kipenzov

Леле, Донка, много "надълбоко бъркаш"! Сигурна ли си, че има нужда от ,,разделяне" на смисъла от целта? Още повече, че тази метафора с ,,плодовете" принципно е ключ, с който могат да се ,,отворят и врати, зад които се крият дълбоко потиснати страхове"! Макар, че човек, ако ,,го тегли" към ,,Долините на Суфите", то няма смисъл да се ,,противи на гравитацията". Също така ,,плодовете" на собствения ни труд, като метафора, могат да бъдат ,,открити" и в тази история на самурая в лицето на природните елементи. Но най-общо, отвъд ,,захаросаните" религиозни трактати, според мен Целта на Пътя е да го изминеш! А смисълът е въпрос на умствени интерпретации, но има една такава, която се добива, когато ,,изолираш" целите от смисъла. Отвъд целите, които с умът си поставяме, то имаме един процес, който остава малко ,,отстрани" на основния поток на съзнателното ни внимание. И неговите характеристики са константни, за разлика от ,,променящите" се цели. От постигането на цел до друга цел ние се ъпгрейдваме. Самоусъвършенстваме се. Развиваме способностите и талантите си. За това е хубаво да си приемем като цел един Идеал, ,,дълбок" при това, както е и ,,мисълта на деня". Аз примерно винаги съм се водил от Свободата. Това може да се разглежда един вид като ,,плодове". Плодове за Духа. Но има и други ,,плодове", които са продукт на собствения ни труд и касаят Душата - чувствата и ,,по-повърхностното"- емоциите. Принципно чувствата-мислите са с енергийна природа, защото отговарят на критериите за енергиен поток. Някак си "естествено" е, според мен, след ,,задълбаване" в тема за егрегорите съзнанието ти да ,,се разшири" и в посока ,,плодовете", но това е сериозно предизвикателство за развитието на самоличността ти.

И аз благодаря! И се извинявам, щото не знаех, че я е пуснала в интернет!

Рассвет (или Александра, нз), имам копие на word на една книга "Работа в измененном состояний сознания" на руска авторка - С.И. Павлова,. Даде ми я едно приятелче от Москва, който се занимава с издателска дейност и организиране на литературни клубове. Ако имаш желание да ти я пратя, мога да попитам за авторските права и дали ще имам възможност да я споделя с теб. Но трябва първо да знам дали ти искаш да ти я дам, за да питам дали мога да го направя?!

Хубава тема! Според личното ми усещане за хармоничност, "дисонансът" идва от различният смисъл, вложен като значение в думите - индивидуализъм и егоцентричност. Индивидуализмът е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност. Но също така се използва като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“, свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Осъзнаването на което, според мен, е "Себеприемане". Егоцентризмът, по-скоро е склонността да гледаш на себе си като център на света, но не и Между егоцентризъм и егоизъм има голяма разлика, и според мен, но крайната форма на проява на егоцентризъм е егоизма, а не обратното. А пък проява на индивидуализъм без да има проявен егоцентризъм е "кокошка без яйце". Взаимовъзникващи са. Без малкото дете да прояви егоцентризма си, ни би могло да осъзнае и собствената си индивидуалност. Също така, съвсем в този ред, е логично да се стремим да проявим индивидуализъм, защото без да има Субект, който да познае и да прояви нещо, няма как да има Осъзнаване на Едното, още по-малко пък "служене", което си е насочен към някаква цел, съзнателен поток на проявена индивидуалност. Миналото си е необходима предпоставка за бъдещето по пътя към Вечното Сега. И в най-добрия часовник, зъбните колелца са различни, а не еднакви. П.п. Механичното "зачеркване", "бягството" от индивидуалността е рационализация на "бягството" от отговорност за собствените действия. Често "бягаме" от отговорност, поради страха от грешки, което се проявява полярно и като перфекционизъм и жертвоготовност. Аз, лично, страдам(изпитвам напрежение) повече от последното.

Между другото, докато показвах скицата на един съученик и се опитвах да му обясня подредбата на числата в кръга, ми хрумна и асоциацията й с "Витрувианския човек" на Да Винчи.

В самото клипче има доста информация за математически зависимости от типа на отношения между величини. Интересното е, че тази нова разработка - "Вихрова математика"(Vortex based mathematics) въвежда основа на математически анализ точно на отношения между величини. Което не е нещо ново, ако човек е по-запознат с принципите на номерологията, дали от Кабаллата, дали от някой други езотерични школи. Примерно Дънов говори за това, че Животът се базира на "Отношения", който към момента не познаваме(болшинството от нас). Още повече, че в показаните в по-предния линкнат клип за Тесла взаимоотношения(вж. по-долу картинката) между цифрите от 1 до 9 се "виждат" и двата "кръга" - 1,2,4 - 8,7,5(червеното). При "движение" по тази траектория се образува знака за безкрайност, който си е хоризонтална 8. "Осмицата" са две "кръгли огледала", които взаимно "се отразяват", също така и един обръч(кръг), усукан с две ръце(приложена в две точки сила на усукване с противоположна на въртене посока в различните точки). Един приятел - фотограф, прави интересна "подредба" на буквите от българската азбука в "хоризонтална осмица с център на пресичане - квадрат" и му се получават доста интересни тълкувания, които ако не ми ги обяснява, малко трудно самостоятелно бих "включил" - явно че "черпя от неговото вдъхновение" при разговорите ни Също така, между двата кръга на "хоризонталната осмица"(знака за безкрайност) минават двете бедра на равностранния триъгълник - 3-6-9. Триъгълникът "нагоре" е интересен символ (св.синьото). Също така и символът на безкрайност, с вплетен равностранен триъгълник "нагоре" , още повече че при този символ се получават 7 лъча(тъмно синьото). Които пък са "формирани" на принципа на аналогията от цифрите от 1 до 9 в кръг(в дясно на картинката, която си играх да рисувам) . А пък разположението на "върховете" с цифри се получава от 3 ротирани на 40 гр. равностранни триъгълника ОТ последното клипче пък се споделят доста интересни "отношения" на 12-ката с 432-ката. Цитираните количествени показатели на системата за измерване на звуковите честоти (Hz) и старият стандарт за звукът "ла" (432Hz) също са интересни. Защото 432 дава хармонични(цели стойности като числа) "отношения" за сметка на новоприетия (1940г.) стандарт за звука "ла" - 440Hz. Също е интересен "листа" на хармоничните на 12 числа, който се появява на 5:56 мин. Много инфо, компресирано, въпрос на въображение. Творческа почивка!

