kipenzov

А и още нещо, което следва от горното: Когато събеседник, опонент в спор, изразява мнение, то мнението е негово. Ала мнението му, поднесено като света, адекватно, отразява идея, която защитава. А идеите идват от божественото и са просто идеи, ни мои, ни негови и не е целесъобразно да ги "особственостяваме". Когато се научим да "отделяме" идеите от приносителя им, Спорът се превръща в Дискусия! Пък и се научаваме да стигаме и до по-дълбоките идеи, изразени като форма във въпроси като тези "Защо спорим", "За какво спорим" и "Какво защитаваме".

е точно това, към което апелирам да не се прави, когато спорим. Защото точно тази презумпция стои в основата на продължаването на спора в някой от 37-те начина, всички от които адресират личността на опонента, а не идеята, която защитава. Така спорът от начин за споделяне и защитаване на идеи(под формата на тезиси) се превръща в елементарна кавга! Както се случва често в теми, в които съм коментирал, поради фактът, че проявявам поведение различно от еталона за прием в "затвореното общество", оформено от болшинството от пишещите. А пък така, почти изцяло несъзнателно бивам възприет като "чужд" и фокусът от същността на идеята, която защитавам се измества към мен, в образът на "чуждия", и така се активират пси защитите, проявени като нагласа за отричане на тезата, поради личността на защитаващият я. Замисляйки се върху предното, още преди предните постове от съфорумници, стигнах до изводът, че прекалено "размито" съм поднесъл мнението ми и е нужно малко лаконизиране и конкретизиране. Да ИСКАМЕ да излезнем победители в спор е грешна позиция, защото така поставяме егото на първо място, фокусирани върху стремежът за власт, надмощие. "Грешната" оценка се състои в това, че позицията не носи дългосрочен дивидент, освен моментно удовлетворение на егото от засилването на чувството за собствена значимост. По-далновидната позиция, от която да изхождаме в даден спор, според мен, е "Каква идея да защитим в спора", защото ако тезата е качествена, в спорът ще се роди истината, която щя е синтезът от тезите на двете страни! И няма да има "победители", а "обогатени" от спора. А така ще се реализира идеята "Печелим всички", а не идеята "Спорим ненужно".

Обърна се "баба Сашка" към ехото и разбра, че говори преди всичко на Себе си! А иначе се опитваше да обяснява на "бай Гошо" как се готви гювеч, докато той се опитваше да впрегне воловете, за да изоре нивата, която вече раждаше само бурени. Тя "баба Сашка" не е виновна, тя просто обича да е "на всяка манджа миродия". Защото така поддържа чувството си на значимост, като присъства в ума на тези, който не могат да я надмогнат.

Е след последните постове не си ли съгласен, че темата е за "Езотерика", а не за тук?

Виждам, че тъмната фаза ти избива на песни, които слушах преди 15 години, поне аз. Само си запамети добре "образът на горящия кръст", защото от него ще ти се "излее" "течния огън" на обновяващото, за да изгори всичко и да създаде пепелта, от която ще се възроди Фениксът. Нигредо. Огънят на Агни. Не за друго, а защото "черното братство", такова, каквото го четеш е просто друга форма на "бялото", но не е хаоса. Ще те видим колко си мъж, ако успееш като почнеш да ревеш за милост да запазиш доброто и да не се поддадеш, виждайки се.... как се разпада света ти такъв, какъвто си мислиш, че е! Един съвет от мен: Не забравяй, че всяко зло е за добро!

А пък като личен пример ще ти спомена, че в следващия сън, който сънувах почти година преди да се регистрирам в този форум, тези хора в лазарета с белите одежди и тъмните, гротескни лица много ясно съзнавах, че са последователи на Бялото братство. Почти година след това, в рамките на седмица, една седмица преди да се регистрирам тук, цялата ми мисъл "течеше" в стихотворна форма, което с усърдие спрях, защото много добре знам къде може да ме откара Музата(проява на анимата, майката), а там не е за сега, а за после... Е ако бях се поддал на реакцията ми, веднага след съня, не би трябвало да съм тук да се мъча с гротеската , да но за да разбера защо се появи музата и в съня си се насочих на тук, трябваше да скоча директно, иначе щях да го отложа временно, а най- постоянните неща са временните. И "кръстът" е временен. Като символ просто показва разчетворения човек под Божественото, над Сянката и между Мъжкото и Женското (егото и анимата/анимуса). Ето го и съня:

Ще се извиня, че бях рязък в реакцията си за местоположението на темата, но тук става въпрос за принципност, при което по-важен е продуктът, а не личностите. Правя го (извинявам се), и защото знам колко лабилна и ранима е душата на артиста, със съвет в преходното състояние, в което влезна, съдейки по постовете ти - от преди около 2 месеца, да не предприемаш радикални действия. Защото това, през което преминаваш е описвано още отдавна и се нарича "Тъмната нощ на душата". Прочети линка и ще се увериш сам!

