Slavi89

Ами мисля, че не са високи Откриване на антитела към ЕБВ по Elisa:IgM -> vca+ > 2,7>0,8 Oткриване на антитела към ЕБВ по Елиса:ИгГ > ebna+ > 2,3>0,8 Откриване на антитела към ЕБВ по Елиса:ИгГ > vca+ > 2,6>8 Но в допълнение имам намерени: ИгМ към Кампилобактер йеюни по ЕЛИСА > IgG+ 30>20 и в еякулата ми е изолиран Хемолитичен Стафилокок в оскъдно количество, но изследването си го направих след антибиотично лечение с азитромицин, така че преди това не е бил в оскъдно със сигурност, за да стигна до антибиотика... Иначе консумирам пробиотик, ензими, витамин д, витамин б 12, магнезий и витамин ц. пия ги през час-два, за да не си пречат едно на друго на усвояването. Също така сега ще си взема селен и цинк , за да чистя вурисния товар лека по лека. Вкарах и доста от храните, които препоръчва Антъни Уилямс в менюто, но с този моя проблемен стомах и сърдити черва, изобщо не знам какво усвоявам и какво не. Но сякаш спя една идея по добре последната седмица, което не е малко, защото така имам малко повече сили, за да мога да правя и практиките. Иначе ако не успея да поспя, нямам сили за нищо буквално... При мен проблема е, че доста пъти съм реактивирал вируса през годините, в които съм злоупотребявал с наркотиците. Всеки път се възстановявах все по трудно. Просто не знаех, че съм го имал вируса до преди няколко месеца и все отдавах бавното възстановяване на организма ми на други фактори, докато не продължи с месеци последната реактивация... Иначе при мен дефицита на вит д е среден, така че 2 капки не ми вършат никаква работа... А и последните проучвания за витамина твърдят, че може да се приема до 8-10 капки на ден особено в зимните месеци (4000-5000)

Да. Казва се Лечителят медиум. Има я онлайн в Спиралата.нет Аз PRC не съм правил, но след 3-4 месеца като повторя другите, мисля и да го пусна. Малко е скъпичък, но все пак. Ако се засече и в ДНК-то, какво би означавало? При мен игг-то не са високи, но пък малко се притеснявам да не ми е станало хронично състоянието, защото за 6 месеца не мога да оправя стомаха си с диети и нексиум. Освен това ингвиниалните ми лимфи стоят доста време вече възпалени, което е индикация, че има борба на имунитета. Иначе по последни данни има информация, че ЕБВ-то има отношение и към рак на гърдата и един от видовете рак на стомаха. Така, че лично аз се чувствам потенциално застрашен. Иначе вече прилагам някои от храните и и добавките в диетата си от книгата Лечителя медиум, но то като и стомаха ми не ги обработва на 100 процента, не е достатъчно. А и като не спя пълноценно, още повече се изтощава организма. Все още се чудя кои практики да започна, за да не бъда твърде хаотичен. Дали да е рейки или прана. В момента чета статии от блоговете на Орлин и веднага след празниците ще му звънна. Мисля, че загубих доста време, а трябва да се действа, не само приказки... Това ми е голям проблем, с който се надявам да се справя.

