kipenzov

Донка, вероятно стана доста объркано като образна представа, а може и просто да си прекалено заета към момента, но според мен би било добре да доуточня и обобщя малко. През т.1 и т.2 стигнахме до т.3, в която вече са проявява принципът на разделянето, на който пък се крепят системите на организация. Хихи, мислех, че този принцип, разширено, ще опиша в темата за "Елегантната вселена", а то пък тук се застъпва като възможност (тайминг) на споделяне. Стига се до основна дуалност, която всеки може да си установи в съзнанието му. Индивидуалното и колективното. Как възприятието ни за Светът, го пречупваме през призмата на индивидуалната гледна точка и колективната (груповата). И беше добре, според мен, да уточня, че общественото(колективното) не е "между" човека и центъра. То е друго изражение на центъра, но като колективен избор в рамките на самото общество. ....Все пак ние не знаем със сигурност(потвърдено за всички, а не само за "вярващи" единици) има ли други като нас или дали изобщо има други... За това съм си въвел представата за комплексен Аз, като една хоризонтална 8-ца, два "кръга", свързани в точката на същинския ни Аз, който е различен от егото ни. И според мен е най-близък като значение на думата Човек, но не го изчерпва. Единият "кръг" e на индивидуалните нужди(инстинкт за самосъхранение) и произтичащите от тях желания, за задоволяването на които проявяваме(избираме на къде да насочваме) една част от свободната воля, на която сме проводници. А другият "кръг" е на нуждите(стаден инстинкт) ни да сме част от общество и произтичащите от тях пък желания, за задоволяването на които използваме друга част от свободната воля, на която сме проводници. А в "сечението" на двата "кръга" се проявява същинската, синтезът от двете части свободна воля ( инстинкът за растеж и развитие) и произтичащото от това желание за себепознание , за задоволяването на което проявяваме, избираме да насочваме волята към стремеж за растеж и развитие. В това отношение, предполагам ще е интересна символиката на Vesica piscis, описана много добре в следните две статии : Цветето на Живота. Сакрална геометрия (Мегавселена) и VESICA PISCIS (на Цвета Димкова) Дори няма да "навлизам в по-дълбоките" нива на символизма, където са и Ин-а и Ян-а. "Фракталното" каквото горе - това и долу, вече го споменах, а пък и във символния свят всеки си осъществява индивидуална комуникация. Въпросът е, че за това изказах несъгласието си с т.3. Защото "посредникът" между центъра и човека, в лицето на общественото(груповото) е само в единия "кръг". А с "ролята на този посредник" ма толкова често се идентифицират властолюбиви хора, поддали се на изкушаващото чувство за Власт, което често несъзнават, че ги "вкарва" в ролята на агресори, а има доста, които осъзнават тази им роля и това им носи удоволствие - въпрос на морал. А в другия "кръг" няма посредник. Там комуникацията център-човек е първична(архетипна). За това е и субективна, индивидуална. Наричат я "проникновение" на някои места. В комуникацията в този "кръг" можем да се "докоснем" да силата на същинската свободна воля, която си е налична за управление във всеки един момент, ала е "разфокусирана", поради един куп предрасъдъци, "филтри", "програми", които са част от индивидуалността ни все пак, а и са следствие от живота ни в общество. Често, според мен, усещането е за някакъв "енергиен поток". Но този "поток" е консолидиран(единен), а проявлението му в "решетката на реалността", която е дуална, е в две части. Така явно ни е възможно да я възприемаме като хора. Съответно, за да не се стига до "зациклящото" - добро ли е, зло ли е, свободно ли е, не е ли, просто застъпвам тезата, че не е свободна волята ни като хора. Не за друго, а защото същинската свободна воля е дори отвъд ниво "трансперсонално", което е отвъд границите на Егото ни. А повечето хора сме "здраво стъпили" на "сигурната позиция" на Егото, от където ИЗмерваме Светът, без да сме съзнателни за цялата мотивация на действията ни и сме несъзнателни за илюзията "свободна воля". Просто трудно успяваме да осъзнаем Сянката ни - всички тези "изтласкани в подсъзнанието ни" характеристики, които не искаме да приемем за свои черти на характера и личността, и които "развалят" така усърдно градената ни положителна Себепредстава. Не познавам човек, които да не е, дълбоко в себе си, положителният герой в собствения си "филм"(Път). Съответно, невежеството ни по отношение на факторите, които определят поведението ни, е достатъчен аргумент за липсата на свободна воля на Его-нивото ни на възприятие. За това застъпвам тезата, че нямаме "свободна воля", защото болшинството от хората сме "ограничени" във възприятията си до Его-нивото. Включително и "духовно извисилите се" в "очите на невежите". А пък дори и на ниво "трансперсонално" (колективно, обществено, цивилизационно) пак сме ограничени, но това е друга тема, която може да тръгне от тази.

