Аделаида

И аз съм вътре, станахме сборна дружина!!!!

Благодаря Милена, ще и покажа цветната прегръдка.

Ето тук са представени две таблици за билките и лечебните им свойства: http://bilkite.hit.bg/dejstvie.htm

Синя тинтява: Можете да се намери в ниското, и на 2400 м височина (например в Алпите), стига да има подходяща варовита почва. Затова я наричат - "катерач"! Синята тинтява е многогодишно тревисто растение. Стъблото й е право, неразклонено, достигащо до 50 см. Листата са срещуположни, целокрайни, елипсовидни, приседнали. Цветовете са сини, камбанковидни, разположени в пазвите на връхните листа и са изключително красиви. Използва се надземната част, която се бере по време на цъфтежа - юли-август. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45° С Синята тинтява съдържа богата гама от активно действащи химически съединения: алкалоида генцианин, багрила, горчиви вещества (генциопикрин, генцизин), танини, минерални соли, смоли, витамин С и др. Широк е и спектърът на нейното лечебно действие: противоспазматично, противоглистно, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо, усилващо секрециите на стомашните жлези и жлъчката и пр. Установено е, че билката усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава броя на червените кръвни клетки. Прилага се при отслабена стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, атония, анемия, жълтеница. В нашата народна медицина се предписва при пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, за засилване на сърдечната дейност, при виене на свят, хемороиди, подагра, напоследък и против рак. Петър Димков я препоръчва при киселини в стомаха. Външно приложение - настойка от билката в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при натъртване и гнойни рани; под формата на лапи - против циреи и рани от изгаряния; като запарка - за жабурене за укрепване на венците и за гаргара при гърлобол. Външно приложение - 1 супена лъжица от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене 4 пъти дневно. Синята тинтява енергийно е свързана с 5-та чакра, гърлената (щитовидната жлеза), и нейния син цвят. Още: http://www.floresvitalis.com/index.php?pag...mp;product_id=2; http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%...%8F%D0%B2%D0%B0;

Райското пръскало: Райското пръскало е най-високият водопад на Балканите. Той е разположен в Стара планина под връх Ботев. Намира се в Национален парк „Централен Балкан“ в природния резерват Джендема. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват река Пръскалска и има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Джендема. В подножието на водопада се намира хижа „Рай“. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът Райското пръскало и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

Няма по - прекрасно нещо от това да твориш, да оставиш своя поглед върху нещата така както ги усещаш, така както ги виждаш през твоите очи. Пречупени през призмата на Любовта и желанието да ги представеш на околните. От няколко думи да направиш Слово, от малко житно Зърно да се нахраниш, от шарин конец риза да бродираш, от една усмивка душата на човек да стоплиш. Какво по - мило от това да даваш. Пеперуда подари ми тя.

