Стелиян Славов

Човека каза, че благодари за включването и че ще потърси психотерапевтична подкрепа. Благодаря и аз за насоките.

Успях да вляза през профила си - благодаря на Орлин, че уважи молбата ми да пусне тази тема. Ще съм благодарен и на вас, колеги да насочим човека (той ще чете какво пишем). @д-р Тодор Първанов, @Диляна Колева и останалите активни - ще съм благодарен за коментарите ви.

Здравей! От текста ти усещам, че макар и физически възрастта ти да е на млад човек, душевната ти възраст в този аспект е няколко години назад - в посока към детската. Сама знаеш, че това се е получило заради семейната ти среда, която е завзела Аз-а ти и трайно се е настанила вътре в теб. Но не бързай да ги съдиш. Това е цял трамплин за твоето развитие. Работата е в това, че е нужно да разшириш себепознанието си, да изчистиш ниската си самооценка, да откриеш себе си - а това е действително работа. Но първо трябва да пожелаеш дълбоко да се освободиш. Някои ключови аспекти на вътрешната свобода са: • Автентично присъствие и способност за искрено изразяване на своите мисли, чувства и убеждения независимо от характера на социалните ситуации. • Свобода от очакванията и изискванията на обществото (в това число и от членовете на семейството). • Отсъствие в психиката на разрушителни мисли, емоции, убеждения (или поне преобладаване на градивните такива). • Положителна самооценка и удовлетворение от своето собствено съществуване. • Способност за изживяване на радост от малките, прости неща, както и способност за самоирония. • Наличие (в цялостен или частичен аспект) на реални, активни добродетели и състояния свързани с духовно-нравствената сфера като: скромност, милосърдие, състрадание, смирение и т.н. • Постигане на примирие с миналото (минали рани, травми, състояния на вина, гняв и пр.). • Осъзнато изживяване на настоящия момент Тук и Сега. • Липса на тревоги за бъдещето и страхове от неизвестното. • Смелост, воля и вътрешна решителност. • Вяра в живота. • Любов към другите и чистосърдечност във взаимоотношенията. • Грижа и обич към себе си (независимо от несъвършенствата) Можеш ли да откриеш сама кои аспекти са активни при теб? Имай предвид, че моделът, който работи в теб много ще настоява да те дърпа назад и да те отблъсне от всякакво осъзнаване и израстване т.е. от превръщането в автономен, свободен, независим, сам справящ се с всичко човек. Работата с психолози и терапевти, индивидуално или в група е добрият път. Не се отказвай - намери специалиста, който ще те разбира и на когото може да се довериш. П.С. Несигурността и страхът са част от схемата, която те дърпа назад, към регрес и застой. Как планираш да им се противопоставиш?

Извинявам се, че изказвам директна оценка- текста ти до тук звучи сякаш си в тунел, от който не откриваш изход и светлина, и за това сама си създаваш изход на база стара мечта. Правилно - сами си създаваме изходите, но най-светли са когато идват от адекватната оценка на реалната ситуация "тук и сега". Професията е само един аспект от множеството роли, д-р Първанов много свежо те е насочил. Опитай с една котра-визуалиация - представи си, че никога няма да учиш медицина - и какво от това? По-малко човек ли ще бъдеш, ценен, пълноценен и обичащ. Представи си, че работиш като чистачка (или някоя друга професия, която не цели да спасява хората) и едновременно с това си учиш медицина за лично удоволствие (без цел да се реализираш) - как ще се чувстваш в тази ситуация?