На "прав" път си, но до разбиране на моята позиция(мироглед), все пак! А тя/той не е меродавен- просто е индивидуален поглед към Истината, пречупен през призмата на опитността натрупана като следствие на моите избори и съответните смисли. Трябваше да си го уточня писмено - помага ми... Та по т.1, т.2 и т.5 - ДА! Това е същността на позицията ми! Тук вече има разминаване. От една страна е така - съществува "посредник" между човекът и центърът. Това обаче е Аз-ът. "Богочовекът". Да, но има две нива на възприятие - индивидуалното и социалното. За това и Аз-ът ни е комплекс. Защото ние сме и индивидуални същества и социални. При идентификация на Аз-а със ,,социалния Аз", тогава посредникът между човека и центъра е общественото(груповото) съзнание. И то, такова, каквото е то, към разглеждания времеви момент. Това е описвано от Фройд като "Свръх аз". При тази идентификация на Аз-а, общественото съзнание се проектира в индивидуалното ни съзнание като морал, етично-нравствени норми. Култура. А пък при идентификация на Аз-а с "индивидуалния Аз" няма посредник. Тогава комуникацията е директна, "нередактирана" от културните наслоения. Езикът е символен. Свободната воля в лицето на всеки инстинкт кумулира дълбоки чувства, в съзнанието ни се проектират характерни "образи" и "истории", трудно ги осмисляме, поради невероятно големия им заряд (афект), и ги възпроизвеждаме след взаимодействието ни със заобикалящата среда като емоции. Е- енергия, motion - движение, енергия в движение. "Конфликтът", опитите за обединяване на двата аспекта на идентифициране са "решетката", в която Избираме на къде да насочим потока на проявената свободна воля от Източника(центъра). А пък когато "индивидуалният Аз" взаимодейства със "социалният Аз" се ражда Егото. То се явява заучени и възприети реакции при специфични ситуации на взаимодействието ни със средата, от чието многократно повторение си създаваме навици на действие, а от тук и характер. И така се получава идентифициране на Аз-а с Егото ни. В случая егото се превръща в Така, разминаването, за което говорех е по отношение на ,,посредниците". Че те са повече от един, в зависимост от нивото на комуникация. Ниво "център-човек" и "човек-общество".

Не! Защото това ще е усещането и осъзнаването на същинската свободна воля. Тази, на която сме проводници и имаме СВОБОДНИЯ ИЗБОР на къде да я насочваме. А това ще е свързано и с осъзнаване на разликата между "Човек" и "Човек с ясно самосъзнание и отвъд границите(програмите) на Егото му за притежаване/придобиване и властване/надмощие". Няма! Защото е един тип, но на различно ниво на формиране на Самосъзнание. А погрешното допускане е, че може да има индивиди, които не са свързани с Източника (центъра)! А критерии има доста и най-ясно доловимият е надрастването на егото, без отричането му.

Не само е възможно, ами това е самият процес на самоосъзнаване или т.н. формиране на Самосъзнание. Не само е възможно, ами това е естественото състояние на човек с високо ниво на "психично здраве". (интересна статия по въпроса за нивото на "психично здраве" и влиянието му върху интерпретирането на концепцията за Бог).

Александре, пак ще повторя тезата си и как би могла да се развие, т.е. до какви насоки може да се стигне. Нашата, човешката воля, в лицето на Човекът, такъв какъвто е обобщения образ за човек в настоящето, не е свободна! Ние(болшинството) сме продукт на обществото и не познаваме истинската си същност! Единствената свободна воля е тази, която е насочвана от център, боравещ с пълната информация за съществуващото! Идеята на тезата ми е да създаде полемика относно възможностите ни като хора и какви са способностите ни, за които сме в неведение. Ако можеш изкажи контра-теза, ако не промени заглавието на темата и не подвеждай с подобни генерализиращи послания в заглавието!

Това показва единствено РАЗЛИЧНО, а не еднакво, индивидуално ниво на съзнаване и разбиране! И то - ТВОЕТО, различно, лично, от моя гледна точка дори ограничено и несъзнаващо подтискано твое ниво на осъзнаване, но това си е твой "пролем"( Път)! Защото това, което "заместих", е материалистическия подход при "разделянето" на "Божията воля" на: А самото "заместване" го направих обединяващо, като "въведох представата", че БОГ не е реалността, а е и отвъд нея(), а реалността е просто продукт-следствие на Божата воля като атрибут на БОГ. Идеализъм в противовес на Материализъм. Елементарно "въвеждане" на представата за трансцендентното (отвъд време-пространственото). Просто малко уголемяване на "мащаба", както не веднъж съм споменавал, че решението на парадоксите става при по-висок мащаб, при който се обединяват дуалностите. Съответно се съгласих с първото, но не се съгласих с "разделението" на Божата воля, като безлична в следващото: , защото "ничия" се оказва, че е Божията, а така е нормално да се стига до "непознаваемото" и "невъзможното" : , което в случая излиза, че "няма как да има воля", не за друго, а защото не можем да я осмислим. За това защитих тезата, че не само, че Бог може да се сравни с човек (има база за сравнение, най-малкото от "по собствен образ и подобие"), ами и така се "отваря вратата" за , което е апотеоз на развиването на разума ни. А без да се осъзнае и приеме тази концепция за "Бог като единна личност, а ние негови копия", няма как да се случи: Казвал съм Ти много пъти, че в теб "бушуват" доста умствени противоречия(противоречиви конструкции), но не ме приемаш сериозно - твой си Път! Но поне не ми давай посредствени оценки чрез твоите твърдения-интерпретации за моите постове, плс! Опитай се поне малко да вникнеш в това, което споделям! Все пък не съм Ти длъжен с нищо, а обясняването на позицията ми, която за теб явно е трудна за разбиране, само ме предизвиква да я защитавам и "да се разводнява" дискусията в излишни обяснения, предизвикани от твоето нежелание да се потрудиш да разбереш какво казва другия. За пореден път! А всъщност, това което защитавам като теза може да ти е полезно, но дори и не го осъзнаваш!!! Защото хем подържаш в съзнанието си концепцията за "двете половини", хем се самосаботираш на подсъзнателно ниво, приемайки съдържащата противоречие теза за "човешка-Божествена воля", че и двете са свободни паралелно с концепцията за единството и ЕДНОТО?!?! Ако в две точки имаш свободен потенциал, подържащ движение, то това е цикъл. За да има цикъл става въпрос за равнопоставеност. Ако свободния потенциал е само в една от две точки, то тогава има "водено" движение.

