Геoрги

Директно във формат mobi трудно биха се намерили, защото това си е специфичния файлов формат на Amazon Kindle, който въведоха с цел да стимулират закупуване на електронни книги основно от техния онлайн магазин и съответно по този начин да печелят от тези устройства и тяхната достъпна пазарна цена. Но виж, тук в портала има качена много богата библиотека в различни формати, които може да свалиш и конвертираш чрез онлайн конвертори или програми като Calibre в необходимия формат. Най-удобна става обработка от някой текстов формат като epub да речем, а най-некомфортна от pdf, но при всички случаи ще бъде четимо.

Става въпрос за потискани и изтласквани дълго време чувства и преживявания. Съдейки по разказа, са силно видими и осезаеми три неща: 1. Въпросният често обича да бяга от отговорност за своите постъпки, понякога дори не индентифицира инициатора на някои от тях със себе си. Практиките, които нарича "духовни" са една стабилна за него бариера, която го защитава от страха да не би случайно да си е позволил някоя волност и сега да трябва да отговаря за нея. 2. За него духовенството е фикс идея. Тя е универсалното избавление/спасение от всички битови и небитови воли и неволи. Зад този параван, той замаскира образа си. 3. Многократно не е удовлетворен от едни или други свои постъпки и изтласква тревожността/напрежението, което индуцират те, което от своя страна се трансформира в една враждебна, рязка и хаплива духовна химера, която му помага да почувства така необходимото за него усещане на превъзходство, лична специалност, право на селектиране и класифициране на хората. За да си представим по-пълно картината в психичния свят на този човек, нека изследваме един примерен, въображаем за нас диалог с казаното и неизказаното между него и съпругата му: - Чувствам се крайно унизена от изневерите ти. Каква любов е това? Съпругът, видимо раздразнен: - Какво?! Ти чуваш ли се какво говориш? Аз да унижавам?! Аз съм много духовен и себепознаващ! Ти нищо от това не разбираш! На мен всичко ми е ясно, това са моите постижения в духовенството! Разбира се, това е само въображаем диалог, нека не го приемаме като действителност, за да не изкривим представата за него, а само като илюстрация. Предполагам ще си спомниш поведението на някои деца, които измислят свой въображаем приятел, враг, звяр, чудовище, спътник или каквото още там се сетиш, когото обвиняват за всяка пакост или беля, за която знаят че ще последва наказание. Когато сме възрастни, това нещо е несъвместимо с обществото, заради това се налага да се изработи нов такъв защитен механизъм от реалността. Той трябва да бъде работещ, приемлив, добре звучащ, да гали ухото и да буди респект. И не, това не е себепознание.

Не, според мен не е добра идея, тъй като ми е трудно да си представя как едно дете, било то от семейство на бежанци или не, ще бъде затворено преди първи клас в една астая, в която по 4 часа на ден, ще изучава определен език по цял ден... В тази възраст, са необходими далеч по-различни занимания, които да развиват тялото и ума, това не е възраст, в която се учи, а в която се гради...

Надявам се бройните хиляди лекари и стотици терапевти, да са употребени само преносно? Помислете дали това не обостря проблема...

Защо казвате "да не се стигне до там"? Какво е "там", с нещо негативно или твърде критично ли го свързвате? Всяка една реплика, променя нагласата и отношението към процеса на промяната. Колкото повече използвате подобни фрази и насочвате към критично състояние, толкова по-труден и отъпкан става пътя...

Много впечатляващи съновидения споделяш, чак понякога мога да ги объркам с художествен текст. Много ще ми бъде интересно да споделиш анализите им, ако успяваш да направиш такива.

Коньо, как ги изравяш тези теми на по десет години и повече, бре?

Здравей, Стела, В този форум, хората, които имат преки впечатления от това училище и могат да ти бъдат полезни с нещо, са единици, да не казвам голяма дума, но може и да няма такива. Най-удачният форум в българското пространство, в който може да получиш желаната от теб информация e БГ Мама . Там, може да получиш пряка информация от майки или ученици, които в момента учат в това училище или са учили в него преди. Успех в начинанието!

Гледам @Орлин Баев трупа положителни отзиви във форума от свои пациенти и непациенти, колеги и неколеги, та поради това реших и аз да се включа с едно свое впечатление. Самопризнанието му за изтласканите чувства и инстинкти към причиняване на насилие, които са го карали да изпитва ненавист и презрение към месоядците, както и статията в личния си блок, която направи по повод тази ни дискусия, ми отвориха очите за много мои лични схващания и преживявания. Невероятно точно е попадението му за опитите да скрием и потиснем насилието вътре в себе си, без да признаваме, че в известна степен то е част от характера и природата ни, което ни кара да започваме всъщност да изпитваме желание за насилие (разбира се, много по-слабо изразено) към всички други, които консумират месни продукти. Започнах да се замислям и за много други неща от своето ежедневие, както и това на всички около мен, относно нещата, които осъждат или не приемат. При мен, почти не останаха такива, тъй като развих високи толерантност и разбиране към всичко различно и най-вече към пошлото и осъжданетото от всички останали, което дълбоко в себе си представлява едно чисто детско страдание, върху което е наложена стигма. С нескрито изумление открих, че всъщност почти всички действия, поради които осъждаме околните, всъщност ни карат да изпитваме своето отношение към тези действия и своите изтласкани чувства. Още една благодарност от един непациент! Замислям се, след като с едно мнение във форум имате силата да променяте толкова от някого, какво ли правите с "пациентите" си. Поздрави.