Александър е прав! Има разлика между "дълбоко" и "ридаещо"! За "дълбокото дишане" тук има и тема "Лечение с прана", май се казваше. А, за "ридаещо" - би могал да потърсиш в нетя "Холотропно дишане". То се базира на възпоизвеждане на ритъма на дишане при стресова ситуация, за предизвикване на потиснати спомени. Нещо като регресия, но без хипноза.

Още нещо ,,свързано" с "3,6,9", Н.Тесла и промяната на честотата на тона ,,ла"

Когато си позволим да "изгубим Детето" в нас, тогава образът на Детето се "връща" пречистен и е по-лесно да го интегрираме в личността ни, защото вече сме преодоляли конфликта му с Родителя. А всичко е, за да може да постигнем състоянието Възрастен, което пък с интегрирани Дете и Родител е синоним на Мъдър. Просто, когато загубим нещо, започваме да го оценяваме истински!

Знаеш ли, nastty, според мен, май не си осъзнала в пълнота "посланията" на предните сънища, които сподели. Дори неусетно продължаваш "да киснеш в чата на сънищата", очаквайки и надявайки се "нещо свише" да ти посочи "път", различен от този, по който вървиш в реалността. Колкото и да "търсиш" някакви други значения на сънищата, те ще си "носят посланието", което ти е нужно, за да се ориентираш от какво бягаш и не искаш да видиш. Защото в реалността нещата са си неща, независимо как ще си ги интерпретираш. Страхът от несигурността, от грешки, от самотата, от липсата на развитие, можеш съзнателно да спреш да мислиш за тях или както по-често правим - да ги назовеш по друг, по-позитивен начин (интелектуализации). Но тези чувства са в теб. Те са част от живота на всеки човек и не е "здравословно" да бягаме от тях, защото така ги "запращаме"(потискаме, изтласкваме) в подсъзнанието ни. Малко като "щраус със заровена в пясъка глава". А "запратени" там, те са "неосветени"(несъзнавани) и вече завихрят около себе си още от силата ти - за това не е здравословно, защото "загубата на сила" се дължи на "захранването" на точно тези потиснати страхове. В твоя случай, като млад човек, всичко това е в малка степен, и за това и историите на сънищата ти са "по-спокойни". Все още идва единствено генерализираното(обобщеното) "послание", че просто е време да пораснеш(съзрееш) - Детето (момичето) да стане Майка(жена), без да има "потресаващи" преживявания на "дълбоко пропадане", "ходене по ръба на пропаст", "преследване от кучета" и т.н. все проекции на "нереализирано развитие, следствие на нездрава връзка с реалността", което се получава при прекалено дълго неправене на нещо градивно в живота. А може и да си имала подобни сънища, но да не ги помниш, защото при преживявания отвъд предела ни на поносимост, се включват мозъчни защити и "губим съзнателност" за преживяването. Въпросът е, че това "очакване и надежда", отправено недотам съзнателно към сънищата ти, няма да промени твоята истинска, вътрешна гледна точка, за това, как стоят нещата и какво се налага да правиш. В подсъзнанието ни "не важат филтрите" на съзнателните ни желания. Там нещата ги усещаме 1 към 1. Там не може да става въпрос за лъжа, защото сама себе си, вътрешното си същество, не можеш излъга. Проблемът е, че "вътрешният ни глас"(интуицията) често е "замъгляван" от страховете ни, а това се дължи на нежеланието ни да направим това, което ни казва интуицията. За това "разговорът" продължава в сънищата, чрез символи, които са "заредени" с обобщени смисли и значения. Както вече ти споменах: Дори изчистената( лишена от усложнена образност) смислова линия на сънищата ти вече се "заплита" в "повторено по друг начин", пък и с повече "детайли". Пак ти се "появава" детето, което ти казва "мамо" /припомни си предния сън/. Само че вече с това "върви" и страхът да бъдеш "отделена" от детето. А това е вече "грубо напомняне", че трябва да "се отделиш от Детето". А пък началното "погребение" е това, което трябва да бъде "пуснато да си отиде". Казах ти вече, че в сънищата времето не е линейно. Началото на историята(като послание и съвет) не съвпада със съзнателно възпроизведеното от паметта за съня начало. Сестра ти, която е дъщеря на майка ти, се явява пореден образ на "дъщерята, момичето, Детето", което трябва да "бъде погребано", да порасне, да "отстъпи" пространство на "бъдещата жена", да съзрее. Независимо от "ограждащите отвсякъде високи сгради" - възприетите от теб обществени идеали, "хорското мнение", "хората по високите етажи, които съдят момичето на площадката". Между другото това би трябвало да ти напомни, че е хубаво да не забравяш, че няма съвършени хора, всеки допуска грешки, и да не обръщаш толкова внимание на чуждото мнение. А пък майка ти е образът на Майката на себе си, която все още не си позволяваш да станеш. Появяването на този образ(на майка ти) заедно с теб "на брега на морето" и последващата тъмна, "черна вълна" е предполагаемият ти страх, че ако "пораснеш" ще трябва да се справяш с отговорностите на зрелия живот, които към момента "виждаш" единствено като неизвестни, но затова пък ?! "непреодолими" препятствия. А всъщност не знаеш какво те очаква и съвсем нормално изпитваш страх от бъдещето, под формата на "черната вълна", която ще те помете и за това бягате заедно с образа на майка ти, което отново си ти, но от перспективата на сглобения несъзнателно, идеален образ на "като порасна"(ще стана като майка ми, в идеалната, най-светлата ми представа за нея). Този неосъзнат страх от бъдещето пък те сковава и логично се проявява в образа на "колата без шофьор", но и ти напомня, че трябва да се "отделиш" от Детето, което пак ти "напомня" че иска (Ти от тази перспектива си "напомняш" че искаш) да пораснеш и да станеш "Мама". Така, паралелно, даже се проектира и инстинктът за размножаване и в това няма проблем. В сънищата не е една, единствена смисловата линия. Леле, момиче! Майко мила! Никакви сили!!??!?! Бе, как ще се отказваш от СОБСТВЕНАТА СИ СИЛА. Това е силата, с която "караш колата без шофьор". Само дето, за да се появи "съзнателния шофьор", трябва да се научиш да караш колата(да станеш майка на себе си, "да вземеш живота си в ръце"). Да общуваш по-интензивно, независимо от притесненията. Да правиш, да действаш, независимо от притеснението да сгрешиш. Да чувстваш, независимо от страха от болка. Грешките са това, което ни прави Хора, иначе бихме били машини. П.П. Погледнато от гледна точка на юнгианската анализа към момента Азът ти почти напълно се е идентифицирал с "Puella eaterna"( "Вечно младият Бог", "Светлото, звездно момиче"), за това и изпитваш трудностите на "приземяването", които се проектират в сънищата ти, но от тях може и да си вземеш поука какво да правиш, на къде да насочиш действията си в реалността. Защото реалната оценка, която си даваме за живота ни, си я даваме с цялото същество (съзнание и в много по-голямата си част идва от подсъзнанието, или ако трябва да е по Юнг - с личното съзнателно и личното безсъзнателно, посредством Аз-а). И тя се базира на реални импулси, на това, което реално сме направили и правим. А другите оценки, които са единствено в съзнанието ни, са илюзии, с които прикриваме някои наши непълноценности. А както казва и Юнг в "Съвременният човек в търсене на душата" : "Можем да приемем, че отговорът на Фройд е известен. Моят собствен опит потвърждава това гледище, още повече че открих, че сънищата често осветляват по безпогрешен начин несъзнаваните съдържания, които са причинни фактори за една невроза. Това правят най-често началните сънища -тези. които пациентът докладва в самото начало на лечението." Съответно, според мен още в първите ти сънища имаше достатъчно ясно послание "от теб за теб", които да те насочат какво се случва с теб и накъде да се насочиш.

