kipenzov

Орлине, (чак сега като ти написах името се замислих, че идва от орел ) нека да добавим, че е добре да има "стабилна база", ала фанатизмът идва и от несъзнаваният стремеж за постоянно "пребиваване" в този образ. На времето всеки "Москвич" буксуваше, ма като "зацепи" и качваше бая баири, "сизифово изнасяйки" полезен товар, до къщата в балкана на собственика му, за да може последния да си пали огънче през зимните месеци на осмисляне и вчувстване в изминалата година. Все пак "всяка душа" си има собствен "предначертан план" иначе щяхме да сме еднакви.

А и в предния пост написах, че е хубаво да се дава пример. Ето такъв за битуващи меми, които влияят на съзнателните ни реакции, а пък са достигнали до подсъзнанието ни, прескачайки " прагът на абсолютното ни съзнателно възприятие"( absolute threshold level) - https://11points.com/11-hidden-messages-food-ads-logos/ А по отношение на "прагът на абсолютното ни съзнателно възприятие" в тази статия добре са описани начините за заобикалянето му чрез "пускане в обращение в ефира" на съобщения( един вид меми) под самия праг на съзнателно възприятие. Ето и статията Are You Being Manipulated by Subliminal Messages?

Инес, извинявам се! Още в началото се чудех дали няма да е "зациклящо в детайлите", но след поста на Орлин Баев баш се отнесох "в детайлите"...:) А всъщност целта ми изобщо не беше да се измества фокуса от личното/индивидуалното, а същото, като преживяване да бъде обогатено с връзките чрез които "шаблоните" в обществото се проектират като "добавена стойност" в процеса на самооценка, по-често с отрицателен знак и така губим ясна представа за "реалната ни стойност" като човешки същества. И така по-лесно да се ориентираме какво несъзнателно отношение имаме към нас самите. В това "виждах" далновидното. Извинявам се отново за проявеното нетърпение! Уча се, както всички разумни хора.

Съгласен съм! Но, според мен, "хегемонията на духа извътре" е крайна фаза на дискусията като форма на насока, извод и заключение-предложение за избор. Осъзнат избор за постигане на практически резултат. А за да се "подредят" мислите и чувствата в хармоничната цялост на "хегемонията на духа извътре" има два пътя. "Чувственият път" изисква самообладание и силна воля при "подреждането" (систематизирането и класифицирането) на чувствата. Често се налага да се потиска мисълта, усилено да се налага самодисциплина, а това, погледнато от "перспективата" на вървящ предимно по "Мисловния път" изглежда като неоправдано "самобичуване". Не за друго, а защото "приетото програмиране, диктатът на стадото" под формата на "добавена стойност" при самооценката си ги има в процеса на "самоочистване от паразити". А те тези мисъл-форми, предизвикват и смесените чувства, които се налага да "организираме" за достигане до хармонична цялост. Съответно този път е по-подходящ за хора с определени темперамент и характер. "Мисловния път" пък изисква разумно "подреждане" на мислите при непрестанен "натиск" от смесените чувства, а за целта е нужно човекът да има в ума си представа кое от къде идва и то предимно в обществения живот извън обществено-религиозният, защото религиозният живот често е продукт на идеологии, а идеологията "е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват." И в същността си съдържа идеята, че нещо трябва да се промени, но по точно описаният от самата идеология начин, а това си е проекция на баш "диктатът на стадото", "тълпата вътре". За това дадох предложението За да може евентуално дискусията да е ползатворна и за вървящи по "мисловния път", на които им е по-трудно да подреждат чувствата единствено, защото някой така казал. Съответно "оценките" под формата на "добавена стойност" придобиват негативни окраски, защото се базират на отрицание, а не на обединяване на смисли. Малко дълго се аргументирах, извинявам се!

А и друго! Петко, замислих се и реших да проявя и друго поведение спрямо теб, все пак всеки си избира сам какво да прояви и какво да приеме! Не спирай да си постваш! Всеки пост, независимо от това, което се опитваш да прикриваш зад машиналната, изкуствена и прекалено учтива форма на "Здравейте! .... Поздрави!", е някакво съдържание "излезнало" от самия теб. Така ще можеш да се самоизследваш! Току виж си "открил" и корените на проявявания ти перфекционизъм! (аз поне за това пиша толкова много, пиша заради мен самия - за да мога да се самоизледвам в написаното и реакциите ми, защото "колкото повече човек говори, толкова повече показва своите слабости"). Не спирай да си постваш! Защото това е акт на твоето Изкуство да живееш! А нашето изкуството е проява на творческия ни потенциал и дава възможности. Виж какви в тази статия "Изкуството и психологията"