Благодаря, Донка! Приятно е усещането да установяваш, че има и други хора, които анализират дискусията и ,,виждат" и очакват основните моменти, през които ще се премине при критическия анализ в търсене на истината. Съобразно предложенията ти, първо ще си позволя да изкажа мнение по Цялото. Съгласен съм с тезата, че сме ,,потопени" в причинно-следствената реалност. Не съм съгласен, че Бог не е съпоставим с човек или дори със същество. От това произтича мнението ми, че Бог има воля и Божията воля е следствие на Божието желание, което произтича от Божието намерение. Това , лично на мен, ми "резонира" с концепцията за ,,божествената частица". Съответно в съвременните философски спорове съм застъпник на тезата на Креационизма, а не на Еволюционизма. На интелигентния дизайн, а не на случайността. На идеализма, а не на материализма. Което на по-късен етап трябва също "да пусна", но към момента ми е нужно като основа, на която да стъпна, за да направя оценка по пътя на осмислянето. А пък Божието намерение е с Цел. В случая с възприемчивата ни част от реалността, която съдържа Времето, целта, според мен, е една - Бог да опознае Себе си. За това едното става много! За да може Бог да се ,,погледне" през нашите очи! При положение, че ти си Всичко, единствения начин да разбереш "какво си" е като се погледнеш отстрани, а откъде ,,идва" ресурса за това "отстрани"- ами пак от теб! Самопораждане! Уроборус(Ouroborus), ,,змията, захапала опашката си", 8, безкрайност, осцилация, оплетена логическа йерархия, "Аз съм, който Съм" и т.н. За да може между различните "части", най-малко две , да има взаимодействие трябва да има среда, в която това да се осъществява. Трябва да има и Време. Защото процес без време е просто връзка между неща. Живот без време е просто съществуване. Така се стига ,,създаването-творенето", до някаква причина за следствието - ,,време-пространство". Дори не казвам нещо ново - в кабалистичните трактати, развитието на формите и пространството си е описвано доста специализирано. Така, по отношение на тезата, че "Бог е реалността", смятам че това е погрешно! Според мен, по-правилно е твърдението, че реалността е неделима част от Бог и съществува по силата на Божията воля, в желанието и целта Му да се опознае. Все пак "отнякъде", архетипно, би трябвало да произтича и основанието за нарцисизма Силен аргумент, в подкрепа на горната теза, е и херметическия принцип на съответствието (реципрочността) - ,,Каквото горе, това и долу", подкрепен също и от изследванията за фракталната природа на реалността. Така че, не само смятам, че някой специално е пожелал да има реалност, но и я е построил! А това, че е продукт на антропоцентрично намерение е нормално и смятам, че е предимство, защото води до разширяване на полето за разумни обяснения, тъй като подсигурява основа, от която да оценявам. Иначе, необяснимото ще си остане ,,необяснимо" и ще се губи импулсът на изслователския порив, под силата на аргумента, че е безсмислено да се опитва, тъй като сме просто човеци. А това неминуемо ще ,,отвори вратата" за агресивно налагани специфични религиозни доктрини, непризнаващи човешката индивидуалност и дори отричащи я като добродетел. Не е ,,проблемът" в хората, а в системите, които използваме за самоуправлението ни като общество. Тези системи се подържат от властоимащите(които не са политиците), защото утвърждават статуквото, чрез внушенията на религиозния аспект на системата, който институционализира религията и я превръща от проникновение в инструмент за контрол на масите. Като обобщение на ,,Божата воля" само ще добавя нещо, което вече се подразбира от мнението ми. А то е, че причинно-следствените закономерности не са ,,Божата воля", ами са резултат от нея, тъй като целокупната реалност съществува по тази причина. А в същността на реалността си се съдържат този принцип - каузалният, както и други. Тези принципи, в изследванията ни на света до момента,като човечество, сме описали и си ги предаваме през поколенията под формата на записи, които наричаме ,,закони". Въпросът е, че познанието, като форма на информация, се редуцира при препредаване. Остава под формата на ,,митове и легенди" при вербалното пренасяне. Това, което не се говори открито е, че материалният носител на информацията е геномът, но не само на инстинктивната, но и на психическата. А втората информация е "записът" на съзнателният опит на поколенията преди. Така се формира и "колективно несъзнаваният слой" от психиката ни като индивиди. А това, което ма почти изобщо не се коментира е, че борбата за власт и надмощие на културите във всеки един момент е за бъдещите позиции на власт, които да определят стереотипите на възприятие на индивидите и този насочен "поток" от обществено внимание "да подхранва" властта на спечелилият. За това тези битки са безмилостни. Защото по съществото си те са битки за власт, а от окултна гледна точка на астрално ниво са и борба за сила (опосредствана мисловно-чувствена енергия, кумулирана в егрегори). Също така и това, че тези битки протичат под лоното на символите и налагането им в колективно несъзнавания ни слой като човечество, в последния век тези символи са главно по банкнотите. Та вече да продължа и за човешката воля, която според мен не е свободна. Първо ще се абстрахирам от допускането, че едва ли не самият факт на индивидулното вече е признак на свободна воля! Според мен е логическа грешка. Едното е следствие на фракталния принцип на проявление - индивидуално като част от общо. Второто - свободната воля, е следствие на принципа на творенето, създаването. Е когато някой успее да създадеде нещо несъздадено, тогава би имало основание да се твърди, че е имал свободна воля да направи нещо. Аргументът с творческият подход при избора ни на желания не е атестат за свободна воля, според мен. Защото всъщност ние, колкото и да си въобразяваме на субективно ниво, че имаме свободна воля, всъщност възпроизвеждаме определен брой модели на поведение във индивидуални вариации. Тези модели на поведение са детерминирани и са обединени в 8 типа личности, които са производни на 4-те темперамента, а те на екстравертността или интровертността на индивида. Доколкото темпераментът и екстра-интровертността са генетично обусловени, толкова и свобода имаме по тази линия. Да, но в живота ни проявяваме индивидуалност. Е, явно ,,свободната ни воля" формира тази ни специфика? Да, ама не! Това е следствие на ежемоментните ни избори. А те са предопределени от желанията ни, които не само че често са противоречиви, но и в голямата си част несъзнавани. Дори, при малко по-безспристрастен поглед и общи познания за митологията можем да видим как "индивидуалността" ни е просто сума от поредица от идентификации на Аза ни с някакви архетипни образи, съхранени в колективно-несъзнавания ни слой. Когато в живота ни успеем да достигнем до идентифицирането ни с даден архетипен образ и този образ, съвместно със съпътстващото го поведение от наша страна се припокрива с идеалния образ, обусловен от живота ни в общество, тогава изпитваме много силно чувство на удовлетворение. Е, в този цикъл на бягство от болката и стремеж към удоволствието ли е аргументът, че имаме ,,свободна воля"? В тази предопределена посока на развитие?!

