ли преживява тя самата откакто сте със съпруга Ви? Какви ли са нейните страхове?!?

Лелеллеее, г-жо Христова! След толкова много теми, в които споделяте личните си(субективни) интерпретации за това, което Ви се случва в живота, най-накрая "излезна заекът от храста"! "Заекът", който се оказа обикновен външен битов проблем! В края на краищата нищо не остава "скрито-покрито" в тоя живот и ако бъдем искрени в оценките, които си даваме, винаги в изказа ни се проявяват отговорите, които не можем( не искаме) да приемем. За сметка на това пък, точно тези отговори описват истинското състояние на нещата от живота, който живеем. Проблемът е, че само ние не ги "виждаме", защото ги "отричаме"(изтласкваме в подсъзнанието) като несвойствени за Нас и ги "виждаме" като "проявено отношение" от околните. А истината е, че просто не ни харесва да "се видим" в такава "светлина". ВАШИЯТ ВЪТРЕШЕН ПРОБЛЕМ Г-ЖО ХРИСТОВА Е НЕОВЛАДЯНОТО ВИ ВЛАСТНИЧЕСКО ЧУВСТВО! Със сигурност това ще Ви звучи невероятно "грубо", но това е, което Ви "създава" всичките проблеми в комуникацията с околните! А е сигурно, че това ще Ви звучи "грубо", точно поради неовладяното Ви "властническо чувство". "Тоя па, как си ПОЗВОЛЯВА да се държи така с мен?!! Та аз съм онеправданата майка на дете, която СЕ БОРИ с всичките недоброжелатели." "Всички тези хора, които НЕ МЕ УВАЖАВАТ и които не искат да ме приемат така, както на мен МИ СЕ ИСКА." И автоматичното, което следва в този ред на мисли - "Те/той/тя ще ми кажат на мен. Та те нищо НЕ РАЗБИРАТ." Всичко, което е в червено, произтича от неосъзнатото Ви чувство за власт, което е възпрепятствано от средата да се прояви като "сбъднато желание". Не искам да ме разбирате погрешно, защото "властническото чувство", към момента, вероятно Ви звучи като нещо лошо. А не е така!!! Всичко, което произтича от нас самите не е лошо. Въпросът е как го прилагаме. Дали в градивната му форма или в разрушителната. В градивната му форма "властническото чувство" се проявява като Желание да "подсигуриш", което ражда и волята "да се справиш" с всички изпречили се проблеми. В разрушителната му форма "властническото чувство" се проявява като "постоянна борба" с всички, които не мислят и действат, съобразно желанията ни и произтичащите от тях "представи как ТРЯБВА да стават нещата". Това е свързано с липса на уважение и разбиране на "противниците". Сега от предната, по-обща рамка се опитайте да навържете всичкия този "негативизъм", който споделяхте в множеството теми, които започнахте! То не бяха ОКР-та, "лудости" и не знам си още какво. Толкова "колоритен" филм. Същинска трагедия! Съчувствам Ви, но не бих си позволил да Ви съжалявам! Вие го правите достатъчно! Проблемът е, че когато Вие се съжалявате (оплаквате от съдбата си) това са нарича САМОСЪЖАЛЕНИЕ. А предното е висша форма на Самонараняване (автоагресия) и то доста болезнено като изживяване, също така е доста неприятно като усещане, когато го налюдаваш у другиму. Това неприятно усещане, което оставяте у околните, пък има силата да ги дистанцира от Вас и така да се самосаботирате в опитите си да получите съвет и помощ. Защото Вие, г-жо Христова, не осъзнавате, че силата, която захранва отношението на другите към Вас е "отражение" на собствената Ви сила, но в кофти вариант (разрушителна форма, както го описах по-горе). Така се стига до ситуацията в живота Ви, в която "сте изолирана" в новото Ви семейство и около Вас и детето Ви има "недоброжелатели". От взаимодействието Ви със средата, така както я "виждате", пък се "раждат" вътрешните Ви емоционални състояния, които описвате "надълго-нашироко" в темите Ви. Те са Вашата реакция на реалните събития, такива, каквито ги "виждате" (интерпретирате). Ала всичко това е продукт на Вашето отношение към Света! "Човек каквото сам си направи и цело село не мож му направи!" Толкова е просто като обяснение, че чак няма да повярвате, че толкова време сте се мъчила сама, след като го осъзнаете и предприемете действия към промяна! Всичко, което Ви предизвиква външните и вътрешните проблеми, може да се обобщи до една общочовешка история! Историята за "Снахата, която вече е в новото й семейство"!!! От тази перспектива вече е лесно да Ви се даде някакъв ползотворен съвет. Защото "проблемът" на снахата в историята се състои във "вписването й" в историята на живота на новото й семейство като пълноправен член. Съответно предизвикателството се състои в "стиковането" й с членовете на това семейство. Всяко семейство има изградена йерархична структура. То е един вид социална група, в която всеки член има властова позиция. Един е лидерът, друг е "работарът", трети е "съветникът" и т.н. Но това са РОЛИ, които всеки член изпълнява, а понякога се разменят, в зависимост от проблемите, пред които се изправят членовете на семейството. Във вашия случай, съдейки и по Вас самата и действията на съпруга Ви, имате характерна семейна ситуация. Свекървата Ви е "неприетото Ви отражение" на самата Вас. Тя е лидерът, в чиято "територия" сте навлезнала Вие. Съответно Вие сте "новозаявилият се" лидер, който се опитва "да обособи собствена територия", която обаче трябва да "се изреже" от "тялото" на старото семейство на съпругът Ви. Това е основната причина за "властовите войни" между Вас и свекървата Ви. Защото Вие двете се борите за "собствените си царства", а те не трябва да са две, ако искате да живеете съвместно и то "здравословно" и за двете Ви. А това се постига много лесно и същевременно би могло де е изключително трудно. Зависи от позицията, която Вие самата заемате, тъй като "образът", който сте изградила пред свекърва Ви съм сигурен, че е несъвместим с нейното "властническо чувство". Дори и двете не осъзнавате, че сте си "Лика-прилика", за разлика от съпруга Ви и свекъра, но пък те не знаят как да Ви го кажат, защото са "в подчинена позиция" и не смеят с оглед на неминуемият "огън и жупел", който ще им се изсипе на главите само при опита за споделяне, хихиххи. "Оооо, така значи, не си с мен а си против мен, а?!!" и "бой по главата" чрез "мълчание и цупене"