Инес, а дали не е по-далновидно, преди да се развие темата, в началото да опишем как се формира стойността, която е крайният резултат от процеса на вземане на решение и последващата ни самооценка, или ще е прекалено "зациклящо в детайлите"? В линкнатата ти статия си дала прекрасни дефиниции за стойността, но от морално-ценностната система на хуманизма, където важен е Индивидът. Обаче често, и най-вече, в съвременния ни свят, оценките, които имат решаващо значение за вътрешният ни баланс идват от обществото под някаква "вътрешната" форма ( Свръх Аз, Супер Его). Пък колкото и да ни се иска целият обществен свят да е хуманистично насочен, той реално е резултатна(средна стойност) от множество течения, не само хуманизмът. Дори според мен културната хегемония се диктува от Утилитаризма, от който произтича и "диктатът на стадото" чрез основната оценка, която се дава на човека на обществено ниво - полезен ли е за обществото или не. И най-вече НЕ Човекът като човек, ами Човекът като индивид, без значение каква е индивидуалността му. Това последното е "най-смазващото" при всички хора с изразена индивидуалност, при формирането на самооценката им.

Браво! Започнала си от баба си! Тя е почва, от която духът е тръгнал и към родителя, на който е майка, а от родителя е обусловено и в теб. Явно по пътя ти за самоизследване, настоящата посока е да изследваш какво "идва от миналото" към теб сега, и което обуславя несъзнаваните( а и трудни за контролиране) реакции. Ние проявяваме "сборен" модел на поведение. Ако разшириш изследването си, ще видиш чертите на баба ти как са се прехвърлили у единия ти родител и как "минати" през неговата индивидуалност са "достигнали" до теб. Обикновено това става под "външната" форма на традиции, обичаи, но и "вътрешната" форма, която е съставена от характерни реакции и убеждения. А пък на "доста по-дълбоко" това са характеристики на поведението, които са малко трудни за осъзнаване. В твоя случай - баба ти се явява "външната проява" на нещо, което ти не си склонна да видиш у себе си като желано поведение. То е потиснато и съответно за това има емоционална реакция, когато го видиш, проявено от друг. Орлин ти го е описал, но кратко. Тъй, че радвай се, че близък човек, проявява подобно поведение, защото същия човек ще е по-склонен да прояви търпение докато "преработиш" това "съдържание". Иначе промяната във взаимоотношенията "се случва" след промяната на "вътрешното отношение"! Когато образът на човека в съзнанието ти е "зареден негативно"(познай от кой), то и взаимоотношенията "навън" с дадения човек следват вътрешната нагласа. Те този същият, който е "заредил" негативния образ на баба ти, който пък се проектира и върху всички бабки, е малкото "наранено дете", което си самата ти в миналото ти. Твоят емоционален спомен от миналите ти състояния, които "стоят необработени" дълбоко в съзнанието ти, и които са трудно достъпни за личното ти съзнавано. "Нараненото дете" често е продукт на "неизживяното детство", ограниченията, които са ни лишавали като деца да "изваждаме навън" цялата енергия под формата на игри, забавления, като цяло веселия, забавен и радостен детски процес на познаване на света. Лесно (на думи, но на дела е малко по-трудно) се справя с този образ. В същността си е Прошката. Трудното идва, когато трябва да простим и на себе си, иначе на другите е лесно. Трудно е да простим на себе ни, че това ни се е случвало, че сме участвали безволно в това, защото в процеса "излизат на повърхността" болката и гневът на "малкото наранено дете", но То сме самите ние като малки деца, тази "остатъчна" част, което не се е реализирала. Потиснатият спомен за онеправдани отношения, ограничения, невъзможност за изява. Няма смисъл да "задълбавам" щото всеки си носи негов кръст в това отношение. Но важното като съвет, които бих могъл да дам, е че МОЖЕМ да "прегърнем" този ни образ. Да го успокоим, да му "кажем", че това, което ни се е случвало е било нужно, за да сме тези които сме сега. При достатъчна "дълбочина" на акта се получава нещо като "разтваряне, разпръскване", което води до "вътрешно успокоение" под някаква форма. А това пък, се проектира и "навън" във взаимоотношенията с другите хора. Просто съвет! Не твърдя, че е най-правилното, но пък не ти пречи да опиташ. Ти си решаваш! П.П. Сигурен показател, че си "преработила" този потиснат аспект от Себе си би бил промяната на отношението на баба ти. Тя няма да се промени, но ще "започне да гледа с други очи" на теб.