Е, определено ме ,,боцна" настоящата ,,мисъл на деня": Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. В случая ще трябва да добавя, че има и "по-обща" перспектива, от която гореописаното ,,непоискано добро", което предложих като възможност, има и "по-дълбоко" значение. Тези действия биха довели и Детето и Родителя до съдбовни избори, характерни за различните етапи на човешкия ни живот. Аз си ги наричам предизвикателства, но е въпрос на лична интерпретация. Спокойно могат да се именуват и ,,дълбоки противоречия, от които да се развиваме". Но, поне от моя опит и наблюдения върху съдбите на други хора, независимо как ще ги наречем, подобни преживявания носят след себе си някаква дълбока промяна, разширение. Един вид катарзис. А подобни ,,предизвикателства" не са кой знай колко в живота ни. И колкото повече Избираме да ги ,,отложим" напред във времето, толкова повече кумулиран психичен заряд се трупа като "напрежение" в подсъзнанието ни. Като тенджера под налягане без изпускателен клапан, . Дори има и една интересна за мен мисъл, която ще парафразирам: Ако има някакъв рекламен слоган за ,,Земното преживяване", то той ще е - "Елате да опитате незабравимото преживяване на предизвикателството да ..."

,,Непотърсеното добро" в случая ще се изрази в два различни аспекта. И двата ще са свързани с болка и страдание. Единият ще е болката и страданието от ,,отбиването от родителската цицка". Другият ще е болката и страданието от ,,разделянето с изцяло положителната роля", която ни се иска да ,,играем" цял живот. И тук вече можем да цитираме народни мъдрости, резониращо. ,,Всяко зло, за добро!" Може и ,,Целта оправдава средствата!". Ала без да ,,го чукнеш", "няма да се спука"! Без радикална промяна в подхода, няма да има качествена промяна на резултата. "Да минеш между капките", често води до това да ,,Остана на сухо"! Когато крайният резултат е съзнателен индивид, по-свободен в избора си(с премахната или силно редуцирана родителска зависимост), то средствата са оправдани. Пък и родителя, като неизбежен източник на генериращите действия, ще постигне по-дълбоко осъзнаване на смисъла на Саможертвата (която в случая ще е загуба/пожертване на Его-удобната ,,зона на комфорт")

Донка, според мен в случая става въпрос за две житейски истории. И не трябва да се идентифицираме с нито едната, за да може да се ,,оформи адекватна" позиция. Едната е на ,,Детето, реещо се в облаците, с недотам обективна оценка на реалността". Другата е на ,,Родителя, влагащ напрежение под формата на прекомерна загриженост и ,,чертане" на чужд път, спрямо мерките на самия родител". И двете истории могат да бъдат ,,оценени" позитивно и негативно, водени от емоциите ни, но отвъд това има обективен принцип, на основата на който се е стигнало до описваната ситуация. Принципът на недооценяването. От една страна недооценяването на какво се дължи материалната обезпеченост, осигуряваща множеството възможности за избор и мечтаене. От другата страна пък не се оценява нуждата от свобода и диференциране, лично пространство. А всъщност общото, което ,,свързва" и родителя и детето е прекалената егоцентричност. Проявяват я в динамиката на взаимооотношенията им - полярно. В предното е достатъчно да приключи анализа на ситуацията. Адекватни действия: - според мен, основавайки се на народната мъдрост, най-целесъобразно е ,,Като си строши главата, ке му дойде акъло!"; - от това произтича следващото действие - да се даде възможност само да се справи, "да види със собствени очи откъде изгрява Слънцето"; - това действие е възможно след ограничаването на материалния ресурс, "да се спре кранчето". Това подсигуряване на екзистенцията не е оценявано към момента, а свободната енергия на волята е насочвана към мечти, които са другата полярност на кошмарите. Колкото по-дълго се стои в ,,полярността на мечтите", толкова по-силно ще се изживее ,,полярността на кошмарите", когато Махалото поеме обратния си, балансиращ ход. Потенциалът за достигане до ПР и дори ОКР при детето е доста висок, да не кажа неизбежно...; - последващо действие е, в този процес, от родителя да се окаже емоционална подкрепа, но да няма финансово ангажиране отвъд ,,наем за квартира". Ако детето няма куража да напусне ,,семейното гнездо", то не винаги това е точно така. Често е и неосъзнато ,,готованство", ,,търтейство", но "заслугата" е взаимна, защото това е невъзможно без родителя-"пчеличка", който носи ,,мед", но не иска да осъзнае силното си желание за контрол и привързване, което го мотивира, и зад което стои Страхът от самота и изоставяне. Последното май се нарича ,,Родителски комплекс"; Горе-долу това са действията, спорен мен.

