Unabhängigkeit

Здравей Орлине ! Аз също имам един въпрос , за да изчистя моето мисловно ОКР на тема психични болести и най-вече шизофрения. Основно БАР се предава от родител , респективно прародител на дете, тоест генетиката тук според мед.проучвания е 99,9%. Но при шизофренията това не е гаранция, тоест да се разболееш. Моята история, предполагам и основна причина за ОКР е следната. Още след като навлезе моят страх , всичко бе проверено- баби/ дядовци по майчина и бащина линия. Истината е , че има само едно липсващо звено. Дядо ми , по бащина линия е роден 1919г. Както се досещаш, дори баща ми не познава прародителите си. Моят прадядо е бил моряк, пътувал е още началото на миналия век с виенска компания. За зла участ се удавя на 30 - според мен , ако е луд няма как да работи такава престижна работа. Прабабата умира от рак. Каква обичайна съдба. Обаче !!!!! Дядо ми са били трима братя, средния умира от туберколоза на 19, а на първия брат една от 4те внучи не е с всичкия си. Тя си е луда. Не знам каква е точно лудостта й . От този брат има 4 внучки, тоест мой втори братовчедки. Те са всички 50+ познавам всички без тази откачената. Те са наред . Сестрата на тази лудата е особена , обаче не е с психични аномалии , има 2 деца , нормални са- момичето е на 15 (ще го чакам да избухне на 25) момчето е по-голямо от мен, също е нормално. Другите две втори братовчедки са съвсем нормални, едната има дете -то също. Тая лудата също има деца , нищо не знам за тях, освен , че са женени, но ако дефакто не си запретен и мъжа ти е съгласен да сключи гр.брак с теб , макар и луд , няма проблем. Тя ( братовчедката , не си е гледала децата, оставила ги е в дом) . Тааа, знаейки , че наследяваш 50% от гените на родител А и 50% от Б , според теб, реално , дали в рода ни има генетична предиспозиция за шизофрения ? Пак казвам , за нея знам, че е луда, но лудост е много обширно понятие , може да е БАР , ши и тн. Децата й не ги познавам . Но дали е налице фамилна обремененост, изхождайки от факта , че сме 2ри братовчедки. Благодаря, извинявай за дългия пост!

Не знам, вече ама без извинение ... Е*ах това заболяване. Изпих един вагон с антидепресанти и успокоителни и антипсихотици. Ако Господ ме пожали да не полудея със сигурност цирозата на черния дроб ми е в кърпа вързана. Смвних трима психиатри, без да жаля пари. Ходих на хипноза / от нея имаше ефект/ , на психотерапия да си разказвам за преживяванията, изпълнявах задачите- да излизам, да си пиша с момчета, не знам защо като терапия моята психоложка ме накара да правя тези неща . Обаче НИЩО не даде резултат. Три години аз вегетирам, съсипах майка си - психически и физически. Самата аз от тези лекарства съм сталана 47 кг . Накрая и аз ще му кажа майната ти , на това състояние и ако ми е писано да се побъркам ще се случи , ама до тогава ще си живея. Та аз от рак ако бях болна за 3 години ще има или напредък или ще се сещат за мене по задушници . Писна ми вече

Здравейте, моля Ви за мнение. Не знам какво става с мен, ходя от септември на психотерапия, смених от флуанксол лечението на ципралекс- пия по хапче и полвина . Но пак го имам този страх , то вече не е страх , а очакване , че ще полудея. Пия хапчетата, но не мога да се събера да уча. Постоянно, за всичко се тревожа, дори ми излиза като натрапливост- дали хората няма да разберат погрешно , това, което съм казала, дали звукът, който чувам е обективен, или само в главата ми. Дали няма да напиша някоя глупост във фейсбук и прочие. Тези напръв поглед незначителни неща , при мен излизат като натрапливост, задействат тревожност и не ме оставят направо си става като пристъп. Постоянно се сещам за някакви неща станали преди 5-6 години. И от горв на всичко вечер ми пищят ушите постоянно, но не е тинитус , а тревожност. Не знам защо така се получава, всякаш психотерапията, хапчетата - различни видове ми носят покой само за две-три седмици и после пак съм в този кръг от мисли и тревоги. Дали всъщност нямам зародиш на психичен проблем, до кога мозъкът ми ще издържи на това напрежение, преди да превърти? П.С. след убийството в Нови Искър , съвсем ми се засили страха , че ще полудея