Има го и този момент, определено. Свързано е с изпитването на ненавист към месоядците, всеки е добре да се бори с тези си "слепи петна".

Някъде бях чел, че Дънов твърди, перифразирано, че е необходимо всеки да достигне определено ниво на себепознание и духовно израстване, за да може да изхранва тялото си, също толкова осъзнато, т.е. за веганството е необходимо преди това да направим по-силна връзка между дух и тяло, така че тялото да не се увреди от веганския режим. Смятам, че тези увреждения са съвсем възможни, само когато човека не е достатъчно обуздал физиологията си и не я познава по един или друг начин. С останалото, съм напълно съгласен и го подкрепям. А и както е споменал Орлин, изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели, или може да отдели по-нататък. Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.

Аз нямах предвид развиване на специфично отношение към един месоядец, просто защото е месоядец и има различен възглед, а за отношението към консумацията на месо и изобщо към поведението спрямо храната и месото от невегетарианците. Защото всички сме забелязали, че повечето месоядци, не подлагат на размисъл изобщо това, което консумират и не осъзнават значението на храната.

Зимбардо е авторитет в много среди, действащи в областта на психологията, който малко хора със сходни интереси не познават. За много от нас, е известен с различни дейности, но най-вече пред широката общественост, вниманието привличат неговия станфордски затворнически експеримент , ефектът на Луцифер и научнита му трудове. След повече от четири десетилетия, неговия експеримент буди не по-малко колоритни отношения, както към работата му, така и към приемането му като авторитет в средите и зачитането на неговите научни открития. СЗЕ е особено обсъждан дори в последно време, като от няколко години насам, се дискутират псевдонаучните нотки в работата му. Дори преди седмица, излезе ново разкритие, което компрометира СЗЕ и обвинява Зимбардо в манипулиране, както на участниците, така и на резултатите от изследването си, но това не очудва много психолози, които са затвърдили пред себе си подобни предубеждения. До колко е достоверна работата му, едва ли ние можем да узнаем. Бих желал да се запозная с мнението на психолозите и терапевтите от този портал, а и не само те, но дори и на останалите потребители с интереси към психологията, какво е мнението им, относно работата на това лице и как възприемат откритията му? Аз отдавна смятам, че много от събраните данни са изменени по един или друг начин, и в никакъв случай, не са безпристрастни, но много от постулатите му, дори с тези необективни доказателства, могат да бъдат приемани за източници на познание и можем да ги сметнем за надеждни, макар и състоянието на подплатата, на която разчитат.

@Орлин Баев Искрени благодарности за откровението! Ако мога да си позволя да направя коментър към него, тъй като предполагам една от целите да го публикувате е такава, то бих желал да спомена няколко неща. За мен е изумително, как човек, който е отказал месото за цели две десетилетия, човек изпълнен с толкова миролюбивост и себепознание, отново прояжда месо и твърди, че тялото му ликува едва ли не след дълга загуба... Ако трябва да съм честен, силно се съмнявам при Вас да има телесно удоволствие от консумацията на животинска плът, а по-скоро да е едно леко примитивно изразяване на потискани и неотработени лични чувства и фрустрации, които са натрупали голямо количество негативна енергия и напрежение, които от своя страна създават обърканост и крещящ да бъдат изведени някъде, а това някъде очевидно е от самата мисъл за убийството на животното, за хищниковите подбуди и помисли, след формирането на едно неистово, но и неосъзнато желание за насилие и проливане на кръв, поради вътрешните стенания. Потиснатите чувства, биват дренирани при мисълта за проявата на една друга същност, същността на примитивния насилник, която не знам дали има някой от нас, който не носи у себе си. И вероятно поради любовта Ви към животните, някъде в себе си сте трупали и презрение към себе си, което сега някак се тушира при мисълта за поглъщане на плът от убито животно, а не толкова заради някакви физиологични промени и изменения в баланса на телесните вещества, поради консумацията на животинска плът. Аз също и в момента, вече от няколко месеца, гледам на месоядците като на хора със затворени очи и обезгласена душевност, от съвременната индустрия, което ги кара да убиват всеки ден, все повече себе си и природата си, както и всички себеподобни и не до толкова подобни чувстващи и разумни създания. Наскоро писах тази статия, в която споделям в съкратен вариант някои лични наблюдения върху консумацията на месо. Моля, коментарът ми, върху Вашите откровения, да не се приема в никакъв случай като осъждане или проповядване на морални или етични ценности, едва ли не.

Прощавайте за правописната грешка, обикновено съм особено внимателен към езика, но очевидно дали от разни иронизирания на веганите, на които съм попадал в изобилие, или по друга причина, явно ми се е загнездило изписването с "ъ", което чувствам като доста елементарна грешка.