Аделаида

В повечето случаи когато мълчанието застане между двама, значи има някакъв проблем, нещо недоизказано, нещо не решено... В други случаи обаче, когато мълчанието застане между вама то създава пролбем, в по-малко на брой случаи мълчанието разрешава нещо и то е временно.

Действието на тези приказки е страхотно. И интересното е, че те са писани от големи за деца, значи и ние долавяме тази същност и предаваме чрез тези приказки на децата онова, което дава!

Любовта идва от нас, така, че може би ние не сме справедливи към нея. Тя е бумеранг!

Силве темата е хубаво, благодарско. до скоро си мислех, че с много търпение и любов, с много откровеност и желание може да се реши всеки проблем....напоследък обаче, като чели съм разколебана в това свое виждане....и дори аз незная как да реша проблема си. Говоря за такъв проблем който е от личен характер и естество. Казват, че когато мислиш върху нещо много дълго получявяш отговор и стигаш до решение, уви и това не помога. Чела съм, че когато се молиш много за нещо и в един момент си стигнал до там, че дори си спрял да се молиш, тогава господ е отговорил на молитвата ти и проблема ти ще бъде разрешен. Незная дали е така? Може би често подвластни на събития и емоции ние не разсъждаваме трезво и не решаваме правилно а действаме с емоция... Може би за някои проблеми няма решения сега и веднага или такива които да те задоволят, а решението е да извървиш пътя си... Може би не искаме да решим нещата така както ни се струва, че трябва да бъдат решени....толкова въпроси и отговори нахлувят в главата ми. И въпреки всичко за всеки проблем, човек и ситуация има различни решения, а кои са правилните? Един много голям и важен проблем за мен преди време се разреши със вяра и молитва, нищо друго не помогна, нищо друго не породи ефект. Принципно аз съм доста темпераментна и емоционална и често действам първосигнално и част от проблемите си съм решвала така, други пък са се провокирали по този начин. За други вид проблеми съм прилагала огромно търпение. Може би темата би била имала много голям ефект, ако всеки от нас споделя накой проблем или задачка, която е имал и е решил успешно, като посочи и своето Решение, своя метод. Считам, че опита е много важен и бил добър учител за всички нас.

Идеално....трудно, но зависи от представите, защото от идеално до идеално има голяма разлика, и въпреки всичко аз ще кажа моето виждане или както казваш ще пофантазирам... На първо място - привличане, Любов и разбирателство. Считам, че в любовта между двама се крият и разбирателството и хармонията и уважението и доверието...Нямам особени претенции за това как изглежда партнюра, защото щом ме привлича за мен значи всичко е Ок. разбира се бих се радвала да е интелигентен и разумен в нормалните граници. Деца задължително, считам че те са смисъла, бих искала две, стига да имам условия за това и стига Бог да ги даде. Относно разпределението на задълженията и грижите за децата и семейството, считам, че е добре да има взаимност, но при двама души които се обичат то би било идвало от сабосебе си според мен. ако искаш да имаш семейство в което да си щастлив може би трябва да кажеш сбогом на егоизма си и руги подобни качества. Аз лично преди време, а и сега си прадставям идеалното семейство така: Да се прибираш с нетърпение в къщи, защото там е то-семейството ти, най-близките ти хора и обичани същества! Да ти е приятно да си с тези хора! Да не се карат и сърдят хората, до колкото е възможно, да не се вика и крещи, а да има уважение и хармония, да се прощава, а не от мухата да се прави слон и лека полека....семейството да се разпадне или просто да не е то деално и любимо. Децата ти да се радват че има любов, да дадеш и на тях тази любов, те да я дадат на друг... Партньорите да са приятели, не само Любовници и съквартиранти. Пасване в секса. Това семейство в което е имало, има и ще има Любов-преминала под различни форми! Желая на всички такива семейства, които виждат в мечтите си и много усмивки!

Те са трупове...

Не трябва да има опревдания като това, че нещо останало от соц времето.....важно е сега и нататък, ссред това...ние да изградим това възпитание, да учим да покажем защото от опазването на околнта среда тръгват и много други неща. Това е един доста добър възпитателен метод който ни учи на чистота, на отговорност, на пазене.

Но някои са твърде заобиколни и трудни и могат да те отведат далеч от него докат най - накрая стигнеш при него...

Да така е, но все още не всички са готови за подобни неща, а докато се пробудим нека има такива болници като Токуда.... Иначе замислете се колко пари са хвърлени за "Островът на изкушението" да речем и колко деца биха били по -добре ако парите се дадат на тях....

http://www.vbox7.com/play:b9cc0a2c За всички вас

Още една надежда, че нещата в страната ни може би вървят към оправяне. Дай Боже все такива неща да се чуват!!! И дано всяко подобно начинание дори не само в сферата на болниците но и въобще да се запазват и да вървят към добро!

Онзи ден ми подариха книгата "Петър Димков моят баща" от Лили Димкова, навярно е досдта ценна, щом я прочета ще докладвам.

Най-хубавото нещо е да те обичам. Това е свобода и красота.

Както казва Мона, че мечтае за свят в който всички ще сме красиви..., добри също. Може би и нашият е такъв стига да можем да го видим. А може би ще стане такъв... Когато всички се заобичат всичко и всички ще са красиви, сега няма толкова Любов за това няма и толкова красота!

Поредната чудесна тема на Иво! Поздрави! Всъщност на човек не му трябва много, даже обратното трябва му много малко. Трудът разбира се е хубаво нещо, стига да е с любов, от сърце, да си знае цената-финансова или морална, да е качествен и прочеее. Но както Иво казва-в какво ни превръща безкрайната работа, освен в уморени "крила" и хора които са изнервени и живота им е работа и в това, че нямаме време и за близките си и за себе си, а и още по вече, че у нас не е достатъчно добре заплатен и е валидна поговорката "за лудо...". Да работим много и да сме постоянни за дадена цел, която би допринесла и за нас и за цялото си струва, в другите случаи може би не толкова....но това го решават приоритетите ни. Лошо би било, ако след време се обърненм на зад и видим само работа.. и когато си направим равносметката, тогава да е късно да се върнем и да попроменим нещата защото времето ни е изтекло. За това всичко е дборе, когато е с мярка или поговорката "Прекаленото и Бога не е драго".

Направо да настръхне човек от звука на гайдата, аз поне така се чувствам, а и в комбинация с Родопите,м-м-м.

Да и е пуснато и разрешено от Американците "велики"....у нас също е разрешено-уау!

Е как да не е, та нали това обяснявам, в момента тази...А друг път ще оставя други опити и впечатления...

Много женствени и артистични.

Какви са вашите впечатления от Родопите, как се чувствате там, ходите ли често. С какво са по-различни от Рила, Пирин, Стара планина и др... Аз скоро бях, много е живописно и величествено, беше ми много приятно... С Вас как е?

Защото напоследък броя на младите хора, които не работят и не са богати като чели не е малък...затове е интересно освен мотивите ни за работа, и тези за мързел какви са. Въпреки, че всичко е индивидуално вси пак сме едно.

В момента съм на вълна медитация, сега тегля.

Аха

Еми то за пари, нали знаеш...това го имало и винаги ще го има, просто ние хората трябва да внимаваме какво и в какви количества консумираме.