Аделаида

http://uk.youtube.com/watch?v=I4IyDFGL23g&...feature=related Сладки сънища

Ето, какво направиха нашите даца за Великден! Не е ли прекрасно! http://www.novinar.net/?act=galleries&...enter#galmarker

http://jwak.net/media/9914/ Братя грим - Шестимата слуги.

Да, така е. Аз също познавам две сладки дечица. Близнаци, момчетана 5 г. Много чаровни и красиви, но...колкото и грубо да звучи с не до там хармонично семейство. Майката на едната страна, а бащата на друга...Единия като е с тях - глези, другия после се хваща за главата и не може да се справи с децата си. Бяхме заедно на море. Не мога да ви опиша, за какво става на въпрос. Взимат се играчки на децата-чупят се, прави се кавото и да е без да се пита, изчезват и се правят каквото им скимне. Чупят плочите в банята, ръга се с нож компютъра, общо взето тъжна картинка. А родитетелите им бяха дълго време заети с други "по-важни неща", отколкото са собствените си деца. Любовта там-ами видно от страни - дефицитна...тъжно е но е факт. Да, преди да тръгнем да търсим решение на този поблем, по-скоро родителите трябва може би да се постараят да не го допуснат. Да не доведат детето си и себе си до там. Зная, че отстрани е лесно да се говори, зная, че всеки случай е сам за себе си и трябва да се гледа и другата гледна точка, но е хубаво каквито и проблеми да имат родителите, да насочат силите си и любовта си към детето си, да обърщат внемание на неговите реакции и поведение, на неговите нужди, на характера му и да се замислят, че освен натовареното ежедневие което е част от живота на всеки, освен проблемите с които сме затрупани и собствените се нужди - при нас са те- нашите деца, които имат нужда от нас и ние от тях.

Хперактивните деца - как да се справим с тях? "Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос. Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите. Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме. Статистиката показва, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да разбират и са разговаряли с тях, преди да започнат да говорят са много по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално стабилни. Когато пораснат, те се превръщат в огледален образ на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и психически нестабилни, може да се очаква същото качество и у децата. Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца трябва да им се осигури повече пространство и свобода. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо у дома, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват енергията си. За такъв тип деца са подходящи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма много други хора наоколо и след това малко по малко да започнем да ги приучаваме към игра в група, правилна комуникация с другите, изслушване на събеседника, учтиво държание. Подходящи са игрите с топки, които стимулират развитието на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люлеене, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият ловкост и увереност в себе си задължително трябва да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват. Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало те ще прекрачват всякакви ограничения и ще минават през всички черти, но с времето ще започнат да стават по-спокойни и по-прецизни в работата си. Ще може да им се повери ножица, с която да изрязват различни елементи, да моделират с глина, да апликират. Игри свързани с концентрация са също конструирането, реденето на пъзели и мозайки. За да събудите интереса в детето е необходимо и вие да се запалите по тези дейности. В процеса на заниманията е добре да го насърчавате, да го хвалите, че се справя добре, точно когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко. Емоционалната подкрепа е много важна за детето. У него се създава увереността, че то може да прави много повече неща от това само да тича като свободен електрон или да буксува с количката по пода в неясна посока. Обяснявайте му, че някои дейности изискват по-специално внимание и по-прецизно отношение. Разказвайте му например за работата на хирурга, колко е важно той да е съсредоточен, да внимава, защото в ръцете му е поверен цял човешки живот и ако той е невнимателен, последиците биха били фатални. По този начин бихте могли да разговаряте за спецификата и на любимата му професия, като му дадете да разбере, че всяко занимание изисква специални умения, които се изграждат с труд и постоянство. Дори да е избрало по-дейна професия като войник например, отидете на полянката и заедно се опитайте да уловите пеперуда, като стоите неподвижно в храстите и търпеливо изчаквате точния момент за действие. Със сигурност каквато и професия да харесва вашия малчуган, ще намерите необходимите аргументи в полза на толерантността, търпението и вниманието. Четенето – една много пренебрегвана и позабравена дейност от днешните деца, те не могат да се съсредоточат да четат, предпочитат да изгледат филмчето и така бързо да разберат какво става с главния герой в края, вместо да отделят няколко дни подред, за да прочетат сами книжката. Така че, една от основните причини да не четат днешните деца е именно това, че са хиперактивни – деца, които растат без норми и ограничения. Всички знаем, че това малко по малко се превръща в много сериозен проблем на нашето общество и ако не вземем мерки може да излезе извън контрол, избивайки в сериозна агресия. Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава. Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието на детето. Детето да има своя собствена стая или поне кът, където би могло да се усамоти, да рисува, да се забавлява, изграждайки свой собствен свят. Плюшковците са на особена почит при по-малките деца. Те са част от семейството, част от техния свят и от техните най-доверени приятели, затова може да се скарате на мечето, че без да иска в лудориите си е бутнало въображаемо гърненце с мед и да разиграете възможните сценарии или че е ударило Прасчо и сега той е тъжен и плаче. Да помислите заедно какво трябва да направи мечо, че отново да върне усмивката на лицето на любимия си приятел и отново да могат да играят заедно, както преди. Така включвайки плюшените играчки може да разигравате различни модели на поведение и да ги обсъждате с детето. Ако едно дете е определяно като проблемно, най-вероятно има проблемни родители. Защото ако има желание, време и разбиране, енергията и на най-хиперактивното дете може да бъде насочена в градивна посока и от него да излезе бъдещ световен шампион в някакъв вид спорт, а защо не и художник или прецизен архитект. " Източник: интернет. http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=4445 Още по темата: http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=206 http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=341553 http://ivanrilski.org/index.php?option=com...&Itemid=166 Имате ли опит с такива деца? Как се справяте със тях? Нужна ли е специализирана помощ? Къде са корените на проблема и как да го избегнем или разрашим?

