kipenzov

ПРИКАЗКА ЗА НЕВОЛЯТА

Валантайнке, то бива да си чела, ама ти си прекалила! А пък на всичкото отгоре, още продължаваш да "живееш" и в миналото ти в "сектата". Ми пусни го! Пусни ги да си отидат и знаенето и спомените! И задружните Ви съждения с приятеля ти(още не си готова да разбереш "закона за привличането" - в момента само ти вреди) Споделих ти в една от темите ти притча, че началото на мъдростта е, когато осъзнаеш, че си пълен глупак! На това му се казва "да направиш рестарт". Това е съзиданието. Така съзидава Природата. Старото си отива, за да освободи място на новото. Така се поддържа Кръговрата на Вечното. Дошли сме тук. Знаем, но от една по-различна перспектива, колко ни е Времето и какво е множеството от възможни преживявания, които можем да изживеем. Е ти още ли ще ПРЕИзбираш да си живееш с травмите?!? Или ще смениш посоката чрез Избора си?! Скачаш нависоко, щото искаш да избягаш. А всъщност не можеш да избягаш от Себе си. Щото така и не искаш да разбереш, че в "битката с Незнанието" не усещаме как биваме "побеждавани" от "Знанието". Знаем, ама толкова добре, че никой не може да ни обори, какви големи Жертви сме, как Светът ни е длъжен, каква огромна несправедливост има. От толкова много знание не ни остава място в главата, в което да мине мисълта, че съжалението към други хора е съжалението към самите нас. Несправедливостта в света е неуважението към самите нас и т.н. Не искам да е само негативно! За това ще ти кажа, че толкова дълбоко самобичуване е атестат за голям потенциал за растеж. Ама вземи успокой и подреди малко тези мисли! Още не си си отговорила на първия въпрос и в негативна подкрепа ти идва следваш, добавяш си и трети(отново като предразсъдък) и айде у лево! Сама си се препъваш по Пътя ти! "Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.", Плутарх и пак от него: "Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби." Не се страхувай да загубиш миналото и знанието си! На тяхно място ще дойде ново знание и настояще. Само спри да преизбираш старото. А па модел на света, такъв какъвто да ти хареса, с този начин на мислене, по който си стигнала до това желание, няма да успееш да сглобиш.

Заради контрола! А от тук и за Власт! И то, според мен върху Съзнанието! Иначе не мога да хвана логиката в прогресивното оглупяване, като следствие на още по-глупава политика на образованието! А и ИИ би могъл да поддържа перфектна симулация на материално проявен свят. Само му трябват "потребители", а не е като да няма желаещи. Виж само колко човека прекарват повече от половината си будно състояние във Фейсбук или "някъде" другаде в нетя.

Тъй като "литературният герой" на Китодар "овладява движението" си в пре-детерминирания свят едва на 79 годишна възраст, в следващото изследване на ИББК Китодар вече се е инкарнирал като хуманитарен доктор и представя основите на "овладяването на свободната воля" за приземяването в реалността и адекватното използване дори на интернет

А пък иронията е, че вече в тема на holyvalantine се опитах да подскажа за циклажа с мозъка, амаа....и тази тема отиде на там

Донка, вече споменах, че предполагам на къде ще е насоката и не ми се спори! Не ме и изненада! Няма и да споря! Просто, когато се интерпретират научни факти е добре да се мисли повече преди да се изказват мнения. А когато мненията се базират на нечие интерпретиране (и то строго материалистическо) на данни с откровена глупавост, то единственото което може да се получи е бутафория. Няма никаква научна стойност комбиниране на материален обект с идеален обект, без да се опише връзката помежду им. Толкова ли е трудно да се замислим, че цялата идея "да се открие" центърът на самоконтрола на човек като материален обект е глупост. Това е мечтата на всеки властолюбец - да открие "бутончето", ама понеже без насилие над тялото това не може да се случи, та за това се действа с инфантилизиране и мистифициране, както и дезинформация. А пък това, че насоченстта на волята ни е пре-детерминирана е продукт на невъзмжността ни да излезнем извън познатия контекст на егозаучените реакции. Както и начините на възприемане и интерпретиране на информацията. п.п. Ако ти се цикли в еуфорията и материалнто отражение на свързаността с Вселената виж това хим.вещество - ДМТ