Едва ли има начин, по който да може по-благовидно да се опише ,,лишаването" от същинската свобода на волята, която можем да проявим, от този или този: То бива да се ползват евфемизми (заместители) на Конформизма на индивида в обществото, но Примирението да се представя като Смирение вече е малко кофти. А ,,границата", отвъд която ,,смирението" се превръща в ,,примирение", е зоната на удобно умствено интерпретиране(интелектуализиране) на събитията в реалността, отвъд която се вижда ,,съшитата с бели конци" манипулация на съзнанието. Да, наистина, в смисъла на съвременното понятие ,,реалност" се съдържа материално проявената Вселена, но все пак това е общата за всички хора на земята основа-платформа, чрез която осъществяваме връзка-комуникация помежду ни. А да се отрича нещо е признак на разделение и е недалновидно да се изказват твърдения, че реалността не е реална, щото има друга по-истинска ,,реалност". Глупости! Детска история! Реалността си е реалност и е една и се нарича Битие, просто е въпрос на сетивност(усещане), мисловност, чувственост и интуитивност как всеки я/го възприема. На база тези четири основни психични функции всеки си формира мироглед, но основната от тях, която спомага Разума е мисловността. Защото с мисълта изграждаме образа на света в нашето съзнание. А това го правим по модел! Този модел е в пряка зависимост от убежденията - това, което вярваме, че е истина! Та, ако истината е, че Имаме ,,свободна воля", то няма място за Божа воля, а само за наша. Ако пък истината е, че нямаме свободна воля, то Божата воля ще е единствено свободна. Елементарен пример: Държавата ли има свободна воля или гражданите й? Ако нямаме свободна воля, то ,,свободната воля" е на Държавата, а ние сме нейни роби.

Пак ще предложа да разгледаме въпроса за ,,свободната воля" на обществено и цивилизационно ниво, а не на индивидуално! Пък и Александре, всъщност видях, че това, което се опитвам да опиша, го е описвал и Дънов: "...И светът, в който живеем сега, е почти свят на безлюбие. И ако вие бяхте ясновидци, ако вашите очи бяха отворени, вие щяхте да чуете такива вопли и страдания, такива плачове, че всичко във вас щеше да се размърда. Вие щяхте да видите света в една черна краска, и навсякъде страдания, страдания, страдания! Вие гледате сега повърхностно на света. И благодарение на това, че слухът ви е (о)тъпен и очите ви не са развити, за да не чувате и да не виждате това, което става. Иначе вие не бихте могли да спите, щяхте да станете неврастени(ци)..." Този е живият хляб