В това е и най-голямата "обърквация". За това линкнах Аз-концепцията, за да има нагледна връзка за различните проявления на "образната ни представа" за Аз-а или както е описвана в концепцията "АЗ-образ". Те могат да се опишат като физическия Аз, деятелния Аз, социалния Аз и менталния Аз Дадох това уточнение, защото на ниво на идентификация на аз-а с "Атман" се изпитва и чувство на "цялостност", ала това не означава, че вече не съществуват по-повърхностните "роли"(идентификации) на Аз-а. А тези "роли" са различни - Аз-ът „като-познаван-Аз“ и Аз-ът „като-познаващ-Аз“. Въпросът е, че Аз-ът наблюдава Света и така се получава "субект-обект" или възприемащ – възприемане – възприето . За изразяването на това съждение може да се ползва и това: Така твърдението ми, че "без АЗ няма Съзнание" се разбира по лесно. Просто, защото това са взаимнообусловени(взаимопораждащи се) понятия - "образни представи". Няма център без кръг, както няма кръг, който да е без център. А причината да има кръг(ограничаване на виртуално пространство в ума) е Егото ни. Интересен пример за Дуалността от Кен Уйлбър Егото ни е инструментът на Аз-а да се прояви в материалния свят. Егото - това сме ние. "Отричането" му, в смисъла на Осъзнаването му, ни дава възможност да мислим-разсъждаваме за концепции "отвъд самото Его", както и "да се погледнем отстрани"- да се самоизследваме, да използваме Аз-ът „като-познаващ-Аз“ да опознае Аз-ът „като-познаван-Аз“ . "Отражението" на собствената ни представа за нас самите е Самосъзнание. заб.Последното понятие доста често се има предвид в изказа като значение, но се използва "съзнание", което според мен е заблждаващо и по-скоро пречи. А пък развитието на "Аз-образа", което по-често се използва в ежедневния ни език като "духовно развитие" "осигурява: Вътрешна съгласуваност и цялостност на личността на човека, нейната себеприетост и себепознатост Интерпретиране на собствения опит Насоченост на постъпките и действията, което е свързано с Его–идеала и такива образувания като дълг, съвест, отговорност." Така лесно се стига да по-подробно значение на твърдението ми:

Според мен основните форми на страх се базират на "вярата" ни, че не можем да задоволим възникващите ни основни човешки нужди, както и моментната им задоволеност. В това отношение, малко механично, но можем лесно да опишем страховете ни просто като опишем нуждите ни. Като пример мога да дам това деление по категории: - препитание, - защитеност, - обич, - разбиране, - вземане на участие, - свободно време, - създаване, - идентичност, - свобода. Нуждите са разделени според екзистенциалните категории на съществуване, имане, правене и взаимодействие. Така се създава таблица с 36 отделения. В линка от Уикипедия я има таблицата. Съответно възможността за незадоволеност или пък моментната незадоволеност на различните нужди в таблицата предизвиква различните усещания за Липси или Загуби, от които като естествена реакция се пораждат специфичните форми на страх. Просто като се гледат различните нужди лесно може да се определят и различните страхове. Това обаче са "най-повърхностните" изражения на най-дълбокия страх, който е - да ни няма. Само ще добавя, че вече започвам да клоня към мнението, което като ми го споделяха не бях съгласен, но май си е така - Страховете ни идват от егото, което е проводник на основните ни инстинкти - за самосъхранение(включващ този за размножаване), стадният и инстинктът за растеж и развитие. Мое мнение, без претенции...