И също така, мнението ми е и с цел да подчертая едни ефекти, които често не се вземат предвид при изследванията. Когнитивна склонност . Защото, ако не се вземе предвид и идеалистическата позиция, ще гледаме едностранно на инфото, поради "изкривяване (на английски: cognitive bias, от bias – предразположение, склонност, пристрастие, предубеждение)" От когнитивните грешки, изразяващи Когнитивната склонност, най- ме кефи "Ефектът на Дънинг-Крюгер". Или както твърдят Дънинг и Крюгер - "„погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“, което резонира с твоето

Така си мислиш! , всички го правим постоянно, но не го съзнаваме напълно, щото не можем да определим цялостния резултат от нашият изказ, поведение! Аз примерно като прочета какво съм написал преди време и "виждам" още много неща, които съм посочил метакомуникативно, а доста голяма част са си индикатори, "съвети от мен към мен", и така си се самоподпомагам "отвъд настоящия момент"...(това го написах без да се замислям, а сега вече се сетих, че повтарям нещо, ще се сетиш какво...и резонното в случая циклажче - ти ли ми го каза или аз си го знаех, щото си го спомних?!?, хихи, а иначе и двете са верни и зависи от гледната точка) Но Ок! Бях длъжен да попитам дали е така, щото вече поне на два пъти "забих" в моя интерпретация на дадена тема и не ми се повтаря грешката, щото се възприема като неуважение! И от некво желание за сътрудничество вече си питам, а пък и "встъплението на темата" е доста емоционално "наситено" и завършва с въпрос от лично естество, на който си позволих да отговоря, описвайки как изглежда от моя страна, па както иска да се интерпретира. Но вече по същество! Не ми отговори къде се намира ventral pallidum (VP) аs a structure! Тогава приемам, че е това Горе-долу съм се ориентирал още преди, къде би трябвало да се опитват да "локализират" този "малък и неизучен досега мозъчен център". Ето и друга статия , от която е скицата (да спазя изискванията за цитиране, де) А контра въпросът ми от идеалистическата позиция беше точно заради това! Защото, Донка, ако тези опити да се определи един "център", от който се осъществява контрола на съзнателната ни дейност, бяха основателни, то нямаше да има противоречиви експериментални резултати при други изследвания! Директен пример - За осъществяването на мисловната дейност или някакво емоционално състояние се реализира "изпразване на ел.матнитни потенциали" в синапсите едновременно в няколко области при пълен синхрон. Това говори за макроскопична квантова кохерентност на ел.магнитния поток! В последните години вече се пускат хипотези за "мисловни кванти", поради този ефект. Да не говорим пък за Роджър Пенроуз и екипът, с които са решили да установят "Къде се намира съзнанието" при изследване на предаването на сигналите в областта на синапсите, където се предполага, че преносът не е само под химическо въздействие, но се реализира и квантов тунелен преход. А при такъв преход може да се говори за квантова кохерентност в система и така да се обясни квантовата природа на психиката. Само, че презумпцията е?!?!?! да се намери къде!?!?!?! Се едно да "пипаш" крака на слона, а да твърдиш, че го виждаШ. Това ми мнение, обаче, касае метода като база! А иначе, че на тази база могат да се изведат ползотворни резултати - не го отричам! Защото предполагам на къде е насоката и няма смисъл да споря.

Донка, а пък ако това - си го "пуснала" метакомуникативно" към холивалантайнката, то напълно те подкрепям! Ала при нея "хаотичните" схеми, по които си "пуска" мисловния поток, скоро нема да се оптимизират. Има бая работа по Смирението и Доверието към Света, докат и се получи кохерентността, първо в мислите, което да се последва и от чувствата. И напълно в тоя дух е добре да намали самоагресията и самосъжалението, чрез "възнаграждаването си" за да си "пооправи" мотивацията. Че страхът яко я "тресе". Ама и да намали Егото, че дават й съвети, а тя си цикли и не се "вслушва".