Като общо укрепващо и превантивно при алергиите е действието на следната рецепта: Вземат се и се смесват 150 гр. стръкове от хвощ, 80 гр. стръкове от бяло подъбиче, 100 гр. стръкове от камшик и 30 гр. корени от дилянка. В половин литър вода се запарват две с.л. от сместа. След като запарката покисне 2 часа се рлецежда и се пие по 4 пъти на ден преди хранене. При сенна храма помога смес от по 60 гр. стръкове от хвощ и камшик, листа от живовляк и цвят от роза. Две супени лъжици от нея се заливат 500 г. вряла вода и билките се варят в продължиние на 5 минути на тих огън. След изстиване отварата се працажда и от нея се пие по 4 пъти на ден преди основните хранения.

http://www.vbox7.com/play:62066acf Elton John - Sacrifice for everyone

Всичко което видях в темата ме остави без дъх. Възхитена съм, много живот има в тези творби, много са красиви-нямам думи. Браво, аплаузи.

А дали това сме ние или такива искаме да сме?

Старата тема (Вегетарианство - част 1) е затворена поради големия обем и трудното четене и писане в нея. Тук темата просто ще се продължи и освежи. Темата за вегатарианството става все по актуална напоследък, все повече хора стават вегетарианци поради една или друга причина. Как решихте да станете вегетарианци? От колко време сте вегетарианци и защо? Какво е вегетарианството за вас? Ползата и необходимостта от него? Споделете своя опит.

По принцип темата е за вегетарианството, а не за евентуалната безработица. То и сега колко работа се предлага, ама народа е мързелив, не му се работи. Иначе, вегетарианството си е чисто личен избор и всеки има право да решава сам за себе си какво е добре и какво не. Знаеш ли аз пък познавам вегетарианци, които са доста пълнички, да не кажа даже дебелички. И които са много по-здрави от ядящите месо. А и някои вегетарианци не спират да ядат мляко, яйца и други млечни продукти. Да си вегетарианиц си е личен избор, всики си има своите мотиви и интереси за това. Някои хора посто не ядат месо дори от раждането си, и това е факт. Всичко е въпрос на свободен избор и всеки сам за себе си може да прецени кое е най-добре. който иска да яде месо, нека не се лишава, а който просто не иска нека не се насилва!

Естествено, всичко идва от вътре от емоционалното ни състояние, от начина ни на мислене, от вярата, лябовта, чувствта които изпитваме..и в един момент когато сме вече болни трябва да задействаме вътрешните си сили, да се пробудим.

Да, добър метод за лечение ли е Любовта? Разбира се. Едни от най-добрите лекарства са Любовта, Вярата и Молитвата! Те са силни и отделно едно от други, а когато човек ги има и приложи и трите едновременно, никаква болест не би трябвало да го събори.

Абсолютно съм съгласна с казаното от теб. Разбира се много голямо значение има кармата във връзка с душата която трябва да се появи в семейството. До като при забременяването чрез донор, може би има значение повече състоянието на майката, но също навярно и състоянието на "донора" разбира се. Низшите страсти наистина ги няма. Значение има според мен и това дали двамата се познават или не, и на какво ниво е контаткът им, изцяло каква е връзката им. При забременяването чрез донор, може да се избира периода също.