Преди малко се изнервих на една глупава ситуация и бях сигурен, че ако погледна във форума състоянието ще се проецира. И кво? Петко, човек, каква е тази идиотска примиреност? "Готово, спирам"! Като некво разсърдено дете - "щом не ти харесва, тогава пък ще спра". Казах ти, че ако тръгнеш да се водиш по други хора, а не да следваш сърцето си - спираш, просто спираш с развитието си. А иначе предноописаната детинска реакция е с едничка цел - манипулация за привличане на внимание чрез детинския опит за "прехвърляне на вина" Единственото смислено за теб, отвъд моите емоционални реакции, е съвета да се върнеш от 2 към 1! Мисли разумно! Интересува те "какво е горе, какво е долу"(реципрочния принцип, №2), а показваш писмено оставянето на чужди емоции да определят поведението ти?!?!, което значи, че не си разбрал (№1) "Светът е ментален"(менталния принцип). Също така и това, че не си оформил стабилна себепредстава, защото когато човек "тръгне" да изследва и "тъмната си половина", за да се балансира сладникавото, неминуемо изпитва и доста интензивни чувства, които могат да го "попилеят", ала това не значи, че "ЩЕ те попилеят". Което пък веднага "прехвърля" в ежедневната проява - Не трябва при най-малкото "залюляване" да подемаш "ритъма на танца", защото губиш "центровка". Па ако ще и "танца" да го танцува най-уважавания ти авторитет!

Александре, ето ти пример за истинска проява на свободна воля, но с мотив общо добруване, а не разширяване на влиянието на специфични поверия. Проявената свобода да говориш, да критикуваш това, което е лошо, защото е неразумно и в комбинация с просто мислене води до фанатизъм. Аз поне пиша някакъв личен коментар, а не изтипосвам единствено клипове. Явно трябва да се дава личен пример.

Здравей, Петко! Не харесвам и еврейското отговаряне на въпроса с въпрос! И за това ли ще питаш? Поздрави! кипензов

Петко, въпросът не се състои в това аз ядосан ли съм и ти едва ли не да се водиш по моите емоции. Това би било жалко. Съответно е безмислено да очакваш да ти кажа как да си редактираш въпросите. На мен просто ми е странна машиналната форма, в която представяш питанията си всеки път. А пък : на мен лично ми напомня начина, по който ме изпитваха в училище. Даже конкретно ми напомня думите на даскалите, когато обясняваха условията и изискванията на задачите в тестове или в контролни работи. Аз просто ти дадох съвет преди да "запрепускаш" отново в сферата на изследването на езотеричното, да направиш крачка назад и да осмислиш това, до което вече си стигнал. Щото от "черни учители" скокна вече в "дълбокото" при херметизма, а не спираш да бълваш цитати на теософски трактати. Аз лично, като цяло, не харесвам Теософите. А пък Ню ейджа ми е като неква масова психоза. Какво мислиш Ти по въпроса?

А иначе сериозно, вече към женското ти его, а не към психичния вътрешен мъж! Бабите са символът, чрез който по-мъдра част от Душата ти "се опитва да ти посочи" нещо, което не искаш да "видиш". Орлин Баев ти е дал прекрасни насоки на къде "да погледнеш" и където май изобщо не ти се иска "да гледаш". "Посоки", които са към момента. Но, ако "задълбаеш" вероятно ще "видиш" и "образът на старостта" като символика, зад който се крие страхът от остаряването, а най-отзад е Смъртта. Колкото и гадно да "звучи" това е нормално, защото, за да растем и да се развиваме, трябва нещо старо да умре, за да "освободи място на новото". А Ти растеш, което е показателно от "нервността на младия човек" по пътя на съзряването.

Явно съфорумникът баш се е изпразнил от всякакво съдържание и вече вероятно "живее в 10найсто измерение", което е 20 и стотната врата у лево "по коридора на последователните измерения". Само дето вероятно е тук и му се извинявам, ако съм го засегнал от 4-мерното време пространство, в което измеренията са едновременно съществуващи, ама като "лъчи" от отправна точка в ума на Наблюдателя в пространство-времето, а не като "нива на съзнание", отразяващи качеството на интерпретация на информацията в изпразнения от съдържание ментален принцип. Язък, защото последния принцип няма как да го е осъзнал, щото осъзнаването изисква и мисловна дейност, а не само чувствена и интуитивна. Усещането е ясно, че вече не е на дневен ред след отхвърлянето на положителния смисъл за "тялото".

Петко, преди да питаш изискващо като робот на autoplay "Какво се подразбира..?" си задай въпроса "Кой определя "горе", "долу", "ляво", "дясно" ?" От 2 се върни на 1 - "Светът е ментален". 2000 години "рибата" подскача над водата, ама преди да се запита "Кой лее водата", шарана трябва доста пъти да се "гмурка" в пържилото на собствения си сос, за да му паднат люспите. Щото между шарана и делфина първата очевидна разлика е в люспите. А втората е, че шарана плува във водата, а делфина и изскача над повърхността. Иначе едното е бозайник.

