kipenzov

Значи ти трябва да ми кажеш първи мерси! Почна да си виждаш егото. А аз доколкото съм възприел от баба ми ритуала покрай прошките, трябва да ти отвърна - "Простен си! Прости!", нали "бабо Сашке". П.п. самият факт, че още фокусираш на "по-умен", значи, че имам още работа с теб, но вече ще ти оставя само образа ми в твоето съзнание и ще "ти пращам" дигитална лигава любов, за да ти издразня мачовщината, та белким "слезнеш от мотора" на земята на смиреното присъствие, от която желанието ти да споделиш опитността ти ще се реализира много по-изчистено.

Ехеее, royalrife, не очаквах от теб подобно мъдро предложение, макар и гарнирано с характерния ти "инквизиторски" стил и меко казано ""мъст за провинилия се", което е излишно като пожелание. Милосърдието, за което пишеш си е твоя интерпретация! Но от моя гледна точка си напълно прав, само дето ще го интерпретирам по моя начин. Самото първоначално питане, съдържаше идеята за млад мъж, който търси себе си и е достигнал до етап на интерес относно взаимодействието си с другия пол и често срещаното псевдодуховно развитие. Съвсем нормално е това да мине в началото на този аспект от пътя му през сексуалното привличане и влечението към външната форма. А пък самият факт, че пита както се беше изразил във "форум на дъновисти", отразява това, че има страхопочитание(пази дистанция с нарицателното), но и респект. Само трябваше да му се обясни какво и защо не би се приело като използване на предната дефиниция в кавичките. А пък при самото развитие на темата, спокойно може да се "развие" тезата за отношението на Дънов към секса и човешката любов и да се наблегне и на посланието на Б.Дуно, чрез Дънов. Това според мен вече беше направено в темата по блестящ!!!! от моя гледна точка начин, щото аз щях да съм доста краен като "звучене" и пак да остана неразбран за идеята ми. А самата идея, заради която подкрепям мнението на роялрайф, е че ако последователите са възприели Любовта, за която говори Дънов, и като форма на Свобода, то не би имало никакъв проблем относно заглавия или питания (свободата която не можеш да дадеш на себе си, не е добре да се проектира като ограничаване на другия човек). Съответно даването на свободата на изказ на опонента в дискусия би било прекрасна възможност, предизвикателство за всеки последовател на Учението Ви пред собственото му разбиране и интерпрегиране на знанието, съдържащо се в самото учение. Предполагам, че това се имаше предвид под "Милосърдие"!

azbuki, на колко години си - 20-23 или клониш към 30 или 30+?

Дай Сърцето си на нещо земно, стига с тази ирационална болка! Бог е и в/на Земята, не само в Небето!

Мечолари, явно си "се окопитил" след "тъмната ти фаза"! Радвам се за теб! Ама, от моя гледна точка, пак си "започваш" самопораждащия се цикъл от кофти взаимодействие с външния свят. Тия дни се сетих за теб, за детството ти в Дупница, за цялата тази енергия, която разходваш да захранваш собствената си Сянка, избиваща алхемично в прекрасни стихове. А замислял ли си се, че всеки "демон", всеки "негативен образ" в съзнанието ти можеш да го замениш с някоя билка? Всяка билка в комбинация с друга да станат "строфи" на прекрасни нови стихотворения- рецепти. Над Дупница има толкова много що-годе естествени екосистеми, има и запазени хабитати на лечебни растения. С цялата тази енергия и влечение към природата можеш да станеш прекрасен фитотерапевт и да станеш пазител на традицията и знанието на билколечението! Просто предложение!