„Не прави непоискано добро.“ Тук наистина има едно малко противоречие, което пречи на ясното разбиране. Когато правиш нещо, което изрязява насочено въздействие върху друг човек, задължително трябва да се вземе предвид волята на човека. Но волята си, човекът насочва чрез избора си, а насочеността му се обуславя от нивото на невежество. Съзнателен избор се прави, независимо дали осъзнаваме напълно мотивацията ни. Същността на "доброто" сме приели като човечество да е в смисъла на "градивното", това което ще е ползотворно за човека в живота му. Тогава въпросът за "непоисканото добро" се свежда до два аспекта. Единият е мотивацията ни "да правим добро" и доколко е обективна оценката ни за това кое е "добро", кое е "зло". Дори като цяло темата е "заплетена" в Моралният релативизъм, които мъчи доста хора, вкл. и мен - иначе нямаше да влагам енергия в писане във форум. В това кое е "правилно" и кое не. А вторият аспект на въпроса е доколко действията ни, които оценяваме като "добро", спомагат за преодоляване на невежеството, т.е. доколко спомагат за по-ясна представа на човека насреща да осъзнава между какви варианти избира да насочва волята си(която не е изцяло негова, а е споделен дар). Съответно синтезът между двата аспекта, според мен, се състои в това, че трябва да изразяваме себе си чрез действия( напр. споделяне на мнението), а как това ще бъде прието от другите си е индивидуален въпрос на личностно развитие( или по-дълбокото - "ниво на съзнание"). Съответно реципрочната реакция, "Огледалото", пък е инструментът за самоизследване и повишаване на личната опитност. В т.ч. и "неприятната опитност". На горното се основава и мнението ми по въпроса дали "да правим непоискано добро". Много ясно, че трябва да се прави добро, независимо дали е поискано или не!!! Така изразяваме себе си и споделяме опитността ни - ставаме "проводници"! Тънкостта на този "принцип на споделяне" е да е в разумни граници и да е лично проверено/изживяно. Защото в природата няма отрови - има дози! Дали на този човек, на който споделяш мнението си, ще му помогнеш да прояви по-голяма свобода в интерпретирането на събитията от живота му, е въпрос на негово "узряване", а това да е възможно е въпрос и на собствената ни "зрелост". "Можеш да водиш дотам, докъдето ти си стигнал". Но, когато действията ни са "водени" от споделени от други хора "закони", то ние сме роби на обществото. А това е пътят на конформизмът(страхът да бъдем), за да сме част от обществото. Пътят на "стадото", на "Бягството от свободата" за проявяване, изразяване на собствената ни индивидуалност, който има най-голям потенциал за личностно развитие, но е "трънлив и самотен" и за това рядко бива "вървян". А нещата са прости! Няма закони - има универсални Принципи! Законите са "продукт" на човешките ни интерпретации. Те са думи, базирани и формулирани съобразно нивото на осъзнаването ни на Природните принципи. Пък и Дънов прочетох, че казва, че каквото и да се прави трябва да е съобразено с това да има ефективност и ефикастност. Народната мъдрост също се е изказала - "Може и малко да е, но навреме!" В това се състои и дълбокия смисъл на "Не прави непоискано добро". Защото "непоискано" е това, което човека не е узрял да разбере и няма да има градивен ефект от действията ни, а не дали с егото си да даваме оценки какво можем "да дадем". Едва ли не то е НАШЕ. А ако "не дадеш - няма да получиш" касае, че ако не действаш, няма да имаш опитност, с която да проявяваш последващи адекватни на средата действия(адаптация и развитие). Все пак се "учим" в реална среда, в която или сме в хармония или изпитваме дисхармония. Един приятел често казва: "Животът е прост, но ние си "умираме" да го усложняваме!".

"МАЯ". От три извадки от контекста на думите ми само едно те е "докоснало", защото имаме обща "образна представа" за понятието! no_self, извинявам се, но на този етап няма да се разберем, независимо че говорим за едно и също нещо като крайна цел! Боравим с различни образни представи! именно за запознаване с "образните представи" съм качил линкнатото изследване, което е поръчано от ЦРУ на Станфордския университет. Това "отражение" се явява натрупаното познание, а съ-вместно с "връзките" между тези данни - "образни представи", опосредствани от ума се формира съзнание, центърът на преживяването на което е Аз-ът. Дали Аз-ът е илюзия е въпрос на метафизични анализи. Ала без Аз - няма Съзнание. Ако Съзнанието е кръг, центърът му е Аз-ът! А около този кръг е Безсъзнателното. И това е за всеки човек индивидуално. Същият модел, в по-голям мащаб, важи и за общественото съзнание! А от този мащаб към по-голям мащаб става и по-сложно за осмисляне. А пък се нарича Ум. Разсъждението е подредени логично съждения (мисли). Когато умът започне да обработва Знанието по по-съвършен(изчистен от противоречия) начин, тогава се появява и РА. Така се получава като резултат = РА+З+Ум. Това е и основната идея на Джнана йога - пътят на интелектуалното опознаване на Брахман, с всичките му практики - предимно насочени към работа на ума и придобиването на адекватни "образни представи", чрез които, навързани във "връзки" да се постигне по-високо ниво на съзнателност(awereness) или както често подвеждащо се използва - "съзнание". Не са ни виновни индийците за превода - те си го разбират а ние не.. Замисли се и ще разбереш, че между "съзнание" и "осъзнатост, съзнателност" има разлика, и не са синоними, независимо че така е посочено в некъв синонимен речник. Така и разликата между consciousness и awareness е голяма! Ето ти един цитат от книга: " Все още не сме се изправили пред важния въпрос : „Що е съзнание? Как могат да се разграничат съзнанието(consciousness) и съзнаването/будността ( awareness)?“ Уви, дефиницията на „съзнание“ не е лесна. Думата съзнание (consciousness) произлиза от две думи : латинския глагол sciere, който означава „зная, познавам“, и латинския предлог cum, или „с“. Следователно етимологично, съзнанието (consciousness) означава „зная/познавам с“. Нещо повече в Oxford English Dictionary има не една, а цели шест дефиниции на думата съзнание (consciousness): 1. Съвместно знание. 2. Вътрешно познание или убеждение, особено за собственото невежество, вина, дефицити и т.н. 3. Фактът или състоянието да осъзнаваш нещо. 4. Състояние или способност да бъдеш в съзнание като условие или съптстващо обстоятелство на целия мисловен процес, чувстване и воля. 5. Целостта на впечатленията, мислите и чувствата, които изграждат съзнателното същество на човека. 6. Състоянието да си в съзнание, разглеждано като нормално условие на здравия, буден живот. Нито една от тези дефиниции не е напълно удовлетворителна, но взети заедно, те осигуряват приблизително разбиране за природата на съзнанието. Представете си ситуация, в която всяко от тези различни определения излиза на сцената. (Ще дадем индекси на всяка дефиниция – от 1 до 6). Дават ви букет от рози. Доставчикът, вие и изпращащият цветята споделяте съзнанието1 за подаръка – розите. В съзнанието си2 сте наясно с историята, асоциациите и конотацията на розите и тяхното значение като подарък за вас (и именно в това съзнание може да оценявате или да не цените подаръка). Сетивния ви опит за розите се крие в съзнанието3 ви и сте способни да вдишате аромата им да видите цвета им и да усетите бодлите им. Вашето съзнание4 обаче ви помага до припишете значенията, да отчетете взаимоотношенията и да направите изборите, свързани с подаръка (например дали да приемете или да отхвърлите розите). Съзнанието5 ви е това, което ви прави уникални, различни от любимия ви и всеки друг, който реагира по определен начин на подарените рози. Така или иначе, единствено по силата на съзнанието6 си сте в състояние да получите розите или да преживеете или да проявите преходните състояния на съзнанието." Единственото, което трябва да се добави е "точката", от която проявяваме волята да направим изборите - Азът.

