SoulMate

Ето една песен, която носи удоволствие, радост от живота, радост, че си жив и можеш да я чуеш... Alphaville Dance With Me When the heat of light melts into the speeding time When the king returns from the ivory city-side Let the Magnet-Mages wave the signals, flashing oh so fast Then you'll meet me there under the moonshine In a lover's heaven, we'll keep our promises at last In a lover's heaven we'll forget the past Do you want to dance with me through one of those lonely nights It's more than a dream, maybe we're reaching the gardens of delight Do you want to dance with me through one of those lonely nights It's more than a dream, maybe we're drowning in Empires Of Delight In the stardust dawn underneath the crystal roofs Where the Solar Boys are playing games they never lose Where the sailors are swaying though the lightdomes, shining from the skies There you'll meet me, darling, anyway In a lover's heaven, we'll keep our promises at last In a lover's heaven, we'll forget the past Do you want to dance with me through one of those lonely nights It's more than a dream, maybe, we're reaching the gardens of delight Do you want to dance with me through one of those lonely nights It's more than a dream, maybe we're drowning in Empires Of Delight... И една, която говори на тези, които могат да слушат (не се стряскайте от групата, текстът е уникален, музиката също) Megadeth The Scorpion My life is everything That feeds my thirst that causes sin My wants are all I care No shame and guilt, there's nothing there Look deep into my face I sell deceit without a trace Fear not what I can do Unless you want it done to you, oh-ohhh! As I climb onto your back, I will promise not to sting I will tell you what you want to hear and not mean anything Then I treat you like a dog as I shoot my venom in You pretend you didn't know that I am a scorpion, oh My self I'm centred in There's nothing else, there's never been And I dream, to be left alone With the sadness, the madness of my own Look deep into my soul Its black as coal like a bullet hole Fear not, get off your knees There's no defence you'll do what I please, oh-oh! As I climb onto your back, I will promise not to sting I will tell you what you want to hear and not mean anything Then I treat you like a dog as I shoot my venom in You pretend you didn't know that I am a scorpion, oh As I climb onto your back, I will promise not to sting I will tell you what you want to hear and not mean anything Then I treat you like a dog as I shoot my venom in You pretend you didn't know that I am a scorpion, ya! My lies, to reach the shore I aggrandise and nothing more My hopes, to steal away All that you love, I'll soon betray Look deep into my past The pain is unsurpassed I'm not a lowly scorpion I'm so much worse; I'm the fall of man

Любо,

Добре сте ме заварили, благодаря ви за мненията. Подсетихте ме нещо много важно... дай от сърце, дори да ти вземат насила... или дай и не търси да ти връщат. Щеше ми се да е така, но... съвпаденията са доста досадни. Упоритата повтаряемост няма как да не направи впечатление. Милкана и Латина - ще последвам съветите ви за "изкупуване" на неприятното. Зная, че всичко се случва поради причина. Тия дни се спъвам непрекъснато и нямам съмнения защо Е човек е подвластен на емоциите си... Интересна гледна точка.. Пиши, не са празни приказки.

Не е добра идея да заставаме против нещо което не разбираме. Като цяло хората не разбират значението, което стои зад думичките "генно модифицирани храни" и следвайки логиката на самосъхранението, бягат от неизвестното. Цялата еволюция е резултат от генна модификация )) Не виждам с какво генно модифицираните от човек организми са опасни, а и не съм прочела обосновано доказателство на противник на ГМО, сочещо с какво тези организми са опасни и как застрашават здравето ни. Разбира се, Господ е най-добрият генен инженер, а опитите на хората да достигнат божественото съвършенство ще продължат докато живее любопитството и искрата на изследователите..