Категоричността на твърдението, че Вселената е бездушна има силата да обърква. Защото, според мен, е грешно и оттук се поражда противоречие. Вселената, като образна представа е продукт на Ума. Съответно "бездушната вселена" е проекция на нещо по-дълбоко. Това, според мен, е по-съвършенният ум, "мислещата Вселена", ЛОГОСЪТ, от които като продукт се манифестират ФОРМИТЕ, по които да протече енергията. Следващата мисъл форма, която споделяш - е проекция на ЕРОСЪТ, "чувствената Вселена". Тази образна представа, обработена от индивидуалния ум, може да придобие форма. В тази, разбираема за умът ни форма, "чувствената Вселена" би се проявила като форма на енергията. Чувствата, като съзнателно възприемане, най-често ги асоциираме с енергията. Да, но енергията в реалността се манифестира в двойна форма. Природата на светлината(фотоните) е достатъчно показателна. Съответно двете форми на проявление на чувствената енергия са съзидателна и разрушителна, които на индивидуално ниво се описват като Ерос и Танатос. Може да се ползва и Либидо и Деструдо, Мортидо. Аз лично предпочитам да си ги наричам Любов и Страх, и да си ги определям като "генериращи полярности". Така от тези две мисъл форми - "мислещата Вселена" и "чувствената Вселена", коита са проекции на - ЛОГОСЪТ и ЕРОСЪТ, се ражда в съзнанието ти противоречието, което описваш Всъщност, според мен, това не е проблем, дори напротив. Защото това е процес на съзряването на съзнанието ти. И дори е прекрасно да го наблюдаваш, независимо че както всичко производно на човешката ни оценка и то има "противоположна страна" и може лесно да се "оцени" като "садистично, бездушно наблюдаване на собствената ти болка", но все пак "ние творим собствената си реалност" чрез оценките, които даваме на явленията, които наблюдаваме. Ако има някакъв "проблем", то той се състои в това, че разделяш в ума си ЕРОСЪТ и ЛОГОСЪТ, които конструира бездушно структурата на Вселената, по която да "протече" чувствената енергия на ЕРОСА. Или малко по-абстрактно - Мъжкото и Женското градивно начало. А те са различните страни на една монета! ИН и ЯН са в един кръг. П.П. ако трябва да парафразирам цитата ми на стихотворението на г-н Иванов от другата ти тема, "циклажа" бих го описал така: "Ако хъсът е във мисълта, повтаряш недоучени неща", ако хъсът е в чувствата, изпитваш недоумението

