град Мелник - Богозиданият град:
Днес Мелник, привличал над 150 г. вниманието на именити гръцки, френски, руски и български изследователи, е известен най-вече с виното, скалите и възрожденската си архитектура. Посетителите му обаче не знаят почти нищо за 23-вековното културно-историческо наследство на града.
Единственият известен манастир в района на Мелник е Роженският. Някога обаче Мелник имал 70 църкви и манастири. От тях досега са разкрити само 21. А действащи и в момента освен Роженският манастир са само още 3 църкви.
Археолозите ще проучват манастира "Св. Богородица Пантанаса". Той е вторият в града, построен през XIII век от неговия владетел деспот Алексий Слав - племенник на първите Асеневци, женил се два пъти за европейски принцеси и по този начин съюзил се с двама балкански императори - латинския Анри и епирския Теодор Комнин. Манастирът "Пантанаса" е функционирал до 1913 г., а днес е в руини. Малцина туристи изобщо са чували за него, макар че стенописите му са с европейска значимост. Ктиторски надпис датира фреските от 1289 г. и така, според френския учен Пол Пердризе, те изпреварват дори епохата на Джотто - родоначалник на Италианския Ренесанс.
Археологически проучвания в Мелник започват преди 39 години. Дотогава първото сведение за него е било от времето на цар Самуил - 1014 г. Разкопките "връщат" назад историята на града с повече от 13 века, в предримската епоха (III-II в. пр. н. е.), откогато са първите следи от трайното му обитаване. Проучени са ред паметници - крепостни съоръжения, къщи и стопански сгради, повечето от епохата на Средновековието, функционирали и през Възраждането.
Завършени са разкопките на съществувалия 7 столетия (XIII-XX в.) манастир "Св. Харалампий" - "Св. Архангели", намиращ се на платото "Св. Никола" - ядро на средновековния Мелник. В него е открита двуслойна църковна живопис от началото на XIII век и от края на XVI век. Някои от вече реставрираните фрагменти могат да се видят в Историческия музей в Благоевград.
Също така е проучена една от най-ранните църкви, посветена на Св. Параскева, позната повече със славянското си име Св. Петка. Култът към светицата, търновска и българска закрилница, тръгва от цар Иван Асен II, който след победната битка при Клокотница (1230 г.) пренася мощите й в столицата Търново.
"Богозидан град" е нарекъл Мелник в своя дарствена грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош. Мелнишката крепост пък била считана за "богоспасена". С подобни "божествени" епитети през Средновековието се кичели само големи градове, които имали "свещена" слава на силни твърдини и християнски центрове.
При разкопките в града са открити две от най-старите църковни камбани с надписи в Европа - от XIII век. Едната е дар от деспот Алексий Слав на патрона на града Св. Никола от Мира, а в надписа на втората се споменава император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя, който преди това бил управител на града.
Турското робство не е попречило на завидните връзки на мелничани с останалия свят. През втората половина на XVIII век например в Кордопуловата къща (която е най-голямата на Балканите от периода на Възраждането) се състояло първото театрално представление с виенски актьори у нас. Пак през тези векове мелничани търгували с вино, пчелен мед и желязо с държави от Централна и Западна Европа. Стоките им стигали дори до Англия и Северна Африка.
На територията на Мелник е открито едно от най-ранните тракийски светилища от Римската епоха (I-IV в.). Находките сочат, че е било посветено на Артемида, но служело и като августейон, в който се почитал императорски култ. По времето на княз Борис I градът става най-големият религиозен и административен център в долината на Средна Струма, заменяйки в това отношение античния град при днешния Сандански.
Междусъюзническата война през 1913 г. обаче спира развитието му. Голяма част от населението отива към Гърция, като изнася и всички архивни документи и църковни ценности. Затова днес повечето исторически следи за града излизат от архивите на Атонските манастири.
Мелник е определен като "град на владетелите". През годините той е бил пресечна точка на византийски, сръбски и български политически интереси. Градът е привличал най-добрите балкански владетели заради могъществото и силата на своята крепост, която никога не е била превземана със сила. Най-известните му управители са деспот Алексий Слав, издигнал го в столица на обширна своя "държава" в първите десетилетия на XIII в., и Константин Драгаш, в чието княжество в последната четвърт на ХIV в. Мелник е бил най-големият център.
За безценността на града днес напомня и една легенда от по-нови времена - гърците били толкова пристрастни към него, че при договарянето на Букурещкия мир след Междусъюзническата война гръцкият крал предлагал на България Кавала срещу Мелник, за да остане градът в рамките на гръцката държава. Великите сили не разрешили.
Град Мелник е включен и в 100-те национални обекта, забележителна е и Кардопуловата къща в града.
Уикипедия