Аз останах с впечатление, че Явор е преборил напълно състоянието си и вече не се налага отстраняване на сливиците. Всеки организъм има способността да се самолекува. Въпроса е да успееш да отключиш тази му способност. Точно по отношение на Епщайн бар вирус, Синдром на хронична умора, невралгията, както и при автоимунните болести, медицината знае твърде малко. И въпреки, че последните години има доста открития в тези насоки, българските лекари са неподготвени и нежелаещи да научат нови неща. А когато им кажеш нещо за личните си проучвания в интернет, започват да ти се карат и недоволстват. Вероятно става въпрос за засегнато его. Лично моя опит с лекарите през последните 3-4 месеца беше крайно разочароващ. Единствено личната ми лекарка е взела проблема при сърце, тъй като е почитател на холистичните методи и се занимава и с хомеопатия извън практиката си на джи пи . Иначе другите лекари ми обясняваха как нищо ми нямало и не можеха да открият връзката на проблемите ми и затова ме насочваха към психиатри, с което не само, че не ми помогнаха, но ме караха да се чувствам по зле, да се питам дали съм луд и как така за няколко месеца от здрав човек с настроение и желание за живот и развитие, се превърнах в една едва пълзяща и нямаща желание за нищо личност. Най-лошо е когато докторите те сломят психически. Най тежките месеци за мен бяха тези, в които ходех по доктори и симптоматиката ми все повече се изостряше. Първо отидох на Гастроенторолог с направление, а след месец неефективно лечение с Нексиум и комустическа диета без плодове и зеленчуци и с много млечни продукти, ситуацията стана още по зле при мен. Тогава разбрах, че проблема ми не е язва, а язвата е последствие на слаба имунна система и лошото емоционално състояние. Ходих после на платен при професор гастоенторолог, направиха ми и двете скопии и заключиха, че е просто хроничен гастрит и синдром на раздразненото дебело черво, с възпалени лигавици и язва. Нито ме посъветваха да пия витамини или добавки, а след като глупавата им диета и лечение нямаха полза, ми изписаха Деанксит (успокоително, което е спряно от всички европейски държави, освен нашата)... Как да излекуваш язва, когато имунната ти система е срината, а лечението, което са ти препоръчали те е довело до витаминен дефицит. Да, точно така. След пуснати кръвни на хормони и витамини се оказа, че витамин Д ми е 13 при реф. стойности <30, a vit B12 206 при реф. стойности 190-800, ,който при новите стандарти също се води за сериозен дефицит, въпреки че повечето лекари няма да го отчетат, защото не са запознати с нормалните норми на витамините. Конкретно при б 12 е хубаво да си в средата. под 350-400 си се води начален или умерен дефицит. Освен това хормоните при първото ми изследване бяха извън норма или в долните граници (направих ги в 10:30 сутринта), а седмица по късно си ги пуснах в 7 сутринта, веднага след като станах и тогава бяха в норма. Самия факт, че ендокриноложката ми каза , че било нормално , съвсем ме отчая от лекарите и диагностицирането им. Най лошото е, че са и некомпетентни... Преди да стигна до Инфекциозно и да разбера за ЕБВ реших, че проблема ми може да е урологичен. Преди години имам един прекаран простатоцистит. И същите болки пак започнаха да се обаждат при слаба имунна система ,докато траеше лечението на язвата ми. А и имах сериозно възпаление на лимфите долу в ингвиниалната област (точно по линията между краката и тялото), което ми създаваше дискомфорт при движение. След проведени тестове ми установиха стафилококи в еякулата, който е сред най добрите приятели на ЕБВ. В анамнезата уролога, който е завеждащ отделението на ВМА, бе написал , че съм имал прекаран простатит... Помислих, че е сбъркал в бързината и го коригирах, че съм нямал простатит, а простатоцистит, при което той ми отвърна, че нямало такова понятие и че предния ми уролог нещо се е объркал... Разбира се, направих справка в нета и това са си две съвсем различни диагнози.... Най накрая след среща с доц. Михайлова в инфекциозното към ВМА успях да разбера, че съм прекарал Епщайн бар вурис, като доцентката си мислеше, че за пръв път го прекарвам и става въпрос за Инфекциозна мононуклеоза, но след като видях симптоматиката се сетих, че преди 2 години за 10 дни не можех да се отлепя от леглото, с възпалено гърло , ужасна умора, болки в мускули и стави. Така, че при всички случаи при мен ставаше въпрос за реактивиране на вируса, а не за прекарана мононуклеоза. Да не говорим, че докторите я имат за една много безобидна едва ли не вирусна инфекция... Според доцентката до 2-3 месеца симптоматиката отминавала. Но аз отидох там 6 месеца след началото на проблемите ми. Ето го и самото изследване: Откриване на антитела към ЕБВ по Elisa:IgM -> vca+ > 2,7>0,8 Oткриване на антитела към ЕБВ по Елиса:ИгГ > ebna+ > 2,3>0,8 Откриване на антитела към ЕБВ по Елиса:ИгГ > vca+ > 2,6>8 Oпределяне на антитела от клас ИгМ към Кампилобактер йеюни по ЕЛИСА > IgG+ 30>20 Доценктата беше доволна, че са открили нещо, че имат диагноза и ще си оправят документацииите като уверяваше, че инфекцията била в