kris4ok

Не можете да си представите колко ми е силен страха и тревогата, от 3 месеца съм на лекарства без подобрение.Плаша се от мислите си. Страх ме ме ,че няма решение. Дори си казвам ами ако не си затворя очите като лягам, като,че.ли искам сама да се сабиторам.Плашещо е и не знам какво да правя. За това ви пиша тук във форума, за съвет какво.да.направя. Час за психотерапия си записах вече.

Съжалявам,че това,което пиша ви звучи дразнещо!

Разбрах,че не трябва да се боря, а може би да се приема такава, каквато съм. Но как да се приема,че не мога да се справя с едно заспиване и заради паниката да не заспя..

Как да трансформирам този модел? От къде да започна? Записвам си час за психотерапия, но искам дотогава да съм задействала процеса

Тревожността ми е свързана,че не мога да се справя, не.мога да заспя като другите хора и оттам се завърта кръга на тревожността- няма да заспя никога заради тревожността и няма да се справя. За това „справяне” имах предвид. И оттам улових,че имам такъв мисловен модел -Не мога да се справя, не съм способна.....

Благодаря на всички ви за отговорите! kipenzov как да простя на себе си? Дълбоко в мен е залоожен модела - Не можеш да се справиш,няма изход и много ясно го усещам в паниката ми като легна да спя. В тази ситуация просто усещам как се боря с това,че не мога да се справя? Как да изчистя този погрешно зададен ми модел? Лягам в леглото и чувството,че не мога да се справя, не мога да заспя..... и оттам тревожноста, свързана с живота ми. Възможно ли е да си докажа,че мога? Благодаря ви, мили хора! Дано не ви отегчавам. Трудно ми е....

Разбира се,че ще се свърза с госпожата, която сте ми препоръчали.

Аз съзнателно не прехвърлям страховете си върху децата си. Нито чрез възпитанието, съпругът ми, който е коренно различен от страхливата ми натура го вижда и оценява. Страховете ми са свързани само с мен. От това, което сте написала ми вменявате вина. И аз не искам да съм такава, каквато съм и правя всичко по силите ми да не прехвърлям проблемите си върху децата. Когато го осъзнаеш е по- лесно да не допуснеш грешка. Какво да направя,че съм такава? Опитвам се, лекувам се, чета непрекъснато. с обвинения и наказания и констатации нищо не се променя. Моля се на Бог да не навредя на обичните си хора. Давам им свобода и самостоятелност във възпитанието, сме се, когато душата ми плаче, само и само да не се усеща тревогата и страха. А вие в коментара си едва ли не ми казвате, че ще превърна децата си в себе си. Много помага това на човек, който и без друго е съсипан от безпомощността си.

НАПРОТИВ.......... БЛАГОДАРЯ ВИ! Чувствам,че ме нападате,недейте. Благодаря за помощта! Аз имам още много натрапливости и страхове, от които искам да се освободя. Мислите ми ме плашат. Бихте ли ми посочили и други начини за преработване на мисловните модели, които от детска възраст са ми объркани и да родителите ми имат роля за това, но не ги виня, правели са всичко за мое добро, не са знаели. Ето защо аз като родител не правя същото с децата си. Приемам и ще изпълня всичко, което е необходими, за да се променя. Благодаря ви!

Страхувам се,че няма да се справя и паниката ще ме победи и няма да заспя. Като легна в леглото все едно съм на бойното поле..... Не мога да се оставя в Божиите ръце. Играя Паневритмия и чета беседи на Учителя и вместо да пиша в форума за тези теми, аз умирам от страх,ме няма да заспя.Какво е сбъркано в мен?

Благодаря ви а как да намеря жената, която ми препоръчвате. Тя специалист ли Благодаря ви! Просто мен много ме е страх като си легна в леглото треперя.

Защо така ми се подигравате аз наистина се притеснявам ужасно много и изпадам в паника,че е възможно да не заспя всяка нощ. За мен това е въпрос на живот и смърт. Съжалявам,че ви изглежда смешно и аз искам да се оправя и излекувам.

Това означава ли,че въпреки тревогата и силния страх, който изпитвам чисто физиологично не е възможно да не заспя никога и да умра? Благодаря ви! И ако ми позволите още един въпрос от 10 години тревожността, страховете ми, натрапливите мисл, обсесивните състояния се задълбочават. Ще ми препоръчате ли как мога да си самопомогна и дали е възможно с психотерапевт да се овладеят тези състояния. Сменила съм няколко терапевта в Пловдив, разговорите преминават все едно си говоря с приятел. Нуждая се от насоки как да си помогна. Благодаря!

Здравейте! Имам нужда от помощ. С тревожно разстройство съм, пия лекарства, но не усещам подобрение. Имам страх и тревога като легна, че няма да мога да заспя. Изпитвам нееописуем страх, че няма да заспя. Страх ме е от страха ми, че заради него няма да заспя, че страха няма да ми даде възможност да заспя и така накрая ще умра от безсъние заради страха. Страх ме е от мен самата и от мислите ми. Не виждам изход и това ме плаши още повече. Поне да не беше свързано с живота ми. Този СПЕЦИФИЧЕН страх може да ме доведе до невъзможност да заспя. Изчела съм много материали на Орлин Баев за сприятеляването със страха, приемането му, омаловажаането му, да изтече през теб....... Но накрая винаги стоя живота ми от другата страна и си казвам няма да се справя. Изпадам в паника. Поне лекарствата да действат, винаги до сега са потушавали тревожносттаа ми. Искам да се справя! иСКАМ ДА ЖИВЕЯ! нЕПРЕСТАННО СЕ МОЛЯ НА БОГ! Благодаря ви!