Ами "вникни" в моята, бре Александре! Та белким се "разшириш" и извън "зоната ти на комфорт", в което състояние така и не виждаш самовлюбеното си отражение. Аз съм ти за това, както и ти на мен "ми отрази" доста несъзнателни вътрешни състояния, които не виждах и се чудех що ти се дразня. Без теб едва ли щях да осъзная, че съм си потиснал "манипулатора", "демагога", "бабата на седянката - на всяка "манджа мирудията", самовлюбения", "мъжагата", "задоволения", "привидно мъдрия, а всъщност пълен глупак", "защитника на обидения, а всъщност властолюбец" и т.н. Аз поне ти ползвам пълния капацитет на "отразяване", за да погледна в "тъмната, неосветената част от Душата ми", А ТИ??!?! Така и не можеш да си представиш, че много добре вниквам в твоята точка! Цитираш мои думи, след които вече "говориш на себе си". Обърни това послание -"Способноста за вникване в нечия чужда гледна точка е основна способност за разбиране , Всички го имаме ,без значенис кво си говорим и може да се влияе от егото като защита", към теб самия и се изследвай какво от егото си "защитаваш"?

Ами, според мен страхът и любовта са най-дълбоките състояния на несъзнаваното ни състояние. Двата потока, които могат да бъдат усетени като "свиване" и "разширяване". Мотивацията на вече съзнавано ниво, така както съм си я изследвал у мен и наблюдавал у други хора, вече е пречупения поток на съзнание през тези две призми - на страха и любовта. И най-общо може да се даде като линия на движение - бягство от болка - стремеж за удоволствие. Това обаче е просто структурата, предварителните условия на средата в която живеем. Но съзнателното ни "движение" в часта с осъзнаването е производна, т.е. произтича от това "движение" в света. Малко по-така описано е, че в неспирно мотивираните ни действия за бягане от болката всъщност проявяваме стремежът към удоволствие (иначе съзнателно съм свидетел на секви варианти на лицемерно интерпретиране на този естествен животински(от живот) процес. Това си е супер устойчива програма за поведение - основа за всякаква проява на поведение. А в този процес, в това "движение" се проявява и съзнанието ни (според мен се проявява, а не се формира - формира се единствено съзнателното ни възприятие и себепредстава, както и самооценката и себеуважението) Кратко аргументиране: Това като процес е точно както при квадратната функция се извежда първа производна. А пък условията на външната среда са изразени от параметрите на функцията и дефинират Дискриминантната, която в случай че е =0 тогава x= -b| 2a. Това се вижда по ясно от графиката на функцията - параболата. Параболата всъщност е графично описаната "траектория на Махалото", която определя двете "полярности" на дадено вътрешно състояние (душевно+духовно, мисъл+чувство), към които би ни "повлекло Махалото", ако не се "отлепяме навреме" от хода му. Множеството от всички "полярности" са всички потенциално възможни преживявания в "земната платформа". Въпросът е, че всеки човек "се движи" във всеки настоящ момент във всички възможни "параболи от състояния", но капацитетът ни за съзнателна обработка е силно редуциран и ние имаме осъзнато преживяване за една малка част от това множество. Е в този диапазон възприемаме и Себе си, като "земен човек". Сигурен съм, че всички малко по-осъзнати хора имат интуитивното усещане за това, но не са го срещали така описвано.(за това интуицията е отделена от мисълта като психична функция- за да може да се запазва здравият разум на мисълта паралелно с интуицията, която е особена форма на многоизмерната, нелинейна мисъл. При шизофрениците двете просто са се смесили и линейната, конвеционално използваната ни мисъл е вече само като интуиция и е останала базовата инстинктивна основа на действие, без разумният контрол на действия като културно наследство в обществата, в които живее индивида)

А когато чуждата гледна точка всъщност се окаже "неприетата, непознатата" твоя гледна точка, вагалният тон-освободеният електромагнитен поток тръгва по блуждаещия нерв и те "втриса приятно" насекаде, където минава в тялато тоя нерв. Понеже е ел.поток се вие кат спирала или супер бързо смокче, па мое и "напечена на слънце" скорострелна усойница. Ма иначе първо тръгва от "мръсотиите" и кат мине почти насекаде, остават "меките колена" и "изтръпналите пръсти". Па, ако можем да го ползваме всеки път, когато мине и през неокортекса вероятно би било ползотворно. Секи сам си решава дали е "обладан"(външно) или се е запознал с "неприетото си аз"(вътрешно). А в Тантрата можеш "да гръмнеш като розов балон"(извинявам се на мастурбиращите за аналогията между балона и надуваемата кукла), па ако има наблизо и некой друг с подобна култура, може и да се "разтегнете като ластици". Ма тва е повече за младите, дето ноо ноо не го мислят, а па след време го осъзнават, когато вече требва да преобразуват спомени.