късен стадий и не било нужно да се лекува. Това са ни лекарите в България за жалост. Това, че аз продължавам да усещам същата симптоматика, не я притесни ни най малко. Но все пак аз я помолих за някакво лечение, при което тя ми препоръча Имунофан, който го изписват на онкоболните след лъчетерапии и химиотерапии. За който се оказа, че е спрях от всички аптеки и трябваше да си го търся на черно. Аз все още не знаех нищо за вируса докато не отидох отново при личната ми, за да ми види всички резултати и епикризи и едва тогава тя ме насочи към синдром на хроничната умора, който се отключва при някои хора след прекаран такъв вирус. За жалост това състояние се отключва при по емоционалните и лабилните хора, както и при хора със сериозно нарушен имунитет. Аз съм и от двата вида. После попаднах на тази тема, която ми дойде като знак, че твърде дълго съм пренебрегвал вътрешния си порив и глас и съм правил неща, които са разбили и физиката и психиката ми. Затова аз избрах този път с холистичните методики. Защото там се гледа на човека като едно цяло от тяло, душа и емоция, а не както в класическата медицина, чиито лечения подрискат един симптом, но е въпрос на време да се обади друг и да стане още по сложно всичко, докато не станеш един роб на лекарствата и медицината. Благодарение на тази тема, аз реших да се боря и да спра да се самосъжалявам. Препоръчвам като четиво Антъни Уилямс Лечителя Медиум. Тази книга също ми помогна много да си обясна някои неща за състоянието ми, което не можеш да го прочетеш никъде в интернет и никой лекар да ти го каже. Надеждата е нещо наистина много силно, което може да ти даде неочаквано много енергия, за да започнеш да се справяш с проблемите си. Ако класическата медицина ти отмъква тази надежда, то холистичната ти я създава! Иначе в книгата се обръща сериозно внимание на ЕБВ вируса като първопричинител на много коварни болести като синдрома на хроничната умора, Хашимото, множествена склероза, ревматиден артрид, фибромиалгия и други необясними болести. Разбира се комбинацията на вируса със стреса, бактериите и другите вируси като херпес зостер, цитомегаловирус и други. И ако класическата медицина те убеждава, че няма проблем вируса да си стои в латентно състояние, направо за мен това е като копаене на гроба ти. Нали всеки един от нас ще остарее и имунитета му ще падне. Какво правят тогава възрастните хора с подобни вируси в кравта... Диетите и добавките са само допълнение към основното, което трява да направим - да се променим и да израстнем. Те могат да ти помогнат до известна степен, но в първия момент на стрес, който пък причинява щета на имунната система, ти пак си в риск от активация на вируса. Важно е да изчистиш съзнанието си от вредни мисли и програми и тялото и организма си от метали и вирусни товари! Яворе, благодаря ти много за отговорите/насоките. Аз вече знам какво трябва да направя за себе си. Като за начало приключих работата с предния ми психотерапевт, който е добър астро психолог, но не бе достатъчно компетентен с ЕБВ, синдром на хроничната умора и в момента, в който ми предложи терапия с хапчета ме загуби напълно. Нямам нужда да ходя при терапевт, който да ми обяснява колко добър и интелигентен човек съм и как по време на сеансите ни аз съм шефа. Имам нужда от терапевт, който ще ми помогне да открия грешките си, ще подходи със здрава ръка и няма да търпи самосъжалнията и лигавщините ми. Започнах да чета статии от блога на Орлин Баев, за да съм подготвен за предстоящата ни среща. Започнах и с йогата. 2 пъти съм ходил, но както ти каза е много важно добър учител да ти предава практиките. Личната ми лекарка също ме посъветва да внимавам къде отивам, защото мога съвсем да си объркам каналите. А и без това сред много хора имам чувството, че попивам енергията им и още повече се изморявам, така че не съм за сборни сбирки. Орлин или Синиша биха ли ме ориентирали за първи стъпки към правилното дишане и съвсем традиционната йога или би ме посъвтвал за друго конкретно име?

Ами всъщност в по голямата част от съзнателния ми живот, самооценктата ми е била ниска. Въпреки , че съм имитирал фалшиво самочувствие пред хората, вътрешно винаги съм се чувствал като плахо дете. Освен това често правех неща, които са в противорез с принципите ми и след това с дни се упреквам, че съм слаб и лош човек, въпреки че осъзнавам, че има далеч по лоши хора, на които вероятно никога съвестта им не проговаря. Странното е, че след операцията на язвата на пилора ми, се чувствах много добре и психически и физически и дори се чудех как преди това съм позволил да стигна до дъното. А ето ме сега пак на същото място. Днес за 4ти път бях при моя психотерапевт . Според нея е хубаво да се подпомогна с антидепресанти и това, което ми казва е, че ще работим по намаляването на тревожността ми сред хора. Тази тревожност възниква от това, че тялото ми и мозъка ми не работят както до преди 5-6 месеца. Иначе преди това съм успявал да я превъзмогна. Доволен съм от сеансите, но след 3-4 дни отново влизам в същата черна дупка и сякаш отново трябва да извървявам същия път.