Ако не си санитар в старчески дом предимно със жени, то вероятно си накакъв супер сексапилен атрактор за възрастни дами. Ти направо си неповторим! Вероятно щото се държиш като супер независим Мачо, на който никой не може нищо да му каже. Ако си вярваше, че и "отвътре" си такъв, какъвто претендираш с поведението си, че си "отвън", то едва ли щяха да ти се лепят "бабки" ами мацки!

"Хората сами създават ограниченията си. Със своя непорядъчен живот един народ може така да разпръсне влагата от въздуха, че да създаде голяма суша, от която с години всички да страдат. Добрият и лошият живот имат отношения към хората. Следователно, ако хората са добри, ще има отлично налягане, ще има разширение на влагата и вътрешно напрежение на топлината. А за плодородието е необходимо тъкмо това: топлина, напрежение на въздуха, разширение на влагата и съответно налягане." http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Защо_им_говориш_с_притчи%3F В тази връзка може да се посочат разработките за "оргоновата енергия" на Вилхелм Райх. Като пример- cloud buster, устройство, което "разпръсква" облачността в областта, към която е насочено, и което е базирано на потока от оргон от водно течение Тази "оргонова енергия" "тече" и повлиява процесите и в нашия организъм, бива два вида - "жива" и "мъртва", съответно тече в два потока - изграждащ и разрушаващ, свързана е с електромагнетизма, проявява се на клетъчно ниво като процеси на свиване и разширение, т.е. различно налягане. Основният елемент и вещество, което "провежда оргоновата енергия" е водата. Не веднъж съм споделял, че мисловно-чувственият ни поток има характеристики на енергиен поток. Взаимодействието между този ни поток с тялото ни става чрез клетъчната ни система, чиято основна функция е да провежда ел.магнитни сигнали - нервната, а всичко се осъществява във водна среда или водни золи. А самият съзнателен поток е описван в психологията. Фройд примерно го нарича Либидо, а разрушителната му форма Деструдо, а пък някой "отиват" по-далеч и деструдото го описват като по-мека форма на Мортидото. На мен лично повече ми харесва подхода на Юнг да не дефинира конкретно потока, а да набляга на творческата му същност и въздействието му върху процеса на вътрешното ни израстване, "индивидуацията". Съответно сексуалната енергия е само проявление на като цяло потока от творческа енергия, който "протича" в нас. Но във всеки от нас. Както и в природата, потвърждение за панпсихизма. Съответно въпросът с климатът зависи зо известна степен и от взаимоотношенията между хората, апропо, обществото и обществената система с начинът им на функциониране. Така и скоро няма да разберем, че обществото ни е така структурирано, че води до потискането на сексуалната енергия(защото повечето хора не сме вещи в сублимацията й), а това води единствено до влошаване на условията на средата.

Поздрав за любителите на солата на ел.китара И пак от Тестамент поздрав за "завръщане към спокойствието и тишината" За да може наистина да се "наслаждаваме на тишината" Words like violence Break the silence Come crashing in Into my little world Painful to me Pierce right through me Can't you understand? Oh my little girl All I ever wanted All I ever needed Is here in my arms Words are very unnecessary They can only do harm Vows are spoken To be broken Feelings are intense Words are trivial Pleasures remain So does the pain Words are meaningless And forgettable

На човека му няма нищо и си е напълно в час с главата. Излишно се емоционализира! Просто на Умът не му достига импулс от Сърцето, за да преработи нещо, което терзае човека вътрешно, а това нещо е дълбок страх, който е нужно да бъде "видян" от човека, да бъде "облечен с име", за да може да бъде отделен и разбран. Същото това нещо е остатък от миналото Аз, което възпрепятства новото Аз да се прояви. А периодът на дисоциация не е единствено в това всичко да му е като сън. Дисоциацията се проявява в съзнанието му и така се стига до това да не може да възпроизведе емоциите в ситуацията, но когато е в "защитена среда" да може да я описва спокойно. Дълбоката причина за дисоциацията се състои в това, че иска да живее, но го е страх да го направи. А иначе човекът е късметлия, защото причината за вътрешното терзание се проявява с директно посочване. За сметка на този човек, при болшинството от хората е само чувството без конкретен ориентир!