Здравей, отново no_self! Бях ангажиран, но преди малко успях да намеря статията Neti neti в Уикипедията. Със споменаването ми на Нагарджуна виждам, че съм "уцелил" интуитивно идеята на потока ти към мен, без да бях прочел самата статия. Принципно "на по-ежедневно ниво" извън възприятието за "Пустотата" или пък "Атмана"( Нищото или Всичко, което Е) във всяко послание(връзка с, комуникация) от "външната среда"(било то религиозна доктрина, философски мисли, ежедневен разговор и т.н) се съдържа една основна идея, около която се заформя вихър от "съпътстващи" идеи, до изграждането на формата на съзнателното ни възприятие, която рядко доближава и наполовина цялостното възприятие(връзка с реалността), което включва и безсъзнателното такова. Не за друго, а защото в ежедневния ни съзнателен живот от четирите основни психически функции една само е водеща. Ако е Мисълта, синергиращата ще е Интуицията, а последващите ще са Чувството и Усещането. Или обратното. То и в това е основната идея на "Трите колесници". Даже в този ми пост се опитвах да споделям впечатления в това отношение. Само, че Мисълта, предшествана от Интуицията дава Разбиране, а то обединено с Чувството и Усещането води до Осъзнаване (awereness). Може и усещане+чувство, последвано от интуиция+мисъл, но накрая резултата е отново Осъзнаване (awereness). В цитираната статия става въпрос за "The purpose of the exercise is to negate rationalizations and other distractions from the non-conceptual meditative awareness of reality". Разбирам позитивното отношение в насоката да Осъзная(to be aware), че отвъд интелектуалните ми концепции мога да придобия представа за Абсолютната реалност, но това едва ли ще е "медитативно съзнание за реалността". Щото това, за което споделям мнението ми като значение е Съзнанието - Consciousness, а не Осъзнаването - Аwereness. Защото, според мен, за да може Егото да "облече" Аза, последния трябва да "стъпи" на "полето на Съзнанието(consciosness)". А да "се разшири" това поле е нужно по-високо/дълбоко ниво на Осъзнаване(awereness), за което е нужно и осмисляне и разбиране, иначе ще си остане просто чувство и усещане, без възможност за прилагане(практика). Осмислянето и разбирането е очевадно, че са продукт на центъра УМ, а не на СЪРЦЕТО. А пък умът се проявява от Азът(сизигията Дух-Душа) и се "пречупва" през Егото. И така се "затваря" взаимопораждащия цикъл с етапи на "разширяване-концентриране-осъзнаване-разширяване". Или по-повърхностното - "чувства-мисли-чувства-мисли". Концепцията за "оплетените логически йерархии" ми е трудно да я обясня по начина, по който съм я чел, но най-нагледният пример е с "Кокошката-Яйцето", а и децата знаят, че "изходът" е в "нито първото- нито второто", ами в "третото" (теза-антитеза-синтеза). "Третото" е Наблюдателя! В тази точка е осъзнаването и тя/той/то е центърът на изживяване на съзнанието. Това е и "точката", от която проявяваме когнитивните ни способности. Определенията за тази "точка" са доста абстрактни, но как да се обясни, че "гледаме светът"(възприемаме реалността) на "телевизионен екран". Да, но кой "гледа филма"?!? Така възникват множество интересни въпроси, например: - Кой е в тази "точка", от която Наблюдаваш, за да може да си разкажеш за "Пустотата" или пък за "Атмана"? - Като се "върнеш" от преживяването на горните защо си отново в тялото ти? И защо изобщо имаме тяло? - Защо имаме ум и индивидуалност, его? Защо изобщо преживявам усещане, мисъл, чувство и интуитивно разбиране за Аз? Защо съм тук и сега? Без Аз( вж.Аз-концепция) и обособеното Его, цялата дандания на съзнателния живот се обезмисля, няма основания за съществуване. А в природата "празно няма". Така задачата на упражнението би имала смисъл, според мен, единствено под формата на "да отрича"="да се разграничава". Ала не и тотално да не се признава и да се правят безмислени опити "да се избяга", "да се замете под килима", "да му се придава негативно значение". Това безмислено тълкуване на имах предвид, че е неосъзнато неприемане и на Аз-а, с всичките му последствия като объркване и безсмисленост и последваща "отвореност за манипулиране" откъм догми и други внушения, с които несъзнателно да се компенсира невежеството. Отпуснах се в бая "широко" аргументиране, но така поне си нахвърлям мислите, за да мога да си изследвам пропуските. no_self, за това ти Благодаря отново! Както и за импулса да преразгледам позицията си! Пък и с толкова аргументиране, вероятно няма да ти прозвучи несериозно една моя практика: Правя си кафе в пластмасова чашка, захапвам я и започвам да си мисля по дадена задача. Докато си мисля, осъзнавам, че не виждам чашката, щото гледам напред някъде. Когато след бая мислене се усетя, че не виждам чашката и си фокусирам погледа в близост - вече виждам чашката. Така се осъзнавам за нещата, които са ми били "под носа", вече са отминали, но не съм имал "очи да видя". Не всеки път "виждам" нещо ново освен чашката, но и тя е различна всеки път, щото "един път се влиза в река". Но пък това всеки път ми напомня относителността на времето, произтичащо от насочения поток от мисли и чувства. Ето вече минаха 4 часа откакто почнах да пиша, а съм на работа, а и още не съм си изпил кафето.

no_self, благодаря за отзива и пожеланието! Явно се появи възможност да ти споделя, че ме кефиш като човек, на база това, което си споделяла във форума през годините! Потвърждение си ми за идеята, че човек докоснал се до Пустотата, вече има осмислена ,,връзка'' в съзнанието си между пълната свобода и тоталния контрол. Нагарджуна е велик мистик! Но, моето малко аз върви по различен път от твоя, към момента. Имам желания, които естествено ме ,,изнасят встрани" от Средния път, който според мен е и ,,точка" и ,,път", както и отрицанието на предното И пак искам да споделя радостта си, че под някаква форма на комуникация ни се "преплитат" пътищата!