Разказът ти ми звучи като директна среща със "сянката" - с твоята тъмна страна, която дълго време си отбягвала, но която реално е един от добрите учители в процеса на вътрешно израстване. Всъщност срещата със сянката е чудесно като опитност. Само че ти си се запознала с този аспект от себе си, струва ми се, много рязко и спонтанно, без да си имала предварителната подготовка за такава среща. Психотропните вещества често ни захвърлят в кътчета на душата ни, за които се иска много добра тренировка. Поради тази причина те са опасни. Това представлява и т.нар. "полудяване" - представи си го като наводнение на съзнанието ти с несъзнателен психически материал. Не може да се гмурнеш надълбоко, ако не можеш да издържаш 2 минути под водата без въздух, нали? Или ако въобще не можеш да плуваш? Виждаш сама и остатъчния ефект от подобно екстремно гмуркане с всички странни мисли и чувства които изживяваш и не можеш да контролираш. Гъбите се ползват от някои терапевти дори и с цел освобождаване и осъзнаване - но трябва да имаш до себе си опитен водач, а не човек, с който имаш неразрешени проблеми. Влезли сте във водовъртеж, е вдно общо пространство на твърде противоречиви настроения. Всеки човек има своята сянка и тъмна страна, но не всеки се среща с нея. Мнозина я усещат в ежедневието си, но бързо я игнорират - в противен случай ще трябва да признаят пред себе си своето усещане за изгубеност сред безкрайната шир. А сенчицата реално е голям приятел. Тя може да ти покаже: - как да заживееш своя собствен живот в съзвучие със Себе си. - как да се освободиш от оковите на фалшивата самооценка (ниска или висока - все тая), да признаеш едновременно величието и нищетата на човешката си същност. - как да развиеш своята смелост и воля, докато самотният ти кораб се лъкатуши сред бурния океан. - как да откриеш нови ценности и смисъл и да ги включиш активно в материалното, за бързано ежедневие. - как да обичаш себе си, без да нараняваш другите; и как да обичаш другите, без да нараняваш себе си. и много други... Това е добрата новина. Още по-добрата е, че имаш цялото време на света да тръгнеш към Себе си. Добре е да откриеш своя специалист, който да те води - потърси терапевт, който познава добре както дълбинната така и висинната (трансперсонална) психология като теория и метод. Вещите в останалите направления може да не са ти особено полезни за дълго време. В родината ни има много чудесни специалисти - не се колебай. Между другото може също и сама да се образоваш в тези направления, ако имаш нужда от обяснение за необичайните състояния на съзнанието. Добри автори са: К. Г. Юнг и теориите му сянката и несъзнаваното; Станислав Гроф - описва влиянието на психотропните вещества; Роберто Асаджоли също дава добри практики за заздравяване на Аз-а. Но без опитен водач, пътят е объркващ, а понякога и отчайващ. Сигурен съм, че след като имаш смелостта да експериментираш с гъби ще откриеш и смелостта да поемеш по пътя на собственото си израстване. Няма да е толкова екстремно и главозамайващо, но със сигурност ще е трайно и изпълнено с очарование и възхита. Успех!

Докато Аз-ът съществува вкопчен в една или друга идентификация (роля, убеждение за себе си) той се проявява като Его (в ежедневния смисъл на думата) и ограничава и сковава себе си. Връзката с вътрешният източник (Бога) може да се постигне чрез разпознаване, овладяване и трансформиране на наличните идентичности ("Аз съм учител", "Аз съм майка" и пр.) и интегрирането им в една автентична цялост. Първоначално подобен процес може да е болезнен - напускането на удобството на всяка "роля" води до дискомфорт и нестабилност (ако личността не е открила своя вътрешен център). Но при една добра вътрешна работа на дълбоко, искрено себепознание и смирение е възможно сравнително лесно личната, нисша воля да се свържи с висшата.

Представете си, щом съзнанието ви е способно с такава сила да влияе на тялото, колко сила се крие във волята ви, ако съзнателно я използвате, за да насочвате вниманието и жизнената си енергия към овладяване на вътрешното пространство! Това е чудесно, но и е нещо външно, което ще рече мимолетно, временно и преходно. Какви са мечтите ви за вас самата като личност? Каква искате да бъдете? Имате ли представата в ума си за идеалният образ на себе си? Принципът е много прост - човек е подвластен на всичко, с което се отъждествява. И е способен да постигне свобода от това комуто е подвластен след като се разотъждестви. Когато витаете в мечти за Италия, вие ставате Италия. Когато се сливате с идеята за болката - вие ставате болката. Но когато се преживееете като човешко същество, свободно да насочва волята и вниманието си в много различни посоки (вкл. и навътре), тогава човек се освобождава от затвореният кръговрат на преходните неща (вещи, хора, ситуации, тревоги и пр.). Запитайте се: До колко са ми нужни мимолетните неща, след като така или иначе накрая оставам сама със себе си и нямам нищо друго освен себе си.

Здравей! С това момче сте изпаднали във взаимен водовъртеж, предизвикан от вашите вътрешни буреносни стихии. Ти сама виждаш как се повтарят съотвените модели на мислене, чувстване и поведение. Решението е наистина чрез индивидуална или групова работа да се овладеят и трансформират енергиите в този водовъртеж, с което ще се повиши нивото на твоята себеосъзнатост (и ще се доближиш до вътрешния център и този "Висш аз", който споменаваш). "Жертвата" е мощна роля, която носи ценно послание - открий какво иска да ти каже, какви са нейните ресурси (в нея е скрит огромен потенциал) - какво можеш да научиш от нея, за да станеш по-отговорна, свободна и любяща към себе си. Давай смело и напред, има множество индивидуални и групови начини за работа (груповата ще е полезна за ниската ти самооценка).