Преди 5 години бях в доста странно състояние, защото всичко, което исках да се случва се случваше точно в негативния аспект. Узряваше все повече идеята, че нещо се е "впило в мен" и ме саботира във всяко отношение. Посъветвах се с една семейна приятелка и тя се засмя и се удиви какви шеги си прави подсъзнанието. Препоръча ми да намеря една пътечка, килимче и да си намеря икона на Богородица, пред която да оставя пътечката. Аз по принцип съм скептичен и не вярвам в тези неща безрезервно, но и не ги отричам. Купих една пътека за антре, но се отказах да действам в Сандански, щото и без тва беше пълно с народ по църквите и за това реших да ида в Мелник. Отказах се и от "Троеручицата" в Роженския манастир, щото таман се бях счепкал с един човек дето все се буташе и се "слагаше" на арх.Серафим, който тогава беше управител на манастира. Все пак усещах, че трябва да направя нещо сакрално и хич не исках в съзнанието ми да се мярка образа на кмета на с.Кърланово и с.Рожен, с който се бях счепкал за едни отрязани дървета. Та в Мелник не е като да няма църкви и параклиси, 74 бр. са. Питах един местен човек, на който имах доверие, и той ме насочи към църквата "Св. Антоний" и поп Николай, с който говорихме да ми отвори. Наложи се да го изчакам щото в графика му "Св.Антоний" беше за по-късно. Дойде човека, казах му какво искам. Отвори ми странична малка врата, преминаването през каменния зид беше като през "тунел" и се наложи да се навеждам, за да мина. Поп Николай ми показа иконата и аз си постлах пътечката, запалих си свещичка, а след това отвори и дверите на църквата, за да влезнат хората, който бяха отвън. Много странна ситуация се получи по едно време, щото една от жените-посетители влезна в спор с попа и докато спореха разбрах, че тя била "съботянка" и цялата дискусия се състоеше относно разликата в някакъв ритуал по православното и по съботянското, което беше въпрос на тълкуване на Библията. Слабо ме интересуваше за какво точно беше спора, но нямаше как да не забележа разликата в поведението. Верно, че бях пристрастен, щото поп Николай го познавам от Сандански и сме близък набор, но се изумих с каква благост и все пак твърдост си защитаваше позицията и колко добре я аргументираше, а "отсреща" съботянката само проявяваше агресия, че това не се прави така, другото не било така, а не можеше да даде смислен аргумент защо, цитирайки нещо от Библията. Странното в цялата ситуация беше, че сума време четях статията на К.Юнг за изследването на архетипа на Цялостната личност и идентичността му с Христос, но все не можех да вдена какво, аджеба, е Анима и Анимус и как във взаимоотношенията между мъж и жена може да се стигне до анимозни реакции. Ами в това е странното на ситуацията - като театрална постановка видях проявлението на двата архетипа. И то веднага, след като постелих пътеката към иконата на Богородица и младенеца. Даже като "се върнах" назад в спомените ми си припомних, че някой неща винаги са ми били налични, но не съм бил узрял да ги видя. Ето в тази песен например, на която няма да разказвам историята, щото е дълга.

Жалко Александре, мислех те за по- интелигентен! Или поне поовладял егото си - това което "проповядваш" за правилно, но самият ти изглежда не съумяваш да постигаш. Фикс-идеята за "спасението" явно си я прикрил под "тонове догма".

