kipenzov

Много готин виц! Говорят си двама приятели: - Като чета литература за медицина и психология имам чувството, че съм болен! - О, и аз като чета Наказателния кодекс имам чувството, че съм за затвора!

Александре, тъй като явно имаш проблем във времето, за да реагираш... ще ти обясня в какво се състоят противоречията спрямо съвременните научни трактати за Егото. Личността е "отражението" в собственото ни съзнание, на резултатът от взаимодействието на Егото със заобикалящата среда. А ти поставяш следствието преди причината. Също така не Егото е носител на свободата, а "Духът на" Знанието, което "повдига" Аз-а и сътответно поражда и "разширение" на Съзнанието. А всеки етап на "разширяване" е свързан и с определена степен страдание(психическо натоварване, а не задължително физич. болка), защото изисква "да се преразгледа, да се "пусне" нещо "старо", за да може да има "растеж", "навлизане" на ново познание в съзнанието. Егото е просто "обвивка", инструмент за проявление на Аз-а( тоз "вътрешен човек" дето си го споменаваш) в материалната реалност. Точно съобразно някакъв закон сме "отделни"...аз не мисля, че ти пишеш наместо мен.. Като гледам "играта" на "мислене" бая си я "заиграл", защото са "вкарване" в ширпотреба на некви твои интерпретации на понятия като "нисш аз", които са проекции на вече дефинираното от когнитивните науки определение за Его(Аз), но пък има и религиозни интерпретации, който са свързани с "Друг свят", ала при тях не се използва "его", което не отговаря на темата, в която пишем. Но пък "нисшия аз" като проявление на "животинско" поведение, а то на инстинктите, е точно Его, защото егото са заучените ни реакции, готови "схеми" за реагиране, за които не "хабим" енергия за премисляне. Не влагаме съзнателност в действията ни. Но пък тези рефлекси са ни от помощ, до известна степен. За това не е удачно да се "нулира" или "се обезмисли съществуването ѝ", на пък съветът ти да се изучава е практичен... даже е част от процесът, който се нарича "Самопознаване". А и точно, когато не си съзнателен за Егото си, идентификацията на Аз-а е съответно с Егото, и не можеш ма грам да се дистанцираш от "наблюдението", да видиш същината на "другата страна" и все да ти се "привижда", че нещо не е у ред, да.. , и да не се замисляш, че няма "Различно разбиране", а просто има разбиране или няма. Станалото са МНЕНИЯ. Надявам се да съм бил полезен за развитието ти, Александре! Няма нужда да се насилваш да ми благодариш...знам, че ще ти е трудно...щото често не разбираш защо пиша. Прощавай, ако съм ти причинил страдание! Но не веднъж съм споделял, че съм привърженик на "информирания избор"!

Миналата година, когато почина баща ми, чак на третия ден се осъзнах, че тъгувам и страдам по МОЯТА, СОБСТВЕНА загуба. Противно на вярата, че е отишъл на "по-добро място". А баща ми, определено не "заслужава" подобно невярване от моя страна! Е, при теб, според мен, механиката на това осъзнаване се е реализирала по друг начин - чрез съня, с който си "се самоуспокоила" след "срещата" Ви с баба ти! Не виждам разумна причина да изпитваш угризения от спокойствието ти...както казват французите - "Се ля ви"(не знам как се пише на френски, , ама означава - "Това е животът")

Александре, пишеш откровени глупости! Хубаво е, красаво е, желанието да помогнеш, за да се разбере понятието "его" какво означава! Ама започни от твоето... Човек неосъзнал собственото си его и проявявания от това его - стереотип на поведение -"проповедник", е комично да дава насоки какво да "правиМ", докато изказва противоречиви мнения! Направо си е фарс! Да цитираш, че "науката да стане инструмент", а да изказваш мнения, противоречащи на когнитивната наука е меко казано "глупост"... ...повече клони към манипулация с цел "изливане на собствените тревоги" във форумното пространство. Ако имаш нужда от споделяне на чувствата си за "нетрайност" и "уязвимост", то можеш да бъдеш искрен и да споделиш, че те измъчва интегрирането им и имаш нужда да го споделиш. Това е Искреност! И е доста по-различно, а и противоречи на "нефокусирането на злото", така както те е упътил Дънов. Да прикриваш собствената си душевна динамика зад паравана на: ...и да излезне, че това е присъщо на Валантайнката към момента...при положение, че тя не е споделяла как се чувства към настоящия момент?!?!? Ми може изобщо да не споделя твоите предполагаеми чувства в съвременната карантинна обстановка!?! Дънов като е казал "наука", това не означава "Щайнерова"... , но пък е казал:

Хихи,не е чак толкова налудничава, бре човек! Кво толко се впрегна, хихи! Има и буквална материалистическа интерпретация, отвъд очевидно символичното значение на "божествена частица"! Тя се състои в това, че всъщност БОГ е само една частица, но какваааа!!! Движи се с безкрайна скорост и всичко съществуващо е изградено от нея, щото времето за сътворение е само един безкрайно малък миг. Има доста голям потенциал за вътрешни преживявания от тази представа!

И ся самата връзка, дето си синтезирах за символиката и значението на "извънземните" в сънищата. Преди две вечери започнах спор с един човек, в друг форум. Нямаше как, от моя гледна точка, да не се скюскам с него, щото е доста по-образован в научните теми от мен. А без да се скюскат двама непознати мъже, няма как да не прехвърчат "искри истина", а само его-игрички. В диспута ни яко "ми наби камбаната", ама отбелязването на когнитивната рамка на детинското ми поведение и последващата предпоставка за подобно поведение, доста ме засилиха "навътре". Всъщност осъзнах, че в голяма част от житейските ситуации в социалния ми живот, в които попадам, и не си харесвам реакциите в конкретни събития, се дължат на обусловени от самия мен причини. Че явно е дошло Времето да се променя и да преработя наистина някои модели, които си мислех, че са нещо незначително. С две думи, осъзнах, че трябва да "порасна", както казват старите хора и да обърна повече внимание на отговорното отношение и към обществения ми живот, в който от решенията и действията ми зависи и начина на живот на доста други хора, а не само на вътрешния ми живот. А пък "връзката" с "извънземното присъствие" в сънищата ми към този момент, синхроничността им със динамиката на вътрешното ми развитие към момента ме насочи кам следния извод. Лъчът,смъртта, бяха "преходът". Нещото, което бива убивано, за да се роди новото нещо. Това ми беше лесно като символика, щото и друг път ми се е случвало да претърпявам микро катарзиси, "трансформиране". Но пък самото "извънземно присъствие"... това е проекция на по-разумно работещият ум. Просто е символ на "витаещият" във въздуха Разум, който е далеч от мен. Или вече по-практично...носи символиката на разумното поведение, което не проявявам и би ми донесло повече хармония във взаимодействието ми със Света. Очевидно подсъзнателно вече съм си го сметнал, че така вече не може и трябва качествена промяна. Но пък този извод, след като съзнателно не искам да се променя, ми иде като "съвет" под форма на тематични сънища с обща насоченост. Та вече смятам, че бих могъл да кажа, от гледна точка на "моята камбанария", че принципно и за това удебелих шрифта по-горе. Но все пак това е моя интерпретация, а тя не е меродавна. И всеки може да си я ползва при тълкуването на сънищата си, но е просто една възможност за зареденост на символа "извънземни" в съня! Надявам се да е полезно това тълкуване на символа!