Белоградчишките скали: Прочутите Белоградчишки скали са привличали вниманието на стари и млади открай време и за тях се разказват чудни легенди. Една от най-разпространените е тази за двете забележителни фигури:Монахът и Монахинята. Имало някога, в приказни времена, между Белоградчишки скали два манастира: мъжки и девически, които стърчали на двата най-високи върха, оградени с каменни зидове. Между калугерките живяла необикновена хубавица - сестра Витиния. Ала хубостта й била скрита под широкото монашеско расо. Тя била родена някъде в пазвите на връх Миджур, близо край село Горни Лом. Казвала се Вита. Раснала Вита и хубавеела, красотата й била толкова голяма, че ако хората не познавали родителите й, могли да помислят, че е родена и излязла из някое чудодейно самодивско свърталище. Вита имала златисторуса коса, сини, дълбоки очи, бяло лице, алени устни, тънки, извити гайтанлии вежди. Снагата й била стройна и висока като млада тополка, която се кършела и извивала в буйните празнични хора. Тя била сладкопойна певица и често, когато пасяла козите по планинските склонове, гласът й като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо. Красивата овчарка често срещала в планината левент овчар, с висок, строен стан, с черни очи и коси като смола. Той бил надарен с голяма дарба - свирел ненадминато с кавал и свирнята му се леела като бързоструен планински поток. Слушала Вита свирнята на овчаря и в сърцето й се раждала голяма обич. Обикнал я и овчарят и по цял ден свирел след стадото си, а Вита го слушала затихнала и омаяна от свирнята. Веднъж при родителите на Вита пристигнал стар калугер и смаян от нейната прелест, казал на майка й: - Дъще, тази хубост не води на добро. Скрийте я, запазете я от зли очи и от кървави сълзи. Само манастирът може да запази чедото ви. Оставите ли я на свобода, ще се загуби и вас ще почерни. Уплашили се простите хорица от тия думи на калугера. Питали и разпитвали къде да я заведат и как да я опазят. Най-сетне откъснали Вита от планинските простори и я дали в девическия манастир. Дни и нощи, седмици и месеци плачела неутешимо младата послушница в тъмната си самотна килия. Игуменката, прекръстила я Витиния, отначало дълго я увещавала, а после започнала да я заплашва с боже наказание, ако не приеме калугерството. Като жива погребана била Вита в манастира, ни искала да види, ни да чуе някого и тъгувала дълбоко за свободните планински простори и за любимия си овчар. Веднъж на манастирския празник Благовещение затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна свирня на кавал. Тя изскочила навън, промъкнала се сред навалицата и си пробила път до мястото, откъдето излизала свирнята. Видяла там своя любим овчар. Видял я и той и в миг замлъкнал и вперил очи в любимата девойка. Но притичала старата игуменка, хванала за ръка Вита и я помъкнала към килията й. Отново потекли буйни сълзи из красивите очи на младата послушница. Колко време минало, колко дни и нощи изтекли в безутешен плач, никой не помни. Но една нощ Вита чула тъжна, далечна свирня на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Дълго слушала сладкия глас на кавала Вита и успокоявала тъжната си душа. И оттогава всяка вечер, когато всичко заспи и покой обхване манастира, тя слушала свирнята на кавала и дочаквала така изгрева на слънцето ... Една нощ излязла страшна буря, която бушувала свирепо сред околните дървета, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче на килията и чула името си - бил гласът на овчаря, който от скоро станал послушник в мъжкия манастир. Изтръпнала от радост девойката. Зашепнали си жадувани думи и обещания ... От тая нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила, развеселила се и калугерките решили, че тя вече се е примирила със съдбата си и е готова да приеме монашеството. Минало почти година. Но неочаквано послушницата Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите помислили, че е болна и я оставили. Но сякаш гръм паднал върху манастира и зашеметил калугерките - от килията на Витиния долетял детски плач. Игуменката, бясна от ярост, извикала: - Да се прогони от нашия дом блудницата! Да се накаже жестоко, да се изгори детето й, то хвърля срам върху благочестивия ни живот! Скоро се събрали и старейте на мъжкия манастир и заедно решили: да се изгони послушницата Витиния от манастира заедно с детето си. А тежко било тогава времето за изгонените от манастира - никой не ги поглеждал, никой не им подавал ръка за помощ, никой не им давал подслон. Като прокажени трябвало да живеят в пещери и гори далеч от хората, да се хранят с шума и трева, както животните. Молила се Витиния, плакала, искала да я оставят в килията с детето й, защото навън ранната пролет държала още сняг по планинските усои. Ала калугерките били неумолими: изгонили я с проклятие. Монасите се върнали в своя манастир на отвъдния връх, отдето калугерите гледали отдалечаващата се Витиния, притиснала дете до гърдите си. Гледал я и нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука - любимият на Витиния. Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените монаси и над всичко - Витиния и Лука: два вечни символа на непобедимото любовно чувство, на дълбоката, сърдечна човешка обич ... Още за тази красота, близо до нас, в нашата чудна България: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%...%B0%D0%BB%D0%B8; http://belogura.hit.bg/html/bg/belograd4i6ki_skali.htm; Ето и прекрасни фотоси от това чудно място: http://images.google.bg/images?hl=bg&q...=4&ct=title