А пък няма и месец и нещо след решенията от "Базел-3" ("ЦК на Политбюро") се събира на среща и "изпълнителното тяло", за уточняване на стратегическия план за изпълнението на решенията. Среща на клуба "Билдеберг" май, 2019г. Както се казва "Историята се повтаря, но като фарс" или "Открийте 10те разлики". Единствено мащабът вече е интернационален, а не национален. Мечтата на Коминтерна - "свобода, братство, равенство". Всички сме "зелени", но "по-тъмнозелените" трябва да бутат разваления автобус, както се случи в ЮАР след апартейда. Механиката на възпроизвеждането е следната: Светът се превръща в едно "глобално село". Село, в което "мечът на страха" винаги ще черпи сила от "психозата на тълпата", за да възпроизвежда моделът "жертва-агресор", чийто продукт е самият "меч", който пак овоековечава, затваря цикъла на "господар-роб" (дава практическо "безсмъртие" на ролята на "господаря", за заемането на която отново ще си продължава "битката" между лобитата) При 500 000 умряли от усложнения след грипни инфекции за сезона 2018-2019, сега при 40 000, което си е "под рамките" на нормалния средногодишен резултат, от "мухата направиха слон". Те така се "захранва меча", само че чак след един-два месеца ще се усетят резултатите, а до година ще се "видят" и реалните цели и резултати - да се стагнира икономиката, за да може "някои" да си "нулират задлъжнялостта", а "капиталодържателите" да изкупят на безценица бизнеси, даващи независимостта на средния ешелон, окрупнявайки все повече корпорациите си. Десоциализация, която да насочи масите за "облъчване" от медиите, поради намалените възможности за реална комуникация. Социалните платформи вече се превърнаха в генератор за "фантасмагории", мании и "заразяващи психози", които вече "захранват" процеса в обществото, довеждащ го до безлична "тълпа", а тя за сметка на обществото се управлява доста по-лесно. Не е нужно да се "обясняваш" - просто "заповядваш" чрез разпространяването на прости послания. Примери: "Ние сме във война", "Чака ни смърт", "До една седмица ЩЕ БЪДАТ ИНФЕКТИРАНИ еди колко си човека"( не че броят на заразените с вируса ще достигне еди колко си, по-важно е внушението). Тълпата възпроизвежда внушеният страх като психоза. Ступорът е следващата фаза, при която каквото и да се предложи ще бъде "прието" като "Грижата на добрия стопанин", а самият "стопанин-пъдар" ще си трупа точки за следващите "избори" на стадото, което да го преизбере, докато самото стадо(тълпата), така и няма да усети как е задлъжняло още повече към "новите господари", на които иска-не иска служи и "пъдаря-стопанина-овчаря", а "господарите" си стоят удобно, "неосветени" в сенките, където "тълпата" никога не би ги видяла и съответно да ги "помете" в транса на неразумния танц на необмисляното разрушение на революцията. Елементарно възпроизвеждане на феодалното робство, но прикрито "зад паравана" на "Новият либерализъм в демократичните общества", за което радее "великият отворен общественик" Дж.Сорос. Не че в Русия е друго.Там обаче действат по олигархическият модел, при който феодалите, "изпълнителите" са олигарси. А в Китай - там пък уж комунизъм, ама си е прикрит тоталитаризъм с елементи на идолопоклоничество към образа на "Председателя". "Крайната цел на партията е осъществяването на комунистически обществен строй. Китайската комунистическа партия се ръководи в своята дейност от принципите на марксизма-ленинизма, идеите на вожда Мао Дзъдун и теориите на председателя Дън Сяопин." Да, но миналата година забраниха шаржове на сегашния гл.секретар, а вече и пожизнен ръководител - Ху Дзинтао. А и повсеместно върви идеологизирането му. Малко като Ким Чен Ун в НДР С.Корея. Пък и повечето хора смятат Китай за Шанхай и Пекин, ама като се "излезне" извън урбанизираните територии е пълна трагедия, което говори за копи-пейст на западния модел, все още. Надявам се да се оправи това, при положение, че китайците са основния "крадец на ноухау" в света, поне белким го трансформират през конфуцианството. При него поне има прекрасна традиция: "Интересно е, че представата за държавата-семейство влияе на представата на Конфуций за закона като нещо ненужно. Той смятал, че законът е излишен, когато има добър владетел. Той възпитава народа с добър пример и въздейства чрез добродетелност и благопристойност (礼). От тогава в китайската политическа мисъл се появява представата за двата различни принципа на управление: чрез 礼 – правилата за благопристойност, които въплъщават цялата традиционна система от нравствени и културни ценности и чрез 法 fă – законите, които означават безусловно и жестоко регулиране" Само че тази традиция изисква нравствеността и културата да са в хармония, за да се избягва излишна педантичност и фанатизъм. А пък в съвременният постмодерен свят, определено "надъхваното" консуматорство е лишено от критичност към проявата на фанатизъм, щото са с една и съща основа - манията и фикс-идеята. Християнството и Ислямът пък, така както са били оформени като религии, са просто "деца" на ултрафанатичното юдейство. За "късмет"( или по-скоро - старателно контролирано) основните идеи в тях са били старателно "заразени" с фанатичното юдейско "поставяне над всички"(с което юдеите си оправдават ампутацията на хуманното спазване на Справедливостта и Уважението, при завземането на нови територии, защото са гонени от всякъде и съответно нямат собствена земя). Така наместо "разговорът с Бог в теб чрез Христа" или "Откровението на Аллах чрез Мохамед в теб" са се превърнали в "смирения християнин" и "войнстващия мохамеданин", и "двамата" в непрестанна борба за "правата вяра". А тя борбата ражда конфликтите, а не уважението. А пък това е станало не за друго, а заради опитите на владетелите да увековечат статуса си и този на наследниците им чрез "наместването" им в образа на "владетеля", който е носителя на "божата власт на земята". Същият е и мотива на властолюбците, прикрити зад "образа" на Църквата или Имаматът. Така че глобализацията ми клони изцяло към втората теза Но не искам да "изключвам" синтетичното трето - полярното взаимодействие . Да, но при положение, че както се вижда няма "нищо ново под Слънцето", то и "синтетичното трето" пак ще си е старото трето - А то кое е? Някой може ли да ми даде предложение? Щото аз виждам само садо-мазото на колективно ниво, което е далеч-далеч от предпоставките за достигане до Синархия?