Донка, от предния ми пост и комбинирането с твоя, насоката на дискусията отива от метафизичното към вече "твърдото материално проявление". При това положение се получава "навлизане"(или пък "спускане" или пък "излизане в периферията" - въпрос на вътрешно индивидуално възприемане съобразно образната конструкция на инд.съзнание и системата от убеждения) на фокуса на изследването към сетивния ни свят. ОК! Ама с оглед на горното е добре вече да се има предвид и това, че на ниво сетивен свят вече сме в по-изразен режим на дуалност. А основната дуалност, която може да се установи като тенденции в сегашното развитие на мисълта в света е представена от две философски школи - Идеализма и Материализма. Или най-сбито - кредуютата, че "Съзнанието определя Битието"(Идеализъм) и "Битието определя Съзнанието"(Материализъм). Или както в предния пост съм споменал съответно - Хераклит ("Панта рей") и Парменид("Неизменнното Битие") В тази линия на разсъждения, почти всички изследвания в невро-биологията и невро-физиологията се интерпретират от изслледователите през призмата на Материализма. Защото така са "възпитавани". А това не ми "звучи обективно". Научния материализъм, който на времето преди 60-ина год. е специализиран в Марксовия "Диалектичен материализъм", е "задължителната основа", на която се базира "интегрирането" на изследователя в академичните среди. Иначче - "Аре къш, болен идеалист, такъв!" Аз понеже не съм в "тези среди" мога да си следя непредубедено какво излиза като продукт и кой какво плещи и дърдори. Така че, веднага прилагам и нещо като "контра" от идеалистичната интерпретация: Ако имаше некъв "малък и неизучен досега мозъчен център" или както в някои школи се използва - "хомункулус", от който се "управлява" потока от "команди" към другите "определени центрове на мозъка ни" определящи реакциите, желанията, поведението и свободната воля, то изниква контра въпрос. Къде се намира този "център"? Амигдалата, хипоталамуса? как ли па не!

Детерминизмът е проекция на Неизменното Битие! Парменид Свободната воля е проекция на Вечно менящото се Битие! Хераклит , Само в ума ни може да възникне конфликт между двете философски представи. Обединени, от двете се получава: Всичко е предопределено, но зависи в кой от предопределените варианти ще се впуснем, на база Свободният ни избор как да реагираме (мисли и чувства и последващи действия). Хубаво е да сме съзнателни за същността на Избора ни, но пълната съзнателност е доста трудно постижение. За това се действа стъпка по стъпка, а не да гребем с "голямата лъжица" и да се опитваме да се храним с "мъничка уста". Изборът ни определя посоката на волята ни. Волята ни се влияе от потокът от мисли и чувства, а се реализира чрез действия. Колкото и да си мислим, че е права посоката, това не е така! Формата е Спирала! Ако е низходяща, основната мотивация е от генериращата полярност на Страха. Ако е възходяща, основната мотивация е от ген.полярност на Любовта. А двете генериращи полярности заедно оформят кохерентния поток на безусловната Любов.

Т.е. все пак Локалността на наблюдението е налична! А има ли такива подходи, при които се ползва установено астрономически разстояние и съответно изчислено взаимно местоположение между небесни тела и така да се определя в каква планиметрична конфигурация са планетите. Т.е. както е примера с "триъгълника между Марс, Юпитер и Сатурн", но гледано над плоскосттта на Сл.с-ма. Даже предлагам последните три поста да "се озоват" в някоя тема във подфорум Астрология - примерно за начинаещи, какъвто съм аз. Че наистина темата е за идеите все пак! П.П ако може все пак да получа отговор в темата за Уран, бих бил радостен!

Те това ти стига! "Професионални протоколи" изготвени от кой, отразяващи какво и най-вече - 100% успяли. Ама в какво?!?! Поднесени от бивши военни, данни за военни! Таман както и проектът "Гейтуей", който по някаква "свиша модалност", реализирайки "човешкият им дълг", от ЦРУ "решили", че данните от този проект така или иначе вече били достъпни на широката аудитория. И видиш ли поради това, както и от "изключително морални подбуди", решили да "разсекретят" изследванията. ХИХИХИ. Навремето баба ми казваше, че така или иначе вече съм голям и ТРЯБВАЛО да правя еди какво си.... Remote viewing-а е изследван и от руснаците. Те даже са работили и с "Огледала на Козирев", ама нещо ги няма данните. В света има единствено документирани експерименти по комуникация между хора в дълбоко медитативно състояние. Установено е, че след първоначалния контакт между тях, след изпадането им в състояние на Делта или Тета вълни, енцефалограмите им са били идентични. Мозъците им са били синхронизирани като излъчени вълни! А това, което описва @User123 е нещо различно. Макар, че възниква и един въпрос за личното израстване - "Ако знаеш всичко, което ти предстои - би ли било интересно преминаването през тези събития!" Един път като студент бях решил да ходя на кино и да гледам филм. Даваха "6-то чувство" с Брус Уилис. Минах през бара, в които работех и колегите ми казаха да остана да пием по бира, щото Брус Уилис през целото време бил умрял. Е, филма ми беше доста скучен!