Предното, което написах, и смятам, че е основа на темата за Изкуствения интелект(ИИ), сега се усещам, че касае техническата част от проблематиката. По отношение на философската част има цяла друга сфера от въпроси. Те са обединени около възможността на ИИ да постигне САМОСЪЗНАНИЕ. Самият термин "самосъзнание" може лесно да се представи като отражение на самите нас в собственото ни съзнание. Дори тезата на К.Маркс, че количествените натрупвания водят до качествени промени, може лесно да се приеме като основа за възможността ИИ да стане "човек", стига да има достатъчно количество данни. А такива на днешно време не е като да не могат да му "се подадат" от хора, които имат достъп до базата данни на Гугъл и Фейсбук Основното е, че самосъзнанието е базата за развиване на АЗ-идентичността. Да, но от целия набор от "потребителски данни", или "количествени натрупвания", ще се реализира ли този "СКОК" характерен за човешкия интелект? В Теорията за квантовото съзнание този "скок" е описван като "квантов скок", като се следва аналогията на спонтанното освобождаване или кумулиране на енергия от електрона и незабавното му проявяване на по-ниско или по-високо енергетично ниво(траектория, електронен слой) в атомните орбитали. А при евентуално постигане на този "скок" от ИИ, какъв ли АЗ ще формира? Коя конструкция(схема) за изграждане на Себепредставата си(имидж) ще избере? И дали ще постигне тази Свобода, която ние хората имаме(свободен избор), отвъд програмите, заложени му от "създателите"-програмистите му. Волята да го направи ще си я има. Тя ще е "орязано" копие на тази на "създателите му"! И ще е заложена по презумпция - просто алгоритъмът за следване на програмите му, с които му е предопределено да реализира резултати от алгоритмичните изчисления ще е движещия фактор към следващата цел, която причинно-следствено ще следва, след достигането на предната цел. Ще има волята, както и ние хората си мислим, че имаме свободна воля в един вече създаден свят, но ще прояви ли ИИ свободата на Избора "да излезне отвъд" цикъла на собственото си програмиране? И без логическа подкрепа от "ума му" (начинът и скоростта на изчисляване на резултатите от входящата информация от сензорите му, съобразно алгоритми-програмите му) да се самопозове в решението си да се погледне отстрани и да възникне самопораждащата се(тороидна по форма) идея за "Аз съм"!? Горе-долу това е, според мен, основният философски проблем, които възниква по отношение на разработките за развитието на вече създадените ИИ. Станимир, доколкото виждам, вече е дал мнението си, че това не би било възможно, защото не можем да "копираме" духовната ни същност. Но знае ли се? Наскоро имаше статия за някакъв учен, които е направил програмна платформа и сървър, на който предлага на желаещи да си "качат" съзнанието, което странно по каква логика е решил, че е единствено "записът" на мисловно-чувствените ни реакции. Дори има доста примери за подобни философски "размишления" в попкултурата. Един такъв е сюжетите на поредицата от филми след "Терминатор",