Здравей, Явор. Приятно ми е да се запознаем и ти благодаря за бързата реакция. Няма да те лъжа - бях изпаднал в доста тежко емоционално състояние, преди да попадна на твоята публикация тук. Сигурен съм, че си помогнал и на много други хора да повярват в силите на духа и тялото си, дори и да не са се решили да пишат тук. Лично аз прочетох доста статии за хроничната умора, преди да попадна на твоя случай и буквално нещата, които пише могат да ти създадат доста грешни програми и човек да се чувства обречен. Няма да крия възхищението си от това, че си успял сам да се справиш с всичко това, да извървиш този път, който в началото изглежда много труден, особено ако преди това животът ти е бил коренно различен. Силни хора като теб могат да бъдат пример и мотивация за много хора с проблеми, дори и по различни от нашите. Ще си позволя като първокласник да ти задам някои въпроси, които ще ми дадат някаква яснота и насока за в бъдеще. 1.При теб диагнозата Хронична умора беше ли официална, тоест с епикриза? Тъй като при мен едва миналата седмица ме ориентираха насам. Епикризата ще я получа след седмица и не ми е ясно дали на нея ще пише инфекциозна мононуклеоза или синдром на хроничната умора. Наясно съм, че за много лекари въпросния синдром дори не е диагноза и не съм сигурен дали официално е приета като такава. 2.Като човек минал през това, няма нужда да ти обяснвам как концентрацията и краткосрочната памет са сякаш ограничени/блокирани. Как се справи с този проблем? Имам малко притеснение за това как ще успея да науча правилните практики за йога, медитации, рейки и другите практики. Аз съм на етап от 5-6 месеца, в който ми е почти незвъзможно да чета литература или да гледам телевизия. Едно, че ми е трудно да се концентрирам върху това, което чета, а второ че след 20-30 минути след прочитането, почти не помня какво съм прочел. Имаше ли проблем в този аспект? Мога ли да си водя някакви записки по време на терапиите и ученията, за да мога после да ги прилагам в нас и да си променям грешните програми? 3.Синиша Веселинович или Дончо Лисийски - кой от двамата посещаваше ти и от кой мога да науча повече? 4.Zhan Zhuang и Чи Гун - има ли нещо общо между тези 2 практики и коя според твоя опит би ми повлияла по добре И двете медитации ли се практикуват от Веселинович и Лисийски. 5.Какво се случваше с теб в първите 4 години, след като ти лепнаха диагнозата, тоест преди да се ориентираш към холистичната медицина. Какво ти казваха лекарите. Излизаше ли сред приятелите си. Аз отбягвам близките си, защото не искам да ме виждат полу човек като физика и мисъл, а и не мога да се държа като напълно себе си. А антидепресанти вземал ли си. Тъй като при мен емоцията и тревожността вземат връх, съм в огромна дилема дали да започна временно лечение с антидепресанти. Това би ли пречило на другия път. 6.От къде да започна? Нямам опит с нито една от ежедневните практики. Чел съм много за рейките и йогата, но никога не съм ги практикувал. Освен това в момента се боря със зависимостта си към цигарите . Марихуаната я преустанових и учудващо се чувствам добре, отново благодарение на твоя дух. Общо взето съм на етап, в който внимавам какво и кога да ям, правя някакви физически упражнения 2 пъти на ден, малка разходка в парка и четене на духовна литература, за да посея семето на новото ми аз. Какво би ме посъветвал като за начало - първо среща с Орлин Баев или първо някакви медитации. 7.Как започна успешно да промениш грешните програми в теб. Сега си записвам в едн тетрадка неща от сорта на "Болестта е приятел, а не враг" , "Всеки може да се самоизлекува, ако се вслушва в тялото и в себе си" и подобни и си ги препрочитам по няколко пъти на ден, за да си променя грешните програми в мен. 8.Поздравявам те за практиката с визуализацията на малкото дете. Аз само докато си го представих, се насълзих. Въпреки, че ходя вече на психотерапевт и започнах да изкарвам някои страхове и тъга на повърхността, има все още доста тъмни кътчета, които се страхувам да отворя. Започнах да осъзнавам някои неща за миналото ми, но съм много далеч от това да ги трансформирам в любов или прошка.