Здравей, в текста ти освен обич и загриженост личи и покровителско отношение - на места се отнасяш към приятелят си като към духовно по-малък от теб и по-незрял. Това е често срещата грешка, която всички допускаме в желанието си да помогнем някому. Запитай се обаче - ти майка ли искаш да му бъдеш или любима? Да вървиш редом с него, наравно из пътеките на живота, или като орлица да го напътстваш накъде да лети? Взаимоотношенията му с бащата му са си негова грижа (частично и твоя, но предимно негова). Той сам може да се освободи и да преодолее комлексите си. Да, с твоята любяща (повече приемаща, отколкото наставляваща) подкрепа, но главно сам - човекът си има свой уникален живот, път и мисия. За да изравниш везната спрямо тези си преценки, може да си помислиш - "За какво моят приятел ми е помагал, за какво съм му благодарна?" (не е нужно чрез действия, може само чрез отношението си към теб). Ако съм на твое място ще посетя психотерапевт/психолог и ще се опитам да преразгледам отначало всичките си позиции по темата. Имаш някои мисловни схеми, които идват от ролята, в която си влязла с времето при взаимоотношенията си с него. Дори можеш да отидеш заедно с партньора си. "Така и така нещо ни куца връзката, нека поне заедно се преоткрием." С което ако заедно вдигнете нивото си на себеосъзнатост, вече ще можете през любящо състрадание, изпълнено с мъдрост и смирение да помогнете и на близките ви. И всъщност - "Как е добре да се отнасям към нещата, които не ми харесват" - чрез състрадание или чрез гняв?

Здравейте Мира, Част от словосъчетанията които използвате ми навяват идеята за прекомерното насочване на вниманието ви към "духовните неща", едновременно с трудност да се справите с ежедневната си личност и предизвикателствата, които ви дава живота. Ако това е така и наистина сте избягали чрез позитивното мислене в духовността без да сте изходили от здравата връзка със себе си и "земята", би ви помогнал терапевт, който познава феноменологията на идентификациите и вкопчванията в свърхсъзнанието. Абстрактно-духовните образи, фрази, учения и т.н. често има силно въздействие върху хората на изкуството - Необходимо е обаче преразглеждане на вътрешните ресурси и силни страни, свързване с вътрешния център и трансформация на моделите от миналото ви, преди да се насочите към свръзване с божественото/космоса и пр. Правилно ли усещам? Може ли да разкажете повече какви представи минават през ума ви, когато си блуждаете и витаете (в хубавия смисъл), докато си почивате от ежедневните занимания?

Старт на темата "Защитните механизми" с цел разширяване на теоретичния и приложен хоризонт. Нека тук опитаме да проучим, анализираме, синтезираме и ако съумеем - сътворим гледни точки към вече съществуващите концепции за защитните механизми - тяхната роля, функции и същност. Понастоящем тяхното разбиране идва главно от теориите на психоанализата (Фройд и дъщеря му), но 100 години по-късно пато-генезата към модела е необходимо да се насочи към салуто-генезиса, и към висините на психологичното познание, ако желаем да останем адекватни на съвремието и на Целият (вътрешно-външен) Човек. Насочващи въпроси: - Какво всъщност представляват защитните механизми? - Кое, какво защитават? Само защитават ли? - Кои са градивните (служещи на прогреса и целостта) защитни механизми? Ако има такива. - Какво всъщност представлява психологическия "механизъм"? Това психична функция ли е? Или пък атрибут, модел, алгоритъм? Полезно за дискусията ще е към нашите мисли да прилагаме и цитати. На добър час на темата!

До колкото усещам имате нужда от качествена терапевтична работа с опитен специалист, познаващ в детайл проявите на ОКР (както казват терапевтите пищещи тук). Задължително е съпругът ви да е присъствал на взаимните срещи с терапевта, досега не е ли идвал поне веднъж? Съпруга ви наистина е ценен съюзник и незаменима част от подкрепата и процеса. Понякога е много трудно човек да попадне на специалист, от който да е доволен. Но не бива да се отказва, дори ако трябва да посещава такъв в други градове. Както знаете психотерапията ( понякога в началото в комбинация с медикаменти) е единственият път за изход. Ще имате цялото време на света след раждането да продължите в тази посока! Колкото и да се разочаровате на моменти, във вас все пак живее силата и дълбокото желание да подобрите състоянието си!

Никита никита - може ли да ви попитам нещо - съпругът ви/партньора прочел ли е всичко, което специалистите тук са ви писали?

А работили ли сте с психотерапевт?

Бедна е "статията" (по-скоро са разсъждения, не статия). Чувал съм за тези идеи, и звучат едностранно. Ако има по-реално теоретико/приложно изследване по темата би си струвало човек да се зарови в този въпрос. "Този, който е отнел девствеността й, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената." - Да се използва думите "генен" и "нещо като" в едно изречение никак не е сериозно. Да не говорим, че чрез външната среда (епигенетика) и чрез личната, съзнателно насочена воля може също да се влияе на гените.