Точно това исках да подчертая с примера за наблюдение от Юпитер! Даже представи си за нас на Земята Марс е с определено въздействие върху агресията, ами Земята как ли ще влияе като астрологическо проявление на Марсианеца, хихи, ноо як циклаж.... Да, няма как да знаем, но пък като почивка от сериозни мисли, този циклаж е весел... Аз си представям планетите не само като "планети", но и като материални обекти, разположени във време-пространството, които съответно по формулата Е=m.с2 , би следвало да са концентрирана енергия съобразно масата им. Е няма как една такава голяма концентрация на енергия да не излъчва в някакъв спектър. Съответно за мен Астрологията е прекрасен инструмент за разбираемо описание на въздействието от излъчването на небесните тела. А пък фактът, че не съм специалист определя, че изпитвам голяма доза доверие към астрологическите методи. Но пък и запазвам здравословна доза скептицизъм! Съвсем както повечето хора. Виж те тука може би има е нещо друго! Практическото значение е голямо, но зависи тези "секстили", "противостояния" и други планиметрични диспозиции в каква координатна система се разглеждат. Ако е Декартова и точка 0,0,0(центъра на координатната система) е на Земята, то действа Локалността при резултатите. Но ако тези диспозиции са определяни спрямо точка 0,0,0, находяща се на Слънцето, то би имало универсално значение за цялата Слънчева система. Т.Е. не знам как се определят взаимните местоположения между небесните тела в Астрологията. Но ако са абсолютни, т.е. примерно Марс, Юпитер и Сатурн образуват правоъгълен триъгълник помежду си, но погледнато "отгоре", "над плоскостта" на Слънчевата система, то от Земята това не би се виждало като "правоъгълен триъгълник", нали? А и все пак темата е за Идеите! И малко кривнахме....