Язвената болест, както и гастрита, съвременната медицина вече признава, че причините за тях са психични и се соматизират- така че, лекарствата не могат да помогнат, след като причините са психични. А психичните причини са стрес- нарушаване на биологичния ритъм, недоспиване, емоционални проблеми в семейството, на работа, амбициозни проекти, заеми, кредити..плюс емоционално "изчисленото" влияние на рекламите по медиите, а и самите медии са фактор, причиняващ гавра с емоциите- назовете ми една изцяло позитивна медия, която да излъчва само позитивизъм, оптимизъм, ведрост и да въздейства успокояващо и т.н.? Няма такава... Така че, лекарите в голяма част от случаите също изиграват роля на вреден сугестиращ фактор, който вместо да разреши проблем, вземе да го изследва, да човърка, да прави изследвания и да го задълбочава...А и засега в медицината няма изискване, тези които я практикуват да бъдат позитивни хора, състрадателни...много лекари глездат на пациентите си като "пътници" по клинични пътеки, тоест, като "три диагностични, и една лечебна процедури"- това е положението... А и коя фармацефтична фирма има интерес да произведе лекарство, което да лекува?!! Докато фармацефтиката е бизнес- това не може да се случи...Така че, всички лекаства се създават да облекчат едни симптоми, но да предизвикат двойно повече странични и/или нежелани действия, които да станат повод за изписване на нови лекарства....И така, влезе ли човек в "капана" на фармацефтичния бизнес, идеята е да не излезе жив, но по възможност да бъде убеван бавно, и на добра цена...естествено- с отстъпка за редовни клиенти Всъщност, язвената болест и гастрита са сред най-лесните за лекуване, но е нужно човек да осъзнае, че всичко е енергия, и проблемът му е енергиен. Ако системно от централното табло някоя някой от предпазителите на веригите дефектира, това ще се отразява на периферните устройства, консумиращи енергията- ако някой някой е намотал повечко "жица" на "бушона" в централбното табло,вярно- бушона няма да изгърми, но пък за сметка н атова и най-слабите колебания в напрежението ще водят я до изгаряне на крушките, я на други уреди. Същото е и с човека. Капсулирането на емоционалните проблеми е като да поставиш повече "жица" на "бушона"- така бушона няма да изгърми (това което плаши хората повече от язвата е шизофренията- или поне би трябвало да е нормално), така че вместо да разреши емоционлно-енергийния проблем чрез баланс, трансформация, и прочие неща (които изискват обаче време за себе си, за себепознание, за осъзнаване, за установяване на връзка с физическото ни тяло, емоционалното и т.н., и умение да общуваме с тези тела/нива, и да ги поддържаме хармонично свързани в едно Цяло-- както трябва да бъде), предпочита да капсулира проблема, да го изолира и набута в "килера" далече от съзнанието, и един ден крушките започват да гърмят..Вярно е- те се сменят, може да ни предпишат една шепа "полилеи", "фасонки" и прочие..но проблемът си остава един и същ... Енергиятга следва емоцията, а емоцията "опложда" стерилната мисъл и я привежда в активно състояние, за да се реализира. Това е. Физическото тяло е най-инертното, и всичките болести на физичеко ниво се лекуват най-бързо чрез повлияване на най-динамичното и променливо нещо у човека- емоциите...Емоциите са като бурна река, но и най-бурните реки се "укротяват", и енергията им може да се впрегне за нещо полезно..а не само за бедствия и нанасяне на щети... Ако човек осъзнае принципа- лесно ще намери решение на проблемите си. Кристиян, от всякъде погледнати мнинията ти са полезни и образователни. А прочетени на място и навреме-лечебни.

Конкретно хоби може би не. Но обичам да танцувам, да пея, да се усмихвам, да чета, да готвя вкусни неща, да редя пъзел, да слушам музика и още много неща. Напоследък обаче много обичам да се занимавам с дизайн и интериор, а като малка точно това исках да правя... Иначе, ако имам достатъчно пари сигурна съм, че хобито ми щеше да е свързано с пътуването и екскурзиите.

Ето част от нещата които моята мила майчица твори вече три години. Шие ги с много търпение и любов на ръка бод по бод. Възхитително е, че има толкова много идеи в главата си и ги осъществява, шиейки ги от налични материали, когато каквито има, като не спира да твори и да шие все по хубави неща. У нас е пълно с пеперуди, папагали, играчки, възглавници и какво ли още не. Не ги продава, а ги подарява на близки и познати от сърце с много обич и топлина. А, жалкото е, че понякога си мисли, че няма кой да оцени труда й и той ще остане незабелязан, а, хубавото е, че това не е така! Дано Ви харесат и на Вас приятели.

Прегръдката на мечо от ръцете на Илиянка.