Мечолари, личната интерпретация на символиката в сънищата ни е продукт на моментното ни състояние и възможности. А те постоянно се разширяват, ако спрем да преизбираме постоянно старото ни състояние. Това, което те мъчи, е това, което не искаш да пуснеш. На моментното ти най-дълбоко ниво на осъзнаване, това което не искаш да пуснеш е "трагичният образ на талантливия поет". Всеки артист, развил таланта си, особено поетите, захранват енергетично Музата си от пропастта, която несъзнавано създават те самите(неведомо като причина за тях самите) между тях и реалния "мръсен" свят, в който трудно откриват идеалите си. Не за друго, а защото бидейки идеали, те са част от божественото, а то е за всички, но не е за всеки еднакво. За това за един е да модерира, за друг да критикува, за трети да пише поезия, за четвърти да кара мотор и т.н.

От форум наука 38-ТЕ СТРАТЕГИИ НА ШОПЕНХАУЕР ИЛИ 38 НАЧИНА ДА СПЕЧЕЛИШ СПОР ... Последния трик е да атакуваш на лична основа и да започнеш да го обиждаш грубо веднага щом разбереш, че той има по-силни карти. Отправяйки лични нападки ти оставяш настрани спорния въпрос и обръщаш атаката си към самия опонент чрез обидни и язвителни забележки Редактирано Януари 1, 2014 от Alexandar Щото модераторите не са "тъпи", а аз както теб съм тъп и за това не сме модератори. А важният въпрос, който се опитваш да оставиш настрани е - "В подфорум "Семейството" ли е мястото на тази тема или в "Езотерика"?", защото отварянето на темата е твоя отговорност. А ако се установи, че това е грешка излиза, че ти си тъпанар. А това вече, хитрецът в теб се е опитал да саботира чрез евентуалното внушение, че ако се премести темата, то модераторът, който го направи ще е "тъп". Хитър си Андрешко, но има и данъчни!

В един спор няма победители-хора, когато спорът е между разумни хора! Има идея, която е защитена по-добре с аргументи от друга идея. А ако разумните хора, участвали в спора, са и пределно мъдри, то се получава обединяване на мненията около по- голямата идея, синтезирана от двете в спора. Това се получава единствено, когато спорът се основава на оборването на аргументите на защитника на другата идея в спора. А иначе в оставащите 37 начина винаги се "търси" директен конфликт с личността на опонента, с цел дискредитирането на представящия идеята, а не самата идея, поради липса на солидни аргументи, с които да бъде оборена идеята. Има най-общо два варианта, според мен. 1. Да "блокираш с отричане" всякаква входяща информация от спора, оставайки в предишната ти "зона на комфорт". Галантният начин е с много варианти, но горе-долу е "добре, прав си, не ми се спори!". А просташкият е "аре махай ми се от главата". 2. Да прекъснеш учтиво опонента си в спора, но да не "отричаш напълно" истинността в позицията му. Така си "оставяш вратичка" да провериш твърденията и евентуално след това да ги приемеш или не. А и има една поговорка - "Не питай старило, питай патило". На мен лично като малък, когато възрастните ми казваха "Ей, момче, ти на където си тръгнал, аз от там се връщам" ми беше трудно да повярвам, че са били там, където на мен ми се искаше да отида. В последствие разбрах, че всички от тях са били наистина там, където аз исках да отида, но в различната ми възраст. Някои бяха отишли до там, където аз исках да отида на 25г. Други там, където исках да отида на 33г. Трети там, където аз исках да отида на 40г. Колкото по-голяма възрастта, толкова по-малко възрастни срещам да са били там, където аз съм искал да отида. Е къде се изгубиха, ами просто са стигнали и са се върнали, щото не им е устискало да продължат. Така виждам хора на една възраст, но с поведение на човек на доста по-млада възраст. Ти решаваш, докъде ти стиска да стигнеш. Но когато там докъдето ти стиска да си се разминава с там, където ти е писано да си, винаги ще си в режим на непълноценност, която ще компенсираш с "твърди" убеждения и оценки, пукащи се като сапунени мехурчета. п.п. когато влизаме в спор, знаейки че не сме прави, това се нарича просто заяждане. Всяко заяждане подхранва причината да се заяждаме, а тя не е лицеприятна и в следващ момент пак се проява, докато не я "погледнем в очите".

"Ние имаме т.нар victim identity- "идентичност на жертвата" - колко кратко го е казал Харалан Александров, па и го е обяснил за тези, които не са си ампутирали ума като "ненужен за развиване човешки инструмент", защото умът е това, с което "виждаме", а Истината, пълната, винаги боли, докато не я видиш в пълнотата й. А аз се мъчех да го обясня, понасяйки укори като преносител на идеята, която подпомага себеизследването на тези, които не са забравили, че "Човек се учи цял живот". Поне към днешния момент, в преживяванията, предизвикани от индуцираната масова психоза покрай корона вируса, вече всеки има възможност да изследва проявлението на дълбоко намиращият се във всеки от нас "манталитет на жертва". И тези, които биха видяли дълбокото Себе като жертва, и по-трудно тези, които биха видяли Себето си като агресор. А тези - "отричащите", те така или иначе няма да могат, защото това би било излизане извън "зоната им на комфорт", която не биха проявили желание да напуснат.