Александре, щом тогава спри да го правиш! Защото както обикновено "го мериш", а не ИЗмерваш. Ще ти поясня защо го твърдя! Щото инфото от измерването е доводът на човек, върху който стъпва при даването на оценка на ситуация, а в зависимост от вътрешните си вярвания решава/избира как да реагира/действа. А ти, по твоите думи, излиза че си се отказал от това, а от последващите ти думи личи, че не е вярно. Често се опитвам да ти отбележа този факт в поведението ти, но явно е извън ,,зоната ти на комфорт". Така в желанието ми да дискутирам се принуждавам да ,,влизам" в рамките, които ти поставяш, защото явно много държиш да дискутираме нещата от твоята гледна точка - характерната неотстъпчивост на по-възрастните. Тъй като несъзнавано ще си ,,включиш" психичния механизъм на защитна реакция, ще обясня защо твърдя предното: Помолих да коментираме на ниво общество, където резултатите от индивидуалната проекция на човек не влияят. Ала ти продължаваш да слизаш на индивидуално ниво, независимо че предупредих, че така става сложно и няма са се разберем, а ще се оплетем в ,,готови" езотерично-религиозни обяснения. Но ОК! Нека да е по този път! Колкото и да си ,,завираш главата в пясъка" на религиозния ти мироглед, в който тоталното ограничаване на свободата е нещо ,,добро", "свободата е достъпна за всеки човек" и "ограниченията са в човека", това няма да промени обективно протичащите процеси на глобализация. Колкото и да ни ,,набиват" в очите рекламната кампания, че "Силата е в теб", центърът на управление не е дори в държавата ни. В западната цивилизация дори не е в нито една държава, за разлика от Русия и Китай, но и те се съобразяват с Неолибералната безлична мрежа. Това, което ,,предлагаш" е методиката на робът да прикрие/рационализира сигналите от външната среда. Така се ,,зарива главата в пясъка" и наместо да се види все по-обхватното шаблонизиране, инфантилизиране и разделение на хората, просто се спира да се мисли в тази насока. Защото това не е в ,,опцията". Защото в тази насока от мисли се чувства болка! Болката от чувството на загубата на възможности и безпомощност, на невъзможността да подсигуриш свободата на изразяване и организиране, за която са се борили преди теб. Защото ,,новото модерно" е да нямаш мнение, а да следваш наложени модели. Да не мислиш, а да подкрепяш безропотно общото, било гей-паради, бежанци, които не са такива, а са емигранти нужни на немския и френския капитал, да си безкритичен щото не е евангелско-християнско-ню ейджърско, щото ,,Елохимите" така казват, а те са силни, и техните представители са англо-саксонско-еврейските индоктринатори, с техните неолиберални парадигми, налагащи смирението пред некритикуваната им сила. Да ти кажа верно си прав! Защо да изпитваме болка от мислите и чувствата? Защо, при положение, че можем да "си се спасим" индивидуално, като ,,насочим" потока на ,,свободната ни воля" в указаното от ,,Елохимите" русло? Разбираш ли, че това е пораженческото мислене?! На тук ли е добродетелно да бъде насочен същинския поток на свободната воля?! И пак ще твърдя, че Свободната воля не е наша! Ние сме й проводници. Всички. Но някой са по вещи как!

Всъщност, след като анализирах дискусията от предните постове, установих, че уж съм съзнателен, ма нанайси! Идеята, която предложих за дискусия касаеше колективното ниво. А пък аз несъзнателно забих в индивидуалното, с оглед на предложенията Ви(Донка и Александър), които касаят свободната воля на индивидуално ниво. Колкото по-близо до индивидуалното се приближаваме, толкова по-сложно става. Не за друго, а защото индивидуалното възприятие е пропито от един и същ набор от идеи от колективния психически слой, но тези идеи са манефестирани в много варианти, но в специфични форми, в пряка зависимост от комбинацията темперамент(генетично,наследсвеност)+характер(соц.обуславяне), формирали нашата индивидуалност. Така по Пътя на всеки човек, в зависимост от действията се натрупват множеството на взети решения-направени избори, които са причината за животът, който живее. Да, но така погледнато, ДДС-то на социалните процеси остава извън вниманието на анализа, а точно в тези процеси, в установяването на тенденциите на промяната, може да се установи импулсът на промяната. Неговата сила и насоченост. Това, според мен, е осъвремененото описание на религиозното понятие ,,Божа воля". Т.е. предложих или опитах да ,,насоча" дискусията към общественото ниво, защото там най-лесно прозира липсата на възможност за проява на свободна воля на индивида. Така лесно може да се направи разграничението между свободата в обществото и робията. А иначе Същинската свободна воля е на ниво отвъд индивидуалност. Това е причината да защитавам тезата, че нямаме свободна воля. Защото твърдението обхваща ниво "Човек, като индивид, част от общество, живеещо на планета". Така пък и Вие лесно може да се ориентирате какво ме тревожи и защо го повдигам на въпрос. А именно защо, аджаба, уж в обществото битуват универсални ценности, а пък се увеличава несправедливото разпределение на благата? Отговорът, до който съм достигнал, е че причината е, че някои индивиди много по-добре познават същността на свободната воля, а това е причината другите да са в неведение за това!

А пък за това Ще ти кажа пък моето мнение, което ще е от еквивалентна авторитарна позиция: В "духовния план" избираш с Намерението! А в "душевния план" не избираш - там Чувстваш!

Донка, Ако твоята приятелка имаше наистина свободна воля, нямаше да е изправена пред подобен избор! Александре, Ако имаше свободна воля, щеше ти да определяш накъде да тече реката и дали да е река! Медитирай върху това! В Изборът! Пак ще се повторя, че "свободно проявена воля" не е равно на "свободна воля". Ала след като питаш, ще отговоря! Човек може да приложи свободно воля за задоволяване на желание да се образова и да проверява наученото на практика. Проверката е висша форма на доверие! Провери този ,,парламент на световните религии" от представители на какви религии е бил уважен през 1893г. и вероятно ще се сетиш защо я няма тази статия на български и руски. А по отношение на същинската свободна воля и ,,материалния","духовния","ВиК" план и други планове, които явно са разделени в съзнанието ти, би ли ми обяснил как в ,,материалния план" все пак някой хора могат някой неща без да цитират Библията? Да не давам пример с южноазиатци, които палят вестник с гола ръка, ето ти нещо документирано, Мирин Дажо - на руски, Mirin Dajo

Отвъд индивидуалните мирогледи, в които се застъпват различни "дарове и блага", ценности и вярвания, обясняващи принципите на случващото се, има два установени на общочовешко ниво, противоположни, природни принципа. Принципът на причинността - всяка причина води до следствие! Принципът на телеологичността - всичко се предопределя от бъдещата цел! Ние сме хора, значи сме обусловени и от тази дуалност. В предното, което споделих за целите и смисъла на Пътя, чак след 8, в 9 и 10 успях да "излезна" от причинно-следствения начин на възприемане и да остане само телеологичният, а не и двата. Телеологичният подход има предимството да "намаля" напрежението от настоящето, но го "прехвърля" в несигурната бъдеща цел, и за това при използването му се изисква "трениране" на силна Вяра, но това често е за сметка на Разума. При причино-следствения подход пък, напрежението от дилемите на изборите по Пътя е тук и сега, но често е за сметка на Вярата. По теоремата на Гьодел нито един от двата подхода не може да даде пълна описателна представа на Пътя. Че то, за това сме хора, да Избираме, пък ако успеем и да обединяваме Както казват банскалии - "Оти се косиш, кат ке ти мине?!"