Здравейте от мен. Казвам се Слави и за пръв път пиша тук, макар и много често различни търсения в гугъл да са ме насочвали към този портал и форум. Искам първо да благодаря за създателя на тази тема. Благодарение на нея за пръв път от няколко месеца, виждам поне малка светлина в тунела. А сега да разкажа и малко повече за мен. Коства ми много да напиша този пост , защото в момента и психически и физически се чувтвам адски слаб, но вярата, благодарение на тази тема, някак ми вдъхва такива. На път съм да ми поставят диагноза Синдром на хроничната умора, след 6-7 месечни тревоги и ходене по какви ли не лекари. Дори не знам от къде да започна. Ще започна с това, че по принцип съм много емоционален човек и въпреки, че винаги съм усещал влечение към духовния път, винаги се подавах на желанието си да бъда като всички, за да не изглеждам странен или различен сред хората (въпреки , че винаги съм се чувствал различен чисто като възприятия за редно и нередно, лошо и добро). Просто ми се искаше да съм като всички нормални хора с нормалните за възрастта им потребности и ценности, въпреки, че много си противоречаха с моите усещания за принципи и мироглед. И въпреки чувството на съпротива, което често съвестта ми проектираше, аз го пренебрегвах и се насочих към това да имам възможности, да ползвам наркотици, да съм центъра на компанията и изобщо към една фалшива илюзия, която в никакъв случай не ме направи щастлив. И така вече 9-10 години. Аз съм зодия риби с асцедент водолей. Като по малък често без да съм познавал йогата и възможностите на подсъзнанието и съзнанието, често съм си правел някакви мисловни ритуали и визуализации . Винаги сред природата усещах една силна енергия и някак често в мислите ми се виждах по такава пътека. Когато често започнах да оставам неразбран за интересите си от моите връстници, аз си създадох комплекс и започнах да искам да бягам от себе си и да искам да съм "нормален" като другите. Да, някои биха ме упрекнали, че съм слаб и вероятно съм такъв. Но вероятно за всяко нещо си има и причина. Един от първите ми съзнателни спомени е как баща ми изхрърля майка ми от колата в движение или как заставам пред нея, за да не я бие. С брат ми сме били свидетели на ужасни сцени, докато не се разведоха нашите, че и 2 години след това. Може би майка ми беше доста изнервена от ситуацията с баща ми, който бе алкохолик и комарджия, че често си позволяваше да ни бие доста зверски кога заради някоя наша пакост, и кога просто ей така в момент на нерви и напрежение (например, когато не може да се намери нещо - предмет). Въпреки това, имах хубаво детсво в останалите моменти - много приятелчета, игри, висок успех в училище и материално сме били на едно средно положение. Бях в шести клас, а брат ми в 7, когато майка ни замина за Гърция, за да ни подсигури уж по добро детство. Дядо ни живееше с нас, но комуникацията ни с него много куцаше, защото той все недоволстваше от начина на живот на поколението ни. Имахме Плейстейшън тогава и помня как влизаше в стаята да ни обяснява как хората в Ирак умирали, а ние на игри сме играли. Общо взето започнах едва ли не да изпитвам вина, че си живея детството... Тогава аз се вкопчих за приятелите си като удавник за сламка, но като деца, които живеят без родители и няма кой да го контролира за час за прибиране и т.н., започнахме доста безпризорно да живеем, заради което родителите на приятелите ми не рядко им забраняваха контактите с мен... Няколко месеца по късно вече бях в среда на 16-18 годишни батковци, за които си мислех, че са ми приятели, но след дълбоки анализи, осъзнавах, че просто ме изпозлват да им купя тревата. Да, точно така. Бях 6 клас, а вече пушех и трева и цигари. За щастие успях да се измъкна от тази среда тогава и от 8 клас вече бях подготвителна паралекла в езикова гимназия и въпреки, че често бях бунтар, отделях доста време и за ученето. Особено в 11 и 12 клас доста дигнах успеха и осъзнах, че ми е приятно дори да уча. Обаче училището свърши, аз бях много объркан в каква посока да тръгна и започнах да пилея потенциала си. Започнах да се блазня от това да бъда в готините компании, след като дълго в тийн годините си, бях изолоран от такива, започнах да се блазня от излизания, дрехи и т.