Леле, тази тема още ли е тук, в този подфорум - Семейството ?!?!? Явно няма "будни хора"! Присъствието на темата тук е все едно някой да иде и да изкорени семейно лозе във варненско под предтекст, че гроздето създава пияндурници! Или пък на сбирка на вегани да дойде скараджия да продава свински пържоли...тц,тц,тц

"Амбицията е начин за употреба на ума . За това не може да ни задоволи напълно." -може да бъде изказано единствено от човек, чиято амбиция е базирана единствено на желанието да употребява, за да се задоволява, но не и да се развива отвъд това. Да, но амбицията не е начин ЗА, а е самата употреба на ума. А пък умът ни е инструмент, с който да "подредим" в разумна рамка чувствата и желанията ни, чрез изграждането на конструкции, които да придават смисъл на това, което чувстваме и желаем. Също така и да планираме действията си на база насоката. А преднамереността към бъдещото състояние(обектът на наше желание), в което е отправена чрез умът ни насоката е самата Амбиция, която е канализираната от ума форма на желанието да си по-добър, по-сръчен, по-грамотен. Еманация на инстинктът за растеж и развитие. Хората са казали, че "Ум царува, ум робува, ум патки пасе". За да може да пуснем патките да пасат и да яхнем моторо, преди това задължително условие е да сме имали амбицията да се развием, да развием способностите си, с които да придобием умения, които да сме използвали в действия, с които да сме подсигурили екзистенциалните нужди. Чак след това е здравословно да имаме амбиции в духовната сфера(иначе изпадаме в патологични ситуации, при които хранейки се от чуждия труд сме бреме за другите, които възприемаме погрешно като невежи за истината, която самите ние не виждаме) Най-малкото, за да яхнеш мотора, требе да разполагаш с мотор, иначе по всяко време можеш единствено да яздиш магарето, от висотата на което се открива цялостната гледка към труда на Е.Толе, която е обобщена под формата - "АЗ имам и яздя мотор", а всъщност масажирам гърба на магарето. П.п. дори и на "волният ездач" и спътникът му във филма им беше тегаво, когато в комуната се наложи да бачкат, за да допринасят, а прикритият мързел зад образът на "момчето, духът, витаещ в облаците", лесно беше "приземен" в реалността на недоимъка и предприе характерното поведение за човек под въздействието на този архетип - избяга другаде, където пак да "срещне" същите като форма предизвикателства.

Предвид горното, изплзвайки го вече като натрупан контекст и паралелно с това и като пример за практическот му приложение, ще си позволя да отговоря на някои въпроси от други теми и хора. Амбицията е проява на , съответно е проява на самото ни същество. Да я определяме като "благословия" или "проклятие" е въпрос на отншение към самите нас като същества. Оценката, която ще дадем, изберем е проява на и отразява качеството на Себепредставата ни като отншение на самите нас към себе ни. От тази себепредстава, когато се фокусираме или проявим прекалено егоцентрично към негативната или положителната оценка, ние се "свиваме" в рамките на тясната ни его-съзнателна представа и така се "отваря портала" за "навлизане на съдържания от "полето" на , които също са част от преживяванията ни на АЗ. Но потиснати, "изтласкани в това поле" на личното безсъзнателно(подсъзнанието) преживявания на нашето аз, които по метода на когнитивния дисонанс сме отрекли като присъщи за "светлата" ни себепредстава, щото просто не ни харесва да се припознаваме в подобна "светлина". "Възможно обяснение на този феномен идва и от теорията за Аз-концепцията, според която индивидът поддържа позитивна представа за себе си, и информация, която противоречи на тази представа, се отхвърля или адаптира, за да послужи за подсилване на позитивното себевъзприятие." Уикипедия от горния линк. И не за друго, а защото не познавам човек, който да не се изживява като положителен герой във филма на неговия живот, вкл. и аз. Въпросът е, че при навлизанията на съдържания от личното безсъзнателно(подсъзнанието) във фокуса на вътрешния ни Наблюдател , пречупени през (или често срещано като Еко-комплексът) се формират определени субективни(вътрешни) психични реакции. Те идват или така да се каже са продукт на досегашните ни , съответно его и за това се наричат его-реакции. А пък личната ни история винаги е множеството на собствените ни предразсъдъци( думата "предразсъдък" е просто термин, а положителната или отрицателната оценка си е "довнасяне", която на обществено ниво сме приели да е негативна, според мен неоснователно), на база които формираме и съзнателната ни реакция чрез , който опосредстван от реални действия е отражение на проявата на Свободна воля, която хора, неосъзнали твърдото си(кристализирано) пребиваване в Его-преживяването, са склонни да възприемат като своя. А пък по този начин няма как да "преминат" във "течна"(флуидна) форма и така възможният тук и сега "преход" винаги да стои в "бъдеще време" за тях. Точно това "твърдо състяние", което е "товара на камилата", който и' пречи да мине през процепа на иглата.