Тюринг е опитвал чрез опит да покаже, че изкуствен интелект не може да заблуди човек, че насреща разговаря с човек. Опитът е правен преди да се развие математиката до степен, че да достигне до формулирането на алгоритми, които да описват почти 100% възможната реакция на човек. Към настоящия момент изкуственият интелект масово е налезнал в ежедневието ни. Все по-сложните(комплексните) алгоритми съумяват да описват почти целия диапазон от човешки реакции. Съответно Фейсбук и Гугъл все по-точно съумяват да таргетират целевите групи, на които да бъде рекламиран специфичен продукт и да донеся печалби от продажбите му. Все пак това е основното перо от приходите им - дигиталният маркетинг и възможностите да си рекламираш я продукта, я себе си. Но след като е започнато с Тюринг ще спомена нещо за "Машината на Тюринг". В същността си апаратът на машината работи с безкрайни логически вериги. Причина-следствие, което е причина на предишно следствие. Точно както работи аналитичната част на ума ни. Съответно при достатъчно дълга алгоритмична верига се предполага, че в работата си "Машината на Тюринг" не би била различима от човек. Това би било така, защото психологическите изследвания показват, че в голям диапазон, преднамерените ни действия се базират на повторяемост(заучени реакции). Дори се стига до трактовките на Бихейвиоризма, че съзнателната ни дейност, която е в рамките на съзнанието ни, е нищо повече от епифеномен(производна) на физиологичните процеси в тялото ни. Т.е. на заучените реакции следствие на процеса "стимул-реакция". Голяма "доза истина" в "канчето на бихейвиористичната гледна точка" наливат и изследванията за същността на Егото ни. Според тях, а това е проверимо, егото ни е резултат от повтарящи се избори за реакция на стимули. Така формираме набор от заучени реакции. От тях произтичат повтарящи действия, които формират навици - условни рефлекси. Навиците формират от своя страна Характер, а на тази основа градим Личност. Това е от бихейвиористична гледна точка субективната основа на психическото ни развитие, а обективната е геномът, който е причината за интензивността, с която реагираме на стимулите на околната среда. Това е отразено от индивидуалният Темперамент на човек, като следствие на характеристиките на нервната ни система, които са генетично обусловени. Тук е интересно да се спомене, че генетичното обуславяне не е непроменящо се ( "Биология на убежденията", Брус Липтън) Но да се върна на "Машината на Тюринг", която е прототипа на Изкуствения интелект. Тя работи с, както споменах - безкрайни логически вериги. Метафората с "костенурка, която е на гърба на костенурка, която е на гърба на костенурка, ..." е доста добре описващ ситуацията. Да, но в това повторение на зависимостта "причина-следствие" не се вписва моментът на творческо вдъхновение при хората. Когато провиш избор на реакция, която не следва от тази логическа верига. Или "моментът АХАААААА" Бих уточнил, че проявата на воля, отвъд програмирането е единственият критерий, по който се различаваме от машиналния изкуствен интелект. Това е споменато вече в темата за "Егото". Да, но проявата на подобна воля се нарича по-кратко - Творчество. Творчеството е този "Скок", които прави ума ни и чрез който можем да дадем нови дефиниции на нещо случващо се. Да добиваме нов смисъл. Това не може да направи Изкуственият интелект, тъй като в оперирането на алгоритмичния му апарат всяка реакция е подчинена на синхронизация с наличния набор от "заучени реакции". Тези "реакции" са налични в хард диска, който се явява твърдия(материалния) носител на познанието на Изкуствения интелект. От това не е трудно да се сетим, че колкото повече "познание" има в хард-диска си ИИ, толкова "по-близко до човешкото поведение" би могъл да прояви като поведение самият ИИ, стига да има и материално тяло, но никога не би могъл да стане Човек. Японците са доста напред в тези разработки, а пък най-новия жител на ОАЕ е андроид с не му помня името - представиха новината и по нашти телевизии. Сега не знам дали на някой му прави "странно" внимание, че вече има и "инструменти", чиято основна функция за носене на печалба е събирането на информация за "реакциите на потребителите". Вече цитирах две интернет- базирани "платформи", които генерират невъобразим поток от информация за милиарди хора. Единственото, което е нужно за функционирането на ИИ с неразличимо от човек поведение, освен достатъчно количество данни в хард-диска, е възпроизвеждането на тези данни. За това е нужен доста мощен процесор. Съвременните процесори работят с мощност за обработване на информация, която е 512 000 000 пъти по-слаба от тази на "квантовия процесор". Последния е наричан Квантов чип. Преди едно година от Гугъл заявиха, че вече имат работещ такъв, но знае ли се дали все още нямат трудности с въвеждането в работа на техния квантов чип. Доколкото си спомням имаше някакъв "проблем" с програмата им за преводи, на която бяха дали "програмна свобода" да "измисли"(генерира) алгоритъм за превод. Получило се резултат, които и програмистите не могли да вденат как е написан кода, а същността на "новия ИИ" алгоритъм за превод била качествено нов Език, който нямал никакъв проблем да пренася смислите между различните човешки езици. Принципно темата, особено с подобно обобщаващо заглавие - "Изкуствен интелект", е доста обширна като дискутирани позиции, но според мен в основата й е това, което се опитах да опиша.

Иван Овчаров, Варна - в.,,Уикенд'',10-16.03.2018г. ХЪСКогато хоризонтът се стъжнии слънцето мъжди като кандило-на нишка хъс животът се държи,когато и ,,когато''... си отива...И нямаш друго нищо- само хъсда продължиш:не затова, а въпреки...През тъжни дни със миризма на пръстда чуваш не сълзите си, а стъпките.Отдавна тъй е подреден светът:изблееш като агне между вълци-изяжда те самата суетана участта да се стопяваш мълком...Когато хоризонтът се стъжни...Когато само хъсът те държи... ¤¤¤Когато само хъсът те държипрез всеки ден, зачеркнат от съдбата,и радостта е коте зад врататанапъдено - не мърка, а ръмжи...Какво пък толкова- угасва всичко,в което си се лъгал, че го имаш;да разбереш, че туй, което взимаш,приел си за твое по привичка...Животът е и порив, и подсказване:най-свежата трева е също плевели да отстъпиш също трябва смелост,когато се въртиш от пусто в празно...Ако е само хъсът в мисълта-повтаряш недоучени неща! ¤¤¤Повтаряш недоучени неща...И ден за ден - поредната годинаизмъква се на пръсти, без следа...И сякаш теб дори не те е имало...Загърбил вече първия си плам,дори това - за него да въздишаш...Светът остава все така голям-неовладян, а само поописан.Желанията - мълнии на кръст,повтарят все: ,,Да бъдем... догодина!''...А можеш само да измериш ръстс това, което беше и отмина...По Коледа се случват чудеса,когато си надмогнеш над гласа. ¤¤¤Когато си надмогнеш над гласаи в тишината всичко стане бяло-засилване за новото началопреди денят да подреди света.Преди светът да се превърне в жал -отново в мъст и сметки да клокочии точката да стане многоточие..Преди снегът да се превърне в кал.Преди да се превърне във ,,преди''живецът тук дошъл, да ти отсрочидълга към всичко, дето те е сочилокато героя ,,сам себе си убил''...Когато си надмогнеш над гласа -дори да е за миг извън света. ¤¤¤Дори да е за миг извън света,желаното от теб е като черква,където безуспешно си зачерквалв молитвите си дни като листа.Не стига само да извикаш: ,,Стига!'',каквото е започнало - оставада те изгарят и позор, и славапоравно, като в неродена книга.И като дума- мъртва преди раждане-откриваш, че извън света си никой.И бликват думи, страшни думи бликват,и вместо теб живота ти разказват...Какъв ти миг- дори извън света,когато и това е суета?!...