Ейй най-накрая некой да сподели детайлизирано, това което се опитвам да споделя като лична позиция от наблюденията ми във форума, съпоставката с беседите и личните ми усещания! Аз, понеже не съм на висотата в "чистотата" като Орлин, ще го парафразирам с цитат малко по-близо до просташкия изказ, които ми е по-близък като средство за изразяване, па който иска де си губи времето нека ме съди. "Разликата между порното и еротиката е във фокуса на камерата и осветлението". Ние си избираме как да гледаме на секса и "колко светлина да хвърляме на сцената". Естетиката, усетът за красота е инструмент за благоговеене пред божествената красота на мирозданието такова, каквото го "виждаме". А какво си избираме "да виждаме" определя и "как го виждаме", а не че то се променя заради малкото ни аз. П.П комшията ми е фотограф и е запален по езотериката и Дънов( вероятно и по Б.Дуно по този начин). При него съм гледал едно единствено клипче на М.Иванов и ми беше странно, но разбираемо, как се опитва да обяснява неща на публиката в неква френска зала, които поне на мен ми бяха ясни към онзи момент. Е как да не му побелее брадата и косата при толкова влагане на енергия за оформяне на изказа до нещо просто и разбираемо!

Ще опиша и идеята за темата, за да може да се погледне отвъд презумпцията, че моя милост я е наченал. Идета е, че доста хора в "сърфирането" в полето от информация попадат на термини и психологически конструкции от Юнгианската психоанализа (аналитичната психология), която касае описание на психодинамиката на най-дълбоките съзнателно достъпни слоеве на психиката. Верно, че за хора без солидна подготовка като обща култура това е сериозно предизвикателство, но пък вярвам, че все още форумът е посещаван или има потенциал да бъде посещаван и от по-интелигентни от нормалното хора, за които настоящата тема, при солидно развитие, би могла да бъде достатъчно добър наръчник за ориентиране за същността и проявата като аспекти на архетипа puer aeternus! Също така темата има и потенциала да даде аналогиите между юнгианската психоанализа и мистичната част от учението на Дънов, (които съм сигурен, че не само аз, като страничен наблюдател, откривам) и така да се изпълнят и предварителни цели от политиката на форума. А всичко това да даде стимул и за истинско развитие на Портала като "врата към съзнателен живот", а не само като "инструмент за популяризиране", който последните години гледам, че е кривнал към "инструмент за налагане" чрез отлива на инакомислещи и останалите резонно "твърди фундаменталисти".

