Stiva959

Не мога да ги игнорирам тези страхове. Ако с бездействието си навредя още повече. Вие не можете да ме разберете защото дори не смея да изрека какво точно ме притеснява. Съжалявам че пиша сигурно пълни безмислици. Съжалявам

благодаря ви за отговорите. Не мога. Просто не мога. Много ме е страх. Просто не виждам надежда. А най глупавото е че всичко може да е плод на страховете ми. Но нямам смелост да се изправя срещу тях.

Моля ви за помощ. Писах вече къде ли и нищо. Изпитвам огромен страх от конкретна болест от която спасрние няма, а най големия ми страх е да не съм навредила на близките ми. Тази мисъл вече три седмици не ми излиза от главата. Само плача и се моля всичко да е ок. С никой не мога да споделя. Нищо не ми се прави. Честно казано ми се иска днес да изляза да ме блъсне кола и всичко да приключи. Моля ви имам нужда поне с някой да поговоря

Здравейте. Много се радвам, че попаднах на този сайт и искрено се надявам да получа помощ. Историята на проблемите ми е дълга и разнообразна, но причината поради която отчаяно вече втора седмица търся помощ по интернет е следната. Имам огромен страх от едно конкретно заболяване. Даже не ми се иска да казвам какво. Вече имам чувството, че от нищо друго не ме е страх, неща, които до скоро са ме плашели, вече ми се струват смешни. Страха ми е продиктуван най вече заради моите близки и притеснението да не съм им навредила. Това ще е края на живота ми със сигурност. Дори и да не събера сила да се самоубия, съм сигурна, че няма да мога да ги погледна. Знам че говоря с недомлъвки, знам че не ме разбирате, но не мога да го кажа директно. Само плача. Гледам да се държа пред всички, но вече едвам успявам. Иска ми се да не се бях раждала. Иска ми се да ми се случи нещо и вече да ме няма.