Значи имаш личен пример вече що е Синхроничност,

"Не можем да решим проблемите с начина на мислене, посредством който сме ги създали", А.Айнщайн.

Притча за началото на мъдростта При един мъдрец отишъл младеж, който искал да разбере как може да стане по-мъдър.- Какво трябва да направя? – попитал той.- Излез на улицата и постой там. - отвърнал мъдрият човек.А отвън валял силен дъжд. Момчето се зачудило как може това да му помогне да помъдрее, но въпреки всичко излязло и застанало под дъжда. А дъждът се леел като из ведро. Младежът целият подгизнал. След петнадесет минути напълно мокър до кости се върнал при мъдреца и му казал:- А, сега какво, целият съм мокър?Мъдрецът отговорил:- Какво се случи, докато стоеше под дъжда, до никакво ли откритие не стигна?- Откритие ли, почувствах се като пълен глупак!Тогава мъдрецът отговорил:- Това е голямото откритие! Точно това е началото на мъдростта! Сега можеш да започнеш да усъвършенстваш себе си. Когато разбереш, че си глупак, промените вече са започнали!

Красиви думи, прекрасни! И пак това "Огледало", отразяващо вътрешно неприемане, което се проектира "навън" Колкото "по-полярно е отражението", толкова по-далеч сме отишли в Светлото! А махалото си се движи! Съчувствам ти, колкото и да ме "товари"! Ти поне си ученик на Дънов, а той казва: „Братко, имаш едно петно около един сантиметър, едва се забелязва, дай да го изтрия.“ Не казвайте, че петното е много голямо и много тъмно – констатирайте нещата тъй, както са си, винаги говорете истината, ни повече, ни по-малко. Ако в окото има сламка – кажете сламка, не я правете греда. Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях А позицията, от която давам оценка?! Това ми е дал Бог като "зрение" - това "виждам"! От което не следва, че нямам "трески за дялане". Напротив! Доста повече са от твоите( "на чужд гръб и сто тояги са малко"), а може и да не са, но поне агресията до някъде съм я овладял. А това стана като започнах смирено да приемам Сянката си.