Това, което "осигурява" развитието на Аз-а или т.н. "духовно развитие" минава и през осъзнаването на проявлението на същността ни (Аз-а). А дали ще "отречем" това преживяване, наричайки го "илюзия", "Мая" (както е по-наизток) или пък "несъвършенството", "греховността"(както е при нас и по-назапад) е въпрос на метафизичен подход, който изплзваме в по-задълбченото ни самоизследване. Обаче това ни волево действие не носи задължително "отричането" на самото ни преживяване като АЗ. Ограниченията в ума ни са продукт преди всичко на собствения ни ум, а за да се развиваме умствено е добре да осъзнаем и мисълта на Айнщайн че "не можем да решим проблемите, с начина на мислене, чрез който сме достигнали до самите проблеми" Характеристиките на проявлението или преживяването на АЗ са следните: ще използвам още един цитат от книга, същата, от която вече цитирах в по-предния пост - "Самоосъзнаващата се Вселена" на проф д-р Амит Госвами "Очевидните преживявания на "аз" са както следва: 1. Преднамереност ( целенасоченост, насочено фокусиране върху обект, включителн желание, преценка и размишление). 2. Самосъзнание ( чувството за Аз). 3. Рефлексивност (осъзнаване на съзнанието). 4. Его-преживяване ( чувството, че Азът е уникална цялост с определен характер, личност и зависима от тях лична история). 5. Внимание (преживяване на спосбността на Аза да насочва фокуса си към един или друг обект). 6. Трансперсонални Аз-преживявания (моменти на откровение или прозрение, например творческто "ахааа" преживяване). 7. Имплицитно преживяване на Аза (преживявания, в кито има разделение на света на субект и обект, но няма експлицитно преживяване на "аз"). 8. Избор и свободна воля. 9. Преживявания, свързани с безсъзнателното. Тези "аз" преживявания, разбира се, не са взаимно изключващи се. Точно обратното. Те са тясно свързани едно с друго. Имайки предвид нека разгледаме ...."