В предните два поста се съдържат две меми! За това и има разминаване в мисленият анализ, ако някой вземе, че ги прочете. Разликата в мненията и мемите, които съдържат, се състои в различната метафизична представа, съответно религиозно чувство, съответно база за оценка, а от тук и изказ на мнение. При по-предния пост метафизиката и религиозната конструкция е базирана на "образа на БОГ като Господ-Бог". Единоначалието преди да се приложи Триединството(Отец-Син-Св,Дух). Класическа религиозна доктирина на официално изповядваното Християнство. Съответно не е застъпена концепцията за Демиурга При моя пост метафизиката и религиозната конструкция е базирана на "образа на БОГ"(непознаваемия, тъмното, в което светлината още не е осветила формите и съответно съдържа всичко), към която си добавям "образа на проявения Бог" (познаваемия, светлия, който вече е осветил формите, които мога да "видя", защото ние можем да "виждаме" единствено това, което е "осветено"-проявено). В случая мемата, съдържаща се в моя пост е базирана на религиозна псевдодуалистичност, дължаща се на "събирателния образ на Бог" като Всичко(вкл. и непроявеното) и "творецът Бог", този който"осветява", това което мога да "видя". Второто в религиозните традиции по света се нарича Демиург. Държа да подчертая, че и двете са правилни! Просто са продукт на различен избор на подход, в случая идеологичен.(пък и да не се стига да безсмислени теологически спорове, които така или иначе са водени и преди векове) Защото уващавам индивидуалността, а как ще си "нарисуваме" картинката на света е въпрос на личен подход. Съответно собствен път на човека, който не съм аз. (Ако съм аз - вече към момента съм си избрал конструкция, която изследвам и определя пътя ми, ако е друг човек, това е неговия избор на конструкция и носещ му съответната опитност.) За всеки случай ще предупредя, че подхода на Станимир е за предпочитане при хора, които не са минали през доста страдания и не им се и минава, съответно водещото кредую е "Животът ни е даден, за да сме щастливи" и се стремят към тази цел по пътя си. Изпитват нужда да са в колектив. И характерното е, че трудно се оправят в хаоса, където са предимно сами. Моя подход е за "по-екстремни" хора, които не изпитват ужас от болката, но е прекалено опасен за неподготвени. Особено в частта с несъзнателно предизвиканите страдания, които неминуемо следват по този път. И най-вече е за такива, които могат да ограничават последствията от щетите единствено до собствения си живот. Един вид - животът си е техен, но поне по пътя си да не вредят на други около тях, щото тва има фундаментално значение при една друга перспектива, от която обаче се е проявило на много места в писанията като закон или препоръка Бяхте предупредени!

Ето и друг анализ, на български автор, в който има доста по-обективно представена информация и посочвани недостатъци на обществената система Корона вирус размишления

Ето и нещо по въпроса от Терон Дюмон СЪЩНОСТ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИЧНИЯ МАГНЕТИЗЪМ, Париж, 1913 г.

