Аделаида

Вчера, един прекрасен ранен пролетен ден. Решихме да го разведрим с кратка но приятна разходка до язовир Копринка, който искахме отдавна да посетим. Прекрасно място, не е нужно да го ипсвам, тези, които са били там навярно знаят. Копринена вода, копринено небе, красива България.

Просто се радвах!

Какви са тия "дълбокосмисленни" думи, че само който е истински щастлив може да прави истинско добро....Аз съм много далеч от това мнение и въобще не считам, че само щастливия човек може да прави добро. Даже може и обрпатното да е, а и не винаги добрия човек е щастлив, а и много хора преминават през купища нещастия за да се превърнат и открият в себе си добрината, която иначе всеки носи. Защото един беден човек, който има голямо сърце и душа може да храни още 10, но не е сигурно, че е щастлив, нали? Това си го знае само той.

Донка:

Аз правя добро на добрия, на лошия също правя добро. Това е то доброта, произтичаща от Добродетелта. Аз вярвам на искрения, на неискрения също вярвам. Това е то вяра, произтичаща от Добродетелта.

От днес започват Великденските пости, които продължават до Великден! Ето още информация за тези, които се интересуват: http://bgkulinar.net/id-1903.

Всичко, което ми е необходимо да зная ми се разкрива. Всичко от което имам нужда, идва при мен. Всичко в моя живот е наред. Вярвай!

Няма планина, нито море Няма земя, нито небе, като теб любов, тъй силно да ме влече. Из мислите на Ангел Пендичев.

Да Диана чувството на отговорност е по-добрия вариант от чувството на вината. Иначе интересното е, че когато прекалено много ти вменяват чувство за вина и те обвиняват за всичко, дори когато нямаш вина, освен и когато имаш, идва един момент в който започваш да се питаш аджеба аз толкова ли съм лош и грешен толкова ли съм виновен и започват съмненията и лутането между твоята гледна точка и упреците към теб. Прав ли съм, крив ли съм - виновен съм явно. И ще понеса вината, за да не нараня човека/хората които обичам. А така лоша услуга на себе си ли правим или на другия/те? Или може би и на двамата?

От усмивки.

В темата: Банално,изневерява ми в шок съм Stella: Eliada: Както и в много други теми тук е засегната тематиката за чувството за вина. Аз соща много пъти съм изпитвала такова чувство, къде с вина, къде съвсем не. Дали ми е било насаждано от някого или просто така съм се чувствала е друг въпрос. Но интересува ме защо изпитваме понякога така натрапчиво чевството за вина? Дали наистина сме виновни за нещо или просто така се чувстваме поради ред други причини? Какво всъщност е то? Всеки ли го изпитва или не? Защо някои хора каквото и да направят никога не чувстват вина, а други дори да нямат вина я изпитват натрапчиво? И трябва ли да таим в душата си подобни чувства или е по-добре да се освободим от тях? Защото винаги, когато нещо стане и има недоволни, то винаги ще има и виновни или обвинявани, че са сгрешили и сбъркали някъде по пътя .... Как се приема по-лесно вината, когато ни простят и простим или когато разберем дълбокия смисъл и същността на дадено събитие и се отърсим от тези чувства? Хората, които винаги или често изпитват чувство за вина не са ли хора с ниско самочувствие и грешна преценка за себе си или какво? А такива чувства не водят ли до болест?

Приказка за Баба Марта! Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. – Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. – Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! – Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.

Честита Баба Марта! По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта. Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване. Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..." Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.

Да, аз също мисля така. Даже човек трябва да прощава и заради себе си, не само заради другия. Както и прошката, тя пък е друг вид проявление.

Бъди здрава!

В тоя ред на мисли значи не случайно е, че много обичаме всякакви животни и животинки и, че други пък не понясат никакво животно....

Olq3, благодаря! Е, определено съм разконспирирана...

Каквото и да напишем, каквото и да кажем, болката си е болка и тъгата също. За тях си трябва време. Но колкото и съкрушени да са чувствата ти, колкото и мъка, самотност, стрес и разочарование да има в теб просто бъди сигурна, че то е временно и може и за добро да е, защото ако не е тази ситуация в момента, може би няма да срещнеш по-добрия баща и съпруг, по-добрия другар. Колкото и банално да е "Всяко зло за добро". Важното е, да имаш родители и приятели на които да можеш да разчиташ в момента и хора около себе си. А времето само ще покаже. Обичай детето си и ВЯРВАЙ, че доброто тепърва предстои във вашия живот! То Ви очаква, а Вие го приветствайте! Желая ти много топлина в сърцето и много сила.