Това, комбинирано с това: Показва, че ние нямаме свободна воля, защото същинската свобода на волята ни е отнета още като сме се родили, тъй като условията и "рамките на развитие" са вече налични ("посяти"), но остава Свободният ни избор на къде да насочваме волята, която проявяваме. Нямаме свободна воля, тъй като сме просто копия на истинската ни същност, но сме проводници на воля - Волята за живот, за съществуване, за бъдене, за проявление. Колкото и "кофти да звучи" това, че нямаме свободна воля, то си е самата истина, независимо дали на егото ни му харесва това или не. Просто това, което предизвиква кофти реакцията е неосъзнаването на преходността на Аз-а, което пък се подържа от неохотата да ни няма, произтичаща от егото ни като проява на инстинктът за самосъхранение. Друг е въпросът "Защо, аджаба, ни е отнета свободната воля?", още по интересен ми е пък въпросът "Кой ни отнема свободната воля?" Моето лично мнение е, че двата въпроса се обединяват от един отговор. А този отговор е, че "свободната воля" не ни е "отнета", а сме се съгласили да е "поорязана" като условие да участваме в Играта, наречена живот. Самата "платформа на играта" го изисква, за да може да "играеш в играта" с героя ти - твоят Аз. В самата игра (взаимодействието със средата на играта) около Аз-ът ти се формира "обвивката" наречена Его. Егото, от своя страна пък, е "проводникът" на информацията до Аз-а, който пък решава/ИЗБИРА/ проявява воля. А самата информация в егото се "пречупва през призмата" на полярността инстинкти-архетипи (материално-духовно, животинско-божествено), на база която пък се е формирал самия ни герой - Аз-ът, и така се затваря цикълът на самопораждането (Змията, захапала опашката си - Ороборусът). За това често задавам въпроса "Кой съм Аз?", но малко хора осъзнават "дълбочината", от която се питам, макар и субективна, за което в момента се обяснявам - за да може да има разбиране какво се опитвам да споделям като мисли и концепции, в желанието ми за комуникация и дискусия с разумни хора, а не с "оценяващи" съобразно фанатичния им (от моя страна, де) мироглед. Най-малкото при подобна дискусия, през призмата на допускането за липса на свободна воля, изникват доста въпроси за реалността, които често "отправеното към божественото" гледище пропуска като елементи на живота, и се раждат парадоксите от вида "Аз съм добър, а страдам" или "Светът е прекрасен, а има мизерия, несправедливост, злоба, завист". Без да се осъзнае тоталното ограничаване на свободата на волята и как се постига, винаги ще има напрежение между индивидуалното и колективното, защото стемежът за власт винаги ще остава "в сянката". А точно тази "борба за власт" на колективно ниво на различните лобита, е това, което определя начина, по които се развива животът в Играта. Веднъж почувствано, усещането за тотален контрол (чрез орязването на познанието за същността на свободната воля) може "да ни отвори очите" за глобалните процеси, протичащи в цивилизацията ни. Да усетим Духът на времето( т.нар. Zeitgeist). Да почувстваме тоталната ни нищожност като индивидуалности пред лицето на тези процеси. Ето това е голямо предизвикателство!!! Как след това да съумеем да запазим позитивното отношение към света! За това съм застъпник на тезата за липсата на свободна воля. Защото не е въпросът прав ли съм или не, а за това какво би могло да ни носи като опитност подобно допускане! Иначе всеки може да си вярва в каквото ще, но липсата на желание да се погледне и от друга гледна точка, е просто страх да не бъдеш манипулиран , което пък си е чиста липса на истинска вяра в правотата на това, в което вярваш. ...малко шегобийно - при въпроса за мнението му за реконструкцията на нова евангелска църква в Ню Йорк, тогавашния кмет Блумбърг се изказал позитивно, само недоумявал защо е монтиран гръмоотвод на купола

Сега видях, че си има доста мнения по темата за взаимоотношенията Снаха-Свекърва. Даже и специална тема, която може да проследите със натискането на стрелката над цитата, горе в дясно. Г-жо Христова, проследете мненията и ще видите, че не сте единствената, която не осъзнава "гредата в собственото си око, а гледа треската в чуждото". Добронамереното отношение, когато не се променя в следствие на първични реакции (които явно сте си дали като задача да овладеете), оставя усещането за сила пък и възпитава характера. Запазете обаче и дистанция! Дистанцията от "емоционалните изблици" на свекърва ви, ще Ви помогне да овладявате вашите такива. Това ще възпита характера Ви, а с Вас ще "пораства" и свекърва ви (вече споменах, че не осъзнавате и двете, че сте си "лика-прилика"). Защото така ще вижда, че Вие сте "по-разумна" като отражение на вашия самоконтрол. А пък проявеното уважение, ще го усеща и като "внимание". Това пък ще роди в нея доверие към Вас, че може да Ви "повери" свидното й чедо, с което не й се "разделя" и е видно, че е под силният й контрол, тъй като не смее да й опонира. Ще й помогне да "махне част от товара" да е едноличен лидер, но това ще направи чак след като се увери, че Вие сте "пораснала" и сте надживяла его-поривите за власт и надмощие, които несънателно "тормозят" и нея и не успява да създава хармония в семейството. Дори Вие самата ще се издигнете в очите на мъжа Ви, защото ще проявите куража да направите това, което той не смее (както и баща му ) - "да укротите опърничавата". Това винаги се постига по два начина - със страх или с любов. Толкова време се опитвате да я "укротите" със страх - и сама виждате резултатите. Тя няма да се "предаде" и вие също! Опитайте с любов и уважение, и здравословна дистанция! Ще се учудите как променяйки себе си - променяте и нея. И как най-вероятно ще спрат и ОКР-тата. Само малко ще ме обвземе жал за мъжа и свекъра ви, след като се "спогодите и напааснете" със свекърва ви, щото тогава думата им ма грам няма да се чува, и ще е едно "женско царство" , но това пък не е лошо, независимо че на мен не ми се нрави. Матриархатът също е система за управление, с неговите си преимущества. Все пак, когато намеренията са градивни, не е важно по коя система са постигнати - винаги има растеж!