Донка, брагодаря, че се включи отново! Мислех да отговоря на поста на Александър, въпреки опитите му за внушения и тоталната му асинхроност, която вече ,,мъчеше" и мен, докато обмислях отговора си. С теб ми е по-гладка комуникацията, защото има желание за разбиране на другия без осъждане! Ето това имам предвид! Ако както казва Александър ,,всичко е едно", тогава и Волята е една, а неосъзнато с Егото си проектираме, че ИМАМЕ наша. Нищо повече от един от стремежите на Егото ни - за ПРИДОБИВАНЕ/ПРИТЕЖАВАНЕ и произтичащите от това оценки, които ,,раздаваме". Не ние създаваме желанията си обаче, според мен! Ние, с егото ни обличаме в съзнавани форми несъзнаваните пориви на личното ни безсъзнателно, ,,,под" което се "носи потока" на колективно безсъзнателното ни като човешка цивилизация. Древните гърци са създали образната умствена представа за цял Божествен свят на Олимпийиски и Хтонични богове, в опитите си да опишат вътрешното богатство на душата(,,психе") и ,,механиката" на проявлението на "вътрешните ни човешки конфликти". Все пак устоите на съвременната ни западна цивилизация са положени на гръко-римската култура, върху която е апликирана християнската идея за монотеистичното. Ограниченията, които изпитваме субективно, са проекцията на ,,СуперЕгото"(обществените порядки, приети като дълбоко програмиране) - резултатът от живота ни в Общество с някаква Култура. Между другото там, където има Избор - има Съзнание. Цената на индивидуалното съзнание е дилемата, от която с избор излизаме с решение. Изборът ни може да е разумен, може и да не е. Последното се припокрива с неразумното животинско и растително поведение, при което няма избор, а безсъзнателно следване на програми(инстинкти или вродени рефлекси). П.п. Александре, опитай се да си ,,овладееш" егото и да не ме ,,вкарваш" отново в твоите циклажи като този: Споделяш неизречено твърдение, сякаш не е твое твърдение, и дори завършваш с внушение под формата на лична оценка! Айде малко етика, а?!! ,,Да се откажеш" от собствената си воля има и друго значение, освен буквално възприеманото, което е малко по-сложно за осъзнаване. Може да означава също и да осъзнаеш, че нямаш ,,собствена"(на егото) воля, а имаш единствено свободен Избор в какви желания и последващи действия да я насочиш( свободната воля,която не е твоя) и да изживяваш последствията. Така и не ме разбра, че не твърдя, че няма свободна воля, а че тя не е наша.

Александре, свободно проявена воля не е еквивалентно на свободна воля. Същинската свобода е в Избора на къде да насочим ,,потока" но волята. Поне според мен, де. А пък това става чрез изборът измежду желанията ни. Натрупаните факти е паметта, а връзките между фактите(обособените данни) и самите факти като цяло е Съзнанието. Съзнателното усещане за ,,Разширението" се проявява като следствие на нещо механично - ежемоментното постъпване на информация от външната на организма ни информация. Проблемът е, че само 1/100 от тази информация възприемаме съзнателно, а останалата безсъзнателно. Дори и като четеш Дънов или Щайнер отново не възприемаш пълния смисъл на написаното, защотж то е пречупено през ,,призмата" на собствените ти възможности за осмисляне. За това и тема даже сте открили във форума - за различните начини на разбиране на беседите. А по отношение на ,,пропускът" ми да ,,прелиствам" Библията, бих те попитал: Да ти приличам на фанатичен религиозен последовател или т.нар. фундаменталист? На човек непроявяващ куража да ,,намери смисли" извън религиозните доктрини, изоставил развитието на собствения си ум за сметка на ,,комфортното облъчване" с готови съждения? Пък и замисли ли се, че е твърде вероятно успоредно със съчувствието, че не ,,прелиствам", да има и ,,добавена стойност" от Сянката ти под формата на съжаление, а ,,по-дълбоко" - дори и чувство на надмощие, дължащо се на ,,преимуществото" да си ,,прелиствал повече" от мен?

Здравей, Петко! Определено хората, които използват сходни образни представи и система от смисли като твоята, са те разбрали перфектно! Аз, от една страна те разбирам, но съм на друго мнение по отношение на смисъла на понятието ,,съзнание". Когато се разширява съзнанието се разраства и Егото(аза). Егото изпитва/има нужда да има свободна воля, защото това убеждение дава свобода да сътворява с ума си конструкции, в които да впише непознатото в света, но дали тя е свободна?!? Виж по отношение на съзнанието съм съгласен, че начинът, по който с егото ни ,,подреждаме" чрез ума ни познанието за заобикалящата ни среда, е доста важен аспект. Защото от ,,връзките" между тези данни в съзнанието ни, можем да имаме по-високо ниво на осъзнатост за това какво и защо го правим и как това влияе на нас и на околния свят. Но не ,,съзнанието на светец" е причината за по-адекватните ни действия и оценки. То е следствие! Първопричината е Знанието, което е противоположно на Невежеството. В това се разминаваме като мнение. Така в примера ти за градинката ще добавя и усещането за клонката, потиснала цветето. То, клончето е част от леска(лешников храст), който също ти казва, че цветето му пречи да изпълни задачата, за която е израсло?!? Идеята ми е за конкуренцията. Вътревидова, междувидова и т.н. Ако се позамислиш, ще откриеш доста примери, при които ясно се вижда, че често ,,свободната воля" е параван за прокарване на властови желания за власт/надмощие, стремящи се да доминират в конкурентни взаимоотношения. Ако щеш и бяло-черно... А то волята е производна на силата на желанието. А всяко желание те изважда от ,,центъра", кара те да проявиш воля да го задоволиш и така попадаш в ,,дуалността", бинарната система на реалността - топло-студено, черно-бяло, горе-долу... Е, независимо че ми се струва, че се подразбира, ще го обобщя като отговор на въпроса ти. Да, има значение дали имаме воля! Има значение и дали осъзнаваме доколко свободна е тя! Последното е атестат за ниво на осъзнатост и формирано качествено Самосъзнание. А комбинацията от последните две вероятно описва напълно понятието ти за ,,съзнание на светец", но не дава отговор на това имаме ли свободна воля! Обаче пък е подкрепа на тезата, която се опитвам да защитавам, че имаме единствено Свободен избор. Защото в дилемата да останеш невеж и това да се развиваш изборът определя да ,,вървиш към съзнание на светец". Но волята да го направиш не е свободна, защото ти избираш между две неща, а не твориш нещо ново!