В контекста на това ми твърдение, бих цитирал изследване за аналогията на образи и съответно различната форма на идеята "Един централен вътрепсихичен образ, около който е заложено оптималното движение по пътя на индивидуалното развитие". Двата "образа" са на "Цялостната личност" по К.Г.Юнг и "Христос" като религиозна фигура в съзнанието ни. Аз поне между двата образа виждам пълно съответствие, независимо от езиковия подход за описването им. (за това дадох пример за Езика, който използваме и че често се говори за едно и също нещо, но описано по различни начини чрез Езика) В самия цитат от изследването "ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност" на К.Г.ЮНГ, може да се проследи как една основна ИДЕЯ - "Че вътрешният ни свят има структура" се е проявявала в различни форми в трактати на различни мислители или племенни общества през вековете. А пък комбинацията на предната ИДЕЯ с ИДЕЯТА за "Сътворен свят" е дала различни нюанси(форми), отразени в различни писани тестове от мислители или поверия. “Сред обективните символи на цялостната личност споменах понятието на наасените за ameristos stigme, неделимата точка. Това понятие напълно съвпада с Монадата и Човешкия Син у Моноймос. Иполит казва: „(Моноймос)… е на мнение, че има такъв човек като Океан, за който поетът казва приблизително следното: „Океан, източникът на боговете и хората”. С други думи, той казва, че този човек е Всемирът, източникът на Вселената, незаченат, нетленен, вечен; и че споменатият човек има Син, който е заченат и способен да страда, и чието раждане е извън време- то, нежелано и непредопределено… Този човек е една монада, единна (и) неделима и (Все пак) съставна и делима, любеща и в мир с всички неща (и все пак) във война с всички неща и със себе си във всичко; приличаща и неприличаща (на себе си), подобно музикална хармония, съдържаща всичко в себе си… която прави всичко видимо и създава всичко. Тя сама си е майка, сама си е баща, двете безсмъртни имена. Символът на съвършения човек, казва Моноймос, е „йота”. Йота е единната, проста, несмесена с нищо монада, чийто състав изцяло произлиза от Нищото и която при все това е съставна, многообразна, делима на много части. Тази единствена, неделима „йота” е многоликата, хилядоока и с хиляда имена чертица. Тя е образът на съвършения, невидим човек… Синът на човека е единствената „йота”, чертицата, спускаща се отгоре надолу, пълна, изпълваща всичко, съдържаща всичко, което е в Човека, Бащата на Сина човешки”. Парадоксалната представа за монадата у Моноймос описва психологическата природа на цялостната личност така, както я вижда един мислител от II век под влияние на християнското послание. Аналогично схващане се открива и у Плотин, живял малко пo-късно (ок. 205-270). В своите „Енеади” той казва: „Ако една душа се познава във всеки момент, тя знае, че естественото й движение не е по права линия (освен ако не е била отклонена), а че то е кръгово движение около един вътрешен принцип, един център. А центърът е това, от което произлиза кръгът. Така че душата ще се движи около своя център, т. е. около принципа, от който изхожда; тя ще се придържа към него, ще се движи към него, както би трябвало да правят всички души. Но само душите на боговете се движат към центъра и затова те са богове; защото божествеността се състои във връз- ката с центъра… А отдалеченият от центъра е човек, лишен от цялост и на животинско ниво” Тук точката е център на кръг, който, тъй да се каже, се създава от кръговото движение на душата. Но тази точка е „център на всички неща”, образ на Бога. Този образ и до днес е в основата на мандала – символите в сънищата Същото значение има и представата на гностиците за искрата spinther506. Тя съответства на „scintilla vitae”, душевна искрица” у Майстер Екхарт507, която срещаме още в учението на Saturninus508. За Хераклит, „физика”, също се твърди, че схващал душата като „искра от звездната есенция”509. Според Иполит в учението на сетианите мракът „държи в подчинение блясъка и искрата на светлината”510 и тази „най-малка искрица” по фин начин е „примесена” долу в тъмните води511. Симон Маг512 също учи, че в семето и млякото се съдържа една съвсем малка искра, която „расте и става безгранична и неизменна сила” (Elenchos, VI, 17, 1)513. Точката като символ се открива и в. алхимията, където представлява чудотворната субстанция; така у Michael Maier514 точката означава „чистотата или хомогенността на есенцията”. В жълтъка това е „punctum solis” (слънчева точка)515, която се превръща в пиленце. У Henricus Khunrath тя представлява sapientia, под формата на „солна точка”516; у Maier тя символизира златото517. За тълкувателя на „Tractatus aureus” тя е центърът, „circulus exiguus” (минималният кръг) и „медиаторът”, който примирява враждуващите елементи и „чрез продължителна ротация превръща ъгловатата форма на квадрата в кръгла, като своята собствена”518. У Dorneus „punctulum vix intelligibile” (едва различимата точка) е изходната точка на Творението519. Също така и John Dee