Всъщност, противно на всеобщото мнение за пуерите ( вечномладите младеж или девойка, puеr aeternus и puella aeterna), според мен това е изключително красиви порив на духа. Дори мисля, че изцяло отговаря на Детето в беседите на Дънов. Даже имаше една беседа с доста повече мистицизъм, в която цитирам по памет :"Детето поемаше своето пътуване в небето сред звездите, а Майката оставаше в пустинята", което е идентично с "полетът на Малкият принц сред звездите и фаталното му приземяване в пустинята", а това е характерното поведение при идентификация на Аза с архетипа puеr aeternus. Докато четях книгата на М.Л.фон Франц не можех да спра да се "дразня" на постоянното дефиниране на пуера като "проблем, но когато азът ти се е идентифицирал с този архетип, то целият ти светоглед минава през призмата на индуцираното от него поведение и "виждаш" събитията от живота в една меко казано доста "абстрактна конструкция", според обществените критерии за психично здраве, . А те са преди всичко ориентирани към оценка дали индивидът е оптимално пригоден да изпълнява обществени задължения, а пък индивидуалността - тя ще се смаже с маш.масло и ще стане "зъбно колелце в машината". Пинк Флойд много добре го обрисуваха във видеото и текста на песента им "Стената" - "човекомелачката на учениците" и в текста - "още една тухла в стената". Обаче, като всеки архетип(еталон, начин, потенциал на структура) ние хората го "цепим" на две. Така освен положителната му за развитието на индивидуалността ни, интегрирана форма ( пътуването сред звездите, хармонията на подредеността, сред безкрайно актуализиращият се и вечно нов свят на идеите и безкрайният фонд на формите), този архетип има и отрицателна неинтегрирана форма. Тя е изразена в непрестанното желание за "отпътуване", "бягство от задушаващата сивота" на животът на възрастен, често и до солипсисизъм и живот във фантазиен свят, егоцентрично обърщане единствено към вътрешните си усещания и съответното "обръщане на гръб" на света, характерно за разсърденото дете при прекъсването на играта му. Социална изолация. В по-близко до ежедневните дейности се проявява като мързел, липса на желание за развитие, апатия. На вътрешен план пък натрупаният "застой" в социалното развитие на човека води до вътрешно напрежение от конфликтните оценки, които произхождат от индивидуалният Аз (аз съм си прекрасно развит, светът не ме разбира и заслужава и т.н.) и социалният Аз (на твоите години хората вече са с деца, купили са си къща и т.н.). В това отношение на критичност, М.Л. фон Франц в книгата й е доста изчерпателна. Язък, според мен, 30 г. работила с К.Г.Юнг, ама анимусът й дори и интегриран не я е "извадил" извън рамките на утилитаристичните оценки на индивида. Все пак женското его с добре интегриран анимус винаги води до архетипната история на "строгата пазителката на огнището, дома, традицията", а от тук и бруталната на моменти безчувственост към красотата, която също съдържа архетипът. Все пак в книгата не само се описва архетипа, но и косвено може да се изведе и един от основните методи за интегриране на архетипа или както заех заглавието от предходна тема - "лечение на.."(не бива да е болест, а не порив на духа). Този метод е в пряко съзвучие и с опитът на отминалите поколения - "Трудът облагородява човека". Работа се изисква, за да може аза да се деидентифицира от "образа на вечния младеж/девойка ("вечномладия бог", "Малкият принц", "приказна принцеса") и така по-лесно бъде интегриран преди следващия етап на съзряването, когато и на вътрешният контрасексуален архетип (анима,анимус) му дойде времето за интегриране. А в процесът на работа по "приземяването" на аза в реалния свят на човешките взаимоотношения пък се налага да започне да вижда и недостатъците си, които така "старателно" в несъзнаваният му полет в божествено е "закривал" с "булото от светлина" на пуера ( тук пък може да спомена и други светли образи на архетипа като "летящия супермен", "Нео", "пазителят на галактиката", "смелата Ваяна", "куклата Барби" и др.). Всички тези образи, които си произвежда аза( мъжкото или женското его), за да прикрие страхът от провал, от изоставяне, от отхвърляне, от ограничаване, и които са преекспонираните ни като значение малки "падения" след неуспехи, в повечето случаи като деца.Всички това отразява и захранва архетипа на Сянката. Отхвърленото и неприетото ни Аз. Усилена работа се изисква, работа под формата на физическо натоварване в някаква форма( отговорност и "запознаване" с тялото). Работа в колектив (отговорност да постигане на резултати). Работа в изграждане на някакъв бизнес (отговорност и познаване на законодателството и админ.норми). Много работа и фокусиране върху самата дейност, за да може "приземяването" в ежедневието да не протича изцяло през стреса на "отхвърлянето" на цикъла от мисли и "образи", съпътстващи интеграцията на пуера. Тези психични съдържания като защитна реакция са захранвани и от Сянката, неприятното ни Аз. То усеща "наближаващата светлина на съзнателния прожектор", от която неистово бяга и така подхранва и "полетът" на пуера отново в "небесата", а в обществото остава само тялото си на "ауто" и така "пропастта" между неговия свят и светът на реалните, смислените, образователните и ефективни взаимоотношения нараства до размери на "трудно завръщане". Разбира се, тоталното отдаване на работни дейности е само един от методите за интегриране на pure aeternus (puella aeterna). Съвременното развитие на психологията е довело до оформянето на различни психотерапевтични школи с индивидуално разработени методи за бързото преодоляване на всички "по-повърхностни" трудности по интегрирането на архетипа. А и задължително трябва да се отбележи и методът на Любовта на Дънов. В това отношение е въпрос на добра воля да се включат и психотерапевтите във форума, които определено са по-вещи за методите по преодоляването на проявите на неинтегрираната форма на архетипа като: -непрестанното желание за "отпътуване", - "бягство от задушаващата сивота" на животът на възрастен, често и до солипсисизъм, - живот във фантазиен свят, - егоцентрично обърщане единствено към вътрешните си усещания и съответното "обръщане на гръб" на света, характерно за разсърденото дете при прекъсването на играта му, - социална изолация;

Извинявам се, но бих искал да попитам, т.е. ако ннякой може и му се занимава да ми каже нещо за Уран! Не съм вещ в астрологията, знам само малко, колкото за 3 или 2,90, но като зачетох темата ми стана интересно! Бих искал да питам какво изразява Уран в Скорпион и май е в 1ви дом ?Иначе съм риби с асцендент скорпион.