Но все пак темата касае и свободния избор, на база който ние проявяваме "свободна воля". А изборът ни на днешно време вече е доказано и се използва на практика, че е почти 100% предопределен. За това и защитавам тезата, ме нямаме "свободна воля", защото не осъзнаваме предрешената посока, в която насочваме силата на волята ни. За това и твърдя, че тя не е наша, а на изцяло съзнателния човек, какъвто поне аз не претендирам да съм. Доказано е, че изборът ни е почти 100% предопределен, защото съвременните алгоритми, които са продукт на развитието на математическия апарат, дават почти 100% описание на реакциите ни, съответно изборите, които ще направим. Това се ползва и на практика при редица дейности - маркетинг, ПР, управление на човешки маси(тълпи). А това е възможно поради едно просто проявление на нагласата в ума ни - да търсим лесното пред трудното. Все пак умът ни, като инструмент на Егото ни, е с основна цел да засича, обработва, построява и оптимизира масиви от информация от външната среда за целите на поддържането на организмовата цялост. Това го извършваме чрез определени програми, които като модел сме възприели от външната среда, но са продукт на творческият ни подход при интерпретирането на тези модели, преди да ги приемем за "част от нас". Повечето програми стоят под прага на съзнателното ни възприятие. За това и резултатите от действието на такива програми се наричат "подпрагови". Като пример - псхосоматичните сигнали за състоянието на всяка клетка или орган. А когато тези сигнали "минат прага" на съзнателните ни възприятия ние ги усещаме като болка, сърбеж и т.н. В процеса на оптимизиране на информацията, най-важният момент е момента на "включване" на вниманието. Когато не сме внимателни, ние сме като "отворена каца" на навлизане на "програми" от външната среда, чиито резултат на по-късен етап "възпроизвеждаме" по наш индивидуален начин. Те също са на "подпрагово" ниво в съзнанието ни, както и соматичните(телесните) програми за управляване на "машинката ни за проявяване в материята". Като пример - мелодия, която сме чули сутринта на предния ден, на следващия ден по обед започваме да си я тананикаме, без да осазнаваме защо. Е в съвременнния език вече има и термин за тези "програми", които не са свързани с телесното ни функциониране, но за щастие или не, влияят и на тялото ни. Наричат се МЕМИ. Мемите не са единствено под формата на мелодии, но и поведение. Религиозните догми са едни от най-големите генератори на Меми, които си "обикалят" в обществото. Та когато споделяме некви клипове, интервюта е въпрос на съвест и разумност да проверим, доколкото можем, какви меми съдържа поднасяната информация. За това, според мен е добре, когато постваме некви клипове да приложим наш анализ, иначе ще си действаме като некви безотговорници, проектиращи единствено собствената ни неосъзнатост, прикрита зад "слова" на някой авторитет за нас. Дори може да се стигне и до фанатичното налагане на собствената ни религиозна доктрина, зад "булото" на "светлополярната" агресия в стил "добре си, но ще се оправиш", което съдържа изцяло мема - "не си добре, имаш нужда от помощ, която не можеш сам да си окажеш", а това е в директен конфликт с възпитаването на вярата във собствените възможности и създава единствено зависимост!!!

Александре, по първия клип, съм сигурен, че така и няма да можеш да обясниш адекватно съвременните тенденции в развитието на Разума и в какво се състои човешката свобода и разумната воля, а единствено би предал собствените ти предразсъдъци. Не за друго, а защото проф. Филипов, при цялото ми уважение щото доста съм го следял, вече е вкарал "образната представа" на така да се каже старото отношение към новопостъпващата информация от съвременните експерименти. Единственото, което залагам 50 лв., че би отразило за теб, цитирам те, "човешката свобода и разумната воля" и би застанал като твърдение зад което, е че "от информационното поле до нас достигат послания, които ние изкривяваме"- по думите на професора. Защото това е в синхрон с твоите убеждения за "възнесените учители", които ни "направляват", но ние "лошите хора" не слушкаме. А по втория клип, то бива учени хора да спекулират, прокарвайки внушенията, който са плод на собствените им интерпретации и религиозни вярвания, ама пък и да са забравили за изискването за обективност при поднасянето на информация, това вече от академична гледна точка е недопустимо. Но за сметка на това пък е плодотворно за нереализираните амбиции в полето на ума на хора, на които би им допаднала подобна интерпретация, поради резонирането със собствените им вярвания. Но проф. Попхристов просто си споделя пред пред екрана, не е той този, който разпространява тезата му. А и все пак форумът е с претенция за "Портал към съзнателен живот", а не "портал" към фанатичен живот. За това е нужно да има примери за съзнателност, които е добре да са директни, а не като негативни примери за липса на съзнателност. Каквото би било поредното шерване на клип с предварително обявяване на "слушайте и гледайте внимателно" щото той човека казва това, което аз ви казвам, че казва, ама не е точно така. Сигурен съм, че до момента не си се замислял за ОГРОМНАТА разлика между - "Всичко е Едно" и "Всичко е Едно и Също"!