Господин Баев, аз й се доверявам, просто тя е възпрепятствана тази седмица, която идва, така че ще се видим чак по-другата. А до тогава от страх ще се довърша

Здравейте, наистина съм в безизходица. След последната ми среща с Димитрина, тя ме посъветва да отида на психиатър, слес като ми е толкова нетърпимо без лекарства. Отидох, предписаха ми ципралекс 10мг сутрин, както и кветиапин акорд 25мг вечер. Пия ги, обаче изведнъж грам храна не мога да хапна, насилвам се с няколко хапки дневно и са Сизифови услия, за да не ги повърна, нямам сила за нищо, краката чак ме болят, през деня ми се спи, а вечер, макар че спя по 10 часа от тези лекарства се събуждам по няколко пъти, съня ми не е спокоен. Дали този лекар , при който ходех преди това не е прав и не съм биполярна. Не мога да се събера да чета , прескачам от тема в тема /от конспекта за държавен по последния изпит/ просто съм отчаяна да не би да съм в биполярна депресия и от ципралекса да мина в мания

Здравейте, имам нужда от съвет/мнение, но не толкоеа психологичен, а по-скоро психиатричен. След като взех и другия държавен изпит по блестящ начин спрях окончателно лекарствата. 18 дни всичко беше добре- до колкото може при невротик. Не знам дали от психотерапията , но каквото и да ми се причуваше , си казвах, че е от неврозата, колкото и първоначално да ме притесняваше, си казвах, че е следствие на моята невроза и вътрешно в себе си бях спокойна. След празниците- не знам дали заради употреба на алкохол(две чаши вино) , но не стига , че ми се причуваха някакви гласове, но обективно,. Държа да подчертая , че не ги чуват какво говорят и беше само вечер, час преди да заспя, но 1. започнах да не мога да спя- втори ден без хедонин не мога да мигна. 2. започнаха натрапливи трактати от песни, аз не им обръщах внимание , но снощи дори преди да заспя просто не ме оставяха намира- откакто отворя очи, до буквално преди да заспя. 3. всичко , което си помисля , интересното е , че всякаш го чувам с чужд глас в главата си. 4. загубих желание, изведнъж да комуникирам с хора, а попринцип съм изключително контактна. А сега просто си мълча, дори с родителите ми не ми се говори Дали има някаква причинноследствена връзка със спирането на лекарствата. Гледам да не се плаша, но ако дефакто имам някой откачен ген при пра-прабаба и се проявява при мен. Единия брат на дядо ми е починал на 18 и не знам ако беше жив как да му се е развил живота. Знам, че в момента проявявам черно-бяло мислене и филтрирам само негативното, но се плаша малко.

Здравейте, извинявам се , че ви безспокоя, но при Димитрина съм чак на 11. След целия букет от паник-атаки и натрапливи мисли, като тревожността ми ескалира до ентастепен- тоест натрапливи мелодии, мисли , страх., че ще полудея, някак си с йога се поуспокоих, като си казвах, че всичко ще изтече през канала на моята невроза, Но като споделх с една приятелка , защото изостанах малко от конспекта за държавния тя ми каза, че много хора без да им е заложено наследствено, като четат от сутрин до вечер полудяват ,,, и аз се уплаших, наистина ли е възможно ако четеш от сутрин до вечер да полудееш ?

Да, работя с терапевт, записах се на курс по готварство след изпита, за да успокоявам тази енергия, защото според Димитрина има темперамент на испанка, като в същото време съм перфекционист и оттам идва проблемът. Дори всичко беше добре преди натрапливите мисли, защото се смеех на страховете ми от психични болести, научих се , че психо-соматичните проблеми ще изчезнат, когато спра да им отдавам внимание, не чета глупости в интернет за психични болести, страхът от болести на физическо ниво го трансформирах във "всеки си носи някаква карма, защо да се тревожа за такива неща, като вероятността да се разболея е само ако ги мисля" всичко беше по мед и масло, спях хапчетата без проблем, тоест антидепресантите- дори си казвах, че нямам нужда от тях, защото съм здрава. Но тези натрапливости ме изкараха от пътя , буквално, защото не са нормални, осъзнавам, че са пълна глупост, но са като рекламата за кашличко, изведнъж не мога да ги изгоня и стават огромни .... И това ме притеснява, че нямам контрол над тях. Иначе да, засега постигнах много, цяло чудо е , че мисля за гаджета, за излизания, стоя в София вече 2 месеца и не ме е страх, но тази тревожност с тоя перфекционизъм по време на държавни изпити ме връща в първи клас... Притеснявам се просто да не се повтори всичко и да причиня пак този стрес на родителите ми. Иначе като цяло гледам към бъдещето, не ме е страх да мечтая, а преди не исках да мечтая, защото си мислех , че ще полудея ... Благодаря Ви, д-р Първанов, Орлине и на теб. Весели празници !