Да, и аз така мисля, даже си ги имам като уникати, защото едно с едно не се повтарят и са ушити с много Любов, майчина при това.

Асе, за кармата не зная, но за отрицателната енелгия и болестите съм убедена. Имах 13 г. кралски пудел - черен. Невероятна душица. Такова куче не познавам друго, винаги игрива, любвеобвилна, изпълнена с енергия, адски добра, никога не е ухапала и изръмжала през живота си, много забавна и много сладукусна. Обожаваше хората, хич не обичаше да е сама. Почина от тумор. Може би спаси някой от нас, а може би не? Мъжа ми има белгийска овчарка -мъжка. Невероятен сладур, никога няма да ти досажда, много кротичък и адски умен. Голям сладур. С него сме гледали зайче, което намерихме в едни парк, много малко и изоставено, намери го кучето ни, взехме го докато порасна и го пуснахме пак там, хранехме го с капкомер, голям сладур и дивак. Приютявали сме в банята в една от квартирите 6 малки кученца, при един зверски двудневен порой. Пдсушихме ги и ги нахранихме, когато се оправи времето ги върнахме пак там. Спасихме едно нефеливо коте преди 3 години като го закарахме на село и го отгледахме с любов, то пък се оказа страхотна котарачка. Иначе е дребничка но майка геройня, два път вече ражда по огромни и красиви котки. А това лято и тя роди и нейната дъщеря също и имахме 3 големи котки и 8 малки-невероятни. Като тук пак намерхме едно коте най-много на 2 седмици изоставено от майка си и го занесохме на добрата майка, която го прие веднага като нейно и си го отгледа барабар с нейните. Но свекъра взе да гледа гълъби и котките ги раздадохме насам натам, като спасената котка отново съдбата я върна в родния и град, гладаме си я отвън и я храним и тук. Е, животните винаги са ме радвала и винаги ще са ми любими, такава ми е природата.

Абе и аз явно ще изляза по старомодна и ще се съглася с теб. От време на време като се възмотя на някой такава фрапираща гледка и мъжа ми ме побутва и казва "Хайде-хаде и ти си била такава" и ме кара да се замисля.....Да ама аз като се поразмисля, ние не сме били чак толкова вулгарни и брутални. Може би модата беше друга, но циците не сме си ги вадили на показ, нито прашките. А лошотое, те си мислят, че това е много красиво и секси, пфу, оказва се че не е! Е, не съм и за супер строгите мерки, някъде посредата съм. Знаете ли имам една съседка, която е учителка до 8-ми клас и е споделяла много пъти с мен, че ако не е на тази възраст би се махнала 150% от училищата, защото я заплашват, че ще я размажат на стената и какво ли още не...А тя завлийката е напълно безпомощна. Просто наистина е ужасно в училищата и трудно за справяне, но не са виновни самите деца, просто обществото е такова. Трябва да има ред, а за да има ред, трябва да има строги правила, а за да се спазват, трябва да се прилагат. И освен това трябва да се пробуди съзнанието и интереса на тези деца. Също и да се обърне внемание на материала - който е доста тежък. Категорична съм, че трябва да има униформи. Трябва на учениците да им се вземе страха, а не учителите да се страхуват от тях и да позволяват подобна анархия.

Абе хора, как сте описали само асцедента Лъв с тия резки движения сега много се замислям, щото и аз уж съм с такъв асдендент? Хм! Движенията ми не са резки, а по скоро като бързам са пъргави и както по-горе някой писа "фурия" истинска съм, но не съм сигурна, че това е точно от асцендента. Иначе като Лъвче и аз обичам да мъркам, макар и по някога по силно, иначе пък незная до колко съм ловец. Припкам да си гоня задачите /не плячката де/ определно, кога с едри, кога с дребни подскоци. Интересна е темата благодаря Ви.

Интересно ми е да узная, когато душата идва на земята вече като дете във физическо тяло дали тя си избира душите при които да се появи като семейство и родители, роднини или самото място или и двете.

И аз се присъудинявам към честитките! Бъди жив и здрав и изпълнен с Любов!