Тъй като съм сигурен, че нормалната (спрямо ценностната ми система и опитът ми) реакция, изразена чрез поста ми, не би била ясно разбрана, поради пречупването й през компенсаторните защити за опазване на личното пространство, ще се опитам да поясня защо реагирах така в темата за оценката на амбицията! Като проява, амбицията е просто действие. Тя е проявена като следствие на атрибутите на личността ни, коита са : Воля Свобода Разум Темперамент Характер Способности Мотивация Самосъзнание Обаче оценката на това ни действие идва от егото ни (нашето усещане за Аз, Азовостта) чрез Умът(мисълта) и Сърцето(чувството). Така в кристалната решетка на потенциално възможните събития, през които можем да преминем съзнателно, ние сами си създаваме "проблемите" чрез качеството на оценките, с които "измерваме" света и взаимодействието ни с него.(Това "измерване" м/у другото, Брус Липтън е установил, че променя и гена ни) Съответно въпросът "Амбицията благословия или нещастие е?" спокойно може да се мине през процесът на Психосинтеза и да се сублимира алхемично до не толкова противоречивата форма - "Амбицията проява на нашето същество ли е?". (А иначе на първия въпрос се отговаря много лесно, но неопределено, Дао притча "Щастие или беда?") Оценката обаче, дори и избегната с преформатирането на въпроса, просто отклонява въпроса към "по-дълбокото" ни усещане за Аз, а там вече се касае за определянето(оценката) на това - амбицията проява на кой атрибут на личността ни е? Тук отварям скоба, че дълбоката личност, в основата на която стои Егото ни, НЕ Е "персоната". Персоната е образът, който проектираме в обществото - Петър дърводелеца, Ваня магазинерката, Гошо добрият човек, Петя веселата. Те тази "персона" е другата форма на Социалното Аз, която е излъчвана(проектирана, проецирана) навън и ни се връща като "образът" на социалните еталони, които трябва да постигнем като поведение, за да сме пълноценни социални индивиди, членове на обществото, съответно да се ползваме от "благинките" на това да си член на общество. При "връщането си обратно" този излъчен поток захранва Социалният Аз, който във вътрешният ни диалог е "гласът, който шепне ТРЯБВА". Това е супер кратък пример на информационните потоци на взаимодействията "отвътре-навън" и "отвън-навътре". Та, за да определим амбицията проява на кой атрибут на личността ни е, съответно за да можем да се ориентираме "благословия или нещастие е", трябва да разгледаме влиянието на всеки отделен атрибут върху проявата на амбиция от наша страна. Самата амбиция е преднамереност към даден обект, предшестваща волята да го достигнем. Съответно не е функция на Волята ни, но за сметка на това е израз на Свободата ни да проявяваме самата амбиция( като форма на преднамереност). Като проява на Свободата ни, амбицията може да бъде единствено благословия! Но, (винаги има но, иначе нямаше да сме свободни хора, а машини) Старецът в Дао притчата за старецът и белият кон по горе, хубаво го е казал: да не съдим без да знаем всичко. Или както е народната мъдрост, че преди да пръднеш, трябва да си сигурен, че можеш да се забършеш. От останалите атрибути Темпераментът, Характерът и Способностите са продукт от социалното(в по общ аспект, ген, генетична обусловеност, социална среда), от това което не зависи от самите нас и това, което не сме имали съзнателната възможност да определяме, а само да развиваме и формираме. (което не ни пречи да изпитваме ирационалната Вина за нещата, които не зависят от нас). Съответно амбицията, като проява на личността и егото ни, е индивидуален акт и не се дължи на тези атрибути. Те само влияят на формата на амбицията. Темпераментът определя как ще я проявим - като холерик, флегматик, сагвиник или меланхолик. Характерът определя дали ще поддържаме проявата на амбицията (преднамереността на стремежа към обекта), а Способностите определят дали амбицията ще се реализира като желание, т.е. ще успеем ли да достигнем/постигнем обекта на преднамереността ни. А реалната възможност при дадени условия амбицията да се осъществи като постижение е в пряка зависимост от нивото на Разума. Защото с разума определяме, селектираме и подреждаме умствените ни конструкции. Когато те са реалистични по отношение на възможностите ни като индивиди, тогава и амбициите ни са в здравословно количество и насоченост към обекти. Да, но информационните потоци във "външната" среда вече са в количество, което вече далеч надхвърля досегашните ни (като обществено мнение) способности за преработка. Така вече с Разумът ни трудно успяваме да се задържаме в границите на "разумното", и изпадаме в един непрестанен режим на амбицирано "търсене". Едно безкрайно множество от обекти, които сме амбицирани да достигнем. Търсим си ключа, търсим си половинката, търсим си баничката, търсим си кроасана, без да виждаме, че държим кифла. Търсим до безкрай нещо, което можем да намерим и без да търсим. Само че поетът го е казал - "Колкото повече се доближавам, толкова повече се отдалечава", а поетите не са от най-разумните хора. А пък параноика го е повторил - "Колкото повече бягам от него, толкова по силно ме достига" Така стигаме и до обратното на Разума - Абсурдът. Разумът, изразен от рационалното, а срещу му - Вярата, изразена от ирационалното. "Двата края на тоягата", както са го дефинирали старите хора, па наш си е проблема как го интерпретираме. Като черно-бяло, или като боли-сърби. Но, все пак Разумът като неква по-особена дефиниция, е Стремежът да внесем ред в хаоса, а Вярата е сигурността ни, че в хаоса има ред, . Тук може да се включи отново народната мисъл чрез - "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!" На по-прозаично, извън абсурда ниво, Разумът е Стремеж да опознаеш света и себе си, използвайки умът за познаване, а Вярата е чувството за света и себе си, използвайки сърцето си за познаване. Характерното за тези полярни състояния, които могат да обвземат съзнанието ни, е че едното води към другото и обратно , но не знам защо окултно грамотни хора не го споменават като съждение. Вероятно, защото "да се издигнеш" или "да изгрееш" в "небосвода" на окултните практики се Изисква да служиш безропотно като се лишиш от разума, спомагащ ума за тази връзка и да станеш едно с вярата в практиката на дадено истинско окултно учение, а не популяризирано(изведено на светлина, което парадоксално вече го определя като всичко друго , но не и окултно, завоалирано, недостъпно, забранено. За това и окултните учения са тъмни, защото не са осветени). Което е нищо друго освен ампутация на индивидуалността и лишаване от нивото на разум, до което си достигнал, отдавайки цялата си енергия на управляващ център извън инидвидуалната ти способност за контрол, прехвърляне на отговорността за действията на извършителя извън самият извършител и отдаването на тази отговорност към източник - безличностен. Те така се формират егрегори, които се захранват от самите мисли и чувства на хората, резониращи с честотата на самият егрегор. Е това е и апотеоз на саможертвата, което е просто продължение на хилядолетните практики и архаични вярвания за силата на жертвоприношението. Особено Стария завет, в които не само е пълно с жертвоприношения, но и масови, на цели народи, които е трябвало да бъдат изтребени, за да "освободят" място на богоизбраният народ, а всъщност са се явявали жертвите на "трапезата" на Йехова или както му е там името, с който насочените чувства и мисли към този образ преди и по време на смъртта са захранвали егрегора "Йехова". Поради този тип архаични вярвания са се водили религиозни войни. За захранване на егрегора на Бога, който е водач на племето, народа. Този тип мислене още си съществува. Да не говорим пък за ацтеките, които са ми толкова наситено червени, почти колкото петолъчката и червеното знаме, или червената роза, еле пък червения щит - на немски "rot Schild" или ротшилд. Или когато за едни е "жътва", а за други "възнасяне", а то едно и също. Тук обаче отново трябва да се включи Разумът, защото горното бяха умствени конкструкции, които трябва да бъдат подредени в разумна рамка. Особено за хора, които не са запознати в детайли с характеристиките на различните окултни направления, и които това може да ги шокира, каквато беше и моята първична реакция, когато съм се запознавал. Съвсем нормална реакция на непознатото, скритото. Калта или воала, спуснат пред очите ни, за да не можем да виждаме цялата картина. Клипоти се наричат в Кабалата и са обратно на Сефиротите. Само, че при популяризирането на кабалистичните текстове "клипотите" са заредени със значението на нечисти желания, а те всъщност са воала, с който "тъмното" контролира потока на знанието, за да може да бъдеш насочен към "светлото", достъпното, "сефирота"- чистите желания, които да те "освободят". Проста манипулативна техника - да повярваш, че си грешен, нечист, след което на драго сърце да започнеш да изпълняваш противоположното на това, което си повярвал, че си, а всъщност като резултат - да не знаеш кой си и така да си "отворен" за програмиране, за манипулиране. Защо трябва да се включи разумът сега? Защото трябва да се осъзнае, че тези окултни школи са "висшият клир", за да се реализира управление на човешки маси, съставени от разнородни индивиди, за преобразуване на тълпата в народ, за налагане на култура. Възникнали са от нуждата от организация на обществото, за да може да се подсигурява общото съществуване и сплотяване под егидата на обща идея, която се е явявала религията, която институционализирана вече провеждала самата идея на подчиненост, робство поради незнание, поддържано чрез умишлено държане в неведение, а това пък възпроизвеждащо "господарите". Само че са възникнали, когато самоорганизиращите се общества са били в рамките на етнос, който винаги е бил в рамките на народ - почти еднородна смес, родово-общинен строй. При интензивното движение на народите, във връзка с подсигуряването на прехраната им, винаги са възниквали "търкания" първо на културна основа (защото културата на един народ го определя като такъв и пречи за асимилирането му), последствие на продоволствена основа, а всъщност винаги е било за господството кой да определя "дажбите". Съответно сега е време да определим отново амбицията. Като проява на свободата ни амбицията е благословия, но до къде се простира свободата ни? На субективно ниво тя е безгранична - ние можем да бъдем каквото си поискаме, т.е. обект на наша разумна амбиция може да бъде всичко, защото нищо не може да бъде недостижимо. Да, но ние не сме само индивидуалност, иначе нямаше на имаме нуждата от обвързване. Ние сме и социални същества, а това ни заставя да се съобразяваме с граници, които са поставени от други преди нас, и в които функционираме като общество. Да не говорим пък за границите, в които протича живота и изобщо съществуването на каквото и да било. Така че преднамереността ни към даден обект, бил той постижение или преживяване е ограничена в разумните граници на предопределеността. Амбицията като проява на Свободата ни в комбинация с Разума е благословия. Без комбинацията с Разума е проклятие, което сами сме си причинили. Сега пък идва моментът, при които трябва да се разгледа и амбицията като преднамереност към обекти, които не са част от социалното, но пък служат на индивидуалното да се синхронизира с общото. Тези обекти са личните добродетели. Когато една амбиция е към постигане на лична добродетел е благословия! Винаги и независимо от обстоятелствата, когато амбицията ни е проява на стремеж към Разумност, Неосъждане( това не изключва критика) и Приемственост ще има плодове, които да берем и да се храним. Не изключвам критиката, защото едно нещо, оставено безкритично, колкото и хубаво да е, винаги се превръща в неговото отрицание, което пък е първопричината да го има, както и нещото е първопричина за възникването на отричанието му. Оплетена йерархия. Взаимопораждане. П.П. А пък просветлението, поне така съм чел, е когато нямаш амбиции. Не за друго, а защото няма нужда от проява на амбиция, тъй като обектът към който би имал преднамереност за достигането му си самият ти- Субектът. Т.е. не изпитваш нужда да бъдеш друг, освен това, което си.