Въпреки, че ми се искаше да ви поздравя с песен на Мегадет, нещо не съм на такава вълна. Но наоколо се носи Алфавил.. На вас оставям да намерите самата песен, пускам само текста и ви припомням, че е великолепна. SOUNDS LIKE A MELODY lyrics: Gold/music: Gold-Lloyd-Mertens it's a trick of my mind to faces bathing in the screenlight she's so soft and warm in my arms i tune it into the scene my hand are resting on her shoulders when we're dancing away for a while oh, we're moving, we're falling, we step into the fire by the hour of the wolf in a midnight dream there's no reason to hurry, just start that brand new story set it alight, we're head over heels in love head over heels the ringing of your laughter it sounds like a melody to once forbidden places we'll go for a while it's the definite show our shadows resting in the moonlight it's so clear and bright in your eyes it's the touch of your sighs my lips are resting on your shoulder when we're moving so soft and slow we need the extasy, the jelousy, the comedy of love like the cary grants and kellys once before give me more tragedy, more harmony and phantasy, my love and set it alight, just starting that satellite set it alight

Подобен тип? Пинк Флойд няма аналог )) Не зная как да опиша това, което се събужда у мен, като слушам Пинк Флойд... Някои неща са сякаш идват от друго място...прекрасно, познато, неповторимо, необходимо... място, където ни обичат. Когато музиката ни докосва така дълбоко, тя е дар. От онези, които ни обичат.

Здравейте! Темата е за знаците, които са навсякъде около нас. Видях, че има обсъждана тема за поличбите, но ми се ще да поговорим за тях от друг, по-конкретен ъгъл. Обръщаме ли им внимание, какво точно означават, можем ли да променим неблагоприятните събития, които ни сочат. Еднакво значение ли имат за всички или са индивидуални? Струва ми се, че не са индивидуални. В началото, когато започнах да обръщам внимание на определени предмети, събития, усещания, ми беше забавно до известна степен. После се обърках и ядосах, когато установих, че каквото и да правя, предупреждението на знака не се разминава. Изморително е. Помогнете, ако сте мислили по този въпрос, може ли да променя хода на събитията, когато очаквам нещо определено, макар и да не зная точния момент, в който то ще се случи. Защо разпознавам повече негативни, отколкото позитивни знаци?! Трябва да има много повече позитивни, не им обръщам достатъчно внимание ли? Ще изброя някои от тези, които са особено упорити в изявата си. Негативни знаци: -боклукчийски камион- например: чета книга в автобуса особено задълбочено, външният свят е изключен от сетивата ми; вдигам поглед от книгата почти разсеяно и първото, кето виждам през стъклото е боклукчийски камион. Сякаш нещо мести главата ми в нужната посока и фокусира погледа ми в нужния обект. Мразя този знак! Задължително ме очаква нещо неприятно по-късно, малко или голямо, но неприятно. -циганин- не съм расистка, напротив, но особено ако това е първият човек, който срещне погледа ми за деня.. лош ден, лоша седмица дори. -да засърби носът- лично при мен, остра забележка от приятеля ми или дори караница /ужасно е/ -да поиграе горната устна- този знак показва нещо изключително лошо, семейни проблеми, неуспех. Позитивни знаци: -да поиграе дясното око- хм, това, ако съм го разгадала правилно, значи флиртове, срещи и т.н. -да засърби дясната ръка- даване на пари, дали плащане на нещо, дали нещо друго, но парите намаляват (не е от най-позитивните знаци). -да засърби лявата ръка- взимане, получаване на пари /например преди заплата /. -бял гълъб- да, това е на хубаво -да те нацвъка пиле- пари /дали ще ги спестиш или спечелиш, все е на пари/ Това за ръцете го гарантирам, винаги показват вярното, изумителен знак е! А сега кажете какво означава да погледнеш през прозореца сутринта и да видиш умряла котка на пътя? )) Проблемът е, че ме е страх. Страх ме е да отворя съзнанието си и да приема информацията, която ми носят знаците. Страх ме е да поема отговорността от това знание. Хубавото е, че вече разбирам и признавам страха си, след което изниква проблемът КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ. Как да се изкача на следващия етаж, ако не виждам стълби, дори следващия етаж не виждам. Може ли да се нарече това предизвикано късогледство...усещам, че мога да се справя, мога да виждам, но сякаш пътят е отрязан и изглежда като че не съществува. А е така изморително... Моля ви, бъдете конкретни, може би е дошло времето да получа отговори на горните въпроси, а може и пак да ме зарежат да си търся сама (като алтаво пиле).