Аз лично съм много доволна от хомеопатичното - rhus toxicodendron - няма значение от разреждането. Препоръчва се когато човек се усети, че е болен, при настинка или грип, но се приема още веднага в началото при първите симптоми. При мен до края на деня или най-много до следващия ден ме е пресекло и се оправям много бързо. Много е ефикасно и много ми помога. Просто е като вълшебна пръчица. Взимала съм още -cantaris - за лечение на цистит, но за съжаление нямаше много голям ефект при мен лично. Също много съм доволна от arnicata - когато ходя по планините и при мускулна треска ми повлиява добре. Общо взето това е опитът ми с хомеопатията. Сега приемам и sislicea, за подсилване на имунната система, като ми е даден прием от по 10 гр. веднъж седмично за поне 3 месеца, може и до 6, но съм още в началото и не мога да кажа за ефекта. Ще пиша пак.

Кристиян, много интересно е това което пишеш. Казваш, че едно дете решава да се появи, много преди родителите му да заченат, независимо какъв ще е донора или бащата,....правилно ли разбирам. аз мисля, че детето избира само родителите и семейството в което да се роди.

Много Благодаря за сайтовете, BlueHawaii.

Звучат добре, дали ги няма издадени на български език?

Черен дроб Това е орган с извънредно многостранни функции, той е един от най-големите органи в човешкото тяло, който играе незаменима роля в обмяната на веществата, т.е. представлява лабораторията на човека. основните му функции: 1. Натрупване на енергия: Той образува гликозен /скорбяла/ и го складира /за около 500 килокалории/. Поетите въглехидрати тук се преработват в мазнини и се складират в мастните депа на тялото. 2. Производство на енергия. От поетите с храната аминокиселини и мастни съставки, черният дроб образува гликоза /= на енергия/. Всички мазнини достагат да черния дроб и в него могат да бъдат използвани за изгаряне, за получаване на енергия. 3. Обмяна на белтъчини. Той е свързващо звено между белтъчините /протеин/ от животинско и растително царство, отк където идва нашата храна и белтъчини на човека. 4. Обезвреждане на отрови. Отрови, както от собственото тяло, така и от външен произход се дезактивират в черния дроб и се трансформират във водоразтворими за да могат след това да се отделят посредством жлъчката или бъбреците. Освен това билирубинът /отпадъчен продукт от червения оцветител на кръвта - хемоглобина/, трябва да се преобразува в черния дроб за да може да бъде отделян. Нарушаването на този процес води до жълтеница. Най-после черния дроб синтезира урината, която се отделя през бъбреците- Способността на черния дроб да обезврежда отрови предполага наличието на способност за различаване и преценка, защото който не може да прави разлика между това кое е отровно и кое не, не би могъл да обезврежда отрови. Смущенията и заболяванията на черния дроб навеждат на извода за проблеми с преценяването и оценяването, насочват към погрешна преценка за полезно или вредно /храна или отрова/. Черния дроб винаги заболява от прекомерно количество: премного мазнини, ядене, алкохол, медикаменти и т.н. Болния черен дроб, показва че човек пиема пекалено много от нещо, което надхвърля неговия капацитет за преработка, липсата на мярка, прекомерни желания за експанзия и твърде високи идеали. Този орган е доставчик на енергия, а заболелия губи точно тази иниргия и жизнени сила. Губи потенцията, желанията си във всички сфери, свързани със жизнени изяви. По този начин симптомът коригира и компенсира проблема, който се нарича: премного. Това е телесната реакция на прекомерността и манията за величие и тя ни учи да се откажем от премногото. По време на болестта пациента се научава на ограничение, спокойствие и лишение /секс, ядене, пиене/. Най - ясно виждаме този процес при хепатита. Черния дроб има пряко символично отношение към мирогледни и религиозни сфери. Религията търси обратната връзка с първопричината, с изходната точка и я намира, защото многообразието, което ни отделя от единството в края на краищата е само една илюзия /мая/, тя се осъществява единствено чрез играта на различното подраждане /модел/ на еднакво съществуващото. Поради това пътят назад може да намери само онзи, който прозра илюзията на различните форми. Множеството и единството- в това поле на напрежение работи черния дроб. Въпроси, които следва да си постави болния от черен дроб: 1. В кои сфери съм загубил способността за правилна преценка и оценка? 2. Къде не мога да правя разлика между това, което ми понася и онова, което е отровно за мен? 3. В какво прекалявам, в коя област искам твърде много, къде се разпростирам в безмерното? 4. Не достагат ли мирогледните теми в моя живот? 5. Липсва ли ми доверие? Източник: Книгата Болестта като път на Детлефсен и Далке.