Аделаида

Дъгата, красотата й, мечтите...понякога се сливат и сякаш времето спира.

Най-големия творец, най-прекрасния художник.

Маги, толкова хубаво си го казала, че от тук насегте може само да се допълва и всеки един от нас да споделя за своята Любов, за своите Любовни трепети, които някога е изпитал и изживял във всеки един аспект и разбира се получил. Във връзка с горното, което си написала се сещам за нещо казано от Учителя, а то е, следното, макар, че не мога да го цитирам дословно...:"..Че мъжът на една жена е такъв, каквато е тя отвътре..." Което в малко повече размисли от моя страна се оказва, че е точно така! Но извън мислите на Учителя, е истина, че подобното привлича подобно, но Любовта търпи и своите промени и хората много се променят. Лошото е когато оставим Любовта назаден план и дадем превес на други приоритет в живота си, тогава тя не си отива, но заспива... Аз лично когато се чувствам много тъжна когато я няма, когато дори едн ден не я изпитам и я оставя да заспи, а съм много щастлива и градивна, когато я събудя и я раздавам, когато я преживявам отново и отново в най-различни степени и прояви. Дори когато консумира човек храната си без Любов тя горчи, дори когато гледаш Слънцето без Любов то не свети и не топли. А дори най-мрачния ден с Любов може да бъде на светлия и хубав. Обичам да обичам!!!

Радвам се, че едното от кученценцата, които намерихме на Язовир Копринка скоро вече не е така нефелно, наддаде значително, мина няколко пъти през ветеринарната клиника и не е тъй страхливо...Стана една прекрасна игрива кучка-бебе, която е невероятна, просто е с толкова весел и любеобвилен нрав, че ми напомня на бившето ми куче Роли. Определено е и с характер. И даже малко се замисляме, след като няма кандидат осиновител дали да не си я оставим в къщата да я гледаме на двора... Но отговора ще си дойде сам вероятно.

Съгласна съм с мнението на Стан, че смисъла е един, но излизайки от дълбокия смисъл на нещата всеки живот си има своя индивидуален облик и всеки човек му прилага индивидуален смисъл в различния етап от него... Ани, разбира се че ще отговоря на въпроса зададен си от мен самата и то с радост: Много дълго време от живота си съм се бунтувала и не съм се примирявала, че трябва да давам много любов и то на моменти дори много повече от това, което съм получавала, но по скоро на моменти ми е било чудно защо е така или поне защо съм го усещала така, въпреки че не съм спирала да се раздавам и то от сърце и за най, най-близките си и зе не толкова близки. Смисъла на моя живот се върти все около Любовта, колкото и клиширано да звучи...Защото някой може би ще каже с насмешка от страни "просълзих се"...но аз мога да го преживея . Но все пак така е, аз трябва да усещам Любовта - във всичките и прояви -за да зная, че съм жива. Та общо взето за мен винаги е било важно човек да е добър, да дава и да не спира да пълни сърцето си от подобни прояви. Още много неща разбира се осмислят моя живот. П.П. Просто четейки мнинията бях много радостна и щастлива, защото има интересни неща, но въпреки това на мен ми е много интересен и личния опит и личното мнение, защото все пак освен вървеейки към духовното, все пак всички ние сме земни и живи същества и имаме и своите човешки качества и оптности...но разбира се нека ги сподели онзи който е готов и счита това за необходимо Радвам се, ча Ани и maggee, направиха това.

Приятели искам да Ви покажа едни приятни изработки от дърво...приказни са...дано ви харесат: Още тук: http://prikol.i.ua/view/198553

На мен обаче ще ми е много интересно всеки да каже и за себе си какъв е смисъла на собствения му живот, какво го осмисля... а не да се говори само принципно и образно, защото все пак за всеки смисъла е различен и то даже в различен етап от живота му...