Здравейте, аз съм студентка 1 курс. Нов град, нови хора... От малка още съм си била притеснителна, но откакто съм в новия град имам чувството, че не мога да се справям сама без родителите си. Звъня им през 5 минути, защото имам притеснения от всичко.. Даже и от нелогични неща. Започвам да мисля, че полудявам, в главата ми е каша и реално абсолютно всичко ми изглежда много страшно, случва се да изпадна в шок от нещо и после дори не знам защо така съм се почувствала. Въртят ми се мисли в главата, че съм луда и хората ме гледат странно, че не ме приемат,че няма да си намеря приятели, че съм лош човек и всякакви други.. Не мога точно да дефинирам какво чувствам и какво ми има, поради което оставам Неразбрана и още по-объркана..Дори в момента се притеснявам дали правилно описвам симптомите си и дали няма да объркам нещо.
Когато изпадна в шок стигам до пълно отчаяние и не виждам никаква радост в живота си. Страхувам се, че не съм нормална и нямам лечение.