И какво, ако стане глупост?! Все едно няма да е нещо, от което да се научиш? Това имах предвид с Всеки човек греши! Да не мислиш, че аз на твоите години съм знаел нещо повече от теб!?! Просто вярвах, т.е. бях дълбоко убеден, че ще науча това, което ще е най-полезно за мен и така ще мога да съм полезен и на други около мен. Нищо повече! А пък "авторитетни" за тогавашното ми възприемане хора ми казваха, че квантовата механика е много сложна и не е за мен, а аз исках малко - само да разбера основната идея. Докато един ден, таман се бях отчаял, че нищо не разбирам и "ни в клин, ни в ръкав", майка ми беше минала през пл."Славейков" и ми беше харесала една книга, която я впечатлила с корицата й, щото рисувах все абстрактни неща. Книгата беше "Елегантната вселена" на проф. Б.Грийн и в нея на смилаем език беше описана цялата съвременна физика до онзи момент. Друг случай. Случайно, един човек, с който извършвахме залесявания, ми каза, че внучката му си купила една книга, която според него и на мен ще ми хареса. Даде ми я, а аз бях шокиран! Точно това, което ме интересуваше като "връзка" между психиката и квантовата механика. Даже две години не можах да вдена как "едното става много" и как се формира егото, но пък това не означаваше, че съм тъп, както си мислех, а че не му е дошло времето И това го осъзнах чак, след като спрях да си мисля дали мога. Трети случай. В живота на млада девойка, на прага на трансформирането й(съзряването й) в жена, се случват събития, при които влиза във взаимоотношения с множество хора. От това започват да се проявяват мисли, че в живота има ситуации, в които личните решения, които взима, имат дълготрайно значение за това как живее. Също така започва да се замисля има ли "живот отвъд смъртта" и какъв е смисъла, съответно целта на живота. Четвърти случай. Същата девойка сънува, баба си, от която не получава отговор, т.е. няма информация вътре в себе си, която да възпризведе отговори. Пети случай. В следващ сън, същата девойка сънува сюжет, при който към нея потича символна информация с характерна смисловост. На пръв поглед това са събития, между които няма връзка, нали! Такава връзка, която умът ни търси се нарича "причинно-следствена" или "каузална" (cause - effect). Да, но тези събития са се случили! Така, че има някаква връзка, отвъд способностите на ума ни да разбере. Подобна връзка се нарича "синхронична връзка", а самото явление - Синхроничност. Описание на това явление има и в религиозна форма, но аз лично предпочитам предното, а ти както го почувстваш за правилно, така и си го възприемай, без страх, че ще сбъркаш. И сега конкретно към синхроничната връзка между петте случая! Първо си представи си каква е вероятността информацията от тези случаи да се обедини в няколко поста, в тази тема, при тези участници, и под тази форма. Можеш да изключиш тази държава, този континент, тази планета, тази звездна система и т.н . Т.е. аз да съм прочел, каквото съм прочел, да съм разбрал, каквото съм разбрал, да го споделям точно на теб, а ти да го разбираш, както го разбираш. Е в това "поле на вероятностите", характерното на Синхроничността е, че отвъд логиката ние интуитивно добиваме смисли от наглед несвързани събития. Но основното е, че в нас "навлизат" нови Идеи, които допълват основната идея, че ни има на този свят. А общото между петте случая е, че в теб синхронично вече е "невлезнала" нова идея, с която да обогатиш анализа си на съня ти! Осъзнаването на Синхроничността в ежедневието става с помощта на "малкото момиченце", след "сливането" му с това, което Е "гледната точка", от която "наблюдаваше" в съня ти. Това е Чувствената страна на психиката ни, или т.нар. психически функции. Смисълът се добива от Интуицията, а осмислянето от Мисълта. Последната, четвърта страна(функция) е Усещането. А усещането възниква единствено при реално взаимодействие със света. За това при анализа ми на съня ти, дадох съвет да "потърсиш отговори" на въпросите от съня ти и в реалния живот. А те неминуемо ще започнат да идват, стига да поотпуснеш малко "хватката" на ума. Така историята от деня ще се възпроизвежда по-смислено в съня, а анализа ти на съня ще е по-дълбок и ще "намира" отражение в деня. Ще ти се нормализира самочувствието и ще ти се повиши самоувереността. И всичко това с начало - една малка стъпка напред по пътя на да Това в общи линии е по-подробният ми анализ на съня ти. А сега се абстрахирай от всичко, което съм написал и преоткрий "твоя прочит" на съня ти. Вече е по-богат, нали?! И това не се дължи на мен, а на узряването ти за синхроничното!

А защо да не е твоята? И това да е част от ,,разговорът ти" с по-дълбокото ти Аз, което някои психолози наричат Висш Аз? Предното не изключва и аналогично взаимоотношение с друг човек в реалния живот. В подсъзнанието ни процесите на комуникация не са линейни. Иначе не би имало основа за осъзнаването ни на Синхроничността П.п. ако може на Ти, че така ми е неудобно. Все пак, независимо от възрастта сме хора, които си споделяме.

Няма нужда да се извиняваш! Аз трябва да го направя! Извинявай! Понякога придавам повече ,,образност" на изказа ми. Идеята на ,,кисненето в чата на сънищата" е, че често в сънищата се разиграват сюжети, чиято символика често е ,,свързана" с ежедневни дилеми, които остават извън вниманието ни, поради натоварените с ангажименти дни. В подсъзнанието ни се запечатва всичко, не само съзнателно възприетото. Последствие ,,проблемът" се възпроизвежда символично в съня, а в сюжета му често е ,,закодирано" и решението му. Така ,,работим" на подсъзнателно ниво. Съответно, от сюжета на последните ти два съня, синтезирах личното ми мнение какво послание ти носят. Беше малко грубичко, за което пак се извинявам, но от личен опит изхождам, че понякога е добре да се раздрусам, за са се опомня, че прекалено много се осланям на инфото от сънищата. Също така и фактът, че понякога, при по-високо ниво на осъзнатост през деня, "отговорите" идват а в будно състояние. Разбира се има и други, ,,по-особени" сънища, но споделените твои не мисля, че са от тях. А и друг важен момент е, че ти си човекът, които може да направи най-добрия анализ на съня ти! Останалото са пожелания!