А пък тази ми реакция се дължи на съня, който сънувах преди 2 нощи, ама не намерих време да споделя до сега, както и синтезът от "каскадата от сънища", водеща до горе-доле "изкристализиралото" значение на "извънземните" в сънищата. Сънят, напълно естествено беше "продължение" на предносподеления, ама вече осъзнах синхроничната му връзка с "пожелаването" ми "да разбера" какво е В смисъл, че не знаех, ама не се усетих да се огранича само до това, а май несъзнателно "изпуснах" и желанието да разбера... и те ти съня.. Този път отново осъзнах, че сънувам, но вече всичко беше по-познато откъм действия, които да предприема. Оцелелите хора, бяха в сгради. Небостъргачи. Аз също. Излезнах. Но вече не си губих времето да се гоня с "тостери", ами направо започнах да обикалям, за да ... ми май, за да оцелея, ама не си го обяснявах по този начин.. просто обакалях и знаех, че ще се случи нещо, но не знаех точно какво... Докато не видях, че корабът-майка е в небето. Наблюдавах как с един насочен лъч "прихващаше" хора и ги "дезинтегрираше"... не можех да видя как, но знаех, че ги убиваше. Бях излезнал на открито пространство. Нещо като огромен площад, далече от небостъргачите, които като обекти позволяваха някакво прикриване от лъча на кораба-майка. В този момент видях, че проекцията на лъча по площада започва да се движи към мен. Знаех, че трябва да се отдалеча, но бях забавен в движенията си. Започнах да забавям все повече движението си, щото "привличащата" сила на лъча вече ме беше прихванала. Не се сетих, че трябва само с намерение да реализирам желание да се отдалеча. Нямах вече съзнателна сила да се "отскубна" от лъча, за това реших да се съобразя с положението. Знаех, че е неизбежно лъчът да ме "хване". Преди да се случи това обаче реших, че просто не трябва да поглеждам към източника на лъча, докато съм в потока на лъча. Ах, колко сме сигурни понякога, че сме напълно подготвени, хихих, та и аз така... ама тоз лъч се оказа бая силен като интензитет. Енергийният поток бе с такава сила, че не издържах да му се противопоставя силово и ....погледнах. Егаси...цялото ми тяло започна да се тресе от конвулсии. Аз в будно състояние рядко съм изпитвал подобни усещания...се едно те треска ток, ама с егати ампеража... Докат се тресях обаче се замислих и осъзнах, че това е ... бе не беше нещо друго освен умиране. Осъзнах, че умирам и вече ми стана интересно! Обаче след "дезингегрирането", вече доста по-лек, щото го нямаше усещането за тяло се "прехвърлих" в една друга форма на реалност. Оставих това преживаване и се събудих. Започнах обследване на телесните си усещания. Верно бях изтръпнал почти изцяло, но бързо са раздвижих, обаче без да отварям очи. "Върнах" се замалко в съня, чието преживяване още не беше "приключило", щото ми беше интересно "след смърното" развитие на съня, но горе-доле не ме изненада, и за тва си се събудих напълно, щото някой неща си имат време, а моето е в този свят.

Ейййй, на днешно време, при тези интензифицирани потоци, човек да не каже нещо... Предния пост го споделих, след като бях сънувал за пореден път вариация на споделения в самия пост сън, който съвпадна синхронично с поста на Насти. Самият сън се състоеше в това, че имаше инвазия на извънземни на Земята. Но, по-интересна ми беше съзнателната ми реакция в съня, както и, разбира се тоталното "потъване" в свръхреалистичността на преживяването. Отново екшънът в съня започна след неква обикновена, ежедневна ситуация. Погледнах към Петрич, докато се намирах на улица в Сандански. Ок, ама после в небето видях силуети на летящи обекти. Като се загледах, разпознах хеликоптери. До тук ок. Да, но в един момент един от хеликоптерите избухна както си летеше. В този момент изтръпна цялото ми тяло от страх. И имаше защо...защото в следващия момент видях извънземен кораб да профучава в небето над мен и да "сваля" още почти всички хеликоптери, които виждах. Иначе осъзнах частично, че сънувам, точно в този момент, но това очевидно стана доста след началото на съня (времето в съня е относително спрямо реалното време докато спя. Най - вероятно сънят ми е бил в рамките на няколко минути по време на последната REM фаза при спането). Както описах в предния ми пост, този път след мигновения преход до ситуацията на "разчистване" от живи хора, извънземните баха пуснали и дронове, ама такива дето са като роботизирани тостери!!! хихихи. Обаче преди да излезна по улиците, за да се опитам да направя нещо по въпроса с "тостерите", бях заедно с хора, които все още не сме "прихванати и терминирани". Странното този път ми беше, че и съпругата и децата ми бяха с мен. Някак бях успял да ги доведа до заводското хале, в което се укривахме. Наложи се да се разделя със семейството ми. Съпругата ми се разрева, както тя си може, ама не виждах друг вариант в онзи момент. Излезнах извън сградата и привлякох вниманието на "тостерите" и почнах да тичам по улиците, а останалото от историята на съня вече го споменах в предния пост.