В цитираната статия също може да се открие причина за дълбоките противоречия, до които можем да се докараме в ума ни. Когато възприемем първопричината за функционирането да е мозъка изпадаме в основен умствен конфликт. Той се състои в това, че Съзнанието бива възприемано като страничен продукт на физиологията ни, което строго контрастира на усещането ни като самостоятелно мислещи индивиди. Така фокусът ни се "центрира" в мозъка, а от там и в ума, а така не можем да си обясним чувствата, които изпитваме. Това си е най-чистата форма на дуализма, която изпитваме с цялото ни същество. А пък фокусирането върху чувството за "нещастие" като проява на амбицията е просто "циклене" в негативното, манипулативна теза в ума ни, чиято крайна фаза е още по-голямо "зацикляне", когато отговорността за собствените ни действия отново бива прехвърлена към друг външен обект, но не и "навлизане в дълбочината" на самото чувство и причините да го изпитваме. А те са си в нас. Иначе авторът на цитираната статия много добре е напипал склонността ни да хиперболизираме негативното, "нацвъкал" е внушението, че заради амбицията ни страдаме, че тя е продукт на "мозъка ни" и вече с "отворено съзнание" да ни "залее" с готови решения. Е как да не ни предизвика интереса. А амбицията на авторът - Yinon Weiss, е просто да се възползва от интереса и да има по-висок рейтинг на статиите си, което в платформата, в която пише https://medium.com/, носи приходи. Самата статия е с насоченост към тезата на Функционализма, според който Тялото ни, вкл. мозъкът, е хардуерът, а умът ни е софтуера. Така на "логическите типове", отразяващи мисловната ни дейност им се придава "ранг", а в зависимост от ранга се получава и подредбата по важност, или преимуществото, което даваме на определени състояния пред други. Да, но самият функционализъм не може да даде пълно обяснение на това що е то Съзнание. Защото не може да обясни дейността на "центърът", от който Азът проявява Творчество, еле пък същността на Аза. А то творчеството е "надскачане" на рутинните задачи. Способността да "погледнем отстрани", да използваме нов поглед върху стара ситуация. Да проявим Творчество е нужно да имаме амбиция, иначе "вел те вятър". За да проявим желанието да опознаем себе си също е нужно да имаме амбиция, защото това желание се базира на инстинктивния ни порив да се развиваме, да не оставаме едни и същи, да се "слеем с Промяната"(Process philosophy). Така пък можем да се научим да "пускаме" старите образи, с които сме се идинтифицирали, за да може да се прояви новото ни Аз, ъпдейтнатото, съобразно Промяната в средата и нуждите ни. Тъй че Амбицията си е супер, но тънкия момент е Амбиция за какво? Насочеността на нашите желания е важна, независимо че тя винаги се определя от Идеалите ни, които мечтаем да достигнем. Ами има! Амбицията е първа крачка по пътя към Идеала, а Мечтата е сборът от чувства, които изпитваме от умствената представа за постигането на Идеала. П.П. Друг е въпросът какви идеали имат като отправна точка различните хора. За един идеалът може да е "да излезне на кафе", за друг "да се натряска до козирката", за трети "да се възнесе". Все въпрос на самооценката ни и какво е важно в Живота. За това е "шарен" живота. Както казват руснаците - "На вкус и цвят, приятели няма"

Търсенето изобщо на "победител" е основата единствено на неразрешимите спорове, които неизбежно прерастват в конфликти! Основата на всеки спор обаче е споделеното търсене на истината, чрез излагането на аргументи от това търсене на всеки от участниците в спора. П.п. Врагове се раждат единствено при конфликти, които са резултат от неразрешими спорове, които възникват от непознаване, а от тук и липса на овладяване на Егото! Егото не може да ни е враг, то е инструментът на дълбокото ни Аз или пък Висшият ни Аз да се прояви. А това, че не сме възпитали в егото ни Самоконтрол е пропуск, който макар и трудно може да се компенсира. Стига човек наистина да иска да порасне и да почне да мисли и чувства самостоятелно, а не през чуждите шаблони. Истината в твърдението "Аз съм" се състои в това, че мисля и чувствам самостоятелно, без посредник.