н. Първо записах в Софийски специална педагогика, но не успях да издържа на гледката и мисълта колко деца има в неравностйно положение и тъй като това много ме депресираше се преориентирах към друга специалност. Прибрах се в родния си град Шумен, преживях една раздяла и предателтсво и се оказах отново в кръга на наркотиците. Първо като потребител, а после и като дилър. Второто не е за всеки. Не беше и за мен. Но не ми стигаха парите, които ми праща майка ми, а гледайки как живеят другите, съвсем се поблазних да изкарвам допълнително. Освен това много хора ме търсеха и гледаха с други очи на мен, а на мен това ми харесваше. Вече сякаш не бях странен, а бях като тях и това ме радваше. Често съвестта ми ми даваше сигнали, че това не е моята среда, но аз ги затапвах с поредната доза марихуана, която ме караше да забравя за всички терзания и болки. Така си пропилях и втория опит за висше в академията в Свищов, където учех икономика на туризма. И въпреки добрите ми резултати и оценки първата година, непоследователността и залитването към наркотиците ми попречиха и там да завърша нещо като хората. Малко след това баба ми получи инсулт, от който не можеше да се движи и едва говореше. Тя е майка на баща ми. Получи го след като вкараха в затвора баща ми за някакви кражби. Нямаше кой да я гледа или по скоро никой не искаше. Аз имах едно обещание към нея да я гледам, когато бях на 7-8. Обожавах я. Затова аз я взех при себе си, което ми струваше много разходи по лекарства и мед.сестри, които да и сменят памперси и да и помагат. Въпреки, че вече исках да изляза от тази среда и да спра да продавам треви, не можех да спра... Гледах я 3-4 месеца, оправих и ТЕЛК и други документи, намерих и гледачка на село и и платих в аванс да и дават лекарствата и заминах да поработя на морето , за да се отърва от тази среда. Бях силен, въпреки всички детски драми. От раз спрях и продажбата, и наркотиците и смених средата. Сезона свърши и за да не се прибера в Шумен, дойдох в София да работя във фирмата, в която беше започнал таман брат ми. Беше нова и обещаваща, а и беше свързано с туризъм. Бях много доволен и си мислех, че най накрая всичко си е дошло на мястото. Английските мениджъри направиха брат ми мениджър продажби, а мен мениджър на ТМ отдел. Върнах си живота и бях в пик от щастие. Но след година англичаните повериха дейността на брат ми и мен и си заминаха, а брат ми, за да може да прибира повече печалба съкрати основни постове във фирмата, включително и моята. От мениджър ТМ станах обикновен служител в неговата фирма и започнах да взимам 3 пъти по малко пари. Бях много гневен и разочарован. Чувствах се предаден и посегнах към амфетамина и марихуаната. Половината от седмицата ми минаваше в друсане, а често беше съпътсвано и със секс афери от интернет. Въпреки, че се чувствах ужасно след 3дневни маратони и физически и психически заради нещата, които отключи амфетамина като сексуални желания в мен, не спирах с този начин на живот 3-4 години. Дори се молех понякога да умра докато правя трети или четвърти ден. Толкова да се бях предал... Първо ми се появи язва, после проблем с пикочно половата система, а миналата година от пролетта започнах да се чувствам непрекъснато изморен и депресиран. Преживях и поредното любовно разочарование и съвсем се съсипах психически. Майка ни се прибра от Гърция да поживее с нас след 15 години живот там, но сякаш това започна да действа още по зле на психиката ми. Въпреки, че последните години, докато е била в Гърция, се чувахме и виждахме рядко, разправиите между нас не спират от сутрин до вечер. Чуствах се ужасно, но си мислех, че всичко това е от язвата или от разправиите. Толкова да е трудна атммосферата вкъщи, че дори предпочетох за коледните празници да бъда сред приятели в Плевен, а не със семейството... И така на 25 декември след няколко месечни подтискания на болежки и чувства, пилора ми се перфорира и се оказах на връх Коледа на операционната в град Плевен. Въпреки, че до този момент не бях ходил на лекари и нямах диагноза язва, бях убеден, че ми се е скъсала язвата, което помогна на докторите да реагират доста бързо и да ме оперират по спешност. Преди да ми сложат упойката си мислех как съм се разделил с близките си с гняв и как може и да не успея