Хихихи! Е кво си се чудила?! Ако знаеш колко хора сънуват извънземни, летящи чинии и др. Някой пък споделят, че са имали и срещи в астрала с извънземни, след като са били засечени да наблюдават кораба. Ама докат не решат да се покажат в сетивния ни свят, то ще си станат само сънища. Знае ли се дали наистина има извънземни? Аз не мога да го твърдя, независимо, че съм сънувал истории с извънземни! В някой сънища дори съм имал и прекция на тялото. Дори усещах студа, или вятъра докато тичах. В един даже, докато се усетя, че сънувам, тичах, щото бяха пуснали дронове при атакуването на Земята. Ама като осъзнах, че сънувам, скочих на една ниска телефонна кабинка, като тези на Булфон. Седнах отгоре и загледах кво се случва, ама така и се събудих, щото се присетих че сънят ми е вариация на подобни, запчнали като цикъл преди 10 години. Иначе не знам каква трябва да е символиката на извънземните, еле па корабите им.

Изпуснала си момента да споделиш важна промяна във вътрешния ти свят с човекът, който в онзи момент е бил най-адекватният помощник, за да те наставлява и обясни какво се случва с теб. Най-малкото, защото е бил в час с вътрешните ти мисловно-чувствени потоци в онзи ти етап! Съвсем нормално е да стане така! Когато си неподготвена за "освободената" от вътрешните ти противоречия психична енергия, която изведнъж "бликва", да я насочиш към човека, който е спомогнал да се почувстваш по-жизнена. И то по най-детинския начин - да се влюбиш.

Сега като прегледах поста се усетих, че вероятна причина за неуспеха на предаването на смисли е разликата в "измеренията" на обектите. Защото при кватерноните и "движението" по една от осите на даден кватернон се получава двойно ексцентрична форма. Но тази форма е ортогонална проекция. А при ортогоналните проекции става въпрос за проектиране в по-ниско с 1 измерение пространство. В случая име една есенциална подробност! Сетивния ни свят (3Д, 3-мерен), с добавено усещане, чувство за Време = 4-мерен Свят. Време-пространство, Континуум. Но идеята за кватерноните като "инструмент" за математически модел на Мислите, касае 5-мерно пространство.(Защото мислите имат и трансцедентална страна, отвъд време-пространствен компонент, т.е. над 4Д). "Подробността" диктува и тънкия момент, че "примерът ми от клипчето за "Епичните кръгове", касае 2-мерно геометрично построение. И за "докосване" до аналогията с кватерноните, трябва това да "се качи" като мисловна представа в 3Д, което веднага от "кръговете" ще даде "сфери", а в по-високо откъм мерност виртуално пространство за анализ, "преходът" от 3Д в 4Д ще се изрази в - от Сфера в Хиперсфера. Пак стана сложно като изказ, ама абстрактното е трудна за обяснение! Сори...

Ако приемеш съвет от мен! Докато четеш К.Г.Юнг, обърни внимание на разликата между "цялата личност" и "цялОСТНата личност"! Разликата е огромна! Така или иначе, покрай майка ти и неква там секта, в която си била, имаш доста инфо за Християнството! Аз лично, откривам почти пълна идентичност между двете понятия - Юнговото "Цялостна личност" и христ.религиозното - "Христос"... А и още нещо... Юнг има доста трудове, но в "Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност", още в самото начало дава много добро описание на концепцията му за съзнанието. Нататък, в аргументацията му за аналогията между Христос и архетипа на Цялостната личност, не ти препоръчвам да прелистваш, щото е доста абстрактно. Паралелно с това, Дънов в беседите също има такива, в които е дал инфо за психодинамиката при формирането на човека, изразена с описания на "Майката", "Бащата" и "Детето"

