Аделаида

Мон Сен Мишел се намира на малък остров на нормандския бряг, близо до Бретан, който по време на прилива е почти напълно изолиран от сушата. Единствено тесен път, построен през 80-те години на ХХ век, предоставя връзка към брега. Но внимавайте – приливът идва бързо – много туристи са се давели, докато са прекосявали пясъчния залив. За разлика от други замъци във Франция, които първоначално са били защитни структури или луксозни дворци, Мон Сен Мишел бил манастир. Днес той привлича повече от четири милиона посетители годишно – много повече отколкото повечето замъци в страната и е бил сниман в много филми и дори във видеоигри. [img]http://voxos.net/wp-content/uploads/2009/06/Mont-Saint-Michel4.jpg[/img]

Построен на хълма Марпо Ри (Червената планина), на 130 метра над долината Ласа, дворецът Потала се е най-великат архитектурен комплекс в цял Тибет. През 637-ма година император Сонгцен Гампо решил да издигне палата на хълм и той стоял там до XVII век, когато към него били добавени още сгради, които са оцелели и до днес. Строежът на двореца, какъвто го виждаме сега, започнал през 1645-та година по времето на царуването на петия Далай Лама и до три години Потранг Карпо (Белия дворец) бил завършен. Потранг Марпо (Червеният дворец) бил добавен 1690 – 1694-та година; за конструкцията били нужни повече от 7 000 работника и 1 500 художника. [img]http://voxos.net/wp-content/uploads/2009/06/a435_potala.jpg[/img]

[img]http://voxos.net/wp-content/uploads/2009/08/untit1.jpg[/img] Красиво и мистично! [img]http://voxos.net/wp-content/uploads/2009/08/zamykyt-prez-no6ta.jpg[/img]

Има ли връзка между Кораловият замък, египетските пирамиди и антигравитацията? Кораловият замък е каменна структура. Структурата включва многобройни мегалитни камъни всяка с тегло по няколко тона. Замъкът е създаден от ексцентричния латвийски емигрант Едуард Лийдскалнин, който бил изоставен от своята любима -шестнадесетгодишната Агнес в деня на тяхната сватба и решил по този начин да увековечи своята изгубена любов. Едуард е изграждал замъка над 28 години. Той започва изграждането му през 1920 г. и продължил упорито да работи за своята каменна мечта до последните си дни през 1951 г. За мнозина самото построяване е загадка при положение, че го е строил сам, без никаква помощ и без използването на модерни строителни съоръжаения. Разказват, че високият 153 см. и тежащ едва 45 кг. Едвард градил храма на своята любов през нощта, а и регионът по това време бил слабо населен, така че никой не успял да разбере как точно го е градил. Почти всички изследователи на уникалната сграда, недоумяват как един толкова слаб физически мъж, само със своите две ръце, е успял да построи сграда при това, използвайки толкова масивни каменни блокове, надхвърлящи десетки тонове. Обявяват го за една от загадките на нашето съвремие, а британският рок изпълнител Били Айдъл, вдъхновен от странната история, дори написва песента „Sweet Sixteen“ – така както Едвард наричал своята любима. От откриването си през 1923 година до днес са се разказвали какви ли не истории за това как Едуард построил своя замък. Някои твърдят, че е предизвиквал левитацията (левитацията е процес, при който определен обект е висящ във пространството без опора и контакт със земята или с друг предмет) на камъните като пеел. Други изказват предположения, че Едуард имал тайни познания за магнетизма -това, което е известно като „земна енергия“ и дори, че латвийският самоук майстор просто е открил, че гравитация не съществува. Основите на кораловия замък се състоят от 1, 100 тона камъни, вградени в конструкцията във вид на стени, стенни графики, кула и каменна мебелировка. Въпреки че е известен като кораловия замък, материалът, от който е направен е оолит – утаечна скала, съставена от малки сферични зрънца от концентрично утаен карбонат, който може да съдържа мидени черупки и корали. Оолитът се среща из цялата югоизточна Флорида до Палм Бийч Каунти. Той често се открива на няколко инча под повърхностния почвен слой, така както е и в местността, където се намира кораловия замък.

Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти. Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят: Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква – Р,Х,М,Н – като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

[img]http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/12122/loire_1.jpg[/img] Замйците на Лоара са символ на френската изтънченост.

[size="3"]Крепостта Арг-е Бам се смята за една от най-красивите глинени постройки в света. Съществува от 500 г. пр. н.е. и е обитавана до 1850 г., когато по неизвестни причини бива напусната. През 2007 г. силно земетресения нанася сериозни щети - 80% от цитаделата рухва и в момента Китай, Франция и Италия оказват финансова подкрепа на Иран да възстанови една от най-големите си културно-исторически забележителности.[/size]

[size="3"]Замъкът Мацумото, в едноименния град се намира на недалчено разстояние от Токио и е популярна туристическа дестинация. Той е отличен пример за японските замъци от равнините, които не са издигнати върху хълмове или скали. Обграден от ров с лебеди и патици, черният екстериор на замъка му е спечелил прозвището "Замъкът на гарвана". Най-доброто време да се посети този шедьовър на японската архитектура, е през зимата, когато черните, "гарванови" стени са покрити със сняг. [/size][img]http://voxos.net/wp-content/uploads/2009/06/a435_Matsumoto.jpg[/img]

[font="Times"][size="3"]Описан от Лоурънс Арабски като "най-добре запазеният и най-възхитителният замък в света", Крак де Шевалие бил щаб на рицарите хоспиталиери във времето на кръстоносните походи. Той бил използван от крал Едуард I за образец за неговите дворци във Великобритания и е едно от малкото места в света, където може да се видят образци на рицарското изкуство. Дълги години той бил непревземаемата крепост на хоспиталиерите, които склонили глава едва пред великия султан Бейбарс през 1271 г., който успял да превземе Крак де Шевалие. Замъкът претърпява сериозни щети при бомбените атаки от страна на Израел през 1948 г..[/size][/font]

[font="Times"][size="3"]Построен на висок 125 м. хълм, Мехрангарх Форт е разположен в центъра на Джодхпур- един от най-великите индийски градове. Строежът на двореца започва през 1459 г. по нареждане на основателя на Джодхпур, но по-голямата част от зданието е завършена в периода от 1638 -1678 г. по времето Джасвант Сингх.. Вътре в пределите на пространството, оградено от високата 36 метра и широка 21 метра стена, лежи един от най-величествените дворци на Индия- прочути с възхитителната си стенна декорация и разточителните си дворове.[/size][/font]

[size="3"]Известен като "Замъкът на бялата чапла" заради разкошния си бял екстериор, Химедзи е най-красивият и посещаван замък в Япония, и национална забележителност, която е част от списъка с културното богатство на ЮНЕСКО. Построен е като крепост през 1331 г. , но през следващите векове последователно е разширяван от всеки от новите владетели. Настоящата постройка съществува от 1609 г. и за разлика от останалите японски замъци, Химедзи не е претърпява сериозни щети от пожари, земетресения или водените войни. Най-доброто време за посещение е през първата половина на април, когато е сезонът на цъфтящите вишни.[/size]

[img]http://www.eturismoviajes.com/wp-content/uploads/2008/11/castillo11.jpg[/img] Поглед от вътре.

[img]http://www.sarnela.com/files/images/625_b.jpg[/img]