казва, че всички неща са произлезли от точката и монадата520. Сам Бог е едновременно центърът и периферията. У Myliiis точката е наречена „птицата на Хермес”521. В Novum lumen тя е дух и огън, животът на чудотворната субстанция, подобно на искрата522. Това разбиране за точката повече или по-малко съответства на гностическото. От тези примери можем да видим как Христос е възприеман в символи, които означават също и Божието царство, например синапеното зърно, скритото съкровище и скъпоценната перла. Той и неговото царство са равнозначни. Естествено, това разтваряне на Христовата личност открай време е будело недоволство, като не се е разбирало, че в същото време то представлява аси милация и интеграция на Христос в човешката душа523. Резултатът е израстването на човешката личност и развитието на съзнанието. Затова в днешната антихристиянска епоха тези специфични постижения са най-силно застрашени не само от социалнополитическите безумия, а преди всичко от рационалистическия hybris (дързост), който откъсва съзнанието от трансцендентните му корени и поставя пред него иманентни цели. —————————————————————————————————————————– 506 Bousset (Hauptprobleme der Gnosis, 1907, p. 321) казва: „(Гностиците вярват), че хората или поне някои хора от самото начало носят в себе си един по-висш елемент, произлизащ от света на светлината, който им дава Възможност да се издигнат над света на Седемте в по-висшия свят на светлината, на непознатия Баща и небесната Майка.” 507 Fr. Meerpohl, Meister Eckharts Lehre vom Seelenfuenklein, Abhandl. zur Phil, und Psych, der Relig. H. 10, 1926. 508 Irenaeus, Adv. haer., I, 24. Pneumatikoi съдържат малка част от плеромата (II, 29). Вж. учението на Satorneilos y Hippolytos, Elenchos, VII, 28, 3 509 Macrobius, Commentarium in Somnium Scipionis, XIV, 19 510 Elenchos, V, 19, 7 511 Тази представа се среща отново в алхимията в най-различни варианти. Вж. Michael Maier, Symbola aureae mensae, 1616, p. 380, и Scrutinium chymicum, 1687, Emblema XXI: „Царят, плуващ в морето и викащ със силен глас: „Който ме извади, ще получи голяма награда.” Вж. също Aurora consurgens I (Hrsg. Von Franz), p. 57: „Затова виках нощ след нощ, докато гласът ми прегракна: кой е човекът, живял, знаещ и разбиращ, който ще освободи пленената ми в пъкъла душа?” 512 Elenchos, V, 21, 2. 513 Вж. видението, описано от F. G. Wickes, The Inner World of Man, 1933, p. 245. Това е типична символика на индивидуацията: „Тогава видях, че на стълба виси човешка фигура, съдържаща в себе си цялата самота на света и пространствата. Сам и безнадежден, този човек висеше, вперил поглед надолу в празнотата. Дълго време той вися с вперен поглед, събирайки цялата самота в себе си. Тогава в неизмеримо дълбоката бездна се появи безкрайно малка искрица. Постепенно тя се издигна от бездната, като, издигайки се, растеше, докато се превърна в звезда. И звездата увисна в пространството, точно срещу фигурата, и бялата светлина обля Самотника.” Обратно, за Зороастър се разказва, че примамил искрици от една звезда, които го изгорили (Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 146). 514 M. Maier, De circulo physico quadrato, 1616, p. 27. 515 Или „punctus solis”. „В яйцето има четири неща: пръст, вода, въздух и огън; но „punctum solis” е отделно от тях, в средата на жълтъка, (който) е пилето” (Turba, Sermo IV). Ruska (Turba philosophorum, 1931, p, 51) замества „solis” със „saliens” (m. е. „същност” Вместо „слънчева точка”), смятайки, че всички преписвачи са допуснали една и съща грешка. Аз не съм толкова сигурен в това. 516 Vom Hylealischen Chaos, 1597, p. 195. 517 De circulo quadrate, p. 27 518 Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 691 519 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 382 520 Monas hieroglyphica (първо издание 1564). Също и в: Theatr. chem., 1602, II, p. 218. 521 Philosophia reformata, 1622, p. 131 522 Musaeum hermeticum, 1678, p. 559 523 Тук искам да цитирам едно теологическо мнение: „Исус е синтез и растеж, а крайната форма говори за стотици сили, участвали В нейното създаване. Но интересното е, че процесът не завършва с края на канона. Исус все още се създава.” Rev. R. Roberts, Jesus or Christ? – A Reply. The Quest., II, 1911, p. 124" С този цитат искам да покажа, че ИДЕИТЕ, които битуват в цивилизацията ни не са нови, но проявата им в обществата ни определя и хода на общественото развитие. А това, че една и съща ИДЕЯ може да се прояви в множество форми е възможно поради Творчеството, което реализира обществото за времевия период, през който съществува като такова. А пък творческия потенциал на обществото се формира от индивидуалните творчески потенциали на индивидите, които формират това общество. Съответно, за да се поддържа този творчески потенциал е добре да подхождаме с уважение към всяка творческа проява на хората, защото така се поддържа разнообразието от форми, с които идеите да се манифестират в обществото. Разнообразието е условие за устойчивост. А такова се поддържа с уважение, а не отричане.