Каква хубава тема! Направо наръчник за възникване на групова психоза, и как да премине през абсурдизма в плямпотене на простотии! Ми че то тва по мойта специалност, бре! То бива да не се знае основното решение на логическия парадокс за това кое е първо, ама ум да ти зайде! Ми много ясно, че първи е петела на дедо Гошо, който се е излюпил от яйце на костенурка, която носи на корубата си целия свят, а пък тя е стъпила на корубата на друга костенурка. Ето и други две решения любезно нарисувани ни от Морис Ешер Второто е по екшън. Как в галерията човек наблюдава картина на кораб в пристанище, в град, в който се намира галерия, в която човек наблюдава картина на .......

Всичко е въпрос на Дух в комбинация с Разум. Точно от отчаянието, както и други състояния на фрустрация, се повишава силата на психични поток. Всяка "преграда" пред потока повишава напора му. Напорът на водата е силата на натиск, която водния поток оказва върху граничните повърхности при протичането му и е пропорционален на скоростта на движението му, ако има такова. Живата вода, енергетизираната, е тази която се движи свободно в естествено формирано земно корито. При поставянето на бент на пътя на воден поток се получава задържане и когато водата прелее разрушаването на бента започва от малко и завършва експлозивно. Силният Дух може да трансформира психичния поток и вече концентриран да бъде насочван. Въпросът е да се научим накъде! При язовирите се изграждат тръби, водещи до турбини, а при баражите се оформят преливници, съобразени с цикличността на дебита на водните течения...

Между другото споменах, но сега ще го напиша по-кратко. За мен е ценност не да приема изкуствено поставените ми граници(от обществото), а да изследвам собствените ми такива и да ги откривам в обществото(света). Ако Никола Тесла беше доволен(приел границите) не би търсил, а пък не е като да не е открил, ама още не можем да разберем напълно какво е открил, защото има хора, които искат всички да са "видимо доволни" от това, което е света днес. Ако имаме некви граждански права, то е заслуга на недоволните! А за другия свят! Е то за всичко си има време, но сега живея в този, а пък колкото по-добре си обясняваш този, толкова по-ясен ще ти е изборът в другия. Мое си мнение....което ама изобщо не определя или ограничава способността ми за вникване в чуждата гледна точка. Това, че някой има потребност да му вникват в "точката" не значи, че аз трябва да споделям неговата позиция.

Есперименталните данни са информация, която се интерпретира от изследователите. Две мутри решили, че искат да станат учени. Шефът им бил доволен от тяхната работа и ги финансирал щедро. Платили си и един професор по зоология, със зациклила кариера ги приел за докторанти. Заизследвали стоножката. Според записките им, когато подали на стоножката команда - "Върви!" и я докоснали с пинсета тя вървяла. Откъснали й половината крака и при командата - "Върви!" и докосването с пинсета, тя отново се движела. Откъснали й всичките крака и тя спряла да се движи. В дневника си записали, че при откъсването на всичките крака на стоножката, тя оглушава и става безчувствена! Подобна методика използват и изследователите, чието кредую е, че здравето и щастието са най-голямата ценност на този свят, а не откритието им. А на този свят всичко в моментът на случването му е най-ценно, защото не се повтаря по един и същ начин, независимо приятно или неприятно усещане ни носи. Постоянни остават само принципите на "случването", ние не! Опа и Любовта и Страха, но там в "дълбокото им значение", където са едно и също....а пък недоволството ни кара да търсим и далечните граници. Така поне сме открили сегашния начин да си комуникираме - безжично, и то всички да го можем, а не само посветени, на които другите да служат обожествявайки ги... Така де, в основата на недоволството стои дълбокото усещане за несправедливост. За това е добре да си формираме реална оценка на моментното ни развитие, апропо възможности, налични таланти и развити способности. Защото недоволството от моментното статукво е необходимият катализатор за лично развитие в градивната му форма(да търсиш повече ефективност и ефикасност в твоите действия по промяната на средата и теб самия или пък по-висока октава на хармония на твоят светоглед и светът, такъв какъвто е), но също така може и да е катализатор и за разрушителната форма на личното развитие. Както и да го гледаме недоволството си е необходим фактор за развитие. За това предлагам от твърдението "страдате, защото сте недоволни" да изключим емоционалните оценки, защото те винаги са тенденциозни и клонят към неоснователно обобщаване (генерализиране). Така просто остава принципното "недоволен си - страдаш" като мъдър съвет, който да се има предвид при себеизследването и не е етично да го обвързваме с преходни ценности. Физическото здраве е преходност, а психическото здраве се постига, когато няма за и от какво да си недоволен и това вече беше споменато, че става когато "откриеш и приемеш границите". А щастието не е някаква крайна цел, то е процесът преди достигането на целта. Много хора бъркат щастието с удоволствието!!!