Александре, в този случай, според мен е добре допълнително да се уточни, че чувството за нетрайност и уязвимост е плод на работата на Егото. И си е напълно в реда на нещата, защото Егото ни като образование, конструкт на Аз-а е проводник и на самосъхраняващите програми за оцеляване. А когато нямаме пълния набор от информация(опитност), която да носи човството на сигурност, то от егото е нормално да се "проводи" сигнала (чувството) за страх, под формата на чувство за уязвимост, което да ни мотивира да се развиваме. А в случая даваш насока към вътрешната Алхимия. Но този етап от самопознаването е малко недостижим, докато не минем етапа "егото що е то?" Верно, че си е изкуство от "оловото да направиш злато", ама преди "синтезирането на златото" има доста междинни процеси и етапи на "синтез". Но те подкрепям в желанието да го пожелаваш!

Шеф-Голем Шеф- Дете- в скута. Прилича ми на цикъл, свързан с карирерното развитие и "освободена мечта" в съня, която преживяваш и "затвърждаваш" с "изядения бонбон". Ах, колко сладък бонобон, но подсъзнанието ти не го изрича, ама "витае", несподелено - "А, струва ли си?". Така или иначе, не описваш нито една емоция, която изпитваш в съня. А те, видът им, носят по-голямата част от "посланията и отговорите от подсъзнанието ти". Носим обувки, за да не нараним ходилата си. Ние принципно сме изправени и контакта ни със Земята става в точката на ходилата ни! Да си без обувки, според мен, е символ на "заземяване", а ти щом си често без тях, а пък и неистово "търсиш магазини, за да си набавиш", би трябвало да е проблеми със "заземяването", които съзнаваш, че трябва да решиш, но тъй като вече в съня си си се лишила от обувки, то значи, че можеш повече, но не го правиш. "Заземяването" често е просто да живееш живота така, както са условията, без да изпитваш тъга или гняв заради самите условия. Просто лична интерпретация! Надявам се да ти е полезна! Успех!

Точно в тези "образи"(мисловни конструкции), заредени с чувствения заряд на детето и сътворени с неговото въображение, се открива неповторимостта на детския психичен живот. Само като си представиш колко деца на времето, а вероятно и сега, биват облъчвани с "тъмни образи" от родителите си, само и само, за да се подчиняват на родителската воля. А па тя, волята на родителите, толкова често е насочвана от неоправдани субективни страхове, че ум да ти зайде. То не са "баба Яги", "дедо Торбаланци", или па "дяволи", "караконджули", "злия Трансформър", "Тританус" от "Клуб Уинкс" и т.н. А може много по-просто всеки родител да обяснява искрено как самият той/тя вижда света, ама като социални взаимоотношения. Как едни лъжат, за да прикрият слабостта си, как други мамят, за да излезнат по-важни в очите на другите, как някои вярват, щото не могат да си обяснят, как па други много мислят, щото не могат свободно да почувстват и т.н. Все ежедневните его-егрички, които наричаме "социален живот". Така, както самият родител ги вижда, а не кат папагал да повтаря некви "шаблони" от баба му и дядо му или родителите му. Така на децата ще се дава свободата сами да "решават" и да "обмислят" собствените си действия, да проявяват потенциала си и в зависимост от "малките шамарчета" при игрите им с другите деца, сами да преценяват кое е "зло" и кое е "добро". Така, поне на мен ми се струва, че по-лесно ще могат да осъзнават относителността на тези понятия и да придобият потенциала да "виждат" и отвъд тези "категории"...а и да се учат на отговорност за собствените си действия, след като в "безопасен мащаб - детски игри" видят и ответната реакция на средата им. Но, едно нещо се губи поне в моето мнение! А понеже съм мъж, това е напълно нормално! Губи се интуитивната женска позиция! Майчината реакция, базирана на силно проявения инстинкт за самосъхранение, който минат през женското его се изразава под формата на майчин инстинкт. Не мога да не си призная, че в сложните ми обяснения за поведението на децата ми, ако не е съпругата ми, да "види" нещата от нейната перспектива, понякога мога доста да се заблудя за първопричините за реакциите на децата. Женската интуиция НЕ Е ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ! То за тва е добре да са двама родители (по възможност от различен пол, хихих) И това е правилно, според мен! Независимо, че не съм съгласен с "недъзите"...