да ги видя повече. Пожелах си да ми бъде даден втори шанс и обещах, че няма да пипам повече амфетамини, ако ми се даде такъв. Разбира се, събудих се жив и здрав , а след една седмица се чувствах като нов - не само, че вече не ме болеше нищо, но не бях изморен и психически бях сякаш прероден. Реагирах адекватно , не влизах в спорове, не позволявах на лоши мисли да се застояват в главата ми. Сякаш за няколко месеца се върна онова момче, което последно помня на 22-23 с желание за живот и енергия да постигне всичко. Записах се на кулинарен курс в Американската кулинарна академия и вече чертах планове за бъдещето си. Но май месец 2018 аз наруших обещанието си към бог и отново посегнах към амфетамина. Макар и инцидентно само веднъж, върнах кошмара си в пълна сила , че и двойно. Още на другия ден след надрусването си аз бях като парцал, но си помислих, че е нещо нормално след употреба. Само, че с всеки следващ ден ставах по зле - първо сливици и гърло, после синузит, после проблеми с пикочно половата система, а след 2-3 седмици и язвата се беше върнала. Организма ми беше толквова слаб. Сякаш всичко, което съм прекарвал последните години, ми се върна накуп като наказание за нарушеното обещание. Първо си мълчах с надеждата да се оправя, но лятото свършваше, кулинарния ми курс ми предстоеше, а аз се чувствах супер зле - липса на енергия, невъзможност да се съсредоточа, нарушения в краткосрочната памет, гноен синузит, рефлукс, колит, язва и вече и паник атаки. Споделих на майка ми и тръгнахме по доктори. Тъй като имах и червено и черно във фекалиите, личната ми лекарта ми назначи гастроенторолог и ПКК, където еозонофилите ми единствено бяха над норма и то с малко. Изписаха ми Нексиум. Спрях цигарите и марихуаната, за да не дразня уж язвата и въпреки, че болките в стомаха и киселините намаляваха, се изостриха всички други симптоми - болка в мускули и кости, трудно дишане, пресъхване, потене докато спя, събуждане през 1 час и чувтво на непълноценен сън, болеше ме буквално ръката и кракът на чиято страна спя... Паник атаките се увеличиха, майка ми започна много да се притеснява вече. Назначиха ми гастроскопия и колоноскопия. Казаха ми, че имам колит и малка почти зараснала язва. Вече ми беше ясно, че проблема не е от стомаха, а стомаха е последствие от другия основен проблем. Все още не вярвах, че човек сам с психиката си може да си причини толкова болежки в различни естества сам. Минах през уролог да търся там проблема - установиха ми стафилокок, за който ми назначиха антибиотик. След приема на антибиотика и стафилокока беше още там, но този път в оскъдно количество и тялото ми вече беше по слабо от всякога. Започнах да усещам болки и в шията и в ингвиналните лимфни възли. Реших да си направя ЯМР на малкия таз и коремните органи. Според ЯМР то всичко беше ок, освен че са възпалени лимфните възли, но няма злокачествени образувания. Бях сигурен, че ще намерим някаква находка, но уви. За проеден път вярата ми угасна. Започнах да се влошавам психически от факта, че излседванията ми са горе долу ок, а аз се чувсвам предаден от цялото си тяло. Реших да почета в интернет при какви заболявания има еозонофилия и възпалени лимфни възли и някои от заболяванията бяха инфекиозна мононуклеоза, спин и лимфом. Веднага си направих изследване за ХИВ, сифилис и хепатит. Бяха отрицателни. Тъй като симптомите ставаха все по силни и разностранни се насочих към хематолог, за да отхвърлим лимфом/левкемия. Вече и зрението ме предаваше - виждах замъглено, боляха ме очите, зачервяваха се, освен това силите ми се изчерпваха с всеки изминал ден. Едно, че не спях качествено, второ, че ме болеше и като вървя или спя или дори нося чанта... Не можех да преценя - мускул или кост ме болеше или става... Хематоложката каза, че преди да ме резнат за биопсия е необходимо да се изключат паразити, алергии, вируси и автоимунни болести. Отделно ме посъветва да си проверя и хормоните. Първо пуснах за пролактин, тестостерон и ТСХ, като пролактина ми беше под норма, а другите два в долна граница. За момент си помислих, че сме открили проблема и ендокринолог ще го реши, но... Реших и да спа Нексиума за киселините на своя глава. Имах подозрение, че това лекарство съвсем изостря оплакванията ми, тъй като