Cvety966

Мина около 2 месеца нямам оправия сякаш по-зле ставам замислям се че трябва да вземе вече мерки психотерапия ли ще е на психиятър ли ше ходя, трябва нещо да направя

Може би ако спра да мрънкам и потърся психотерапевт и малко от малко си повярвам,ще има ефект

Аз съм много страхлива наистина много,и да чета и да не чета пак си ме е страх сбъркана съм просто или се побърках... ета например в петък имам изпит поправителна сесия и дори да науча всичко наизуст... още предната вечер ще почна да повръщам,а ако ми се размине 20 минути преди да вляза в залата се почва едно напъване и накрая ще завърши с повръщане, а ако не завърши аз ще съм притеснена и колкото и да съм учила ще забравя всичко защото ще мисля само как пак се провалих, или как ще ми стане лошо.... ако направя пиано в,ще ме е страх да не ме хванат и пак ще изпадам в кризи ако ме хванат, оправия Нямам,ето затова ме е страх,не мога да си дам кураж,да се справя със себе си

Имате правя, само,че ме е страх... Нямам си доверие, на моменти нямам и сили, не знам и защо живея, бях пъргава, жизнена, човек на живота, а сега не мога да се позная повръщам,слабия,треперя страх ме е от всичко

Не,не съм търсила,но проблема е, че ти трябва да си мотивиран да вярваш в себе си, за да тръгнеш ва психотерапия иначе какъв е смисъла, а аз съм толкова съсипана така невярващо в себе си,че мисля,че само хапчета ще ме оправят.... жалка съм...

Привет на всички,измина малко повече от месец и аз отново съм в нещо като дупка, не знам дали мойта е тревожност или депресия, дали да не започна прием на антидепресанти, има хора, които казват че не помагат, други че са излекувани, не съм сигурна как да постъпя, тормозя и семейството ми, с моите кризисни ситуации,а аз все повече и повече се замислям дали не е по-доброто решения антидепресантите? Моля за съвет.

Майка ми е извън България, не контактуваме често

Ще опитам, но изпитвам страх да Не развият анорексия,чи вече има няма 2 години откакто съм така

Опитах, но то прерасна и започна да ми се повръща от всичко

Така ее,съгласна съм, страхлива съм, мразя се за всичкото това,че не съм като другите хора,много ми е тежко

Да и на мен ми откриха гастрит, но просто имам чувството,че.полудямам,изпадам в някакви кризи,повръщане, рев, страх

Момчето не знае

Здравейте, момиче на 22 години съм. Винаги съм била притеснителна но в рамките на нормалното когато имам да ходя на публично място където не ходя често, както и да съм сред хора които не познавам. При такива ситуации изобщо не ми се яде, а когато мине известно време без да съм яла ми става лошо. Имаше период преди 4-5 години когато с приятелки излизах без проблем, нямах такива притеснения бях свикнала да ходя на публични места(кафета, дискотека, ресторант), но след време (преди 3 години) когато започнах да излизам с едно момче, което беше по голямо от мен още на първата ни среща аз просто повърнах от притеснение в тоалетната. С него нещата не се получиха, но след години срещнах друго момче с което си писахме в интернет някъде около седмица и когато излязохме аз бях много притеснена беше ми лошо, харесвах го целунах го. И от там се започна влошаването на проблемите ми. ОТ различни градове сме и се виждахме веднъж седмично за околко 3-4 часа. Само при мисълта че ще излизаме ден или два преди срещата на мен ми ставаше лошо, гадеше ми се, повръщах. Случва се като ми звънне телефона и като видя че е той веднага да започне да ми се повръща и и след разговора който гледам да е колкото се може по кратък повръщам. С него сме заедно от 2 години, винаги се виждаме толкова рядко понякога и през 1-2 месеца се случва да се видим. Правим секс, чувствам се добре. Винаги когато ще излизаме на мен ми става лошо още от вечерта или ден преди това. Вечерта не успявам да мигна дори и за час, а на сутринта едвам изявам 2 филийки хляб, след което час преди да го видя аз повръщам, за да се чувствам малко по спокойна че няма да повърна до като съм с него. В началото на връзката ни, бяхме отишли в мола на кино. Не бях повърнала преди да излезем, и ми беше много лошо гадеше ми се и през цялото време мислех за това как да не повърна в мола до като съм с него. След което когато влязохме в киното и филма започна аз пак бях под голямо напрежение от това че ми е зле и че може всеки момент да повърна. . От 2 години е така, и през тези 2 години започнах дори и без да излизам с него, да ми става лошо когато например трябва да отида на кафе или в мола или да съм сред някакви хора, Дори започна да ми става лошо и преди семейни събирания. В момента дори и с най добрите ми приятелки не мога да отидa на кино в мола, защото ми става лошо при мисълта че ще ходим някъде и че ще ми се гади и може да повърна. Всичко различно от рутината на деня ми, ме кара да се вълнувам и да се притеснявам че ще ми е лошо. Напоследък мисълта че съм в това състояние и знам че например не мога да отида нормално на кино с приятели или на ресторант с приятеля ми или дори на нормална разходка с него без да ми се повръща ме депресира. Понякога ми става лошо от това че знам че не мога да правя тези нормални и хубави неща. А преди години с приятелите ми беше традиция да ходим в мола да хапнем и след това да отидем на кино. В момента не мога да направя подобно нещо защото само знам ли че ще го правя ден или два преди това аз ще загубя апетит, ще съм все умислена в това и само в това, ще повръщам от малко хранене ще се чувствам отпаднала, а когато дойде време да излезем с тях и да отидем там аз вече ще се чувствам максимално зле защото 2 дена ще ми е било лошо и съм като болна. Така съм от седмица в момента... заради мисълта че искам да мога да правя както преди тези обикновени неща и да започна да се чувствам добре с приятеля ми без да ми е лошо. Въпреки че когато прекарам час- час и половина с него понякога започвам да се чувствам добре и си прекарваме хубаво, всеки следващ път всичо сеп повтаря. След около седмица искам да се видя с него, но само при мисълта че ще се виждаме и че ще ми е зле на мен в момента ми става зле... и нямам апетит и повръщам.