Този форум има разписана политика и задължителни правила. А ако трябва да се изследва "верността" като принципно поведение във взаимоотношенията в партньорска двойка, поне в тази плоскост се разглежда думата в темата, тогава е нужно да се разгледат всички аспекти, определящи я или не като ценност. При това положение няма как да не се стигне и до сексуалният аспект и полигамията. Но споделеното съзнание за полигамията, а не елементарното прикриване на желанието да излъжеш, маскирано зад паравана на "мимолетна авантюра". Е, полигамията е в разрез с обичта към единия. Тя е пътека от "пътя на лявата ръка", а форумната политика е насочена към "пътят на дясната ръка", съответно не би толерирала постове с определено съдържание, които биха били неминуемо следствие в процеса на оценка на "Верността", каквато е и целта на темата с оглед на заглавието й. Сам разбираш, че това автоматично прави една част от анализа невъзможна за представяне, а това определя и темата като недискутируема в цялост и табу за този форум.

Точно там, където не си ти! А какво те е "поставило" там, където си сега? Противоречията вътре в теб! Къде са тези противоречия? В предразсъдъците ти! Дай пример! Ето: Не амбицията ни прави нещастни, а ние самите се поставяме в това състояние. Защото амбицията е преднамереност към даден мечтан образ. А чувството за липса на щастие се дължи на разминаването на сегашната ни себепредстава с мечтания образ. Друг пример: Не знам какво е да си просветлен, знам единствено, че щастието и нещастието са едно и също, но погледнато от различна перспектива. (минато през една от двете генериращи полярностти) Трети пример - проявен поне два пъти в поста ти: което е продължение на "как ще се впишем в обществото". Предразсъдъкът тук се състои в това, че образът на социалното ти Аз(от който идва внушението, че материалното не е съвместимо с духовното) и постигането на неговите идеални характеристики ще ти донесе чувството на щастие. Не може! Социалното аз е едната страна на егото ни, другата е индивидуалността ни, а това са двете полярни състояния и еталони, от които се ражда напрежението, за да вървим по пътя ни. Три примера, според мен, са достатъчен импулс да прогледнеш двете в теб, от които да се роди третата - Балансираната. Така чрез описанието на сегашното теб, отговарям и на въпроса "Къде е балансът?". Балансът е там, където са "изчистени" противоречията! А постигнатият баланс в един момент ни води до следващите противоречия, които да балансираме. Така се оформя пътят, който сами сме си избрали да извървим, но от перспективата на бъдещото ни балансирано аз.( Това е алхемичният метод, по който се неутрализира постоянното мрънкане за трудните условия.) П.п. Основната идея на всеки написан текст е описание на "пътят към себе си", така както авторът или колективът от автори са го "видяли". Съответно целта му е авторът/ите да сподели прозренията си. Обаче четящият избира - приема или отхвърля- каква да е формата на споделеното знание, което да захрани неговото съзнание. В случая с Екхарт Толе, формата в която си интерпретирала текстовете му е продукт на пречупването на потока от информация през призмата на собствените ти предразсъдъци. Препоръчвам ти да се фокусираш на методът му - осъзнаване на "болковото тяло"! Така ще се научиш да се поглеждаш по-реалистично "отстрани", за да можеш да продължиш да се самоизследваш, приемайки се такава каквато си към настоящия ти момент.