преди да го пия, болките бяха единствено в стомаха и сливиците, а след приема му - ме болеше всеки ден нещо ново. 2 месеца го пих и ме боля врат, глава, кръст, мускули, стави, слабини, лимфи... Всичко... Ендокриноложката ми погледна с ехограф щитовидната жлеза и каза, че е добре, но и там лимфите били възпалени. Посъветва ме да повторя отново теста за хормоните, като ми назначи допълнително и за други хормони и за остеопорози. Според тези резултати щеше да ми назначи ЯМР с контраст на глава. Вече не пиех Нексиум и се чувствах една идея по добре. Киселините се върнаха, язвата дразнеше, но поне нямах болки в цялото тяло и ментално се чувствах по добре и адекватен. От нексиума изпадах често в паники, нерви и не ми идваах дори думите на моменти, всеки шум ме дразнеше, виеше ми се свят. След като направих изследванията - този път всички хормони ми бяха в норма, но витамин Д се оказа малко под норма... Отново надеждата ми, че съм намерил проблема, изгасна. Не ме беше страх толкова от самата болест, колкото от неизвестността и. След всеки резултат нещата изглеждаха почти нормални, а аз се чувствах все по слаб и отчачн. Единственото добро нещо, което направих, е, че спрях гадния нексиум, от който се оказа, че хората имат сходни оплаквания след дългосрочен прием. Особено тези с костни проблеми или над 50 год възраст... Тогава все пак реших да мина и през инфекционист, който трябваше да изключи инфекции, алергии автоиумунни. Взеха ми поредните проби кръв и след няколко дни лекарката беше доволна, че най накрая имала диагноза. Сякаш и беше по важно да имам диагноза за епикризата, отколкото да ме посъветва за лечение. Каза ми, че съм прекарал реактивиран Ейпщайн Бар вирус , който към момента бил в късен етап, тоест не е активиран. При въпроса ми, защо след като вече е прекаран, аз се чувтвам и физически и психически безсилен , лекарката каза, че може би става въпрос за хронична умора, която често след този вирус е налице. Каза след две седмици да отида за евентуално лечение, при което аз се прибрах спокоен, докато не прочетох малко повече за самото състояние, което може да продължи с месеци и с години и няма медицински подход за напълно излекуване.... Сега от една страна съм доволен, че вече знам какъв е проблема и че попаднах на тази публикация тук на момче, което е минало през същото и то с години, но от друга в мен са нахлули вината и гневът към самия мен, тъгата и страхът дали ще събера силите да се справя с този проблем и да израстна емоционално и духовно. Майка ми е на мнение, че трябва да започна да пия антидепресанти и прави всичко възможно от един месец да ме убеди, че това е начина. Аз знам, че има и друг, но имам нужда от емоционална подкрепа, каквато нито тя, нито брат ми ми предоставят. За нея е важно да почна да пия лекарства, за да мога да започна нова работа и тя да е спокойна. За брат ми е важно само фирмата да изкарва пари, а тъй като последно време доходите и са по малко, той насажда вина във всички други за това, но не и към самия себе си. Според него нищо ми нямало, щом не е рак или някоя друга подобна диагноза. Не го съдя. Знам, че човек докато не изпита нещо , няма как да го разбере. Не всички хора са достатъчно емпатични към подобни ситуации. Знам, че мога да се справя с всичко това. Имаме и финансовата възможност. Но имам нужда от малко любов, за да започна борбата, а не само упреци. Имам нужда просто някой да бъде до мен, докато мина през всичко това. Сега съм в период на осъзнаване и се опитвам да си променя ежедневието, но най малкото нещо ме връща 3 крачки назад. Когато не усещам подкрепа и любов, се връщам към марухуаната, а след това започва и усещането за вина, че сам си правя всичко. И да, осъзнавам, че сам съм си виновен. По скоро ми е трудно да разбера как да поема отговорност за това. Знам, че ако сам не си помогна, няма кой. Надявам се съвсем скоро да събера смелост да се свържа с Орлин Баев, но знам, че имам да извърва още няколко крачки докато стигна до него. Надявам се да не съм досадил с историята и терзанията си. Въпреки, че ходя на психотерапевт, засега не може да се говори за прогрес. Беше ми много трудно да споделя всичките и болки и вини пред непознати и се надявам да не бъда съден. И без това аз се съдя достатъчно