А и още нещо, което, докато четях Кибалион ми беше малко неясно. Полярността на Гнева, изразена от недоволството, е на другия полюс на линията "гняв-неприемане на ограниченията". Бидейки полярности, то махалото (сведено от интуицията до мисъл форма на движение между полярно проявени чувства), би следвало от написаното в книгата да може да се "прескача хода му". Дълго се чудех "къв е па тоя скок?" А то можеш "да го прескочиш"(хода на махалото от едната в другата крайност), ама "подскока" става в точката "по средата". Е в тази точка, за да не се "повличам" по хода на махалото, понеже не съм извънземен или пък от некое "Вселенско миротворчество" "владеещо" Любовта, си прилагам банскалийския метод - "Оти се косиш, кат ке ти мине". Тва пък доста често се опитвам да го комбинирам с "брой до 10 без да мислиш за друго и тогава говори", ама и често забравям и така влизам в изтощаващи спорове с хора. Когато не защитавам градивна идея, де - тогава съм "животно", щото става въпрос за защита на принципи, а не за личен кеф. А пък за гнева, когато си е само в моята тимба? Първо си пускам спомена за надписа зад кабинката в автобуса на един шофьор на "280"ката към Студгард - "Всички болести идват от ядове, всички ядове идват от гадове", добавям сентенцията, че гадове е имало и ще има, прибавям "кучетата си лаят - керванът си върви" и за гранд-финал си повтарям банскалийската "мантра"

Като спрем за момент цикълът от мисли, около който се "върти" самото проявление на този архетип на"вечната девойка". А той се индуцира в основата си от желанието да бъдем ВСИЧКО, което не сме в момента. Така, в моментът, в който осъзнаем, че НЕ можем да бъдем ВСИЧКО, а можем да бъдем единствено СЕБЕ СИ, с всичките ни недостатъци, вече е започнало активното интегриране на споменатия архетип. Съответно "възела от мисли" започва лека-полека да се "разплита". Полезен съвет е също и добавения пост на Лиула Добавено Април 16, 2013 (edited) "Здрасти, бих ти препоръчала една уникална книга Проблемът за Puer aeternus на Мари-Луиз фон Франц. Убедена съм, там ще откриеш в дълбочина проблема на вечните момчета и момичета; тъй като понятието е от юнгианската психоанализа, то се порови. Митологически погледнато puella aeterna е другото лице на богинята Кора от старогръцката митология и често, в психоанализата, нейният образ се появява като светлия лик на Персефона. Всяко едно задълбочаване в който и да е архетипен синдром, особено ако е нуминозно натоварен (поредица от компенсаторни сънища, каквито съм убедена, че имаш), ще изкара на повърхността и решението на тази обвързаност.