Благодаря, Петко! Смея да твърдя, че не те разбрах, но се радвам, че обменяме мисли! Поздрави!

Доста време ми отне "да излезна" от индоктриниращото въздействие на "Съзнанието е всичко". Причината беше, че влагах ОТГОВОРНОСТТА ЗА МОЯ ИЗБОР на "съзнанието", такова каквото го разбирах, според това, което бях разбрал от прочетеното( информационният поток от "външната среда"). А нещата са много прости, но и същевременно сложни. Защото в същността си става въпрос за едно, но в различни мащаби. В понятието "Съзнание" често се влага смисъла на ВОЛЯТА, подредила чрез УМА конструкция, в която да протичат чувствени потоци, които да се проявяват(манифестират) в материални обекти. В тази представа често пък се използва антроморфизиране ( напр. "Бог в човешка същност") Да, но също толкова често в понятието "Съзнание" се влага и индивидуалната ни воля да се стремим да задоволим желанията си като следствия на нуждите ни. Може и грубо да "звучи", но болшинството от хората не си даваме сметка, че имаме и неосъзнавани нужди и желания и какви са те. Освен описаните два варианта на смисли вложени в понятието "Съзнание", напоследък често срещам да се влага смисъла и на "Съвместно познание - СЪ-Знание", което наистина ми харесва, защото ми показва, че има Осъзнаване за едно липсващо звено при предните два варианта. Това "звено" е АЗ-ът. При влагане на смисъл в понятието "Сънание", по който и да е от първите два варианта, неминуемо се стига до липса на позитивно аргументиране за съществуването на Егото, защото то "се явява лошата обвивка", която "изолира" Аз-а ни, който пък е продължение на по християнски - Божественото в нас ( или пък - Атманическото, като проявление на Брахманическото, "Висшият Аз" или пък "Вайрокана", или пък - "Висшият НЕ-Аз", Анатмана, "Нищото", "Великата Пустота", "Шунятата", все тая, въпрос на едно и също погледнато от различен ракурс и в зависимост от субстанционалността или липсата на такава, даже това е интересна статия в тази насока. Дори и на първият вариант на смисъл на понятието "Съзнание" се дължат и различните идеи в съвременните научни теории. Дали сме част от материален свят и съзнателната ни дейност е епифеномен(произтича от това) или сме част от информационнен запис на реалността в холограмна Вселена. Материализъм и идеализъм. Цялата какафония, както споменах вече, според мен се дължи на смесването на мащабите, което пък се дължи на липсата на "звеното", което ги отделя - Аз-а и следствието му от живота в материалния свят - Егото. Защо твърдя, че липсва Аз-а? Защото отричането от Егото си е неосъзнато неприемане и на Аз-а, но за това често липсва съзнателност. За това съм по-склонен да приема психологическата конструкция за съзнанието като "Поле на съзнанието с център на преживяването на това съзнание - Аз-ът". От тази перспектива смисълът на понятието "Съзнание" е натрупаното познание за вътрепсихични съдържания. Т.е. Съзнанието е "информационно поле", съдържащо познанието на житейския опит. Това е и моето мнение по подвъпроса "Що е съзнание?" И тук вече идва разликата в мащабите! Умствената конструкция(концепцията) за БОГ я "носим" ние - хората. Тя е описателен начин на възприемане на сложността на феномените, които наблюдаваме в света и в нас, както и тяхната взаимосвързаност. Друг е въпросът какви методи да се възползваме от това използваме в ежедневието, като натрупан опит на поколенията. Да, но този опит се предава като информация, независимо по какъв начин. Съответно, погледнато отвъд времето, отвъд индивидуалното Аз, се формира "цивилизационно поле на съзнание", нашето човешкото познание като сума от предадената и съзнателно възпроизведена паметова информация в обществата. Тази информация се възпроизвежда като митове както на колективно ниво, така и на индивидуално, и така се проявяват модели на поведение. Отново както на колективно ниво, така и на индивидуално, въпрос на мащаби. Това изследва Социологията и Социалната антропология. А пък изследванията на Мирча Илиаде са доста интересни в това отношение. Но какво би било едно поле от информация без център, който да генерира или пък да е проводник на воля за изпълнение на задача, последното е въпрос на убеждения. Просто едно статично поле. Никакъв живот, никакво движение, никаква промяна. Всяко нещо, което не се движи е невъзможно да бъде определено като съществуващо. То е в НЕБитие. Без субект, които да преживява промяната, обектът е неналичен, липсва първопричина за съществуване. Това и цикълът на самопораждането. От това произтича важността за мен на Аз-а и приемането на Егото ми. Защото това се явява основанието да мога да преживея света, такъв какъвто мога според възможностите ми да го видя. Съответно мнението ми по втория подвъпрос - "Що е съзнателен живот?" е следното: Съзнателен живот е животът на човек, приел напълно собствената си същност и действуващ в хармония с нея. Друг е въпросът до колко познаваме истинската ни същност, от което произтичат различните модели на поведение, от които си избираме кои да проявим, кога съзнателно, кога не! Още повече пък защо сме невежи за това.