"Все ми е тая", кактото и да става, каквото и да правя, каквото и да правиш, каквото и да се случва "Все ми е тая"...
"Нещо ми има.. Не съм за този свят, не съм за тук, не съм за Вас.. Чуждо ми е, неуютно и некомфортно. Трябва да се махна. По-скоро. Да се отърва!
Смразяващо безразличие! Убива ме. "
http://missfix.hit.bg/bezrazlichie.html
Кое е онова у нас което поражда безразличие?
Отчаянието ли или това, че вече ни е писнало! Чудя се колко ли трябва да му е писнало ня някого, че да е безразличен.
„Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.“ — Оскар Уайлд
„Равнодушието е паралич на душата, преждевременна смърт.“ („Равнодушие — это паралич души, преждевременная смерть.“) — Антон Чехов
„Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.“ — Максим Горки
„Понякога е достатъчно да не се примириш с високомерието и самонадеяността, за да ги унищожиш; понякога трябва да не ги забележиш, за да станат безвредни.“ — Шамфор
„Посредственият човек винаги се приспособява към господстващото мнение и мода; той счита съвременното състояние на нещата за единственото възможно и към всичко се отнася пасивно.“ — Георг Кристоф Лихтенберг
„Дълбокото равнодушие, с което хората се отнасят към добродетелта, ми се струва по-възмутително от порока.“ — Никола Себастиан Шамфор
До скоро си обичал, а сега си безразличен.
Вчера се радваше на слънцето, на живота, на птиците, а сега си безразличен.
Живеца беше винаги у теб, а сега изчезна.
Кое е онова, което ни кара да сме безразлични кам близките, към събитията, към живота-депресията, или начина на приемане и мислене?