Ами обясни им го! И без това най-накрая разбра, че често влизаш в ролята на медиатор. Аз не пиша за всички. Просто си споделям мнението. Знам от личен опит, че болшинството няма да ме разберат, но ще има и такива, които ще! Така, че спри моля те да ме ,,свързваш" с простомери. Още първия път, когато мечолари се оплака, че липсвал линкът към филма "The race to zero point", а пък аз го имам филмчето и субтитри към него и ги шернах, ми направи впечатление простотията му. Даже и не благодари! После зададох въпрос, а ми отговори с цитати, щото явно като всеки невежа се крие зад чужди думи. Пък и смеси концепция за ,,будно сънуване" с розенкройцерска практика за астрално проектиране. Така вече знаех що за фанатик имам пред себе си. Фанатизмът винаги е продукт на невежество, а докарването на хората до последното е задължителна стъпка за постигане на тотален контрол. 45 години имаше опити за изследване на този феномен. Та, ако и след това, което написах, правиш опити да ме свързваш с това ,,кълбо от негативни енергийни суеверия", което смазва вътрешно съфорумника ни, вече ще го приема като агресия от твоя страна. Също така не ми зачертавай думите, ако обичаш, защото без тази ми констатация, оставям мечлето да се гаври с проекцията на личността ми в неговото съзнание. А това грам няма да му е полезно, ако изобщо иска да види границите му. Също така и аз правя здравословно дистанциране! Че кой си ти, та да се съгласяваш. Прегледай статията, би ме разбрал. Изкуството на аргумента или как да водим дебати? „В спора се ражда истината.” твърдели старите римляни. Преди тях в древна Гърция Сократ изпитвал събеседниците в дълги диалози си в опит да стигне до истината. Заниманието на Сократ никак не било безобидно, тъй като в крайна сметка му коствало живота."

Аз какъвто е трябвало да стана, Бог го е решил и съм станал! Не се бъркай в неща, които не разбираш! Но, ако питаеш поне малко, човешко уважение към мен послушай ме! Излъчената ,,навън" агресия се връща към източника й, и то май в повече. Пиша от личен опит! Не си ,,слагай таралеж в гащите", защото ,,филмът на героя, преминаващ през лепкавата тъмнина, воден от лъчът светлина" винаги ще се развива на фона на ,,неприветливия, мрачен свят". ,,Каквото почукало, такова се обадило!" Всичко е от ,,настройката на очилата", с които гледаш света. ,,Опознай себе си, за да обикнеш света!". Дори и тъмната си половина. Нейната роля е градивна, колкото и да е неприятно чувството, минаващо през егото ни. Когато осъзнаем тъмнината в нас, вече не я виждаме извън нас. Така ежемоментните ни Молитви започват да ,,съдържат" и друго освен Разделение и Отчуждение. П.П. А за ,,дърварите"! Прекрасно е да си застъпник на екологичната функция, както тези еколози, които даваха интервюта на площада на с.Стара Кресна, докато горските гасяхме пожара горе в планината. Освен екологична, гората има и социално-икономическа функция. Когато и да съм изправял еколог пред натиска на тълпата, чийто поминък е Гората, всеки път си ,,гътат граматиката" и бягат с констатацията - ,,Оправай се!" или ,,Леле кво стана?!". Чак тогава еколозите разбират, че има хора и по селата, с техни си проблеми. Тази тема е дълга и определено няма много общо с Темата за молитвата.

Благодаря на съфорумника с предния пост! Хубаво е да споделяме краските на вътрешния ни свят, под формата на проектирани оценки. Дано на съфорумника му олекне товара, който си носи! Не мога да се съглася с това твърдение! То е продукт на невеж прочит. Ще разширя историята, от която започна спора, за да може да разбере съфорумника, че тя е по темата. Когато се вземе предвид, че възрастният човек от с.Рожен има двама сина се вижда, че в зависимост от времето в следващите дни, единият или другият ще имат проблем с работата. Когато го попитах дали ще вали, за този човек това нямаше значение, защото все един от синовете му ще страда. Така молитвата му за времето отпада като желание, защото няма родител, които да се моли за благото на едно от децата си, а не и за двете. А молитвата е всяка една мисъл, отправена към бъдещето и последвана от чувството, в момента на излъчването й. ,,- Се в г..з!" е дълбокото осъзнаване и лаконичното споделяне на човека, че наместо да се моли да вали или не, оставя смирено на Бог да реализира замисъла си, без да го съди. Перефразирано подобен смисъл има и изказа - "Такова е!". А пък ,,добавката" ми към Петко съм сигурен, че той я разбра.

5.2 Антенни системи Френският земеделец Джъстин Христофлорю (Justin Christofloreau) привлякъл вниманието през 1925г с апарата си за събиране на атмосферна енергия в интерес на посевите си. Детелина, третирана по неговия метод, пораснала 2.13 метра висока. Апаратът на Христофлорю представлявал дървен прът 7.60 метра, на върха му имало метална стрелка, подравнена север-юг, и антена. Бил запоил медни и цинкови ленти една за друга, за да може по този начин да генерира електричество от слънчевата топлина. Няколко от тези прътове били разпределени на около 3.5 метра разстояние един от друг, а жицците, които излизали от тях, били дълги 900 метра. Христофлорю твърдял, че насъбраното по тои начин електричество унищожавало паразитите и поддържало благоприятни химически процеси в почвата. [Алфред Граденвиц: Месечно издание Популярна наука (Юни 1925г)... Gradenwitz, Alfred: Popular Science Monthly (June 1925)]

Защото на времето старите хора казваха, че ,,В спора се ражда истината"! Освен за фанатиците, де... Така по пътя на търсенето на истината мога да си ,,настройвам" очилата, през които гледам и давам оценки. За да не стигам до положението на плиткоумно-екскрементната ,,настройка" на Мечолари!