"Сетих се за една книга, имаше и филм-“Чоки“, от който като дете бях много впечатлена". А, какво ти е мнението за Орион?!

За ,,заземяване"! Интегриране и на елемента Земя (връзка с реалността, отвъд илюзиите в ума) За да подпомогнеш комбинирането на Земята с Водата (връзките между съзнателните съдържания), в опозиция на преобрадаващата при теб комбинация Въздух (връзката с несъзнаваното) и Огън ( връзката с волята, желанията и чувствата) Не знам как са описвани в Учението на Дънов тези ситуации, за това ти препоръчах да попиташ приятелката ти. Тя все пак, като твое вътрепсихично преживяване е носителка на ,,женския образ", съответно си проектирал анимата си върху нея. Естествено е в комуникацията ти с нея ,,да се родят" нови смисли, които да подпомогнат ,,растежа" ти. Кой каквото си сготви, това яде! Гарванче, толкова ясно си напомняш сама на себе си, че животът не е само работа! Ами поживей малко, ако ще и по 1 час на ден си отделяй за ходене до пазари. Виж как ,,тече" Животът, почувствай го, отдели си време и на чувствата, а не само на отговорностите. Стани от черен гарван - чернобяла лястовица, пък може и шарено врабче и трите все пак са ,,градски птици" и няма да е проблем.

Ами, горе-долу, се оформя вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах... ,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ. Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното. ,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта". Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота. На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено. Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!

Ако осъзнаеш, че дълбоко в себе си вярваш, че си повече от другите и заслужаваш повече от това, което ти се случва, ще видиш как сам си ,,създаваш" проблемите. Спортът не е единствено за ,,самобичуване". Дал си си го като решение, но го комбинирай и с "вътрешна работа", за да не си остане само физическо усилие.

Здравей! Голям екшън, големо чудо! Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"... Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите". Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти. Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла". Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите. Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред. В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда". Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде? Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре! Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние. Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е ,,Звездното дете". Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще". Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!

Сетих се за български думи, с които да "заместим" "плодове" и "продукт". "Дарове" или "Блага"!