Т.е. е с локално значение, защото отправната точка за наблюдение и анализ е Земята и касае наблюдавано, анализирано и описано въздействие, което оказват небесните тела на база изучаваното им местоположение СПРЯМО Земята. Също и отношенията им в пространството, които наблюдаваме ОТ ЗЕМЯТА. Дали наблюдавано от Венера, по същото време, когато се наблюдава и от Земята, местоположението на Марс спрямо Сатурн ще е в същата стереометрична конфигурация, както би се виждало като наблюдение ОТ Земята?! И това е просто констатация, а не спекулация за Локалността на наблюдението! Ето това е измислен мотив, какъвто не фигурира в примера ми с евентуално наблюдение от Юпитер!!! Вероятно има желание за изучаване и на "Юпитерианска астрология"?!, но то не е мое...а и не говоря за астрология на Юпитер, а за нещо просто като пример. Всеки си гледа от неговата камбанария. Дон Кихот е търсил противници, а се е биел с мелници. П.П В последното изречение на предния пост, колкото и "мистично" да звучи, всъщност е описана трансцендентната същност на Идеите. Има и по-широко приети определения за "трансцендентно", които могат да се ползват. Мое мнение! Да не се приема като съвет, еле пък опит за "размиване".

„само в крайното ограничение човек може да познае Безкрайното“. К.Г.Юнг Само за да се види аналогията!

Малко по-сбито за Квантовия компютър има и български субтитри и ефект, подложен на проверка чрез изчесление с квантов компютър "Квантов експеримент показва, че две версии на една реалност съществуват едновременно"

Благодаря! Това се опитвах да споделя като мнение. Без усилия, които на по-повърхностно ниво са мотивирани от недовоството към развитието в дадена ситуация, не може да се "расте". Ако сме "видимо доволни" от всичко, то скоро се губи мотивацията да променяш. А тогава се почва едно "носене" по вълната и понижена умствена активност. А мозъкът ни старите хора често са го сравнявали с мускул, за това има израз "Тренирай си мозъка". И последващ полезен съвет - "Нищо научено не е излишно!". Стига и да се прилага на практика, де, ако сме успели "да му намерим" практическо приложение

В този аспект мога да споделя изумяването ми от нещо много просто, но същевременно сложно като последващо "вътрешно пренареждане". Често в Езика ни използваме граматическо време. Но това е "отражение" на вътрешното ни усещане за Време, което пък в обществото "споделяме" като Момент от Времето и така ежемоментно всеки човек съгражда "консеснсусното усещане за реалност". Нещо като колективно възприемане на Време. Въпрос на Локалност е! Същата неточност се вижда много изразено и при Астрологията. Не за друго, а защото всичко в тази наука е базирано на Наблюдение от Земята. Как ли ще се "отрази на живота" на някое същество - жител на Юпитер, местоположението на Земята(като небесно тяло) в "наталната му карта", изчислена спрямо Наблюдение от Юпитер?

Самият факт, че имаш собствено мнение! А продуктът на личното творчество си самият Ти. Себепредставата. Идеята за общото и идеята за единичното понякога се проектират в "неповторими" форми като продукт на индивидуалното творчество! Толкова неповторими, че направо разумен човек да не може да ги повтори Ами няма. Има Идеи. А новото, старото са продукт на усещането ни за Време. Определянето на "стари" или "нови" идеи, дори и на колективно, обществено, цивилизационно ниво, е продукт на оценката на местоположението във времето, в което идея се е проявила под някаква форма. Това, което не отчитаме, е че често една и съща идея се е проявила под различна форма, но ние говорим за "различни идеи", пък с оглед на времето и ги съпоставяме като "стари"-"нови".

За да не стане прекалено дълъг предния пост, в този ще споделя две "свързани" идеи. Символът на Слънцето може да се срещне в различни форми в различните култури. На мен, пък и с оглед на развитието на темата, ме кефи този символ Коментирал съм този символ в контекстът на "Аз и Съзнание" в този пост ,но пък в случая може да се ползва и в друг контекст - на "0та и Слънцето"синтез. При приемането на 0та като точка, от която тръгват множество проявени "1ци", то лесно се стига до подобни символи Може и Старобългарската розетка, но горе долу все символи на Слънцето. Втората идея, като продължение на първата, но без да "пълня" какъвто и да е друг контекст, освен графичния, се съдържа в тази статия за деленето на кръга

Явно при метафазичната представа 1-Цяло, човек не може да си представи свят без йерархия! А това, че проявеното има нужда да поддържа структурната си цялост чрез йерархичната подредба на системите за контрол е само една индивидуална проява на 0та като 1. Това не е Идеята, това е Стремежът на идеологията да променя системата. Идеята, която стои в основата на този Стремеж е същността на самата идеология, а тя(идеята) е нещо да се промени(което често се използва манипулативно от едно лоби да замени предното в упражняването на власт). Може да се приеме, че тази идея е проекция на по-универсалната форма на Идеята за Промяната, но това би минало през съзнанието ни, ако сме Недоволни от сегашното състояние на системата. Другото, което е малко зациклящо е, че следствието "йерархия" се явява едва ли не необходимо, но и задължително условие, за да има проявено. Това важи напълно за материално проявеното. В този аспект на съществуването всичко е "тела", за това и се нарича Материализъм. Така пък ми стана ясно що "предполагаш", че си представям "празно пространство", , защото това е твоята представа, която проектираш като възможно обяснение на това, което е в моята тимба, Общо взето вече се ориентирах, че няма смисъл да пиша повече, защото всеки си има някаква представа, а моята е трудна за обяснение(поне на мен ми е трудно). Пък и определено материалистическият подход е добра основа за интегрирането на индивида в обществения живот и в справянето с предизвикателствата с това. И не е етично да го отричам, защото е и полезен.