Решаващият изстрел Суетен младеж успял да спечели няколко поредни състезания по стрелба с лък. Той се възгордял до такава степен, че предизвикал своя собствен учител, който бил прочут със своите умения. Учителят се подсмихнал, но се съгласил. Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние, а с втората стрела разцепил първата. Дошъл редът на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината. Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя. - Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник. Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам. - Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият изстрел.

Съществуваме като се идентифицираме с образи-копия. Живеем, когато познаем този, който гледа образите. Наш си е изборът къде поставяме "този" - в нас или извън нас. Проблемите идват, когато гледаме през "образът-копие", а си въобразяваме, че гледаме през "оригинала".

Симулакрум (на английски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи "подобие" [1]) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния 19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. [2] Философът Фредерик Джеймисън предлага фотореализма като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот.

Един ден, след дълго размишление стопанинът на един водоем решил, че вече не му се яде шаран. Във водоема плували толкова много шарани. Някои бил отглеждал дълги години. Някои наскоро се родили от по-старите шарани. Но човекът твърдо бил решил, че не иска повече да яде шаран, а пъстърва. Извадил всички шарани от водоема и зарибил с пъстърва. Скоро пъстървата умряла, защото тази риба има нужда от повече кислород във водата. Човекът разбрал, че за да смениш рибата трябва да промениш и водоема.

Александре, когато ми се задават въпроси - отговарям, а и се обосновавам. Не е мой ангажимента да разбирам защо ме питат - това просто отразява нуждата от внимание на питащия. Май не разбра, че първия ми пост изразяваше иронията ми към цитираните текстове, от които "ми лъха" на фанатизъм. Това ми беше мнението! А ти отново ме "вкара във филма" да ти се обяснявам, като че ли съм ти длъжен. Защо това, защо - онова. Даже по някое време май се усети, че ала го подмина с лека ръка, както и повечето от постовете ми... За това СПРИ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ПОУЧАВАШ! Ако обичаш!