Тъй като със самите въпроси - дали плодът е цел и в какъв смисъл, се "бърка в дълбокото поле" на метафизиката, също неминумо и в теологията, ще дам само една отправна констатация. Една, ма бая обемиста, извинявам се, за което! То вече намекнах за това с "чувствата-мислите са с енергийна природа" , както и с това Но нека да обобщя: 1.Целта на Пътя е да го вървим! По Пътя обаче, понякога паралелно, преминаваме през два "етапа" - разширяване, свиване. "Разширяване на съзнанието" чрез умствена преработка(добиване на смисли, осмисляне)на информация от "събития-чувства-мисли" и осъзнаване(като "мине и през Сърцето") на тази информация. "Свиване на съзнанието" чрез същия, горепосочен съзнателен процес, но с "обратна посока". Вече няма натрупване на смисли, а редуциране - "премахване"(необръщане на внимание на незначителното) на излишното. "Опростяване", "сбиване", "компресиране" на информацията. 2. По пътя има множество смисли! В тези два "етапа" добиваме различни по естество смисли. На база тези смисли си формираме мироглед( в ума). На база този мироглед "преживяваме"(в сърцето) света, такъв какъвто го "виждаме". Тези два "етапа", заедно със смислите и мирогледа ни, са част от различни стадии, през които "преминава" съзнанието ни с центъра на това "преживяване на процеса" - Азът ни. Азът ни, самосъзнанието ни, е основният аргумент за "преживяването", "мислено-чувственото опознаване" на света, Субектът, който гледа Обектът. А светът Вселена ли е, Бог ли е, Господ ли е, Аллах ли е, Брахман ли е, Нищо или Нещо ли е, все си е свят, Обектът. Въпросът е, че тези стадии на развитие на индивидуалността, която е проекция на Аз-а ни са описани. Описани са един път на ниво индивид - Стадии на психосексуалното развитие, а друг път на ниво индивид в общество - Стадии на психосоциално развитие според Ериксън,. Макар че, лично на мен повече полезна информация ми носят разработките на Ж.Пиаже, с надграждането на Колдберг - Стадии на моралното развитие, защото от тях се "осветлява" алтруизма като "етап на вътрешното израстване". През различните стадии добиваме също различни смисли. Мироглед на Дете, Мироглед на Родител, Мироглед на Възрастен и евентуално и други... Но от тези смисли може ли да се добие един общ смисъл? И така да отговорим на въпроса за смисъла, де. 3. Смисълът на Пътя е един! От множеството смисли, които добиваме през различните стадии на развитието ни, формираме различно "преживяване" на света. При това преживяване ние изпитваме дълбоки чувства и развиваме определени способности. Това са "плодовете" на нашия индивидуален живот. Когато говорим за "плодове" на подсъзнателно ниво веднага се задейства асоциацията с "ядене". Съответно идентифицирането ни с "плодовете на нашия живот" веднага предизвиква асоциацията, че някой "яде" тези "плодове". Кофти усещане, твърдя го от личен опит. Въпрос на "християнското програмиране" е. Грешникът, който вечно изкупва вината си, под "надзора" на висшестоящия. Робска психика, която трудно се трансформира в "психика на свободен човек", осъзнал че не е "роб Божий", а е "раб(от работник, работа) Божий". Една буква, а каква промяна. Точно както запетаята при "Да се обеси, не да се помилва!" и "Да се обеси не, да се помилва!". За това предлагам друго тълкуване на думата "плодове"- като "продукт"! Верно че "продукт" е чуждица, но не се сещам за друга дума на това, което произвеждаме, докато живеем. Така "продуктите" на Пътя идват от смислите, които добиваме. Единият продукт е за наша "консумация", "у-потреба"( когато ни потрябва, да го потребим). Това са способностите и уменията (у мен, в мен). Тях развиваме, за да "храним" Духа си. Другият продукт е за чужда(не единствено наша) "консумация", "употреба". Това са чувствата - и дълбоките и по-повърхностните. За тях е "Борбата". За душите ни, които се проявяват в чувствата. Чувствата, който имат силата да надмогват над мислите, а от тук и да определят съзнанието. "Световната борба за контрол на съзнанието". За това качих изследването, за да се видят "образните представи", с които се прави този контрол на съзнанието ни, чрез предизвикването на определени модели на поведение и "популяризирането" им чрез медиите. Но, също така, и да може чрез запознаването с тези "образни представи" да имаме солидна база за самоизследването ни. Да се "отвори разклонение" на Пътя в посока "Познай себе си", защото смея да твърдя, че сме доста невежи по отношение на това, което сме наистина. Така стигам да извода, че смисълът на пътя може и да е един, но има две изражения. 4. Смисълът на Пътя е в смислите по Пътя! Добиването на тези смисли, които да ни водят към "по-широко поле" на осъзнаване! Към преодоляване на Невежеството. При положение, че сме осъзнали, че развиваме продукти за собствена потреба, егото ни ще остане доволно. Но какво правим с продуктите, от които не се ползваме ние - егото ни е наранено? А сега, де! Време е "да влезне" Алтруизма. Да правиш, без да търсиш удовлетворение. Да даваш, без да мислиш за награда. Трудно е за егото ни, но не е невъзможно. Иска се искрено желание. Так стигам, според мен, до по-дълбоките значения на смислите и целта на Пътя, отвъд ПОПезотеричните "захарчета", намазани като "розови бонбонки". 5. Целта на Пътя е Желанието. Смисъла е да почувстваш Желанието осъзнато! Желанието е това, което ни "движи". Което ни мотивира. Смисъл в желанията не можем да открием. Оценяваме ги автоматично на база резултатите от действията, които сме извършили като следствие от мотивацията за задоволяването им. Така усещаме волята да ги задоволим. Волята е силата, която прилагаме, за да задоволим желанията си( задо-ВОЛЯ-вам). Алтруизмът е в това "Вам". Отдавам волята си вам. ОТ-давам, от там- давам. А иначе от мен, каза егото, , тинтириминтири. 6. Целта на пътя е да усетиш Волята. Смисълът е да се научиш да я управляваш! С волята можем да обърнем реки. Може да се потърси нещичко за Виктор Шаубергер, които е непризнат учен-практик в областа на природната наука. С Волята можем и да навредим. С волята можем и да помогнем. 7. Целта на пътя е Отговорност! Отговорността за собствените действия, сама по себе си носи отговори. Отговор-нос-т. Отговорите водят до нови въпроси. Волята дава силата да отговориш, желанието носи нуждата да си отговориш. 8. Целта на Пътя е самият Път. Смисълът на Пътя е самият Смисъл! С вървенето по пътя, осъзнаваме, че вървим по Път. Смисълът за Пътя, произтича от смислите по Пътя. Самопораждане. Самодостатъчност. 9. Не можеш да видиш по-далеч, от Изборът, които не разбираш! Последното може и да е реплика на персонажа "Оракулът", отправена към персонажа "Нео" в една филмова трилогия, и това да е "образна представа", с която да ми е контролирано съзнанието. Ала може и да е нещо, което съм избрал да "видя" още преди да се родя и да започна да живея, за да разбера, че съм се "видял" преди да мога да "виждам". 1.0. Целта на Пътя е да го вървим! Времето е относително! Завърнах се в началото, но добавих цикъла на "0"-та. Колкото искам "0" мога да си добавям, но Целта на пътя ще си е самият Път, защото времето е част от съзнанието ни. Ние живеем във времето и то живее чрез нас. Времето, за да отделим смисъла от целта, е това което умът ни има нужда да направи, за да разберем. Но чувството се проявява във времето, ала не е зависимо то времето. За това, според мен няма нужда да разделяме смисъла от целта, тъй като никой няма искрено желание да е Нищо. Подобни по смисъл желания са прикрити желания за бягство и таена надежда за промяна, но не са искрено желание да бъдем Нищо. Пък и старите хора са казали "Не си задавай въпроси, чиито отговори не Желаеш да получиш!" п.п. надявам се макар и да е доста дълго, да е било полезно. Пък и нелинейно си подкрепих тезата за Свободата, като приех "плодовете" да не са плодове, а "продукти".