Групата, разглеждана "извън" самата група, винаги действа единно. Това се проявява като колективно действие, комплексен резултат. А пък индивидуализъм извън груповото е самостоятелност. Да, но не самостоятелно действие ВЪВ групата, а самостоятелно развитие извън групата. Примерът с Дървото/Гората в случая ще е: Самостоятелно растящо и развиващо се дърво. Обикновено, естествено растат на ръбовете на пропасти или други склонове с много висок наклон. Написах естествено, защото други примери за подобно растящи дървета са свързани или с човешка дейност или с паша. Растежът по височина не е интензивен, а по диаметър следва естествения ход в долната част на ствола, но този растеж не е толкова изразен в горната част и се разпределя в растежа по диаметър на клоните, за да може да се устоява на ветровете. За сметка на суровите условия на Земята(релеф, почва, достъп до влага) тези дървета имат неограничен достъп до Слънцето и поемат слънчева енергия колкото им е нужна, без участието в конкурентни взаимоотношения за достъп да слънчевото греене. Така цялата дандания на Груповото(Ние) преминава в Самостоятелно(Един), а свързващото е енергията на слънчевата светлина(Е). Един+Е+Ние.

В животът на една гора, не екосистема, а просто гора като фитоценотично съобщество представено единствено от дървесните видове, има 4 етапа. 5тото състояние се нарича Климакс, но хипотезата за климаксната гора е намирала потвърждения преди да се намеси антропогенния фактор.(горе-долу отговаря като система на Синархията) Та тези 4 етапа са различните периоди в растежа и развитието на гората, а определящият фактор за растежа и развитието е вродения рефлекс на растителните организми наречен Хелиотропизъм - Стремежът и насоченото развитие на организма да се достига до слънчевата светлина. 4те етапа са както следва: 1. Период на възникване - млади поници,фиданки, да момента на допиране на короните(склопяване). 2. Период на интензивен растеж по височина - засилена конкуренция между отделните дървета за достъп до оптимално осветяване на короната им, за подсигуряване на по-интензивно огряване и съответната засилена фотосинтеза -》 по високи нива на синтез на органични вещества-》 по-интензивен растеж. Растежният потенциал се реализира в посока нарастване по височина. Процесът на "самоизреждане" е интензивен и доста от първоначалният брой дървета отпада. Реализира се засилен естествен отпад. 3. Период на интензивен растеж по диаметър - след достигането на оптимума на растежа по височина, между дърветата в гората, останали след "самоизреждането" започва нов процес на конкуренция. На този етап е в нарастването на диаметъра(устойчивостта), защото по-устойчивите индивиди имат по-"здрави" корони и съответно подсигурен достъп до слънчевата светлина. Процесът на "самоизреждане" не е толкова интензивен Тези 3 етапа се наричат "младенчески", а горите се наричат млади(1 и 2 етап) и дозряващи(3етап). 4. Период на зрялата гора. Растежният потенциал на останалите в състава на гората индивиди, след процесът на "самоизреждане"(естествен отпад), е реализиран и по височина и по диаметър. Единственото, което продължава да се развива е формата на дървото(хабитуса). Потенциалът на естествената възраст се определя от генетичния набор, но вече е зависим единствено от условията на средата и техната динамика(климатични фактори -》 механични,абиотични повреди и/или биотични повреди, патогени, антропогенна дейност) Та вече по въпросът за индивидуалното и груповото. Самостоятелното и единното. Индивидуализмът е необходимият фактор за интензивен растеж и развитие, чрез задаването на по-високи стандарти в групата. Но е и източникът на утопично високите граници. И двете тези за индивидуализма касаят младенческата възраст на съобществото, групата. Но има и развит индивидуализъм, на който се основава зрялата гора. Там Групата, съобществото, е изградена от оформени индивидуалности, реализирали в процеса на индивидуация пълния растежен потенциал при обусловената им генетична формация.