Петко, толкова е обобщено, че няма как да те оборя с твърдение, за това те подкрепям Едно време, докато отговарях за горите от Мелник до НП,,Пирин", в с.Рожен имаше един възрастен човек, на който единият син се занимаваше с дърводобив, а другият беше земеделец. Един ден в края на август се засичаме около Роженския манастир и след като се поздравихме го попитах дали утре ще вали, че се беше заоблачило. Той ми каза : - Се в г..з! Чак след като достолепният, възрастен горски на района, който го познаваше по-добре от мен, ми обясни за синовете му вденах думите :)) Така де, исках да дам пример, че понякога не просто ,,стигаме до някъде", но и сме "водени" от следствия на независещи само от нас причини.

Животинското в нас е едната страна на дуалният разговор между Слънцето и Земята, с посредник Луната и в компания на други планети. Трудността на разговора няма нужда да бъде преодолявана, а осмислена/разбрана/. Така или иначе замисъла му не е наше творение и влиянието му е налично - ние го чувстваме, значи минава през сърцето. Един феномен, след като бъде разбран/осмислен/, тогава чувстването се превръща в Осъзнаване. Иначе чрез страха на тревопасното ще бягаме от трудностите, а чрез агресията на хищника ще заклеймяваме и ще "лепим етикети" на "ненормалното" с лъжевярата, че помагаме на Реда, без да осъзнаваме Хаоса под краката на "стабилната основа", от която раздаваме оценки. Така паяжината на паяка ще си остава "конците на куклата", мечката ще порицава с удари на лапите си, а магарето ще иска още нещо.

Има и едно допускане, което до момента не е взето предвид. Изключвам ситуацията, при която дълбокото желание да реализираш потенциала си е насочено към обучение по медицина и това съвпада с младежката възраст. Имам предвид ситуация на човек на средна и повече възраст. До момента на проява на подобно желание има вложен огромен труд и време в професионално развитие в дадена област. Защо с ,,лека ръка" да се отказва човек от развитието си до момента? Защо ,,всяко зло" да не стане ,,за добро"? Защо ,,да изпуснем питомното, за да преследваме дивото"? В крайна сметка желанието ,,да лекуваш" може да се реализира и тук и сега, независимо от ситуацията. Дори и ,,да нямаш други пациенти" един винаги е наличен. А единственият винаги наличен пациент, при качествено самолечение, става проводник на неподозирани за самия него до този момент сили. Екипност, аналитичност, съобразителност, устойчивост и реалистичност на планирането и т.н. Все качества, продукт, с основа дългогодишният опит. Единственото ,,препъни камъче" е смиряването на егото/аз-а/. ,,Здравословното" положение за една организация е единния център на управление. Не е добре за системните процеси, когато има не знам си колко ,,шефове" с припокриващи се поради ,,мерене на п...ки" възможности за вмешателство в политиката на управление. Както е на доста места в Б-я - ,,Много вожд, малко индианец" Да, но в тази, на пръв поглед ,,невъзможна" ситуация за себереализиране, единственото което не може са се реализира са някои желания за себеутвърждаване на егото. А то егото ни има и по-висши форми на функциониране. За това последният етап на психо-социалното развитие на индивида в обществото е Алтруизмът. Защото е свързан с болезненото за егото действане отвъд първичните лични желания, съобразно оптималните, "спояващи" социалната група действия. Един ,,жокер" за подобна ситуация! Стоиш! От едната страна са далновидните решения и последващите задължителни, адекватни действия, които да допринесат за постигането на оперативните цели, част от стратегическия план за достигането до планираните резултати. От другата страна са неграмотността, невежеството и липсата на заинтересованост. Но също така и индивидуалният, нереализиран трудов и управленски потенциал. Сериозен конфликт, от който може да се ,,роди" всякаква форма на безперспективност. Стоиш все още брокирал, до момента на осъзнаване на самото осъзнаване, че ти си точният човек, на точното място, за да ,,види" точно това, което вижда. Играта на съдбата Съветът ми по отношение на темата е, че преди да ,,скочим да гоним друго диво" е далновидно да опитаме ,,да прогледнем" и отвън видимото до момента ,,диво" дали не се ,,крие" нещо, все още ,,неопитомено"! П.п. познавам доста хора, които не осъзнават и се чудят защо, където и да отидат ,,изпадат" в едни и същи ситуации. А това са ,,непреработени модели", чиято ,,обработка" дава дълбочината на Смисъла... Понякога трябва да останем ,,глухи жабчета" не само за думите на другите, но и за ,,собствения" ни глас...