sun.flower

Здравейте, много съм доволна от психотерапията, която посещавам и има положителен ефект. Тя действа с натрупване във времето и надграждане. Вече не съм както преди, започнах да усещам промяната и това, което разбрах е, че физическото действието е нещото, което помага за справянето с Окр. Човек трябва да се снабди с много голямо търпение и да действа, да прави физически дейности. Така, че не се отчайвайте, а започнете да вярвате в себе си, да се надявате, да цените себе си, да се обичате. Поздрави

Здравейте, можете ли да ми препоръчате добър психотерапевт от град Бургас, който да се занимава с когнитивно-поведенческа терапия за лечение на Окр?

Здравейте, търся добър психотерапевт в град Бургас, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия за лечение на Окр.

Здравейте, търся добър психотерапевт в град Бургас, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия за лечение на Окр.

Здравейте, симптомите на ОКР състоянието се отключиха сериозно при мен през 2012 година. Беше през лятото, когато завършвах втори курс от университет в София и стреса, и притеснението от взимането на изпитите ми беше дошъл в повече. След свършването на изпитите, трябваше да се чувствам щастлива, а вместо това се чувствах прегряла и зле. Тогава нямах представа какво представлява състоянието и към какъв лекар да се обърна. След търсене на подходящи лекари и лутане, ме пратиха при невролог и накрая при психиатър. Изписа ми антидепресант и ривотрил за сън, и каза, че това е което може да направи за мен. Аз се позакрепих и успях да спя вечер, след това спрях ривотрила и останах само на антидепресант. Върнах се в София да довърша висшето образование и търсех подходящ психолог, когото да посещавам. Там има много голям избор от психолози, но предлагат основно разговор с пациента, което на мен не ми помагаше достатъчно и освен това е свързано с големи финансови разходи. Успях да завърша и посещавах психолог, но натрапливите мисли не успяха да се махнат. Започнах работа в София, пиех антидепресант , но не се чувствах много добре. Реших да спра работата, защото не ми харесваше и спрях, и хапчетата. След спирането се почувствах много зле и кризите се върнаха отново. Цялата започвах да треперя и не можех да стоя на едно място, чувствах се много зле психически и от всичко изпитвах страх. Не можех да пътувам и с кола. Родителите ми дойдоха да ме вземат с кола, за да се прибера в моя град и там да потърся помощ, като бях взела диазепам, за да мога да издържа пътуването. Когато се прибрах беше през зимата и търсех подходящ лекар, защото ми казаха, че трябва да се стабилизирам с лекарства и терапия. Намерих лекар, но тя не успя да ми нагласи правилните лекарства и три месеца ги пиех без полза, през което време се чувствах доста зле. След това реших да пробвам с друг психиатър, той ми нагласи правилните лекарства и започнах да се чувствам по-добре. Оставаше само да намеря добър психолог и тогава започнах да посещавам, но смених няколко, тъй като родителите ми не виждаха голямо подобрение в мен. Накрая спрях ходенето на психолог и сега пия само лекарства. Прочетох във форума за излекуваните хора и това ми дава надежда, че лечението е напълно възможно. Мечтая някой ден да не пия лекарства и да се чувствам много добре без тях. Масовата липса на специализирани в областта психолози за лечение на психически разстройства може би е причина доста хора да пият все още лекарства. Много ще се радвам да се свържа с излекували се хора, за да обменим опит.