отварям за малко стара тема Добавено Април 16, 2013 от Slunce Бих искала да ви попитам как може да се лекува жена, която отиграва архетипа на "вечната девойка" puella aeterna. Можете ли тук да дадете някакви препоръки, практически стъпки, които да се следват? Знам, че сигурно ще кажете, че всичко е индивидуално, но се надявам да знаете и да можете да ми кажете какво точно трябва да се прави. Чела съм доста по въпроса и знам какво представлява този архетип. Само не знам как се лекува.

А бе то, всеки път забравям, че моето "развитено" въображение е доста рядко "застъпено" при другите хора и за това е добре да обяснявам какво имам предвид. В по-предния пост линкнах една от схемите за построение при този фундаментален физичен модел - тази при построение по правило за мултипликация на 2ка. Да, но то е само конкретен пример за правило. И то, правило за построение, базирано на 2, но при 3-ен граф. " Да речем, че имаме колекция от отношения като: {{1, 2}, {2, 3}, {3, 4}, {2, 4}} които могат да бъдат представени от граф така: Това са отношения между елементи (като {2,3} ) ", както го е описала Ваня Милева в статията Въпросът е, че при различни правила за построение се получават различни форми. Ето и примера от статията за различни по-комплексни форми, образувани при поне 10100 кратно повторение на различни бинарни правила (2ка) за построение или пък тези Но най-интересната форма, според мен, която е производна на правилото за построение при бинарното повторение е тази И тук трябва да подчертая, че тази форма е от " Само че на снимката има 6704 от тези точки", а при 10100 повторения на правилото за построение, съм сигурен, че формата би била доста близка до тази на човешкия ни мозък(или поне на Неокортекса). А това, че е използвано бинарно правило, е доста показателно защо имаме две половини на мозъка. При малко повече въображение пък, може и да се замислим за какво ни служи тази супер сложна органична "машинка" - мозъкът - за проявление на индивидуалното ни съзнание в материята. А пък самите правила на построение се базират на идентичност между елементите, т.е. не налагат зациклящите умствени нагласи да се търси кое е първото - кокошката или яйцето, битието или небитието, съзнанието или материята, идеализма или материализма, еволюционизма или креационизма.

Станимире, наскоро намерих едно видео, в което графично много добре, според мен, се "вижда" това, което се проектира и от "черното" и от "бялото" и как проекциите "вървят успоредно" в линейният ни свят.

Принципно е лесно! Стига да си "ампутираш" взора към света, какъвто го виждаш в дадения момент. "Заравяш си главата в пясъка" и почваш да си рационализираш(да си чертаеш умствени утешения). Да си "живееш" в перфектните кътчета, описвани от религиозната доктрина, към която клониш, а този свят го отнасяш към илюзията. Аз поне, съм "малко" мазохист. Не спирам да изпитвам недоволство, а от тук и страдание. При положение, че целият човешки свят се управлява от страданието, а то е отражение на стремежът да се бяга от болката и да се достига удоволствие, то няма смисъл да бягам от страданието. В крайна сметка, за да разбера защо съм избрал да се родя в този свят ( в даден момент от времето и пространството), а характерното за този свят е страданието, което се предизвиква от недоволството, то предпочитам да съм недоволен. Сега, както всяко нещо в човешкия ни свят, и недоволството е до време, до един момент, когато си позволиш да изпиташ недоволство и за нещо по-голямо като мащаб. Така че - постига се справяне с недоволството, ама тогава пък малко ми се губи смисъла да търся. Започва се едно блаженство, от което ако не се "отлепя" навреме се чувствам в некво безвремие. Тотален синхрон с всичко, че чак забравям какво е да си "шило в торба". На мен ми харесва да "откривам", па макар и почти винаги да е "топлата вода", която са я открили вече. Хубавото е, че има бая извори с топла вода, зад всеки баир, който недоволно изкачвам, А иначе овладяването на недоволството е свързано с осъзнаването на "Гнева" и това, че той е полярност на "Неприемането на ограниченията". Като приемеш, че си ограничен, лесно се тушира гнева, а така се овладява и недоволството. Просто си танцуваш с успокоителния Ритъм между полярните точки на хода на Махалото.