Малко повече хронологична информация по въпроса от Уикипедия: КВАНТОВ КОМПЮТЪР История 1980 Юрий Манин за първи път предлага идеята за квантовия компютър. 1981 Ричард Файнман в речта си на Първата конференция по физика на компютърните методи, проведена в MIT през май, отбелязва, че на класическия компютър се оказва невъзможно да се симулира по ефективен начин една еволюция на квантовата система. Той предлага базов модел за квантов компютър, който да е в състояние да извърши тези симулации. Файнман показва, че класическата машина на Тюринг (и следователно всеки класически компютър) не може да симулира квантово-механична система без експоненциална загуба в производителността. [4] 1982 Пол Беньоф предлага първата разпознаваема теоретичната рамка за квантов компютър.[5] 1985 Дейвид Дойч, в Оксфордския университет, описва първия универсален квантов компютър. Точно както универсалната машина на Тюринг може да симулира всяка друга машина на Тюринг ефективно, така и универсалният квантов компютър е в състояние да симулира всеки друг квантов компютър с най-много един полином забавяне. 1994 Питър Шор предлага един квантов алгоритъм, който решава ефективно проблема за първичната факторизация. Теоретично алгоритъма на Шор, ако се реализира от един голямо мащабен квантов компютър, ще пробие много от съвременните криптографски системи. 1995 Питър Шор и Андрю Стийн едновременно предлагат първите проекти за квантово коригиране на грешки. 1996 Лов Гровер изобретява алгоритъм за квантово търсене в база данни. Давид Дивинцензо, от IBM, предлага списък с минимални изисквания за създаване на квантов компютър. 1997 Алексей Китаев описва принципите на топологичното квантово изчисление като метод за борба с декохерентността. Даниел Лос и Давид Дивинцензо предлагат квантовия компютър Лос-Дивинцензо.[6] 1998 Първа експериментална демонстрация на квантов алгоритъм. Работещ 2-кюбитов ЯМР квантов компютър се използва, за да разреши проблема на Дойч. Първият работещ 3-кюбитов ЯМР квантов компютър. Първо изпълнение на алгоритъма на Гровер на ЯМР компютър. 1999 Самюел Браунщайн и неговите сътрудници показват, че няма смесено квантово състояние на квантовото заплитане в никой голям ЯМР експеримент. Необходимо е чисто състояние на квантовото заплитане, за да се ускорят квантовите изчисления. Това е доказателство, че ЯМР компютрите няма да имат предимство пред обикновените компютри. Все още не е ясно дали смесеното квантово състояние на квантовото заплитане е необходимо за ускоряване на квантовите изчисления.[7] 2000 Първият работещ 5-кюбитов ЯМР квантов компютър, демонстриран в ТУ Мюнхен. Първо изпълнение на намиране на поръчки (част от алгоритъма на Шор). Първият работещ 7-кюбитов ЯМР квантов компютър, демонстриран в Националната лаборатория в Лос Алмос, САЩ. 2001 Първо изпълнение на алгоритъма на Шор. Емануел Книл, Реймънд Лафлейм и Джерард Милбърн полагат основите на сферата на оптичните квантови компютри. 2004 Първият работещ ЯМР квантов компютър в чисто състояние. Първото 5-фотонно заплитане, демонстрирано от групата на Ян-Вей Пан, минималният брой кюбити, необходими за универсално квантово коригиране на грешки.[8] 2005 Учени от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн демонстрират квантово заплитане от множествен характер, което дава възможност за няколко кюбита на частица. Учени от Харвардския университет успяват да прехвърлят информация от атоми към фотони и обратно. 2006 Самюел Браунщайн в Йоркския университет, заедно с Университета в Токио и Японската агенция за наука и технологии, правят първата експериментална демонстрация на квантово телеклониране.[9] Професори от Шефиелдския университет разработва средство за ефикасно създаване и манипулиране на индивидуални фотони с висока ефективност на стайна температура. Първият 12-кюбитов компютър. Нова теория за спина на частиците доближава науката до квантовите компютри.[10] Копенхагенският университет разработва квантова телепортация между фотони и атоми. 2007 6-фотонен еднопосочен квантов компютър е създаден в лаборатория.[11] Разработен е диамантен квантов регистър.[12] Демонстрирано е квантово заплитане на голямо разстояние. Разработен е модел на квантов транзистор.[13] Демонстрирано е предаване на кюбити. 2008 Успешно съхраняване на квантов бит.[14] Аналогови квантови компютри.[15] Разработени са кютритите – квантова информация, която съществува като суперпозиция на три ортогонални квантови състояния. Умишлено променено квантово състояние на молекула.[16] Разработена е хибридна кюбитова памет.[17] Кюбит е съхранен за 1 секунда в атомно ядро.[18] Възможен е квантов компютър без квантово заплитане.[19] D-Wave Systems твърдят, че са създали 128-кюбитов квантов компютър.[20] 2009 Животът на кюбитите е удължен на хиляди милисекунди.[21] Квантов контрол над фотоните.[22] Създаден е едномолекулярен оптичен транзистор.[23] Показан е първият универсален програмируем квантов компютър.[24] Учените контролират квантовото състояние на електроните чрез електричество. 2010 3-кюбитов оптичен квантов компютър изчислява енергийния спектър на молекула водород с висока прецизност.[25] Създаден е кюбит от един електрон.[26] Демонстриран е квантов интерфейс между единичен фотон и единичен атом.[27] Демонстрирано е светодиодно квантово заплитане.[28] Кюбитите могат да се контролират електрически, а не магнетично. 2011 Създадена е квантова антена.[29] Създаден е 14-кюбитов регистър.[30] Преодоляна е декохерентността.[31] 2012 D-Wave претендират за квантово изчисление, използвайки 84 кюбита.[32] Физици създават работещ транзистор от един атом.[33] Създаден е 300-кюбитов квантов симулатор.[34] 2014 Учените предават информация, чрез квантово телепортиране, на разстояние 3 метра. Това е важна крачка към квантовия интернет. [35] Най-голямото число факторирано на квантова машина – 56153 (предишният рекорд е 143). [36] 2015 D-Wave създават третия си квантов компютър – D-Wave 2x, който работи с над 1000 кюбита Международен екип учени са извършили квантово телепортиране по оптично влакно на повече от 100 км.[37]

Александре, всеки греши, но само глупакът повтаря грешките си! Този път се усетих, че пак съм на път да "влезна в твоя филм"! Явно има на какво да ме научиш, все пак! Поведението ти е точно като на съпругата ми! Тя ми задава въпроси. Много често не разбира отговорите ми, не за друго, а защото не са това, което иска да чуе. А накрая започва да ме поучава как би трябвало да отговоря, за да може отговорът ми да е това, което тя смята за правилно. Без да се аргументира защо нейната позиция е правилна, разбира се, защото тя просто знае. За сметка на Теб, тя обаче няма твоите претенции. Това явно ще е поредната тема, по която няма смисъл да дискутирам с теб. Все едно "да говоря на стената"! Да се опитвам да покажа на дете къде е Сириус, къде е Орион, когато дори и през нощта, то си мисли само за Слънцето, вярвайки, че това е единствената звезда на небосклона.