Здравейте, отново съм аз. Нещо се случва с мен. Както бях добре и започнах да чета за следващия държавен, изведнъж започнаха паник атаки, целия арсенал, но си казвах нищо ми няма, това е само стрес и не зачезнаха. След това обаче започнаха да ми се случват кошмарни неща. Постоянно сядайки да чета в съзнанието ми излизат мисли- например постоянно ми изплува бившият ми или приятелката му с новороденото им бебе, а мен дефакто наистина не ми пука за тях, дори не знам защо се случва. Оставяйки учебника всичко отшумява. Харесах си едно момче, взех , че споделих на една приятелка и постоянно ми излиза в главата ето сега тя ако вземе та се изпусне ще стана за смях и подобни неща- картини или мисли, които не ме оставят на мира. Владея ги с пълна изолация от социалните мрежи и започнах да не комуникирам с никого. Което ме върна на прочетеното за шизофренията, че те започват да имат социална изолация. Тези досадни мисли да не би да са някаква наченка. Знам , че съм много невротична, че минавам през невроятен стрес покрай държавните, обаче не ми се иска да не правя нищо или да излизам, за да не се появяват тъпите мисли. Изоставам от конспекта, което също ме побърква и може би от това ми се качва още повече тревожността, Как да спра тъпите мисли и съзнанието ми да стане Tabula rassa, за да си взема изпита с 6. Пробвах с тъпия тефтер да пиша над 100 пъти това са просто мисли, човек не е мислите си и тн, но не става. Не става и със стезам, нито с чай от лайка и мащерка. Моля Ви , знам, че неврозата не претаства в психоза и всики други неща за шизофренията, но какво се случва, какви са тези мисли, опасни ли са, как да ги премахна, защо пак ми се случват такива неща и се връщам в изходна позиция? Ще съм благодарна за мнения и препоръки .

Здравейте, ето какво ново при мен . Взех си единия държавен, седя вече месец и нещо сама в София, а преди ме беше страх, почти не се сещам за страха ми от полудяване. Имам само един въпрос- преди да започна психотерапията и флуанксола имах натрапливи мелодии- части от песни, които спирах ли да говоря ме побъркваха, имах чувството , че ми се причуват някакви неща- тпест звуците- от бойлер, от съседи , всякаш бяха гласове, та ако не бях започнала този оздравителен процес, щях ли да полудея, ако бях останала така , бех лекарства, без хипноза и психотерапия ?

Аз съм убедена в нея, вярвам й и й споделям всичко, , ... Иначе да, тя ми обясни , че най-малко затова се е съмнявала, защото и тревожните хора са с бърза реч...

Искам да попитам нещо Орлин. Аз хубаво се консултирах с психиатър, всичко беше наред. Сега обаче се случва нещо. Пия хедонин, който преди от един заспивах като труп 2 часа по-късно. Сега пия хедонин вече и докато не изпия втори заспивам в 1 и ставам в 10. Това нарушение на съня да не е биполярност, защото не мога и да ям. Знам , че е наследствено в голяма част от случайте, Баби/дядовци, майка/баща . всички са здрави. Но след тези простотии от психатъра аз не мога да се отпусна. Само си казвам - не мога да заспя. ям малко и имам зверска памет за учене, значи влизам в мания . Орлине. те осъзнават ли че изпадат в мания, че неспането е нещо опасно и симптом? Бях при Димитрина, разказах й , защото тя е психолог, но тя каза, че дори и енергията на тези хра, като влизат в стаята е различна, но започнах да не спя.....

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения.... Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря: 1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси 2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм 3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети 4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

За съжаление, нямам шизофрения , но имам работна диагноза Биполярно разстройство, според психиатъра. Искам само да ви благодаря на всички , че писахте и отговаряхте на мойте въпроси. Благодаря Ви, много за отзивчивостта !

Ох, под пара звъннах и на психиатъра и на хипнотераоевта , който се занимава с шизофреници . Психиатърът дори ме одруса , че след като 3ма психиатри са ми казали , че не съм луда , трябва да съм глупава , за да питам пак